Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (139)

Вторник, 31 Юли 2018г. 13:13ч.

Албуми | The Internet

Публикувана в Музика

internet-hm The Internet – Hive Mind


Кой?Сидни Syd Бенет, Стив Лейси, Мат Martians, Патрик Пейдж II и Кристофър Смит или Ел Ей неглиже героите на нео-соул-Odd Future-груува.

 

Какво?Roll Груува на Вечното Лято – "Hey, Melt Festival, hope you don't get Melt-ed" закачаше се Syd с необичайната немска, тотална жега (надскачаща дори летния Ел Ей пек)... и изведнъж решението да пуснеш група като The Internet в 4 следобед на главната сцена (сред пост-индъстриъл панорама от всевъзможно напечени кранове и бетон) започва да ти звучи не толкова безумно...

... защото, да, четвъртият The Internet албум диша, издиша и претопява Вечното Лято – онова хамачно-напевното като в La Di Da, Come Together, It Gets Better (With Time), Beat Goes On и Hold On; онова жадното за грууви закачки (о, да рифовете на Стив Лейси) и авантюри като в Roll (Burbank Funk), Come Over, Bravo, Mood, Next Time/Humble Pie и Wanna Be, които сякаш знаят какво си правил (и ще правиш) това лято...

 

Кога? – под хамака на летния залез, когато с La Di Da припев на уста и Roll (Burbank Funk) чупка в тазобедрените стави очакваш изкушенията на Вечното Синьо Лято...

 


Защо? – защото Syd Бенет, Стив Лейси и компания рулират Melt Mood-а на Вечното Лято като сладолед под палмова сянка...

interlive0

The Internet Live @ Melt! Festival 2018 © фотография MIR

Петък, 20 Юли 2018г. 07:07ч.

Интервю | Paul Frick на 180°

Публикувана в Музика

Паул Фрик винаги е знаел какво е да си част от неделимо цяло и тяло с обща идея – и като една трета от нео-класическата формация Brandt Brauer Frick, и дори миналата година, като част от Ансамбъл 180°, специално създадения камерен музикален съюз на фестивала-лаборатория за съвременно изкуство 180°. Сега, Фрик се завръща в София, за да представи предпремиерно (о, да, излиза на 3 август) дебютния си солов албум Second Yard Botanicals на фестивала 180°, затова по-добре самият Паул да ви разкаже за срещите във вътрешния двор на неговото студио, за комбо пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез от школата на Пина Бауш, за братя Карамазови, за Emika, за Джани Версаче, за новия Brandt Brauer Frick албум и...

 

 

Днес... Най-важното нещо в света на Паул Фрик е...?

Студиото ми... И албумът, който издавам е посветен на него.

 

Защо точно Second Yard Botanicals?

Заглавието на албума отдава почит към вътрешния двор на нашето студио, който, през годините, се превърна в прекрасен оазис с всевъзможни растителни видове и дървени конструкции, благодарение на нашия съсед, музикантът и художник Ханс Унщерн. Потапя те в тотално различен свят, толкова далеч от напрежението на улицата, която се намира съвсем близо отпред... Така че, в общи линии, заглавието означава: "Благодаря, че мястото, в което работя е мое Убежище"...

 

Участваш на фестивала 180° за втора поредна година... Какво е усещането и използва ли някои от сесиите в София за създаването на Second Yard Botanicals?

Приятно ми е, че имам възможността да се завърна в София за 180°, защото миналогодишното участие беше много вдъхновяващо за мен... Музикантите и танцьорите, с които си партнирах бяха много различни, но имах чувството, че си паснахме и се обединихме около една идея по много естествен начин... Освен това, в края на пърформанса, имаше част, която изпълнявах съвсем соло, което не ми се беше случвало от векове... от 2010 насам, мисля... И сега, една година по-късно, нещата еволюираха и ще представя абсолютно соло концертно изпълнение.

 

Има ли композиция от Second Yard Botanicals, която обичаш да свириш на живо? Защо?

Особено се забавлявам с Neo Biedermeier – по принцип, албумната версия е кратка и нежна пиано миниатюра, но когато я свиря на живо се разгъва в техно трак с много арпежио лудост, благодарение на Moog Minitaur синтезатора.

 

Споменаваш, че романът Anniversaries на Уве Йонсон вдъхновява отчасти създаването на Second Yard Botanicals, но композиции като Karamasow веднага намигат към Достоевски? Как се получи така и възможно ли е музиката да предава литературни идеи или такива от другите изкуства?

Написах Karamasow в деня, след като бях гледал 6-часовата театрална версия на Франк Касторф по романа на Достоевски в театъра Volksbühne. Отразява част от това, което усетих, но съвсем не е музикален "превод" на идеи... По-скоро е нещо като инстинктивно емоционално размишление. Театралната версия беше много по-агресивна и енергична, като катарзис за Изгубения Човек, който не може да открие своето място в едно променливо и променящо се общество. В моята композиция, тази борба все още се усеща да ври и кипи някъде, но усещането е като упоено с анестезия, което изкривява възприятието и го хвърля към дребните детайли.

 

Кой създаде артуърка за Second Yard Botanicals и защо точно такъв колаж – овца, кола, гълъб... – отразява най-добре албума?

Всъщност, това е случайна снимка от мобилния ми телефон, колкото и странно да звучи... Мисля, че е точно като музиката в албума – естествен и шарен колаж от звуци... А и тази овца изглежда така сякаш знае нещо, което ние не знаем, хаха...

 

Може ли да разкажеш повече за пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез на фестивала 180° – тази колаборация ще бъде ли част от лайв презентацията на Second Yard Botanicals?

Ще бъде страхотно, но... нека бъде изненада... И да, пърформансът е част от концертното представяне на албума.

 

 

Два пъти (веднъж соло и веднъж с Brandt Brauer Frick) си записвал с Emika, която е почетен mir-logo-black-50x25 гост... Как избираш артистите, с които да колаборираш, особено за запис сесиите в Second Yard Botanicals?

О, радвам се, че Emika ви е гостувала... Срещнах я случайно в един клуб в Берлин, през 2010-а... Носех разни плочи и така се разговорихме за музика, после за записи... И, все пак, не съм я виждал от години...

Иначе, в Second Yard Botanicals, съм семплирал звуци от много неизползвани запис сесии, както и от концертни изпълнения на моите камерни музикални проекти... И по този начин се появи дългия списък с музиканти в албума... Някои обичайни заподозрени като колегите ми Ян Брауер и Даниел Бранд от Brandt Brauer Frick и членове от разклонението му Ensemble Adapter, певци от хора Neue Vocalsolisten и много други познати, които се отбиват в двора ни... може да прочетете списъка на гърба на винила или в discogs инфото, ако ви интересува...


Даниел Бранд издаде соло албум миналата година, сега и ти правиш соло дебют... Не е ли време за нов Brandt Brauer Frick албум?

О, да, време е... И, всъщност, е почти завършен... Ще бъде нашия пети и, надявам се, най-добър албум – очаквайте го през ранната 2019-а...

 

Музиката, която правиш е доста кинематографична... има ли филм или друга арт форма, която наистина ти е въздействала в последно време?

Скоро не съм гледал много нови филми, но Blade Runner 2049 ме впечатли... Не само визуално... намирам историята за адекватна и умно изградена с хитри обрати...

 

Технически погледнато, кой от твоите музикални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

През 2016-а, с Brandt Brauer Frick написахме опера заедно с британския режисьор Мартин Бътлър, специално за Deutsche Oper в Берлин... Казваше се Gianni – историята е за Джани Версаче, но още повече за неговия убиец – един лабиринт през хоръра на модата и селебрити индустрията, разказан като гръцка трагедия, която включва дори Voguing... Работата е там, че нито един от трима ни има хубав глас или може, въобще, да пее, но ни се наложи... за пръв и последен път, хаха... Тъй като бяхме подбрали основно певци без класическо музикално образование, които не можеха да четат ноти, ни се наложи да изпеем цялата опера, за да може те да я научат наизуст... Понякога ползвахме autotune или доста монтаж... Цялата работа беше абсурдно смешна и добре, че никой никога никъде няма повече да чуе изпятата от нас версия на Gianni, хаха...

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Не съм баща, все още, но мога да си представя, че това би било когато чуеш писъка на собственото дете... или, може би, гласовете на твоите родители... или на членове на семейството и на близки хора...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш, но много близо до ушите на хората, които наистина са до теб!

 

 

Паул Фрик представя Second Yard Botanicals на 27 юли във Фабрика 126

Неделя, 01 Юли 2018г. 05:55ч.

Албуми | Florence + The Machine

Публикувана в Музика

florence-high-as-hope-album Florence + The Machine – High As Hope

 

Кой?Флорънс Уелч, нео-хипи кралицата на Великобритания.

 

Какво?Hunger As Hope – да, светът се храни с Надеждата, че може да види по-добри времена... и неслучайно си играе с изрази като "храниш празни надежди"... но и Гладът, и Надеждата понякога наистина не могат да бъдат утолени... като черна дупка са, в която изчезва всичко – Флорънс Уелч идеално знае това и го играе убедително в Hunger...

И ако "Happiness is an Extremely Uneventful Subject" както твърди Флорънс в No Choir финала на четвъртия си албум High As Hope, то тя има Щастието в нейния отбор да играят музиканти като Джейми хх (в епичния Big God хит тук), като Sampha (и пианото му на смирението в одата Grace за по-малката сестра на Флорънс), като Камаси Уошингтън (в Big God, South London Forever и 100 Years)...

И най-вече има Щастието (от дебютния Lungs насам) храненето с болка и тъга да се превръща в епични, жизнеутвърждаващи, универсални оди за Живота, които виждат, чуват и дишат по-Добрите Времена Напред като Hunger, Sky Full of Song, Grace, The End of Love и Big God – да, онзи Big Enough, та да си играе с Глада и Надеждите неутолимо Човешки...

 

Кога? – когато дойде The End of Love и погледнеш с Grace нагоре към Sky Full of Song, където Big God на Щастието ти се усмихва... или в Melt! нощта на 13 юли.

 

Защо? – защото We Need A Big God... Big Enough to Hold Your Florence + The Machine...

 

Понеделник, 25 Юни 2018г. 14:14ч.

Албуми | Kamasi Washington

Публикувана в Музика

heavenandcover Kamasi Washington – Heaven And Earth

 

Кой?Камаси Уошингтън, американският The Young Giant на тенор саксофона.

 

Какво?Избираш Ти – да, понякога всичко се свежда до прост избор – да изсвириш тази нота вместо онази... решенията в петолинието на живота също стоят на ръба на една нота... А Камаси Уошингтън идеално знае, че именно тази една нота прави разликата и последното му творение Harmony of Difference концептуално го доказа и показа пътя към Heaven And Earth... Да, когато си рекламно лице на нео-джаз вълна, смело скачаща в поп музиката, когато си записвал албуми с Flying Lotus, Кендрик Ламар, Run the Jewels и Ibeyi изборите пред теб изглеждат лесни и предвидими, нали... Да, Камаси избра да повтори The Epic формулата – този път концептуалните три части, на които е разделен двойния албум, са титулувани Heaven, Earth и Choice, а вибрациите в тях отговарят напълно на метафоричните им заглавия...

Да, Ел Ей джаз колективът The West Coast Get Down отново е тук, заедно с братята Брунър, Роналд и Стивън Thundercat (с които Камаси играе комбина още от далечните Young Jazz Giants времена), но хоровата, и въобще, вокалната картинка е много по-Epic от The Epic албума... Да, отново има римейк на класически музикални теми като Hub-Tones (записана от Фреди Хъбърд през 1962) и Fists Of Fury (от едноименния филм с Брус Лий), но разликата между двата двойни албума е загатната още в артуърка им – от едната страна имаш чернобелия, монохромен The Epic арт, а от другата гледаш цветния, мултиколорен и калейдоскопичен Heaven And Earth филм...

Да, от едната страна може да избираш Fists Of Fury, Connections, One Of One и The Invincible Youth като отговор на реалността и Ада на Земята|Earth, а от другата The Space Travelers Lullaby, Will You Sing, Vi Lua Vi Sol, Street Fighter Mas (последните две с осезаеми Thundercat акции) и Show Us The Way разкриват пътя към един възможен Рай|Heaven на Земята... но така или иначе всичко се крие в The Choice – третата част и гореспоменатите Ноти на Избора в Will You Love Me Tomorrow, My Family, Agents Of The Multiverse и Ooh Child... Най-важното е, обаче, коя Нота ще избереш Ти...


Кога? – когато в летните дни и нощи светне надписа: Heaven or Earth...

 

Защо? – защото една Нота решава Избора на най-интересния филм, който някога ще гледаш – собствения ти Живот...

 

Петък, 15 Юни 2018г. 11:11ч.

Албуми | Leon Vynehall

Публикувана в Музика

lv-nothing-is-still Leon Vynehall – Nothing Is Still

 

Кой?Леон Вайнхол, британски мастер на кросоувър хаус трипа.

 

Какво?Всичко Тече, Всичко се Променя – да, често сме казвали, че Животът е най-добрия сценарист, а във фино концептуален албум като Nothing Is Still сценарият е особено важен – да, Леон "облича" в музика (а и в едноименна новела към албума) историята на имиграцията на неговите баба и дядо в Ню Йорк през 60-те... А във всяка история най-важни са онези малки жестове, мимики, погледи, често неуловими за думите/бийтовете, но казващи повече от думите/бийтовете... И Вайнхол (с усета за ритъм, мелодия и пространство ала DJ Koze) е успял да ги улови – зовът на чайките, носени на крилете на струнния ансамбъл (дирижиран от Ейми Лангли) във From The Sea / It Looms (Chapters I & II) и реещите се саксофон (на Фин Питърс) и пиано (на Сам Бест) в Movements (Chapter III) наистина звучат като вперения, презокеански поглед към Земята на Нова Надежда...

Или пък архивното търсене на отговори и решения в Julia (Footnote IV), деликатно преплетено с мелахолията от новата, непозната действителност в Drinking It In Again (Chapter IV) и породения от това сблъсък с беди и предизвикателства за преодоляване (отразен с колапса между ембиънт пиано и саунд дизайн ала Анди Стот) в Trouble - Parts I, II, & III (Chapter V) – всичко води към носталгия като в English Oak (Chapter VII) (което носталгично препраща и към предишното Rojus творение на Вайнхол)... Носталгия като опакованите чувства в стотици (не)изпратени писма – да, Envelopes (Chapter VI) не само събира целия бийт арсенал на Вайнхол тук (надхвърлящ досегашния му опит като продуцент), но и "опакова" целия спектър от емоции, присъщи на всеки човек на кръстопът... Да, Nothing Is Still е нещо повече от концептуално съвършен саундтрак на всяка история за емиграция, както и Леон Вайнхол е нещо повече от денс продуцент, съживяващ тук британския трипхоп от средата на 90-те.


Кога? – когато летния ти трип има нужда от нещо повече от кинематографичен саундтрак.

 

Защо? – защото Всичко Тече, Всичко се Променя и Леон Вайнхол знае идеално как звучи всичко това...

онлайн