Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (193)

Петък, 26 Февруари 2021г. 16:16ч.

E.U.E.R.P.I. | Ghost Villages

Публикувана в Музика

euerpi-ghost-villagesE.U.E.R.P.I. – Ghost Villages


Кой? – Мирян Колев, ембиънт агент от Трявна със страст към звукови site-specific колажи от различни места/пространства на човекообитаване... Затова и последния му E.U.E.R.P.I. проект Ghost Villages ни отвежда край Трявна в обезлюдени, изоставени селища, постепенно поглъщани от гората... там, където дълги години преди пандемията съществува социална изолация; там, където звучи Гласът на Тишината/Самотата... но за Ghost Villages саундтрака най-добре да разкаже самия Мирян Колев...

 

Какво? – Първо дойде идеята просто да изследвам и документирам тези села. По време на пандемията стана невъзможно да се пътува, а изпитвах нужда и затова реших просто да пътувам наоколо, около Трявна, където живея. С помощта на карти почнах да си набелязвам маршрути и така започнах да откривам и някои от тези села. Снимах ги, но след това реших, че трябва да ги документирам и звуково. Но не само да ги документирам, а да ги интерпретирам по някакъв начин. Отначало нямах идея какъв конкретен звук искам да запиша, но исках да е нещо, което пресъздава атмосферата на тези места.

ghost-vil

Започнах да записвам целенасочено звуци през есента. Оказа се предизвикателно да се запишат конкретни звуци, защото тези места се оказаха наистина тихи. Обикновено може да се чуят птички и като цяло звука на гората, защото тези села бавно, но сигурно се превръщат в част от гората. Но аз исках да запиша и неща характерни за самите къщи. Оказа се, че това може да се случи най-добре при лошо време. Тракащи прозорци, когато има силен вятър, капчуци през продънените покриви след дъжд...

 


Как & Къде? – В района има над 100 села, а напълно изоставените, които съм обиколил са поне 10. Като цяло обезлюдяването е характерно за всички планински райони в България, но голяма част от тези села нямат инфраструктура, труднодостъпни са и до някои никога не е имало асфалтов път, да не говорим за течаща вода. Предполагам това са едни от причините за обезлюдяването. Звуците записвах с портативен рекордер. Обработвам всичко в Reaper като се стремя тези звуци да са основата, която пресъздава атмосферата на тези места, а след това добавям останалото, което в случая е китара. Но се стремя намесата да е достатъчно минималистична, за да има достатъчно пространство в композициите.

 

Защо? – Просто това е част от заобикалящата ме среда. Интересно е, че за нас хората това може да се нарече пандемия на изчезването, но за природата това е напълно естествен процес и част от нейния кръговрат. Определено си мисля, че има потенциал, който може да се доразвива, така че този проект няма да завърши с издаването на албума. Тези обезлюдяващи се места се увеличават, така че в бъдеще кой знае, може това да се превърне в нов музикален жанр.

ghost-vil5

Сряда, 24 Февруари 2021г. 21:21ч.

Албуми | Pauline Anna Strom

Публикувана в Музика

angel tears in sunlight-coverPauline Anna Strom – Angel Tears in Sunlight

 

Кой?Полин Анна Стром (1946 – 2020), незрящият синт шаман Trans-Millenia Consort от Фриско...

 

Какво? – Trans-Millenia-Tears – Животът е пълен с истории, които и Музиката не може да измисли по-добре... като тази на Полин Анна Стром – родена незряща, сензитивно-сприятелена с аналоговите синтезатори, които да превръщат звуците от съзнанието и душата ù в спиритуални-транс-ритуали... Да, седем такива (записани от 1982-а до 1988-а) и преиздадени под формата на компилацията Trans-Millenia Music преди 4 години, дълго след като Полин Анна е продала синт-оборудването си, зарязала е музиката и се е отдала на живот с игуаните Little Soulstice и Ms Huff, и спиритуални-Рейки-лечебни сеанси... Да, Angel Tears in Sunlight идва близо 40 години след дебютния албум Trans-Millenia Consort (превърнало се в сценично име за Полин)... Да, Angel Tears in Sunlight е посветен на загубата на близкия ù приятел Джон Дженингс (фотографиите му са на корицата на албума), но самата тя губи живота си преди издаването му и сензитивно сякаш предчувствала го с посвещението "Until we renew our friendship in another lifetime to come"...

Да, Angel Tears in Sunlight наистина е се(нзи)тивен албум, който в The Eighteen Beautiful Memories и с The Pulsation сякаш разказва живота на Полин АннаMarking Time, I Still Hope и The Eighteen Beautiful Memories разкриват философията на синт-минималистичната ù вселена; Equatorial Sunrise и Temple Gardens at Midnight са идеален фон за лечебните Рейки сеанси, които провежда, а Small Reptiles on the Forest Floor, Tropical Convergence и Tropical Rainforest сякаш пресъздават живота ù с игуаните Little Soulstice и Ms Huff ... но в друго Trans-Millenia измерение...

 

Кога? – идеален пандемичен саундтрак... или иначе казано, когато душата ти търси мир, трансформация и телепортация...

 

Защо? – защото най-важното е невидимо за очите, нали знаете...

 

Понеделник, 25 Януари 2021г. 21:00ч.

Албуми | Bicep

Публикувана в Музика

bicepislesBicep – Isles

 

Кой?Анди Фъргюсън и Матю Макбрайър, "двуглавият мускул" на добре оформения UK кросоувър хаус.

 

Какво?никой не е самотен остров – да, вторият албум на Анди и Мат завари Албиона в двойна изолация – и COVID-на, и Brexit-на – може би, затова двамата Feel My Bicep агенти решиха да надградят дебюта си с двойна доза шарено мулти-култи (отвъд затворените трип граници) семплиране и колабориране до достигане на пълен техниколор блясък и хай-парти-дефинишън картинка...

Да, много неща се промениха от първите им тракове през 2010-а, но печелившата прогресив-брекбийт-хаус схема от дебютния им албум се запазва и тук – отново имаме епични синт мелодии, хитовото Glue направи прехода плавен като свърши там, където започна Atlas (грациозно семплиращо Love Song на Офра Хаза); отново имаме тракове със заглавия от по една дума – кратко, ясно, запомнящо се и влизащо като брекбийт-Fir-бод; отново имаме хитро семплиране – да, Анди и Мат не са първите, няма и да са последните открили акапела съкровище в албума Мистерията на българските гласове, записан от хора на БНР (в случая на емблематичното Apricots е песента Сватба в отчетлив рефрен акцент, който бракосъчетава идеално брекбийт, български хор и полигласното Gebede-Gebede пеене от африканско Малави).

А като добавим Боливуд семплите в Sundial, колаборациите с църковен хор в Lido, етно (отново) семплирането в Rever (и канадската челистка Julia Kent), в Saku (и вокалите на Clara La San в Х) и финалното Hawk с корейката machìna... е, получава се наистина хай-мулти-култи-дефинишън картинка, която не признава нито Брекзит-на, нито пандемична изолация... Идеално за днешните времена, нали...


Кога? – когато душата ти иска, а тялото на изолацията не дава... или в нощта на 26 февруари, с концертен стрийм от Saatchi Gallery...

 

Защо? – защото никой не е самотен остров когато е време за... Сватба със сладко от Apricots...

 

Вторник, 01 Декември 2020г. 22:22ч.

3 в 1 | The Bug x Dis Fig vs Tunes Of Negation vs MachineCode

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Forever and Ever Dub3 албума, които използват Dub вибрациите като морзов код за терапия на пандемичната Душа; 3 албума, които проектират бас ориентираната музика в 3 различни измерения и направления, но... винаги, там, на ръба между реалности, светове, цветове...

 

bugfigThe Bug x Dis Fig        vs         Tunes Of Negationcover-ton

                                                                    vs MachineCodemachinecode-cover

 

Кой?Кевин The Bug Мартин и Фелиша Dis Fig Чен, заклет бас провокатор и нойз-технобас дива в (не)очаквано dub комбо; Сам Шекълтън, dub шаманът и неговите съ-бийтници Такуми Мотокава и Рафаел Майнхарт в ритуален рецитал; Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл или MachineCode-брейкърите на duбас системата...

 

Какво?непосилната лекота на duбитието – в генотипа и на 3-те албума тук – In Blue на The Bug и Dis Fig, Like The Stars Forever And Ever на Tunes Of Negation и Every Ones & Nothings на MachineCode – е закодирано duбитието, но дълбоките бас вибрации поемат в различни посоки, за да се съберат в... граничната зона на съзнанието – там, където то винаги намира изход/портал... дори и да е хванато в капана на зимната карантина...

 

Кевин The Bug Мартин винаги е бил от тези музикални номади, които провокират стандартите и границите на възприятията (особено на живо) – всеки следващ негов проект/албум е различен от предходния... и неслучайно идва In Blue играта с американската нойз-технобас стилистка Фелиша Dis Fig Чен...

Най-лесно е да сложим dub-комбо авантюрата им в графата на King Midas Sound триумвирата, но In Blue е като дъб-дъга, която съдържа всички цветове от комбо арсенала на Кевин Мартин – има следи и от ембиънт-нойз игрите му с Earth, Grouper и Flame разклоненията с Burial, и дори от минимализма в проекта с Hatis Noit, но гласът на Dis Fig като ехо напомня емблематични дъб-акции с Кики Хитоми и Miss RedКевин и Фелиша го наричат Tunnel Sound, но дъб-ноар етюди като Come, Destroy Me, In 2 U, Levitating, Blue To Black и You излизат терапевтично от тунела на duбитието с епичен End In Blue...

 

Цветовете и психеделията пък винаги са били неразривно свързани в музиката на Сам Шекълтън13 години изминаха от култовия му Blood On My Hands пробив и с всяка следваща година Сам размиваше (като при визитата му в София) границите на duбитието до достигане на... Negation (или Небитието) – да, появата на ритуалния му ансамбъл с Такуми Мотокава, Рафаел Майнхарт и вокалистката Хедър Лий (отново с мантри тук след дебютния Reach The Endless Sea албум) бе закодирана в проекти като Freezing Opening Thawing, Devotional Songs и Behind the Glass...

В Like The Stars Forever And Ever, обаче, психеделичният (ала Amorphous Androgynous или пък Primal Forms ритуала с полския тромпетист Вацлав Зимпел) шаман прочит на бас ориентираната музика достига пълния блясък на новото duбитие измерение, започнато в Reach The Endless Sea – тематичното сливане и надграждане на първия албум идва с Water To Ashes, Mountains and Waterfalls и Naked Shall I Return до достигане на Impermanence / Rebirth... Психея-dub-пейзажът безгранично се слива с рисунките на Zeke Clough, а най-важното е, че от Другата страна на Небитието/Negation свети мотото Your Message Is Peace – няма как да не го откриете в непосилната лекота на duбитието...

 

Тим Current Value Елиът и Дийн Родъл пък са пребродили почти всички кътчета на duбитието – от дебютния им комбо албум Environments изминаха 10 години, през които Тим и Дийн влязоха в комбо акции с ключови фигури на бас вибриращата музика (сред които и родния COOH/ Balkansky), но по-важното е, че намериха кода за разбиване на бас системата (или 0-ата и 1-ата в dub'n'drop системата).

Демонстрират го идеално в актуалния Every Ones & NothingsKing Trigger, Flat Earth, 031703, Moksha, Hollow Moon, Paperclip, BlueBeam и Mockingbird така смесват dub-2-step, техно, индъстриъл, ембиънт и дръмендбейс, че в duбитието се открива Multiverse (като бонус трака тук) или иначе казано, паралелна вселена, в която сюрреалните рисунки на Zeke Clough, разбития dub'n'drop код и ацтекското божество Kukulkan (на корицата на албума) живеят в пълна бийт хармония...

 

Кога? – когато непосилната лекота на duбитието се разлее по замръзналото ти пандемично тяло и цяло...

 

Защо? – защото My Message Is Peace & Dub... Forever And Ever...

 

 

 

Събота, 21 Ноември 2020г. 21:21ч.

3 в 1 | Charles Webster vs Lindstrøm & Prins Thomas vs Kruder & Dorfmeister

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Home (Again) Listening3 албума, идеални за домашните карантинни времена наоколо; 3 албума, които идват след дълга пауза за Създателите им, но оправдаващи чакането; 3 албума, които ни връщат (като полароид в джоба) към времената когато даунтемпо и чилаут не бяха мръсни кич думи и ни карат да поизтупаме праха от меката хаус мебел вкъщи...

 

cover-charleswCharles Webster vs Lindstrøm & Prins Thomascover-lp

 

                                                 vs Kruder & Dorfmeistercover-kd

 

Кой?Чарлс Уебстър, британски хаус ветеран и дийп виртуоз; Ханс-Петер Линдстрьом и Томас Хермансен, две трети от норвежката света спейс диско троица; Петер Крюдер и Рихард Дорфмайстер, виенските майстер сладкари на dub-даунтемпо-хоп сладкишите

 

Какво? – Home (Again) Listening – наречи го даунтемпо, дийп, трип, канапе-хоп, диван-хаус... наречи го както искаш, но във времена когато дансинга е в карантина и трите албума тук – Decision Time на Чарлс Уебстър, III на Lindstrøm и Prins Thomas, 1995 на Kruder & Dorfmeister – вадят от изолацията меката мебел у дома; и трите албума са плод на комбо акции, при това дълго чакани – 11 години отлетяха от предишния комбо албум на Lindstrøm и Prins Thomas (и 15 от дебютния им общ), Крюдер и Дорфмайстер пък не са издавали като дуо (без да броим ЕР-та и лейбъл G-Stone компилациите) нищо от 1998-а насам и емблематичните The K&D Sessions, а 20 години ни делят от Born On The 24th July, последно издадения студиен албум на Charles Webster...

 

"The Picture is Bigger than You... Or Me" шепти Terra Deva (абонирана за дийп хаус ритуалите на Уебстър от 1995-а насам) сякаш за да подскаже, че това винаги е било така в Музиката на Чарлс (при неизброимите му алтерего и комбо псевдоними от 1992-а досега) – и тук картинката е подчинена на Музиката като споделено удоволствие (Уебстър е събрал почти всичките си вокал партньори, от Шара Massive Attack Нелсън, Terra Deva и хипнотичните южноафиканки Sio и Thandi Draai до нови комбо съмишленици като spoken-word магьосницата Ingrid Chavez)...

А дийп оди като This Is Real, Burning, Love Lives, Wait And See и епичните The Spell и The Second Spell (ко-продуцирано от Burial) търсят и намират онази магия, с която да припяваш: "When I was Young... Magic was Everywhere"...

 

В търсене на споделената магия са и Ханс-Петер Линдстрьом и Томас Хермансен – от предишния им комбо II опит минаха 11 години, в които от спейс диското остана само... величествения нордика синт ембиънт пейзаж... През изминалото време Prins Thomas беше по-неуморния (завъртайки епични Full Pupp лейбъл компилации, гарнирани със соло албум авантюрите си 2, III, Principe Del Norte, 5 и Ambitions), но някак успявайки да съхрани силите си и комбо Духа жив в акции с Bjørn Torske и Bugge Wesseltoft, които (най-вече тази с Буге) определят минимализма тук...

В същото време Ханс-Петер се отдаде на соло игра (но доста по-различна от Closing Shot гостуването му в София) като нишката на ембиънта се разгъна най-вече в последния му албум On a Clear Day I Can See You Forever и видео продължението му – точно там, в гланциран, в ослепително синт-о-бяло, фиорд се срещат отново с Томас, за да намерят Harmonia с бълбукащите Martin 5000 и Small Stream, ослушвайки се за Birdstrike и епичното Grand Finale, което служи за идеално Home Listening парти начало тук...

 

Иронично, и албумът 1995 е своеобразно начало за емблематичното даунтемпо дуо на Петер Крюдер и Рихард Дорфмайстер – замислен (и записан през далечната 1995-а) като дебютен студио албум, точно след издаването на пробивното G-Stoned EP през 93-а, 1995 така и не вижда бял свят... до мига, в който Петер и Рихард разравят архива, плъзгат фейдъра и 25 години по-късно вече имат първи албум (о, да, емблематичните микс компилации не се броят)... И когато си говорихме с Дорфмайстер за виенските потайности (при соло акцията му в София) кой да подозира, че мазето на старото им G-Stonе студио толкова време ще крие тази тайна – дали покрай турнето и кампанията за 25-те години G-Stonе, дали заради пандемичния свят, живеещ на бавни обороти, но Крюдер и Дорфмайстер най-накрая спряха King Size забвението с One Break машина на времето – тези 14 дъб-трип-хоп-ню-джаз трака не просто си играят с винтидж жанрова носталгия (въпреки че специално създадения, като времеви хотел, сайт 1995 го прави), те са изживели (и все още живеят) златните слоумоушън времена... Или просто и Kruder & Dorfmeister, като агент Купър, сънуват, че "любимата ти дъвка ще се върне на мода"...


Кога? – когато меката мебел е готова за Home (Again) Listening парти...

 

Защо? – защото "When I was Young... Magic was Everywhere"... а всеки иска да съхрани магията по-дълго, нали... поне во веки...

 

онлайн