Home / Рубрики / Кино
A+ R A-
Кино

Кино (90)

Четвъртък, 11 Октомври 2018г. 07:07ч.

До Луната… и обратно

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

"Аз виждам Луната, Луната вижда Мен" – така започва стара приспивна песничка, но, може би, всеки от нас вижда Луната по различен начин, от различен ъгъл, от различна гледна точка... Особено, близо 50 години (на 20 юли 2019 стават точно 50) след първото кацане върху Нея – именно този различен ъгъл и поглед в биографичната история на Нийл Армстронг (разказана на екран за пръв път) улавя в кадър Деймиън Чазел в Първият човек като доказва, че успехите и Оскар-ите на Камшичен удар и La La Land никак не са случайни... Като тези на Първият човек...

firstmoon

Неслучайно, един от първите кадри, които ще видиш е близък, едър план на очите на Нийл Армстронг (Райън Гослинг в поредна роля за Историята на киното) – очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди – едър план, който ще виждаш достатъчно често в течение на историята, така че неусетно и подсъзнателно всичко ще се е превърнало в... лично, интимно преживяване, а не в исторически факт (изписан, изговорен и документиран предоволно), факт, оспорван от стотици мистификации и конспиративни теории...

firstmoon3

А тя, историята, тече съвсем хронологично за Армстронг – от тестовите полети на прототипните Х-15 самолети и личния апокалипсис със смъртта на невръстната му дъщеря Карън, през кандидатстването и опитите за нов Живот в НАСА, мисиите Джемини и Аполо до емблематичната "малка стъпка за човека, но голям скок за човечеството"...

firstmoon4

Само че Всичко е разказано (по биографичната книга на Джеймс Хенсън) в едри, близки планове, снимани предимно от ръка (е, и с IMAX камери), така че да ти влиза подкожно и да го усещаш с всички сетива... също както беше в Камшичен удар... Забавно е, наистина, че Деймиън Чазел използва Линус Сандгрен (Оскар-отличения оператор на La La Land) за да кадрира ала Камшичен удар...

firstmoon10

Особено се усеща при полетите в стратосферата/Космоса – нещо, което сме виждали хиляди пъти в киното, сега изглежда съвсем ново, интимно, почти натуралистично преживяване, хващащо есенцията на летенето – пълна разхерметизация на тялото, дезориентация, хаос на сетивата и... тотална Тишина на Самотата... брилянтно смесена със Самотата в семейството на Армстронг на Земята, където за съпругата Джанет (Клер Фой) и двамата сина Рик и Марк, Нийл е като Луната – колкото близо, толкова и далеч...

firstmoon7a

Усещане, уловено чудесно от композитора Джъстин Хървиц (с когото Чазел играе комбина от първите им късометражки заедно до La La Land насам) – приспивната песен за Луната на Мередит Уилсън, интимни звуци от теремин, Whitey On The Moon (хващащо протестния Дух на Времето) на Гил Скот-Херън и... всепоглъщаща тотал Тишина – моменти, в които да останеш насаме с мислите и емоциите си... или моменти, в които въобще да не мислиш, а да съзерцаваш... Очи, които виждат Нещо, което не са виждали Преди...

firstmoon12

Именно това е най-зрялото решение на Деймиън Чазел – просто да следва (възможно най-правдиво) пътя на един Човек до Луната и обратно... Без да изпада в гол патриотизъм (този порок на съвремието ни), какъвто сме виждали в стотици американски спейс блокбъстъри... без да коментира (или като го прави е с финес), а просто да върви Заедно с един човек, за когото е по-лесно да стъпи на Луната, отколкото да се сбогува с любимо дете... или стъпва имено За Да се сбогува...

firstmoon14

Защото зад всеки поглед към Луната стои лична гледна точка, лична мечта, лична фикс идея, лична мисия... А във всяко такова преживяване, най-трудното не е осъществяването му, а... връщането Обратно... Обратно, в онзи момент Преди да Погледнеш, когато (сякаш) имаш Всичко на Света...

firstmoon15

 

Първият човек каца в IMAX и 4DX кината на 12 октомври

Понеделник, 08 Октомври 2018г. 15:15ч.

Дузина CineLibri

Публикувана в Кино От MIR

Четвъртото издание на фестивала CineLibri (от 10 до 24 октомври, пълната програма е тук) за пореден път ще чете Литературни класики между Редовете на Киносалона София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Габрово, Търговище и Каварна)... За втори път ще има конкурсна програма, бляскаво CineLibri жури и награди... И да, ще има специална Бергмания панорама в чест на 100-годишнината от рождението на Ингмар Бергман, както и лични срещи с Иън Макюън, Херман Кох, Давид Фоенкинос и други кино-литературни фаворити..., но ето я и нашата любима дузина от CineLibri 2018:..

 

 

На плажа Чезъл – 10, 13, 14, 16, 17, 18, 20, 22 и 24 октомври

Великобритания, 2017, 110 мин

режисьор: Доминик Кук

с участието на: Сърша Ронан, Били Хоули, Самюел Уест, Емили Уотсън, Ан-Мари Дъф

chesilbeach2

Никой не може да избяга от миналото, което държи козовете и на настоящето, и на бъдещето – героите на Иън Макюън (който лично ще открие CineLibri 2018) често попадат в този капан, а първата брачна нощ на плажа Чезъл ще се превърне точно в това за Флорънс (Сърша Ронан) и Едуард (Били Хоули)... Тайни, сексуален дискомфорт, социални предразсъдъци, портрет на брака като институция и... един плаж като спомен за чистата, платонична, (не)случила се Любов...

 

 

Човекът, който уби Дон Кихот – 11, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 октомври

Испания/Великобритания/Франция/Португалия, 2018, 132 мин

режисьор: Тери Гилиъм

с участието на: Адам Драйвър, Джонатан Прайс, Стелан Скарсгард, Олга Куриленко, Серхи Лопес, Джорди Мола, Жоана Рибейро, Роси де Палма

donquixote1

Близо 30 години (!) минаха от първоначалните опити на Тери Гилиъм да заснеме тази история, базирана на, може би, най-продаваната книга в света... Най-близо до осъществяването ù бе документалния Lost in La Mancha, но ето че най-накрая Адам Драйвър (вместо Джони Деп) като рекламиста Тоби Грисони попада в паралелния свят на емблематичния Дон Кихот (Джонатан Прайс)... А светът на Тери Гилиъм е точно като този на Дон Кихот – поетично-щур, на ръба между магична фикция и сурова реалност, там където всички се борим ежедневно с вятърните мелници на... илюзията.

 

 

Щастливият принц – 11, 12, 13, 14 и 21 октомври

Германия/Белгия/Великобритания/Италия, 2018, 105 мин

режисьор: Рупърт Евърет

с участието на: Рупърт Евърет, Колин Фърт, Емили Уотсън, Том Уилкинсън, Беатрис Дал, Колин Морган

happyprince1

Рупърт Евърет никога не е крил пристрастията си към образа на Оскар Уайлд (още от адаптацията на Колко е важно да бъдеш сериозен насам), но този биографичен кинопоклон към личността и таланта на Уайлд (на 16 октомври може да отбележите рождението му) е най-доброто, което Евърет е правил от години... Сигурно и самият Оскар би оценил иронията в заглавието (по емблематична негова творба, естествено) на тази история, фокусираща се върху последните години от живота му – в изгнание в Париж, след излежаване на двугодишна присъда за хомосексуализъм, един отритнат пленник на равносметките и собствените брилянтни афоризми за Живота...

 

 

Съпругата – 11, 12, 13, 14 и 19 октомври

Швеция/САЩ/Великобритания, 2017, 100 мин

режисьор: Бьорн Рунге

с участието на: Глен Клоуз, Хари Лойд, Крисчън Слейтър, Франсис Макдорманд, Джонатан Прайс, Макс Айрънс

mwife1

Всички знаем клишето, че "зад всеки велик мъж стои някоя още по-велика жена", но Джоан Касълман (Глен Клоуз) го е изживяла – от девическия колеж Смит и срещата с преподавателя Касълман, през саможертвите ù в името на литературната кариера на Джо (Джонатан Прайс) до момента, в който двамата пътуват към Стокхолм, където Касълман трябва да получи Нобелова награда за литература – момент, в който тайните ще излязат измежду Редовете, а Джоан ще се превърне в нещо повече от литературна Съпруга...

 

 

Да се превърнеш в Астрид – 11, 12, 14, 15, 16, 17 и 20 октомври

Швеция/Дания, 2018, 123 мин

режисьор: Перниле Фишер Кристенсен

с участието на: Алба Аугуст, Бьорн Густафсон, Трине Дирхолм, Магнус Крепер

astrid3

Макар миналата година светът да чества 110 години от рождението на Астрид Линдгрен, това е първия опит за кинобиография на "майката" на Пипи Дългото чорапче – всъщност, историята тук се фокусира именно върху труден период от живота на Астрид Ериксън – любовна афера с шефа ù (главен редактор на местен вестник), извънбрачно дете и... раждането на десетки Малки Големи герои, с които живеем, смеем се и плачем до Днес...

 

 

Неподчинение – 11, 13, 17, 20 и 21 октомври

Ирландия/Великобритания/САЩ, 2017, 114 мин

режисьор: Себастиан Лелио

с участието на: Рейчъл Макадамс, Рейчъл Уайс, Алесандро Нивола, Антон Лесер, София Браун, Бернандо Сантос, Кара Хорган

disobediencef3

Неслучайно, когато прогнозирахме Оскар-а за най-добър чуждоезичен филм на A Fantastic Woman, обърнахме специално внимание на следващите филми на Себастиан ЛелиоНеподчинение продължава нишката на еднополовите връзки (от A Fantastic Woman), но този път в кадър са две страстни жени, Ронит (Рейчъл Уайс) и Ести (Рейчъл Макадамс) насред еврейската общност в Северен Лондон, а екранните целувки между двете Рейчъл далеч не изчерпват фокуса на интригата и на Неподчинение-то.

 

 

Ще се видим там горе – 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19 и 21 октомври

Франция/Канада, 2017, 117 мин

режисьор: Албер Дюпонтел

с участието на: Албер Дюпонтел, Нахуел Перес Бискаяр, Лоран Лафит, Нилс Арструп, Мелани Тиери

aurev

"Сложи на човека маска и той ще ти каже истината" – тази крилата фраза може и да обобщи част от случващото се в тази чудесна киноадаптация на романа на Пиер Льометр... Двамата войници от Първата световна, Едуар Перикур (Нахуел Перес Бискаяр) и Албер Маяр (Албер Дюпонтел) имат обща тайна, общи интереси и обща съдба след края на войната – всички те водят към поствоенното лицемерие, към богатото семейство Перикур и намърдалия се в него, техен капитан от фронта, Прадел, а всичко ще стане ясно когато всички маски паднат... там горе...

 

 

Липсващото досие – 12, 13, 15, 16, 18 и 21 октомври

Франция/Белгия, 2018, 113 мин

режисьор: Ерик Зонка

с участието на: Венсан Касел, Ромен Дюри, Сандрин Киберлен, Чарлс Бърлинг

fleuvenoir

За полицейския инспектор Авраам (Венсан Касел) няма невинни – всички са виновни до доказване на противното, както в работата му, така и в хобито му да разплита грешните ходове, които правят писателите на криминална проза... само че изчезването на 16-годишния Офер далеч не е литературен случай, а опитите за заблуда на разследването в Живота са повече от тези в романите...

 

 

8 минути и 19 секунди – 12, 14, 15, 19 и 24 октомври

България, 2018, 90 мин

режисьори: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева, Теодор Ушев, Владимир Люцканов

с участието на: Ирмена Чичикова, Симон Варсано, Цветан Алексиев, Христо Димитров-Хиндо, Светлана Янчева, Иван Бърнев, Таня Шахова, Китодар Тодоров, Иван Савов

819

Анимационният Сляпата Вайша разкри колко богат кинопотенциал крият разказите на Георги Господинов, а ако сега Теодор Ушев се обръща за пръв път към игралното кино с адаптация на разказа Кристин, която маха от влака, то част от другите разкази в сборника И всичко стана луна оживяват (според режисьорите Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева и Владимир Люцканов) точно за 8 минути и 19 секунди – времето за което светлината стига от Слънцето до Земята, времето за няколко лични апокалипсиса или... а колко кадъра в секунда са 8 минути и 19 секунди?!

 

 

Филмът на моя живот – 13, 14, 16 и 20 октомври

Бразилия, 2017, 113 мин

режисьор: Селтън Мело

с участието на: Венсан Касел, Селтън Мело, Бруна Линзмейер, Биа Арантес, Роландо Болдрин

filmevida3

Често сме казвали, че "най-хубавият филм, който някога ще гледаш е твоят собствен живот" – е, Антонио Скармета го живее в романа си Баща на разстояние, който разказва за един отчужден баща (Венсан Касел), за прошката и втория шанс... Ако не ги дадете и Животът няма да ви ги даде, нали знаете...

 

 

Джулиет гола – 13, 18, 20 и 22 октомври

САЩ, 2018, 105 мин

режисьор: Джеси Перец

с участието на: Роуз Бърн, Итън Хоук, Крис О'Доуд, Джими О. Янг, Лили Нюмарк, Джиана Теа

julietnaked

Музиката е пресечна точка и кодова дума в Джулиет гола – романите на Ник Хорнби (High Fidelity и About a Boy) се въртят около музика; режисьорът на филма е бивш рок музикант, а историята... ами, гаджето ти (Ани/Роуз Бърн) да е излизало навремето с любимия ти музикант (Тъкър Кроу/ Итън Хоук) в момента звучи като най-големия кошмар на Дънкан/ Крис О'Доуд... или пък не е съвсем така, а?!

 

 

Ревност – 14, 18 и 23 октомври

Франция, 2017, 102 мин

режисьори: Давид Фоенкинос, Стефан Фоенкинос

с участието на: Карин Виар, Дара Томброф, Ан Дорвал, Бруно Тодескини

jalouse3

Ревността подлудява, ревността убива... Братята Давид и Стефан Фоенкинос винаги са бродили (особено Давид, който е и член на CineLibri 2018 журито) по тънкия ръб на чувствата, където емоциите могат да бъдат позитивен Рай, от една страна, и негативен Ад от друга... Там, където Натали (Карин Виар) ревнува щастието на грациозната ù дъщеря, балерината Матилд, на най-добрата ù приятелка Софи... ревнува дори от добруването на съседите ù... и всичко това заради развода със съпруга ù... Мда, никой не е господар на емоциите си, нали...

 

 

Фестивалът CineLibri 2018 е от 10 до 24 октомври в салоните на НДК, Зала 1, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Арена Делукс Bulgaria Mall, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, РКИЦ, кино Влайкова и културен център СУ

Петък, 05 Октомври 2018г. 16:16ч.

Срещи в Градината

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

Неслучайно, първо ще чуеш Безкрайната градина преди да я видиш – дебютният филм на Галин Стоев започва със звук на сърдечен пулс, за да се превърне не толкова в кардиограма на съвремието ни, колкото в кардиограма на вътрешния свят на Човека... Онзи свят, в който търсим спасение от Хаоса и Ада наоколо... Онзи свят, в който вътрешният Глас определя правилата... В Безкрайната градина правилата са осем, а осмото гласи: "Измисли нови правила" – затова тук ще последват няколко нови, защото всяка наша любов следва свои собствени (неписани) правила...

 

Вдъхни Живот на Думите – да, Думите понякога са враг на Киното, а режисьорът Галин Стоев и драматургът Яна Борисова изградиха дотолкова силен театрален тандем (Приятнострашно, Малка пиеса за детска стая, Хората от Оз), че съзнават идеално това, колкото са наясно, че Киното не понася театралността... Само, че в кинодебюта им Безкрайната градина (разцъфнала от пиесата Приятнострашно) Театърът и Киното не само не се мразят, ами се обичат... По един приятен начин, така че Думите да се превръщат във вътрешни светове (мечта за всеки разказвач на истории), които да коментират деликатно външния свят...

bezkraigradi1

Онзи външен свят, който превръща месец юни в най-големия враг на братята Виктор / Димитър Николов и Филип / Мартин Димитров... Онзи външен свят, който кара голямата им любов Ема / Елица Матева да не използва Думи (дори не броим излишната ù една реплика), а вътрешния си Глас за съхранение и изграждане на Безкрайната градина – онова място, което всеки от нас търси и строи, за да избяга от Хаоса и Ада наоколо... онова място, където се срещаме, когато се изгубим... Ескейпизъм като (на)Кино...

bezkraigradi11

Не бързай... Сродните души се намират – както избираш внимателно най-подходящите сортове, които да засадиш в твоята Безкрайна градина, така и в Киното с години се търсят най-подходящите образи, които да разкажат една история – Галин Стоев и продуцентите на филма са ги намерили – клишето за противоположностите сработва при събирането на двамата осиротели братя Виктор и Филип (Димитър Николов и Мартин Димитров) с двете приятелки Ема и Соня (Елица Матева и Глория Петкова)... Неслучайно, обаче, именно Филип и Ема водят вътрешни монолози (добре оформени от писателя Георги Тенев), както и страстта към мюзикълите събира онези, които не знаят как да изразят своите чувства – Виктор и Соня...

bezkraigradi6

Това, обаче, което наистина събира двете разменящи се двойки е... Едмонд Гарабедян – образът на Никола Анастасов (Мир на Душата му), достатъчно живял тихата мъдрост на Живота, за да знае, че както "Всеки има своите странности", така и Безкрайната градина има своите различни форми – веднъж може да е песен, изпята пред празен стадион, друг път да е счупена декоративна роза, веднъж може да е картина на стената, друг път да е танц в парка, веднъж може да е съобщение на телефонен секретар, друг път да е къща с призраци, които срещаш за последен път... Въпросът е да не смесваш Градината с Любовта и да имаш очите и ушите, които да правят разликата...

bezkraigradi12

Не пипай – докосвай с очи, слушай със сърце – да, Безкрайната градина започва със звук на сърдечен пулс, но една от основните причини да влезеш в нея е визуалния свят, постигнат ювелирно от фотографския тандем (оператори тук) Борис Мисирков и Георги Богданов, и художника Юлиян Табаков (изпипал макета на Градината до най-малкия изкусен детайл) – триото не само е превърнало местата, по които често ходиш в пълноценен главен герой със собствен Глас и реплики, но и тотално е размило границата между реално и сюрреално, превръщайки Града в макет и макета в Град/ина...

bezkraigradi9

Друг такъв герой е музиката на Саша Карлсон (с когото Галин Стоев не само работи по театралните си спектакли, като Танцът Делхи например, но и основава арт компанията Fingerprint) – звуците във филма наистина се превръщат в отпечатък, в кардиограма на емоциите на главните герои... Емоции, които, обаче, не са отпечатък на времето, в което живеем, защото в Безкрайната градина не времето и пространството определят Правилата...

bezkraigradi14

Нещо което Галин Стоев и Яна Борисова са забравили, опитвайки се да съберат три събития, разделени от по няколко години (кризата с боклука, изрисуването на Паметника, самозапалванията...) в една история... Ефектно, но ненужно, защото Хаоса и Ада винаги са наоколо под една или друга форма, но причината да влезеш в Безкрайната градина винаги е една и съща... И така до следващата среща в Градината...

 

 

Безкрайната градина е в кината и на фестивала CineLibri 2018

Сряда, 23 Май 2018г. 12:12ч.

Хан (не) е Соло

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

"Хората са предвидими" ще каже Хан в Соло: История от Междузвездни войни и това прекрасно ще обобщи и твоето желание да видиш как Хан се превръща в Соло, и желанието на Лукасфилм да създава нови нива на разширение (и обогатяване) за своя интергалактик сериал Междузвездни войни... А в предвидимостта няма нищо лошо (както ще усетите в Соло финала), даже напротив...

hs4

Всичко започва на планетата Корелия, в пълен мрак, насечен от искрите от допира на две жички – да, невръстният Хан се опитва да запали и да подкара чужд спидер – нещо като идеална метафора за начина, по който режисьорът Рон Хауърд ще се опита да свърже нишките/жичките на отделните истории в Междузвездни войни и да подкара интергалактик кораба (мда, Хилядолетния Сокол) в историята на Соло преди емблематичната му среща с Лея, Люк и Бунта на Републиката...

hs7

А Хауърд има опит във фентъзи жанра (помните Уилоу класиката и скорошни блокбъстъри като трилогията по Дан Браун и Тъмната кула по Стивън Кинг) и дори солиден досег с натурализма в Космоса (биографичния хит Аполо 13, награден с Оскар), за да не изпадне в безтегловност и да изпълни мисията... Също като операторът Брадфорд Йънг, заснел Arrival... Също като заклетия сценарист на Междузвездни войни Лоурънс Касдън – кой друг да разкаже историята на Соло, ако не човекът, който го уби толкова нелепо в Силата се пробужда...

hs11

Всъщност, напук на нелепата смърт, Касдън дава доволно богато минало на Хан/Олдън Ерънрайх и срещи с чаровни и цинични герои, които наистина да обяснят хашлашкия "първо-стреляш-после-питаш" хумор и циничен чар на порасналия Соло – точно като порастването на самия Олдън от Тетро (и амплоато на юнга на кораб, търсещ изчезналия си брат), през Аве, Цезаре (и ролята на холивудски каубой) до Правилата не важат  (героят на Ерънрайх в този филм има страх от летене, по ирония на съдбата Солова) – затова и историята на Хан се пише от:..

hs17

... Усмивката на Кира (първата любов на Хан и слабото звено в каста, Емилия Кларк), определя се от ментор съветите за доверие на криминалния ас Тобаяс Бекет (Уди Харелсън може и да не получи Оскар номинация, но пак е голям хамелеон) и неговата банда (извънземния "мъдрец" Рио/Джон Фавро и Вал/Танди Нютън, отскочила между сезоните на Западен свят)...

hs18

Маркира се (като белези) от сблъсъка със Злото в лицето (или носа) на Лейди Проксима/Линда Хънт и мафиотския бос Драйдън Вос/Пол Бетани... Оформя се от характера на алтер-его Бунта на мистериозната формация Enfys Nest...

hs19

Шлифова се от комарджийските залози и схемите за договаряне на Ландо Калризиан (Доналд Глоувър лети на гребена на славата от сериала Атланта и хип-хоп алтерегото си Childish Gambino) и неговия Хилядолетен Сокол...

hs29

И се жизнеутвърждава в срещата с... единственото и неповторимо ууки Чубака (Йонас Суотамо поема ритуално щафетата от Питър Мейхю) – да, може и да е изненада, че Соло получава и името си, и най-верния си приятел благодарение на Империята, но и Животът е такъв... на ръба между взаимоизключващи се абсурди.

hs30

Затова познатата "далечна Галактика" все повече заприличва на нашата с актуалните проблеми наоколо – параноя, експлоатация на мигранти, бунтове за равноправие (дори за равни права на дроидите), войни за контрол, надмощие и една Империя (която все повече заприличва на Щатите)... и безкрайна борба за Оцеляване. Да, Соло е история за Оцеляването... и история за Приятелството... но най-вече е история за Оцеляване на Приятелството...

hs31

Да, оцеляването е ключово за героите в Соло: История от Междузвездни войни, но още по-ключово е Оцеляването на Приятелството – като това между Хан и Кира, като това между Хан и Бекет, като това между Ландо и L3 (дроидът, влюбен в... равноправието и озвучен от Фийби Уолър-Бридж)... но най-ключово е Вървят ли двама-приятелството между Хан и Чюи – "Довери ми се... Някога подвеждал ли съм те" ще пита Хан и Теб, когато гледаш Соло: История от Междузвездни войни.

hs32

 

Соло: История от Междузвездни войни e в близката галактика на 3D, IMAX 3D и 4DX кината

Четвъртък, 01 Март 2018г. 20:20ч.

Формата на… Оскар

Публикувана в Кино От Станимир Евлогиев

"Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде." – тези думи не само увековечиха брилянтно поан финала на красивия романс между Илайза и Човекът-амфибия от магичната Формата на водата, но и прекрасно описват връзката (ни/ти) с... Киното. Затова, сега ще се опитаме да видим каква форма ще приеме То... Киното... при раздаването на най-важните награди в Неговия Свят...

 

 

Формата на... Най-добър анимационен филм – Да обичаш Винсент

lovingvincent

Вярно, че Pixar са ненадминати в ювелирното разказване на метафори за живота с картинки (неслучайно, миналата година си тръгнаха със статуетката в човката на Piper); вярно, че и тази година го направиха отново... брилянтно... в Тайната на Коко; вярно, че и от Златния глобус насам, на всяко раздаване на награди, предпочитат Коко; вярно, че и приживе Ван Гог не се е радвал на поклони и признания, но... Но, грехота ще е, ако и Оскар наградите пренебрегнат изящното маслено-анимирано обяснение в любов към Винсент Ван Гог (и неговия свят) на полската художничка Дорота Кобиела и аниматора Хю Уелчман (и още над 100 художника, сред които и българка, да)... И въпросът не е в това, че едва ли скоро пак ще гледате филм, който анимира (по 12 в секунда!) над 62 000 маслени картини, въпросът не е в леещата се като масло върху платно музика на Клинт Манзел, под която картините на Ван Гог наистина оживяват, въпросът дори не е в поклон пред годините труд, който се крие зад  Да обичаш Винсент... Въпросът е в едно вечно неполучено, така и неизпратено... Писмо, което Светът дължи на Винсент... Писмо, което завършва с: Your Loving,..

 

 

Формата на... Най-добра музика – Формата на водата

Да, Александър Деспла е абониран (заслужено) за Оскар наградите и едва ли тази година ще се размине със статуетката и похвалите за изящния му микс от мелодии ала Амели Пулен, хитове от Серж Гензбур, изпети сърцераздирателно от Мадлен Пейру, шейсетарски бигбенд импресии от Глен Милър, ретро-етно-шик и римейк с Рене Флеминг на You'll Never Know, филмовата класика, спечелила Оскар за най-добра песен през 1943. Всъщност, от номинираните, най-силна конкуренция са му Картър Бъруел (който тази година заслужаваше номинация в категорията и за всеки един от трите филма – Три билборда извън града, Свят измислен, пълен с чудеса и Сбогом, Кристофър Робин) и Ханс Цимер за порещия като куршум саунд дизайн в Дюнкерк. Да прощават Джони Radiohead Грийнууд и Джон Star Wars Уилямс, но Невидима нишка и Последните джедаи имат другаде шанс за награди... По-интересното е дали Sufjan Stevens ще бъде Оскар призован с неговото име за оригинална песен с деликатната интимна поема Mystery of Love или ще надделее не по-малко сърцераздирателния ел мариачи реквием Remember Me от Тайната на Коко – залагаме на Тайната... на Сърцето и Призоваваме...

 

 

Формата на... Най-добър оригинален|адаптиран сценарий – Мартин Макдона – Три билборда извън града | Джеймс Айвъри – Призови ме с твоето име

callmyname3

Мартин Макдона наистина умее да разказва брилянтно измислени истории, така че да изглеждат като реални случки от живота... което е почти толкова трудно колкото самия живот да оживее на Екрана (питайте Аарън Соркин и неговата Принцесата на покера по въпроса)... И ако е сигурно, че оригиналният сценарий на Три билборда извън града ще вземе своята награда, защото едва ли има друг филм, който с три стари билборда и чаша портокалов сок не само да покаже къде и колко е ръждясало Колелото на Живота, но и да намери изход от омагьосания му цикличен въртеж, то по-интригуваща изглежда борбата при наградата за адаптиран сценарий – там, и двата най-силни конкурента (Призови ме с твоето име и Принцесата на покера) се обединяват в идеята колко важно е да постъпиш правилно в един неправилен свят; и при двата филма фигурата на Бащата се оказва особено ключова като на финала именно той, Бащата задава три важни въпроса на героите (Елио/Тимъти Шаламе и Моли/Джесика Частейн), в чиито отговори се крие, може би, и носителя на Оскар 2018 за адаптиран сценарий.

 

 

Формата на... Най-добър чуждоезичен филм – A Fantastic Woman

"Квадратът е светилище на доверие и съпричастност. В неговите граници всички сме с еднакви права и задължения." гласи мотото (и лайтмотивът) в Квадратът, най-явният претендент за наградата тук и наистина режисьорът Рубен Йостлунд сякаш е впрегнал всички алегории и символи (на съвременното изкуство и не само), за да направи сатиричен разрез на тази метафора на Живота и Света, в който живеем... Само дето киносветът (също като животът) е несправедлив... и в категорията за чуждоезичен филм никой не споделя еднакви права и задължения... Всъщност, всички номинирани тук филми и героите им влизат в Метафората на Квадрата... Само дето никой не трябва да подценява големия процент испаноговорящи в Америка и чилийското предложение A Fantastic Woman... Никой не трябва да подценява джендър проблемите и криворазбирането им (като локалното ни недоразумение с Истанбулската конвенция) в него – все пак, именно те са на дневен ред по цял свят... А и никой не трябва да подценява скоростта, която набира режисьорът Себастиан Лелио в Холивуд – следващите му филми "греят" с актриси като Джулиан Мур, Рейчъл Уайс, Рейчъл Макадамс... Иначе казано, The Future Is... A Fantastic Woman!

 

 

Формата на... Най-добра кинематография – Дан Лоустсен | Формата на водата

formvo11

Да, в последните години майстор-ветеранът Роджър Дийкинс почти неизменно е част от селектираните най-добри оператори, но така и не получи (май вече 13 години поред) наградата... Няма да я получи и за блестящата визия, отразяваща философията на Blade Runner 2049... Както казахме, киносветът (също като животът) е несправедлив... Затова пък двамата най-силни конкуренти тук, Бруно Делбонел в Най-мрачният час и Дан Лоустсен във Формата на водата, трябва справедливо да признаят влиянията, които им оказват филмите на... Жан-Пиер ЖьонеДелбонел е работил с него и в Амели Пулен, и в Най-дългият годеж и това си личи почти във всеки кадър на Най-мрачният час, а Лоустсен сякаш е попил атмосферата, цветовете (и някои сцени) от класики на Жьоне като Деликатесен, Градът на изгубените деца, Пришълецът:Възкресение (и трите заснети от Дариус Конджи, между другото), С куршум в главата и... Амели, естествено.

 

 

Формата на... Най-добра поддържаща женска роля – Октавия Спенсър | Формата на водата

formvo7

В последните години Октавия Спенсър е на щат за Оскар наградите (както задължително е и присъствието на филми с афро-американски проблеми в номинациите) и ако миналата година се размина, то сега заслужено ще се прибере с Оскар под ръка вкъщи... Всъщност закачливата, работлива и с вечен житейски урок на уста Зелда Дилайла Фулър от Формата на водата доста прилича на героините ù от Скрити числа и Южнячки (не само защото и трите филма са ситуирани през 60-те), а бунтовната ù комбина с нямата Илайза и застаряващия гей-художник Джайлс превръща всяка дума на това своеобразно "трио на репресията" в истинско послание и лозунг... А това отнема Думата дори на крайно невротични и досадно-всеотдайни майки (изиграни блестящо) като Алисън Джени в Аз, Тоня и Лори Меткалф в Lady Bird... или пък заглушава готови на всичко жени като Лесли Манвил/Сирил в Невидима нишка и Мери Джей Блайдж/Флорънс в Mudbound... И все пак, както казва Зелда: "Да нямаш вяра на мъжете... дори и да са плоски отпред", а Оскар е точно такъв, нали!?

 

 

Формата на... Най-добра поддържаща мъжка роля – Сам Рокуел | Три билборда извън града

3billboards3

Да, киносветът (също като животът) е несправедлив... Може ли да снимаш три филма за една година и трите (Призови ме с твоето име, Формата на водата и Вестник на властта) да са предложени за най-добър филм, а ти да се разминеш с номинация, въпреки че и в трите си изиграл блестящи второстепенни образи (особено този на Бащата с изключителния финален монолог в Призови ме с твоето име) – Майкъл Щулбарг знае, че е възможно... Както ние знаем, че за Уилем Дефо няма невъзможни неща (освен Оскар 2018), дори и да регулира отплеснали се розови фламинга като всеотдайния домоуправител Боби в Проектът Флорида... Както ние знаем, че дори сърцераздирателните, събрали човещината накуп, прощални писма на шериф Бил Уилъби от Три билборда извън града няма да донесат Оскар на Уди Харълсън... Както ние знаем, че от Седемте психопата насам, Мартин Макдона винаги ще взима Сам Рокуел във всеки следващ свой филм, защото малко са актьорите, които могат да намерят Прошката и Смисъла... на дъното на чаша портокалов сок... И ти да им повярваш за това... че могат да се променят... че можеш и Ти да промениш себе си и Живота си.

 

 

Формата на... Най-добра женска роля – Франсиз Макдорманд | Три билборда извън града

3billboards5

В годината на лозунги като The Future Is Female нямаше как да няма няколко филма със силни, женски образи (дори в пъти по-интригуващи от мъжките)... и нямаше как начело да не стои Милдред Хейс – перфектен тайминг за коравата героиня (размекваща се само при важни срещи с кошути) на Франсиз Макдорманд в Три билборда извън града (Макдона удържа обещанието си след Седемте психопата да направи филм, фокусиран около woman power героиня), но... всъщност, всяка от номинираните (Сали Хоукинс във Формата на водата, Марго Роби като Тоня Хардинг, Мерил Стрийп във Вестник на властта или Сьорши Ронан като Lady Bird) изиграват блестящо Жената, на прага на Избор, който ще определи съдбата и Живота ù... Жена, която е Режисьор на собствения си живот... и трябва да понесе отговорността и последствията от това... или както казва Тоня Хардинг/Марго Роби: "Америка... иска някой, когото да обича и някой, когото да мрази... И това е шибаната истина!"

 

 

Формата на... Най-добра мъжка роля – Гари Олдман | Най-мрачният час

darkesthour12

"Success is Not Final. Failure is Not Fatal. It is the Courage to Continue That Counts." – цитатът на Чърчил, който слага точката на Най-мрачният час идеално описва мъжките (а и женските) образи тази година... Тимъти Шаламе има смелостта (и нелеката задача) да предаде брилянтно и натурално душевните, физически (и плодови) тийн терзания на своя Елио в Призови ме с твоето име; Даниъл Дей-Луис има смелостта да продължи да яде омлет от отровни гъби, за да намери мотивация в търсенето на идеалната жена за идеалната рокля в Невидима нишка (въпреки, че в реалния живот май отказа "омлета" а.к.а актьорството); Даниъл Калуя има смелостта да оцелее след психоуикенд във вила за "бели експерименти" в Get Out; Дензъл Уошингтън има смелостта да се бори в търсене на справедливост в съдебната система на живота в Roman J. Israel, Esq, но... ако има някой, който въплъщава най-добре (до най-малкия детайл във всеки характерен жест, всеки несъзнателен тик и навик, и специфично-хриптящ говор) думите на Чърчил, то това е Гари Олдман... а и какъв по-добър подарък за юбилейния му шейсети рожден ден от първи Оскар, нали!?

 

 

Формата на... Най-добра режисура – Гийермо дел Торо | Формата на водата

formvo2

Както каза Гийермо дел Торо при речта си на раздаването на Златните глобуси: "Не ме прекъсвайте, моля ви, отне ми 25 години... може да ми дадете още малко време..." – да, дел Торо наистина живее цял живот в "сенките" на киното, спасяван или разкъсван от своите "чудовища" – филмите, а фантастичната приказка, която разказва във Формата на водата не само събира по красив начин всичко най-важно за света, в който живеем... не само внушава деликатно по-универсални и по-комплексни послания за Смисъла от другите претенденти (особено при отсъствието на Мартин Макдона) в категорията, но и разкрива красноречиво Формата на това, което ни прави... Хора... или ни превръща в Чудовища, съответно... А в днешния Свят, това е изключително важно.

 

 

Формата на... Най-добър филм – Формата на водата

formwater

"Гневът поражда само още повече гняв." – да, лайфмотивът в Три билборда извън града е емблематичен. Екзистенциално-емблематичен за съвремието и Света, в който живеем... Също толкова важен (в случая), обаче, е и фактът, че филм, който не е получил номинации нито за режисура, нито за кинематография няма как да бъде избран за Най-добър филм (дори миналогодишния обрат/фиаско в полза на Лунна светлина бе логичен, защото филмът на Бари Дженкинс си имаше тези две номинации) – уви, това съкращава шанса на Три билборда извън града, за съжаление, защото това наистина е най-добрият филм на Мартин Макдона досега. Същият факт изключва и награда за Призови ме с твоето име или за Вестник на властта, а Пол Томас Андерсън (с Невидима нишка), Кристофър Нолън (с Дюнкерк), Джордън Пийл (с Get Out), Джо Райт (с Най-мрачният час) и Грета Гъруиг (с автобиографичното Lady Bird) остава да се надяват на изключение от правилото, но по-важното е, че когато... "Не мога Формата ти да определя, откривам те навсякъде около мен. Присъствието ти изпълва очите ми със твоята любов, смирява то сърцето ми, защото си Навсякъде."... тогава говорим за истинско въплъщение на Формата на Любовта към Киното...

 

 

Формата на водата, Три билборда извън града, Най-мрачният час, Вестник на властта, Призови ме с твоето име и Дюнкерк са в кината, последвани скоро (надяваме се) от Get Out, Lady Bird и Невидима нишка

онлайн