Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (136)

Понеделник, 25 Юни 2018г. 14:14ч.

Албуми | Kamasi Washington

Публикувана в Музика

heavenandcover Kamasi Washington – Heaven And Earth

 

Кой?Камаси Уошингтън, американският The Young Giant на тенор саксофона.

 

Какво?Избираш Ти – да, понякога всичко се свежда до прост избор – да изсвириш тази нота вместо онази... решенията в петолинието на живота също стоят на ръба на една нота... А Камаси Уошингтън идеално знае, че именно тази една нота прави разликата и последното му творение Harmony of Difference концептуално го доказа и показа пътя към Heaven And Earth... Да, когато си рекламно лице на нео-джаз вълна, смело скачаща в поп музиката, когато си записвал албуми с Flying Lotus, Кендрик Ламар, Run the Jewels и Ibeyi изборите пред теб изглеждат лесни и предвидими, нали... Да, Камаси избра да повтори The Epic формулата – този път концептуалните три части, на които е разделен двойния албум, са титулувани Heaven, Earth и Choice, а вибрациите в тях отговарят напълно на метафоричните им заглавия...

Да, Ел Ей джаз колективът The West Coast Get Down отново е тук, заедно с братята Брунър, Роналд и Стивън Thundercat (с които Камаси играе комбина още от далечните Young Jazz Giants времена), но хоровата, и въобще, вокалната картинка е много по-Epic от The Epic албума... Да, отново има римейк на класически музикални теми като Hub-Tones (записана от Фреди Хъбърд през 1962) и Fists Of Fury (от едноименния филм с Брус Лий), но разликата между двата двойни албума е загатната още в артуърка им – от едната страна имаш чернобелия, монохромен The Epic арт, а от другата гледаш цветния, мултиколорен и калейдоскопичен Heaven And Earth филм...

Да, от едната страна може да избираш Fists Of Fury, Connections, One Of One и The Invincible Youth като отговор на реалността и Ада на Земята|Earth, а от другата The Space Travelers Lullaby, Will You Sing, Vi Lua Vi Sol, Street Fighter Mas (последните две с осезаеми Thundercat акции) и Show Us The Way разкриват пътя към един възможен Рай|Heaven на Земята... но така или иначе всичко се крие в The Choice – третата част и гореспоменатите Ноти на Избора в Will You Love Me Tomorrow, My Family, Agents Of The Multiverse и Ooh Child... Най-важното е, обаче, коя Нота ще избереш Ти...


Кога? – когато в летните дни и нощи светне надписа: Heaven or Earth...

 

Защо? – защото една Нота решава Избора на най-интересния филм, който някога ще гледаш – собствения ти Живот...

 

Петък, 15 Юни 2018г. 11:11ч.

Албуми | Leon Vynehall

Публикувана в Музика

lv-nothing-is-still Leon Vynehall – Nothing Is Still

 

Кой?Леон Вайнхол, британски мастер на кросоувър хаус трипа.

 

Какво?Всичко Тече, Всичко се Променя – да, често сме казвали, че Животът е най-добрия сценарист, а във фино концептуален албум като Nothing Is Still сценарият е особено важен – да, Леон "облича" в музика (а и в едноименна новела към албума) историята на имиграцията на неговите баба и дядо в Ню Йорк през 60-те... А във всяка история най-важни са онези малки жестове, мимики, погледи, често неуловими за думите/бийтовете, но казващи повече от думите/бийтовете... И Вайнхол (с усета за ритъм, мелодия и пространство ала DJ Koze) е успял да ги улови – зовът на чайките, носени на крилете на струнния ансамбъл (дирижиран от Ейми Лангли) във From The Sea / It Looms (Chapters I & II) и реещите се саксофон (на Фин Питърс) и пиано (на Сам Бест) в Movements (Chapter III) наистина звучат като вперения, презокеански поглед към Земята на Нова Надежда...

Или пък архивното търсене на отговори и решения в Julia (Footnote IV), деликатно преплетено с мелахолията от новата, непозната действителност в Drinking It In Again (Chapter IV) и породения от това сблъсък с беди и предизвикателства за преодоляване (отразен с колапса между ембиънт пиано и саунд дизайн ала Анди Стот) в Trouble - Parts I, II, & III (Chapter V) – всичко води към носталгия като в English Oak (Chapter VII) (което носталгично препраща и към предишното Rojus творение на Вайнхол)... Носталгия като опакованите чувства в стотици (не)изпратени писма – да, Envelopes (Chapter VI) не само събира целия бийт арсенал на Вайнхол тук (надхвърлящ досегашния му опит като продуцент), но и "опакова" целия спектър от емоции, присъщи на всеки човек на кръстопът... Да, Nothing Is Still е нещо повече от концептуално съвършен саундтрак на всяка история за емиграция, както и Леон Вайнхол е нещо повече от денс продуцент, съживяващ тук британския трипхоп от средата на 90-те.


Кога? – когато летния ти трип има нужда от нещо повече от кинематографичен саундтрак.

 

Защо? – защото Всичко Тече, Всичко се Променя и Леон Вайнхол знае идеално как звучи всичко това...

Вторник, 12 Юни 2018г. 11:11ч.

3 в 1 | Modeselektion Vol.04 vs 1 + 1 = X vs Fabric 99

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... МикСелекция... или 3 компилации, които разкриват защо изкуството на селективния подбор е толкова важно...

 

mode4Modeselektion Vol.04 vs erasedx1 + 1 = X vs Fabric 99fabric99

 

Кой?Гернот Бронсер и Себастиан Цари... или Modeselektor титаните на берлинското броукън техно в Modeselektion режим; Erased Tapes... или X-годишните британски законодатели на нео-класическия шик; Александър Коу... или флагманът на прогресив хаус естетиката, почитан просто като... Sasha.

 

Какво?Слушай Селективно – да, в безбрежния океан от онлайн миксове и в разгара на летните миш-маш компилации тези 3 селекции – Modeselektion Vol.4 на Modeselektor, 1 + 1 = X на лейбъла Erased Tapes и Fabric 99 на Sasha – не само разкриват пълното великолепие на изкуството на селективния подбор (композиран тук по 3 различни начина), но и хвърлят доста бийт аргументи по спорния въпрос: "Светът, все още, нуждае ли се от микс компилации?"

 

Да, Modeselektor превърнаха Modeselektion серията си както в традиционен (и чакан) шоукейс на вечно набъбващия лейбъл каталог на Monkeytown, така и в парад на техните фаворити от актуалните им диджей акции – в Modeselektion Vol.04 паролата е Техно, но Modeselektor-ски изкривено по техному – повечето от 17-те трака наистина звучат като излезли от Monkeytown бийт лабораторията (като Metaxas Carnival, Cosmopolitanism, Blacksmith, Sectional Healing, Introduction, Matte и Endless), което идеално разкрива трика как от продукцията на еклектични артисти (като Skee Mask, Claude Speeed, Lone, Actress, Peder Mannerfelt, Rødhåd, rRoxymore, Radio Slave и Sarah Farina) да изградиш единен, взаимосвързан (сякаш авторски) албум... А в ДНК-то на Kalif Storch, Smoke Signals, Masha и Vodiga не само че е съхранена кръвната група на Гернот и Себастиан, но и се крият гените на летния хит... в някоя от многобройните Modeselektion акции това лято.

 

Х-ти юбилей, маркиран миналата година и отпразнуван триумфално на тазгодишния Record Store Day, 100-но издание от каталога и Х-та поред традиционна годишна компилация – да, в уравнението 1 + 1 = X на лейбъла Erased Tapes е пълно със символика (да не говорим за брилянтния дизайн и FELD артуърк на компилацията) и със специални моменти на нео-класическа магия...

Моменти на обединяване (в аналоговото студио Vox-Ton в Берлин) на артисти от Erased Tapes каталога в "ритуални дуети" (1 + 1 е концепцията, все пак) като комбо акциите на Нилс Фрам с Артър Джефис в Up Is Good, на Kiasmos с Högni в Zebra, на Rival Consoles с Дъглас Деър в Darling, на лейбъл основателя Робърт Ратс с Масайоши Фуджита в Spaceship Magical... или на Питър Бродерик с целия екип на Erased Tapes в Perpetual Glow – да, 1 + 1 = X е различна от всяка друга компилация, която ще чуете тази година, защото не само обединява артистите от каталога в едно Erased Tapes семейство, но и деликатно създава един нов, дишащ организъм, така че дори индивидуалните акции като Ritual Song, Blackpool Sands Forever, Pending, Ahoy и Palisade 1 да звучат като част от едно неразривно, нео-класическо цяло и тяло...

 

Като говорим за неразривно цяло и тяло, Александър Коу или просто Sasha, идеално знае как да го постигне в една микс компилация – всички сме наясно с лично модифицираните му миксер и контролери, нали... Иначе, неслучайно при плажната му визита у нас компания му правеха Ladytron (които се завръщат и с албум това лято) – Sasha винаги е обичал жанровата еклектика (като в последния Scene Delete албум или re-Fracted:LIVE проекта му) и във Fabric 99 микса с лекота минава от Agnes Obel и Marbert Rocel през Indigo и CLOSE до Exercise One & Mathew Jonson и DJ Koze едита на Efdemin класиката Acid Bells, а новото му творение Smoke Monk е сякаш създадено за броукън компанията на Needle & Thread от Objekt...

Неслучайно, Sasha слага и поан финала на Fabric 99 със смесването на епичната класика At Les на Карл Крейг (във Versus Synthesizer Ensemble версията му и Antigone ремикса ù) с прогресив-хаус-кича в Amae на BAILE – силно символичен момент, телепортиращ ни, като с машина на времето, през 1999 – годината, в която е основан клуба Fabric... времето, в което прогресив хауса се комерсиализира и се превърна в кича на върха на класациите...

Символика точно като за пред-финала на микс сериите Fabric (да, тази ще бъде предпоследната от първата компилация, издадена през 2001, до днес), което не само засилва очакванията за гранд финалното 100-но издание, но и намигва към бийт равносметки под микс линията на живота – все пак, догодина Fabric става на 20 години, а Sasha на 50...

 

Кога? – в разгара на лятното ти турне под дебела сянка...

 

Защо? – защото 1 + 1 = ... 3 от най-добрите компилации, които ще слушаш това лято.

Сряда, 30 Май 2018г. 14:14ч.

Албуми | Oneohtrix Point Never

Публикувана в Музика

opn-cover Oneohtrix Point Never – Age Of

 

Кой?Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната арт еклектика.

 

Какво?О, Времена... О, Нрави – амбивалентността и контрастите винаги са били основни козове в дигиталната саунд игра на Oneohtrix Point Never. И ако контрастът в артуърка на корицата на новото Age Of творение на Даниъл Лопатин красноречиво намеква за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена с техните всевъзможни музикални жанрове, то заглавието на финалното парче Last Known Image Of а Song като че ли обобщава идеално това към което се стреми Лопатин – да "облече" музиката в образ, да я превърне в арт визуален обект със собствен саундтрак... Като саундтрак на имагинерен филм... Правил го е в аудио-визуални изложби като Ecco, правил го е в озвучаване на филми (за Good Time саундтрака му дадоха дори заслужена награда в Кан 2017)... Прави го и в актуалното MYRIAD лайв шоу... Прави го и в Age Of...

Не че и преди не е рисувал с емблематични синт линии, но Age Of и myriad.industries (и двете с клавесин импресии като от албум на Бенджамин Клемънтайн) и Toys 2 дават нов контекст на дигиталната OPN дизайн игра... Не че и комбината му с Prurient в We'll Take It и Warning не добавя ударни нойз-индъстриъл нива ала Garden Of Delete албума... Не че и преди не се е заигравал с поп музиката в компанията на ANOHNI (а сега и в триумвират акция с Джеймс Блейк), но нито Black Snow, Babylon и Still Stuff That Doesn't Happen, нито The Station (писано за Usher, не щещ ли) могат да надскочат "дуета" с челистката Kelsey Lu в Last Known Image Of Song и Same – последното не само е идеален образец за модулиране на гласове (тези на ANOHNI и Kelsey Lu), но и само с просто манипулиране и размяна на честоти постига символ-веруюто на пост-всичко-съвременното изкуство – Same Digital Shit Another Контекст.

 

Кога? – когато приемникът даде накъсо и забърка цялата поп култура в една микс-калейдоскоп-центрофуга.

 

Защо? – защото Same Digital Shit Another Контекст е мото и на Днешния, и на Утрешния ден...

 

Неделя, 20 Май 2018г. 16:16ч.

3 в 1 | Skee Mask/SCNTST vs DJ Healer vs The Black Dog

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Двойно Щастие... или 3 х 23-ма артисти, които издават едновременно по 2 албума... И не говорим за двоен стандарт, даже напротив...

 

compro-coverSkee Mask|SCNTSTscntst-cover vs healer-coverDJ Healerhealerp-cover


                                                              vs blackdog posttruthThe Black Dogblackdog blackdaisywheel

 

Кой?Бриън Мюлер, немски двоен агент, влизащ в бийт акции под кодовите имена Skee Mask и SCNTST; Анонимен агент с толкова кодови имена (като DJ Healer, DJ Metatron, Traumprinz, Prince Of Denmark, Prime Minister Of Doom...), колкото нива на иформационен мрак го обграждат; Британското амби-техно трио на Кен Дауни и братята Мартин и Ричард Дъст, играещи под кодовото име The Black Dog.

 

Какво?Биполярен Бийткеф – да, всяко нещо във Вселената си има (поне) две страни... като виниловата плоча... или като двойните албуми – да, Compro и Scenes And Sketches From The Lab на Skee Mask | SCNTST; Nothing 2 Loose и Planet Lonely на DJ Healer; Post-Truth и Black Daisy Wheel на The Black Dog – всички те са албуми, издадени по едно и също време от един и същ артист, но всеки един от тях (Skee Mask | SCNTST, DJ Healer и The Black Dog) подхожда по различен начин към концепцията на Двойния Албум и към... страните на собствения Образ.

 

Да, Бриън Мюлер винаги се е раздвоявал между алтерего-бийт проявленията на своите два образа Skee Mask и SCNTST, но и винаги е успявал да ги съчетае в перфектна симбиоза... Лесно би могло да се каже, че вторият му Skee Mask албум Compro е хармоничен амби-техно компромис с елементи на брекбийт, IDM и дори джънгъл (във Via Sub Mids, Kozmic Flush и Soundboy Ext, например) от Бийт Лигата на Answer Code Request и Shed, но трябва да чуете Flyby VFR, Rev8617, Dial 274, 50 Euro To Break Boost и Calimance (Delay Mix) в комбо акция с Dilettante Fonk, Opus Quod Acidum, '14 Tepéca, Espera и Skip Squad от хаус-синт-медитативните Scenes And Sketches From The Lab, за да усетите, че двата албума тук се събират в нещо като призма, която разкрива целия бийт спектър и калейдоскопичен образ на Бриън Мюлер – мултиколорната перла на немската тех-но-хаус сцена.

 

Да, трудно може да се обхване целия бийт спектър на агент с толкова имена като DJ Healer, DJ Metatron, Traumprinz, Prince Of Denmark, Prime Minister Of Doom..., особено като е обвит в Burial-мистерия, но също като Burial и DJ Healer обича семплирането на видеоигри, речи, филмови монолози, интервюта, телефонни разговори и обилните броукън ембиънт пейзажи...

Също като Burial и DJ Healer обича да закодира ключове за спектрален бийт анализ в музиката си – неслучайно микстейпът Planet Lonely носи името на парче от албума Nothing 2 Loose (който пък е пълен с попкултурни препратки) – получават се мета-бийт ситуации, кодове на разширение за преминаване от една Вселена в друга... От ембиънт спиритуализъм, през броукън хаус терапия до биполярна техно медитация (с Prime Minister Of Doom албума) – да, всъщност говорим не за два, а за цели три албума от DJ Healer (май само Hieroglyphic Being може да го конкурира с продукция на година) – истинско Дърво на Живота на DJ Healer...

 

Корените на бийтродословното The Black Dog дърво на Кен Дауни и братята Мартин и Ричард Дъст поникват още в пред-интернет ерата, но Dust Science (техния лейбъл) разклоненията му идват в пост-интернет времената и този дуализъм ясно личи в класическата им амбивалентна концепция за двоен албум – Black Daisy Wheel е ембиънт съзерцание на Хаоса наоколо (завършващо с медитативно отброяване на чешки от добре познатата ни героиня Emika в Tell Me What You Remember), докато Post-Truth е бурен техно коментар на Ада наоколо...

Ключовата дума е Cognitive (неслучайно, в двата албума се срещат парчетата Cognitive Dissident и Cognitive Dissonance), а именно познанието за това, че всяко нещо има две страни (и не е това, което изглежда) в пост-истина времената, отключва тук причинно-следствените връзки между тракове като Who He Was, We Must Repeat, Bye Thee Bye, Autohoaxer и Shutter Head (от албума Black Daisy Wheel) със Solipsism, MK Future, FWB, Technological Utopians и The Truth Is In The Post (от Post-Truth албума), така че мотото Welcome to Our Disinformation да се превърне в Welcome to Our Ambivalence.

 

Кога? – в дни на дилеми и на биполярни нощи...

 

Защо? – защото не може да продължаваш да водиш Двоен Стандарт на Живот... Живей на пълен Спектър!

 

онлайн