Home / Рубрики / Музика / Бриф: mix VIII
A+ R A-
27 Апр
Бриф: mix VIII Djrum © Seven Lies

Мелодия на годината Vol.4 – възкресение деведесетарско, подводно гмуркане из морските дъб красоти, скали, в които се разбиват one-hit wonders вълни, денонощни бийт приливи и отливи, лунни бани, бриз коктейли, FM суши, поп дъги, инди славеи, летящи с Питър Пан в околосветска кросоувър хаус миграция и... въобще цял бийтарт манифест, за да изгрее на хоризонта лятото на твоето доволство.

 

 

tricky Tricky – False Idols

Жив е той, жив е... или както неподражаемо шепти мистър Трипхоп "We Don't Die" в едноименното парче от новия си албум. И слава богу, защото много фалшиви герои се нароиха в днешно време, но и "evil come, evil go", както напомня самия Ейдриън в Tribal Drums. Иначе казано, първите два сингъла Nothing's Changed и перфектното Does It успокоиха, че нищо не се е е променило – сумрачно-задъхания Tricky шепот и сърцетуп бас все още рулират като едно време, само вокалите на Мартина Топли-Бърд са заменени от новата глас-брошка Франческа Белмонте. Останалото идва с интересни блус (в Bonnie & Clyde) и фънк (в Is That Your Life) експерименти и колаборации с Nneka (в Nothing Matters) и вокала на бандата The Antlers (в Parenthesis), които просто звучат като Tricky ремикси, но важното е, че мистър Трипхоп доказва, че добрите, стари 90-те винаги са на едно Hey Love парче разстояние... Make You Feel Good!

 

 

blake James Blake – Overgrown

"Speculate what we feel" чурулика Джеймс Блейк във второто парче I Am Sold от втория си албум и е напълно прав – в дебюта си спекулираше с умението си да пее, да предава емоции само с глас (за бийтовете е ясно)... но след толкова разпродадени за секунди турнета вече натрупа солиден вокал тренинг, така че да защити с класа претенциозното заглавие на втория (винаги труден по клише традициите) албум Overgrown. Да, Джеймс е пораснал (с няколко нива), картинката е станала гранде делукс, а изпипани парчета като Retrograde, Life Round Here, Voyeur, (дори на място) колаборациите с RZA (Take A Fall For Me) и с Брайън Ино (Digital Lion), както и едноименното Overgrown уверяват не в "part-time love round here", a в превръщането на Блейк в онази скала на брега, в която се разбиват one-hit wonders вълните.

 

 

djrum Djrum – Seven Lies

2nd Drop Records е една от перлите и (не)добре пазените тайни на брит beats/dub-2step сцената, също като класният агент Феликс Мануел от техния каталог – с дебютния си албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести с парчета като Anchors, Como Los Cerdos, Arcana (Do I Need You), Obsession, Lies и страхотното Honey, така че когато изплуваш на самотен плаж в пуст залив да кажеш едно голямо Thank You за усещането, че цялата прелест на света е пред теб.

 

 

bayer Andrew Bayer – If It Were You We'd Never Leave

Вашингтон може и да не е музикалната столица (като изключим силата на Thievery Corporation и Maxmillion Dunbar, например) на Щатите, но втория албум на Андрю Байер я поставя безапелационно на картата на бийт сцената, та дори хвърля ръкавицата на Уест Коуст FlyLo семейството. От бисери като вокално семплираните Lose Sight (с ефирния Ane Brun глас), Echo, You Are и Need Your Love до гъделичкащи инструментали като Opening Act, Doomsday, Gaff's Eulogy и Soul Cry, тук бийт душата ще открие денонощен извор за презареждане на батериите. We'd Never Leave този оазис, както се казва...

 

 

cocorosie CocoRosie – Tales Of A Grass Widow

Неслучайно сестри Касади, по познати като Бианка Coco и Сиера Rosie, озвучиха последната театрална интерпретация на приключенията на Питър Пан – петият им (най-поп ориентиран) албум потапя в добре познатия приказен свят на двете сестри, на ръба на сънищата и реалността, където ефирни мелодии и по детски чаровни вокали (най-вече от Бианка) се сипят като вълшебен прах над летящи флейти, арфи, пиана и бийтбокс герои. В ролята на зън-зън феята влиза инди славея Антъни Хегърти с перфектните Tears For Animals (или Do You Have Love For Human Kind се пита) и Poison, а оди за вечно младия живот като End Of Time, Gravediggress, After The Afterlife и Far Away отвеждат в магичен сън в пролетна нощ, където всяка живинка се събужда за лятото на своето доволство.

 

 

rudimental Rudimental – Home

Дръменбейсът е хамелеон – и ако в средата на 90-те направи инвазия на поп чартовете, а след това мутира и се претопи в десетки субжанрове, сега идва време за нова дръменпоп атака от нюскул вълна продуценти като лондонския квартет Rudimental и техния дебютен албум. Дръменбейс, хаус, геридж и UK Funky се мишмашват тотално с аренби и поп вокали по изпитана Chase & Status рецепта, като тук има място както за стари Rudimental хитове като Spoons, Feel the Love и Not Giving In, така и за актуални чартбрейкъри като химновото Waiting All Night (с експресивния Ella Eyre глас), палавото Baby и гост-маркетинг участия на Emeli Sandé More Than Anything и Free) и рап амазонката Angel Haze, която твърди, че Hell Could Freeze. Адът на летните фестивали обаче се очертава Rudimentalно горещ.

 

 

rainbow arabia Rainbow Arabia – FM Sushi

Партньори в живота, партньори и в музиката – явно на Дани и Тифани Престън не им пука от клишетата за музикалните двойки, както и за игри от сорта "двама са малко, трима са много" и за втория си албум добавиха барабаниста Дилън Райън към инди електронното си семейство, за да поемат към... една одисея в космоса на осемдесетарския синтпоп. Идеята може да звучи ретро и изтъркана (като музиката по всяко FM BG радио), но когато чуеш парчета като Lacking Risk, River's Edge, Precreation, Silence Me и заглавното FM Sushi, ще се убедиш, че винтидж трибют не е мръсен израз, както и че има значение как и къде ядеш сушито. FM сушито, нали...

 

 

junip Junip – Junip

Липсват ли ви Kings Of Convenience? Да... а не бива – лятната меланхоле безметежност отново е тук с шведското трио Junip и инди звездата в него Хосе Гонзалез. "It's alright for you, It's alright for me" лее мекия си баритон Хосе в So Clear и въобще е пределно ясно, че за всички е идеално добре горещия следобед да звучи като Walking Lightly, Suddenly и Baton, докато не изгрее луната на хитовите неглиже химни тук Your Life, Your Call, Line of Fire и Villain. Иначе казано – keep лежер & play Junip!

 

 

john roberts John Roberts – Fences

Семплирани звуци от морски вълни, от парад в Токио и дзен градина в Киото, глъч от туристи във Версай... – във втория си албум американският резидент в Берлин Джон Робъртс е сглобил интригуващ саунд пъзел от различни кътчета на света. Резултатът – 10 парчета, концептуално кръстени с по една дума, същински оди на радостта от дзен съзерцанието като Palace, Shoes, Calico, Blanket, Plaster и Fences, които отвеждат на кросоувър хаус трип, който надхвърля прага на красотата, хармонията и интимността от чудесния му дебют Glass Eights. Та, have a nice trip с мистър Робъртс!

 

 

 

solar bears Solar Bears – Supermigration

Ирландските "слънчеви мечета" по синт орбита Джон Ковалски и Риан Тренч във втория си албум са ви приготвили приятен саундтрак за миграция към парка и слънчеви бани/игри до здрач там. Парчета като Cosmic Runner, Alpha People, Komplex, епичното Our Future Is Underground (с чудните вокали на рент-Air-певицата Бет Хърш) и The Girl That Played With Light се заиграват с палещите лъчи и пролетните страсти, докато слънцето не се скрие в A Sky Darkly и Rising High, когато разбираш, че Happiness Is A Warm Spacestation. Мдааа...

 

 

david august David August – Times

Времената за берлинския дийп хаус агент Дейвид Огъст са повече от златни – на 22 години, с прекрасен дебютен албум, който се лее като летен коктейл и опиянява неусетно с морски клуб бриз страсти като в Blossom, For Eternity, Anthem, Until We Shine, Velvet, Watch Your Step и финалното за разкош Forgive Me If I Bleed. Да, простете му, че те звучат като парти версии на хитовия Nico Jaar репертоар, но Дейвид не просто яха саунд вълната на деня, а има какво да каже искрено и лично по темата. Та, чуйте неговата версия как звучи парти трип саундтрака на лятото. Или поне на август.

 

 

clockwork Clockwork – B.O.A.T.S.

B.O.A.T.S или иначе казано Based On A True Story е дебютната история на италианското дийп хаус дуо Франческо Леали и Федерико Мачерони, която сякаш си чувал и преди – особено във финалните ала Junior Boys акорди на хита тук Running Searching с класните вокали на набиращото скорост полско трио Chasing Kurt. Заслужава си, обаче, да чуеш отново тази добре позната клубна история, заради изпипани парчета като Places, Prisms, One Way Ticket и най-вече This World Is Not Designed For Us – да, лудналия напоследък свят не е за нас, но нощния, лепкав дансинг е точно по Clockwork мярка.

 

 

galaxy Young Galaxy – Ultramarine

"When you a need a guide, I'll light your way/ The beat is yours so let it play..." пее фронтлейдито Катрин на монреалския квинтет Young Galaxy във флиртовото Fall For You от четвъртия им албум и може да си сигурен, че са се постарали да влязат присърце на всеки дрийм поп фен. Или поне на тези, които си падат по пъстър, калейдоскопичен, носталгичен електро поп в парчета като хитовите Pretty Boy, Fever, What We Want и New Summer, в които ултрамарина далеч не е основния цвят, а направо минаваш с тях под/над дъгата след топъл летен дъжд.

 

 

the knife The Knife – Shaking The Habitual

Какво превръща един обичаен обект в съвременно изкуство – концепцията, която го обяснява, тийз тръпката, която го продава или контекста, който го създава? Брат Олоф и сестра Карин винаги са знаели как хем да прескочат законите на музикалната индустрия, хем да ги използват на макс за своята концепт пропаганда. А в случая на Shaking The Habitual тя е "изкуство, заради самото изкуство" – да, вечните The Knife лайтмотив бунтове срещу политическата мръсотия, срещу социалните, икономическите бъгове и gender гафовете в системата отново са налице, но докато в албуми-класики като Deep Cuts и Silent Shout, те бяха облечени в интригуваща електро плът и кръв, сега The Knife са решили (може би логично на всичко случващо се в света) да свалят всички пластове и да опрат ножа до кост. Оставили да се реят само няколко призраци от миналото като A Tooth For an Eye, Raging Lung, Full Of Fire, Without You My Life Would Be Boring и Ready To Lose, The Knife са наредили концепт инсталация от скелети-идеи в метален лабиринт, чийто изход е в твоята глава. Останалото е претенциозен арт ориентир манифест и лайв шоу, за което може да се каже, че without The Knife your life would be habitual.

 

Още в категорията: « Бриф: mix VII Бриф: mix IX »

Напишете коментар

онлайн