Home / Рубрики / Кино / Трафик пиеси
A+ R A-
17 Окт
Трафик пиеси С лице надолу © фотография Анастас Петков

За добро или лошо всеки нов филм на Камен Калев е тотално различен от предишния – С лице надолу не прави изключение, но и не изключва прилики с Източни пиеси и Островът, както не изключва и прилики с действителни лица и събития.

Хубавото при киното на Камен Калев е, че винаги, още с първите кадри, те сблъсква фронтално със света на героите, чиято история ще разказва. Така ударно, с дим в очите, мазна пачка в ръцете и още по-мазен чалга бумтеж в ушите, влизаш и в живота на дребния мошеник Сами (Мелвил Пупо) – куриер на фалшиви пари, изработвани в България и легализирани във Франция до момента, в който случаен разговор на летището в Марсилия и последвалият арест не го превръщат в изнудван от френските власти двоен агент, който да се внедри и разследва международен канал за трафик на хора, тръгващ от България.

facedown2

А всичко това го среща с Елка (Сехер Небиева) – невръстно момиче от ромската махала в Провадия, продадено, за да проституира във Франция. Момиче, което Сами отвлича и отвежда в България с идеята, че когато се представи за неин "ни ма биеш, ни ма пробваш, къв сводник си ти" (търсещ още такива малолетни момичета), това ще му осигури достъп до търсения канал за трафик на хора – история, позната като втора (или трета) сюжетна линия на не един и два филма, но никога разглеждана в толкова едър план в българското кино.

facedown4

История по действителен случай, на която Камен Калев дава именно това, от което се нуждае (и може би, затова получи наградата за режисура от фестивала Златна роза 2015) – непрофесионални актьори, заснети с камера от ръка (от абонирания за всички филми на Калев оператор Юлиан Атанасов), за да се постигне една натурална и достоверна картина, движеща се в ритъма на живота по ръба на документалното, която да даде и най-важното – човешко лице и сърце на един социален проблем, обречен да съществува докато свят светува.

facedown5

Всичко това адски напомня на завръщане към дебюта на Калев с Източни пиеси – отново имаме стар, колкото света проблем, който е или пренебрегван, или преекспониран, но рядко показван в същината му. Отново имаме непрофесионални актьори – с изключение на уверено вживяващият се, но непреиграващ Мелвил Пупо (Сами) и френският екип на продукцията, повечето от останалите герои не са професионални актьори като Лидия Колева (в ролята на Снежана, ромската маман на платените услуги) или Сунай Сюлейман (в гангстер амплоато на Ухото), а случайно откритата Сехер Небиева е същото такова разковниче за филма, каквото беше покойният Христо Христов за Източни пиеси.

facedown9

Отново имаме камера, която следва натурално (дори по-сурово от документалния Ром Кихот) ритъма на битието, без да заглажда грозотията и мръсотията на живота. Дори отново имаме епизоди с музика на живо (толкова характерни за Източни пиеси), която този път, макар и необичайна за филм на Калев, е абсолютно автентична и вярна на историята, която разказва.

facedown8

Най-хубавото от всичко е, че Камен Калев отново се връща към правенето на филми за/със сърцето (като Източни пиеси), а не за/с анализа на рационалния ум (като Островът) – защото именно сърцето, а не разумът превръща социалните проблеми от битието ни в киноистории, които да съпреживяваш и на които да вярваш (неслучайно Елка ще каже на Сами "не ти вярвам", нали).

facedown12

Защото именно сърцето, а не разумът вярва, че човешката природа може да се промени, вместо да продължи да се върти в спирала от вечно повтарящи се желания, грешки и избори. Защото именно сърцето води разума към онези непознати и неоткрити места в съзнанието, които се превръщат във важните решения, правещи разликата между живота и смъртта.

facedown16

 

Проблемът е, че не само "труповете в България не ги откриват" (каквато е репликата на един от героите) – у нас не могат да бъдат открити и сърце и дух, които да искат промяна в ситуацията (с която съзнанието е свикнало) и най-важното – да накарат разума да я извърши.

 


С лице надолу е в кината

Напишете коментар

онлайн