Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Теодосий Спасов
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Теодосий Спасов

MIR 14 by Balkansky

Сряда, 14 Ноември 2012г. 07:29ч.

Иван Шопов е бийт герой с много имена (Balkansky, Cooh, Drum Kid) и едно призвание – хубавата музика. Преди време, заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов, те вдъхнаха живот на аудиовизуалния проект Бalkansky и ето, че скоро издадоха втория си албум Оренда, който ще представят тази събота (17 ноември) на седмото издание на фестивала Drum and Jazz. Затова сега е време за една балканска история, тиха и величествена като нощта и планината, в която се срещат малко дръм, много дълбок бас, малко етно джаз, много Оренда емоции и...

 

Защо точно Бalkansky?

Бalkansky се роди една сутрин след продължително търсене на име за нов проект, различен от този, с който бях познат тогава – Cooh. В себе си трябваше да носи смисъла на това откъде идвам и тъй като родният балкан (Троян) винаги е бил най-голямото вдъхновение, той трябваше да бъде замесен. Също трябваше да отговаря и на музиката по някакъв начин, и понеже тя е доста по-пространствена и извисена "sky" пасна много добре като игра на думи и като цяло за смисъла на проекта. Впоследствие решихме да разграничим моите солови парчета и изпълнения на живо от тези на проекта с Иво Христов и Теодосий Спасов, като за целта Бalkansky остана името за проекта, а когато съм само аз името е Balkansky. Започнах да издавам и доста по-груба музика от тази на проекта, и за това смяната на първата буква от кирилица на латиница се получи естествено, за да може българското "Б" да показва корените в музиката.


Откъде идва тази любов към фолклора? С какъв ВРМ е твоето сърце?

Любовта ми към фолклора идва още от дете, когато баба ми ме учеше на народни песни от варненския край. Също много обичах да пея и народните песни, които учехме в училище. А ВРМ-а е различен за различните настроения, в които попадам. Например с Cooh и бързите ритми успявам да укротя агресивната ми страна, докато с Бalkansky показвам по-спокойната и уравновесена част у мен.

 

Как намери общ език с Теодосий Спасов и Иво Христов, така че емоциите и желанията на трима души от различни поколения да звучат като едно цяло?

Това може да се получи само между хора, които имат общи желания и идеи. При нас стана точно така като най-важното беше, че и тримата намерихме общ език чрез любовта си към музиката и изкуството. Също така, подобна комбинация от поколения и емоции нямаше как да се получи, ако и тримата не бяхме отворени към света на технологиите и готови да експериментираме с отделните елементи от нашата музика. Но като цяло всеки един от нас се е занимавал с множество колективни идеи и е наясно как се прави нов общ проект без да има по-важен в отбора и с ясното съзнание, че само заедно можем да направим тази музика.

 

balkansky live фотография © Addminimal creative studio


Стана традиция да представяте новите албуми на Бalkansky на изданията на фестивала Drum and Jazz? Случайно ли е или не, и с какво ще се различава сега представянето на новия албум Оренда от първия, Кукер, например?

Като цяло фестивалът Drum and Jazz беше измислен заради проектите, в които съчетаваме електронен звук с джаз и фолклорна музика, така че е най-нормално да представяме новия ни албум на него. Разликата от първия албум Кукер е, че там Теодосий беше гост-музикант в повечето композиции, докато в новия албум Оренда, той пожела да е неделима част от проекта и участваше активно в композирането и аранжирането на новите неща. В албума участват и много различни гост-музиканти като за концерта в събота на сцената ще излезе Янка Рупкина, която пее в композицията Тудора и Иван Георгиев, който със своята гайда ще изпълни парчето Ручило, както ще има и още няколко изненади.

 

Какво означава Оренда и кои са емоциите, които стоят в основата на този втори албум? Има ли някаква символика в червения цвят, който сте избрали за винила?

Оренда е силата, която е във всеки от нас и която може да преминава от човек в предмет и обратно. Може да се определи и като "светия дух", а в някои народи я наричат още "чи". Основната идея зад това да кръстим албума така беше желанието ни да успеем да предадем положителните емоции вплетени в музиката ни на хората, които я слушат и изговаряйки думата Оренда да се зареждат със силата, която се крие в нея. Една от интересните истории в албума е начина, по който осъществихме последната композиция – Тудора. За нея, нашият приятел Милен Киров записа пианото и ни го изпрати от Лос Анджелис, където живее, а преди това бяхме записали Теодосий и Янка в студиото. След това заедно с Иво седнахме и от това, което имахме записано като материал сглобихме композицията така, както е сега, без Милен да се е виждал с Теодосий и Янка. Символиката на червения цвят, който избрахме за винила е кръвта, която се раздвижва когато хубавата музика достигне и до най-фините елементи в един човек.

 

 

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Крещейки шепнешком. Не се самоизтъквай, но и не бъди скрит от света. Чувството за мярка е много важно.

 

Каква идея ти се въртеше в главата, докато записваше микса? Някоя скрита история в него?

Исках да покажа, че композициите от албумите на Бalkansky могат успешно да бъдат съчетани с други стилове музика и така да се види връзката между корените и звука от днешния ден. Историята, която исках да разкажа с него е лежерна, с картини от планината и няколко летящи чинии, които се появяват от време на време по билото. :)

 

Ако можеше да изпратиш песен в Космоса, то тя ще е...?

Бих изпратил цял диск с песни от целия свят, за да покажа на другите интелигентни цивилизации различните послания, които всяка една култура на Земята би могла да изпрати.

 

Пуста младост... ?

Бих цитирал Теодосий, който много пъти ни е казвал как в тази песен вижда живота и неговата красота, като винаги за последен куплет изпява неговата версия за нещата, и тя звучи нещо като..."и старост дебне като сенкя, но на мен ми е все едно".

 

 

Кои са Lights & Shadows моментите в живота ти?

За мен светлите и тъмни части от живота са свързани по определен начин. Като основен закон си остава светлината и сянката, която тя хвърля върху всичко покрай нас. Ако нямаше светлина, нямаше да виждаме контурите на заобикалящия ни свят, както и неговите контрасти. Моята житейска философия е изградена на това, че винаги където има сянка, има и светлина, която да я сътвори. В живота си съм видял доста мрак, но винаги желанието да видя светлата страна на нещата, ме е изкарвало от задънената улица. Като визуален артист, с който виждаме живота по сходен начин, мога да посоча Иво Христов, който винаги е стоял зад мен и ми е посочвал правилния път. Също така, той беше и инициатора да сътворим заедно книгата с мои картини и музика и да я наречем Светлини и Сенки, и по този начин тя изобразява моя и неговия поглед към света на изкуството, музиката и тяхното единство.

 

Парти девиз за финал? Или философия за живота, която следваш?

Внимавай какво казваш и мислиш, защото думите и мислите се превръщат в реалност. А парти девиз – Да нахраним Африка с бас!



01. Бalkansky feat. Haig YazdjianPusta Mladost

02. БalkanskySons Of The Flame

03. БalkanskyIda Ida

04. TwerkFrom Brown To Green

05. БalkanskyShadows

06. Jon HopkinsVessel

07. БalkanskyAt Dawn

08. БalkanskyDub

09. BalkanskyDen

10. AerocPlease Go Wrong

11. Valance DrakesLife Is Short, Art Is Longer

12. БalkanskyRada

13. Koan Sound x Gemini x Culprate x AsaBeyond The Shadows

14. БalkanskyWind

15. Histibe & Balkansky - Late Night 2.0

16. Бalkansky feat. Peyo PeevThe Ninth Guest

17. БalkanskyMana

18. BalkanskyThoughts Filter

19. Jon HopkinsThe Low Places

20. БalkanskyThe Bells Of The Stars

21. LambButterfly Effect (Balkansky Remix)

22. Kilimanjaro Darkjazz EnsembleXtabay (Balkansky Remix)

23. Seven ArkSixteen

24. Qebrus & Valance DrakesChapter One

25. Orkestar MezzeEderlezi (Бalkansky Remix)

26. Бalkansky feat. Milen Kirov & Yanka RupkinaTudora


Албуми | Иван Шопов & Авигея

Четвъртък, 16 Март 2017г. 21:21ч.

kanatcover Иван Шопов & Авигея – Канатица


Кой?Иван Шопов, Александра Василева, Милена Великова, Ралица Кирилова и Сибина Раденкова... или мъжкото и женското начало в етнобас хармонията.

 

Какво?крилете на Канатица терапията – да, канатицата е фолклорен символ за вечността, преплитащ женското и мъжкото начало с връзките между минало, настояще и бъдеще – по същия начин както в 10-те композиции тук бийт светът на Иван Шопов се преплита с вокалната вселена (събрала фолклорни техники от цяла България – от Западна до Източна, от Северна до Южна) на момичетата от Авигея;

да, идеята за всичко българско, мило, родно, традиционно и изконно доста се разми и опорочи в последните години (фюжън стана мръсна дума, а дори не е нужно да си припомняме нелепите опити от края на 90-те за всевъзможно комбиниране на български фолклор с "модерна музика" с цел доброто му продаване "на Запад"), но едни от първите, които полетяха наистина красиво на крилете на желанието да дадат нов глас (и ритъм, и визия) на родния фолклор, бяха Бalkansky – не само, че Иван умело използва тук придобития опит, но и въпреки участието на Теодосий Спасов в Яне и заглавното Канатица, те не преповтарят общите им проекти, а си имат своя, собствен полет;

да, усеща се желанието и на Иван, и на момичетата от Авигея да запазят концертната тръпка в записите (все пак Канатица се ражда именно от общото им участие в One Man Party парти концептуалната серия) и ако сте наясно с масовото лайв поразяване в Ено Льо, Трака Трен, Чичовите Конье и Стара Планино (комбинираща пианото на Димитър Бодуров и L 33 акция като от каталога на Hospital), то изненадите тук идват от Либе (доста напомнящо триковете на Макс Купър) и особено интимните епопеи Бело Раде, Момина Молитва (със Стоимен Стоянов от ембиънт проекта NOCKTERN) и Слънце Грее (отново с пианиста Димитър Бодуров);

да, Канатица преплита символно глас и бийт, и акустичен фолклор с електроника, но по-важното е, че търси симбиозата между човека и природата – от средата на албума (Слънце Грее / Трака Трен) започва да се прокрадва нишка от птичи песни, шепоти на вода..., а това, че всичко започва (в Чичовите Конье) и завършва (в Канатица) с жуженето на щурци не само създава рамкова композиция, но и намига към кръговрата на живота... и на душата.

Кога? – когато душата ти сàка надалеко да гледа, нависоко да вижда... или на 18 март в Пространство 108 на ул. Раковски №108 от 22:00 в компанията на Иван Шопов, Авигея, Теодосий Спасов, Стоимен Стоянов (от проекта NOCKTERN), Даян L 33 Куцаров и визията на Elektrick.me.

 

Защо? – крилете на Канатица са като очите на Вайша – едното замахва към миналото, другото към бъдещето, но Иван Шопов и Авигея ги събират в полет на душата в настоящето.

 


Да, всичко това са наши думи, наши Канатица интерпретации... на 18 март и вие ще имате своите, а сега чуйте премиерата на песента Либе от Канатица, защото ето как звучи всичко от извора – имат думата Иван Шопов и Ралица Кирилова от Авигея:

 

Как всеки от вас би представил другия и какво харесвате в него?

Ралица: Иван е много широкоскроен човек, страхотен артист и изпълнител. Има силен творчески импулс в него, въображение и любов към това, което прави. Удоволствие е да се работи с него.

Иван: Авигея са вдъхновяващи музиканти и изпълнители, заредени с любов към българската култура и традиции. Истинско удоволствие е да се твори с тях и да споделяме една сцена.

 

Къде се срещат световете на Иван Шопов и Авигея и как се роди идеята за съвместен албум? Да, всички знаем първата ви среща от One Man Party сериите, но... как започна всичко?

Ралица: Всичко започна преди вече почти две години, когато имахме съвместно участие с Иван на Мини Арт Фест. Творческият ни път ни събра отново на една сцена преди година на One Man Party. Това, което бяхме подготвили се хареса много на публиката и всички искаха още и още. Ние се вдъхновихме също и създадохме още съвместни композиции, които сега са част от Канатица. Така се роди идеята за албума ни.

Иван: Аз винаги съм търсил начин как да съчетая електронния звук с българските магични гласове и когато се запознах с момичетата, видях в това реализирана мечта и нямаше как да не се стигне и до съвместен албум. Взаимното ни търсене на нови посоки и разширяване на кръгозора помогна много идеята ни да се реализира по този начин.

 

Защо Канатица... какво означава тази дума от фолклора и какъв смисъл влагате самите вие в нея?

Дълго време мислехме и търсихме подходящото име. Един ден "канатица" се появи и значението ù събра в едно всичко, което влагаме в този албум, а също и любовта ни към българския фолклор. "Канатица" е древен и универсален символ, разпространен в различни култури по цял свят. Той е преплетен и в българските шевици. Думата се свърза с "крилете" на безсмъртието като интерпретация на вечността... знак, преплитащ женското и мъжкото начало, символизиращ връзката между миналото, настоящето и бъдещето, свързвайки ги в едно цяло. По този начин искахме албумът да увековечи мистерията на фолклора, на времето, измеренията, началото и безкрая.

 

История, с която ще запомните създаването на албума или такава в определена композиция от него?

Ралица: Целият ни път до тук е история. Последната песен от албума, която носи името Канатица, разказва до голяма степен историята и на целия албум. Тя носи свободата в себе си, озвучена чрез крилете на птица, свързва божественото на земята и небето. Това, което си представих, когато всички заедно слушахме албума за първи път и когато дойде ред на тази песен, беше една планета, която виждах много ясно пред очите си.

Иван: За мен най-силния момент от работата по албума си остава създаването на Чичовите Конье. Имахме една версия, която беше създадена за първото ни съвместно участие на One Man Party през 2016, но в процеса по създаване на албума, тя не успяваше да се върже по никакъв начин в него и аз лично дори не исках да влиза в албума. Един ден през декември трябваше да летя до Линц (Австрия) за премиерата на спектакъл със съвременен танц, за който бях създал музиката. В самолета до Виена реших, че ще пробвам да направя нещо ново с тази песен и в нов файл копирах вокалите от предишния вариант и започнах да подреждам нови звуци и мелодии под тях. Вдъхновен от полета, целта на пътуването и влюбен в момента, за по-малко от час създадох новия аранжимент и вид на парчето – такова, каквото го слушаме сега. Всичко зазвуча толкова силно в главата ми, че след като го довърших във влака от Виена до Линц осъзнах как то ще промени облика и посоката на целия албум. Това наложи да променя абсолютно всички аранжименти в останалите композиции, за да се създаде сегашния облик и звук на албума.

Със сигурност, създаването на албума е повлияно от общите ви лайв изяви... искахте ли да запазите това усещане, тази концертна енергия или се стремяхте към друго, други идеи при записите в студио?

Преди да се роди албума в сегашния му вид, ние имахме просто една компилация от парчета, създадени за концерти и партита. За да се стигне до този му вид всичко трябваше да поеме съвсем друга посока и да се навлезе в друг вид процес. За целта бяха поканени и редица гост музиканти, които да добавят правилните нюанси към цялата картина. Така се получи албум, който те кани на едно приятно пътешествие из светове от звуци и музикални картини.

 

Да, в албума присъстват доста гост музиканти, с които записваш по други проекти (като Теодосий Спасов, Даян L 33 Куцаров, Димитър Бодуров, Стоимен NOCKTERN Стоянов, Бурак Малчок)... различаваше ли се по нещо работата ви по този проект в сравнение с предходните... като в Бalkansky, например?

В този албум подходът е сходен с предишните ми проекти, но в случая аз съм продуцент на албума и всичко беше в мои ръце... едно предизвикателство, с което се срещам за първи път в такава степен. Работата по записите мина много леко и вдъхновено. Всеки от участниците беше зареден положително от идеята, че ще се съчетават български гласове със съвременно звучене и всеки беше свободен да експериментира и да даде каквото пожелае в процеса.

 

Как се чувстваха Авигея в тази компания – все пак за първи път работите по подобен мащабен проект... чувствахте се като гласове върху бийт или като част от цялата картинка?

Ралица: Да, това беше нещо ново за нас, но определено ни хареса и ни харесва все още. Това, което се получи в Канатица определено се чувства като едно голямо цяло.

 

Иван, имаш ли любим текст всред 10-те песни в албума?

Момина Молитва ме изпълва с вълнение всеки път когато слушам текста и музиката, която създадохме покрай него.

 

А Авигея имат ли си любим бийт от арсенала на Иван, върху който обичат да пеят?

Ралица: Имам повече от един любим... като почнем от Либе, Трака Трен и така нататък.

ivanshopovavigeya

В съчетанието на фолклор и електроника има много клишета – какво искахте да избегнете при записите на Канатица?

Ралица: Искахме да избегнем комерсиалното звучене. Интересното е, че успяхме да не звучи комерсиално, но същевременно, като изслушаш веднъж албума, те грабва и искаш да го слушаш пак и пак. Различен е...

Иван: Аз исках да създам албум, който да мога да слушам докато се пускам с колелото си от билото на Балкана до родния Троян. Бях много искрен със себе си за това, което наистина искам да създам, без да угаждам на всички вкусове и прищевки на съвременния слушател. Със сигурност не искахме да звучим като детска дискотека, а по-скоро като епична гледка от някой висок планински връх, от която ти секва дъха и не искаш никога да спреш да я гледаш/слушаш.

 

Кой е отговорен за артуърка на албума? И смятате ли, че днес опаковката и цялостната концепция са по-важни от съдържанието на един културен продукт?

За облика на албума се погрижиха фотографът Ивайло Петров и арт директорът Емануела Беловарски от студио Whaleworx. След редица общи срещи в обсъждане на концепцията и посоката на обложката, се стигна до тази версия, за която екипът се увеличи с още много талантливи хора, заставащи зад проекта с огромна радост. Музиката ни водеше в процеса и през цялото време присъстваше в създаването на визията. В днешно време е много важно да заявиш музиката си с ясно изградена визия и концепция. Така можеш да достигнеш до много по-дълбоките културни пластове и да останеш за по-дълго там. Ние стъпваме на българския фолклор, но се чувстваме добре в сегашното ни време и искаме творбата ни да оживее и в бъдещето.

 

Понятията за патриотизъм и усещането за българин, българско... радикално се размиха в последните години... Какво означават те за вас? И как тези разбирания се отразяват в албум като Канатица?

Ралица: Чрез фолклора ни ние се доближаваме по-близо до сърцето на българина. В Канатица сме запазили автентичното звучене на песните. По този начин искаме да запазим нашето, българското.

Иван: В България стъпваме по земя с хилядолетна история и култура, за която ни завиждат по цял свят, но не сме напълно щастливи с това, което имаме, защото не сме имали възможността да го опознаем. Това е и нашата цел с Канатица – да запознаем повече хора с безкрайната красота на корените ни и по този начин да вдъхнем усещане за национална идентичност.

Албуми | InFusion

Понеделник, 19 Ноември 2018г. 12:12ч.

infusion-albumTheodosii Spassov & Ivan Shopov – InFusion


Кой?Теодосий Спасов и Иван Шопов, вечната звук задруга с много имена (от Бalkansky, та до InFusion), но с едно Призвание – споделяне на Музика... като споделяне на Светове... като споделяне на Души в едно музикално-Заедно-тяло... Заедно с Димитър Бодуров, Авигея, Иван Андреев, Ерик Трюфа, Мино Синелу, Мерлин Еторе, Гжех Пьотровски, Рут Майер и ASA...

 

Какво? СимБийтоза – ако погледнете InFusion обложката на новия проект на Теодосий Спасов и Иван Шопов, може и да решите, прибързано, че двамата са заменили Балкана за Морето... И неслучайно, кадърът запечатал вливането на река Велека в Черно море е чудесна метафора за вливането и сливането на фолклора и електрониката, каквото Иван и Теодосий правят брилянтно от години...

Само че InFusion не е просто вливането и свързването на два Свята (или две Страни, защото, да, Велека извира от странджански връх в Турция, за да се влее в българско Черно море), а разказва срещите и разговорите на няколко Свята като взаимновливащи и допълващи се музикални фрази...

И ако диалозите с пианото на Димитър Бодуров (в Anticipation, Humility, We'll Stay in Touch и заглавното InFusion) се вляха идеално добре още в Канатица албума на Иван с Авигея (които се включват тук на финала), а дъб, броукън бийт и дръменбейс репликите да са чести събеседници на Иван и Теодосий, то "разговорите" в The Clouds Creator (с тромпета на Ерик Трюфа, перкусиите на Иван Андреев и клавишите на Бодуров) и в The Technique of Ecstasy (с перкусиите на Мино Синелу и модуларни синт откровения) са на ниво абсолютен кеф и симБийтоза...

А като добавим и срещите с Dad's Portrait (където ASA ни връща в ранните Burial времена), със Silent Song (и вокалите на Рут Майер) и I Fly Forward (или буря за барабани и саксофон с Мерлин Еторе и Гжех Пьотровски), то Всичко "говори" не само за приятна компания, но и за вливане, сливане и... Споделяне...

 

Кога? – в нощта на 24 ноември, в Пространство 108, където Теодосий Спасов, Иван Шопов, Димитър Бодуров, Авигея и визуалния артист Лора Шопова ще ви очакват за пълнобийткръвно Вливане...

 

Защо? – защото Вливането не само е начин да Разберем и Споделим Света на Другия отсреща, но и път към опознаване и обогатяване на собствения Свят...

infusion by cvetan ignatovski

Теодосий Спасов & Иван Шопов © фотография Цветан Игнатовски

онлайн