Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (172)

Вторник, 05 Ноември 2019г. 18:18ч.

Албуми | Max Cooper

Публикувана в Музика

cooper yearningfortheinfiniteMax Cooper – Yearning for the Infinite

 

Кой?Макс Купър, британски бийт-доктор на броукън техно науките.

 

Какво? – ∞∞∞ – неслучайно, в разговора ни с Макс Купър, той сподели, че "когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата" – културният център Barbican също е наясно с процеса на научна-бийт-работа на агент Купър и когато му поръчва специален аудиовизуален спектакъл на тема Life Rewired, на Макс не му остава нищо друго освен да разкаже визуално Безкрайността (маркираща човешката Вселена), чийто саундтрак се превръща в четвъртия му албум Yearning for the Infinite... Албум, който комбинира теми от трите му албума – Human (природата на Човек VS Машина играта), Emergence (или играта с природните закони и съзиданието на Вселената) и One Hundred Billion Sparks (или Гено-Бийт-Фонда на Човека) – през призмата на много-израженията на Безкрайността...

Отново има игра с математически закони и уравнения – Repetition, Circular и Aleph2 (играещо с методите на математика Георг Кантор)... отново има перпетуум-техно-ембиънт-брекбийт-дръменбейс-мобиле пъзели в Perpetual Motion, Parting Ways, Scalar, Aleph2, Penrose Tiling, Nanotech, Void, In Pursuit of Ghosts... отново има брилянтни визуални срещи (да, всяка композиция си има кратък филм) с видеоартисти като Кевин Маклафлин, Максим Козре, Ник Коби...

... или комбо акции с музиканти, с които Макс е играл и преди като Том Ходж в In Pursuit of Ghosts, Wilderthorn в Nanotech, Джеймс Йоркстън в A Fleeting Life, Six Sigma в Parting Ways и перфектната нова комбина с Алисън Мойет в Scalar...

И въобще, Yearning for the Infinite се превръща в чудесен финал на своеобразна аудиовизуална тетралогия (с Human, Emergence и One Hundred Billion Sparks) за мястото на Човека в Безкрайната Вселената...

 

Кога? – когато усетиш как пъзелът на Безкрайността се подрежда около (и в) теб...

 

Защо? – защото Времето | Безкрайността няма бряг и ни влече, няма как...

Петък, 18 Октомври 2019г. 22:22ч.

Албуми | Floating Points

Публикувана в Музика

flopo-coverFloating Points – Crush

 

Кой?Сам Шепърд, британски доктор на бийт-неврологичните науки.

 

Какво?Амигдалата на Buchla – да, 2019-а е особено важна година във Floating Points дневника – маркира края на 10-годишен цикъл, откакто докторът по неврологични науки Сам Шепърд започна своето бийт-неврологично изследване на невроните на музикалното удоволствие... Да, изминаха 10 години от първите опити с J&W Beat, Love Me Like This, For You и ювелирното Vacuum EP, доктор Шепърд пробва различни сигнали към аксоните на кефа с Eglo Records, с изравянето на архивни диско и соул класики в лейбъла Melodies International, с продуцирането на Fatima или на бигбенд-соул-психеделия с Floating Points Ensemble, в дебютния опус Elaenia или в последвалите Reflections – Mojave Desert... и все пак, в бийт-тестовете винаги имаше константи – брилянтни струнни и синт|пиано аранжименти като във Falaise, Sea-Watch и Birth тук...

Константи като заглавия на френски – съзерцателното Falaise и брекбийт-разклоняващото Bias препращат към различни Floating Points периоди, а LesAlpx направо намига към Nuits Sonores, най-големият денс хит на Шепърд... И все пак, вечната константа е страстта на Сам към... Buchla модуларния синтезатор (изградил почти целия Crush албум) – да, неслучайно Buchla-та бе в центъра на тазгодишната компилация Late Night Tales на Сам и винаги е бил в арсенала на доктор Шепърд (за модуларна справка идват и Elaenia, и Reflections – Mojave Desert)...

А композиции като Last Bloom, Anasickmodular, Bias и Environments не само намекват, че доктор Шепърд е усвоил брилянтно Buchla и IDM|дръм-машина тестовете от миналото, но и разкриват защо двата албума Elaenia и Crush са различни като деня и нощта... Където Elaenia е хипнотичен до безкрайност, там Crush е фрагментарен като внезапни приливи и отливи на ендорфини... Където Elaenia е гмурване, слой подир слой, в едно чувство, там Crush е спринт из различни контрастни емоции, скрити в амигдалата на... Buchla-та...

 

Кога? – в бездната на нощната тишина... или в блещукащия калейдсоскоп на деня... зависи що за Crush-на птица си...

 

Защо? – след 10-годишно изследване на невроните на музикалното удоволствие доктор Floating Points идеално знае как да стимулира кефа в твоята амигдала, нали...

 

Вторник, 01 Октомври 2019г. 19:19ч.

Албуми | Trentemøller

Публикувана в Музика

obverse-coverTrentemøller – Obverse

 

Кой?Андерс Трентмьолер, датският крал на синт-ноар електрониката.

 

Какво? – От Друга|та Страна – да, 10 години изминаха от ключовата трансформация на Андерс Трентмьолер с микс компилацията Harbour Boat Trips – мигът, в който сърцето на Андерс разкри, че минимъл техно поезията на дебютния албум The Last Resort къта любов към здрачния краутрок и синт-уейв – и неслучайно за продължението Harbour Boat Trips Vol. 02: Copenhagen от миналата година Андерс изигра римейка на Transformer Man архив класиката на Нийл Йънг... Да, трансформация, която знаково маркира следващите му албуми Into The Great Wide Yonder, Lost и Fixion, и която в Obverse достига образа на съвършения баланс...

От една страна са превърналите се в Trentemøller емблеми от вокално-синт-кинематографични комбини като Cold Comfort с Рейчъл Госуел (от Slowdive, неслучайно включени от Андерс в Harbour Boat Trips Vol. 02), като One Last Kiss To Remember и Blue September (и двете с играещата в лайв бенда на Андерс и във Fixion хипнотична Лизбет Фрице) или като In The Garden (с Лина Тулгрен) и Try A Little (хубава римейк-среща от Hands Down авантюрата с jennylee от Warpaint)...

От друга страна в Obverse звучат най-епично-прекрасните ембиънт-тех|но панорами от The Last Resort насам – Church Of Trees, Foggy Figures, Trnt, Sleeper и Giants не само създават съвършения баланс с вокалните тракове (5 на 5 са), но и кадрират перфектния мизансцен върху който есенната меланхолия да танцува със сенките на зимата...

 

Кога? – идеален саундтрак за играещи светлосенки, оловни облаци, барабанещи дъждове, цветен листопад и... все пак, Андерс Трентмьолер е роден през октомври, нали...

 

Защо? – защото Животът не е монохромен... Всичко си има и друг Цвят, и друга Страна, и друг Obverse саундтрак...

Вторник, 24 Септември 2019г. 21:21ч.

Албуми | Telefon Tel Aviv

Публикувана в Музика

tta dreamsarenotenoughTelefon Tel Aviv – Dreams Are Not Enough


Кой?Джошуа Юстис, американски мултифункционален ас в пост-IDM играта, съосновател на формациите The Black Queen и Second Woman, и коз-гост агент в албуми на Nine Inch Nails, Puscifer, A Perfect Circle...

 

Какво? – Dreams Arе Enough2019-а е особена и важна година в живота на Джош Юстис – маркира 20 години, откакто, заедно с Чарли Купър, вдъхнаха живот на Telefon Tel Aviv проекта и 10 години от Immolate Yourself, третия им (и последен) като дуо албум, защото 2 дни след издаването му Чарли Купър губи нелепо живота си... И всичко това се отразява като в огледало в Dreams Are Not Enough – ако съберете фрагментираните заглавия на деветте парчета в него в едно изречение ще получите една история или по-скоро кошмарен сън, свързан с детството на Джош и една среща-разминаване-със Смъртта...

Казват, че такива срещи водят до прераждане или преосмисляне на живота, но Dreams Are Not Enough не е такъв албум, въпреки че откриващото I dream of it often и standing at the bottom of the ocean, arms aloft, mouth agape, eyes glaring, not seeing звучат в глич-Духа на първите два ТТА албума Fahrenheit Fair Enough и Map Of What Is Effortless...

Dreams Are Not Enough не е и албум за катарзисно превъзмогване загубата на близък човек, въпреки че на Джош му трябваха 10 години, соло проекти като Sons Of Magdalene или комбини като The Black Queen (усеща се в a younger version of myself тук) и Second Woman (чуйте not breathing тук), за да се върне към Духа на Чарли Купър и Telefon Tel Aviv... Dreams Are Not Enough не е и реквием-албум, а по-скоро е саунд-дизайн-сън, който да те доближи до усещането (почти физическо) за среща със Смъртта... да доближи присъствието на Джош до отсъствието на Чарли... Когато Присъствието става Отсъствие... Такива срещи са знакови, носят ориентири в живота и водят вече до... прераждане, да... Именно в този случай Dreams Arе Enough...

 

Кога? – в бездънна нощ, на място без изкуствена светлина, под небе озарено само от... звезди, падащи като есенен дъжд...

 

Защо? – защото Сънищата са Разговори, които винаги дават интересни Отговори...

Вторник, 25 Юни 2019г. 21:21ч.

Албуми | Goro

Публикувана в Музика

goro-covGoro – Unbound Forever

 

Кой?Горазд Попов, половин Big Tiger и WTF is SWAG законодател на родния клубен деструктивизъм...

 

Какво? – Идентичност Без Граници"Everyone has Power but It will be your Curse until You learn how to Breaks it" реди Исадора Марлоу като философска мантра (екзистенц размислите на Горазд) в Big Boi Tearz и... наистина, дебютният соло Goro албум сякаш надскача границите на проклятието, наречено синдром-на-българския-комплекс-за-културна-малоценност... или поне се опитва да го прави със солидни дози искреност и бийт ирония...

Всъщност, Unbound Forever прилича на средностатистически FB-българин, сблъскал се с глобализма на Европейския съюз (неслучайно има ироничен трак European Union, нали) – от една страна е балканската екзотика а.к.а чалга ритмите в заглавното Unbound Forever (със синтезатор-чупката на Красьо Кристала от ромския, сватбарски хит оркестър Кристал) и в Shining Eyes (със синт-кючека на белгиеца Sattva от бандата Collective Conscience), а от друга страна са европейските хард транс, габа акции и клубен деструктивизъм (ала Sinjin Hawke) в This is a Moment in the Matrix, Always Protected (с холандското дуо Know V.A.) и European Union...

Последното наистина звучи като европейска среща на върха между българина Горазд, белгиеца Sattva и французойката Moesha 13, обобщавайки чудесно що е то глобализъм-бийт в съвременния музикален свят... Българският проблем с глобализационната-бийт-формула, обаче, е че българинът е екзотичен, но не прекалено, за да бъде интересен (светът е свикнал със синт-мазнотията на Омар Сулейман или с араб-техното на Deena Abdelwahed), нито е стандартен (7/8 фолклор плетките в Big Boi Tearz), за да се впише в каноните на евро лейбъли като Fade To Mind, например...

Goro идеално знае това и прави възможно най-доброто... просто е честен и ироничен – като в Unbound Forever припева "They Try to Change Me" (неслучайно, едни от последните му ЕР творения са Remember Who You Are и BEYONCI KIUCHEK)... или като в Raw Feelin, Big Boi Tearz и рамковите Intro (Becoming), Conclusion, където не робува на проклятието балканизация vs глобализация и далеч от границите на предразсъдъци и комплекси търси своята идентичност (както е модерно да се нарича), така че смело да заяви: "I'm Free Now... This Has Been Who I Am All Along..."

 

Кога? – когато Изгрева на Глобализацията срещне Залеза на Балканизацията...

 

Защо? – защото всеки сам трябва да открие своя Път без Граници... Goro го е направил...

онлайн