Home / Рубрики / Кино / Списък на статии по етикет: фестивал
A+ R A-
Списък на статии по етикет: фестивал

Антистатично

Неделя, 07 Април 2013г. 20:37ч.

Като казахме, че през април всичко ще бъде танц, не се шегувахме – от 15 до 21 април под мотото Профилът е важен, в зали и по градските улици, танцови стъпки ще върти шестото издание на фестивала за съвременен танц и пърформaнс Antistatic 2013.

 

 

Broken Dancefloors / Фрагменти танцов под – 13, 14 и 15 април

артистична акция в градско пространство на Зимон Румел20 мин

изложба Broken Dancefloors / Фрагменти танцов под – 16-21 април в Червената къща, зала Гъливер

simon rummel

Всички много добре знаем какво е да танцуваш върху "плюещи плочки" (онези, до болка познати счупени, полуизкъртени, пълни с вода плочки), защото ежедневно ни се налага да ги избягваме с изобретателна "танцова стъпка" по софийските тротоари. Усещането не е от най-приятните, но немският композитор на експериментална музика Зимон Румел го превръща в истинско пърформанс забавление – след като си е избрал такива "танцуващи плочки" на Орлов мост, пред СУ (и метроспирката в подлеза), пред Народния театър, Народното събрание и Министерство на културата, Румел ще запечата техните очертания с танцови стъпки върху специални повърхности, а резултатът ще може да се види на изложбата от това "танцувално рисуване" из града.

 

Dance For Nothing / Танц за нищото – 15 април, 19:00 часа, Театрална зала на СУ, Ректорат

пърформанс – 80 мин (включва разговор с публиката); вход – 7/10 лева

концепция и изпълнение: Естер Саламон

музика: Джон Кейдж

ezster2   фотография © Alain Roux

"В Dance for Nothing танцът трябва да е автономен и в нито един момент да не илюстрира или коментира текста." казва унгарската хореограф/танцьорка Естер Саламон, докато изпълнява с фриволни движения музикалната композиция Лекция върху нищото (1949) на американския композитор Джон Кейдж.

 

medea – 16 април, 20:00 часа, Червената къща

физически театър – 60 мин; вход – 8 лева

драматургия, хореография и костюми: Мирослав Йорданов

изпълнение: Мирослава Захова и Никола Борисов

музика: Юрий Бонджуков

medea1   фотография © Росен Донев

След премиерата на фестивала за свободен театър АСТ 2, фрагментарната авантюра със съвременния танц на хореографа Мирослав Йорданов, танцьорите Мирослава Захова, Никола Борисов (а.к.а скулптор) и.. живата мускусна патица, продължава с нови рунд сблъсъци между древен мит и кризисно настояще.

 

Raw Material / Суров материал – 17 април, 19:00 часа, Театрална зала на СУ, Ректорат

съвременен танц – 50 мин; вход – 7/10 лева

концепция и изпълнение: Джи Е Лим

звукова среда: Киан Байани

jee raw   фотография © Jee-Rack Lee

Суровият материал в Raw Material, спектакълът на корейската хореограф/танцьорка Джи Е Лим (която ще води и уъркшоп в рамките на фестивала), е традиционен корейски ритуал (съответстващ на българския прощъпулник), който се извършва и до днес на първия рожден ден на детето. Оттам нататък, тялото на Джи Е Лим превръща този суров материал в минималистична поезия на движението на ръба между традиционния корейски и универсалния съвременен танц.

 

The Victory Day / Денят на Победата – 18 април, 19:00 часа, ТР Сфумато

съвременен танц – 60 мин; вход – 8 лева

идея и реализация: Вили Прагер и Ива Свещарова

изпълнение: Ива Свещарова, Джи Е Лим, Вили Прагер

музика: Емилиян Гацов-Елби

the-victory-day-pic-marion-borriss   фотография © Marion Borriss

Въпросът за "театралността" на революциите стана особено актуален в наши дни. Затова използвайки песента Денят на Победата на руския естраден певец от 70-те Лев Лещенко и добре познати театрални трикове, Вили Прагер и компания ще изследват автоматизирания механизъм на "революцията" като "театър на бойни действия", докато публиката не се обяви "за" или "срещу" случващото се на сцената... или в живота.

 

Duet / Дует – 19 април, 20:00 часа, Червената къща

пърформанс – 50 мин; вход – 8 лева

концепция и изпълнение: Серджу Матис и Влайку Голчеа

duet11

Музиката е преди всичко физическо преживяване, което манипулира емоциите или определя атмосферата – това е основния лайтмотив в концептуалния дует между танцьора Серджу Матис и музиканта Влайку Голчеа, докато си играят с микрофони, китари, танц и собствения глас.

 

Karpov not Kasparov – 20 април, 21:30, Червената къща

концерт на Едуард Габия и Валериу Боркош70 мин; вход – 8 лева

karpov-not-kasparov

Живописен диалог между ударни инструменти, винтидж синтезатор, хореография и театър, воден от румънското дуо Karpov not Kasparov – иначе казано хореографът/танцьор Едуард Габия (чест и обичан гост на Antistatic феста) и визуалният артист/музикант Валериу Боркош в демонстративна акция на живо как се прави Soundtrack for a Game of Chess... или просто: Fuck Art, Let's Play with synthesizers!


How Do You Imagine The Devil? / Как си представяте дявола? – 21 април, 19:00 часа, ТР Сфумато

съвременен танц – 60 мин; вход – 10 лева

хореография/танц/изпълнение: Дани Браун

гост-изпълнител: Гаел Клейно

композитор и вокален ментор: Алесио Кастелачи

светлинен дизайн: Хенинг Егерс

dkbschmidt3   фотография © Daniel K.B. Schmidt

Дяволът има толкова лица, колкото денс метаморфози изтанцува американската хореографка Дани Браун в компанията на самия Дявол (Гаел Клейно) в един от най-хитовите спектакли на съвременния танц. Идентичност и фетиши, реалност и фикция се преплитат атрактивно на ритуалната граница между публика и сцена (повече може да усетиш на уъркшопа на Дани Браун), докато не изгрее отговора на въпроса "Някога танцували ли сте с Дявола на лунна светлина?"...

 

 

Фестивалът за съвременен танц Antistatic 15 – 21 април 2013 е в Червената къща, ТР Сфумато, Театрална зала на СУ

Primavera лято

Вторник, 19 Юни 2012г. 13:31ч.

Лятната фест лудница вече жари и пари, а нашият агент в Порто, Невяна Бойчева, има какво (искрено и фенски) да разкаже за първото португалско издание на престижния испански инди фестивал Primavera SoundThe XX, The Weeknd, M83, Kings of Convenience, The Flaming Lips, Suede, Beach House, Washed Out, Forest Swords, john Talabot, Deadboy... и още хиляди хора от всякакви точки по света в четири дни (от 7 до 10 юни), изпълнени с музика, усмивки и нереално добро настроение.

 

porto - ocean

 

Какво, къде, защо?

Порто е вторият най-голям и важен град в Португалия и спокойно мога да твърдя, че в него има почти всичко, което може да ви потрябва. Има река, има океан, има богато архитектурно наследство, много вино и очевидно, има и интересни културни събития. Optimus Primavera Sound се състоя в Parque da Cidade (или просто Градският парк), в който могат да се видят красиви езера, гъмжащи от птици и безкрайни зелени поляни, които са перфектната среда за няколкото хиляди музикални фена да се почувстват все едно са в Рая.

parque da cidade

 

7 юни – ден Прима

Програмата за първия фестивален ден изглеждаше празна и не съвсем интересна, особено след като Björk отмени участието си и разочарова сериозен брой хора. Ние не бяхме сред тях и затова съвсем без да ни пука за отсъствието на исландската певица се отправихме към парка, чудейки се ще ни завали ли неспиращия по тези георграфски ширини дъжд или не. Пристигнахме точно навреме за това, което бяхме планирали да чуем – изпълнението на брит поп бандата Suede, които веднага успяха да ме вкарат в щастливо и безгрижно фестивално настроение. Не бих казала, че съм особено запозната с творчеството им, но въпреки това беше изключително впечатляващо и вдъхновяващо да се наблюдава вокалистът Брет Андерсън, който пееше, танцуваше и подскачаше по сцената, пълен с енергия и многогодишен опит.

 

8 юни – Flame Numbers

primavera sound 2012 - porto - audience

 

Този път отидохме по светло, така че успяхме и да поогледаме миниградчето, което организаторите бяха направили. Времето беше изключително приятно и страховете за дъжд бързо се изпариха. Стъпихме на поляната пред едната от големите сцени точно навреме, за да чуем как Rufus Wainwright пее Hallelujah като край на изпълнението си. Кратко помотаване, бира и става 9 и 30 – време за The Flaming Lips. Може би сега е моментът да вмъкна, че всичко се случваше точно в определения час, почти без минутка заскъснение. Кой би очаквал това точно от португалски фестивал?

 

The Flaming Lips не са от бандите, за които бих могла да дам "експертно мнение", но ако се чудите, ще ви кажа, че тези хора не са добре. Q Magazine ги включва през 2002 в списъка си с "50-те банди, които трябва да видите, преди да умрете" и сега вече знам защо. Въпреки че музиката им не е от най-любимите ми, шоуто, което правят определено е изключително забавно (дори Ерика Баду го признава въпреки пресния скандал между двамата) – фронтменът Уейн Койн, който се оставя публиката да го понесе, докато е в огромна прозрачна надуваема топка, балоните, танцьорките на сцената, цялото еуфорично настроение. Спазвайки определена дистанция през по-голямата част от лайва, решихме да се приближим до сцената точно навреме за двете бис изпълнения, второто от които беше парчето Do You Realize?, което не можах да спра да тананикам с дни след това.

Уейн Койн беше крайно щастлив от факта, че се намира в Порто, в прекрасния парк, с прекрасните дървета, което може и да е било резултат от дадени субстанции, но каквото и да е – доброто настроение беше заразно и когато със забиването на чудесната песен португалската нощ се изпълни с цветни конфети, мисля, че нямаше човек пред тази сцена, който да не пееше и танцуваше, ухилен до уши. Определено гледка, която не се забравя лесно.

 

 

След два абсолютно случайно избрани концерта (Wilco и The Walkmen) и лек питстоп на шоуто на M83, най-накрая стана 2:30 и с ужасно вълнение се отправихме към полупразната Club Stage, където момчетата от шотландския електронен лейбъл Numbers трябваше да направят своя showcase. Умората започваше да се натрупва малко по малко, но това просто нямаше как да се пропусне. Началото беше отредено за около 30-минутното живо изпълнение на Redinho, което се състоеше от опияняващи бийтове, пристрастяващи синтове и неговите собствени вокали, които оставиха съвсем малкото в този момент присъстващи, способни единствено да танцуват, викат и ръкопляскат с усмивки на лицата. Пространството зад нас се пълнеше неусетно, докато в един момент вече място за танцуване практически нямаше, но на никого не му и пукаше, защото следващото нещо в програмата не оставяше друг избор.

Back 2 back сетът на Deadboy и Spencer беше със сигурност един от най-добрите, на които съм присъствала, стартиращ с ремикси на стари диско парчета и продължаващ с модерни "техно класици" като Omar-S, а накрая финиширащ с Nicki Minaj. Целият 1 час беше изпълнен със 100-процентови гъдели в стилове като dubstep, uk garage, house, techno и някои други, съвсем невъзможни за поставяне под етикети. Едно мога да кажа със сигурност – имаше много бас, много танци и малко след като Jackmaster и Oneman се включиха, ние си тръгнахме, защото не ни беше възможно да си стоим на краката повече. Поемайки по дългия път към вкъщи в ранните часове на сутринта под развиделяващото се небе, нямаше как да не се чудя как така тази вечер щеше да прерасне в афтърпарти, в един от клубовете в центъра на града, продължаващо от 6 до 11. Със сигурност не е било много красива гледка, като имаме предвид в какво състояние оставихме повечето фенове пред сцената. No sleep till... Porto!

 

9 юни – Dream XX Weekend

Абсолютното изтощение и фактът, че денят беше по-мрачен и дъждовен от обикновено, по принцип биха ме накарали да не изляза от леглото, но истината е, че тази събота, 9 юни, беше Вечерта за сбъдване на мечти. В нея бяха двата лайва, които първоначално ме накaраха да си купя билет за фестивала, при това на супер актуални, нашумели, извънземно талантливи артисти. Още с влизането чухме как The Weeknd започва чувственото си изпълнение на High For This. Мога с ръка на сърцето да ви кажа, че гласът на този човек е точно толкова мощен и впечатляващ на живо, колкото е в записаните тракове. Мрачната му сексуална и наркотична музика беше прелетяла чак от Канада, за да зарадва толкова много фенове в различни точки от Европа и фактът, че в момента живея в една от тях ме прави прекалено благодарна. Преди да започна да звуча мелодраматично, ще кажа, че чухме на живо всичко, за което мечтаехме, като личните ми фаворити са кавъра на Dirty Diana и Wicked Games.

 

 

Следващата част от програмата беше и най-голямата изненада за мен – норвежката свежест Kings of Convenience. Двама души, две акустични китари, а резултатът, който излиза от колоните е спокойна, нежна и искрена музика, точно това, от което имахме нужда в онзи момент. Истинската изненада обаче беше, когато на сцената все пак излязоха барабанист, китарист и басист и атмосферата стана толкова заразително фънки, че дори хора като мен, които никога преди не бяха чували бандата, не можеха да спрат да танцуват и пеят. Определено екзалтираното настроение от красиво лайв изпълнение е нещо, което искам да усещам по-често в душата си, защото когато дойде време публиката да си заслужи бис, осъзнах, че ръкопляскам и викам наравно с най-заклетите фенове. Тези хора просто бяха истински предаватели за позитивно настроение, освен това тънко се подмазаха на португалските фенове, благодарейки им, че са прародителите на бразилската боса нова, която явно инспирира сериозно част от творчеството на групата.

 

Най-важното за мен от целия фестивал, обаче, все още предстоеше. Това бяха The xx и без срам мога да кажа, че може би за пръв път слушах на живо група, която да ми е толкова близо до сърцето. Което, разбира се, направи преживяването още по-специално. Невероятно е колко са спокойни, сякаш отчуждени от публиката, дори студени, а музиката им е обвързана с най-съкровените човешки чувства и изпълнена с най-сърцераздиращите акорди. Би трябвало да мога да кажа най-много за тях, след като те определено бяха любимата ми банда за целите четири дни, но истината е, че музиката на The xx е от тези, които оставят слушателя абсолютно безмълвен и хипнотизиран.

 

 

Чухме почти всичко от дебютния албум и няколко нови песни от очаквания на 11 септември Coexist и ще призная, че дори седмица по-късно не спирам да преглеждам видеоклиповете в YouTube, за да се върна поне за миг в онази хладна нощ, където под облачното Порто небе се сбъдна една наистина съкровена мечта. Затова, просто, Роми, Оливър, Джейми – благодаря ви, че ви има!

So Кино

Неделя, 21 Октомври 2012г. 12:09ч.

"Днес хората знаят цената на всичко, а не знаят стойността на нищо" цитира Оскар Уайлд, Пол Кемп (героят на Джони Деп в The Rum Diary), а същото важи с (почти) пълна сила и за киноиндустрията – хората знаят боксофиса на епичните холивудски блокбъстъри, а не познават стойността на малките перли на независимото кино. Светлина по въпроса, вече за трета поредна година, се опитва да хвърли Sofia Independent Film Festival.

 

Какво?

Селекция от нискобюджетни и независими филми (пълната програма на фестивала може да видите тук), която най-общо се разделя на:

 

Игрално – от една страна са (сравнително) стари филми, заслужаващи внимание, но така и не попаднали в киносалоните у нас – като Касапница (ситуационна драма ала Роман Полански с Джоди Фостър и Кейт Уинслет), The Rum Diary (Джони Деп във вечното си алтер его – Хънтър Гонзо Томпсън), Албърт Нобс (19 век, хотел в Дъблин и Глен Клоуз в поредната си недооценена голяма роля), Скандално (Труман Капоти и историята зад романа му Хладнокръвно), Някъде (изгубени в живота със София Копола и Стивън Дорф), За Елън (драма за баща, дъщеря и майката – Маргарита Левиева), Джак Казиното (фул аса от Кевин Спейси), Бягството (шарена дружина по пътя Сибир-Индия-Тибет), Полицейски участък Рампарт (Уди Харелсън под прикритие). От друга страна са чисто новите филми и фестивални фаворити – като официално откриващия фестивала Сеанси (любов в инвалидна количка), Сънданс фаворитът Зверовете на дивия Юг (сладка утопия за едно момиче и изгубения свят), Ловецът (Уилям Дефо и тасманийските тигри), Една нощ (кубински близнаци в дилема), Червени светлини (екстрасенс игри на сляпо с Робърт Де Ниро), Долината на светците (индийски касти на изчезване), Поддържай светлините (планината Броукбек в Ню Йорк), Безопасността не е гарантирана (пътуваща в тийн времето комедия на абсурда) и Подчинение (престъпление и подчинение ала щатски супермаркет).

 

 

Документално – тук селекцията условно може да се раздели на арт, дизайн и архитектура филми – Портите (Кристо и неговите опаковани мечти), Марина Абрамович: Артистът присъства, Баухаус – модел и мит, Дилър, Скофидио и Ренфро (или реновирането на Линкълн Център), Менделсон: Вечни видения, Модерен прилив: Архитектура на Лонг Айлънд; на музикални ленти – Направи го пак (могат ли The Kinks да се съберат отново), В търсене на Шугърмен (рок мечти завинаги), Queen: Дните от живота ни и Първа позиция (кръв, пот и танци на палци). Има също и спорт, бизнес и мода – Боби Фишер срещу света (шахматът като биография и политическа война), модната икона Даяна Вриленд: Погледът трябва да пътува, и вече покойният Стив Джобс: Изгубеното интервю. Документалната драма идва с Бог отиде да сърфира с Дявола (ивицата Газа яхва вълната), Невидимата война (изнасилването в армията като убийство от приятелски огън), Живот без болка (има ли ген за болката), 16 акра (или Световният търговски център за продажба). Има и кино зад кулисите – Един до друг (Киану Рийвс в Матрицата на Киното), Франкофрения (Джеймс Франко зад кадър) и двата портрета на режисьори-класици – Уди Алън: Документално и Роман Полански: Филмов мемоар.

 

 

РетроспективноКриминале, Убий Бил и Джаки Браун – явно докато чакаме новия му филм Джанго без окови, може да преговорим култови сцени и реплики от предишни Тарантино класики. Другият материал за преговор идва с филмите на Джон Касаветис – дебютният му Сенки, класиката Жена под влияние и примера му за семейно и биографично кино – Премиерата.

 

Кой?

Освен кинопрожекции, Sofia Independent Film Festival 2012 ще осигури и срещи-лекции с агенти, врели и кипели в независимото кино, като Джъстин Сласа (продуцент на Един до друг), Мелъди Гилбърт (режисьор, продуцент и оператор на Живот без болка), Матю Ейкърс (режисьор на Марина Абрамович: Артистът присъства), Антонио Ферера (режисьор, продуцент и оператор на Портите), Мубашир Мохи-Уд-Дин (композитор на Долината на светците).

 

Кога & Къде?

от 25 октомври до 4 ноември в зала 1 на НДК, Люмиер, Дом на киното, Евро синема и Cinema City


Защо?

.... защото обичаш киното, нали!?


Horizonтално

Понеделник, 11 Март 2013г. 18:29ч.

Всеки нов изгрев ни приближава все повече и повече до изгряването на снежния Horizon 2013 фестивал в Банско от 23 до 29 март. Зимната бордърбийткрос конференция ще се вихри цяла седмица (пълната програма на феста е тук), а нашите парти фаворити са:

 

Бордърбийткрос рейв – главна сцена под звездите в планината (до хотел Изворите), която ще работи (само в понеделник, 25-и и сряда, 27-и март) след последния лифт в 17:00 часа до полунощ като връщането в Банско ще става по специално подготвената, осветена писта за нощно каране. Стягайте ските, бордовете, ваксата и триковете, за да ги пуснете в обръщение в бийт компанията на Jackmaster, KiNK, Loefah, Reggae Roast, Throwing Snow (в понеделник, 25 март) и Crazy P, Phaeleh, Wookie, Dark Sky, Maribou State (в сряда, 27 март).

crazy p   Crazy P


Шоукейс – парти вечеринките на различни музикални промоутъри са много, но определено може да отбележиш представянията на родните Elevate (на 25 март в Track Bar с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov) и True Badness (на 26 март с Cheeba, Planas, Diamondz и Tommy Gun). Не са за пропускане и партитата на Trouble Vision vs Tief (на 24 март с Jackmaster, Casino Times, Hesseltime, Mr Solid Gold, Robin); Shapes vs Trix (на 25 март с Mark E, Eliphino, Randomer, Guy Andrews, Max Chapman, Schumen); Vagabondz vs Carbon (на 26 март с Phaeleh, Icicle, Benton, Maison Sky...); Flux (на 27 март с Crazy P, Ben Pearce, Aartekt, Jacques Adda); Hyponik (на 28 март с Throwing Snow, Dark Sky, Darling Farah и Moniker), а на 29 март всичко ще завърши триумфално със специално парти и гост-изненади.

 1000names foto   1000names фотография © Максимилиан Праматаров


Освен обявените за предварителна продажба билети за Horizon 2013, вече може да намерите и...

уикенд пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 120 лева)

еднодневен пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 80 лева)


horizonboard

 

Фестивалът Horizon 2013 се случва от 23 до 29 март в Банско

 

Пространство: Театър

Вторник, 26 Май 2015г. 11:11ч.

Дистанцията между българския и интернационалния театър се скъсява и тази година – те ще заживеят отново заедно на международния фестивал Варненско лято (пълната програма във Варна може да видите тук), а под името Световен театър в София специалната селекция от гостуващите международни спектакли ще заживее в столицата от 5 до 15 юни, под формата на:..

 

 

Орхидеи – 5 юни, 19:00 часа, Младежки театър Николай Бинев

мултимедия театър/танц – 105 мин

режисьор: Пипо Делбоно

с участието на: Пипо Делбоно, Доли Албертин, Джанлука Баларе, Маргерита Клементе, Илария Дистанте...

orhidei 3

"Един приятел ми каза, че орхидеята е най-красивото, но и най-злото цвете, защото не можеш да разпознаеш кое е истинско и кое фалшиво. Това важи и за нашето време. В Орхидеи, както във всички мои представления, се опитвам да спра времето, през което преминавам. Моето време и времето на компанията ми, на хората, които от много години са с мен. Но и времето, в което живеем – ние, италианци, европейци, граждани на света" – обяснява италианският ас Пипо Делбоно (работил през 70-те с хореографа Пина Бауш), докато на сцената визуални цитати от световната литература, кино, фотография и музика (от Нино Рота, Майлс Дейвис, Филип Глас...) се преплитат с лични преживявания и интимни моменти (като загубата на наскоро починалата му майка), за да изплува пред очите ни естетичен и хипнотичен реквием за непосилната лекота на битието.

 

 

Жизнено пространство – 11 юни, 19:30 часа, Сатиричен театър Алеко Константинов

микс театър – 65 мин

режисьор: Якоп Албом

с участието на: Рейнир Схимел, Яник Хреуелдингер, Силке Хундертмарк, Ленард Люсие, Ралф Мулдер

jizneno prostranstvo 1

Двама мъже живеят заедно с механична кукла в една малка магична стая, където леглото се превръща в пиано, шкафът за книги – в хладилник, а куклата в.... – да, всичко е възможно във фантазните спектакли на холандския режисьор Якоп Албом, в които театър, пантомима и танц така магично се преплитат, както физическата комедия от нямото кино, абсурдния хумор, илюзионизма и клоунадата в Жизнено пространство (по текст на Юдит Вендел) превръщат сцената в имагинерен свят, в който с усмивка търсим нещата, които ни правят... хора – точно каквото прави и театърът.

 

 

Дистанция – 12 юни, 19:00 часа, ТР Сфумато

съвременен танц50 мин

режисьор: Луис Марафа

с участието на: Луис Марафа, Антонио Кабрита

distancia 3

"Влизаш ми в личното пространство" е често срещана фраза в съвременното ни общество и точно тези граници на дистанцията, която ни отдалечава един от друг изследва хореографът Луис Марафа в изкусен танц с Антонио Кабрита. Борбата за "лична територия" може да бъде както физическа, така и емоционална, а Луис Марафа ще скъси дистанцията, както на сцената, така и на работно ателие (с предварително записване) за професионални танцьори на 11 юни в Derida Dance Center.

 

 

Юда – 14 юни, 19:00 часа, Младежки театър Николай Бинев

театър/инсталация – 60 мин

режисьор: Йохан Симонс

с участието на: Стивън Шарф

judas 2

Дали във всеки от нас няма по един Юда – философската пиеса на холандката Лот Векеманс, базирана отчасти на така нареченото Евангелие от Юда (разказващо за догматичното и христологично развитие на гностични секти повече от 100 години след смъртта на Христос), не само разнищва склонността на човечеството да създава герои чрез тяхната противоположност, но и дава глас и гледна точка на самия Юда, разпъван на кръста на предателството от хилядолетия насам. Глас, който звучи като монолог-притча за вината, глас, който се превръща в силно въздействаща театрална инсталация в ръцете на режисьора Йохан Симонс. Глас, който ще предизвика и отворена дискусия в Гьоте институт (на 15 юни, 9:30) с режисьора Симонс, с актьора Стивън Шарф и с професор Грегор Вурст (публикувал превод и критично издание на смятаното за изгубено Евангелие от Юда). А дали във всеки от нас наистина няма по един Юда!?

judas 1

 

Световен театър в София е от 5 до 15 юни

От Сатори до Дзен

Вторник, 09 Април 2013г. 16:27ч.

Слънцето може и да изгрява от изток, но просветлението (или на японски сатори) може да дойде отвсякъде, също като киното – за трети път филми от Далечния изток ще изгреят у нас с новото издание на Сатори Фест от 18 до 28 април.

 

Какво?

12 филма от Япония, Тайланд, Китай, Виетнам, Сингапур и Малайзия. Акцентът на тазгодишния Сатори Фест (пълната програма на фестивала е тук) пада върху Банкок. Примамливата (с калейдоскопично нонстоп забавление и за бедни, и за богати) столица на Тайланд е главен герой на 3 филма – откриващият фестивала Добре дошли в Банкок ще те разходи из колоритните му улици в компанията на сляпо момиче, двама флиртаджии, (не)обичайната тайландска проститутка с неин клиент и неочакваната среща на разглезена девойка с клошар. Банкок, обичам те! следва същата схема, докато те среща с хилядите лица на мегаполиса – начинаеща певица, богат профи боксьор, емблематичен тай травестит, татуиран пънкар, който мечтае да се снима в киното, просяк, на когото не му пука, че няма пари и... стадо тайландски тийнове в любовен период. Третият филм, Истории от Банкок, пък интересно преплита носталгията на музикант, завърнал се след дълги години в родния град с неволите на млада двойка, които са в столицата за пръв път.

bangkok   Добре дошли в Банкок

 

Непознатото сингапурско кино идва с 2 любопитни филма – забраненият в Сингапур Секс. Агресия. Семейни ценности (една детска рисунка, първата местна "арт порно" продукция и стриптизьорка в акция... или история 3 в 1, разбунила много страсти и хумор) и Червените водни кончета (или как тревожни спомени, от изоставената влакова линия на детството и родината, нахлуват в главата на художничката Рейчъл).

dragonfly   Червените водни кончета

 

Малайзия е представена с фаворити от предишни издания на Сатори феста, които наблягат на любовта и семейството като С цвете в джоба (или приключенията на малайзийските Макс и Мориц) и двете ленти Преди да заобичаме отново и Любовта побеждава всеки, които задават въпроса: "Кое да преглътнеш – изневярата или изчезналата любов?".

Иначе след успеха на документалния Пънк в Пекин идва нова порция срещи от първо лице с китайския ъндърграунд пънк в Пънкарски бози, а времето за Мао контракултура се допълва със Старият глупак, който премести планината (главният герой на филма е култов бар в Пекин, кръстен на една от трите истории, които председателят Мао искал всеки да научи по време на културната революция, идентифицирайки планината с империализма и феодализма).

beijing bubbles   Пънкарски бози

 

В Страната на изгряващото слънце пък, с филма Произведено в Япония: Кора!, на дневен ред са екзистенц кризите (родили абсурдни любовни афери) на едно семейство, а от братския Виетнам пристига красивата визуална ода по темата "какво искат жените" от Далечния изток или иначе казано... съдбата на 7 виетнамки в Перлите на Далечния изток.

 

Кога & Къде?

Сатори Фест 18 – 28 април 2013 е в салоните на Euro Cinema, Червената къща и Dada Cultural Bar

Билети – 4/5/6 лева

 

Защо?

За малко сатори (а.к.а просветление) по темата за непознатите киноперли на Далечния изток до достигане на дзен екзистенц.


pearls-of-the-far-east   Перлите на Далечния изток

Киноmaniac

Неделя, 10 Ноември 2013г. 00:12ч.

За хората с диагноза "киноман" есента е сбъднат рай – сипе се фестивал след фестивал, а киномаратонът няма край – също като филмите от 27-то издание на Киномания. След гранде панорамата на емблематичната икона Фелини, на 14 ноември започва и същинската фестивална Киномания (пълната програма е тук), за да финишира на 1 декември, а ето ги и нашите фаворити в категориите:...

 

 

+ Живот като на кино – серия based on a true story филми, които доказват, че най-добрият сценарист е самия живот.


Иконом на седем президента – 14, 16 и 23 ноември

САЩ, 2013, 132 мин

режисьор: Лий Даниълс

в ролите: Форест Уитакър, Опра Уинфри, Марая Кери, Джон Кюсак, Джейн Фонда, Куба Гудинг-син, Терънс Хауърд, Лени Кравиц, Джеймс Марсдън, Дейвид Ойелоуо, Ванеса Редгрейв, Алън Рикман, Лийв Шрайбър, Робин Уилямс, Кларънс Уилямс III

Обама далеч не е първия афроамериканец, попаднал в Белия дом и историята на Юджийн Алън (или Сесил Гейнс в поредното брилянтно изпълнение на Форест Уитакър) го доказва нагледно – в разгара на расовата сегрегация в Щатите, чернокожият Сесил получава работа като иконом в Белия дом и в продължение на 34 години (от Дуайт Айзенхауер до Роналд Рейгън) следи отблизо вихъра на задкулисните игри на властта, докато у дома, в неговия личен Бял дом, е въвлечен в същите борби, които водят и президентите – разединението в едно семейство и разединението на нацията понякога се оказват взаимозаменими понятия, нали?!

 

 

Валенса: Човек на надеждата – 19, 22, 26 и 29 ноември

Полша, 2013, 122 мин

режисьор: Анджей Вайда

в ролите: Роберт Вецкевич, Агниешка Гроховска, Збигнев Замаховски, Цезари Козински, Мария Розария Омаджо

Ако има човек, който знае как се прави тиха и мирна революция, която наистина да постигне Нещо, то това определено е Лех Валенса – на фона на всичко случващо се днес у нас, историята за живота и борбата на обикновения корабостроител/електротехник/президент и Нобелов лауреат за мир, свалил тоталитарния режим в Полша в края на 80-те години, е нагледен урок по история и ноухау за всички съвременни българи. Проблемът е, че паметта и солидарността не са сред най-силните качества на съвременните хора.

 

 

Тhe Look of Love – 17, 20 и 23 ноември

Великобритания, 2013, 101 мин

режисьор: Майкъл Уинтърботъм

в ролите: Стийв Кугън, Ана Фрийл, Имоджен Путс, Тамзин Еджъртън, Шърли Хендерсън, Стивън Фрай

Щатската и британската порноиндустрии си приличат и различават точно толкова, колкото различни са двата филма по темата от тазгодишната Киномания – ако американският Линда Лавлейс: Дълбокото гърло се фиксира върху негативите за човека, извършил първото документирано с камера фелацио, то британският Тhe Look of Love набляга на позитивите, превърнали един мошеник-телепат в Кралят на Сохо със солидна империя от клубове за джентълмени, порно списания и недвижими имоти. Общото в двата филма е идеята, че резките обрати в живота ни винаги тънат в тотална неизвестност, но ако при Линда Ловлейс заблудата, че може да контролираме всичко трае колкото за една свирка време, то при Пол Реймънд играта продължава доста повече от една олинклузив оргия в неговото playboy имение.

 

 

+ Фестивал на фестивалите – когато Киното е по-голямо от фестивалните награди.


Заплетени в Мрежата – 15, 22 и 24 ноември

Китай, 2012, 121 мин

режисьор: Чън Кайгъ

в ролите: Гао Юанюан, Уон Ксекъ, Марк Чао

Интернет е клинична диагноза, от която боледува целия свят – кибер хейтъри, онлайн воайори, безсмислени вайръл клипове... новият филм на душевния хирург Чън Кайгъ доказва, че нет обсесията може да бъде по-страшна болест от рак в напреднал стадий и да ти съсипе тотално живота. Или поне така се случва за невинно красивата Йе Ланкъ, когато един ден се качва в претъпкан градски автобус...

 

 

Великият майстор – 15, 16, 17 и 23 ноември

Хонг Конг/Китай, 2013, 130 мин

режисьор: Уон Кар Уай

в ролите: Тони Лън, Чиу-Уай, Джан Дзъи, Джан Джън, Уон Шъншян

Едва ли някой е очаквал от ювелирен поет на сюрреалистични любовни истории като Уон Кар Уай да направи филм за бойните изкуства. Когато, обаче, видиш страстта и характерно-пищната визуална поетика, с които разказва историята на Ип Ман (менторът, въвел Брус Лий в тайните на винг чун изкуството) през годините на Китайско-Японската война и битката за надмощие между различните кунг фу школи, тогава ще усетиш, че само велик майстор на китайското и хонгконгско кино като Кар Уай, най-добре, може да разкрие тайните на кунг фу философията, чрез дуел страстите във вечната невъзможна любов.

 

 

Сезонът на носорозите – 16, 23, 25 и 26 ноември

Турция, 2012, 92 мин

режисьор: Бахман Гобади

в ролите: Бехруз Восуги, Моника Белучи, Йълмаз Ердоган

Любовта между двама души може да изтърпи всичко – забранени стихове, несправедливи присъди, лично отмъщение, фалшиви вести за смърт, раздяла в продължение на 30 години... Всичко това се случва в годините на Ислямската революция в Иран на кюрдския поет Сахел и съпругата му Мина, докато двамата търсят неотклонно път един към друг във визуално виртуозната ода на кюрдския режисьор Бахман Гобади.

 

 

Петата власт – 17, 20 и 24 ноември

САЩ/Белгия, 2013, 128 мин

режисьор: Бил Кондън

в ролите: Бенедикт Къмбърбач, Даниел Брюл, Антъни Маки, Дейвид Тюлис, Алисия Викандер, Питър Капалди, Мориц Блайбтрой, Карис ван Хутен, Станли Тучи, Лора Лини

В теориите на конспирациите версиите за ефекта от делото на Джулиън Асанж са почти толкова, колкото хиляди секретни документи са били публикувани на неговия сайт Уикилийкс. Досущ като в Социалната мрежа, която следи историята около създаването на Facebook, Петата власт нищи още един съвременен феномен, който променя света и начина, по който живеем и то по време, когато още не е ясно къде ще му излезе края на историята. И тук (като в Социалната мрежа) има раздор между партньори (филмът е базиран основно по скоростно издадената книга на Даниел Домшайт-Берг, сътрудникът на Асанж), и тук са намесени милиарди евра, а Истината... никога не е само една. Като властта.

 

 

Само любовниците остават живи – 20, 25 и 28 ноември

Великобритания/Германия/САЩ, 2013, 122 мин

режисьор: Джим Джармъш

в ролите: Тилда Суинтън, Том Хидълстън, Антон Йелчин, Миа Васиковска, Джон Хърт, Джефри Райт

Ако има някой, на когото да му хрумне да превърне библейските Адам и Ева в герои на вампирски филм и резултатът да е далеч от кича, то определено той се нарича Джим Джармъш. Неговият Адам е декаденс рок стар, избягал отшелнически от светската суета (да, на Боуи намирисва) в компанията на вечната си любима Ева (Тилда Суинтън трябваше да изиграе рокстара ала Боуи, ама нейсе) сред идилията, самодостатъчността и вечността на тяхното студио а.к.а Райската градина. И започват да се леят типичните Джармъш препратки, абсурди, визуална поезия и музикална психеделия (неслучайно Джим и Йозиф ван Висем печелят наградата в Кан за саундтрак), докато накрая... само любовниците остават живи.

 

 

Филомена – 21, 22, 27 и 30 ноември

Великобритания, 2013, 97 мин

режисьор: Стивън Фриърс

в ролите: Джуди Денч, Стийв Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм

Продажбата на бебета не е от вчера, нито е специалитет само на братята роми, но когато е извършвана от католическата църква се превръща в нещо повече от библейски грях – през 50-те години, в Ирландия, католическата църква принуждава хиляди млади жени, заченали без брак, да дават децата си за осиновяване без никаква надежда, че ще могат да ги видят отново. Филомена Лий (поредното разтърсващо изпълнение на Джуди Денч) не се примирява с подобна съдба за отнетия ù син и след 50 години, с помощта на журналиста Мартин Сиксмит, попадат на следа, водеща към продажбата на бебета на американски католически семейства.

 

 

Паркланд – 22, 25 и 26 ноември

САЩ, 2013, 94 мин

режисьор: Питър Ландесман

в ролите: Зак Ефрон, Марша Гей Хардън, Били Боб Торнтън, Джаки Уийвър, Пол Джиамати, Джеймс Бадж Дейл, Джаки Ърл Хейли, Колин Ханкс, Рон Ливингстън, Том Уелинг

На 22 ноември се навършват 50 години от най-обсъжданото, най-документираното и все още неразкрито показно убийство на ХХ век – разстрелът на Джон Кенеди в Далас. На 22 ноември 2013 Паркланд ни връща в болницата Паркланд, където е откаран Кенеди, за да прекараме безсънно (пълно с хиляди тревожни въпроси) дежурство в спешното отделение, което 48 часа след разстрела на Кенеди приема и неговият убиец Лий Харви Осуалд.

 

 

Син жасмин – 23 ноември

САЩ, 2013, 98 мин

режисьор: Уди Алън

в ролите: Кейт Бланшет, Алек Болдуин, Сали Хоукинс, Питър Сарсгард, Майкъл Щулбарг, Боби Канавале, Луис Си Кей, Андрю Дайс Клей

Има няколко вечни константи в света на Уди Алън – неизменно всяка година е готов с (поне) по един филм, в който наред с типичните хумор, теми и абсурдни ситуации се прокрадват и иронични препратки към собствения му живот. Жасмин Френч (Кейт Бланшет) изтерзано стои на кръстопът в живота си и се мести от Ню Йорк при сестра си Джинджър в Сан Франциско, в опит да преоткрие себе си за ново начало. Бягството на ново място, обаче, не решава проблема с личните ни кризи, защото демоните ни винаги пътуват в ръчния ни багаж – и ако Уди Алън се връща в родните Щати след дългото обяснение в любов към европейските столици, то значи е време за На Фриско с любов и син жасмин.

 

 

+ Екранизации – в началото бе словото, а след това 24-те кадъра в секунда.


Конгресът – 16 и 19 ноември

Израел-Германия-Полша-Люксембург-Франция-Белгия, 2012, 123 мин

режисьор: Ари Фолман

в ролите: Робин Райт, Харви Кайтел, Дани Хюстън, Пол Джиамати

Когато самият Ал Пачино твърдеше в класиката Симон, че в тези дигитални времена вече е възможно да се правят филми и без актьори, това си беше чисто послание-провокация към Холивуд матрицата – явно посланието е стигнало до режисьора Ари Фолман (Конгресът се превръща в един момент в донеслата му Оскар антиутопична анимация Валс с Башир) и той задълбава по темата, като използва Робин Райт, която да играе самата себе си в отправеното ù digital Фауст предложение – да бъде сканирана и виртуалната Робин Райт да бъде използвана във филмовия бизнес, но само при едно условие – истинската Робин да не се снима никога повече и да няма права над киноаватара си.

 

 

Нощен влак за Лисабон – 16, 17 и 21 ноември

Швейцария-Германия, 2013, 111 мин

режисьор: Биле Аугуст

в ролите: Джеръми Айрънс, Мелани Лоран, Джак Хюстън, Мартина Гедек, Том Кортни, Аугуст Дил, Бруно Ганц, Лена Улин, Кристофър Лий, Шарлот Рамплинг, Бургхарт Клауснер

Едно красиво момиче, готвещо се да скочи от мост в Берн и книга (от апокрифно известния португалски поет Амадеу де Прадо), скрита в шлифера ù, изтръгват професора по латински език Раймунд Грегориус (Джеръми Айрънс в поредна брилянтна роля) от монотонното му и мъртво (като латинския език) ежедневие, за да го запратят авантюристично в Лисабон по следите на една изгубена (а и намерена) любов и на призраците от диктаторския режим на Антонио де Оливейра Салазар.

 

 

Полунощни деца – 17, 23 и 26 ноември

Канада-Великобритания, 2012, 149 мин

режисьор: Дийпа Мехта

в ролите: Сатя Бхабха, Шахана Госвами, Раджат Капур, Сийма Бисвас, Чарлс Данс

Гласът на Салман Рушди като Разказвача се лее съвсем на място тук (тази пищна индийска сага е създадена по едноименния му роман) и рамкира още по-сетивно този шарен микс от семейна драма, политическа алегория и магически реализъм. Комични и еротични моменти, размяна при раждането, телепатични способности и ежедневни конфликти се преплитат символично в живота на Салем, появил се на бял свят точно в деня на обявяването на независимостта на Индия – 15 август 1947.

 

 

+ Фестивал на френското кино – тази година акцентът попада върху френското кино и то не само, защото там расте Златната палма.


Синият е най-топлият цвят – 17, 23 и 24 ноември

Франция/Белгия/Испания, 2013, 175 мин

режисьор: Абделатиф Кешиш

в ролите: Леа Сейду, Адел Ексаршопулос, Салим Кешиш, Мона Валравенс

За младата Адел любовта няма друг цвят освен синия в косите на любимата ù Ема. Синьото се оказа и любимия цвят в Кан тази година, и искрената ода за съзряването и любовта Синият е най-топлият цвят на режисьора (и актьор) Абделатиф Кешиш получи Златната палма. Не че не сме гледали и друг път силни филми за онзи всепоглъщащ екстаз без граници, наречен първа и незабравима любов, но когато еротизма и терзанията на съзряването се леят толкова натурално на екрана границата между кино и реалност се губи. А това е най-голямата магия, нали?

 

 

Миналото – 23, 26 и 27 ноември

Франция/Иран/Италия, 2013, 130 мин

режисьор: Асгар Фархади

в ролите: Беренис Бежо, Тахар Рахим, Али Мозафа, Полин Бюрле

Явно иранският киноас Асгар Фархади (получил Златна мечка и Оскар за предишния си филм Раздяла) обича да разказва семейни драми на ръба на развода и на емоционалния катарзис – и тук (като в Раздяла) интригата се заплита около семейство в развод, но вместо пагубно болен дядо с невротичен син и болногледачка с изтерзана чувствителност, на емоционалната въртележка се качва модерно иранско семейство имигранти в Париж, в което всеки тегли егоцентрично по своя път, без да осъзнава, че миналото винаги ще ги събира накуп.

 

 

Пяната на дните – 23, 27 и 28 ноември

Франция/Белгия, 2013, 130 мин

режисьор: Мишел Гондри

в ролите: Ромен Дюри, Одри Тоту, Гад Елмалех, Омар Си, Аиса Майга, Филип Торетон, Лоран Лафит, Наташа Рение, Ален Шаба

ecume5

В машината на времето писателят Борис Виан и киномечтателят Мишел Гондри определено щяха да се събират на чаша пианоктейли, за да обсъждат трескаво как да филмират идеалната любов от литературния шедьовър Пяната на дните, така че да се получи джазово сюрреалистично-безкраен видеоклип (Виан е страстен тромпетист и джаз фен, а Гондри е мастер на шик фантасмагоричните филми и музикални видеоклипове), в който всичко е възможно за символите на вечната любов Колен и Клое – домът им да отразява емоционалните им и физически състояния, флирт разходките им да са сред небесата, телата им да не признават граници... освен тези на водните лилии в дробовете.

 

 

Киномания 2013 е е в салоните на НДК, Люмиер, Одеон, Евро Синема и Дом на киното от 14 ноември до 1 декември

MENAR без граници

Неделя, 05 Януари 2014г. 21:45ч.

Във времена, когато България изживява поредната си ксенофобска криза, фестивалът за кино от Близкия Изток и Северна Африка (15 януари – 2 февруари 2014), за шести път и втора поредна година под името MENAR (на арабски означава фар, пътеводна светлина) ще ни осветли по въпроса за света като глобален дом, в който всеки има запазено място, защото колкото се различаваме, толкова и си приличаме.

 

Какво?

Над 70 премиерни заглавия от Близкия Изток и Северна Африка, разделени в седем категории, от които сега ще ви представим...

 

Кой?

MENAR Документа – документалното кино на това фестивално издание се занимава с три основни теми:

 

Музиката, моя любов – красноречивите Джазът в Турция (или История на турския джаз в разкази и картинки), Рома Истанбул (искрено и лично със седем истории от пъстрия Рома Sound of Istanbul) и Уудсток в Тимбукту (или 3 дни с туарегите и културното им наследство по време на фестивал в пясъчните дюни на Тимбукту, Мали) доказват клишето за музиката като универсален език, който е толкова богат, колкото шарен е глобалния ни дом.

woodstock in timbuktu   Уудсток в Тимбукту © режисьор Дезире фон Трота; Германия, 2013


Война и Мир – конфликтите в Близкия Изток са абонирани за новинарските емисии, но едва миналата година най-сетне осъзнахме, че ни засягат и лично, защото живеем в един глобален дом – актуални въпроси като бежанската криза и истинските причини за войната в Сирия се разкриват в Когато слоновете излязат на война, страда тревата; Арабската пролет се разиграва наново в Нощ на площад Тахрир, а два от най-старите конфликти в Близкия Изток намират най-добрата гледна точка – хуманната. В 5 счупени камери стената на разделението между Израел и Палестина расте, както расте 5-годишния Джебраил, а в Моят Афганистан: Живот в забранената зона датският журналист Наджиб Хаджа раздава 30 камери на жители от забранената зона, за да заснемат ежедневието си.

myafgan   Моят Афганистан: Живот в забранената зона © режисьор Наджиб Хаджа; Дания-Aфганистан, 2012

 

Непосилната лекота на битието – начело с епичния Самсара (с дълго чакана премиера на голям екран), други три филма интимно и симпатично изследват взаимовръзките, които тайно и явно определят смисъла на битието ни – В прегръдките на майка ми е умилителната история на Хушам, който събира сираци (чиито родители са убити или похитени в Багдад), за да им осигури безрезервно подслон и грижи в малка къща под наем; Стъпка нагоре пък разкрива мечтата на боклукчията Шахрияр да пише разкази и поезия, както домашните му гълъби мечтаят да достигнат небето, а Казабланка, моя любов комично се заиграва с причините Мароко да бъде една от любимите снимачни площадки на Холивуд.

baghdad messi    Меси от Багдад © режисьор Сахим Омар Калифа; Ирак-Белгия, 2012


MENAR изКъсо – късометражното кино прелива от теми и пъстрота, също като страните, от които идва – като се започне с Момчетата Бузкаши (стар афганистански обичай и номинация за Оскар миналата година), мине се през ливанските Дамата с гроздовете (за гроздето и половото съзряване), Абу Рами (познаваме ли човека, с когото живеем), Грешката (дилемата: в Чистилището за 8 години или нов живот на Земята) и Панталонът (или чий е панталона на балкона); иранските Beyond the Deadend (за шик обувките на незнайния скитник), Mайчински (светлото бъдеще на сляпа майка и син-инвалид), Първата зимна вечер (душата или тялото топли Свещения Коран в студа), Пътуване (анимационният край на едно дълго приятелство) и Нарът е плодът на Рая (или килийно училище в забравено от Бога селце), та се стигне до интригуващи късометражки от Ирак като Меси от Багдад (финалът на Шампионската лига в Ирак) и Meхди (войната като мач на живот и смърт); от Кувейт – Моята розова стая (какво е да се събудиш като сирийски бежанец); от Оман – Пуканки (или да се завърнеш в първата си годишнина); от Йордания – Каис и Лейла (аниме любов по арабски), за да завърши със силна селекция от Северна Африка – Цветята на Тивилит (отвъд времето, зад съдбата на влюбена двойка), Дървената ръка (лудория за дървен стол, лепило и Амира), Боби (момче със своето куче в чекмедже), Сироко (или как разследваш собствената си смърт) и Чувството ми за благоприличие (кое оголва повече – голотата в една картина или арабско момиче без хиджаб/бурка).

damagrozd   Дамата с гроздовете © режисьор Майк Маладжлян; Ливан, 2012

 

MENAR Contemporary – новата рубрика в MENAR киноменюто среща очи в очи със съвременното изкуство в Близкия Изток и Северна Африка – ако си гледал хитовия Микрофонът значи си наясно с ърбан културата в древна Александрия, а Скейтъри в Египет предлага задълбаване по темата с историята на първия, и все още единствен, магазин за скейтъри в Египет. Изкуство/Насилие пък отвежда в Палестина, където млади актриси се справят с военното положение и неравенството между половете, живеейки като Алиса в Страната на насилието и тъгата. Съвсем наблизо, в Ливан, десет артисти използват изкуството В очакване на утрешния ден като средство за преодоляване на разделенията и насърчаване свободата на мисълта, докато в Моето тяло!, хореографът Абу Лагра и неговата съпруга, танцьорката Навал Лагра, основават първата академия за модерни танци в Алжир с премиерното представление Nya, за което събират група от улични танцьори без каквито и да било квалификации.

egyptskate   Скейтъри в Египет © режисьор Брет Уайс Сондърс; Eгипет-САЩ, 2012

 

Керван сарай – ако обичаш да пътуваш около света с кинобилет, MENAR трипът този път ще те отведе до: Краят на пътя (6000 километра маршрут X 1 автомобил втора употреба за 100 британски лири Х стенд-ъп комиците Алексис Дабъс и Сай Томас), докато преди това си минал през Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка (21 държави на 6 континента за 7 месеца for free), за да финишираш С Трабант из Африка – или два трабанта с двутактови двигатели в един афролуд трип от Либия до нос Добра Надежда.

afrotrabant   С Трабант из Африка © режисьори Дан Прибан, Дана Златохлавкова; Чехия, 2011

 

 

Кога & Къде?

15 януари – 2 февруари 2014 в салоните на Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Черената къща, Dada Cultural Bar

 

Защо?

Няма нищо по-хубаво от Кино без граници за един mir-logo-black-50x25-ен свят без Война.

 

tiwilit-flowers   Цветята на Тивилит © режисьор Уасим Корби; Tунис-Мавритания, 2012


На Horizonта

Сряда, 12 Февруари 2014г. 14:56ч.

Музикалният фестивал Horizon се завръща на парти хоризонта – малко след финала на Олимпиадата в Сочи, от 8 до 14 март, в Банско за втора поредна година ще се вихри Банскалиада по бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач.

 

 

Българската делегация – след паметния рейв (при всевъзможни метеорологични условия) на планинската сцена (пред хижа Изворите) миналата година, Страхил Велчев или KiNK се завръща за нови бийт подвизи с дебютния си албум Under Destruction, този път в компанията на партньора си в живота и музиката Рахел Тодорова/Rachel Row. Българският бийт флаг ще развяват също както участници от миналото издание като Nick Nikolov, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq, Vanks, така и нови попълнения в Horizon отбора от родни (добре познати) парти герои като Sirius & Methodikal, StefaK, L 33, Qaseo а.к.а The Bulgarian, Emil Prize... И дано този път звучи повече българска реч по пистите и клубовете на Банско (залято от чартър британци), а не като миналата година да наброяваме точно колкото олимпийския ни отбор в Сочи.

 

kink6   KiNK @ Horizon 2013 © фотография MIR


Парти Интернационал – делегацията от чужди гости този път е пълна с агенти от Висшата лига на електронната музика – от немското дийп хаус дуо Âme (съоснователи на емблематичния лейбъл Innervisions) и хаус легендите Kerri Chandler и Roy Davis Jr, през броукън бийт класика Zed Bias (неслучайно миналогодишния му албум носи името Boss) и дъб естетите Phaeleh, dBridge и легендарната саундсистема Channel One, до ню скул агенти на върха на играта като fLako, холандците Detroit Swindle (които може и да представят премиерно дебютния си албум), полското дуо Catz 'n' Dogz, тийн хаус (ала Disclosure) дуото Bondax... И въобще, тази година, фестивалът акцентира на повече лайв изяви (като джемсешъните на Андрея Триана и на Rachel Row), повече равноправие на половете (със сетовете на диджейките/продуценти Amy Becker, Barely Legal) и промотиране на пробивни бийтмейкъри (които записват сефтето на родна земя) като Josh Butler, My Panda Shall Fly, Moony, Walter Ego... Разбира се, завръщане на Horizon земя (явно им е харесало) ще направят и парти агенти като Eliphino, Klose One, Planas и Cheeba, както и промоутър организации с шоукейс вечеринки като Electric Minds, Trouble Vision, tief, Shapes, Vagabondz, Hit'n'Run и Pack London.

 ame   Âme @ Horizon 2014


Хотпайп Бийтспот – вече споменахме, че дневната планинска сцена (пред хотел Tofana, която ще бъде достъпна и с бусове от Банско) е едно от задължителните Horizon места, а новото е, че тази година ще има две такива сцени – втората (и по-уединена) The Secret Hotel (хижа Изворите) ще бъде в близост до пистата и до първата сцена, където ще бъде изграден сноуборд парк за ежедневни фрийстайл демонстрации от професионалисти. Не са за пропускане и "богатирската механа" (миналата година камък + дърво + Jackmaster беше идеална парти комбинация) на хотел Gardenia, огромният клуб Euphoria или залите на The Club (перфектният фолк клуб за бас фиеста), както и интимния бар Oxygen. Едно е сигурно – хепиенд на Банскалиадата по бордърбийткрос ще има, както няма да има загубили, а само спечелили медали за удоволствие.

 

 

Horizon 2014 е от 8 до 14 март, Банско. Билети тук

- фул пас80 лева

- 3-дневен пас (8-10 март) – 50 лева

- 3-дневен пас (11-14 март) – 50 лева


mir-logo-black-50x25 раздава 2 фул паса за Horizon 2014 на тези, които отговорят (с коментари под статията) на следния въпрос:

- Кои от участниците на Horizon 2014 са се разписвали в нашия  mir-logo-black-50x25 подкаст сериал?


Unknown лято

Петък, 20 Юни 2014г. 06:09ч.

Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.

 

Какво?

Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.

moderat juansala

 © Moderat


Кой?

И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.

londong

 © London Grammar


Кога & Къде?

От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.

Билети тук

 

Защо?

Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.

 unknown


Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска

онлайн