Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: Левиатан
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Левиатан

SO документално

Неделя, 20 Октомври 2013г. 11:01ч.

Всепризната киноистина е, че най-добрият сценарист е самия живот, затова, по традиция, SOfia Independent Film Festival залага както на престижна селекция от игрални филми, така и на доста силен подбор от документално и късометражно кино. Ето ги и нашите фаворити в категориите:...

 

 

+ Документално и магично – серия главозамайващи филми, които доказват за пореден път, че изкуството имитира живота.


Ездачи на стихии – 25 и 27 октомври

САЩ, 2012, 95 мин, 3D

режисьори: Кристофър Нелиъс, Джъстин МакМилан

с участието на: Рос Кларк-Джоунс, Том Карол, Бен Матсън, Тони Колет (глас зад кадър)

Преследването на Голямата вълна е идея-фикс не само за австралийската сърф легенда Рос Кларк-Джоунс и двукратният световен шампион Том Карол, но тук двамата яхат едни от най-гигантските и най-опасни вълни във великия Тихи океан. С две думи, време е за Surf's Up!

 

 

На крачка от славата – 25 и 29 октомври

САЩ, 2013, 91 мин

режисьор: Морган Невил

с участието на: Мик Джагър, Брус Спрингстийн, Стинг, Стиви Уондър, Лу Адлър, Стефани "Стеви" Алекзандър, Шерил Кроу

Светът е пълен с wannabe звезди, но не такъв е случая с беквокал певците – черноработници с гласни струни, които често изнасят тежестта на концертите на големите звезди, шлифовани певци в сянката на прожекторите и на крачка от славата – както и да ги наречеш, това е тяхната неразказана житейска история и гледна точка с архивни кадри, интервюта, бекстейдж моменти и безупречен саундтрак.

 

 

Прелъстени и изоставени – 25 и 31 октомври

САЩ, 2013, 100 мин

режисьор: Джеймс Тобак

с участието на: Райън Гослинг, Джесика Частейн, Даян Крюгер, Мартин Скорсезе, Алек Болдуин, Джеймс Каан, Франсис Форд Копола, Роман Полански, Бернардо Бертолучи

Обикновеният зрител често играе ролята на прелъстен и изоставен, далеч от блясъка на голямото кино и бекстейдж филма на Джеймс Тобак и Алек Болдуин се опитва да поправи тази несправедливост. Заснет в пленителни цветове по време на 65-тата годишнина на фестивала в Кан, филмът, освен близки срещи с куп знаменитости от киновида, дава и жокери по въпроса за раждането и умирането на съвременните митологии.

 

 

Изкуството да летиш – 26 и 28 октомври

САЩ, 2011, 85 мин, 3D

режисьор: Кърт Морган

с участието на: Травис Райс, Джон Джаксън, Марк Ландвик, Скоти Лаго, Джейк Бловелт, Николас Мюлер, Джиджи Ръф, Ди Си Пи, Пат Мур

Зимата вече изгрява на планинския хоризонт, а филми като Изкуството да летиш надъхват сериозно за сноуборд подвизи. Особено когато са извършени с респект и почитание, както към границите на човешките възможности и сноуборд трикове, така и към мощта на снежните планини и финеса на девствения сняг – мисия, която тук е изпълнена перфектно от емблематични профи сноубордисти и режисьора Кърт Морган, след двегодишен рейд из близки и далечни снежни кътчета по света.

 

 

Сънят на Вагнер – 27 и 28 октомври

САЩ, 2012, 115 мин

режисьор: Сюзан Фрьомке

с участието на: Робер Льопаж, Дебора Войт, Йонас Кауфман, Брин Терфел, Карл Филиън, Питър Гелб, Джеймс Ливайн, Фабио Луизи

Епичният оперен цикъл Пръстенът на Нибелунга на Рихард Вагнер е съизмерим в киното с грандиозната трилогия Властелинът на пръстените, но това ни най-малко подготвя за размаха на въображението в този гранде проект, който проследява 6-годишния процес по авангард поставянето на Вагнеровата епопея от режисьора Робер Льопаж и Метрополитън Опера в Ню Йорк. Подходящо както за оперофили, така и за оперофоби, но със сигурност за киномани.

 

 

Левиатан – 29 октомври и 2 ноември

САЩ, 2012, 87 мин

режисьори: Люсиен Кастeн-Тейлър, Верена Паравел

с участието на: Деклан Конели, Джони Гаткоумб, Адриан Гийет, Бриан Жанел, Клайд Лий

Да наречеш Левиатан обикновено морско чудовище е като да наречеш този главозамайващ филм просто изследване на океанския риболов. Дванайсет камери, адреналинов монтаж, удивителни звуци, космическа красота на един друг свят и мисълта, че най-опасните морски чудовища (може би) са... самите хора.

 

 

Stop Making Sense – 29 октомври

вход свободен в Sofia Live Club

САЩ, 1984, 88 мин

режисьор: Джонатан Деми

с участието на: Дейвид Бърн, Берни Уорел, Алекс Уеър, Стивън Скейлс, Лин Мабри, Еднан Холт, Тина, Уеймът, Джери Харисън, Крис Франц

Малко след този прочут документален филм за нюуейв бандата Talking Heads, Джонатан Деми заснема своите върхови хитове Мълчанието на агнетата и Филаделфия, но за феновете на Дейвид Бърн и компания, Stop Making Sense ще си остане неговия шедьовър. Истина е, че Дейвид Бърн е изобретателен мечтател почти колкото Ханибал Лектър и това си личи по време на тридневния концерт на Talking Heads в Pantages Theater в Холивуд, заснет от Деми с такъв размах и кеф, че неслучайно в последния си филм (Neil Young Journeys от 2012) се завръща към мастер музикалната документалистика.

 

 

+ Оскар (на)кратко – за първа година на SOfia Independent Film Festival ще имаме възможност да видим и тазгодишната Оскар селекция за късометражни (игрални и анимационни) филми


Оскар 2013: късометражни игрални филми – 26, 30 октомври и 2 ноември

2013, 115 мин

Полицейски час © режисьор Шон Кристенсън, САЩ

Начело с носителя на Оскар за тази година, Полицейски час (или една вечер на аутсайдера Ричи с отчуждената му племенница София), останалите 4 филма от шортлиста са повече от колоритни и контрастни – от драмата с националния спорт на Афганистан бузкаши (игра на поло с мъртва коза) в Момчетата Бузкаши, през дилемата рибар или пират на сомалийско момче в Асад и сюрреалистичните авантюри с колекционери на човешки сенки в Смъртта на сянката до мистъри любовната история на пианиста Хенри.

 

 

Оскар 2013: късометражни анимационни филми – 27, 31 октомври и 1 ноември

2013, 88 мин

Хартиен романс © режисьор Джон Карс, САЩ

Еклектиката е ключова дума и при селекцията на анимационни филми – носителят на Оскар Хартиен романс се закача с вечното търсене на любовта със сърце, въображение и... малко хартия, в Наопаки пък семейна двойка не може да постигне съгласие къде живее любовта – на тавана или на пода, докато Адам и кучето рисува неразказаната история на първото куче в Райската градина. В друга градина едно момиче опитва да спаси самотни какавиди от бебето Джералд, което енергично мачка пеперуди в Най-дългият ден на Маги Симпсън в детската градина, за да разберем накрая как се прави Прясно гуакамоле с необичайни продукти.

 

 

SOfia Independent Film Festival е в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Cinema City Paradise Center от 24 октомври до 3 ноември

Левиатан

Неделя, 29 Май 2016г. 20:00ч.

Във филма Дим, по сценария на американския писател Пол Остър, има герой, който всеки ден в продължение на години, в точно определен час, застава на ъгъла на едно кръстовище и снима отсрещния ъгъл като педантично събира снимките в албуми – една и съща експозиция, една и съща композиция, но вгледаш ли се по-внимателно осъзнаваш, че всяка снимка е различна, както ден с ден не си прилича. Такива са и книгите на Пол Остър – вгледаш ли се, всеки път откриваш нови детайли, нови парчета истории, с които да сглобиш целия пъзел в пълния му блясък, а именно това прави писателят Питър Арън, герой на Остър от романа Левиатан (откъс от него ви чака по-долу), когато му се налага да разследва смъртта на приятеля си и колега Бенджамин Сакс, докато в левиатанския лабиринт на истината със запазената Остър марка по следите му са се лепнали ФБР и неведомите "случайни" съвпадения, а на изхода го чака смисълът на живота и на провалите в него.

 

 

Когато през 1975-а най-накрая Сакс ме представи на Фани, двамата веднага се познахме. Получи се малко неловко и минаха няколко минути, преди да дойда на себе си. Така една мистерия от миналото бе мигом разбулена. Сакс се оказа липсващият съпруг на жената, която бе обсебила вниманието ми преди шест или седем години. Ако бях останал в същия квартал, със сигурност щях да срещна и него след излизането му от затвора. Но завърших колежа през юни, докато Сакс беше пристигнал в Ню Йорк през август. По това време аз вече бях напуснал апартамента си и пътувах към Европа.

 

Няма никакво съмнение, че бяха странна двойка. В почти всяко отношение, за което можех да се сетя, Бен и Фани сякаш съществуваха във взаимно изключващи се сфери. Бен неконтролируемо размахваше ръце и крака, стърчеше като кран с остри ъгли и кокалести издатини, докато Фани беше ниска и закръглена, със спокойно изражение на лицето и маслиненомургав тен на кожата. В сравнение с нея Бен изглеждаше червендалест, с рошава къдрава коса и кожа, която лесно изгаряше на слънце. Той винаги заемаше голяма площ около себе си, не го свърташе на едно място, а изражението на лицето му се променяше на всеки пет или шест секунди, докато Фани беше уравновесена, улегнала, обитаваше тялото си като тиха вода. На мен ми изглеждаше не толкова красива, колкото екзотична, макар че това по всяка вероятност е доста силна дума за онова, което се опитвам да изразя. Една способност да омайва е може би по-точното определение, както и някаква самодостатъчност, която приковава погледа дори когато тя само седи и нищо не прави. Не беше забавна по начина, по който Бен умееше да бъде, никога не вършеше нищо прибързано, никога не говореше празни приказки. Въпреки това усещах, че от двамата тя е човекът с по-ясна мисъл, по-интелигентна, с по-аналитичен ум. Докато умът на Бен беше целият една интуиция. Дързък да, но не и непременно достатъчно фин, за да улавя тънкостите, ум, който обича да поема рискове, да скача в тъмното и да прави парадоксални връзки. От друга страна, Фани беше задълбочена и безпристрастна, неуморима в търпението си, не проявяваше склонност към прибързани преценки или необосновани изводи. Тя беше умна, той – просто остроумен; тя беше сфинкс, той – отворена рана; тя беше аристократ, той – плебей. Да си с тях, бе все едно да съзерцаваш бракосъчетание между пантера и кенгуру. Фани, винаги облечена изискано, с безупречен вкус, крачи до мъж, който стърчи цял фут над нея, едно пораснало момче с черни гуменки, сини джинси и сиво горнище на анцуг с качулка. На пръв поглед сякаш нищо не ги свързваше. Зърваш ги заедно и първата ти реакция е, че са случайно срещнали се непознати.

levia

Но само на пръв поглед. Под собствената си очевидна недодяланост Сакс криеше забележително усещане за жените, което се проявяваше не само към Фани, а и към почти всички жени, които срещаше, и аз не спирах да се учудвам на лекотата, с която те се привързваха към него. Може би това имаше нещо общо с факта, че бе израсъл с три сестри, сякаш топлата сърдечност, научена в детството, го беше дарила със скрито познание, с умение да разбира женската природа, на което други мъже посвещаваха цял живот безрезултатно. Фани си имаше своите трудни моменти, освен това си мисля, че беше човек, с когото не се живее лесно. Често това нейно външно спокойствие беше просто прикритие за вътрешната ѝ лабилност и на няколко пъти имах възможност лично да се уверя колко бързо е в състояние да изпадне в мрачно, депресивно настроение, обзета от неясно терзание, което ненадейно я докарваше до плач. В такива моменти Сакс я закриляше, проявяваше към нея трогателна нежност и загриженост, затова си мисля, че с течение на времето Фани бе започнала да разчита на него при всяко изпитание, давайки си сметка, че никой друг не би могъл да я разбере по-добре. В повечето случаи неговото съчувствие се изразяваше косвено в такова говорене, което оставаше непонятно за чужди хора.

Например, когато за пръв път гостувах в апартамента им, разговорът на масата се завъртя около темата за деца – дали да ги имаме и ако да, кога е най-добрият момент за тях, какви промени изисква това и така нататък. Спомням си, че бях твърдо за това да имаш деца, докато Сакс се впусна да обяснява надълго и нашироко защо е против. Служеше си с доводи, които бяха добре известни (светът е непоносимо място, земята е пренаселена, изгубваш свободата си), но ги изброяваше така разпалено и с такава убеденост, че останах с впечатление, че говори и от името на Фани и че двамата са твърдо решени да не стават родители. Години по-късно научих, че точно обратното е истината. И двамата отчаяно копнеели за деца, но Фани не можела да зачене. След множество опити да забременее тръгнали по доктори, изпробвали хапчета за фертилност, както и всевъзможни билкови препарати, но нищо не се получило. Броени дни преди въпросната вечеря през 1975-а били уведомени, че нищо повече не може да се направи, за да помогне. За Фани това било съкрушителен удар. Както ми призна по-късно, това било нейната най-страшна мъка, загуба, която щяла да оплаква до края на живота си. Онази вечер, вместо да я подтикне да си излее душата пред мен, Сакс забърка коктейл от импровизирани лъжи, един кипнал, димящ чайник, който да замъгли обсъжданата тема. Долових само откъси от това, което не спираше да нарежда, но само защото си мислех, че репликите му са адресирани към мен. Както разбрах по-късно, през цялото това време той беше говорил на Фани. Казвал ѝ е, че не е нужно да го дарява с дете, за да продължава да я обича.

levia1

С Бен се виждах по-често, отколкото с Фани, а и когато се срещах с нея, беше винаги в присъствието на Бен, но въпреки това полека-лека успяхме да създадем приятелство помежду си. В известен смисъл моето старо увлечение по нея направи тази близост неизбежна, но освен това то се издигаше и като преграда между нас, затова трябваше да минат няколко месеца, преди да съм в състояние да я погледна, без да се притеснявам. Фани беше мой стар блян, видението на таен мой копнеж, заровен някъде в миналото, а сега, когато най-неочаквано се материализира в нова роля – като жена от плът и кръв, съпруга на моя приятел, – признавам, че изгубих почва под краката си. При първата ни среща това ме подтикна да изрека някакви глупости и тези нетактични слова само засилиха чувството ми на вина и обърканост. Още в началото по време на една от вечерите в апартамента им ѝ подхвърлих, че и думичка не бях чул от онези лекции, които бяхме посещавали заедно. "Всяка седмица прекарвах този час, зазяпан в теб – ѝ казах. – В края на краищата нали практиката е по-важна от теорията и затова реших, че няма смисъл да си прахосвам времето в слушане на лекции върху естетика, след като самата красота седи пред мен."

Мислех, че това ще се приеме като опит да се извиня за поведението си в миналото, но то прозвуча ужасно. Такива неща не бива да се казват при никакви обстоятелства, най-малкото пък с небрежен тон. Те само натоварват човека, към когото са отправени, и нищо добро не може да произлезе от тях...

 

 

 

cover-leviatan   Левиатан (превод Иглика Василева, 360 стр, цена 20 лева) е в книжарниците

онлайн