Home / Рубрики / Музика / 3 в 1 | King Krule vs Benjamin Clementine vs Högni
A+ R A-
26 Окт

3 в 1 | King Krule vs Benjamin Clementine vs Högni

Оценете статията
(12 оценки)
   
3 в 1 | King Krule vs Benjamin Clementine vs Högni King Krule ©

3 в 1 събираме трима неподражаеми артисти, които дават на Музиката театрален мизансцен, на който да се вихри Кабарето на Битието...

 

kkrulecover King Krule vs benclecov Ben Clementine vs hognicover Högni

 

Кой?Арчи Маршъл, пънк-гласът на spoken word поезията; Бенджамин Клемънтайн, декаденс-гласът на номад поезията; Хогни Егилсон или гласът зад не един и два GusGus и Hjaltalín хита, бликащ като поезия, родена от лава, застиваща върху исландски лед.

 

Какво?Кабаре Да Да – да, гласовете и на тримата – Арчи, Бен и Хогни – са толкова контрастни, колкото различни един от друг са и техните нови албуми, но достатъчно е да чуеш дори първите песни от The OOZ (на King Krule), I Tell a Fly (на Бенджамин Клемънтайн) и от соловия дебют Two Trains на Högni, за да осъзнаеш, че все пак те споделят нещо общо – и трите албума сякаш са родени на сцената на кабаре, като онова Cabaret Voltaire, родило Dada движението, защото също като в Dada естетиката и трите албума забъркват толкова контрастни и еклектични елементи в едно, че се получава нещо... което няма еквивалент и трудно влиза в измислените досега жанр-рамки...

Арчи Маршъл опита да смеси поезия, музика, рисунки и видео в предишния си проект A New Place 2 Drown, но сякаш именно в света на The OOZ това вече се получава натурално и перфектно – Dum Surfer, Slush Puppy, Logos, Lonely Blue, Cadet Limbo, Czech One, Half Man Half Shark и La Lune рисуват лабиринта на съвременния свят, с трипхоп-блус-пънк-боса нова щрихи, в който се лутаме като лабораторни мишки, които в края на работния ден се забиват в The OOZ кабарето, за да забравят докъде са стигнали и... утре да започне всичко отначало.

 

Не по-малко метафорична и символистична е картинката и при Бенджамин Клемънтайн – пътят по който достигна до Mercury Prize наградения си дебют At Least for Now и номадския (все още) живот, който води му помагат да усети контрастите по света и бездните, делящи хората, така че да ги превърне в театър на сетивата, в който неподражаем глас, пиано, клавесин, хор и барабани разказват нео-ноар-оперета за Света и... личното спасение – Farewell Sonata, God Save the Jungle, Better Sorry Than a Safe, Phantom of Aleppoville, Jupiter, One Awkward Fish и By the Ports of Europe водят отвъд земните кръгове на Ада... поне докато си в Ave Dreamer кабарето на Бен.

В кабарето на Хогни Егилсон (неслучайно в актива му, освен всичко, се броят и няколко саундтрака за театрални представления) картинката е малко по-различна, но отново става дума за лично спасение – когато единствените два локомотива, набраздявали някога исландската земя, Minør и Pionér (откъдето идва и заглавието на албума) са спрени от движение (изпълнили задачата си по пренасяне на материалите за строежа на пристанището в Рейкявик), тогава Хогни не е бил дори роден, но... затова метафорите са ни подръка. Все пак, всеки някога се е чувствал "спрян от движение", потънал в забвение след като е изпълнил мисията си, нали...

А Хогни изпълни перфектно мисията си и в GusGus, и в Hjaltalín, и сега дойде момент за най-личното, най-интимното, най-скъпоценното... време за себе си. За личното кабаре на емоциите... шарено и амбивалентно, колкото Живота... Време за раздяла с миналото (Break-up и Parallel), за сбогуване със страховете (Crash и Shed Your Skin), време за хорова полифония на Мечтите с Komdu með, Andaðu, Óveðursský и Enn næða orð, които да поставят релсите за нов Живот.

 


Кога? – в есенните следобеди на непримиримост към статуквото, за да се събудим в зимата на нашето доволство.

 

Защо? – защото Кабарето на Живота кара Битието на Поезията да звучи непосилно леко... или както казват исландците: Andaðu/Диша се!



Напишете коментар

онлайн