Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: албуми
A+ R A-
Списък на статии по етикет: албуми

Бриф: mix IV

Понеделник, 08 Октомври 2012г. 11:51ч.

Каква е есенната бийт реколта в началото на октомври – великолепна броукън бийт седморка ала 90-те, древногръцки трагикомедии в дъбстеп балет, подарък за FlyLo рожден ден, вечерен Ultraista танц с меланхолията и афробийт парти на шотландски острови... и всичко това в една hand-made история на блуса.

 

submo Submotion Orchestra – Fragments

Когато Руби Ууд (фронтлейдито на 7-членния фючър соул ансамбъл Submotion Orchestra) пристъпи към микрофона, за да изпълни всички вокални парчета при последната визита у нас на Bonobo, тя звучеше леко плахо, стресирано, но и надъхано, така че в края на концерта вече владееше сцената като истинска дива, окрилена от бийт магията, дирижирана от маестро Bonobo и неговия оркестър. Нещо подобно се случи и със Submotion Orchestra – в първия си албум Finest Hour те шептяха в нощта плахо и джазирано, изненадани, че се получава толкова добре, а във втория си диск великолепната броукън бийт седморка вече има увереността, че може да изсвири всичко наживо – от ефирен дъбстеп (Thousand Yard Stare, Bird of Prey), през геридж поп (It's Not Me It's You, Thinking) и джаз (Snow, Sleepwalker) до запазения им броукън ала 90-те бийт в Blind Spot, Eyeline, Fallen... Да си паднеш по SubMo!

 

 

rudi Rudi Zygadlo – Tragicomedies

Когато си кръстен на велик руски балетист (Рудолф Нуреев), роден си в Шотландия, а живееш в Берлин, най-семплото нещо, което може да бъде казано за музиката, която правиш е, че тя не се вписва в жанрове. В историята на Руди влизат също диплома по литература (любов значи към древногръцките митове и легенди във втория албум с парчета като Melpomene, Persephone, Tragicomedy); пиано трикове ала Франческо Тристано, така че дъбстеп бийтове да звучат като акустична класика или като кинематографичен поп; кристален глас, на който Том How To Dress Well Крел може да завижда и ето, че се получават парчета като Melpomene, Russian Dolls, The Domino Quivers, The Deaf School, On, Various Made Men, след които Джеймс Блейк ще се черви от срам, а ние ще се поклащаме от кеф.

 

 

flylo Flying Lotus – Until the Quiet Comes

Новият албум на неуморния бийт мечтател Стивън FlyLo Елисън дойде като пре-парти подарък за рождения му ден (7 октомври) и в тази сантиментална връзка звучи (почти) толкова лирично и емоционално, колкото 50-минутен ремикс на Lover's Melt – серията от 3 (досега) на брой микстейпа, която FlyLo пусна в търсене на вътрешен мир, след като преживя загубата на майка си в последния си албум Cosmogramma. Та, FlyLo няма какво повече да доказва никому – тук го няма обсесивния и интензивен до крайност футура джаз бийт от Cosmogramma, има ремиксирана носталгия от Lover's Melt – колекцията от разтапящи, сърцетуп класики, които малкият Стивън е слушал в компанията (може би) на майка си, докато е мечтал да създава някога своя собствена музика. Има и рифрешнати бийт идеи от предишни сесии (като продуцирането на албума на Thundercat), има ги и шепнещите като приспивна песен гласове на FlyLo семейството (Лаура Дарлингтън, Том Йорк, Ерика Баду, Ники Ранда), за да може Стивън Елисън да погледне отново през очите на онова невинно хлапе от Ел Ей, за което музиката е била като подарък за рождения ден – просто забава и наслада.

 

 

ultraista Ultraista – Ultraista

Найджъл Годрич (продуцентът на Radiohead) е зает агент тия дни – докато записва с Том Йорк новия Atoms For Peace албум, ето че вади от шапката си поредния страничен проект – психеделично електро поп трио с вокалистката/визуален артист Лаура Бетинсън и барабанистът Джоуи Уаронкър. Резултатът – калейдоскопичен електро колаж от нощни бродения из града и навътре в себе си, малко афробийт за парти трип хоп екзотика и парчета като Bad Insect, Smalltalk, Gold Dayzz, Easier, Party Line, Our Song, които да отвеждат на танц меланхолията, дошла ти на гости в есенните вечери.

 

 

daphni Daphni – JIAOLONG

С какъвто се събереш... Неслучайно Дан Caribou Снейт издаде първия сингъл Ye Ye от новия си страничен, по-денс и афробийт афисионадо проект в съвместен винил с Four Tet – всъщност JIAOLONG е като брат-близнак на Pink, албумът който наскоро издаде и Four Tet. И двата са по-скоро стилен микс от издавани досега само на винил сингли (при Daphni са хитовите Yes, I Know, Ne Noya, Ye Ye, Ahora) и нови парчета като Pairs, Springs, Jiao и Long, които да се споят перкусионно и семплирано с останалите в колекцията, за да се получи едно парти цяло тяло – естествено продължение за Caribou, който напоследък има повече DJ участия (често и общи с Four Tet), отколкото лайв изяви с бенда си.

 

 

hidden Hidden Orchestra Archipelago

Шотландският квартет на Джо Ейксън вече направи една визитация у нас, за да разкрие как се свири електронен ембиънт джаз с двама барабанисти. И ако в първия им албум Night Walks разходката в нощта ни отведе на прожекция на винтидж дадаистки филм, озвучен от Cinematic Orchestra, то тук отиваме на доста по-цветно и фънки място – като разходка с парти лодка, на която Bonobo е диджей, а Джо Ейксън - капитан-диригент. Фънки вълните на промяната се усещат най-силно в парчета като Spoken, Flight, Reminder, Seven Hunters, а като слезеш от лодката на острова от шотландското крайбрежие (както сочи обложката на албума) отново попадаш в достолепния Hidden Orchestra дом, огласян от неговия меланхоле саундтрак, наречен Vorka, Hushed, Disquiet.

 

 

koala Kid Koala – 12 bit Blues

Hand-made история на блуса за олдскул семплер, грамофон, две ръце и душата на дете – Ерик Сан винаги се е забавлявал като малко дете с Лего зад грамофоните, а новата му игра се нарича "направи-си-сам-блус" гид. Как – взимаш олдскул семплера от детските си мечти, пускаш любимите си плочи и ги раздробяваш на съставните 12 бийта в блуса, и един по един ги използваш за нови 12 парчета като добавяш малко скречинг и много въображение. Все едно, в ерата на instagram и всякакви други фото шаш приложения, ти да снимаш с аналогов фотоапарат и без фотошоп накрая да остане само натуралния образ и емоция – то това е сърцето на блуса, нали?

 

Бриф: mix V

Понеделник, 21 Януари 2013г. 00:03ч.

Какъв тон за песен ни дава 2013 за начало – къдрави Falty бийт импулси, големият бариерен Flume риф, синьо Nosaj затъмнение, катедрално техно за молитви, Tера Eskmo инкогнита, електроакустичен сън в зимна нощ и всичко в замяна на хипстър бичето y moi.

 

 

faltydl FaltyDL – Hardcourage

След албума You Stand Uncertain вече беше абсолютно сигурно, че нюйоркският бийтбой Дрю Лъстман открадна играта на британците в запазените им дисциплини като 2step, garage, broken beat и сега, с Hardcourage прави още една смела стъпка напред. Тук, само шепота на Ед Макфърлейн от Friendly Fires в She Sleeps напомня вокалните поп хитове като Gospel Of Opal, Brazil и Waited Patiently от предишния албум. Акцентът е върху накъдрените бийт плетки в (Straight & Arrow, Uncea, For Karme, Bells) така характерни за FaltyDL, а с трака Korben Dallas (помниш ли героят на Брус Уилис в Петият елемент) Дрю може и да те разхълца неистово на дансинга.

 

 

flume Flume – Flume

Дебютният албум на 21-годишния австралиец Харли Стретън излезе в края на миналата година (и ще хитне Европа чак през февруари), но няма как да го оставим да мине транзит покрай ушите ни – не че прави нещо уникално или коренно различно от своите "братя по оръжие" като Lapalux, Shlohmo или Ryan Hemsworth, просто го прави с наистина завидна лекота и вече със златен поп статус по продажби. Дали ще са вокални бисери като Left Alone с мощен като коралов риф Chet Faker глас, Sleepless с луупнатите секси напеви на Jezzabell Doran и On Top с вдигащия хип-хоп речитатив на T.Shirt или ще са фънки вокално семплирани инструментали като Stay Close, Change, More Than You Thought и особено Holdin On – сърфирането из всички най-интригуващи жанрове на електронната музика през 2012 е на ниво мастърклас.

 

 

darkstar Darkstar – News from Nowhere

След пробивния сингъл Aidy's Girl Is a Computer, бритбийт дуото Darkstar се превърна в трио при срещата на продуцентите Ейдън Уали и Джеймс Йънг със старата им дружка, певецът Джеймс Батъри, и тримата поеха по пътя на електроакустичното съвършенство. В дебютния North, обаче, силите им стигнаха само до репетиция за настоящия втори албум News from Nowhere, който да разкрие истински потенциала им. Парчета като Timeaway, Armonica, You Don't Need A Weatherman и особено Amplified Ease идеално бракосъчетават фин броукън бийт с психеделичен соул, така че да се отплеснеш в ефирен сън в зимна нощ с широко отворени очи.

 

 

eskmo Eskmo – Terra

В края на миналата и началото на новата година, Брендън Ангелидис запълва празнината след брилянтния дебютен албум Eskmo с две ЕР-та – Language и Terra, което сумарно е равно на цял, нов албум. Наистина, парчета като Buffalo, Push and Pull, We Are All Terrestrial и Giants от Terra звучат като естествено продължение на I Just Want, Soul Music и Oh in This World of Dread, Carry On от Language, така че да разгонят малко облаците на носталгията, надвиснали над очакването на наследниците на хитовите Cloudlight и We Got More. Та, We Want More, Брендън!

 

 

nosaj Nosaj Thing – Home

Вторият албум на Джейсън Чунг разкрива една красноречива тенденция за Ел Ей бийт сцената в последните 6-7 години, откакто избухна като феномен с появата на Flying Кръстника Lotus – използването все повече на вокали, което превръща характерните бийт пъзели в поп ориентирани песни. Eclipse/Blue с хипнотичния глас на певицата Казу Макино и Try с Toro y Moi мантра напевите си, наистина са двете най-интригуващи парчета в Home, но Snap и Glue също не предават без бой стария инструментален бийт фронт.

 

 

pantha Pantha Du Prince & The Bell Laboratory – Elements of Light

Минимал техно меса за маримба, ксилофон и... 50 камбани – Хендрик Вебер и норвежкият квинтет The Bell Laboratory вече са наясно що е то катедрално техно, а композиции като Photon и Spectral Split стават както за нощни интимни молитви, така и за площадни литургии на големи празници. Няма значение за кого бият камбаните, важно е вътрешен/външен мир да има за всички!

 

 

toro Toro Y Moi – Anything in Return

Чаз Бъндик се оказа особено продуктивен агент – по един нов албум (и то винаги в началото - януари-февруари) на година, откакто извади пробивния дебют Causers of This. Хубавото тук е, че Чаз се връща именно към разчупения, фънки звук на Causers of This с парчета като Say That, Harm in Change, Саке и Never Matter, а само за баланс идват интимни моменти като So Many Details, Cola, Grown Up Calls и Rose Quartz, с каквито името Toro Y Moi стана синоним на чилуейв и бални хипстър мелодии на годината.

 

 

Бриф: mix VII

Събота, 23 Март 2013г. 09:32ч.

Мелодия на годината Vol.3 – "Саймън каза: Нека душата ти танцува!" с кросоувър Amygdala хаус, шик латекс бас фетиши, Δ машин инвазия, електропоп терапия, дзен поп от Полярния кръг, техно медитация, брит хаус афтърпартитейст, вечното Dirty Bowie момче и Златният ключ на епичната поп приказка без край.

 

 

bonobo cover Bonobo – The North Borders

Саймън Грийн го направи отново – точно когато си мислиш, че е достигнал зенита на бийт съвършенството в някой свой албум, Bonobo махва с ръка и качва едно ниво нагоре със следващия си проект. The North Borders се поклаща игриво на границата на garage/дъб-2step вълните в Black Sands (с класа парчета като Cirrus, Know You, Antenna, Ten Tigers), докато нашепва мантри от морски сирени и соул рибари – най-вокално обсебения Bonobo албум зарибява с изпипани вокални семпли (в Don't Wait, Emkay, Jets) и примамливите гласове на Ерика Баду (в грациозното Heaven For The Sinner), на Grey Reverend (подгряващият концерта на Cinematic Orchestra у нас е класен във First Fires), на вокалистката на новата банда в Ninja Tune каталога Szjerdene (чувствените Towers и Transits) и познатата, мъркаща Cornelia (в Pieces). Та, Саймън каза – Нека душата ти танцува!

 

 

koze DJ Koze – Amygdala

Щефан Козала е от тези редки куул агенти, които и да искаш, не можеш да арестуваш в стилови клише рамки – кросоувър хаусът, който реди като пъзел, винаги е бил с нестандартна и крайно интригуваща структура, да не говорим за ремикс шедьоврите му (като в албума Reincarnations или тоталния хит римейк на It's Only), докато Koze персоната лее тънка (само)ирония – като да яхнеш лос на обложката на новия си албум, издаден 8 години след последния и кръстен на мозъчна част, отключваща емоциите ни. В Amygdala има всичко – щастливо-замечтани сюити (Nices Wölkchen с Apparat и заглавното Amygdala с Milosh от нашумялото дуо Rhye), дарк блус серенади (закачливите Magical Boy и My Plans с Matthew Dear), пристрастяващи мантри (брилянтният Kings Of Convenience римейк на Homesick с Ada и Das Wort с Dirk Von Lowtzow), вдигащи инструментали (La Duquesa, Dont Lose My Mind) и класна бийт ирония (като в римейка на Ich Schreib' Dir Ein Buch 2013 с Hildegard Knef и емблематичното Track ID Anyone с Дан Caribou Снейт). Или както казва последното: "We need to eat, We need to sleep, We need... Music..." – и то точно такава!

 

 

lapalux Lapalux – Nostalchic

Изминалата година беше адски силна за Стюърт Хауърд след двете супер ЕР-та When You're Gone и Some Other Time, но шик хубавото тепърва му предстои – дебютният албум Nostalchic го обещава с парчета като Without You (с галещите Kerry Leatham вокали), Guuurl, Flower, Dance и Straight Over My Head, които фино преплитат зарибяващи дзен мелодии, хип-хоп семплиране и добре оформени бас мускули, така че да се превърнат за дълги дни и нощи в любим саундтрак. Неслучайно Lapalux е единствения нонамерикано (е, като изключим Martyn), допуснат с аплаузи в реномираното Flying Lotus семейство Brainfeeder.

 

 

depechemode Depeche Mode – Delta Machine

Няма нужда от увъртане – Delta Machine е най-доброто творение на титаничното трио Дейв Гахан, Мартин Гор и Анди Флетчър от години (от Playing the Angel по-точно) насам. Има си всичко, каквото повеляват традициите отскоро – три парчета, написани от Дейв (експлозивните лайв фаворити Secret to the End, Broken и Should Be Higher), класното лирично отклонение The Child Inside (изпято изцяло от Мартин Гор по стар обичай) и химни като Angel, Heaven, Soothe My Soul, Goodbye, Soft Touch/Raw Nerve и Slow, така че накрая да си припяваш "that's how I like it". По всичко личи, че ΔМашината е повече от добре смазана и готова за електропоп инвазия – стискаме палци всичко да е тип-топ и на 12 май да пеем хорово "I found the Peace I've been searching for...".

 

 

jgrant John Grant – Pale Green Ghosts

Бившият фронтмен на бандата The Czars, Джон Грант изглежда (и звучи) като електропоп версия на Гласа на Големия бариерен риф Чет Фейкър. Приликите, обаче, са на пръв вокален поглед – меланхоле пиано импресиите на Фейкър тук са заменени от дарк електро синтове (може би защото Грант работи по втория си солов албум с Biggi Veira от Gus Gus), а текстовете съживяват интимни драми от живота на Грант. А той никак не е лек – битки с алкохол и наркотици, с диагнозата HIV-позитивен (в парчето-класа Ernest Borgnine), с агарофобия (в I Hate This Town), с любовни драми (в It Doesn't Matter To Him и Why Don't You Love Me Anymore), така че съчетанието музикална терапия да не звучи като плоско клише. Резултатът е чуден (с беквокали на място от Шиниъд О'Конър) и песни като Pale Green Ghosts, You Don't Have To и ироничното GMF (Greatest Motherfucker, демек), които гонят духовете на депресията до пълен катарзис.

 

 

olafur Ólafur Arnalds – For Now I Am Winter

Исландия е раждала, ражда и ще продължи да ражда интересни музиканти, които далеч не се изчерпват с гранд дивата Бьорк. 27-годишният мултиинструменталист Олафур Арналдс (класен пианист, екс-барабанист на хардкор/метъл банди и композитор на филмова и театрална музика) е поредното доказателство – третият му албум е изпипан минимъл поп опус за интимни моменти в дългите полярни нощи. Така, на ръба между мрака и светлината, реалността и магията, като епични ледници плуват импресии като Brim (сякаш излязло от албум на Джеймс Блейк), Only The Winds и This Place Was A Shelter, а разтапящите с гласа на Арнор Дан сюити (като For Now I Am Winter, Reclaim и Old Skin) само правят картинката още по-живописна, рисувайки колко жар и страст лежи под ледовете на Исландия.

 

 

bbf Brandt Brauer Frick – Miami

Триото на Даниел Бранд, Брауер и Пол Фрик никога не е играло по правилата на техно играта – първо правеха техно с всевъзможни акустични инструменти, после със симфоничен оркестър, а сега "песни" с куп разнородни вокалисти. Добре познатата им електро-акустична формула не е загърбена и в третия албум Miami (за разкош и контраст нямащ нищо общо с асоциации за палми, плажове, бикини хедонизъм и парти коктейли ала WMC) като интригата тук идва от работата с гласовете – веднъж нашепнати (в Miami Theme), като задъхани лозунги (в Plastic Like Your Mother с Om'mas Keith) или мрачни соул мантри (от Джейми Лидъл в Broken Pieces и Empty Words) до изтерзани женски изповеди (от Nina Kraviz във Verwahrlosung и Gudrun Gut във Fantasie Mädchen). Резултатът – техно медитация, напомняща колаборациите на триото с предишни вокалисти, като нашата героиня Emika, например.

 

 

letherette Letherette – Letherette

Дебютният албум на Анди Харбър и Ричард Робъртс идва след серия успешни ЕР-та и ремикси за "братята по звук" Bonobo, Machinedrum и Bibio, за да продължи бийт линията на тотален миш-маш от хип-хоп семплиране, вдигащ синт хаус, фънки китари ала Daft Punk и бас избухвания. Тракове като I Always Wanted You Back, Warstones, Restless, The One и D&T обещават чудна компания на дансинга, а Gas Stations and Restaurants, Boosted, Cold Clam и Say the Sun носят приятен даунтемпо афтърпартитейст и усмивка от кеф по изгрев или залез слънце.

 

 

bowie David Bowie – The Next Day

Боуи е от онези живи легенди, които най-добре да слушаш какво самите те казват, отколкото някой друг да ти говори за тях. С една дума – "Listen..." както пее Дейвид в ударното The Next Day, откриващото и заглавно парче на първия му албум от 10 години насам. Слушай, защото той се върна с особено симпатичен винтидж гръм и трясък във времена на безкрайни PR и тийзър кампании – изневиделица с пилотен сингъл за 66-ия си рожден ден (някак иронично звучащото Where Are We Now?), последван от много по-доброто The Stars (Are Out Tonight) точно преди излизането на албума. Няма размотаване, няма шест-пет – само Боуи в класическа форма с парчета като Dirty Boys, If You Can See Me, I'd Rather Be High и Love Is Lost, защото Дейвид все още го може – (Не Will) Set the World on Fire.

 

 

woodkid Woodkid – The Golden Age

Йоан Льомоан (а.к.а "дървеното момче" Буратино/Пинокио) още преди две години намери Златният ключ на попа – татуира си го на ръцете и закова погледите на всички с шеметното Iron (пробивният хит, присъстващ и тук, естествено), но му трябваше цяла година да завърши епичната си авантюра в търсене на царството на химновия, мегаоркестров поп. За това време мина през Страната на глупците с верната дружка Малвина (а.к.а Лана Дел Рей), засне прелюдията Run Boy Run към Iron, за да стигне най-накрая до The Golden Age – дебютният албум, в който гранде епичната сага завършва подобаващо с творения като I Love You, Conquest of Spaces, The Great Escape, Where I Live и The Other Side. Там, отвъд, в приказката без край.

 

Бриф: mix VIII

Събота, 27 Април 2013г. 09:26ч.

Мелодия на годината Vol.4 – възкресение деведесетарско, подводно гмуркане из морските дъб красоти, скали, в които се разбиват one-hit wonders вълни, денонощни бийт приливи и отливи, лунни бани, бриз коктейли, FM суши, поп дъги, инди славеи, летящи с Питър Пан в околосветска кросоувър хаус миграция и... въобще цял бийтарт манифест, за да изгрее на хоризонта лятото на твоето доволство.

 

 

tricky Tricky – False Idols

Жив е той, жив е... или както неподражаемо шепти мистър Трипхоп "We Don't Die" в едноименното парче от новия си албум. И слава богу, защото много фалшиви герои се нароиха в днешно време, но и "evil come, evil go", както напомня самия Ейдриън в Tribal Drums. Иначе казано, първите два сингъла Nothing's Changed и перфектното Does It успокоиха, че нищо не се е е променило – сумрачно-задъхания Tricky шепот и сърцетуп бас все още рулират като едно време, само вокалите на Мартина Топли-Бърд са заменени от новата глас-брошка Франческа Белмонте. Останалото идва с интересни блус (в Bonnie & Clyde) и фънк (в Is That Your Life) експерименти и колаборации с Nneka (в Nothing Matters) и вокала на бандата The Antlers (в Parenthesis), които просто звучат като Tricky ремикси, но важното е, че мистър Трипхоп доказва, че добрите, стари 90-те винаги са на едно Hey Love парче разстояние... Make You Feel Good!

 

 

blake James Blake – Overgrown

"Speculate what we feel" чурулика Джеймс Блейк във второто парче I Am Sold от втория си албум и е напълно прав – в дебюта си спекулираше с умението си да пее, да предава емоции само с глас (за бийтовете е ясно)... но след толкова разпродадени за секунди турнета вече натрупа солиден вокал тренинг, така че да защити с класа претенциозното заглавие на втория (винаги труден по клише традициите) албум Overgrown. Да, Джеймс е пораснал (с няколко нива), картинката е станала гранде делукс, а изпипани парчета като Retrograde, Life Round Here, Voyeur, (дори на място) колаборациите с RZA (Take A Fall For Me) и с Брайън Ино (Digital Lion), както и едноименното Overgrown уверяват не в "part-time love round here", a в превръщането на Блейк в онази скала на брега, в която се разбиват one-hit wonders вълните.

 

 

djrum Djrum – Seven Lies

2nd Drop Records е една от перлите и (не)добре пазените тайни на брит beats/dub-2step сцената, също като класният агент Феликс Мануел от техния каталог – с дебютния си албум Djrum те гмурка в море от къдрави бийтове, чудно филмови и вокални семпли, всред дъб дълбини и други морски дънни прелести с парчета като Anchors, Como Los Cerdos, Arcana (Do I Need You), Obsession, Lies и страхотното Honey, така че когато изплуваш на самотен плаж в пуст залив да кажеш едно голямо Thank You за усещането, че цялата прелест на света е пред теб.

 

 

bayer Andrew Bayer – If It Were You We'd Never Leave

Вашингтон може и да не е музикалната столица (като изключим силата на Thievery Corporation и Maxmillion Dunbar, например) на Щатите, но втория албум на Андрю Байер я поставя безапелационно на картата на бийт сцената, та дори хвърля ръкавицата на Уест Коуст FlyLo семейството. От бисери като вокално семплираните Lose Sight (с ефирния Ane Brun глас), Echo, You Are и Need Your Love до гъделичкащи инструментали като Opening Act, Doomsday, Gaff's Eulogy и Soul Cry, тук бийт душата ще открие денонощен извор за презареждане на батериите. We'd Never Leave този оазис, както се казва...

 

 

cocorosie CocoRosie – Tales Of A Grass Widow

Неслучайно сестри Касади, по познати като Бианка Coco и Сиера Rosie, озвучиха последната театрална интерпретация на приключенията на Питър Пан – петият им (най-поп ориентиран) албум потапя в добре познатия приказен свят на двете сестри, на ръба на сънищата и реалността, където ефирни мелодии и по детски чаровни вокали (най-вече от Бианка) се сипят като вълшебен прах над летящи флейти, арфи, пиана и бийтбокс герои. В ролята на зън-зън феята влиза инди славея Антъни Хегърти с перфектните Tears For Animals (или Do You Have Love For Human Kind се пита) и Poison, а оди за вечно младия живот като End Of Time, Gravediggress, After The Afterlife и Far Away отвеждат в магичен сън в пролетна нощ, където всяка живинка се събужда за лятото на своето доволство.

 

 

rudimental Rudimental – Home

Дръменбейсът е хамелеон – и ако в средата на 90-те направи инвазия на поп чартовете, а след това мутира и се претопи в десетки субжанрове, сега идва време за нова дръменпоп атака от нюскул вълна продуценти като лондонския квартет Rudimental и техния дебютен албум. Дръменбейс, хаус, геридж и UK Funky се мишмашват тотално с аренби и поп вокали по изпитана Chase & Status рецепта, като тук има място както за стари Rudimental хитове като Spoons, Feel the Love и Not Giving In, така и за актуални чартбрейкъри като химновото Waiting All Night (с експресивния Ella Eyre глас), палавото Baby и гост-маркетинг участия на Emeli Sandé More Than Anything и Free) и рап амазонката Angel Haze, която твърди, че Hell Could Freeze. Адът на летните фестивали обаче се очертава Rudimentalно горещ.

 

 

rainbow arabia Rainbow Arabia – FM Sushi

Партньори в живота, партньори и в музиката – явно на Дани и Тифани Престън не им пука от клишетата за музикалните двойки, както и за игри от сорта "двама са малко, трима са много" и за втория си албум добавиха барабаниста Дилън Райън към инди електронното си семейство, за да поемат към... една одисея в космоса на осемдесетарския синтпоп. Идеята може да звучи ретро и изтъркана (като музиката по всяко FM BG радио), но когато чуеш парчета като Lacking Risk, River's Edge, Precreation, Silence Me и заглавното FM Sushi, ще се убедиш, че винтидж трибют не е мръсен израз, както и че има значение как и къде ядеш сушито. FM сушито, нали...

 

 

junip Junip – Junip

Липсват ли ви Kings Of Convenience? Да... а не бива – лятната меланхоле безметежност отново е тук с шведското трио Junip и инди звездата в него Хосе Гонзалез. "It's alright for you, It's alright for me" лее мекия си баритон Хосе в So Clear и въобще е пределно ясно, че за всички е идеално добре горещия следобед да звучи като Walking Lightly, Suddenly и Baton, докато не изгрее луната на хитовите неглиже химни тук Your Life, Your Call, Line of Fire и Villain. Иначе казано – keep лежер & play Junip!

 

 

john roberts John Roberts – Fences

Семплирани звуци от морски вълни, от парад в Токио и дзен градина в Киото, глъч от туристи във Версай... – във втория си албум американският резидент в Берлин Джон Робъртс е сглобил интригуващ саунд пъзел от различни кътчета на света. Резултатът – 10 парчета, концептуално кръстени с по една дума, същински оди на радостта от дзен съзерцанието като Palace, Shoes, Calico, Blanket, Plaster и Fences, които отвеждат на кросоувър хаус трип, който надхвърля прага на красотата, хармонията и интимността от чудесния му дебют Glass Eights. Та, have a nice trip с мистър Робъртс!

 

 

 

solar bears Solar Bears – Supermigration

Ирландските "слънчеви мечета" по синт орбита Джон Ковалски и Риан Тренч във втория си албум са ви приготвили приятен саундтрак за миграция към парка и слънчеви бани/игри до здрач там. Парчета като Cosmic Runner, Alpha People, Komplex, епичното Our Future Is Underground (с чудните вокали на рент-Air-певицата Бет Хърш) и The Girl That Played With Light се заиграват с палещите лъчи и пролетните страсти, докато слънцето не се скрие в A Sky Darkly и Rising High, когато разбираш, че Happiness Is A Warm Spacestation. Мдааа...

 

 

david august David August – Times

Времената за берлинския дийп хаус агент Дейвид Огъст са повече от златни – на 22 години, с прекрасен дебютен албум, който се лее като летен коктейл и опиянява неусетно с морски клуб бриз страсти като в Blossom, For Eternity, Anthem, Until We Shine, Velvet, Watch Your Step и финалното за разкош Forgive Me If I Bleed. Да, простете му, че те звучат като парти версии на хитовия Nico Jaar репертоар, но Дейвид не просто яха саунд вълната на деня, а има какво да каже искрено и лично по темата. Та, чуйте неговата версия как звучи парти трип саундтрака на лятото. Или поне на август.

 

 

clockwork Clockwork – B.O.A.T.S.

B.O.A.T.S или иначе казано Based On A True Story е дебютната история на италианското дийп хаус дуо Франческо Леали и Федерико Мачерони, която сякаш си чувал и преди – особено във финалните ала Junior Boys акорди на хита тук Running Searching с класните вокали на набиращото скорост полско трио Chasing Kurt. Заслужава си, обаче, да чуеш отново тази добре позната клубна история, заради изпипани парчета като Places, Prisms, One Way Ticket и най-вече This World Is Not Designed For Us – да, лудналия напоследък свят не е за нас, но нощния, лепкав дансинг е точно по Clockwork мярка.

 

 

galaxy Young Galaxy – Ultramarine

"When you a need a guide, I'll light your way/ The beat is yours so let it play..." пее фронтлейдито Катрин на монреалския квинтет Young Galaxy във флиртовото Fall For You от четвъртия им албум и може да си сигурен, че са се постарали да влязат присърце на всеки дрийм поп фен. Или поне на тези, които си падат по пъстър, калейдоскопичен, носталгичен електро поп в парчета като хитовите Pretty Boy, Fever, What We Want и New Summer, в които ултрамарина далеч не е основния цвят, а направо минаваш с тях под/над дъгата след топъл летен дъжд.

 

 

the knife The Knife – Shaking The Habitual

Какво превръща един обичаен обект в съвременно изкуство – концепцията, която го обяснява, тийз тръпката, която го продава или контекста, който го създава? Брат Олоф и сестра Карин винаги са знаели как хем да прескочат законите на музикалната индустрия, хем да ги използват на макс за своята концепт пропаганда. А в случая на Shaking The Habitual тя е "изкуство, заради самото изкуство" – да, вечните The Knife лайтмотив бунтове срещу политическата мръсотия, срещу социалните, икономическите бъгове и gender гафовете в системата отново са налице, но докато в албуми-класики като Deep Cuts и Silent Shout, те бяха облечени в интригуваща електро плът и кръв, сега The Knife са решили (може би логично на всичко случващо се в света) да свалят всички пластове и да опрат ножа до кост. Оставили да се реят само няколко призраци от миналото като A Tooth For an Eye, Raging Lung, Full Of Fire, Without You My Life Would Be Boring и Ready To Lose, The Knife са наредили концепт инсталация от скелети-идеи в метален лабиринт, чийто изход е в твоята глава. Останалото е претенциозен арт ориентир манифест и лайв шоу, за което може да се каже, че without The Knife your life would be habitual.

 

Бриф: mix IX

Понеделник, 10 Юни 2013г. 00:20ч.

Мелодия на годината Vol.5 – ... и нека mir-logo-black-50x25 бийт трансмисията започне сега!

 

 

boc Boards Of Canada – Tomorrow's Harvest

Изразът "братя по орбита" може и да е метафора в музиката, но за Майкъл и Маркъс Сендисън си е чист буквализъм – двамата шотландски бийт братя сякаш живеят в своя ВОС машина на времето, която обикаля по собствена орбита около Земята и събира звуци и безтегловност от близки и далечни кътчета на Вселената. След 8-годишна мисия в космическия вакуум (толкова ни дели от последния им албум The Campfire Headphase), капсулата се приземи и започна синхронизирана трансмисия (ала ВОС обсесията по нумерологията) на саунд реколтата (то не бяха скрити кодове върху винили, видеобордове в Токио, стрийм в пустинята и в YouTube бездната...), досущ като във филм на Кубрик, хипнотизиращ всички сетива накуп – и ето ти една бийт одисея в Космоса, започваща от съзвездието Gemini през галактиките (населени с мутант гласове на блуждаещи призраци на астронавти и извънземни раси) Jacquard Causeway, Telepath, Cold Earth, Palace Posy, Split Your Infinities и Nothing is Real, до достигане на нови хоризонти в New Seeds и апокалиптичния край в Come to Dust (нещо като ремикс на Reach for the Dead) с мъртвите семена/Semena Mertvykh на надеждата за нов свят. И нека BOC силата бъде с вас, както се казва, защото сага трипът продължава отзад напред!

 

 

immunity Jon Hopkins – Immunity

Денят имунизиран ли е срещу нощта и обратното? Не приличат ли те на двама любовници, които отчаяно искат да прекарат повече време заедно, но така и не успяват? Тази вечна като света история разглежда под микроскоп маестрото на епично красиви ембиънт панорами Джон Хопкинс в своя четвърти соло албум – от еуфоричния миг (We Disappear), в който вратата на дома (или студиото) хлопва зад гърба ти, за да поемеш през лабиринта на нощта (задъханото Open Eye Signal) към нови емоции (обгръщащото Breathe This Air), които сблъскват всичките ти желания, страхове и тайни (ювелирните Collider и Form By Firelight) с изгрева на деня (медитативното Sun Harmonics), когато осъзнаваш, че неусетно си се оплел (като деня и нощта) в хипнотичен филм саундтрак на една невъзможна любов (рапсодията Immunity). А имунитет срещу любовта и музиката на Джон Хопкинс няма. И добре, че е така.

 

 

mtkimbie Mount Kimbie – Cold Spring Fault Less Youth

"I'll share with those who care..." звучи лайтмотива в Blood and Form от втория албум на брит дуото Доминик Мейкър и Кай Кампос, и неслучайно лоялната им фен база се увеличава правопропорционално с надграждането на минимъл дъбстеп естетиката от дебюта им Crooks & Lovers. Резултатът тук – по-богат и шарен (ала стара плетка на нова кука) звук, епични хитове като Made To Stray, Blood and Form и Slow, не толкова успешни колаборации с трипхопъра King Krule (в You Took Your Time и Meter, Pale, Tone) и скритите оръжия за масово денс поразяване, наречени Break Well, Lie Near (барабанù като майски дъжд, наистина) и Sullen Ground. И въобще, пролетта на Mount Kimbie младостта свърши, идва лятото на тяхната бийт зрялост.

 

 

emi4ka Emika – Dva

"Do you know where the art comes from?" пита Ема Джоли в Young Minds, но ако си бил на mir-logo-black-50x25концерта ù миналата година или пък следиш срещите ни с нея, то вече имаш ясен отговор. Всъщност вторият ù албум Dva е достатъчно откровен по въпроса – от призраците на източноевропейското минало до консумеризма на настоящето (Young Minds, Centuries, After The Fall), през girl power-а и сексизма в музиката (She Beats, Sing To Me, Searching, Sleep With My Enemies, Fight For Your Love) до любовта към пианото и класическата музика (Dem Worlds, Primary Colours, Hush) – Dva е като огледало на Ема (а както при всяка жена, промяната идва със смяна на прическата) и така здрачният ù дъб-техно-соул се оцвети с чувствени поп вокали, както самата Ема се превърна от брюнетка в блондинка. С две думи – блондистеп олé!

 

 

wsgm When Saints Go Machine – Infinity Pool

Неслучайно описахме пробивния албум Konkylie на този екстра симпатичен датски квартет като превръщане и на най-скучния ден в ода на радостта от живота. Същото важи с пълна сила и за новия, трети албум Infinity Pool, в който експресивният фронтмен Николай Мануел Вонсил и компания отново са извели формулата на перфектния баланс между машинния гъдел на електрониката и трептящия (като море при изгрев) поп за душата – Iodine, Infinity Killer, Mental Shopping Spree, Mannequin, Order, System of Unlimited Love и непривичния дует Love And Respect с хипхопъра Killer Mike плуват и се къпят в безграничния Saints басейн на хедонизма. Няма нищо гнило в Дания, има само System of Unlimited Love & Respect!

 

 

kelpe Kelpe – Fourth: The Golden Eagle

След дълго редене на живописни бийт пъзели, Кел Макюън най-сетне стартира собствения си лейбъл DRUT по най-подобаващия начин – с перфектни трак и видео (прекрасно обясняващо що е то редене на бийт пъзели) към пилотното Answered ЕР, което да зададе тон еталона за четвъртия му албум. "Полетът на златния орел" започва с ефирно и уверено глич-хоп реене в небето (с Astrolomy и Beaks of Eagles), докато не се стрелне хищнически стремглаво (със Superzero Theme, Single Stripe и Glinterlude) към поредната жертва, след което да се завърне победоносно в скалното гнездо, вдигнал гордо глава (Go Visible, Puds и Answered) в отговор на въпроса кой е господар на небето. Да, Kelpe е един от господарите в бийт висините и може да даде криле на всеки, който усети полета на инструменталния хип-хоп.

 

 

goldpanda Gold Panda – Half Of Where You Live

Дебютният албум Lucky Shiner явно се оказа с пророческо заглавие за Деруин Панда, защото оттогава "звездата" му свети все по-ярко. В продължението Half Of Where You Live, Панда се впуска в един колкото лично сантиментален, толкова и парти трип около света (не за 80 дни, а за 11 трака) – игривите спомени от родната му къща в An English House минават през парти импресиите от визитата му в Южна Америка (мантроподобното Brazil), за да се превърнат в ембиънт колажи от ретро снимки на носталгията, извадени сякаш от шедьовър на съзерцателното азиатско кино (My Father in Hong Kong 1961 и Enoshima), докато не стане пределно ясно, че днес Панда обикаля света в качеството си на класен винтидж (ала Lone) есид хаус продуцент с парти багаж от образци в жанра като We Work Nights, The Most Liveable City и Flinton. Иначе казано – Have a Gold Panda трип!

 

 

bibio Bibio – Silver Wilkinson

Лятна градина край морето, леко блърнат в сребристо залез – Стивън Уилкинсън знае как да те изпрати на релакс терапия още с ранни творения като Lover's Carvings. А в неговата актуална чилаут градина растат всякакви пъстроцветни видове – парчета като A Toute À L'Heure, Mirroring All, Look At Orion!, Raincoat и You са радост за ухото, окото и за душата след тежък работен ден в (Business Park-а, да речем), така че разтуха градината на мистър Уилкинсън те очаква като добър, стар приятел на раздумка.

 

 

zomby Zomby – With Love

Маскираният UK bass герой Zomby сервира за всекиго по нещо (33 скицирани парчета в азбучен ред!) в третия си, двоен албум – първият диск е за феновете на дебютния Where Were U In 92 със задъхания, вокално семплиран винтидж jungle и 2-step бийт в класни образци като Memories, It's Time, Ascension, Overdose, The Things You Do и Vanishment. Вторият диск пък ще легне на сърцето на обсебените от изкривения ембиънт хип-хоп (да се чете trap) във втория албум Dedication със сенчестата красота на Soliloquy, Glass Ocean, Digital Smoke, Sunshine In November и финалното With Love. Така и феновете сити, и Zomby-то цяло и изпълнено with Love хаотична към всички.

 

 

hyetal Hyetal – Modern Worship

Вторият албум на бристолския бийт агент Дейвид Корни започва оттам, където свърши дебютния му Broadcast – експлозивно хармоничният микс от jungle, 2-step, хаус и синтпоп залива като адреналиново цунами още от първите парчета Forefathers и (особено) Playing The Game, а като добавим хипно вокалите в The City Is Ours, ето че ърбан саундтрака е готов. Новото в него е използването на гласовете на града (и на певците Алисън Гарнър и Гилъм Голд) не като вокални семпли за цвят (като в Broadcast), а като акцент, рисуващ пълнокръвна картинка – Northwest Passage, Left, Four Walls и 1000 Lights разказват съвременната драма история на самотни ърбан персонажи, които уж се стремят към близост и разбиране помежду си, а достигат само до центрофугата на дигиталните си нет връзки (Lovers и Jam The Network), докато не се превърнат в Moving Statues, симулиращи живот. Това е то, проклятието Modern Worship!

 

 

ghostpoet Ghostpoet – Some Say I So I Say Light

Tricky може да спи спокойно – мисията му има продължители като Обаро Ежимиве, който заяви силно присъствие с дебюта си Peanut Butter Blues And Melancholy Jam, а сега трипхоп сериала му (и афинитета към странни заглавия) продължава със Some Say I So I Say Light. Характерно накъсания Ghostpoet речитатив този път не е самотен (и как ще е след номинацията за Mercury Prize), а се лее в компанията на афробийт перкусиите на легендата Тони Алън в Plastic Bag Brain (наследник на класическото Liiines) и ефирните вокали на Люси Роуз (в хитовото Meltdown и сенчестото Dial Tones) и Гилъм Голд (в хипнотичното Dorsal Morsel), но май Обаро се чувства най-добре в соло пиано-2-step акция като в Them Waters, Sloth Trot, Msi Musmid и особено в перфектния финал ComatoseKarma-Ghostpoet-Coma е ситуацията!

 

 

close CLOSE – Getting Closer

Ако дебютният албум на кросоувър хаус финягата Уил Сол (под името CLOSE) беше летен коктейл, щеше да се казва ягодово дайкири. Хем лек като морски бриз, хем олюляващ като хамак, всичко в него те приближава към залез край отливно плискащите вълни на морето – от дъб хипнотичните Born In A Rolling Barrel (с реге мантрите на класика Tikiman) и My Way (с Джо Дюки, меденият глас на Fat Freddy's Drop в ремикс от Tanner Ross & Slow Hands), през соул великолепието Wallflower с класните вокали на Fink (записвал със Сол и за първия му албум Space Between), до инструментали ала Jazzanova (Time Fades, Future Love, Inside) и дийп хаус хитовете Beam Me Up и I Died 1000 Times (и двата галещи с гласа на певицата Шарлийн Сорая в компанията на гост-бийт артисти като Scuba и October), които чакат момента да се превърнат в ремикс саундтрака на лятото. Уил Сол пък може да почака соло продукцията му да бъде една идея по-сlose до класата му на мастер диджей и лейбъл селектор на таланти.

 

 

disclosure Disclosure – Settle

Двамата невръстни (Гай на 22 и Хауърд на 19 години) братя Лоурънс се изстреляха в hype орбита с парчета като What's In Your Head и онзи Running ремикс за Jessie Ware и ето, че след една година як маркетинг натиск вече са готови с дебютен албум, който да катери поп чартове по изпитаната Disclosure формула – хитови соул и поп вокалисти (Джейми Уун, Джеси Уеър, AlunaGeorge, Ед Макфърлейн, London Grammar...) + винтидж бийт, флиртуващ с UK хаус, геридж и диско саунд. Settle е толкова албум, колкото и компилация от поотделно силни чарт сингли като January, Defeated No More, You & Me, Help Me Lose My Mind, White Noise и Latch (които си просят точния хит ремикс), в компанията на вокално семплирани попадения като Grab Her! и When a Fire Starts to Burn. Да, братята Лоурънс подпалиха поп класациите, но само може да им пожелаем да са тук и когато навършат възрастта, равняваща се на присъствието на електронната сцена на братята Сендисън (a.k.a ВОС), например.

 

 

qotsa Queens Of The Stone Age – ... Like Clockwork

Виц на деня – Елтън Джон звъни на Джош Хом и го пита:"Знаеш ли какво им липсва на Queens Of The Stone Age? Една истинска Queen!" – и ето ти го Елтън зад пианото и пеещ беквокали в епичното Fairweather Friends, в компанията на стари Джош дружки като Трент Резнър, екс-Queens членовете Ник Оливери и Марк Ланеган, и Дейв Грол зад барабаните. Всъщност целият шести Queens албум прилича на джем сешън между стари авери, дошли на гости в къщата на Джош, за да разцъкат забравени лафове, спомени и да върнат липсващия груув и блус в съвременния рок. И успяват – парчета като Keep Your Eyes Peeled, If I Had a Tail, My God Is the Sun, Kalopsia, Fairweather Friends, Smooth Sailing и I Appear Missing удрят като рок бомба с часовников механизъм, която (в компанията на хорър аниме филм, визуализиращ албума) да избухне на точното място, в точното време. Точно... Like Clockwork.

 

 

 

daftpunk Daft Punk – Random Access Memories

Помните ли Дейвид, детето-андроид от филма Изкуствен интелект, което мечтаеше да бъде обичано като "живо" момче от своите "родители"? Е, "андроидите" Тома и Ги-Манюел явно имат добра RAM памет, защото преразказват тази история в поредния си мега мюзикъл (като предишните Daft филми Electroma, D.A.F.T и Interstella 5555), но във версия на замаскиран трибют към техните "родители"(70-те и 80-те години) в музиката. Мюзикълът започва с "раждането" на андроида и неговата мечта (Give Life Back to Music, Giorgio by Moroder) минава през самоозсъзнаването (Within, Instant Crush и Touch), перипетиите с андроида-жиголо Джо (Lose Yourself To Dance и Get Lucky) и срещата със своя "създател" (Beyond и Motherboard) до превръщането му в "живо" момче (Fragments of Time, Doin' It Right и Contact). Боксофисът е мега обилен, "родителите" (Джорджо Мородер и Найл Роджърс) изживяват Ренесанс, а андроидите-момчета-after all отпрашват с новата си играчка (болид от Formula 1) и личен RAM ремикс пакет под шлем към кич драматичния Daftywood залез.

Бриф: mix X

Събота, 06 Юли 2013г. 00:14ч.

Мелодия на годината Vol.6 – саундтракът на едно протестно лято в кофти царството земно идва с:

 

 

moderat Moderat – ll

Юни, 2009, Барселона: "It feels like walking on rusty nails but the pain is not mine..." пее Саша Ринг, а неописуемият кеф е изцяло мой/твой от това, че току-що те е обгърнал (като в бас утроба) на живо един от най-добрите електронни проекта в последните 10 години. 4 години по-късно светата Moderat троица отново е тук, за да продължи легендата с албум, който звучи толкова повече като соловия Walls на Apparat, колкото повече първият Moderat беше в кръвната бас група на Modeselektor. Всъщност Герно и Себастиан твърдят, че сами са натискали Саша да пусне повече своя глас в новия албум и неусетно Apparat изпява лятото – от протестите ( + екстра семплирано слонско бас тръбене) срещу световната кофти ситуация в Bad Kingdom, през изгрева на слънцето на надеждата във възнасящото Let In The Light и медитативните като приливно-отливна морска терапия Versions, Gita и Therapy, докато вълните на тъгата не се разбият в брега на щастието с Damage Done и This Time. Мда, времето е Moderat-но!

 

 

snowghosts Snow Ghosts – A Small Murmuration

Ято птици рисува красиво-чудни форми в небето над морето, докато се готви за миграция – обложката на общия дебютен албум на Бристол бас агента Рос Тоунс а.к.а Throwing Snow и вокалната инди фея Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost е прекрасно олицетворение за това как две контрастни птици на музикалния небосклон могат да летят като едно тяло, в една посока. Обединили своя полет преди 2 години в страхотното Lost At Sea EP, сега двамата продължават своята миграция към мястото, където трипхоп и UK bass се преплитат съвършено в рая на парчета като Murder Cries, Covenant (със задгробния глас на Blue Daisy), Secret Garden, Untangle Me, Ropery и And The World Was Gone, докато и последните призраци на меланхолията не залязат в нощното море на удоволствието.

 

 

phaeleh Phaeleh – Tides

Хипнотичните концентрични кръгове, които се образуват от капка падаща във вода, идеално отразяват чара в музиката на Мат Престън. Именно такава картинка изплува с първите акорди на втория му албум Tides в парчето Journey, което те повежда на джулай трип по посрещане на изгрева с Here Comes The Sun (със заклетата Phaeleh вокал партньорка Soundmouse), за да прекараш един хедонистичен като на кино ден на плажа, в хамака, докато, вълна след вълна се носят бриз бас парчета като Storm, Tokoi и Never Fade Away. След това нощта изплува с хипнотичното Whistling in The Dark (в компанията на Augustus Ghost от Snow Ghosts, която ще придружи Phaeleh и на турнето му), а красноречивите Night Lights и So Far Away потапят тотално over the moonlight в безгрижното синьо лято.

 

 

fatdrop Fat Freddy's Drop – Blackbird

Великолепната дъб седморка на Джо Дюки и компания е един от най-успешните експорт продукти на Нова Зеландия. Особено през лятото. Третият албум на маорския реге ансамбъл наистина рисува онази простичка и всепоглъщаща симбиоза между музиката, морето, небето, плажа и теб – от полета на заглавното Blackbird през емблематичните за албума Russia, Clean The House и Silver and Gold до хипнотичните Never Moving и Mother Mother, духовата и ритъм секциите са в идеално сцепление, като това между борда и морските вълни, което обещава перфектното Fat Freddy'сърф парти.

 

 

oooo oOoOO – Without Your Love

Преди 3 години witch house беше моден сленг (както trap днес), търсещ обяснение и пазарен етикет за здрачния саунд на агенти като бийтмейкъра от Сан Франциско Крис Декстър. Днес witch house е погребан в десетки субжанрове, но меланхоле-задгробните синтове, сенчестите бийтове и шепнатите (сякаш бълнувани, а не изпяти) вокали оживяват отново в дебютния албум на Крис. Парчета като Crossed Wires, On It, Across А Sea, Mouchette и Misunderstood се кълнат, че заклинанието witch house все още действа, но е време за малко trap ъпдейт (с The South) и усъвършенстване като във водещите тук Stay Here и Without Your Love. Черна нежност е нощта.

 

 

mayajanecoles Maya Jane Coles – Comfort

Комфортно ù е на Мейа Джейн Коулс през последните 3 години, направо разкошно – дийп хаусът със запазената ù марка от зарибяващи мелодии и чувствени вокали натиска точните парти бутони из световните клубове и фест сцени, независимо дали лее собствена продукция или изпипани ремикси. Всъщност, всред прогресивно нарастващата тенденция електронният саунд да използва все повече структурите на поп музиката, Мейа се оказа логичната старлетка – потенциалните хит сингли като Everything (с вокалите ала The Knife на Karin Park), Burning Bright (с MJC сестрата по орбита Kim Ann Foxman), Fall From Grace (с драматизма на Катрин Поксън от Alpines), Take A Ride (с електропоп естетиката на Miss Kittin) и Wait For You (с трипхоп шепота на Tricky) действат директно по Disclosure формулата на чарт успеха и загатват летен препарти комфорт.

 

 

aguayo Matias Aguayo – The Visitor

Роден в ритъма на южноамериканските перкусии и отгледан с немското, компактно техно, за чилийския бийт шаман Матиас Агуайо няма нищо по-естествено от това да чупи стилови и културни рамки и клишета в неподвластен на определения мишмаш от най-общо казано вокално тропикана техно. Третият му албум (записван на визитации в Аржентина, Мексико, Колумбия, Франция и Германия) е силно повлиян най-вече от прочутите улични bumbumbox партита, организирани от Матиас и приятели, в които правилото е, че няма правила – от перкусионни джемсешъни, през вавилонска мешавица от възклицания и хорови речитативи до тотално счупена бийт вакханалия. Парчета като RRRR, Una Fiesta Diferente, El Sucu Tucu, El Camaron, Levantate Diegors и A Certain Spirit създават напрежение в тазобедрените стави при опитите да бъдат дефинирани в рамките на дълъг списък от (не)познати стилове като tropical bass, cumbia digital, baile funk, tecnobrega...

 


prettylights Pretty Lights – A Color Map Of The Sun

Американският бийт артист Дерек Смит определено може да бъде обявен за "брат близнак по звук" на DJ Shadow – още първите парчета от четвъртия му албум като Color of My Soul, Let's Get Busy, Around the Block (в комбина с хип-хопъра Талиб Куели) и Yellow Bird дават достатъчно електро-дъб-хоп-соул доказателства по въпроса. Разликата е, че за първи път Смит не използва чужди семпли като в предишните албуми, а първо записва с музиканти цялата музика в A Color Map Of The Sun, за да я семплира и преаранжира след това. Двойната микс работа се отплаща перфектно в So Bright, Prophet, One Day They'll know и My Only Hope, след които с надежда може да кажем: Нека бъде светлина, нека бъде Pretty Lights!

 

 

fbuttons Fuck Buttons – Slow Focus

Surf Solar може и да е парчето-визитна картичка на британското нойз техно дуо Fuck Buttons, предвид факта, че бе изсвирено на живо при откриването на Олимпиадата в Лондон миналата година, но фокусът на Андрю Хънг и Бенджамин Пауър винаги е бил малко по-различен от Олимп (въпреки, че имат и парче с името Olympians). По-различен (да не кажем по-безкраен от Олимп), фокусът винаги е бил нойз вакуума на Космоса – третият им албум (отново със седем парчета) го достига още на старта с киборг психеделията на Brainfreeze и The Red Wing, а Prince's Prize, Stalker и епохалното Hidden XS отвеждат в нови измерения и вселения, грандиозни поне колкото олимпийски церемонии или авант-финала на Кубриковата одисея в Космоса.

 

 

holden Holden – The Inheritors

Има много начини да разкажеш една история без думи, само с музика, и Джеймс Холдън поназнайва повечето от тях. В случая, историята е следната: цели 7 години след дебютния си албум The Idiots Are Winning, Холдън взима романа The Inheritors на Уилям Голдинг и го прекарва през призмата на калейдоскопичния си IDM бийт, запазена марка на лейбъла му Border Community. Тънкият намек в заглавието е, че електронната музика днес сякаш се намира в космическа безтегловност и хаос (леещи се в парчета като Renata, The Caterpillar's Intervention, Sky Burial... ), където електро пионерите са останали без наследници, само с трибют от рециклирани митове и стари идеи. Изход обаче винаги има и катарзисът идва с The Inheritors и най-вече в Blackpool Late Eighties – епично пътуване с техно машината на времето, пилотирана умело от Джеймс Холдън.

Джубокс I

Понеделник, 07 Октомври 2013г. 16:27ч.

Музикалният свят е джубокс гигант със заредени милион и едно бийт желания на един клик разстояние – затова новата ни рубрика, всеки месец тематично, ще натиска бутона play на всичко, което се върти в mir-logo-black-50x25 джубокса.

 

 

+ хит минус едно – албумите на repeat mode, за които ще пееш stuck in the middle with me...

 

darkside Darkside – Psychic

Бийт хипнотизаторът Нико Джаар и китаристът Дейв Харингтън са добре позната комбина, смазана като дрийм машина – Дейв е неизменна част от лайв триото на Нико, което логично, миналата година, доведе до издаването на дебютното Darkside ЕР, последвано тази година от упражнението по стил Daftside (или герила ремиксирането на целия RAM албум на Daft Punk), послужило за идеална загрявка преди Psychic. И така общият албум на Нико и Дейв се разлива методично и хипнотично (като цветове в абстрактна живопис) в изпипан лайв ремикс джемсешън с (изненадващо много) шепнати като в сън блус вокали (разтапящите Heart и Paper Trails) и краутрок психеделия (брилянтните Freak, Go Home и The Only Shrine I've Seen), рамкирани от мистъри меланхолията на Golden Arrow и Metatron, за да се получи перфектен саундтрак за филм на Дейвид Линч, когато той все още правеше това, което умее най-добре.

 

 

machinedrum Machinedrum – Vapor City

Добре дошли във Vapor City – мегаполисът от сънищата (ала Генезис) на бийт архитект Травис Стюърт, представил страхотните си интериорни jungle/footwork решения в соло дебюта Room(s), а сега, с втория албум, разгърнал екстериорно бийт дизайна си върху картата на цял сънуван град. Архитектурата на Vapor City събира в еклектичен микс всички стилови метаморфози на Травис – на ухо се набиват детайли и влияния от Sepalcure (проекта с Правийн Шарма а.к.а Braille), JETS (дуото с Джими Едгар) и Dream Continuum (комбината с Om Unit). Тур разходката започва от предградията на Vapor City и гето партитата с Gunshotta, продължава с метрото (Infinite Us и Dont 1 2 Lose U) към центъра на града с китните булеварди Center Your Love, Vizion и любимия Rise N Fall, за да се пуснем по алеите на морската градина (SeeSea и U Still Lie) към кварталите на нощния хедонизъм в неоновото Eyesdontlie и морни да се приберем у дома с Baby Its U. Vapor City – хубав град, хубави хора!

 

 

 

+ носталгия, mon amour – албумите, които сънуват и рециклират доброто старо време за нов живот...


fourtet Four Tet – Beautiful Rewind

Киерън Хебдън лека-полека придобива статут на Дейвид Боуи за електронната сцена – бийт маестро със солиден бекграунд, който няма нужда от излишни рекламни трикове и фанфарен стрийм шум, за да предизвика всемирна еуфория с обявяването/пускането по изпитани олдскул методи на новия си албум. Всъщност герила маркетингът се вписва идеално в концепцията на деветия му албум Beautiful Rewind за олдскул завръщането към пиратските UK garage/jungle/дръменбейс радиа през 90-те в парчета-препратки като Kool FM, Gong, Buchla и Aerial. Все пак Хебдън започна годината със сюрприз фрий албума 0181 (събрал неиздавани записи именно от 1997 до 2001), продължи с преиздаване (по случай 10-годишния юбилей) на класическия трети Four Tet диск Rounds, за да обедини всички елементи в Beautiful Rewind носталгия, а шармантни парчета като Parallel Jalebi (брилянтна симбиоза между хитовите Love Cry и Locked) и Your Body Feels идват сякаш, за да загреят продуцирания от Хебдън албум на сирийската легенда Омар Сюлейман. С две думи – looking Backward, moving Forward.

 

 

mum Múm – Smilewound

Явно в Исландия са намерили златното сечение в отношението качество/количество – на глава от населението се падат ужасно много качествени музиканти. 8-членният броукън поп ансамбъл Múm са поредното олицетворение на това правило – 8 души са успели да постигнат невероятна хармония в шестия си албум, така че да накарат взаимноизключващи се думи като "smile" и "wound" да се леят в едно неделимо цяло като айсберг в океана. Така, над повърхността, като Северно сияние се носят красиви дрийм поп мелодии като Underwater Snow, Eternity is the Wait Between Breaths и The Colorful Stabwound, а отдолу са скрити игриви броукън бийт глич импровизации като в Candlestick, Slow Down, Toothwheels, When Girls Collide и One Smile, сякаш, за да докажат за пореден път, че най-важното е невидимо за очите, както Múm айсберга, в целия си блясък, е видим само със сърцето.

 

 

trentemoller Trentemøller – Lost

Ето, че дойде любимото време от годината на Андерс Трентмьолер – есента (все пак човекът е роден през октомври, нали) с нейните мрачни светлосенки, оловни облаци, барабанещи дъждове, цветен листопад и есенна меланхолия, танцуваща с кинематографичните призраци, останали да витаят от поетичния минимъл техно дебют шедьовър на Андерс The Last Resort. Метаморфозата се случи след Harbour Boat Trips – микс компилация, която разкри, че в сърцето на Трентмьолер туптят здрачен блус, краутрок и крив електропоп, които покълнаха здраво във втория албум Into The Great Wide Yonder, за да достигнат своя апогей в третия, най-вокално обсебен албум, Lost. И така, роуд муувито по изгубената магистрала на психеделичния електропоп започва с отнесените Never Stop Running, The Dream и Gravity, а след мистъри романс отбивките в Candy Tongue, Come Undone и Deceive, епичният катарзис идва със Still On Fire, Constantinople и Trails.

 

 

daedelus Daedelus – Drown Out

Може ли музиката да бъде терапия за преодоляване загубата на близки хора е въпрос почти толкова стар, колкото дилемата за яйцето и кокошката. Бийт обсебеният Алфред Дарлингтън търси отговор за себе си в 12-ти албум, докато терапевтично преживява загубата на баба си и на близкия приятел Остин Пералта. Затова неслучайно 12-те парчета са пропити с минорни синт мелодии и бийт меланхолия – от госпъл молитвеното Tiptoes и жално-потръпващото Frisson, през търсещото сякаш комуникация с отвъдното (чрез семплиран морзов код) At Attentions, до достигане на проникновения за малките тайни на живота в Red-tail & Perigrin и Eureka – заигравка с откритията на Архимед, вдъхновили огледалния Daedelus лайв проект Archimedes Show, но и може би помогнали на Дарлингтън да намери опорна точка и лост за манипулиране на света, в който всичко тече и се променя от една форма на живот в друга.

 

 

nin Nine Inch Nails – Hesitation Marks

Когато говорихме за HTDA (страничният проект на Трент Резнър с жена му и Atticus Ross) като за класно упражнение по стил и влизане във форма с нови идеи преди гранде завръщането на Nine Inch Nails не се шегувахме – от лайв шоуто (някои елементи от него си бяха направо тествани по време на редките HTDA концерти) до парчета като Find My Way, осмият албум Hesitation Marks звучи като здраво тунингована HTDA версия, пропита обилно със саунд носталгия по класическите албуми The Downward Spiral, The Fragile и With Teeth. Както иронично (ала Боен клуб) шепти Трент в Copy of A"I'm just a shadow of a shadow of a shadow always trying to catch up with myself" – сенките на миналото, мастер индъстриъл опита и носталгията се гонят в парчета като Came Back Haunted, Satellite, Various Methods of Escape, In Two и I Would for You, докато новите хоризонти изкушават с Running, Disappointed, All Time Low и ремиксите в deluxe изданието.

 

 

 

+ любов от пръв поглед – първият път винаги е запомнящ се и неповторим... като дебютните албуми...


hemsworth Ryan Hemsworth – Guilt Trips

Бийт след бийт, ремикс след ремикс, ЕР след ЕР, неуморният канадски хитмейкър Райън Хемсуърт методично и баслогично стигна до дебютния си албум. Резултатът – по-добрият хипхоп наоколо се обяснява в любов на всички bounce вариации, с които флиртува през изминалата година – от старата, ама лачена аренби любовница (в Small + Lost, Against A Wall, One For Me и Day/Night/Sleep System), през trap (Weird Life) и неосоул забежки (Still Cold с приятен Baths вокал) до перфектния инструментал романс с Avec Vous, Yaeko Mitamura Is Lonely и Happiness & Dreams Forever. Иначе истинската любов идва със самоироничното Ryan Must Be Destroyed, след което всеки бийт лавър би казал "Ryan Must Be Enjoyed", дори (на сутринта) да е въпрос на Guilt Trips удоволствие.

 

 

forest swords Forest Swords – Engravings

Цяло меломанско щастие е, че британският бийт перфекционист Матю Барнс не изгуби слуха си (имаше такава опасност след издаването на пробивното Dagger Paths ЕР), което го накара да се откаже за кратко от музиката и да се концентрира в работата на графичен дизайнер – дебютният му албум Engravings е абсолютна наслада за ухото, стелеща се кинематографично като мъгла по планински склон или като морски вълни, разбиващи се в скали. Именно усещането за простор и епични панорами (от околностите на родния за Матю Ливърпул), което Барнс създава с композиции като The Weight of Gold и Friend, You Will Never Learn, преплетено с мистични митове (брилянтните Thor's Stone, Ljoss и Irby Tremor), и семплирани като мантри вокали (неговите и на вокалистката Anneka) в Anneka's Battle, Gathering и An Hour, създават магията тук, която ще те разходи из дивни райски кътчета по земята, без тялото ти да е мръднало и на сантиметър.

 

 

liar Liar – Spirewards

Ако имаше изненада в избора на бийт агенти, които да ремиксират ХХ-вия хит сингъл Chained, то това определено бе румънеца Liarрезултатът, обаче, бе толкова впечатляващ, колкото и дебютния му албум, в който висша класа future garage, басхаус и соул се преплитат така експлозивно, че би било логично Liar да е роден не в Букурещ, а в Лондон. Глобализация му е майката, като в откриващото Western Digital (семплиращо Нина Симон вокали и класиката Strangefruit на Били Холидей) или в еклектичните Pygmalion, Vesper, Godcity, Uchronia и бас еуфоричните Gunmother Knows Best, Young Love и Edendrive. Та, Liar хич не лъже като обещава чуден трип за всички от сърце до Обетованата парти земя.

 

 

joywellboy Joy Wellboy – Yorokobi's Mantra

Партньори в живота, партньори и в музиката – белгийците Джой Адигоки и Вим Янсенс са от тези музикални двойки сякаш родени един за друг, които не просто живеят, а дишат музиката заедно. Като Трики и Мартина Топли-Бърд навремето. Всъщност те и така звучат в дебюта си – по онзи сантиментално-шик трипхоп начин в Before The Sunrise, Lay Down Your Blade и Disconnected, със здравословна доза направи-си-сам видеоклипове и самоирония (в Buy Me Flowers, My Heart Ran Away, I Can Handle и What Baby), но винаги чаровни сплетени един в друг като черен/Джой и бял/Вим белгийски шоколад в изкусителни парчета като Mickey Remedy, On The Beach и особено The Movement Song, която може и да звучи така: "I thought I was Tears but then the Joy Wellboy began to flow...".

 

 

londongrammar London Grammar – If You Wait

Ако Florence + the Machine ви липсва напоследък, британското трио на фронтлейдито Хана Рийд, продуцента Dot Major и китариста Дан Ротман е насреща – дебютният им албум е прекрасно олицетворение на идеята, че най-важното нещо в музикалния свят винаги е било да се появиш в точното време, на точното място, с точните хора – Hey Now, както се казва. Хана звучи като по-малката сестра на Флорънс, докато Dot и Дан флиртуват с всички добре познати трикове в бритпопа (чуй Flickers, Hey Now, If You Wait, Strong, Darling Are You Gonna Leave Me и Nightcall), опирайки се на класики в жанра (Metal & Dust е ритъм-близнак с Unfinished Sympathy на Massive Attack), докато над всичко се извисява вселенския хит Wasting My Young Years – повече такива песни и Хана, Dot и Дан, със сигурност, няма да пропилеят младите си години в центрофугата на шоубизнеса.

 

Джубокс II

Неделя, 08 Декември 2013г. 08:45ч.

#Tweet Джубокс албумите до края на годината в едно изречение. За тези, които не обичат да четат, но обичат да слушат...

 

 

boman Axel Boman – Family Vacation

Еклектиката отдавна не е тема-табу, а средство за масово поразяване на дансинга – дебютният албум на Аксел доказва в десетката, че ембиънт дъб (#Fantastic Piano), афробийт (#No Sweden), реге (#Animal Lovers), диско (#Bottoms Up), техно (#No! No! No! No!), хаус (#Hello и #Son Of A Plumber) винаги са били от едно денс семейство, както @Axel Boman is the man!

 

 

 

omunit Om Unit – Threads

@Джим Коулс не е самотен бегач на бас разстояния – мнозина притежават нужните брекбийт/jungle/2step/дъбстеп/grime качества, демонстрирани в спринтове като #Folding Shadows, #Wall Of Light, #Jaguar, #Wicker And Pearl и #Governer's Bay, но малцина имат запазен #Corridor 2013 на финала на бийт маратона тази година.

 

 

 

sunglitters Sun Glitters – Scattered Into Light

@Виктор Ферейра го каза най-добре, когато ни беше на гости – "мелодията е сърцето на @Sun Glitters", онази мелодия като в #I, You, We... Know, #Closer To The Sun, #Lonely Trip, #Scattered Into Light и #And The Sun Goes Down, която свисти като вятър около плъзгащите се вокали (на @Сара Капаи от @Diverting Duo) и вълнообразен бас, подходящ както за изпращане на залязващото синьо лято, така и за сърфиране из снежната "пудра" на зимата.

 

 

 

flex Volor Flex – Sabo

@Алекс Фролов (или @Burial от Република Коми) изсвирва своята северно ледовита лебедова песен (последен, четвърти албум под този псевдоним) – #Trick or Treat, #Spellbound, #World Turns To Dust, #Viṣṇu, #We Rise, #Hot Monday, #Blindness, #Blackout и #Stranded озвучават срещата на необятната, мистъри руска тайга (и душа) с характерно мрачния Burial 2step/garage, така че Сиктивкар (столицата на Коми) и Лондон са побратимени във вечна дружба, малко преди самият @Burial да издаде своя вече традиционен (от три зими насам) коледен ЕР подараък.

 

 

 

buriald Burial – Rival Dealer

Семплирана реч на @Лана Уашовски (да, същият брат Уашовски), питчнато аренби, поп мелодии... – това не само е най-еклектичното @Уил Бийвън творение, маркиращо нова глава в @Burial бийт одисеята, но #Rival Dealer, #Hiders и #Come Down To Us са толкова епично красиви и работещи на няколко нива, че за втори път правим изключението да разгледаме едно ЕР наравно с цели албуми. И защото @Burial няма аналог в тия дигитални маркет времена.

 

 

 

talabot John Talabot – DJ-Kicks

В каталунския @Talabot речник #дийп хаус не е мръсен израз – хипно афробийт (#The Grasshopper Was The Witness, #Streets), ембиънт техно трип (#I Heard Them Say, #Escape To Nowhere), неоткриваеми винил бисери (#Innermind), дийп хаус благини (#Without You, #Sideral, #Klinsmann, #It's All Over) и отговорът на въпроса защо се нужни все още микс компилации в подкаст и фрий онлайн микс ерата. @Talaboman олé!

 

 

 

moods of futurejoy Guido – Moods Of Future Joy

@Гай Мидълтън знае две и двеста за бас субжанровете – вторият му албум, с парчета като #Jupiter, #Afrika Pt 2, #Green Eyed Monster, #Heartful Dodger, #Midnight Savannah и #Squeaky Jungle, продължава идеята от дебютния #Anidea за заигравка с дъбстеп/garage/jungle/UK bass moods пропорциите, така че да не звучи като еклектичен бас кич за катерене на попчартове, а като Future Joy суетня край домашната саундсистема.

 

 

 

akkord Аkkord – Аkkord

@Manchester AkkordUnited играят в нападение с бийт крилата @Synkro и @Indigo – бас мутиралите техно попадения #Smoke Circle, #Folded Edge, #Conveyor, #Channel Drift и #Navigate им донасят победата в последните минути на оспорваното warehouse дерби на деня.

 

 

 

hejira Hejira – Prayer Before Birth

Меланхолията спи и сънува зимен сън с Рахел, Сам, Алекс и Алексис – новите протежета на Матю Хърбърт (продуцирал дебютния им албум) изпяват и изсвирват тегобите на съвременния свят (#Litmus Test, #Gypsy of the Soul, #Time, #Dust, #Echoes и #Powercut), така че да отразяват името им @Hejira (на арабски означава пътуване към Обетованата земя а.к.а студиото House of Dreams в техния случай). Nothing More & Nothing Less!

 

 

 

creep CREEP – Echoes

Бийт сенките на @Лорън Дилърд и @Лорън Флакс изплуват в самотата на полунощ – наречи го #gender house, наречи го #creepy house, наречи го както искаш, но #Days (с Роми от @The XX), #Vertigo (с Лу Роудс от @Lamb), #Call Her (с @Tricky), #The Key (с @Alpines) и #Jessica King (с @Dark Sister) блуждаят като изтерзани любовници в среднощна изповед/саундтрак за разбити сърца.

 

 

 

milosh Milosh – Jetlag

Домашният секс(и) микстейп на онзи Wo(w)Man-@Rhye вокалист и почетен @DJ Koze гост, @Майк Милош и жена му Алекса под свещите на леглото на нощта – флиртуозните #Do You Want What I Need, #Don't Call It, #Jetlag, #Hold Me и #This Time са по-зарибяващи от целия @Rhye албум накуп, което доказва, че каквото правят любовниците, го правят най-добре.

Джубокс III

Петък, 31 Януари 2014г. 17:19ч.

#Tweet Джубокскак звучеше mir-logo-black-50x25 плейлистата в началото на 2014 с албумите от нея в едно-две изречения.

 

 

young-fathers Young Fathers – Dead

Неортодоксалното инди-хоп трио на либериеца Алойзиъс Масакуа, нигериеца Кайъс Банколе и шотландеца Греъм G Хейстингс има в актива си не само една от #любимите ни песни за 2013, но и този чуден албум (след миналогодишните Тape One ЕР и Tape Two ЕР) – #Low, #Get Up, #War, #Dip, #Hangman, #Am I Not Your Boy и #I've Arrived правят това, което @Beastie Boys направиха за хип-хопа в началото на 90-те или просто:"Come here and do the right thing"!

 

 

 

illum-sphere Illum Sphere – Ghosts Of Then And Now

Дебютният албум на Райън Хън е чуден сън в зимна нощ – фантазният трип започва #At Night, а #Sleeprunner, #The Road и #It'll Be Over Soon така те оплитат в паяжината на 2stepwork спомените и бас мечтите, че срещата с #Ghosts Of Then And Now звучи като перфектно любовно обяснение – като това на вокал лейдито @Shadowbox в #Love Theme From Foreverness (@FlyLo, ахой!), което те оставя прелъстен и... спящ като бебе #Near The End в утробата на #Embryonic.

 

 

 

rdog Rain Dog – Two Words

Самюел Евънс май си пада по филмите на Джим Джармъш – независимо дали семплира части от тях или заема псевдонима си (от @Дух куче: пътят на самурая, например) – дебютният му албум наистина прилича на кинематографичен трип в страната на дъб-2step чудесата, а парчета като #Nexus (с @Robot Koch), #Cloven, #Regolith, #Nerves Like New Thread, #Once, #Watch Over и #Whistle And I'll Come To You могат да озвучат вечната любов, такава като в последното Джармъш творение @Само любовниците остават живи.

 

 

 

mast Mast – Omni

Наречи го електро-джаз импровизация, наречи го бийт пъзел инсталация, дебютният албум на Тим Конли удря целта – да погъделичка скрити кътчета на съзнанието и душата с парчета като #Ghost, #Dark Matter, #Red, #Omni, #Snoozer, #Wind и #Until You Are Sound (с медитативните вокали на @RYAT), докато накрая самият ти не се превърнеш в звук.

 

 

 

supremecuts Supreme Cuts – Divine Ecstasy

Еклектиката понякога граничи с кича, но не и в саунд речника на Майк Пери и Остин Кюлтис – вторият албум на Чикаго дуото използва жанровете в музиката като трамплин за хаус-поп-аренби-соул-footwork-бас акробатика, която достига #Divine Ecstasy висоти с парчета като #Gone, #Envision (с фронтлейдито на @Poliça), #ISIS и особено #Faded – та, #Fade in Deep Down със @Supreme Cuts!

 

 

 

mogwai Mogwai – Rave Tapes

Уискито вече не вървяло с фъстъци, ами с #Rave Tapes – след като пуснаха собствена лимитирана серия 9-годишен скоч, докато осмият им албум катери устремно поп чартове, шотландският квинтет @Mogwai вече е с фул #Master Card актив – за всичко останало има парчета като #Simon Ferocious, #Remurdered, #No Medicine for Regret и #The Lord is Out of Control, които приближават краутрок петорката към култ ореола на сънародниците им @Boards Of Canada.

 

 

 

planningtorock Planningtorock – All Love's Legal

"The Gender Is Just A Lie", така че "Fall In Love With Whoever You Want To" – посланието в третия албум на ню диско drama-cum-drama кралицата Джем/Джанин Рострън е очебийно ясно – от #Welcome, #All Love's Legal, #Human Drama през #Let's Talk About Gender Baby (рифреш #Full of Fire римейка ù на @The Knife) до миналогодишния хит сингъл #Misogyny Drop Dead и ювелирните #Public Love и #Patriarchy Over & Out, иде реч за темататична забава без делене по жанрове и полове, защото #All Love's Legal, нали!?

 

 

 

moodymann Moodymann – Moodymann

Моторният град може и да е фалирал, но легендата за детройтския #Freeki Muthafucka е жива – явно Кени Диксън Джуниър обича да рециклира хитро изпипани митове и в този нещо като best of-микстейп/нещо като джемсешън-опушено-соаре, преплита различни версии и семли на култовия си хит #Freeki Muthafucka със стара продукция (#Hold It Down, #Desire с @Хосе Джеймс, #IGuessuneverbeenlonely, #I Got Werk, #Come 2 Me...) и бъдещи хитове като #Lyk U Used 2 (с @Andrés), #Sunday Hotel и #Sloppy Cosmic. @Moodyfucka е той!

 

 

 

actress Actress – Ghettoville

Лебедовата песен на Дарън Кънингъм (под този псевдоним) звучи като лебедова песен на фалиралия Детройт – настроението минорно, ритъмът декаденс (повечето парчета звучат като версии на сингъла #Grey Over Blue) сякаш не само моторния град, ами и детройтското техно е банкрутирало. Новата стара @Actress ера, обаче, изгрява на хоризонта на надеждата с #Rap, #Gaze и #Rule – та, #Don't stop the music, ами завъртете и дебютния Hazyville в пакета!

 

 

 

dubna Vtgnike – Dubna

Освен, че е мастер на бийт съспенса, Никълъс Джаар явно има ухо и за апокрифни таланти – дебютирайки за неговия лейбъл @Other People, московчанинът с труднопроизносимото име @Vtgnike умело преплита дъб ембиънт с footwork (в парчета като #Campaign Refix, #Jimmy Dub, #Zarubezh и #Umida), което си е почти толкова сложна задачка, колкото да миксираш картината Зима на Брьогел с образа на московския "град на науката" Дубна в артуърка на същия албум.

Джубокс IV

Петък, 28 Февруари 2014г. 12:55ч.

#Tweet Джубокс – ключовите думи са #back, #дебют и #февруари, а #музиката идва от:..

 

 

max-cooper Max Cooper – Human

Дебютният албум на британския броукън техно мастер Макс Купър прилича на концептуалната му видеосерия #Човек VS Машина (все пак Макс се занимава и с генетика) – хем абстрактен като сай-фай сън, хем органичен като усещане за интимни човешки емоции – #Adrift, #Numb, #Automaton, #Empyrean, #Awakening, #Impacts и #Seething бродят като блейд рънъри по ръба на мозъчната кора между двата свята (#Човек VS Машина) в търсене на идеалната симбиоза. Мисията – перфектно изпълнена!

 

 

 

nenehcherry Neneh Cherry – Blank Project

#"Good things comes to those who wait, they say" – реди, като мантра, Нене в гранде финалето #Everything и чакането наистина се отплати на макс – 18 години след последния ù албум, тя изчака родилия се от инцидентен джемсешън (с братята Пейдж а.к.а @Rocketnumbernine) проект да си намери густо бийт майстора, а при @Four Tet празно няма, казват! Перфектните #Weightless, #Spit Three Times, #Dossier, #Out Of The Black... абе, всяко от 10-те парчета в #Blank Project се равнява на триумфално (епично бият барабаните, да) феникс възкръсване (ала @Tricky миналата година) на един истински деведесетарски герой.

 

 

 

francisharris Francis Harris – Minutes Of Sleep

В живота на всеки човек има няколко важни мига, които тотално преобръщат вътрешния и външния му мир – в случая на Франсис Харис това е загубата на родителите му и ако предишния му албум #Leland бе реквием за смъртта на баща му, то #Minutes Of Sleep е реквиемът посветен на майка му. А Харис не само изостави текхаус алтерегото си @Adultnapper и напълно преобрази начина си на живот, но и композициите #Dangerdream, #Me To Drift, #Lean Back, #What She Had, #New Rain и особено #You Can Always Leave (преживяваща нощта на смъртта на майката на Франсис) се леят именно като медитативно, терапевтично преосмисляне на битието с идеята, че когато светът ти рухне остава само... Музиката.

 

 

 

sohn SOHN – Tremors

Ако някога сте търсили близнак на Майк Милош (от @Rhye дуото), то сигурно сте стигнали до @SOHN – дебютният албум на британския дриймпопър колажира настроения, глас-кадифе и песните, които го издигнаха в звездна орбита – като вселенския хит #The Wheel, миналогодишните #Lessons и #Bloodflows, и настоящи поп бисери като #Artifice, #Fool, #Lights и #Tempest.

 

 

 

hauschka Hauschka – Abandoned City

Въпреки, че миналогодишния му албум се казваше #Salon Des Amateurs (по едноименния денс клуб в Дюселдорф), Волкер Бертелман си е пиано мастер отвсякъде – новото му предложение запазва концепт формулата за аранжиране на техно и хаус мелодии само с аналогово (но prepared) пиано, а отправната точка тук са градове-призраци по света – #Agdam, #Elizabeth Bay, #Thames Town, #Sanzhi Pod City и #Bakersville не само са имена на действително изоставени, запустели градове, но и звучат като духовете останали там, танцуващи на акустични техно сонати на лунна светлина.

 

 

 

stip Valentin Stip – Sigh

Тези дни лейбъл задругата @Other People на Нико Джаар е под пара – издават албум след албум и сега на ред е дебютния на "стария", верен Нико "авер по орбита" Валентин Стип – логично, 21-годишният парижанин се движи в меланхоле естетиката и слоумоушън стилистиката на Нико в парчета като #Pendule, #Correlation, #Aveu и #Regards sur l'Enfance (I et II), които рисуват вечерен акт по ноти под звездите на нощта.

 

 

 

deadbeat Deadbeat & Paul St. Hilaire – The Infinity Dub Sessions

Гласът на Paul St. Hilaire (познат и като @Tikiman от безброй @Rhythm & Sound релийзи) е емблема за дъб техно кралството, а ако въртите с умиление до откат @Moderat класиката #Let Your Love Grow, то ще посрещнете с още любов новата комбина на Пол с друг дъб класик, какъвто е Скот Монтейт а.к.а @Deadbeat – от римейка на дъб емблематичното #Peace And Love, през минималистичните #Dopa и #What The Heck Them Expect, до мастър образци като #Rock Of Creation и #Little Darling – всичко води до мир и благоденствие в дъб душите.

 

 

 

poemss Poemss – Poemss

Канадската електронна сцена винаги е вадела по някой интересен заек (или котка) от цилиндъра и дебютният проект на Аарън Фънк (познат като техно бруталиста @Venetian Snares) с ефирните вокали на Джоан Полък не прави изключение – дъб ембиънт като съновидение, доза ню уейв, стелещ се като призрачна мъгла, малко готик блус (ала Ник Кейв на синт терапия) и дори glitch акцент – здрачните поеми като #Ancient Pony, #Heads On Heads, #Bedtime, #Losing Meaning, #Hall Of Faces и #Kissing Song звучат сякаш @Алиса/Джоан Полък е решила да провери колко дълбоки са заешката дупка и бийт подсъзнанието на @Чеширския Котарак/Аарън Фънк.

 

 

 

wildbeasts Wild Beasts – Present Tense

В сегашно време, музиката и светът все повече залагат на рециклиране на митове/легенди/ноухау/минало в търсене на самопреоткриване и точно нещо такова е направил и британският инди квартет в четвъртия си албум – изместили са фокуса от китарните рифове към синт електрониката и дигиталния басбийт, а вокалите на Хейдън Торп все повече се равняват по медения капацитет на @Антъни Хегърти(метъра) – ясно си личи още от първо слушане на парчета като #Wanderlust, #Daughters, #Nature Boy, #Mecca и #A Dog's Life, които знаят що е то добър поп в сегашно време.

 

 

 

tinariwen Tinariwen – Emmaar

Как щеше да звучи фестивала @Уудсток, ако се провеждаше в сахарските дюни на Тимбукту, Мали – отговорът идва с произхождащата именно оттам туарег банда @Tinariwen, през която (за 35 години номадски живот) са минали толкова музиканти и песни-истории, почти колкото са песъчинките в любимата им пустиня (чието име на туарег носи бандата). #Emmaar (също на туарег езика) пък означава "горещ вятър" и именно това (под формата на пустинен китарен риф и сахарски перкусии) лъха и свисти покрай ушите при срещата с пясъчни оди като #Toumast Tincha, #Chaghaybou, #Imidiwan Ahi Sigdim, #Tahalamot и #Koud Edhaz Emin, които разказват трип-метафори за безкрайното ни лутане в пустинята на живота.

Страница 1 от 6

онлайн