15 Дек

The Artist is… | Марина Абрамович

Оценете статията
(24 оценки)
   
The Artist is… | Марина Абрамович Rhythm 5 | © Марина Абрамович, 1974, Белград | фотографии © MIR

30 ноември, 2019Марина Абрамович навършва 73 години, а най-голямата ретроспектива в Европа на нейното творчество, изложбата Чистач | The Cleaner, е в MSUB | Музей за съвременно изкуство в Белград... Отново у дома... или поне там, където "на чисто" преди 50 години започва всичко – да, епичната ретроспектива Чистач | The Cleaner (подготвена от самата Марина и MSUB в колаборация с Moderna Musset – Стокхолм, Louisiana Museum of Modern Art и Bundeskunsthale – Бон) проследява последователно всички етапи от 50 годишната ѝ кариера, като започва от ранните, почти непознати живописни опити и завършва с последните ѝ творби The House with the Ocean View (2002), Seven Easy Pieces (2005) и The Artist is Present (2010) – над 120 творби (живопис, рисунки, обекти, фотографии, архивни кадри, видео, инсталации...) и... Един Артист – може би заради способността на Абрамович да премахва дистанцията между себе си и публиката или заради директността и искреността на изкуството ѝ, експозицията напомня дневник, чиито страници са изписани върху тялото и душата на Марина... Нека го разлистим заедно...

mar-bluedress1

документация от Entering the Other Side / Seven Easy Pieces | 2005 © Marina Abramović

 

Art must be Beautiful, Artist must be Beautiful...

Първите арт експерименти на Марина Абрамович са в живописта – експресивни портрети и автопортрети (с елементи на деконструкция на формата) и абстрактни композиции на пътни инциденти, катастрофи.

mar-crash1

На пръв поглед напълно различни от емблематичните ѝ пърформанси, те всъщност изразяват същите идеи. Красота в (само)разрушението...

Подобно на Джон Констабъл, но два века по-късно, младата Марина рисува множество етюди на небе с облаци, търсейки своя собствен визуален език (фъстъкът с шушулката му като "облак и неговата сянка" е забавна пауза от меланхолията).

mar-clouds1

Именно забелязвайки, на фона на далечното небе, изчезващите следи на 12 военни самолета, тя осъзнава какво ще бъде нейното изкуство – не отражение на реалността, а самата реалност... Артистът като обект и субект на своето собствено изкуство. От този момент Марина Абрамович престава да се занимава със живопис и започва да прави пърформанс изкуство, което продължава и до днес (за разлика от по-голямата част от емблематичните имена на пърформанс арт-а от 70-те и 80-те) – или както самата Марина казва:

"I began to replace the pencil with the razor blade... so, I risk being killed."

marhythm6

документация от Lips of Thomas, 1975 / 2005 | © Marina Abramović

 

Антологията Rhythm, представена в изложбата с множество архивни фотографии, видео и обекти, е нейния начин да се изправи и да се пребори със страховете си, трансформирайки насилието в предмет на изкуството – богатата документация на пърформансите дава възможност да се докоснем до духа на времето и до артиста-свръхчовек (за изпълнението на повечето пърформанси на Марина Абрамович наистина са необходими свръхсили – и на духа, и на тялото, почти изгоряло в Rhythm 5, например), а 11 от най-известните пърформанси (като Imponderabilia, Light/Dark, Freeing the Voice, AAA-AAA...) на Марина (и Улай) се изиграват (като римейк) от местни и международни артисти за посетителите през целия период на изложбата в Белград.

marhythm0

документация от Rhythm 0 | 1974 © Marina Abramović

 

"I take full responsibility"... – да, Марина говори за Rhythm 0, последният от серията пърформанси – публиката има на разположение 6 часа и 72 обекта на масата, които да употреби (както намери за уместно) директно върху Марина... Няма правила, няма забрани, само един човек-обект, така че... всичко да излезе от контрол...

marhythm03 

"I go so far until it hurts so much that I no longer feel anything". Днес, вече на 73 години, обръщайки се назад, Марина чувства, че онова, което остава е меланхолия... Признава, че меланхолията трябва да е нещо славянско... "Всеки славянин, който може да чувства, познава тази меланхолия, трябва да е свързано със славянските гени."

"For me, Love is like my Performances: I give Everything... All or Noting."

mar-aaa

AAA-AAA | 1978 © Marina Abramović / Ulay

 

Огромни екрани с проекции показват симултантно общите пърформанси с Улай. Тя отново е нечий друг обект – Негов обект. В любовта тя дава всичко, както и в изкуството си. И в двете търси бягство от самотата, но понякога да кажеш "Да" на някого означава да кажеш "Не" на себе си. "Вдишвайки и издишвайки" (пърформансът Breathing In/ Breathing Out от 1977-а) спомените за тази (само)разрушителна любов те карат да напуснеш ограденото с екрани пространство преди да останеш без кислород.

Общите пърформанси на Марина и Улай наистина оставят впечатлението, че те са едно цяло... Губиш представа къде започва единия и къде свършва другия. Такава любов или продължава завинаги или приключва в момента, когато егото не може повече да бъде потискано. И тази любов си има своето гран финале в пърформанса Lovers (1988), в който двамата се събират по средата на Великата китайска стена след 2500 км и 90 дни път един към друг – Любовта умря, да живеят двойните метафори.

mar-oceanview

The House With The Ocean View | 2002 © Marina Abramović


Раздялата, усамотението и пътуването на изток променят характера на творчеството на Абрамович. Тя се обръща все повече навътре и открива смисъл във вътрешната енергия, която носи. Може би най-силно и въздействащо тази линия е застъпена в The House With The Ocean View (2002) – пърформанс, създаден след събитията от 11 септември – 12 дни Марина прекарва в абсолютна медитация в три минималистични "стаи" пред стълби (със стъпала-сатъри), по които не може да слезе... Пречиствайки себе си за 12 дни тя вярва, че променя енергийното поле и на околния свят. Пърформансът е за хората на Ню Йорк, които по този начин могат да се върнат и да чувстват отново настоящето, тук и сега... А духовното Пречистване играе все по-голяма роля в "дневника" на Марина...

mar-bbaroque

Balkan Baroque | 1997 / Count On Us | 2004 © Marina Abramović

 

5 години по-рано, през 1997-а, тя представя последствията от войни по много по-брутален начин – Balkan Baroque (3-канална видеоинсталация и купчина говежди кости), създадена специално за Венецианското биенале разкрива буквално визуално истината, че колкото и да миеш и да търкаш "не можеш да измиеш кръвта от ръцете си, не можеш да изтриеш срама от Войната". Абрамович създава този образ като събирателен, трансцедентален на всяка война. Личното се превръща в универсално. Нелепостта на съвременните войни е представена още по-гротескно в 4-каналната видеоинсталация Count On Us (2004), в която Марина облечена като скелет дирижира химна на обединените нации пред детски хор.

mar-unus

Count On Us | 2004 © Marina Abramović

 

Паметта, семейството, спомените, жестокостта формират пътя на Марина Абрамович като артист, за да се превърне в една от най-значимите, вдъхновяващи и магнетични личности в съвременното изкуство, а може би именно тези фактори движат и целия парадоксален живот на Балканите. Избраните творби в изложбата правят зиг-заг между колективната памет и личните преживявания. Образите на нейните майка и баща откриваме не само в Balkan Baroque, спечелил Златен лъв на Биеналето... Във видео пърформанса Confession (2010) Марина Абрамович в продължение на 60 минути разказва разтърсващи истории от детството си коленичила пред магаре. Истории за жестокост, "за двама души, които почти никога не говорят помежду си, за двама души, които спят с пистолет на нощното шкафче", за двама души, които успяват да объркат живота ѝ, но и да я направят такава каквато е днес. Сянката на петолъчката (която толкова често присъства символно в творбите на Марина) като сянка на родителите ѝ (и двамата върли активисти в партизанската съпротива)...

marhythm8

документация от Lips of Thomas, 1975 / 2005 | © Marina Abramović


Сянката на властната майка, която се отъждествява с дъщеря си... Сянката на бащата, който е способен на жестокостта да хвърли собствената си 6-годишна дъщеря от лодка насред морето, без да погледне назад... Сянката на бащата, който си тръгва, хвърля отражение върху връзката на Марина с двамата най-важни мъже в живота ѝ... върху всички връзки в живота ѝ... Точно тази болка и страх, че ще бъде изоставена (защото всички си тръгват) са движещи в нейното изкуство. Тя продължава да плува, изхвърлена от онази лодка...

 

The Artist is Present

Марина Абрамович остава, когато всички други си тръгват... 1,565 посетители... 716 часа и 30 минути в условия на невъобразима болка тя остава. Тялото ѝ остава, но душата ѝ се превръща в огледало за човека застанал пред нея – да, неслучайно документацията на емблематичния пърформанс The Artist is Present се намира на входа на MSUB... точно там, зад гърба ти, когато си тръгваш... А Марина остава, за да затвори символно Кръга на Пречистването...

martist

документация от The Artist is Present | 2010 © Marina Abramović


  

Изложбата Čistač | The Cleaner е в MSUBМузей за съвременно изкуство Белград до 20 януари 2020


Галерия от Čistač | The Cleaner тук

Михаела Михайлова
Обратно горе