Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (155)

Вторник, 12 Февруари 2019г. 12:12ч.

Интервю | Answer Code Request

Публикувана в Музика

В ДНК-то на Патрик Грьосер, иначе казано Answer Code Request, са закодирани 2 албума (Code, GENS и няколко ЕР-та), лейбълът Ostgut Ton, Berghain, Берлин, семейство с 2 деца... но за семейството на музиката и Музиката като Семейство най-добре да ви разкаже самият Патрик преди да се впусне в технокод рикуести в Heroes Total 1.0 играта на 16 февруари...

 

 

Миналата година, за пръв път, посети София... С какви спомени остана и с какви очаквания се завръщаш сега?

Да, за пръв път бях в София и уви, имах възможност да остана само няколко часа, затова и не можах да опозная града... Но пък се срещнах с KINK на вечеря... Познаваме се от дълго време, но все се случва така и да не се опознаем наистина. Ето че се случи, а и останах доволен от партито в този страхотен ъндърграунд клуб, с тези широкоскроени и гладни за още музика хора... Наистина ми се искаше да остана повече, но трябваше да пътувам рано за следващия гиг... Надявам се, че сега ще мога да остана по-дълго време и да събера повече спомени от София... Изглежда електронната сцена при вас се развива и с нетърпение очаквам да се завърна.

 

Най-важното нещо в света на Answer Code Request, днес, е...?

Семейството ми и Музиката!

 

Защо GENS? Каква е историята на създаването на втория ти албум и защо това заглавие?

Определено напрежението при записването на GENS беше доста по-голямо след като първия албум получи толкова страхотни отзиви. Освен това, имам 2 деца, които изискват много грижи и внимание... Така че, докато продуцирах албума постоянно ми се налагаше да лавирам между семейството и музиката... Заглавието GENS произлиза от латинската дума за потекло, за родство... и именно в този контекст говори за албума – като връзка между хора със сходно отношение към звуците, със сходна аура и съвкупност от качества... Музиката като Семейство... Защото, въпреки че са различни социални понятия, музиката и семейството са толкова идентични при откриването на връзките между отделните им елементи... като свързването на отделни звуци в един стил, в едно семейство... и отношенията им с други семейства... GENS открива тази връзка и обяснява любовта към отделните елементи, дори към тези, които, на пръв поглед, не принадлежат към това семейство като UK hardcore саунда, например...

 


Имаш ли любим трак от GENS? Защо точно него?

Често закривам лайв сетовете си с TU... Тракът носи усещането за съспенс, за контраст между пикови и начални моменти... Затова отлагането му винаги уцелва точния момент... Затова и TU работи добре и при диджей сетове. 4/4 бийта при него е в повече от всяко друго парче в албума и винаги връща настроението на дансинга...

 

Как измислихте със Сара Шьонфелд идеята за артуърка на GENS?

Покрай Berghain се познаваме със Сара от доста отдавна... Тя работеше там, на бара... а аз винаги съм се възхищавал от начина по който придава форма на идеите в главата си... Именно тя създаде и обложката на първия ми албум... затова и бе още по-вълнуващо да работим отново заедно. Обаче, идеята дойде от Yusi (Юсуф Етиман), графичният дизайнер на Ostgut Ton, който предложи да пробваме с образи, получени от разливане на бои... Негово хрумване беше и да добавим крилете на цикадата... Сара, от своя страна, също използва доста химични процеси във фотографията, а и обича да тества нови методи... И така, един ден тримата се срещнахме в Panorama Bar и пробвахме различни варианти... Мисля, че именно сиянието на слънцето през прозореца на Panorama Bar ни осигури и перфектното осветление... Виждате го, нали, този червено-жълт нюанс в снимката... След тази снимка, мисля че и тримата се съгласихме, че имаме корицата на новия албум...

acr-gens

Скоро ще се навърши 1 година от издаването на GENS... Как се променя във времето усещането ти за музиката, която си продуцирал в миналото? Как възприемаш/чуваш GENS днес? Или дебютния Code, който излезе преди 5 години?

Всичко постоянно се променя... Времето лети толкова бързо, а и при тези неспирни турнета трябва постоянно да се измисляш наново... Чувам GENS като по-зрялото произведение. Code беше щастливо стечение на обстоятелствата, хитов албум, който получи голямо внимание, защото, може би, звучеше толкова свежо и ново за времето си... Като цяло, много съм щастлив как се получиха и двата албума... Естествено, винаги откриваш нещо, което си можел да направиш по-добре... Но аз не гледам назад, опитвам се да се измислям наново и да мисля за следващия албум, ЕР... Например, сега работя по доста по-клубно, dance floor ориентиран албум...

 

Каква техника използваш когато свириш на живо? А при DJ пърформансите?

В основата на лайв пърформансите ми стои лаптоп с аудио интерфейс... използвам и TR 8 дръм машина за перкусиите, Мoog Miniataur за бас звука, синтезаторът на Еlektron Digitone за FM саунд и няколко други ефекти, което минава през 16-канален миксер... Удобно ми е с подобен сетъп, позволява ми да импровизирам повече, което обичам... Иначе, за DJ пърформансите използвам Allen & Heath Хone92 миксер и 4 CDJ Nexus 2 плейъра.

 

Как изглежда Ab Intus (отвътре) берлинската техно сцена днес? Неща, които харесваш и такива, които не ти допадат в нея?

Берлинската сцена не се е променила толкова много... понякога се усеща като през 90-те, когато и аз започнах да излизам по клубове... Просто има по-ново, младо поколение... Повече хора навлязоха в електронната сцена... А и аз, в сравнение с миналите години, вече не излизам толкова често по клубове... И все пак, Берлин все още е страхотно място за живеене и за нощен живот... Все още можеш да усетиш освободеността и концентрацията върху музиката... забраната за снимане в някои клубове все още се отразява добре на дансинга... Иначе, като във всички големи градове и тук има хора, които сляпо следват трендове... и тук има хора, които мислят само и единствено за себе си...

 

 

Музиката, която правиш, на моменти звучи доста кинематографично... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Преди всичко, аз обичам саунд дизайна... Много често хорър и сай-фай филми и особено техния саундтрак ме впечатляват и вдъхновяват... Но това се случва и с tv сериалите, които гледам когато пътувам от град на град... Освен това, по отношение на ембиънта, доста ми влияе дебютното ми Escape Myself ЕР... Дори в последния ми албум се усеща това влияние – идеи и звуци от музикалното ми минало, които исках да освежа и да измисля наново...

 

Технически погледнато, кой от твоите проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Мисля, че с албумът GENS се изправих пред най-много предизвикателства – напрежението да излезеш с втори силен албум, наситеният график с участия, колебанията дали да следваш познати пътища, или да се ориентираш по-клубно... като в същото време да не изневеряваш на себе си, защото трябва да можеш да свържеш в една идентичност себе си и музиката, която правиш... Трябваха ми повече от 4 години, за да завърша GENS и да избера кои точно от записаните 15-20 трака да влязат в него.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Майката Природа... звуци на дъжд, вода, гръмотевици... но също и чуруликането на птиците сутрин...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако трябва да се избира, нека е Първото...

 

 

Answer Code Request играе Heroes Total 1.0  от 00:00 - 02:00 в Inter Expo Centre на 16 февруари

Петък, 01 Февруари 2019г. 08:08ч.

3 в 1 | Yamila vs Nkisi vs Vaal

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Ритуалът на Дебютантката3 дебютни албума и 3 Жени, които знаят кои са, какво искат и как да го постигнат... The Future Is...

 

yamila-irasfajro Yamila vs nkisi7Nkisi vs Vaal nosferatu

 

Кой?Ямила Риос, иберийска мастер-челистка и композитор на танц-ритуални-сюити; Мелика Нгомбе Колонго, афротехно-шаман, родена в Конго, но отгледана от бийт колектива NON Worldwide; Елиът Полина Съмнър, денс екзорсистът в семейство Стинг;

 

Какво?Ритуално-Бийт-Съзряване – да, и трите албума тук – Iras Fajro, 7 Directions и Nosferatu – са дебютни, въпреки че и Yamila, и Nkisi имат в актива си късобийтметражни издания, а дъщерята на Стинг, Елиът Съмнър, дори може да отброи цели два албума (The Constant с бандата си I Blame Coco и соловата авантюра Information)... И когато говорим за дебют тук, и при трите по-скоро става дума за бийт шлифоване и ритуално узряване на идеи до достигане на съвършена форма на... Музика...

 

Да, Ямила започва да свири на чело още в родната Испания, а любовта към аналоговите инструменти ще я отведе по-късно към минималистичен саундтрак на съвременни танцови продукции в Белгия и Холандия, докато страстта към дигиталния броукън бийт я превръща в иберийски отговор на Dillon и Colleen... Всичко това е намерило място в дебютния ù албум Iras Fajro, чието заглавие може да се преведе като "Нестинарство"...

И точно така звучи, като ритуал за пречистване на Душата и намиране на вътрешен мир – от свещенодействието в El Humo (Димът) с фламенко-трансформаторът Niño de Elche и сакралния хоровод във Vivamus, през чело-пречистващите Saltan Flores, Light Bluе, Purple Cats и New Breath до вокално-броукън-техно катарзиса в Antrik, On The Road (с техно-мастера Clark), Mad Sadness, In The Streets... Да, всичко звучи като ритуал, през който Ямила те превежда с думите: "I Will Protect You"...

 

Свещени бийт ритуали за пречистване има и в дебютния албум (неслучайно носи името Nosferatu, нали) на Елиът Съмнър като Vaal – да, дъщерята на Стинг остави зад гърба си индипоп миналото на албуми като The Constant и Information, прекръсти се на Vaal и се зае с епично синтехно за гонене на демони (най-често вътрешни) в издания като The Wander To Hell EP и Monument ЕР...

И на живо се убедихме в обсесията ù към здрачните теми (броденето ù в гората като малка се усеща навсякъде в Nosferatu), в страстта ù към брекбийта и към катарзисното синтехно, но трябва да чуете клавесин-техно-трансформацията в Nosferatu II, за да повярвате в Силата на Ритуала...

Онзи ритуал в Nosferatu, Blade, Acid1200 и Kong, след който демони не остават, а брекбийт катарзисът в Blue Eyes, Human Engineering и (особено в) Thank You е толкова близо, че да кажеш едно голямо Thank You...

 

Афро-техно-футуристите, от своя страна, може да благодарят на Мелика Нгомбе Колонго за ко-създаването на шаман-бийт-колектива NON Worldwide и за свързването на психологията (която изучава в университета) с бийт-ритуалността в африканската музика до достигане на... психоакустичен транс...

И ако сценичното ù име Nkisi идва от ритуална скулптура в спиритуалните практики на Bantu етноса в родното ù Конго, то албумът 7 Directions предлага седем пътя за възприемане на Музиката като ритуал за отърсване от външни и вътрешни демони... Ритуали, просто обозначени тук като I, II, III, IV, V, VI и VII, и комбиниращи традиционни афро инструменти и ритми с европейски техно, транс и IDM до достигане на нови форми на... Духа...

 

Кога? – в ритуалния залез на зимата, когато демоните остават замръзнали в Духа на миналото...

 

Защо? – защото Музиката е Ритуал за трансформация на Духа, нали...

nkisi-uiq1фотография © Susu Laroche

Петък, 18 Януари 2019г. 12:12ч.

Албуми | James Blake

Публикувана в Музика

james-blake-assume-formJames Blake – Assume Form


Кой?Джеймс Блейк, британският постер-бой на Modern Soul-а.

 

Какво?Barefoot Соул – да, някъде между Overgrown и третия албум The Colour In Anything, Джеймс Блейк се превърна в нещо като любим агент за комбо-бийт-поп акции отвъд Атлантика (питайте Kendrick Lamar, Beyoncé, JAY-Z, Frank Ocean, Chance The Rapper, Oneohtrix Point Never...) и ако сега в комбината с André 3000 се пита шеговито Where's The Catch?, то уловката е дали четвъртият албум Assume Form ще приеме Формата на холивудски блокбъстър, натъпкан с примамливи звездни имена, но изпразнен от съдържание...

За щастие, Блейк има други планове за фючър соул формулата на успеха (споделена и с Moses Sumney в Tell Them), защото вече е открил баланса между това, което желае (чуйте Assume Form, Into The Red, Can't Believe The Way We Flow, Don't Miss It, Power On и Lullaby For My Insomniac) и онова, което другите очакват от него (I'll Come Too, Are You In Love?, Mile High и Where's The Catch?), за да достигне перфектната хармония – да, Barefoot In The Park с Rosalía е най-добрата комбо акция, в която Блейк е влизал от години – която приближава Джеймс до максималната форма на онова описано като I Connect Motion To Feelings в Assume Form...

 

Кога? – в следобедните залези на зимата, когато If It Feels Like А Home... Power On, Power On, Power On ...

 

Защо? – защото всеки има нужда от лекотата да бъде Barefoot In The Park... дори (или най-вече) през зимата...

Петък, 23 Ноември 2018г. 14:14ч.

3 в 1 | Scuba

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Scuba3 албума от един и същ артист... не, това не е поредната Black Friday оферта, а ювелирна панорама на 10-годишната връзка между UK бас и берлинско техно в живота на Scuba...

 

cover-mutualA Mutual Antipathy Revisited vs cover-subretroSUB:STANCE in Retrograde

                                                            vs cover-soundsofsubstanceSounds Of SUB:STANCE

 

Кой?Пол Роуз, един "Англичанин в Берлин", който играе с много имена (от Scuba та до SСB) в своите SUB:STANCE игри между UK бас и берлинско техно...

 

Какво?SUB:Панорама10-годишен юбилей от издаването на дебютния A Mutual Antipathy албум, 10-годишнина и от създаването (заедно с Пол Spymania Фаулър) на емблематичната клубна серия SUB:STANCE в Бергхайн и 5 години от гранд финале-то ù... Да, Пол Роуз има много поводи за празнуване и Revisited изданието на дебютния му албум и компилациите SUB:STANCE in Retrograde и Sounds Of SUB:STANCE са само три от тях... Да, много се изговори за дъбстепа и хибридното му сливане с техно през последните 10 години, но тези 3 албума тук, без думи, го обясняват достатъчно добре... със своя натуралистичен, саундтрак-портрет на една бас|и|техно ера...

 

Като при всяка ретроспектива, да започнем от финала – Sounds Of SUB:STANCE, както красноречиво сочи заглавието на компилацията, събира ексклузивно не само класики, озвучавали SUB:STANCE вечерите (от юли 2008-а до юли 2013-а) като Mala дъбплейтите Eyez и Stand Against War (маркиращо връзката със SUB:STANCE микса от 2010-а), като 50,0000 Watts и The 808 Bass темите на Matty G...

... или лайв записите на Torn Skin и Live Dawn от Shackleton, но и с дъб-техно машината на времето в съвсем новите тракове на Untold (фаворитът Winding Shott и Rainbow Dell), на TRG | Cosmin TRG (Mercury Dub и Make Everything Alright), на Vex'd (Titan Rain) и на Roska (Schmuck), картинката звучи като Make SUB:STANCE Great Again...

И ако свидетелствата за тази ярка дъб-техно ера са ювелирно документирани (от Trevino в Derelict и Tracer, Vex'd vs Search & Destroy в End Of Line, от Boddika в Syn Chron...), то именно чисто новите Scuba творения Eject и особено Ripchord запазват Духа и пресечните точки между бас и техно музиката...

 

Същите тези допирни бас-техно точки са главни герои и в SUB:STANCE in Retrograde10 неиздавани Scuba трака, създадени (и хардиск отлежали) по времето на записването на албумите A Mutual Antipathy и Triangulation (и некласирани в тях, по една или друга причина), отразяващи именно периода на миграция на Пол Роуз от Лондон към Берлин и хибридното сливане на UK бас и берлинска техно естетика – Ants, Gyroscope, Karakter, Cloves, Weberwiese и Entrospect сякаш разказват как му е хрумнала на Пол Роуз идеята за SUB:STANCE вечерите и говорят за дъб-техно хибридния живот без излишна ретро-шик носталгия...

 

Носталгията не е водеща емоция и в Revisited изданието на дебютния A Mutual Antipathy албум – да, винаги е хубаво да чуеш (и в перфектно ремастерирани версии) класики като The Upside, Hard Boiled, Ruptured, Disorder, Poppies и From Within, но и новата композиция If I Dub (с вокалите на Amp Fiddler) тук, и оригиналните (от 2008-а) ремикси на Martyn (в The Upside), на Марсел Детман (във From Within), на Surgeon (в Ruptured) и новоизгрялото (тогава, през 2008-а) SCB алтер его на Пол Роуз (в едита на Hard Boiled) разкриват защо дъб-техно хибрида е актуален и валиден в Бийт Играта и до Днес...

 

Кога? – в моментите когато Денят среща (или изпраща) Нощта... както берлинското техно среща (или изпраща) UK баса...

 

Защо? – по ирония на съдбата, само когато се връщаме назад, вървим напред...

Сряда, 21 Ноември 2018г. 11:11ч.

3 в 1 | Bruce vs Objekt vs vester koza

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... UK Бийтмаш3 албума, чието миш-маш комбиниране на бийт жанрове и влияния се превръща в запазена UK марка... Като чаят в 5, например...

 

bruce-coverBruce vs Objektobjekt-cover vs vester kozakozavester-cover

 

Кой?Лари Маккарти, бристолски шампион в реденето на UK бийт пъзели; Ти Джей Херц, мастер на UK хибридното техно; vester koza, брит новобранец с усет към хибридната синт-драма;

 

Какво?UK Бийтмаш – да, и трите албума тук – Sonder Somatic на Bruce, Cocoon Crush на Objekt и loader mither на vester koza – звучат така сякаш могат да бъдат, само и единствено, Made in UK... Онзи специфично приготвен (като чаят), калейдоскоп миш-маш от броукън бийт, техно, бас, IDM, дъб, ембиънт и саунд дизайн, който в денс менюто може и да се нарече... UK Бийтмаш...

 

Неслучайно, Hessle Audio триумвиратът лансира бийт пъзел творенията на Лари Маккарти и сега издава дебютния му Sonder Somatic албум – хибридни бисери като What, Elo, Cacao и Æon маркират брилянтно онзи бийт симбиоза момент (намерен от Hessle Audio преди години), в който броукън бас, семплирано-начупени вокали и техно се сливат, взаимопоглъщат и... се превръщат в нещо ново, хибридно-заразително и UK отличително... И ако Bruce семплира същата тази UK отличителност и митология (в Meek са FSOL, а в Ore, Patience St Pim и Baychimo е грайма), за да ù осигури нова идентичност за бъдещите дни, то Torn и Serotonin Levels Low вече са в бъдещето, където Брекзит консервацията не съществува...

 

Консервация няма и в играта на Ти Джей Херц, който, също като в заглавието на трака One Stitch Follows Another от дебютния Objekt албум, тук добавя нови и нови херц честоти към хибридното техно – вторият албум Cocoon Crush, също като пашкул-какавида, се разплита бавно, прецизно и методично, следвайки ембиънт, IDM и броукън саунд дизайн етапи до появата на... хуманоида в Rest Yr Troubles Over Me...

Да, Objekt е изоставил херц-техно халетата на своята Flatland фабрика, за да се впусне във флората и фауната на пост-драмата-човешка, където Човекът Слуша Околния свят, а не се опитва да властва над НегоDazzle Anew, 35, Nervous Silk, Silica и Runaway са само междинни етапи в кръговрата на Живота... Неслучайно, всичко започва (с Lost Mix) и свършва (с Found Mix) на Lost And Found Света...

 

Историята на новобранеца vester koza също може да влезе в графата Lost And Found – все пак, сме човешки същества, които се срещат (и се разминават), събират се (и се разделят), губят се (и се намират)... Дебютният албум loader mither озвучава всички тези моменти по калейдоскопичен UK Бийтмаш начин – met her in the backsies и taped over the courtyard mix зоват носталгични рейв-романтични времена... and like that... she's gone и don't hurt me намират броукън-репетитивността на човешките драми...

 

my well crap car (mardy mix) и frm angel meadows to abundant slums (с нещо като Go-римейк на Моби) откриват синт-красотата на Света, изнизващ се пред очите ти... докато ехото от началното mote controller се завръща, за да каже най-важното: We Are All The Same... It's Only Our Knowledge and Wisdom That Separate Us...

 

Кога? – в тихи, здрачни, зимни нощи... когато се губиш (във фонов шум) и... си намираш нов Свят...

 

Защо? – защото Бийтмаш-ът не признава граници, разделения и предразсъдъци...

 

онлайн