Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Сесил Шот
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Сесил Шот

3 в 1 | Kaitlyn Aurelia Smith vs Colleen vs Fever Ray

Събота, 28 Октомври 2017г. 15:15ч.

Неслучайно гост на втория mir-logo-black-50x25 концерт бе Emika – дискусията за мястото и правата на жените в Музиката малко позакъсня, но ето че, вълна след вълна, бийтфемина естетиката е в апогея си, а сега, 3 в 1 се срещаме с трима артисти, които дават на електронната музика това, от което винаги има нужда – силни и оригинални фемина-синт образи.

 

kacovKaitlyn Aurelia Smith vs collcovColleen vs feveraycovFever Ray

 

Кой?Кейтлин Аурелия Смит, Синт ангел от Градът на Ангелите; Сесил Шот или френският Captain Of Синт адаптацията на Colleen; Карин Дрейер Андерсон, шведската The Knife Сестра и Синт Майка на Fever Ray.

 

Какво?No Man Is Big Enough For My Synth – да, говорим за синтезатори – Buchla модулации, Roland и Rhodes вариации, джобни синт модификации и всевъзможни MIDI кийборд асоциации, но... говорим за "звуците, музиката, която идва от дъното на тялото, дори не на душата", както го описа най-добре Емика... говорим не само за синт спектъра на женската Душа... говорим за синт призмата на Утробата – това, което винаги ще отличава Жените от Мъжете... защото и трите албума тук – The Kid (на Kaitlyn Aurelia Smith), A Flame My Love, A Frequency (на Colleen) и Plunge (на Fever Ray) – се раждат именно там...

"This Country Makes It Hard To Fuck" ехти гласът на Карин в This Country и разказва мястото в Света на Жената днес... маркира правата, очертава сексуално насилие (и други вечно актуални фемина проблеми днес), но... всъщност всяко от 11-те парчета (дори инструменталното и заглавно Plunge) във втория Fever Ray албум разкрива отделна фемина история, за да се получи... нещо като колективен портрет. Нещо, което напомня унифицираните, безполови карнавално-шамански кожи-костюми, в които Карин обличаше лайв бенда си преди 8 години (о, да убедихме се с очите си колко са впечатляващи наживо) – разликата е, че сега всичко е оголено (езотеричните и метафорични костюми падат) и има подчертано фемина образ, заради което очакваме с нетърпение сценографията на Fever Ray турнето през 2018.

И така оголеното тяло танцува по ръба на последния The Knife албум (Wanna Sip, A Part of Us, IDK About You, An Itch и емблематичното This Country) и дори залита в Silent Shout спомени (Plunge, Falling и To The Moon and Back звучат така сякаш Peder Mannerfelt е искал да избяга от работата си по Fever Ray дебюта и да я замени с ко-продуциране на The Knife теми), докато търси синт утробата на дебютния Fever RayMustn't Hurry, Red Trails и Mama's Hand убеждават, че Paula Temple е помогнала на Карин да открие своята пораснала Fever Ray синт версия и най-вече образа на Синт Майка за пример и разкош.

 

А когато Кейтлин Аурелия Смит среща Buchla, Бащата на всички модуларни синтезатори, едва ли е вярвала, че един ден ще изпее "I Feel Everything At The Same Time" – емблематичният припев от An Intention не само чудесно обобщава епичната хармония от контрастни синт генерирани усещания за Света наоколо в новия ù албум The Kid, но и се превръща в чудна метафора за Душата на жената като кошер от емоции.

В този кошер Кейтлин Аурелия е Кралицата-Майка, а нейните синт-пчели-работнички (в това число и берлинския оркестър Stargaze – да, Смит надгражда миналогодишния шедьовър EARS с флейта, тромпет, чело...) не просто жужат и звукомедничат, ами с I Am A Thought, An Intention, In the World, To Follow And Lead, I Am Curious I Care и I Will Make Room For You изграждат основите на душевната пита на Жената, която не просто се пита Who I Am & Why I Am Where I Am, а знае, че ще даде всичко To Feel Your Best, защото е убедена, че е In The World But Not Of The World.

 

Да, за един възможен, по-добър Another World говори и Сесил Шот в A Flame My Love, A Frequency – наистина, минималистичните синт епоси като November, Separating, Winter Dawn и заглавното A Flame My Love, A Frequency директно, искрено и минорно възкресяват апокалиптичната атмосфера след терор атаките в Париж през ноември 2015, но, всъщност... из целия албум на Сесил става дума за адаптация...

Адаптиране към различните честоти на чувствата и емоциите... също като адаптирането към нови, променящи се светове... също като адаптирането към нови изразни средства (всеки нов Colleen албум, дори предишният Captain Of None, е записван с различни инструменти – актуалният е с два мини-синтезатора)... А в Another World, The Stars Vs Creatures, One Warm Spark и Summer Night (Bat Song) способността на женската Душа да се адаптира, но и да променя/да моделира по свой вкус неблагоприятната среда на Живот достига семпло съвършенство... до момента, в който "The Stars Will Have The Last Word / And Outshine Us"...

 

Кога? – в November дните и нощите, когато усещаш, че си In The World But Not Of The World и искаш да отлетиш To The Moon and Back.

 

Защо? – "It's Not Hard To Love Me" както казва Карин и наистина, никак не е трудно да обичаш Fever Ray, Kaitlyn Aurelia Smith и Colleen, и тяхната Музика, която идва от дъното на Тялото, дори не на Душата...

 

онлайн