Home / Рубрики / Литература / Списък на статии по етикет: CineLibri 2019
A+ R A-
Списък на статии по етикет: CineLibri 2019

CineLibri + 5

Събота, 05 Октомври 2019г. 00:00ч.

5 е съвършеното число според фестивала CineLibri 2019, от 5 до 20 октомври (пълната програма е тук)... Не само защото тази година е 5-то издание на фестивала, чието уравнение събира кино и литература... Не само защото сборът от филмите в програмата е 55... Не само защото и едноименният филм 5 е съвършеното число ще се бори в конкурсната програма на CineLibri 2019... Да, за трети път ще има конкурсна програма, бляскаво CineLibri жури, награди и дори (за пръв път) театрални спектакли по литературни класики... Но като оставим уравненията, точните науки и другите начини за измерване на Света, ето кои са нашите фаворити от CineLibri 2019:..

 

+ 5 от Конкурсната програма – след като вече ви срещнахме със Заличено момче, с Продавачът на вестници и цигари и решихме Загадката Анри Пик, сега е време да обърнем очи към:..

 

Изпепеляване – 6, 9, 11, 13, 14, 15 и 17 октомври

Южна Корея, 2018, 148 мин

режисьор: И Чанг-донг

с участието на: Йо Ах-ин, Стивън Йон, Джун Джонг-сео, Ким Су-Кюнг

burnin

Да преведеш богатия и сюрреален свят на Харуки Мураками на езика на киното не е лесна работа, но вече има няколко такива успешни опита и, обяснимо, все повече ще зачестяват – режисьорът Чанг-донг взима енигматичния разказ Горящият хамбар от сборника Изчезването на слона, добавя за разкош изчезващи котки, подклажда обилно крими елементите в него, оставя ни да наблюдаваме, докато разказва визуално-хипнотично и озвучава мистерията перфектно (с музиката на Mowg), така че една история за скрити обсесии, страсти и (уж)случайните подаръци на живота да се превърне в изповед – хем интимна, хем дистанцирана като самотата, която обгръща като мистъри мъгла героите на Мураками.

 

 

5 е съвършеното число – 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18 и 19 октомври

Италия/Белгия/Франция, 2019, 100 мин

режисьор: Игор Тувери/Игорт

с участието на: Тони Сервило, Валерия Голино, Карло Бучиросо, Яя Форте, Марчело Ромоло, Едуардо Сордженте

5numero7

Свикнали сме да срещаме Тони Сервило във филмите на Сорентино, но образът на наемния убиец Пепино льо Чичеро му пасва като пистолет в ръката – визуално изпипана в режисьорски дебют от самия автор Игорт, екранизацията на графичната му новела играе по всички канони на ноар-жанра (и Тарантино естетиката) като ни гмурва в дивия Неапол през 70-те по следите на здрачно отмъщение, при което четирима наемни убийци не са достатъчни, но пък... 5 е съвършеното число, нали...

 

 

Исав – 7, 13 и 18 октомври

Русия/Израел/Великобритания, 2019, 110 мин

режисьор: Павел Лунгин

с участието на: Харви Кайтел, Марк Иванир, Шира Хаас, Юлия Пересилд, Лиор Ашкенази, Ксения Рапапорт

esau0

Тази година Харви Кайтел навърши 80 години – солиден житейски (и кино) опит, който му позволява спокойно да влезе в кожата на един библейски Авраам – да, в новия филм на Павел Лунгин (по едноименния роман на Меир Шалев) е пълно с библейски препратки, въпреки че става дума за Живот, който живеем тук и сега – Живот на любов, разочарования, болки и... втори шанс... евентуално.

 

 

Невидимият живот на Еуридисе Гузмао – 9, 15 и 20 октомври

Бразилия, 2019, 139 мин

режисьор: Карим Аинуз

с участието на: Фернандо Монтенегро, Карол Дуарте, Антонио Фонсека, Грегорио Дувивиер, Кристина Перейра

euridice-gusmao3

50-те, Рио де Жанейро и две сестри – Еуридисе и Гида, и двете хванати в капана на патриархалното общество... Едната като покорна съпруга и домакиня, а с дух волен като музиката, която обича... Другата със стигмата на самотна майка, но непримирима като независимостта, която търси – да, от филма на Карим Аинуз ухае на феминизъм и някак приятно напомня фемина-нова мелодията на "трилогията" на друг южноамерикански режисьор, Себастиан Лелио...

 

 

Заличено момче – 6, 8 и 14 октомври

Австралия/САЩ, 2018, 115 мин

режисьор: Джоуел Еджертън

с участието на: Лукас Хеджис, Никол Кидман, Джоуел Еджертън, Ръсел Кроу, Мадлин Клайн

boyerased

Нищо не може да се сравни с историите от личен опит, защото както често повтаряме: животът е най-добрият сценарист – екранизацията на Love In Action-мемоарите (написани през 2016-а в България) на Гарард Конли от режисьора Джоуел Еджертън (влизащ и в ролята на директора на Любов в действие Джон Смид/Виктор Сайкс) впряга звездните имена на Никол Кидман, Ръсел Кроу, Лукас Хеджис, Ксавие Долан, Flea, Troye Sivan, за да може още по-гръмко и звучно да отекне Абсурда в "лекуването" на хомосексуалността в терапевтични центрове (о, да Love In Action съществува в Щатите до 2012!)... Много са въпросите по темата, но повече за това какво е да бъдеш UnErased ще разкаже лично Гарард Конли...

 

 

+ 5 Фестивални фаворита – да, изборът е труден, а CineLibri 2019 програмата е пребогата... и все пак, сигурни сме, че няма да пропуснете церемониите по откриването и награждаването (и то не само, за да гледате Тази, която не съм с Жулиет Бинош)... сигурни сме, че като хора, раздвоени между киното и литературата, ще живеете Двойствен живот, между историите на Казандзакис и Едмон Ростан в Сирано, ще четете между редовете на киносалона писмата на Вита и Вирджиния (Вирджиния Улф и Вита Саквил-Уест) или ще бъдете обсебени като Кенет Брана от Шекспир във Всичко е истина, докато не се стигне до Смъртта на един автор... но, все пак, ето кои са нашите фаворити...

 

Офицер и шпионин – 5, 10, 12, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 октомври

Франция/Италия, 2019, 126 мин

режисьор: Роман Полански

с участието на: Жан Дюжарден, Луи Гарел, Еманюел Сене, Матю Амалрик, Дамиен Бонар, Мелвил Пупо, Владимир Йорданов

accuse3

Роман Полански е болезнено наясно със скандални процеси от типа на "лов на вещици", каквито може да се случат (и се случват) навсякъде и днес... Затова, усещайки че съдбата на артилерийския офицер от еврейски произход Алфред Драйфус (Луи Гарел), несправедливо обвинен (в шпионаж) и осъден на доживотен затвор, може да застигне (и застига) всеки от нас и днес, Полански се гмурва дълбоко в тази шпионска афера от края на 19-ти век, в която на бойното поле на живота се разиграват Истина, Съвест, Предразсъдъци, злоупотреба с власт, държавна измяна... и Сребърен лъв във Венеция.

 

 

Истинската история на бандата на Кели – 6, 8, 15 и 16 октомври

Австралия/Великобритания, 2019, 124 мин

режисьор: Джъстин Кърцел

с участието на: Ръсел Кроу, Никълъс Холт, Джордж Маккей, Чарли Хънъм, Еси Дейвис

nkelly3

Братята Кърцел са перфектен тандем – по-големият, Джъстин, стилизира брилянтно класически истории във вид на визуален пир, а по-малкият, Джед, ги озвучава по възможно най-добрия начин (помните тяхната версия на Макбет, нали)... Историята на австралийския бандит Нед Кели не прави изключение – като всеки герой "от народа за народа", животът на Нед (Джордж Маккей) е пълен с митологии и контрасти, което е идеално и за киното, и за литературата (авторът на романа Питър Кери печели втора награда Букър с него), а и за CineLibri, защото ще видим бандата на Кели в акция преди премиерата в родната Австралия дори.

 

 

Къде си, Бернадет? – 9, 11, 13, 15, 17, 19 и 20 октомври

САЩ, 2019, 130 мин

режисьор: Ричард Линклейтър

с участието на: Кейт Бланшет, Ема Нелсън, Били Кръдъп, Лорънс Фишбърн, Джуди Гриър, Катрин Фийни

bernadette2

Образът на майката в епохалния Юношество на Линклейтър сякаш служи за трамплин в живота на Бернадет – времето за пълно отдаване на семейството приключва, следва мистериозно изчезване и идва ерата на себепреоткриването... А кой по-добре може да влезе в това амплоа, ако не хамелеонът Кейт Бланшет...

 

 

Гласът на Бога – 9, 12, 13, 14, 16, 17 и 19 октомври

Канада/Унгария/Франция/Швеция/САЩ, 2018, 108 мин

режисьор: Дьорд Палфи

с участието на: Чаба Полгар, Ерик Питърсен, Диана Киш, Адам Фекете, Илдико Баншаги, Кейт Върнън

bogvo1

Когато връзката на млад мъж с изчезналия му баща е като разшифроване на сигнал от Космоса... Когато контактът с извънземни е като контакта между разделените от Студената война страни... Когато човешкия разум не приема своите ограничения, тогава се обръщаме към... Гласът на Бога... и към Станислав Лем....

 

 

Песента на имената – 11, 12 и 19 октомври

Канада/Великобритания/Германия /Унгария, 2019, 113 мин

режисьор: Франсоа Жирар

с участието на: Тим Рот, Клайв Оуен, Катрин Маккормак, Люк Дойл, Сол Рубинек, Ейми Слоун

namesong

Животът на Франсоа Жирар е белязан от Музиката – освен честите поставяния на оперни спектакли, във филмовата му партитура се открояват класиката Червената цигулка и Хорът на момчетата – по същия начин е белязан и живота на две момчета, само дето над тяхното приятелство надвисва черния облак на Втората световна... Също като в Червената цигулка и тук историята се разлива като плавна и хипнотична мелодия, докато Тим Рот, Клайв Оуен и нотите на живота не изсвирят катарзисната Песен на имената...

 

 

Фестивалът CineLibri 2019 е от 5 до 20 октомври в салоните на НДК, Зала 1, Люмиер Lidl, Дом на киното, Одеон, Арена Делукс Bulgaria Mall, Cine Grand Park Center, Сити Марк Арт Център, Френски институт, културен център G8, Евросинема, кино Влайкова и CasaLibri 

Загадката Анри Пик

Понеделник, 24 Септември 2018г. 12:12ч.

Да, Давид Фоенкинос се завръща в България като част от журито на фестивала CineLibri 2018... да, ще представи лично и новия си филм Ревност, написан и режисиран в комбина с брат му Стефан Фоенкинос, но докато чакаме разплитането на мистификацията на чувствата в Ревност е време за литературна демистификация – предпоследния му роман Загадката Анри Пик (откъс от него четете по-долу) върви по следите на литературен шедьовър с апокрифен автор (доста напомня темите във филма Думите) като самоличността на писателя се подрежда като пъзел, деликатно и детайлно, каквито Фоенкинос реди ювелирно добре... Или както се казва: "Когато нещо ви кара да се чувствате добре, не се питате какво го предизвиква", нали...

 

 

Не бе особено трудно да се открият следите на този тайнствен човек. Фредерик потърси в Гугъл и попадна на известие за смърт отпреди две години. Значи, Анри Пик никога нямаше да узнае, че книгата му е имала възторжени читатели, между които и една издателка. Трябва да се срещнем с близките му, помисли си Делфин. В известието се споменаваха съпруга и дъщеря. Вдовицата живееше в Крозон и адресът ù бе в указателя. Не бе най-сложното разследване.

Мадлен Пик бе навършила осемдесет години и живееше сама след смъртта на съпруга си. Повече от четиресет години бяха държали заедно пицария. Анри работеше при пещта, а тя сервираше в салона. Целият им живот се въртеше около ресторанта. Пенсионирането бе истинска трагедия. Но тялото вече не издържаше. Анри бе станал жертва на инфаркт.

Наложи се да продава въпреки волята си. Понякога се връщаше в пицарията като клиент. Бе споделил с Мадлен, че в такива моменти се чувства като мъж, който наблюдава бившата си жена с новия ù съпруг.

Последните месеци от живота си бе станал още по-мрачен, откъснат от всичко, вече нищо не го вълнуваше. Жена му, която винаги беше по-общителна и весела от него, безпомощно присъстваше на затъването му. Почина в леглото си, няколко дни след като бе вървял малко по-дълго под дъжда. Трудно можеше да се каже дали това не бе форма на самоубийство, маскирано като непредпазливост. На смъртния одър изглеждаше спокоен. Сега Мадлен прекарваше по-голямата част от дните си сама, но никога не скучаеше.

Понякога сядаше да бродира – развлечение, което намираше за глупаво, но постепенно ù бе допаднало. На вратата се звънна точно когато довършваше последните бодове на една покривка.

 

Отвори без никакъв страх, което изненада Фредерик. Изглежда, в областта не знаеха какво е престъпност.

– Добър ден. Извинявайте за безпокойството. Вие ли сте госпожа Пик?

– Да, до доказване на обратното, аз съм.

– И вашият съпруг се е казвал Анри?

– До смъртта си, така се казваше.

– Казвам се Делфин Десперо. Не знам дали познавате родителите ми. Те са от Морга.

– Да, може би. В ресторанта идваха толкова много хора. Нещо ми е познато. Когато беше малка, нямаше ли плитки и червено колело?

– ...

Делфин остана без глас. Как тази жена можеше да помни такива подробности? Наистина бе тя. За миг се почувства отново момиченцето с плитки, препускащо с червено колело.

Влязоха в хола. Стенен часовник нарушаваше тишината, напомняйки постоянно за присъствието си. Мадлен явно вече не го забелязваше. Звукът от всяка секунда представляваше нейната звукова рутина.

Пръснати навсякъде дребни предмети напомняха бретонско магазинче за сувенири. И за миг човек не можеше да се усъмни в географското разположение на къщата. Тя дъхаше на Бретан и не носеше ни най-малка следа от пътуване. Когато Делфин попита възрастната жена дали някога е ходила в Париж, отговорът бе рязък:

– Бях веднъж. Какъв ад. Хора, стрес, смрад. И честно казано, прехвалената Айфелова кула – нещо не разбирам.

– ...

– Нещо за пиене? – продължи Мадлен.

– Да, благодаря, с удоволствие.

– Какво искате?

– Каквото имате – отговори Делфин, давайки си сметка, че е по-добре да не я изненадва.

Отиде в кухнята, оставяйки гостите си в хола.

Двамата мълчаливо се спогледаха с притеснение.

Мадлен се върна скоро с две чаши чай с карамел.

henri-pick1

Фредерик изпи от учтивост чая си, въпреки че най-много от всичко мразеше аромата на карамел. Не се чувстваше уютно в тази къща, задушаваше го и дори леко го плашеше. Имаше чувството, че тук са се случвали ужасни неща. Забеляза една снимка, поставена над камината. Портрет на мрачен мъж, с разполовено от големи мустаци лице.

– Това съпругът ви ли е? – попита съвсем тихо.

– Да. Много харесвам тази снимка. Изглежда щастлив. И се усмихва, нещо доста рядко. Анри не бе особено общителен.

– ...

Последните думи придаваха конкретно измерение на теорията на относителността: на снимката младите хора не различаваха и намек за усмивка, нито дори израз на щастие. Напротив, от погледа на Анри лъхаше дълбока тъга. Обаче Мадлен продължаваше да говори за радостта от живота, която според нея се излъчваше от снимката.

Делфин не искаше да пришпорва домакинята. Предпочиташе да я разговори малко, да сподели за живота, за съпруга си, преди да обяви причината на посещението им. Мадлен спомена за бившата им работа, за часовете на подготовка, които Анри прекарваше в ресторанта. "Няма кой знае какво за разказване – призна накрая. – Времето мина толкова бързо, това е." До този момент като че ли разказваше с безразличие за нещата, но изведнъж вълнението я завладя. Даде си сметка, че никога не говореше за Анри. Откакто бе починал, бе изчезнал от разговорите, от ежедневието и може би дори от спомените на останалите. Изпадна в откровения, което не бе в характера ù, без дори да си зададе въпроса защо двама непознати искаха да им говори за покойния съпруг. Когато нещо ви кара да се чувствате добре, не се питате какво го предизвиква. Малко по малко се очертаваше портретът на човек без никакви истории, живял в пълна дискретност.

henri-pick3

– Имаше ли някакви интереси? – попита Делфин след известно време, за да ускори малко нещата.

– ...

– Виждали ли сте пишеща машина в пицарията?

– Какво? Пишеща машина?

– Да.

– Не, никога.

– Обичаше ли да чете? – продължи Делфин.

– Да чете? Анри? – отговори с усмивка. – Не, никога не съм го виждала с книга. Четеше единствено програмата на телевизията.

Лицата на двамата посетители изразяваха смесени чувства между изумление и раздразнение. Подтикната от мълчанието на гостите, Мадлен внезапно добави:

– Всъщност сещам се за една подробност. Когато продадохме пицарията, няколко дни разчиствахме всичко, което бяхме натрупали с годините. И си спомням, че в мазето открих кашон с книги.

– Мислите ли, че може да е чел без ваше знание в ресторанта?

– Не. Попитах го какво е това и той ми каза, че това са книги, забравени от клиентите през годините. Беше ги оставил там, ако дойдат да си ги потърсят. Тогава ми се стори странно, защото нямах спомен за забравени по масите книги. Но пък и не съм била през цялото време там. Щом затваряхме, обикновено се прибирах у дома, докато той оправяше. Той прекарваше много повече време в ресторанта от мен. Пристигаше в осем или девет часа сутрин и се прибираше в полунощ.

– Доста дълъг работен ден – отбеляза Фредерик.

– На Анри му харесваше. Обожаваше сутрините, когато никой не му пречеше. Подготвяше тестото и обмисляше ново меню, за да не им омръзва на клиентите. Обичаше да измисля нови пици. Забавляваше се с имената – спомням си за "Брижит Бардо" или за "Сталин" с червени чушки.

– Защо Сталин? – попита Делфин.

– О, откъде да знам. Понякога имаше странни прищевки. Харесваше Русия, всъщност – руснаците. Казваше, че са горд народ, малко като бретонците...

 

 

 

cover-zaganripik   Загадката Анри Пик (превод Георги Ангелов, 248 стр, цена 16 лева) е в книжарниците


Премиерата на филма Загадката Анри Пик, който е част от конкурсната програма на CineLibri 2019, е на 7 октомври Люмиер Лидл, 19:00 | 10 октомври – Одеон, 20:00 | 1октомври – Френски институт, 17:00 | 15 октомври – Влайкова, 20:00

 

Заличено момче | Гарард Конли

Петък, 30 Август 2019г. 19:30ч.

Вече бях престанал да се питам как се озовах в това положение, да търся други отговори, други реалности, други семейства или тела, в които бих могъл да се родя." – тези думи на Гарард Конли от мемоарния дебютен роман Заличено момче може и да обобщават добре нонсенса от "лекуването" на хомосексуалността, но когато 19-годишният Конли попада (под натиска на баща му, баптистки проповедник) в терапевтичния център Любов в действие за "превъзпитание" на сексуалните влечения към същия пол, в съзнанието му бушуват хиляди въпроси и... мантрата "Боже, пречисти ме!"... Въпроси, които сме гледали във филми като Грешното възпитание на Камерън Пост... или в екранизацията на Love In Action-мемоарите на Конли – филмът Заличено момче на Джоуел Еджертън (влизащ и в ролята на директора на Любов в действие Джон Смид/Виктор Сайкс) впряга звездните имена на Никол Кидман, Ръсел Кроу, Лукас Хеджис, Ксавие Долан, Flea, Troye Sivan, за да може още по-гръмко и звучно да отекне Абсурда в "рехабилитацията" на сексуалността... Повече за програмата Любов в действие и за подкаста UnErased, обаче, ще разкаже лично Гарард Конли (който се завръща в България след преподаването в Американския колеж в София през 2016-а) при представянето на Заличено момче в конкурсната програма на фестивала CineLibri 2019 през октомври, а сега ви оставяме на прага на Love In Action...

 

 

Главната зала беше малка и осветена с халогенни лампи, а плъзгаща се врата водеше към лъснала на слънцето бетонна веранда. Групата ни се разполагаше на сгъваеми тапицирани столове в предната част на залата. По стените зад нас бяха окачени ламинираните описания на дванайсетте стъпки, които обещаваха бавно, но неотвратимо изцеление. Като изключим тези табла, стените бяха почти голи. Нямаше разпятия, нямаше изображения на Христовите мъки. Тук подобна иконография се смяташе за идолопоклонство, заедно с астрологията, източните религии, играта "Тъмници и дракони", дъските за призоваване на духове и йога.

 

Програмата "Любов в действие" беше заела по-крайна позиция срещу светските нрави дори от тази на църквите, в чието лоно бях израсъл, но все пак светогледът на наставника не ми беше непознат. В лоното на фундаменталното християнство, известно като баптизъм, вероизповеданието на моето семейство – мисионерският баптизъм – забраняваше всичко, способно да отклони душата от прякото общуване с Бог и от Библията. Много от другите стотина деноминации в спектъра на баптизма често спореха какво следва или не следва да бъде позволено на паството, като някои църкви гледаха по-сериозно от други на тези въпроси, а проблеми като доколко морални са танците или какви опасности крият небиблейските четива все още пораждаха дискусии. "Хари Потър" е най-обикновен прелъстител на детски души", заяви веднъж гостуващ баптистки проповедник в църквата на семейството ми. Изобщо не се съмнявах, че наставниците в "Любов в действие" също ще избягват споменаването на Хари Потър, че времето, което съм прекарал в Хагуъртс, трябва да си остане мое тайно удоволствие и че с идването си тук сключвам още по-сериозен пакт с Бог, който изисква от мен да зачертая повечето неща отпреди програмата. Преди да вляза в залата, ми бе наредено да оставя всичко, освен Библията и наръчника си.

Тъй като повечето участници в програмата "Любов в действие" бяха възпитани в духа на либералното протестантство и отчаяно копнееха да се излекуват, строгите правила на наставниците биваха посрещани с кротко одобрение. Голите бели стени на центъра бяха подходящ декор за чакалня, в която ние чакаме да получим Божието опрощение. Дори класическата музика ни беше забранена – "не смятаме Бетховен, Бах и останалите за християни" – затова по време на сутрешните Мигове мълчание в стаята тежка тишина надвисваше, пренасяше се в дневните ни занимания и вдъхновяваше атмосфера, която ако не беше свята, поне не беше и светска.

Зоната за обучение в задната част на залата, където имаше лавица с вдъхновяваща литература и дебела купчина библии, съдържаше десетки разкази от хора, успешно завършили ексгей програмата.

"Започнах да се възстановявам бавно, но сигурно – прочетох онази сутрин, плъзгайки звучно пръст по гланцираната страница. – Имах истински приятели мъже, не като преди – за секс. Започнах да опознавам истинската си същност, а не фалшивата самоличност, която си бях изградил, за да съм приемлив."

През последните няколко месеца се опитвах да залича "фалшивата си самоличност". В един зимен ден излязох от общежитието си в колежа и скочих в леденото езеро в кампуса. Върнах се зъзнещ вътре, с подгизнали дрехи и с усещането, че съм наново покръстен. Под горещия душ след това наблюдавах, зашеметен от ледената горещина по безчувствената ми кожа, как капка вода се плъзва по периферията на слушалката на душа.

И се помолих: "Боже, пречисти ме".

По време на престоя си в "Любов в действие" повтарях тази молитва, докато не се превърна в нещо като заклинание. "Боже, пречисти ме".

 

Помня съвсем малко от пътуването към онзи център заедно с майка ми. Стараех се да местя поглед, да не допускам съзнанието ми да регистрира какво прелита покрай моя прозорец, но съм запомнил някои подробности: калната и карамелена на цвят Мисисипи зад стоманените подпорни греди на моста Мемфис-Арканзас и как мащабите на нашия американски Нил въздействаха стимулиращо на моя непокварен от кофеина мозък; стъклената пирамида, която блещукаше в покрайнините на града и обливаше с гореща светлина предното стъкло на колата.

Беше началото на юни и с наближаването на пладне всяка повърхност в града щеше толкова да се нагорещи, че ще е невъзможно да я докоснеш за повече от няколко секунди, а точно по обяд зноят щеше да стане нетърпим. Прохладно беше само сутрин, когато слънцето си отдъхваше на ръба на хоризонта и все още беше само намек за светлина.

– Със сигурност могат да си позволят нещо по-добро от това – отбеляза майка ми, докато паркирахме пред правоъгълната сграда на търговски център.

Беше скъпо местоположение за този град, намираше се в по-заможно предградие, но този център беше може би най-непривлекателната забележителност в радиус от километри – временно убежище за скромни магазини и малки клиники. Варосани червени тухли и стъкло. Двойни врати, които водеха към бяло фоайе с изкуствени растения. И емблема над входа – обърнат червен триъгълник с изрязано в средата сърце и тънки бели линии над отвора. Слязохме от колата и се запътихме към вратите, като мама вървеше няколко крачки пред мен.

boyerase

Във фоайето усмихнат служител на рецепцията ме помоли да впиша името си в регистъра. Изглеждаше на около двайсет и пет. Беше облечен със свободна фланелка с якичка и имаше блестящи кобалтовосини очи с искрен поглед. Очаквах да видя някой призрак с безцветна физиономия, който вече е заличил всичко интересно в себе си. Вместо това човекът пред мен като че ли беше готов да поиграем на "Хало", а после с помощта на аналогии от видеоигри да ми обясни какво е сторил Бог с него. "Трябва да се биеш с враговете, защото извънземните се опитват да проникнат в тялото ти." Виждал бях много модерни млади свещеници с подобен външен вид и поведение.

Вече не помня името му. Не помня и дали онова фоайе издаваше с нещо какво ми предстои – някакви картини по стените или табла с правила. В спомените ми то е ослепително бяло помещение като в холивудските представи за рая – празно пространство.

– Може ли да разгледам? – попита майка ми. Нещо във вежливата възходяща интонация на въпроса ѝ ме накара да се почувствам неловко – все едно настояваше да огледа имот.

– Съжалявам, госпожо – отговори служителят на рецепцията, – достъпът е разрешен само за клиенти. От съображения за сигурност.

– За сигурност ли?

– Да, госпожо. Много от нашите клиенти преодоляват потискани семейни проблеми. Може да се разстроят, ако видят родител, макар и не техният, макар и да е толкова мил човек като вас... – Подкупваща усмивка с дълбока трапчинка. – Затова наричаме това тук безопасна зона. – Младежът разпери ръце настрани и ги размаха широко – бавно и леко сковано, сякаш движенията му преди са били много по-широки, но после се е научил да ги обуздава. – Тъй като сте записани само за двуседмичната програма, ще имате достъп до сина си извън времето за занимания по програмата.

boyerased

Въпросните занимания щяха да бъдат от девет до пет. Вечерите, нощите и ранните сутрини можех да прекарвам с майка си в "Хамптън Ин енд Суийтс" наблизо, като напускам стаята само по необходимост. От мен се очакваше да прекарвам по-голяма част от свободното си време в хотелската стая и да си пиша домашните за занятията през следващия ден. Графикът, който ми подаде служителят на рецепцията, беше от ясен по-ясен – всеки час попадаше в черно квадратче с надпис с главни букви: "Мигове мълчание", "Дейности", "Консултации".

Служителят ми подаде и дебелия наръчник на програмата "Любов в действие" заедно с някаква папка. Разгърнах наръчника, пластмасовото гръбче прошумоля и вътре ме посрещна черно-бяла бележка за добре дошъл, на която името ми беше изписано с едър шрифт. Под името ми имаше няколко стиха от Библията, Псалми 31:5, на по-непринуден съвременен английски, различен от езика на Библията на крал Джеймс, с която бях отраснал:

"Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления", и Ти сне от мене вината на греха ми."

Разлистих напосоки, а майка ми надничаше над рамото ми. Прииска ми се да затворя наръчника още щом видях печатните грешки и шаблонните графики. Щеше ми се мама да си изгради хубаво мнение за мястото, преди да си тръгне, но не от желание да защитавам лошия дизайн на наръчника, а за да продължим нататък без повече привидно вежливи разпити. Ако тя започнеше да задава въпроси относно дизайна и небрежния библейски език, можеше да започне да разпитва и за професионалната подготовка на персонала и какво изобщо търсим тук, което със сигурност щеше да влоши нещата. Въпросите само удължават агонията на подобни моменти, а почти неизменно остават без отговор. Вече бях престанал да се питам как се озовах в това положение, да търся други отговори, други реалности, други семейства или тела, в които бих могъл да се родя. Винаги когато осъзнавах, че няма други реалности, ми ставаше неприятно, че изобщо съм питал. Вече бях готов да приемам нещата каквито са.

 

 

 

cover-zalicheno-momcheЗаличено момче (превод Надежда Розова, 312 стр, цена 18 лева) е в книжарниците; приходите от продажбата на книгата ще бъдат дарени на фондация Сингъл Степ за цялостни услуги в помощ на ЛГБТИ младежи в България


Филмът Заличено момче е част от конкурсната програма на CineLibri 2019 и ще бъде представен в присъствието на Гарард Конли – 6 октомври, Люмиер Лидл, 20:00;

София – 8 и 14 октомври Евро синема, 20:00 | Варна – 7 октомври, ФКЦ, 20:00 | Бургас – 8 октомври, Експо център Флора, 18:30 | Пловдив – 9 октомври, Lucky Дом на киното, 18:30

 

онлайн