Home / Рубрики / Музика / Намерени в превода
A+ R A-
26 Юни

Намерени в превода

Оценете статията
(22 оценки)
   
Намерени в превода фотография © Станимир Евлогиев

Къде е пресечната точка между афроамериканския фънк и японските самураи? Може би в кода на честта и достойнството или... не знам, но изглежда Рио Наката я е открил, защото вече 20 години води умело своите фънк самураи по света под името Osaka Monaurail. Тази събота, 30 юни, те ще посрещнат Джулай морнинг на Sozopol Fest и докато ги чакаме да върнат плажа на къмпинг Градина в невинните шестдесетарски години (трудна задача) когато фънкът беше млад, ние си поговорихме с Наката за Джеймс Браун, земетресения, винтидж и кино обсесии, а накрая неговото чувство за хумор се оказа толкова фънки, че... може и да го наричате The King of Comedy. Сериозно!

 

 

Защо взе името на групата си точно от парчето (It's Not the Express) It's the J.B.'s Monaurail на Джеймс Браун?

Много харесах рисунката на обложката на тази плоча. Някак вдъхновяваща беше със своето ретро-футуристично излъчване, което и аз търсех. Все пак, малко по-късно, разбрах, че песента е издадена в края на 1974, а аз бях решил да се фокусирам повече върху музиката от края на 60-те, не толкова върху тази от средата на 70-те. И наистина, днес ми се струва, че името на бенда не отразява съвсем точно нашата музикална концепция... но все още съм горд, че реших да включа в него и името на моя роден град Осака. Честно казано, през 1992, когато сформирах групата бях само на 19 и наистина не осъзнавах разликата между 60-те и 70-те, хаха.

 

Чувстваш ли се на моменти изгубен в превода, след като вече 20 години се опитваш да превеждаш фънка на езика на нашето съвремие? И какво се промени за тези 20 години, постигна ли това, което желаеше?

Ние сме просто японски музиканти, опитващи се да изучат музиката – естествено, толкова много неща ни липсват. Времето е различно, културният бекграунд е тотално друг и разбира се, Япония, мястото, в което това се случва, е съвсем различно. И все пак не чак толкова много неща се промениха от 1992 досега. Аз все още се опитвам да изуча музиката. Както и всеки един от останалите в бенда. Това, което знам със сигурност е, че съм по-добър. С всеки изминал ден ставам по-добър. Аз обичам да се уча, именно в това минаха тези 20 години. Това, което знам не е много. Това, което мога да изсвиря на пианото не е много. Но... знам много повече, отколкото преди за историята на музиката, по-добре дирижирам бенда си, по-добре пея, по-добре свиря... Финансовото състояние на групата е много по-добро от това преди 20 години... Не мисля, че съм страшно добър в това, което правя. Просто смятам, че сега съм по-добър като цяло.

osakamonaurail pic2h

Като заговорихме за "Lost in Translation" моменти, изглежда освен от музиката, си обсебен и от киното – купувал си права за ексклузивно разпространение в Япония на филмови фънк класики като Superfly, Coffy... – защо?

Когато слушаш музика и я обичаш, следващата стъпка е да я свириш, нали? Същото се отнася и за киното – обичаш един филм, и ако не можеш да направиш такъв, просто купуваш правата за показване. Когато закупих правата за разпространение на такива филми бях на 28 и сега може да звучи като пълна лудост, но тогава бях млад и не се страхувах от нищо, хаха.

 

Кой ти е любимият филм?

О, има толкова много велики филми... Бих казал, че Coffy е моят фаворит. И все пак ми се струва, че Sweetback е най-добрият фънк филм правен някога. Най-вече заради начина, по който е бил финасиран и заснет, а след това се е превърнал в тотален хит.

Иначе, освен всички тези фънк филми, обичам японското кино от 50-те и 60-те. Куросава, Ясудзо Масумура, Crazy Cats, The Drifters... Харесвам и Копола, Мартин Скорсезе... Кралят на комедията на Скорсезе е на върха на моята класация. Намирам нещо много общо между себе си и главният герой във филма Рупърт Пъпкин, игран от Робърт Де Ниро... Напълно съм обсебен от този филм, хаха.

 

img 7026

 

Последният ви албум се казва State of the World, та какво е състоянието на света днес?

Много е зле положението... Постоянно се водят войни – в Средния Изток, в Африка и на много други места... Например, войната в Ирак уж е свършила, а не спира. Много ми напомня за войната във Виетнам. Но няма никаква реакция от страна на младите... Анти-военните настроения през 60-те донесоха толкова много на света – като музика, кино, поезия, фотография, мода... Именно войната във Виетнам е основната причина за огромната арт активност и креативност на младите по това време. Защо ние сега не можем да отключим в себе си същата енергия...?

 

Това значи ли, че си ретро обсебен човек? Ако имаше машина на времето, кога би искал да живееш?

Не съм от хората обсебени от винтидж вещи, инструменти и т.н... Не ги използвам много... Но ще ти кажа какво бих искал да направя един ден – да се събудя една сутрин и да си помисля: "О, хубаво е да се събудиш през 1959!" Понякога ми се иска да кажа: "Те не знаят, че годината всъщност е 1964". Тогава вадя някое от моите DVD-та. Трябва да е с някой филм от 60-те... И вярвам или се опитвам да повярвам, че героинята във филма е най-чаровната жена на света днес... А музиката във филма е най-готината. Ако правиш това всеки ден, ще можеш да превключваш времената, в които живееш като TV канали.

С други думи, опитвам се да бъда способен да поглеждам към 60-те през очите на един 70-годишен старец, който се връща към спомените за живота си през 60-те.

 img 7080

 

А как изглежда вашето лайв шоу тогава? Буквално копирате това, което са правили фънк бендовете през 60-те и 70-те или...?

Обикновено свирим част от авторските си парчета и доста класики от миналото... Да, обичам автентичната музика, но и не изграждам шоуто с идеята да се създава нещо ново, коренно различно от оригинала. Мисля, че някои го наричат "трибют" шоу, но аз не гледам така на него. Когато свиря, просто го правя по начина, по който чувствам, че трябва да бъде правено. А този "начин" идва от моите учители Джеймс Браун, Отис Рединг, Рей Чарлз, Къртис Мейфийлд, Арета Франклин... Много съвременни изпълнители свирят днес соул класики и го правят защото обичат тези песни. Те гледат на тези парчета като на евъргрийни, вечно любими, непреходни за всички времена. За мен обаче тази музика има малко по-различно значение. Аз свиря фънк класики така сякаш са актуални и модерни сега, сякаш са горещата новина на деня именно днес.

 

Знаеш ли колко земетресения е преживяла Япония за тези 20 години съществуване на Osaka Monaurail? Може ли промените и трансформациите на един бенд да се сравнят със земетресения и как ти самият ги превъзмогваш и продължаваш напред?

Не мисля, че има нещо, което някога може да се сравни със земетресение... все пак на 11 март миналата година загинаха 20 000 души!

Да, Япония е остров... имаме земетресения, цунамита, вулканични изригвания, тайфуни и всякакви разрушителни бедствия... дори някои историци посочват Япония като едно от най-трудните места, в които еднн народ да се установи. Ако разглеждате историята в периоди от 10, 20, 30 години назад, ще кажете, че в Япония не е толкова лошо за живеене, но ако погледнете 50, 100, 200, 500 години назад, ще разберете, че страната ми е опасно място. А японците са живели по тези острови хиляди години... От друга страна Япония е пълна с природни богатства в планините и риба в морето. Има японска поговорка, която казва: "щастие от планината, щастие от морето" – японците, за тези хиляди години, просто са запазили вярата си в земята, която им носи както прехрана, така и много бедствия и трагедии.

Както и да е, просто съм щастлив, че отбелязваме 20 години Osaka Monaurail и продължаваме да си вършим работата – да радваме хората.

 

img 7024

 

Osaka Monaurail свирят на 30 юни на Sozopol Fest 2012

Билети тук

Напишете коментар

онлайн