Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Роберт Кох
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Роберт Кох

Хипермоменти с Robot Koch

Петък, 30 Октомври 2015г. 12:12ч.

Неслучайно Роберт Кох получи наградата за най-добър електронен продуцент в Германия за 2014, въпреки че замени родния Берлин за слънцето на Ел Ей – стотиците издания (и соло проекти, и като част от триото Jahcoozi, и ударни колаборации) рисуват брилянтно малките детайли на голямата картина на Robot Koch триумфа, а срещата ни това лято ни осигури един от паметните хипермоменти на фестивала Melt!. Сега, обаче, си говорим с Роберт за онези моменти, които доведоха до новия му албум Hypermoment (излиза на 6 ноември), за смелостта да пее за първи път в песни като Care, Serenade и Fernwood, за киното като флирт между визия и музика и за...

 

 

Роберт, какво си спомняш от визитата с Jahcoozi в София преди години?

Промоутърите бяха приятни хора, разведоха ни из града и помня, че София доста ми хареса.

 

Винаги съм се чудил какво означава Tsuki и беше ли това EP генерална репетиция за албума Hypermoment?

Tsuki на японски означава "Луна", а на санскрит – "Щастие". Мисля, че комбинацията от двете значения описва идеално вибрациите в това първо мое издание за Мonkeytown, което зададе посоката за Hypermoment.

 

Берлин или Ел Ей? Какво ти даде Лос Анджелис, което Берлин не можеше да ти предложи и обратното?

Всеки от тях има своя магия. В момента, Ел Ей е точното място за мен – намирам се във важен етап на духовно израстване в живота си, а природата на Калифорния е поразителна. Освен това, пред мен се отварят врати, водещи в интересни посоки, като киното, например. Естествено, Берлин си остава страхотното и вечно променящо се място, в което обичам да се връщам – все пак, там имам адски много приятели.

 

Кои са онези моменти, които определиха създаването на албума Hypermoment? И промениха ли те начинът, по който правиш музика?

О, това е много дълга история. Накратко звучи така: 2013 беше ужасна година за мен и животът ме изрита от зоната ми на комфорт, която в продължение на 13 години беше Берлин. Доверих се на интуицията си, на някакви вътрешни усещания и се преместих в Ел Ей без изобщо да познавам някого там, наистина. Беше си абсолютно ход на сляпо и това промени и начинът, по който работя. Сега съм по-малко предпазлив, вече не премислям излишно нещата по хиляда пъти. Нямаше да мога да издам песен като Сare, ако не се бях преместил в Ел Ей.

 


Да, има ли песен от Hypermoment, с която особено се гордееш? Защо?

Мисля, че това именно е Сare – първата песен евър, в която пея. Не съм планирал да пея в албума или изобщо в някоя песен, но една вечер тази мелодия просто изплува в главата ми и поисках да я запазя. Мислех да заменя по-късно вокалите с тези на някой "истински" певец, но осъзнах, че песента си беше завършена, че си има всичко, от което се нуждае и я оставих така, с моите вокали.

 

В Hypermoment работиш с много гест-вокалисти и музиканти като Delhia De France, Julien Marchal, Schwarzmodul, Stephen Henderson... Как избираш с кого искаш да записваш и как протича процеса?

Много внимателно подбирам хората, с които колаборирам, защото в миналото съм си патил от грешни избори ... Просто трябва да харесвам това, което правят и ако интересът е взаимен – ето ти колаборация. Понякога е въпрос на случайни съвпадения, на сходни търсения в саунда, друг път на срещи в soundcloud или по фестивали...

 

Очевидно е, че един музикален продуцент трябва да притежава широк спектър от изразни средства, за да се изразява по-добре, но как тогава постига музикална идентичност? Ти постигнал ли си я и кой е саундът, който я определя?

Да, мисля, че постигнах една характерна хармония между органичното и електронното в продукцията си. Саунд, който притежава soulful елемент, но не е и не се нарича "соул музика". Мисля, има и един такъв емоционален и кинематографичен елемент в музиката, която правя, затова пасва добре и на визуални разкази като в киното, например – доста тракове бяха лицензирани за TV сериали, а наскоро и за филма San Andreas – хем дарк, хем красиво или поне така казват хората, че звучи моята музика, хаха...

 


Кой създаде артуърка на Hypermoment и как, според теб, музика и визия могат да се слеят най-добре – все пак имаш подобен опит с аудиовизуалните експерименти в музикалния филм Unpaved?

Самият аз не съм визуален артист, но мисля доста визуално, когато композирам, така че още тогава в съзнанието ми изниква определена картина и състояния, които искам да изразя. За щастие, досега съм работил все със страхотни визуални артисти, които съм открил за себе си, защото работата им резонира с моята, а има и такива, които са се свързали с мен поради същите причини. Визията за Hypermoment дойде от Микаел Льо Гоф, който работи като програмист за добре известна компания за музикален софтуер, но истинската страст са му визуалните изкуства. Беше направил видео към едно от моите парчета, изпрати ми го, аз му казах, че вече има заснето официално видео за него, но толкова много харесах неговата естетика, че решихме да работим заедно по цялостната визия на Hypermoment – той направи обложката и двата видеоклипа досега, а и за мен беше важно цялата стилистика да бъде подчинена на една идея.

Самият аз правя доста записи на терен или първо записвам звуци от аналогови машини и истински инструменти, които след това обработвам или комбинирам с по-дигитален, по-електронен саунд, но така че да се запази органичния звук, за да имаш усещането за нещо живо, което можеш да пипнеш.

 

 

А начинът, по който Микаел Льо Гоф създаде визуалната страна на Hypermoment е абсолютно подобен на това, което правя със звука – много практичен и аналогов подход, защото образите, които някои хора оприличават на свръхтехнологична анимация, всъщност са постигнати много просто – боя, която се смесва с вода, заснето в изключително едър план с големи макро лещи на бавна скорост. Колкото простичко, толкова и ефектно.

Сега работя с Микаел и по новото аудиовизуално лайв шоу за Hypermoment турнето като част от новия начин за представяне на живо на музиката ми – визия, вокалисти, струнни секции...

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който влияе най-емоционално върху Човека?

Тишината.

 

А какво намираш все още за вдъхновяващо в дъб музиката? И кой е най-добрият начин да Не прецакаш някое бас парче при продуцирането?

Простотата ме вдъхновява. Басът има нужда от пространство и време, за да диша. Така, че най-добре е да не претрупваш излишно парчето с прекалено много елементи.

 

Нещата, които харесваш и които не понасяш в електронната музика днес са...?

Харесвам креативността на хора, които откриват начини музиката, в който и да е жанр, да звучи все още вълнуващо и вдъхновяващо.

Не харесвам липсата на оригиналност и всичко да звучи като по калъп.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Мисля, че вече има толкова много шум около нас, че най-добре е просто да формулираш своето изкуство спокойно и уверено, и с вярата, че ще бъде чуто от точните хора, така че няма нужда да набиваш каквото и да е в очите и ушите на когото и да е.

 

 

3 в 1 | Robot Koch vs Daniel Brandt vs Luca D’Alberto

Четвъртък, 18 Октомври 2018г. 15:15ч.

Днес, 3 в 1 паролата е... Strings of Piano3 албума, които поставят фокуса дотолкова върху пианото, че дори струнните аранжименти звучат като пиано акорди...

 

koch-sphereRobot Koch vs dbrandtDaniel Brandt vs alberto-exileLuca D'Alberto

 

Кой?Роберт Кох, берлински бас герой с Ел Ей страст към пианото; Даниел Бранд, 1/3 от нео-класическия колектив Brandt Brauer Frick във втора соло акция; Лука Д'Алберто, италиански нео-класически виртуоз както на пианото, така и с цигулката;

 

Какво?Сферата на Пианото – И трите албума тук – Sphere на Robot Koch, Channels на Daniel Brandt и Exile на Luca D'Alberto – играят с широк спектър от музикален инструментариум, но над всичко се откроява Ореола на Пианото...

 

Албумът Hypermoment бе онзи преломен момент за Роберт Кох – в него, за пръв път, Кох се осмели да пее, както го прави и тук, в парчетата Numb и All In Your Mind; за пръв път, игра в комбина с пианиста Julien Marchal, както го прави и тук, в Movement III, Crystal Grid, Psychic (с хоровата игра на Fiora и Delhia de France), в Blurry и Dark Water – пиано аранжименти се усещат навсякъде, дори в цигулката на Savannah Jo Lack в Numb, в Dark Water и в техно-ориентираното Black Hole или в дъб епоса Monolith...

Всъщност, Hypermoment беляза и онзи момент, в който Кох откри най-добрата визуална реплика на музиката си, в лицето на Микаел Льо Гоф – неслучайно, двамата в комбина са разработили Sphere като аудио-кинематографичен трип, специално за по-добрите планетариуми по света (а защо не и у нас) – резултатът, наистина, е като разходка из Сферата на вътрешния и външен мир...

 

В Космоса на Даниел Бранд пианото също играе важна роля – доказано е както в Brandt Brauer Frick албумите, така и в миналогодишната му соло акция Eternal Something или в пърформансите му по творбата Six Pianos на Стив Райх... Пианото е във фокуса и на втория му соло албум, само дето Channels (както подсказва заглавието) далеч не е соло акция – Бранд вече е заформил ново трио Eternal Something (с бас китариста Паскал Бидо и тромбониста Флориан Юнкер) и това си личи в Channels...

Тракове като Flamingo, Sailboats III, Cherry Dream, Daze, Ltd и Twentynine Palms превръщат интимната пиано медитация от Eternal Something в техн-оркестров ескейпизъм за Душата... и приближават Даниел към носталгията по Brandt Brauer Frick звука... а това приближава нас към нов Brandt Brauer Frick албум, както обеща и Паул Фрик...

 

Италианецът Лука Д'Алберто, от своя страна, също владее идеално размиването на жанровите рамки в клишето, наречено нео-класицизъм – направи го чудесно в дебютния албум Endless (не без помощта на маестро Хенрик Шварц), но сега, с Exile, превръща любимите си пиано и цигулка в "кеф-изгнаници" на дансинга...

Да, Pianodiscoteque е достатъчно красноречиво по въпроса (и за комбината с Патрик Кристенсен/PC Nackt от берлинското студио Chez Chérie), но всъщност, всички тракове тук като Exile, Like We Were, Consequences, Grace, Astronaut In The Rising Sun и The Truth About Us са сънища на двама любовници (пианото и цигулката), които копнеят да се срещнат някъде завинаги, докато все още са заточени в Exile-а на реалността... Идеална Love Song за пиано и цигулка, които шепнат Wait For Me един на друг...

 

Кога? – в следобеда на есенната меланхолия, докато звездното небе не открие най-красивия планетариум пред очите ти...

 

Защо? – защото The Truth About Us се крие All In Your Mind, който сънува Twentynine Palms...

онлайн