Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (123)

Неделя, 22 Април 2018г. 14:14ч.

3 в 1 | Glenn Astro & Hodini vs Mouse On Mars vs Deadbeat

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Един за Всички, Всички за... – да, отборната работа с обща цел е Кауза Пердута за някои, но тези 3 албума не само доказват, че споделената работа е кеф работа, но и напомнят (за пореден път), че... Together Is Better...

 

glennastrohodini-coverGlenn Astro & Hodini vs mom-coverMouse On Mars vs deadbeat-coverDeadbeat

 

Кой?Glenn Astro и Хълк Ход (или просто Hodini), немско броукън-джаз-хаус дуо с обща страст към хамачни фънк/хип-хоп семпли и към комбо играта; Ян Вернер и Анди Тома, немски IDM титани, които знаят 2 и 200 трика за играта в комбина; Скот Монтейт, канадски дъб класик с берлинско техно гражданство.

 

Какво?Together Is Better – да, и трите албума тук – Turquoise Tortoise на Glenn Astro & Hodini, Dimensional People на Mouse on Mars и Wax Poetic For This Our Great Resolve на Deadbeat – произхождат от различен саунд спектър, но и трите следват златните 3 Закона на Комбо-физиката:

- Един за Всички, Всички за... Музиката

- Колкото повече играчи, толкова по-богат идейно и шарен Свят/Албум

- Споделената работа е Кеф работа


Да, малко е да се каже, че Glenn Astro обича комбо играта – дебютния му Throwback албум бе изпъстрен с гост-играчи и фючър соул съмишленици, а фъпки импресията тук Malaysian Moped подсказва защо двамата с Max Graef не само играха в Throwback, но и след това издадоха общия албум The Yard Work Simulator.

Сега, обаче, основен комбо агент в броукън-джаз-хаус атаките му е кьолнския диджей и продуцент Hodini с вокал включвания по крилата от Ajnascent, knowsum и MC Pinty – отново получаваме фънки-кеф-хип-хоп семплиране в Malaysian Moped, Found!, Magic America и Beautiful Music, а Viktor And The Quasar, Oha!, El Gato, Funky Dude, Ze Regal, RND_ARP и Earth-Moon-Connection напомнят с Throwback-бриз вибрации за... лятото, морето и... калейдоскопична компания, с която да ги споделиш... Неслучайно, Glenn Astro обича да посвещава тракове – One for Sveta и Viktor And The Quasar идват за справка, нали...

 

Скот Монтейт, познат като Deadbeat, стига още по-концептуално далеч – всяко едно от 11-те парчета в Wax Poetic For This Our Great Resolve носи името на негов колега-продуцент (в играта влизат Томас Фелман, Майк Шанън, Gudrun Gut, T. Raumschmiere...) и приятели от студиото Chez Cherie в Берлин, където е записан Wax Poetic For This Our Great Resolve... Каква е целта ли – всеки от тях му записва послание (същинска Вавилонска кула на 6 езика) за справяне с апокалиптичния хаос и лудост на съвременния свят около нас и така се получава нещо като... интернационална терапия-група или Комуна, в която не само, че всеки отделен глас/език не тръби разнобой, ами е в пълни мир и хармония с дъб, техно, хаус, етно джаз вибрациите тук, същинска Wax Poetic-а.

Me And Marco (напомнящо The Infinity Dub Sessions разговорите му с Paul St. Hilaire) или Momo And Yuzo, или политическите размисли в Steve And Fatima, в Gudrun, в Argenis And Cristobal, или социалните дилеми в Laeticia, Hebatallah And Bashar и Chato And Avril – всичко започва с Espoir|Надеждата в Martin и достига до... мотото Together Is Better...

 

Ян Вернер и Анди Тома, като Mouse on Mars, са разцъквали формулата Together Is Better до съвършенство – достатъчно е да си припомним юбилейния им 21 Again албум и безкрайно дългия му списък от колаборатори и гост-музиканти... Сега, Ян и Анди, сякаш взимат 21 Again-формулата и я разгръщат брилянтно – в играта с джемсешън импресии влизат Bon Iver, Аарън и Брайс Деснър от Тhe National, Spank Rock, Зак Кондън от Beirut... така че да се получи не просто Музикална Комуна, не просто 50-членен оркестър с двама диригенти... – епос тракове като Dimensional People (Part I, Part II, Part III) и Parliament Of Aliens (Part II, Part III) звучат като бийт размисли и синкопатични страсти на един Организъм, събран хорово във Foul Mouth или пък в Résumé все едно е Sidney In A Cup до момента с Tear To My Eye – да, Споделената работа е Кеф работа, особено когато е Един за Всички, Всички за... Музиката.


Кога? – когато ти е писнало от раздори, разногласия и разнобой и искаш да се увериш, че в Общия Хаос все пак съществуват... Мир и Хармония.


Защо? – защото създаването на комуни, общности и общи групи (по интереси) за терапия е лесна работа... Трудното е да се запази Общата Цел, без да се нарушат Мира и Хармонията.

 

Неделя, 15 Април 2018г. 12:12ч.

Албуми | Rival Consoles

Публикувана в Музика

rc-coverRival Consoles – Persona


Кой?Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

 

Какво?Персонификация на Техното – да, след като изтръгна Howl в името на синт спасение на Душата, в новия албум на Райън Лий Уест, отново на фокус е спектъра на човешките емоции... или по-скоро граничната зона между различните такива. Да, заглавието е вдъхновено от едноименния филм (и началната му сцена) на Ингмар Бергман, но бийткинематографията на Райън Лий тук се стреми повече към органичното (за разлика от синт одисеята в Howl), повече към акустичните инструменти (и вибрации) като естествено продължение на човешкото тяло и... Душа.

Да, откриващите Unfolding и Persona сякаш катализират надигналите се в Howl (и в последвалото Night Melody ЕР) емоции, за да се открие съвсем нов фин, почти Hidden ембиънт спектър в Be Kind, Untravel, Rest, Dreamer's Wake, Memory Arc и Phantom Grip, което с кристалните си перкусии отваря пътя към ослепителния свят на Sun's Abandon (украсено с вокални семпли) и I Think So.

 

Кога? – не че обичаме да се повтаряме, но Rival Consoles наистина озвучава момента, в който човешките призраци на деня се губят в черните дупки на нощта.

 

Защо? – защото за всяка Персона най-важното е не просто да Иска, а да Бъде... Be Kind... или поне I Think So...

 

Понеделник, 09 Април 2018г. 11:11ч.

Албуми | Daniel Avery

Публикувана в Музика

davery-coverDaniel Avery – Song For Alpha


Кой?Даниъл Ейвъри, британски кросоувър техно агент с много Phantasy приятели като Erol Alkan, Ghost Culture и Kelly Lee Owens.

 

Какво?Свят измислен, пълен с.... Alpha Centauri – да, всичко започна с DJ-Kicks авантюрата на Даниъл и ембиънт-лиричните Space Echo и A Mechanical Sky, които го отклониха (като синт-завоите с Алесандро Кортини) от клубния хедонизъм в дебютния албум Drone Logic. Сега, Ейвъри сякаш се е загледал в бездънното нощно небе в търсене на пряк път към Alpha Centauri – най-близката звездна галактика до Слънчевата система... и го намира...

Projector, Sensation, Citizen / Nowhere, Slow Fade (чуйте и цялото ремикс ЕР), техно-пропилиращото Diminuendo, ембиънт-засмукващото Embers и рейв-хипнотичните Glitter и Quick Eternity се фокусират в ембиънт-техно трип (прекрасно визуално онагледен от Flat-e) до Alpha Centauri, където нито светът (какъвто го познаваме), нито определенията за него имат някакво значение...

 

Кога? – когато изгрее Вечерницата и... звездите сякаш ни доближат до Alpha Centauri.

 

Защо? – защото винаги търсим... нещо Ново, нещо Alpha-непознато... нещо Отвъд...

 

Сряда, 28 Март 2018г. 10:10ч.

3 в 1 | Mark Pritchard vs Monoloc & Beauty of Inconsequenz vs DJ Krush

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... От Другата Страна3 албума, които измислят саундтрака на един паралелен свят... Онзи, от другата страна на близката-далечна галактика...

 

mapr-coverMark Pritchard vs Monoloc & Beauty of Inconsequenzmonolocbeautyofinconsequenz storyline

                                                                                             vs

                                                                    DJ Krushkrush-cover

 

Кой?Марк Причърд, британският бийт маестро с дълбоки Warp корени; Саша Борхардт, немски електроника агент с еклектичен Unterland вкус; Хидеаки Иши, легендарен бийт самурай с усет за звуците на заобикалящия ни (и паралелен) свят.

 

Какво?Фонотека-Мета-Галактика – да, и трите албума тук – The Four Worlds на Марк Причърд, Storyline на Monoloc & Beauty of Inconsequenz и Cosmic Yard на DJ Krush – са колкото концептуални (с красноречиви заглавия), толкова и опитващи се да изследват фонотеката на един паралелен (на нашата Вселена) свят... Там, Отвъд добре познатите ни измерения, там, където сай-фай киното е вперило от дълги години камери и идеи...

 

Авантюрата на Марк Причърд с измеренията на заобикалящия ни свят започна още в Under The Sun албума и особено, благодарение на общата концептуална работа с визуалния артист Джонатън Завада – сега, сюрреалния им свят добива още повече цвят, пълнокръвна ембиънт картина с дълбочина и... нови измерения.

Потапянето започва още с епично-откриващото Glasspops, добива концептуална естетика със споукън уърд импресиите на Грегъри Уайтхед в Come Let Us, за да блесне, като изгрев в Нов Свят, всичко в думите под синт-морзов фон на The Space Lady в S.O.S.: "All Friends in All Dimensions... All Friends on Other Planets... All Friends on Other Orbits..." – зов в търсене на The Four World|s| като спасение от познатите ни измерения на Апокалипсиса и The Arched Window, Mên-an-Tol и 13-минутния сюр-кинематографичен The Four Worlds епос на Джонатън Завада Го откриват... Там, Отвъд...

 

Саша Борхардт (познат основно под техно алтерегото си Monoloc) също насочва погледа си Отвъд... или по-точно към Unterland (да се чете Долната Земя) – концептуален лейбъл... Отвъд техното, с концептуални издания и кинематографични измерения – тракове като Nervous System, Flowing, Planet Dagobah и Unterhalb се заиграват със семпли от сай-фай класики (като Матрицата, например) и ембиънт панорами, а броукън-2-step ритмичните Gentle Shift, Thrilling и Baum der Erlösung не само са идеален пример за колаборация с мистъри агента Beauty of Inconsequenz, но и наистина потапят в измерения Отвъд... там, в Unterland царството...

 

От своя страна, Хидеаки Иши или просто DJ Krush, винаги е бродел като блейд рънър по ръба между абстрактен хип-хоп, космо-трип-хоп и акустичната музика в търсене на нови измерения Отвъд... След дълга студио пауза DJ Krush се завърна плодотворно с два албума (Butterfly Effect и Kiseki), но като че ли именно в актуалния трети (за три последователни години) завръщането прилича на... емоцията от откриване на нов Свят – да, в Cosmic Yard отново има гост-музиканти (Binkbeats, Тошинори Кондо, Сюзан Морита и Юкихиро Ацуми), но за разлика от Butterfly Effect и Kiseki всички те са инструменталисти и без думи (само с акустични инструменти) описват светове Отвъд (Law Of Harmony атмосферата напомня това, което правят Иван Шопов и Теодосий Спасов, например)... отново има семплирани природни звуци (Dust Trail, Stellar Wind...) и космически теми (Regulus, Asterism, Emission Nebula, Sporadic Meteor...), а удоволствието от откриването на Law Of Harmony в Habitable Zone под La Luna Rouge е пълно... Време е за този Нов Свят, време е за... Ignition...

 

Кога? – когато до болка познатите измерения на Апокалипсиса около нас зазвучат като S.O.S зов, след който да се озовеш в Cosmic Yard-а на Unterland.

 

Защо? – защото там, Отвъд... всичко е по-по-най... или поне мечтаем да е така...

 

Сряда, 21 Март 2018г. 19:19ч.

3 в 1 | E Ruscha V vs Garden City Movement vs Groeni

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Д като Дебют, Д като Даунтемпо – да, говорим за Дебютни албуми, които четат Д като Даунтемпо Доволство.

 

eruschav-coverE Ruscha V vs gcm-coverGarden City Movement vs groeni nihxGroeni


Кой?Едуард Джоузеф Руша V или просто Еди, синът на попарт визионера Ед Руша, който не рисува със символи (като баща си), а с бийтове; Рой Авитал, Йов Саар и Джони Шарони или израелското трио, което се грижи за даунтемпо хаус озеленяването и освежаването в Тел Авив; Александър Грийн, Майк и Джеймс или Groeni триумвиратът от Уелингтън, който доказва, че Нова Зеландия не е само сцена за Fat Freddy's Drop, не е само декор за Властелинът на пръстените и не е само терен за прословутия им отбор по ръгби.

 

Какво?Д като Дебют, Д като Даунтемпо – да, говорим за дебютни албуми – Who Are You на E Ruscha V, Apollonia на Garden City Movement и Nihx на Groeni – но не става дума за дебютни записи, а за дългогодишно даунтемпо шлифоване до достигане на настоящото електро-акустично съвършенство.

 

Да, Who Are You може и да е първия албум, който Еди Руша издава с рожденото си име, но зад него се крие дълъг Secret Circuit алтерего опит и това си личи в прецизно разливащата се даунтемпо хармония в тракове като Carried Away, сливащите се Who Are You и The Hostess или In The Woods.

Да, Еди може и да е син на художника Ед Руша (разликата в имената им е само това IV и V), но Еди е далеч от попарт вибрациите на баща си, а се доближава повече до (бийт)импресионизма като в палитрата му аналогови инструменти (синтезатори, китара, саксофон, перкусии...) и дигитални трикове се сливат в даунтемпо хаус импресии, приличащи на гледани през All Of A Sudden-омара летни пейзажи, с така красноречиви заглавия като Gravity Waves, Lights Passing By и Endless Sunday.

 

Слънцеиграещите колажи не са чужди и на Рой, Йов и Джони – поредицата от силни ЕР-та и хит сингли като Move On, Entertainment, Bengali Cinema и She's So Untouchable закономерно ги отвеждат до Passion Is A Dying Theme, Before I Fall и Slightly All The Time, а МРС-заиграни парчета като Apollonia, Sans Titre, For Tomorrow, Now, Rini, Ueno Park и Zaire разкриват защо Garden City Movement са свирели на една сцена с Bonobo и Caribou. И все пак, електро-акустичното съвършенство се усеща най-добре във Foreign Affair, I Knew Before I Met Her (That One Day I Would Lose Her) и Mediterranea – идеални примери за това, че светът се нуждае от Garden City Movement.

 

Да, и Александър Грийн явно е имал нужда от звук-съмишленици като Майк и Джеймс, за да превърне проекта си Groeni в пълноценен електро-акустичен триумвират (не по-лош от соло проектите на Том Йорк) – о, да, Unrest, The Pharmacist, Nape, Teething, Warborn и I Don't Hold Knives дават нужната доза електротерапия на душата, за да получи Evergreen-мир и Rest на финала.

 

Кога? – когато слънцето плете даунтемпо колажи, с които всеки залез ни приближава до пролетта и лятото.

 

Защо? – защото Д означава... Доволство...

 

онлайн