Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Истинският Люин Дейвис
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Истинският Люин Дейвис

SO независими

Неделя, 20 Октомври 2013г. 11:26ч.

Четвъртото издание на фестивала за американско независимо кино SOfia Independent Film Festival изкушава с над 40 филма (пълната програма е тук) от 24 октомври до 3 ноември. Жанровото разнообразие е богато, вкусовете различни, премиерите многобройни (дори ще може да видим Биг Сур и Истинският Люин Дейвис преди премиерата им в американските кина), но това, което обединява нашите фаворити от селекцията игрално кино тук е зависимостта на всички от Любовта към Киното.

 

 

Небраска – 24, 25, 28 и 30 октомври

САЩ, 2013, 110 мин

режисьор: Александър Пейн

в ролите: Брус Дърн, Уил Форте, Джун Скуиб, Стейси Кийч, Боб Оденкърк, Ранс Хауърд

Едно пътуване, семейни кризи и дилеми, катарзиси за душата... – последният филм на режисьора Александър Пейн се заиграва с теми от предишните му (Оскар номинирани) Отбивки и Потомците, като този път всичко се случва на фона на черно-белия пейзаж на родния му щат Небраска. Там попадат старец, обсебен от деменцията и фикс-идеята, че е спечелил милиони от лотарията (Брус Дърн с награда от Кан) и неговия син (Уил Форте), за да се оплетат в комичната мрежа от малките лъжи и истини на живота.

 

 

Биг Сур – 25, 26 и 28 октомври

САЩ, 2013, 100 мин

режисьор: Майкъл Полиш

в ролите: Жан-Марк Бар, Стана Катич, Рада Мичъл, Кейт Босуърт, Хенри Томас, Джош Лукас, Антъни Едуардс

След първата екранизация на битник класиката По пътя миналата година, сега дойде време за възкресяване на още един знаменателен биографичен момент от живота на Джак Керуак – отшелническото му бягство след успеха на По пътя в крайбрежните гори на Биг Сур, Калифорния през август 1960. Описано в едноименния роман и изиграно блестящо от Жан-Марк Бар (неслучайно един от любимите актьори на Ларс фон Трир), бягството за пореден път се оказва неверен изход от лабиринта на собствените ни демони.

 

 

Последен квартет – 25, 29 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 105 мин

режисьор: Ярон Зилбърман

в ролите: Филип Сиймур Хофман, Кристофър Уокън, Катрин Кийнър, Марк Айвънър, Имоген Путс, Джелбърт Уолъс

"Когато великите композитори са искали да изразят най-съкровените си мисли и чувства, винаги са използвали формата на квартета". Така е, особено когато става дума за "Фугата" – квартетът (който в този изящен филм вдига зали на крака от 25 години насам), съставен от Кристофър Уокън (превъзходен в ролята на челист с начален стадий на Паркинсон), Филип Сиймур Хофман, Катрин Кийнър и Марк Айвънър в компанията на композитора Анджело Бадаламенти, които превръщат изсвирването на прочутия Струнен квартет в до диез минор, оп. 131 на Бетовен във въпрос на живот и смърт, в Лебедова песен, с която всички да усетят големите малки тайни на живота.

 

 

Учителят – 25 октомври и 3 ноември

САЩ, 2012, 144 мин

режисьор: Пол Томас Андерсън

в ролите: Хоакин Финикс, Филип Сиймур Хофман, Ейми Адамс, Лора Дърн, Джеси Племонс, Кевин Дж. О'Конър

Ако има нещо, което Пол Томас Андерсън да е запазил от предишния си филм Ще се лее кръв, то това е схемата с двама основни, силно контрастни герои (с пълно актьорско себеотрицание, като в случая на Хоакин Финикс и Филип Сиймур Хофман), с въздействаща, минималистична музика (отново дело на Radiohead китариста Джони Грийнууд) и с крайностите в гледните точки – всичко това работи и прави от Учителят ярък портрет на обърканото следвоенно поколение през 50-те и неговите демони, по подобие на Керуак класиката По пътя, само че по вода и със сциентолози, вместо битници.

 

 

Часове в музея – 26, 31 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 107 мин

режисьор: Джем Коен

в ролите: Мери Маргарет О'Хара, Боби Зомер, Ела Пиплитц

Ан е жена на средна възраст, извикана спешно заради инцидент във Виена, а Йохан – охранител в Музея на историята на изкуството. Двамата се срещат в залата с картини на Брьогел, за да попаднат в паралелен свят на безвремие, където любовта и самотата се разливат бавно и съзерцателно, пласт подир пласт, като в живописта на Брьогел... или във филма-импресия на видеоартиста Джем Коен.

 

 

Преди полунощ – 26, 29 и 31 октомври

САЩ, 2013, 109 мин

режисьор: Ричард Линклейтър

в ролите: Итън Хоук, Жюли Делпи, Сиймъс Дейви-Фицпатрик, Дженифър Прайър, Шарлот Прайър

След Виена и Париж, дойде време вечната романс двойка от Преди изгрев и Преди залез, Джеси (Итън Хоук) и Селин (Жюли Делпи), да прекарат този път вече семейно лято в Гърция. Порасналите им деца (две дъщери-близначки и доведен син) и работата вече са по-чести теми от дупето на Нина Симон и сексът за една нощ в запазените им пинг-понг разговори, но те все още опитват да търсят и обясняват Любовта, докато се губят из лабиринтите на пространствено-времевия континиум на семейния живот и на хитовите филмови продължения.

 

 

Едно време, онова лято – 27 октомври и 1 ноември

САЩ, 2013,103 мин

режисьори: Нат Факсон, Джим Раш

в ролите: Стийв Карел, Тони Колет, Алисън Джани, Ана-София Роб, Сам Рокуел, Мая Рудолф, Роб Кордри, Аманда Пийт, Лиъм Джеймс

Животът на тийна винаги е ад, особено в американското независимо кино – историята на 14-годишния Дънкан е поредното доказателство. Хубавото тук е, че клишетата за самотното лято на тийн-аутсайдер са заменени от свежи комични ситуации, в които децата се държат като възрастни и обратното, а житейските истини и философии се пускат по водната пързалка на аквапарка, в който Сам Рокуел се забавлява почти толкова неистово, колкото в Седемте психопата.

 

 

Всичко е загубено – 29, 31 октомври и 3 ноември

САЩ, 2013, 116 мин

режисьор: Джей Си Чандър

в ролите: Робърт Редфорд

Един жилав мъж, една повредена яхта и големия Индийски океан – наречи го Животът на Пи без тигъра и гранде ефектите, наречи го Старецът и морето, наречи го както искаш, но когато е замесен Робърт Редфорд със сигурност не става дума просто за епична, морска камерна драма за оцеляване на Духа.

 

 

Имигрантката – 30 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 120 мин

режисьор: Джеймс Грей

в ролите: Марион Котияр, Джереми Ренър, Хоакин Финикс, Дагмара Доминчик, Анджела Сарафян, ДиДи Лъкс, Антони Короун

Темата за емиграцията, американската мечта и страданията на мигрантите (а.к.а проституция, болести, бедност...) е особено актуална/поизтъркана в сегашно българско време, та чак са плащещи приликите с живота на имигранта в Ню Йорк през 1920. Не всичко е изгубено, обаче, когато историята е разказана магично (и илюзионисти има, да) от Марион Котияр, Хоакин Финикс, визуалния перфекционизъм на хит оператора Дариус Конджи и усета към гранде съспенса на режисьора Джеймс Грей, така че кулминацията на финалния кадър да остане в съзнанието ни дълго след надписите. А паметта е сред най-слабите качества на съвременния човек.

 

 

Истинският Люин Дейвис – 31 октомври

САЩ, 2013, 105 мин

режисьори: Итън Коен, Джоел Коен

в ролите: Оскар Айзък, Кари Мълиган, Джон Гудман, Гарет Хедлънд, Джъстин Тимбърлейк

Много са примерите за брилянтни, фикционални биографии, но братята Коен винаги имат да кажат нещо свежо по въпроса, както и да получат Голямата награда на журито в Кан. Истинската биография на измисления певец Люин Дейвис (Оскар Айзък) ни връща към началото на 60-те, по улиците и клубовете на нюйоркския Гринуич Вилидж (преди Боб Дилън да ги е превзел), когато фолк музиката звучи като ехо от О, братко къде си. Там някъде е и Люин Дейвис, пълен с идеали, "смирение" и чуден глас, а това понякога е опасна комбинация.

 

 

Думите – 1, 2 и 3 ноември

САЩ, 2012, 102 мин

режисьори: Брайан Клугман, Лий Стърнтал

в ролите: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин

"Вземеш ли думите, вземаш и болката" е една от истините, които младият писател Рори Джансън изпитва на гърба си, когато решава да публикува от собствено име роман без автор, скрит от света в стара кожена чанта в Париж. Думите са на старец (изигран ювелирно от Джереми Айрънс), изживял катарзиса на своя живот, така че Джансън (Брадли Купър с трикове от Наръчник на оптимиста) да изпита същото в този симпатичен като пъзел филм, където фикция и реалност преплитат три истории в една, докато не изгрее екзистенц поуката – "Всички правим своите избори, трудната част е да живеем с тях".

 

 

SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Cinema City Paradise Center от 24 октомври до 3 ноември

О, Люин Дейвис, къде си?

Вторник, 12 Ноември 2013г. 21:32ч.

"Ако една песен не е нова и никога не остарява, значи е фолк песен" казва Люин Дейвис, но докато следиш по ноти битието и терзанията му за една седмица, постепенно изплува идеята, че ако в един филм аутсайдер хумора и героите са до болка познати, но винаги звучат свежо, значи това е филм на братята Коен. Истинският Люин Дейвис звучи като ехо от музикалната роуд сага О, братко, къде си?, като този път Итън и Джоуел Коен ни отвеждат по следите на фолк сцената в началото на 60-те до реквиема за мечтата на един човек, който не иска просто да съществува, а да живее Inside песните си.

ld3

Зима е. Началото на 1961, някъде из нюйоркския квартал Гринуич Вилидж, Люин Дейвис (Оскар Айзък познат най-вече от хитовия Drive) обикаля немил-недраг, с китара в ръка, задимени клубове и музикални лейбъли в опит да пробие, да изгради соло кариера като фолк певец. Само дето никъде не среща разбиране и всички искат от него да пее старите песни от времето, когато е свирел в дуо – болезнен спомен за него днес, защото партньорът му се е самоубил. Съдба, която Люин иска да избегне без да прави компромиси със своите мечти и идеали, но която тегне като проклятието на все по-мрачните облаци, които се скупчват над главата му – останал без дом и пари, Люин редува апартаментите на приятелите си, за да нощува, докато лавинообразно забърква гаф подир гаф, така че неслучайно изпява (брилянтно изпълнение на Оскар Айзък) още в самото начало фолк класиката Hang Me, Oh Hang Me.

ld1

Всъщност именно музиката е движещата сила тук (отново от T-Bone Burnett, музикалният продуцент на О, братко къде си?) и ако образът на измисления Люин Дейвис е отчасти вдъхновен от живота на апокрифно известния фолк певец Дейв Ван Ронк (все пак плочата Inside Dave van Ronk дава името на филма), то историята на Люин е разказана изцяло чрез музика – от детството и отношенията с баща му в песента The Shoals of Herring, през скитосванията му с котарака Одисей (отново намигване към О, братко, къде си?, базиран именно на Омировата Одисея) в парчетата Fare Thee Well, Five Hundred Miles и Green, Green Rocky Road (оригиналът е точно на Дейв Ван Ронк), до тотално шик пародията в Please Mr. Kennedy, сякаш отразяваща моментите, в които Люин се чувства като изстрелян в Космоса, осъзнавайки, че изведнъж миш-маш животът му може да попадне в графата "баща на две деца/посредствен фолк певец/провален моряк без кораб".

ld6

Да, абсурдните ситуации с аутсайдер герои са две от любимите неща, с които братята Коен обожават да си правят гаргара и тук (на фона на изпипаната, събуждаща винтидж носталгия визия на оператора Бруно Делбонел) изобилства от тях – саркастичен 100 плюс килограмов джазмен-наркоман (Джон Гудман заслужено е Коен любимец оше от времето на Бартън Финк и Големият Лебовски); миловидната певица Джийн, псуваща невротично повече от всички мъже във филма накуп (Кари Мълиган във втори перфектен дует с Оскар Айзък след Drive) и нейният съпруг-музикант-самарянин-рогоносец Джим (голяма ирония е да гледаш как топчартразбивач като Джъстин Тимбърлейк пее фолк, блуграс и Please Mr. Kennedy сериозно стегнат в пенсионерско пуловерче)...

ld5

Над всички тях, естествено, стои... Люин Дейвис мечтателят, който се скита без дом като котарака Одисей, в гонене на своите идеали, докато все повече и повече се оплита в кълбото на смазващото ежедневие. Или Люин Дейвис морякът, който е загубил попътния вятър и компаса на живота си. Или Люин Дейвис циникът, който осмива посредствеността на простото съществуване, но така и не успява да надскочи онези непродадени плочи в кашони под леглото си. Или Люин Дейвис аутсайдерът (страдащ от синдрома на българската действителност), който уж винаги дава най-доброто от себе си, а все нещо не се получава, все не е на точното място, в точното време...

ld10

 

Та, кой е истинският Люин Дейвис – онзи, след когото на сцената в клуба една вечер се качва Боб Дилън (за да засилят документалната измислица братята Коен хитро включват на финала архивно Боб Дилън изпълнение на песента Farewell) и фолк сцената избухва или е човекът, който живя, както го изпя. Inside песните си.

Като българите, които вече толкова години живеят в една стара, до болка позната народна песен, която никога не остарява.


ld


Вижте кой е Истинският Люин Дейвис от 17 януари в кината

онлайн