Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Джеймс Ууд
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Джеймс Ууд

СMIRени духове

Сряда, 07 Декември 2011г. 22:30ч.

В началото...

Бе трудно. Като при всяко начало. Не защото Джейми си контузи ахилеса, докато разцъквал мачле с приятели и трябваше да пренасрочим датата за концерта. Не и защото лайв бенда му изведнъж се превърна в дуо за втората половина от целогодишното му турне. Всъщност трудното беше да накараш някого да повярва в една идея – да види света през твоите очи. Много ми се искаше първият mir-logo-black-50x25 концерт да е съвместно шоу на Джейми Уун и Дейвид Pearson Sound Кенеди. Не само, защото Джейми брилянтно шепти приказки за душата, нощта и нейните духове, каквито са на особенна почит в mir-logo-black-50x25. Не само, защото Дейвид записа парче, наречено MIR. А просто защото двамата са преди всичко приятели – ако беше на летището с нас щеше да видиш с каква радост се срещат и си разказват истории. Двамата не са само талантливи артисти, които са работили някога заедно, а хора, които усещат и виждат света по един и същ начин. Такава е и mir-logo-black-50x25 идеята – да събира хора с подобен мироглед и ценности, за да се забавляват непринудено заедно. Ако си бил с нас на финала на mir-logo-black-50x25 партито, сигурно си забелязал как се отнасят сродните души помежду си – Дейвид завърши сета си с ремикса си на Night Air – реверанс към Джейми, който стоеше в публиката. Няма я бг прокобата – първо работиш с някого, а после се карате и се плюете взаимно зад гърбовете си. Ето това искаме (ако можем) да променим. Светът не можем, но поне себе си можем да променим, както се пее – wannabe a better version?

 img 0317   фотография Тихомир Рачев © MIR

 

7 неща, които (може би) не знаете за Джейми, Дейвид и концерта им у нас

Джейми и Дейвид пътуваха с един и същ самолет, но се срещнаха едва при кацането на летище София. И двамата се забавляваха от този факт, както и от плексигласовите птици на естакадата от летището до града. А и се впечатлиха от Витоша.

 

Не е за вярване, но 28-годишния Джейми е по-голям циркаджия от 23-годишния Дейвид. Забавно е да чуеш каква екзистенц меланхолия лее в песните си Джейми, а след това да го видиш как барабани като на тарамбука по декоративна мини тиква, имитирайки трайбъл ритуал на туземец от остров в Тихия океан с кукуригу на главата. От друга страна, Дейвид също е пълна провоположност на бълбукащата и експлозивна музика, която прави – сдържан, скромен, често може да го видиш как се изчервява от жестове на внимание. Събира ги общата душевност, вглъбеност, аристократични обноски и нежеланието да парадират с успеха или вниманието на другите към тях.

 

Дейвид Кенеди е учил руски в училище. Поназнайва малко кирилицата, явно неслучайно е кръстил парчето си на орбиталната станция MIR.

 

Джейми е фен на Ливърпул, а Дейвид на Арсенал.

 

Sofia Live Club е може би единственото място от турнето на Джейми, където Echoes (откриващото парче) бе изсвирено на роял от Джеймс Ройс Ууд Джуниър – верен кийбордист на Джейми, бивш негов съученик от Brit School и настоящ негов съквартирант. Двамата са си взели къща в лондонско предградие, където са си обзавели и чисто ново студио.

 

Джейми е фен на журналиста и писателя Кристофър Хътчинс и четеше неговата биография Hitch-22.

 

Дейвид Кенеди не дава автографи. Никога. Може би е негова ексцентрична приумица или просто се притеснява да не би някои хора да злоупотребят с подписа му.

 

zi1k5735   фотография Тихомир Рачев © MIR

 

И накрая...

Специални благодарности на: Миша Мар, Владо, Бари и на всички Вас, без които този концерт нямаше да се получи толкова (надявам се) приятен. Нека добрите духове бъдат с Вас!


Тук може да видите снимки от mir-logo-black-50x25партито.

Кожата, в която... част 2

Вторник, 22 Ноември 2011г. 13:23ч.

Втората част от разговора ни с Джейми Уун продължава оттам, където стигнахме – ремикси, римейк на хит песни, странници в нощта и света и ... може ли да бъдем по-добра версия на самите себе си.

 

Как избираш песните, на които правиш римейк? И Wayfaring Stranger, първият ти запис, е такъв?

По времето на Wayfaring Stranger просто се учех да свиря блус с китарата. Тази стара американска фолк песен просто ми въздейства невероятно. Стори ми се, че е по-добра от всяка моя песен, която бях написал дотогава и тъй като имах възможност да издам само едно парче – избрах това да е римейк на Wayfaring Stranger. Самата песен и текста й през годините са се променили много, има вече и доста различни версии. В моята интерпретация се придържам към варианта на Скот Ейнсли, който ме впечатли навремето. Иначе за другите... римейка на Would I Lie to You на Charles & Eddie направих, защото ми напомня детството и one hit wonders групите. Доста е забавно, когато я свирим наживо. Тя разчупва цялото шоу, защото в песните ми има доста меланхолия, а тази е фънки и е доста популярeн хит при това.

 

А Wayfaring Stranger посветена ли е на твоето семейство или просто се чувстваш като самотен странник, пътуващ през света, както се пее в нея?

Не съм я писал аз, че да я посветя на семейството си, но да – чувствам се така. Това е една от причините да пея тази песен. Аз съм единствено дете. Артист съм, музикант, но се усещам извън цялата суетня. Страня от нея. Има и нещо в текста, което ми пасва добре. Пее се за стремежи, страст, вътрешна борба... и за достигане до едно по-добро място в живота. Нещо, което може би всеки желае.

 

 

Израснал си само с майка си, тя пее и беквокалите в Night Air, изглежда сте доста близки с нея... ?

Да, през по-голямата част живях само с нея. Приятели сме и то много добри. Може би тя наистина е оказала най-голямо влияние за музиката, която правя. Израснах, докато я гледах и слушах как работи, как пее толкова различни неща – веднъж беквокали за други артисти, друг път нейните песни... да не говорим за обичайното й влияние – просто да бъде майка, която ти предава собствените си идеали. Определено съм взел доста от начина, по който тя пее – тази дълбочина, която съм чувал толкова години наред и която се е превърнала в моя втора природа.

 

Албумът ти имаше работно заглавие In the Middle, защо го смени на Mirrorwriting?

От една страна това е трибют към Люис Тейлър – един от любимите ми артисти, чийто дебютен албум е с парчета, чийто заглавия са само от една дума. От друга страна, когато го завърших, ми се стори, че Mirrorwriting описва много по-добре тази моя обсесивна и егоистична идея да направя албум, на който да се посветя изцяло. Беше просто начин да обясня по-добре защо съм прекарал толкова много време в създаването му. Начин да оправдая това, че се вглеждах в себе си като в огледало. Опитвах се да науча нещо за себе си, да се развия.

 

 

Да крещиш или да шепнеш посланието си – кое е по-добре, за да бъдеш чут тези дни?

Хмм... всеки човек го усеща различно. Затова и понякога посланието ти е разбрано в коренно различен смисъл, от този, който си вложил в него. Аз предпочитам да шепна. Все пак започнах с акустичната клубна музика – там си сам на сцената с блус китарата. А и гласът ми не е мощен, по-скоро е нежен. Това влияе и на музиката, която правя. Иначе се възхищавам на spoken word артистите или други като тях, които използват поезията и гласа си за основно оръжие. Те предават това, което имат да кажат чрез една цялостна история, разказана по един непосредствен и въздействащ начин, така че да ти влезе лесно под кожата.

 

Промени ли се концепцията ти за лайв шоу, защо реши да правиш концерти като дуо, само със съученика ти от Brit School, Джеймс Ууд?

Така се получи. Другите членове на лайв бенда ми вече не можеха да идват на турнета с нас, защото се заеха със собствени проекти. А с Джеймс се познаваме толкова отдавна. Заедно бяхме в първата група, в която пеех. Мултиинструменталист е също като мен – и двамата пеем, свирим на китара, той се справя и с кийбордите... Затова реших, че може да успеем в това предизвикателство – да се върна отново към онези самостоятелни, камерни концерти, които правех толкова много преди да имам лайв бенд. Така и шоуто е различно всяка вечер. Има моменти, в които импровизираме, създаваме грууви бийтове на сцената и ги луупваме, докато в същото време свирим и наживо. Всичко е по средата – отчасти свирене наживо, отчасти електронни семпли от лаптопа. Идеята е шоуто да ни държи нащрек и адреналинът ни да не пада.

 

В Missing Person пееш: "Wannabe а missing person, Wannabe a better version", така че ще видим ли по-добрата версия на Джейми Уун в София?

Хаха, да, определено съм по-добра версия на самия себе си, откакто написах тази песен. Тя все пак е доста стара, от 2008 е, така че имах три години да стана по-добър човек, по-добър музикант. Може би на всеки му се иска да бъде по-концентриран, да владее емоциите си и да не се поддава на несигурността, която усеща когато се сблъсква челно с живота. Тогава винаги може да бъдем по-добри версии на самите себе си.

 

 

Галерия от Джейми Уун Live на 7 декември в Sofia Live Club

онлайн