My Mir

#Tweet Джубокс – залагаме на #глас, #цветове, #стигмабийт, #слънце и #море с:..

Chet Faker – Built On Glass

Никълъс Джеймс Мърфи (или Гласът на Големия бариерен риф) стигна до дебютния си албум по всички Мърфи закони на съвременния шоубизнес – първо правиш кавър на достатъчно хитова песен (#No Diggity на @Blackstreet и #Archangel на @Burial), така че неумолимо да влезе в главите на хората, после пускаш чудни лайв сесии и миниалбум (#Thinking In Textures), които да запалят негасимо искрата като покажат на какво наистина Душата е способна, а накрая завърташ хеттрик комбина с "героите на деня" (#Left Alone с @Flume и общото им #Lockjaw ЕР), с което да си сигурен, че Играта ти е в кърпа вързана. #Built On Glass е граден на същите принципи – римейк на добре познати парчета (#Cigarettes & Loneliness като своеобразно ювелирно продължение на Cigarettes & Chocolate), колаборации (разтапящо познатото #Melt с @Kilo Kish), лайв фаворити (#1998, #Gold...) до достигане на @Faker есенцията в #Talk Is Cheap, #To Me, #Blush, #Lesson In Patience и #Dead Body, които успокояват, че вътрешният мир/играта е там, където е... океана-глас на Големия бариерен риф.

Mo Kolours – Mo Kolours

Дебютният албум на Джоузеф Дийнмамод е огледало на неговия произход (оплитащ в едно цяло островите Мавриций и Англия) – пъстра, калейдоскопична, слънчева смесица от дъб, соул, хип-хоп, фънк (ала успешната му ЕР трилогия) в нещо като пъзел-микстейп, а парчета като #Little Brown Dog, #Mike Black (кавър на бандата @Cymande), #Say Word, #Afro Quarters, #In Her Eyes (Funk Heart), #Natural Disasters Wish List и #Straight Ruk (комбината с брат му @Jeen Bassa) се превръщат в перфектния саундтрак за чуден ден в парка, който не ще искаш да залезе – Mo Kolours, more, more...

A/T/O/S – A Taste Of Struggle

Може името им да е съкратено от A Taste Of Struggle, но енигматичното белгийско дуо на @Amos и @Truenoys оперира в абсолютна хармония, като в ин и ян сливане на мъжка (дълбоки бас бийтове) и женска (ефирно галещи вокали) енергия – дебютният им албум е перфектното олицетворение на тази симбиоза в тракове като #What I Need, #Cosmos, #Roses, #A Taste Of Struggle, #Variation и особено в #No Heart – да, те имат и сърце, и душа, и One Love!

Rumpistol – Away

Йенс Кристиансен умее да разказва приказки само чрез музика. Такива като на легендарния си сънародник Андерсен – ту сладки, ту горчиви, ту мрачни, но винаги някак красиви и чувствени. Дали ще семплира детски песни като в #Asleep и в #Adrift (с архивен запис на самия Йенс като дете), или ще са обяснения в любов като #Away (дъб дуета на @Red Baron с Катрин Милс-Римър), като трептящите #A Glance, #A Fall или #Atacama (с друг чест гост-вокалист Джон ЛаМоника), всичко в петия му албум звучи като терзанията в душата на Малката русалка, вкаменена на датския бряг.

Todd Terje – It's Album Time

Да, крайно време му беше на Терйе Олсен за дебютен албум и в него е събрал всичко онова, което го превърна в запазена спейс диско марка – хуморът (като в ироничното заглавие, обложка и интро); любимите едити на ретро класики (римейкът #Johnny And Mary на @Робърт Палмър с вокали от самия @Брайън Фери); тропикана диско фиестата на #Svensk Sås, #Preben Goes To Acapulco и #Alfonso Muskedunder (напомнящи първото му #Eurodans ЕР); спейс синт вакханалията (ала #Ragysh ЕР) на #Strandbar, #Delorean Dynamite и #Oh Joy, също като във вселенските хитове #Inspector Norse и #Swing Star (от миниалбума #It's the Arps) – @Terje синт машината на времето те очаква за лайв трип към неонов, осемдесетарско-невинен плаж.

Quantic – Magnetica

При визитацията си у нас Уил Холънд доказа, че #еклектика не е мръсна дума, а такава типично @Quantic бийт шарения се лее многоезично на поразия и в новия му албум (който ще може да чуете на живо на 21 май) – от любимата му кумбия (парти колумбиана заредените #Descarga Cuántica, #Duvidó и #Muevelo Negro), през соул (#You Will Return с абоната @Алис Ръсел и #Painting Silhouettes), боса нова (в бразилската лекота на #Caruru и #Aguas De Sarongo), афрофънк (ала етиопското #Arada) и реге (#Spark It лее @Jah Love) до типични мишмаш инструментали като #Sol Clap и #Magnetica, които нашепват изкусително, че лятото е все по-близо и по-близо...

BADBADNOTGOOD – III

Канадското неортодоксално джаз трио на китариста Честър Хансън, кийбордиста Матю Таварес и барабаниста Александър Совински превърна в запазена култ марка акустичното свирене на хип-хоп хитове (като на @Nas, @Канйе Уест или пък в комбина с @Tyler, The Creator) и на бийт класики (от @FlyLo, @HudMo или @Джеймс Блейк) – с всеки следващ албум, обаче, кавърирането остава все по-назад в плановете на триото и все повече собствените им продукции като #Can't Leave The Night, #Hedron, #Since You Asked Kindly, #CS60 и #Sustain открадват шоуто.

Vermont – Vermont

И заедно, и поотделно Данило Плесоу (или @Motor City Drum Ensemble) и @Маркус Воргул са заслужили хаус герои, но тук двамата комбинират пристрастията си към ембиънт музиката – денс дръм ансамбълът е заменен от синт линии, разливащи се като лъчи по залез слънце (напомнящи @Tycho психеделията в по-електро вариант), а #Übersprung, #Dynamik, #Majestät, #Elektron, #Macchina и #Lithium те отвеждат там, където денят целува нощта.

Luke Vibert – Ridmik

Британският електро герой @Люк Вайбърт сигурно има в гардероба си тениски с надпис #I Love Acid или #I Love TB-303 – от заглавното парче #Ridmik, през "котешкия марш" #Six Eight и фънки заредените #Acrobot и #Acage до емблематичните #cs303 и #Double Dipped Acid, всичко в новия му албум сякаш крещи (ала диска му Lover's Acid): #Viva Acid House – сега и завинаги!

Fred V & Grafix – Recognise

Този месец не само, че ще може да чуете на живо дебютния албум на Фред Вармън и Джош Джаксън, ами те пристигат и в най-подходящата компания, тази на лейбъл боса им Тони Колман (или @London Elektricity) – неслучайно, защото половината албум (адреналинови тракове като #Bladerunner, #Major Happy, #Hydra, #Recognise и #Green Destiny) напомня най-доброто от класическия @London Elektricity диск #Power Ballads, а другата половина е... (за шок и ужас) поп чартов (ала @Rudimental) R'n'B(ass), който звучи по-добре в компанията на @Etherwood (във #Forest Fires, което най-вероятно ще се лее на живо в София) и в кросоувър забавата #Let Your Guard Down.

#Tweet Джубокс – лятото е #underdestruction за всички #idmghosts и #everydayrobots, които виждат света в #blue, но #еспрesso, #diskomiks и #loveapparatus има за всички от сърцe, докато накрая #само любовниците останат живи...

KiNK – Under Destruction

"Ние сме машините, Вие сте машините" - може и така да се обобщи @KiNK класиката #V Zavoda, защото ако доста неща се промениха оттогава, то обсесията му към машините и аналоговия джемсешън остана неизменна и незаменима (както самият Страхил Велчев идеално описа архитектурата на дебютния си албум) – затова, ако позвъните (да, и звънец има) на първия етаж на неговия ретро-футуристичен блок, ще ви отвори наелектризирана #Dama (вдигаща летвата високо за всичко, което @KiNK и @Rachel Row някога са правили или ще правят заедно). На следващите етажи попадате в класическата IDM зона ала @Orbital (#Teleport, #Vodolaz и #Summa Technologiae) и ала @Aphex Twin (#Tok и #Kakavida), които съжителстват в такава тотална хармония с олдскул есид хауса и детройт техното на #Sintezator, #Povreda, #Melodia и #Source Of Uncertainty, че основният закон на @KiNK бийт деструктивизма ("да разрушиш Музиката на съставните ѝ части, за да изградиш нещо ново") се превръща в нещо като... най-добрият, изпипан и хомогенен български техно албум евър... Останалото е... наследство от хиляди (попаднали #Under Destruction) саундсистеми по света и у нас.

William Onyeabor – What?!

Кой е Уилям Ониабор е въпрос с много отговори, с цял филм, който се опита да разплете мистерията... За едни той е просто #Fantastic Man с 8 самиздат албума от неговия лейбъл @Wilfilms, за други е #Atomic Bomb-а, взривил нигерийския електрофънк в края на 70-те и напълно загърбил музикалното си минало днес, а за трети е неизчерпаем афробийт извор на вдъхновение – последните забъркват тук калейдоскопичен ремикс/кавър трибют на неговото наследство, а парчета като #Atomic Bomb, #Body And Soul, #Good Name, #Heaven And Hell и #Why Go To War? са напълно преобразени в ръцете на вещи в занаята като @Hot Chip, @Joakim, @JD Twitch, @Javelin и @Daphni а.к.а @Caribou (с добре познатото #YeYe) до достигане на #Something You Will Never Forget...

Kidkanevil – My Little Ghost

Призракът на Япония винаги е обгръщал душата на британския бийт агент Джерард Робъртс (да не забравяме и общия @Kidsuke проект с Дайсуке Танабе) – последното му творение озвучава живописно едно лято прекарано в Токио и страстта му по всичко аниме японско (ала перфектните #Inakunaru, #Keroro Dub и #Earth To G San), но тракове като #Dimension Bomb и ювелирните колаборации с вокалистката @Cuushe в #Butterfly/Satellite и #All Is Not Lost (равняващи се по брилянтната му продукция в @Stateless албума #Matilda) отхвърлят обвиненията в обсесивен японизъм, така че накрая #Tales Of Moonlight And Rain някак прекрасно да обобщи целия албум и да опише това микро гличбийт съвършенство.

Damon Albarn – Everyday Robots

"When You're Lonely Press Play..." – да, първият солов албум (за цели 25 години кариера) на Деймън Олбърн наистина е за онези моменти, обвити в лепкавата меланхолия на майския дъжд, когато правиш равносметка на живота или търсиш летен план за бягство от непосилната лекота на битието – получава се нещо като личен дневник (#Hollow Ponds), изпъстрен с комиксов, ироничен ала @Gorillaz реализъм (чудните #Everyday Robots, #Lonely Press Play, #Mr Tembo) и @Blur призраци на спомените (болезнено интимните #You & Me, #The Selfish Giant, #Photographs (You're Taking Now) и #Heavy Seas Of Love), като всичко това е видяно през очите на един човек, живеещ за мига (на Музиката) in the process of getting old...

Prins Thomas – III

Томас Хермансен, третият от норвежката света спейс диско троица (наред с Тод Терйе и Линдстрьом) е (може би) и най-неуморният – хем ще отпразнува юбилея на лейбъла си с двойната микс компилация #10 Years of Full Pupp, хем вади третия си (най-добър досега) албум. В #III има всичко – психеделични оди (#Luftspeiling, #2000 Lysår fra Morellveien и #Oase), спейс диско буги ала #Åpne Slusa, #Enmannsrock, #Arabisk Natt, #Labyrint, #Kavaler и #Trans (последните три издайнически нашепват, че Томас дели студиото си с Терйе), така, че накрая спокойно може да се обръщате към него с #Hans Majestet или в превод – Негово Величество, Принца!

Little Dragon – Nabuma Rubberband

От @SBTRKT през @DJ Shadow до @Big Boi, колаборациите в последните години на кадифе певицата Юкими Нагано са толкова еклектични и ударни, колкото и музиката ѝ с първата (и вечна) любов, шведската ѝ задруга с момчетата от @Little Dragon – четвъртият им албум звучи доста по-аренби поп наплетен (#Cat Rider, #Pretty Girls, #Pink Cloud и #Let Go) от брилянтния #Ritual Union, но и броукън Dragon есенцията се е запазила в #Klapp Klapp, #Killing Me и #Paris, така че да усетиш сладостта на летните нощи.

tUnE-yArDs – Nikki Nack

Следите на миналото винаги остават – щурата Мерил Гарбъс прекрасно знае това и като профи кукловод (да, именно това е работила навремето, интерлюдията #Why Do We Dine on the Tots? идва за справка) така вещо дърпа конците на всевъзможни бийт плетки и влияния, че неортодоксални инди денс оди като #Water Fountain, #Real Thing, #Hey Life, #Sink-O, #Wait for a Minute и #Manchild се превръщат в най-свежото, неочаквано, шарено (почти цирково-карнавално) и възпитателно поп представление, което ще ви заиграе тази пролет.

The Black Keys – Turn Blue

Когато схемата работи няма нужда от смяна на играчите – след блус рок класиката #El Camino, пътят на Дан Ауербах и Патрик Карни е така осеян с Грами-та и слава, че нямаше как в осмия си албум да не се доверят отново на продуцент мастера @Danger Mouse. Разликата сега е, че по време на записите Дан се разделя с жена си, което (логично) води до осъзнаване тежестта на любовта (страхотно откриващото #Weight of Love), на сублимиралата тъга (#Turn Blue), на равносметките (#Year in Review) до достигане на преобразяването (#Gotta Get Away, #It's Up to You Now, #10 Lovers и #Waiting on Words) за нов #In Our Prime живот – аха, за всяко нещо си има "Blue Key" в тоз живот.

Brian Eno & Karl Hyde – Someday World

И Брайън Ино, и Карл Хайд обичат колаборациите (освен с Хайд, от началото на годината, Ино завъртя комбо и с Деймън Олбърн, и с Оуен Палет), а и пазят в архива общото #Bebop Hurry – затова, без бързане, без натягане, по someday олдскул методика (в студиото, а не през нета) се събират, за да... се позабавляват – парчета като #The Satellites, #Daddy's Car, #Witness, #Mother of a Dog, #Who Rings the Bell и #When I Built This World нямат за цел да доказват нещо или да правят референции към музиката на Ино или на @Underworld (в лицето на Хайд), а просто да пренесат синтфънк забавата и в твоята глава, твоите крака...

Plaid – Reachy Prints

Анди Търнър и Ед Хендли си знаят работата – в осмия Plaid албум класическите IDM благини се леят толкова обилно и от сърце, че композиции като #OH, #Hawkmoth, #Wallet, #Matin Lunaire, #Ropen и #Tether сякаш тържествено празнуват завръщането (и 25 години Plaid съществуване) на близък приятел, с когото винаги има какво да си кажете и който никога няма да ви разочарова – #Home, Sweet IDM Home!

Sylvan Esso – Sylvan Esso

Няма нищо случайно както в природата, така и в музиката – "случайната" среща между певицата Амилия Мийт и басиста/продуцент Ник Санборн неслучайно ражда нещо красиво, също като сливането на двама влюбени, които взаимно си довършват фразите – от най-доброто сутрешно #Coffee, през всички малки ритуали (непонятни за другите), които всяка двойка върши с лекота и интимност в #Hey Mami, #Could I Be, #Dress, #H.S.K.T до пълното сливане в #Wolf и #Play It Right (от която датира срещата им), всичко в техния @Sylvan Esso дом звучи в пълна хармония и обещава страстно инди денс бъдеще.

Heterotic – Weird Drift

Явно бракът между Майк Парадинас (босът на вечно прогресивния @Planet Mu лейбъл) и Лара Рикс-Мартин върви по мед и бийт, защото след миналогодишния #Love & Devotion албум вече са готови с нов бийт романс за трима (заменили за добро вокалиста @Gravenhurst с франсето Матйо Льо Бер а.к.а @Vezelay) – трипхоп еротика се лее из ведро в #Rain, #Boxes, #Lumber, дъб ембиънт флиртове цъфтят в нощта на #Sultana, #Foghorn, #Amniotic... докато накрая само любовниците остават живи.

Jesse Boykins III – Love Apparatus

#"We are The Reawakening of The Romantic Movement, We Live to Fight for Love" е красноречивия манифест, с който завършва хита #The Perfect Blues на фючър соул славея Джеси Бойкинс, така че във втория си албум (или трети, ако броим #Zulu Guru комбината с @Melo-X) няма как да изневери на романтичния си модус операнди – продуцираните от @Machinedrum геридж бийтове се сливат перфектно с глас кадифето на Джеси в #Show Me Who You Are, #B4 The Night Is Thru, #Tell Me, #Live In Me, #4 Ever No More и #Plain, за да завъртят страстен любовен танц, който трае повече от летен флирт за една нощ – #Make Believe в #Love Apparatus-а на Джеси.

Fatima Al Qadiri – Asiatisch

Шиниъд О'Конър класиката #Nothing Compares 2 U, изпълнена на мандарин (разтапящото #Shanzai), стереотип интерпретации на образа на Китай през концепт призмата на микрожанра #sinogrime – всичко това може да се случи само в дебютния албум на кувейтката Фатима Ал Кадири и само в глобализирания свят, създаден сякаш специално за "дигитални" деца като Фатима, която навремето претвори кошмара си от Саддам инвазията в Кувейт в бийт стилистиката на играта #Desert Strike. Само, че Фатима никога не е била в Китай и тук концептуално сънува Китай – не съвсем онзи, древния с митовете и легендите (#Forbidden City, #Loading Beijing и Шаолин/Wu-Tang намигването #Wudang), нито онзи на икономическия бум (#Shanghai Freeway и да, същият град #Shenzhen от обложката на @KiNK албума) или пък онзи на #sinogrime активисти като @Slackk (#Szechuan, #Hainan Island и #Dragon Tattoo) – просто сънува своята #Nothing Compares 2 Fake идея за Китай.

#Tweet Джубокс – #All You Could Do е да натиснеш... #Play...

Alex Banks – Illuminate

Неслучайно @Modeselektor-ите издават през своя лейбъл дебютния албум на бристолския агент Алекс Банкс – бас еуфорията и синт хармонията се сливат ювелир @Moderat-но в химни като #All You Could Do, #Phosphorus, #Initiate и #Sheya, вокалите на Елизабет Бернхолц (в #Silent Embrace и #A Matter of Time) чаровно напомнят какво са правили @Snow Ghosts миналото лято, a парчета като #Solar, #Hush и #Unknown (издаващи, че Алекс някога е ремиксирал брилянтно @Bonobo) просто комбинират в парфе симбиоза всичко онова, което си струва да бъде обичано в електронната музика днес.

Throwing Snow – Mosaic

Явно и докато спи, Рос Тоунс сънува музика – не му беше достатъчен миналогодишния @Snow Ghosts албум (с Хана Картрайт а.к.а @Augustus Ghost) или проекта @Vellico (с брат му Алистър), та намери време и сили за мастер соло дебют – броукън пъзелът от любимите му дигитални и аналогови звуци, семпли и гласове (страхотни вокали от @Adda Kaleh, @Py, @Kid A и Ръсел Морган) се подрежда перфектно като облаците над море, оставящи пътеки за слънцето (и митологичните съзвездия) на парчета като #The Tempest, #Hypnotise, #As You Fall, #Pathfinder, #Maera, #All The Lights и #Saltare.

Lone – Reality Testing

В реалността на брекбийт мастера Мат Кътлър, винтидж есид хауса и инструменталния хип-хоп са обречени да живеят ръка за ръка заедно – перфектната симбиоза се лее на морски талази в парчета като #2 Is 8, #Meeker Warmer Energy, които естествено продължават рейда по гребена на вълната на миналогодишните хит бисери #Airglow Fires и #Begin To Begin, така че петия му албум с бийт раздумки като #Aurora Northern Quarter, #Cutched Under и #Restless City да превърне неговата разкошна #Galaxy Garden (изградена преди 2 години) в морска бриз приказка... без край... за щастие.

Fatima – Yellow Memories

"Standing on the edge of something also very beautiful" шепти Фатима и усещането от целия ѝ дебютен албум е точно такова – нещо красиво, живеещо и дишащо на ръба между разтапящ неосоул и фючър бийтмейкинг (от мастер актива на @Floating Points, @fLako, @Computer Jay, @Scoop De Ville, @Knxwledge...), така че парчета като #Do Better, #Circle, #Ridin Round (Sky High), #Family, #La Neta, #Biggest Joke Of All и #Gave Me My Name да отразят брилянтно истината, че Фатима си е намерила призванието и true family в лицето на @Eglo Records (след няколко силни ЕР-та и колаборации), за да може оттук нататък нещата за @Fatima да бъдат дори #Do Better от сияйно бъдеще.

Joakim – Tropics Of Love

#This Is My Life гласи (като бийт дневник) едно от парчетата в новия албум на френския електро/диско/ноар мастер Жоаким Буазиз и ако предишния #Nothing Gold затвори вратите на пролетта на неговия бийт живот, то #Tropics Of Love ги разтваря широко за неговото лято – там, където идва радостта от натрупания опит, събрал всичко любимо в едно – аналогово електро с диско за цвят (#This Is My Life, #RX777, #Three Laser Fingers) с винтидж поп намигвания (#Bring Your Love, #Heartbeats и #On The Beach римейка по Нийл Йънг), с крив аренби флирт (#Each Other) и афробийт тропикалия (#Man Like Moon), така че накрая @Joakim да се превърне в личен (и неоценен) #Hero на деня.

Archie Pelago & Grenier – Grenier Meets Archie Pelago

Челото и саксофона не са съвсем ортодоксалните инструменти за създаване на електронна музика, но бруклинското @Archie Pelago трио на Грег Хефернън, Зак Кобер и Дан Хиршорн го прави блестящо (след серия от няколко чудни ЕР-та като #Lakeside Obelisk), а когато в компанията се включи и Ел Ей бас продуцентът Дийн Гриниър (или просто @Grenier) нещата отиват към електроакустично съвършенство – музиката в комбина албума им наистина се лее досущ като цветовете в живописния артуърк на обложката им, а тракове като #Swoon, #Navigator, #Phosphorent, #Classon, #Tower Of Joined Hands, #Two If By Sea, #Pliny The Elder и емблематичното (поздрав за Лоран Гарние феновете) #Tell Me Everything, казват тооолкова много без думи, само с калейдоскоп бийтове, че няма какво повече да добавим в лятото на нашето бийт доволство.

Mr. Scruff – Friendly Bacteria

След аниме страстта на Андрю Карти към "картофите", "рибите"... сега дойде времето на "бактериите" – музиката в петия му албум наистина влиза като "вирус" в тялото, а парчета като #Stereo Breath, #Render Me, #Thought to the Meaning, #Friendly Bacteria, #What? (или сакс на макс), #We Are Coming, #Feel Free и #He Don't (с неповторимия Робърт Оуенс глас) наистина могат да "заразят" лятото ти с чудно настроение и кеф – просто @Mr. Scruff е намерил перфектния баланс между дълбокото бас вълнение и сърцетуп вокалите (предимно от Денис Джоунс), така че да Не търсиш лек против #Friendly Bacteria.

Martyn – The Air Between Words

Третият албум на хибрид бийт мастера Мартин Дейкерс спокойно можеше да носи името #The Beat Between Words – да, тракове като #Drones, #Lullaby, #Two Leads And A Computer и #Fashion Skater го узаконяват за пореден път като неподражаем герой на бас/техно/геридж/хаус/дори джаз кросоувъра, но онова важното, висящо неизказано във въздуха се случва между думите/вокалните семпли в епичното #Glassbeadgames (с престижната @Four Tet компания) и комбините с Алина Астрова а.к.а @Inga Copeland в #Love Of Pleasure, #Forgiveness Step 2 & Step 1 и #Like That, които някак напомнят, но не достигат #Great Lengths съвършенството на @Martyn дебюта.

The Acid – Liminal

Дали заради гъстите им бради, дали заради кадифе гласовете им или заради общата им родна Австралия, но между Ри Къминг (иначе казано @Ry X) и @Chet Faker има известни прилики – и двамата сънуват акустичен соул, избродиран с електроника бийт от денс продуценти, с които и двамата обичат да колаборират. В случая, @Ry X току завъртя фамозното @Howling дуо с Франк Видеман (половинката на дийп хаус комбото @Âme) и едновременно с това вече е готов с дебютен @The Acid албум в компанията на Адам Фрийленд (да, босът на брекбийт лейбъла @Marine Parade) и продуцента Стив Налепа – уравнението включва интровертен електро (есид, ако щеш) соул в парчета като #Animal, #Creeper, #Fame, #RА, #Ghost, Clear и (обилно #Howling семплираното) #Basic Instinct, които решават задачата за непосилната самота/лекота на плажното житие.

Taylor McFerrin – Early Riser

Сигурно не е лесно да си син на Боби Don't Worry Макферин, но и мултифункционалният Тейлър Макферин не стигна съвсем с лекота до дебютния си албум – трябваха му 3 години след ювелирните #Place In My Heart и #Broken Vibes ЕР, за да събере накуп всичко любимо на неговото фючър соул сърце – бийт импресии като #PLS DNT LSTN, #Degrees of Light, #Stepps, #Already There (с братята по звук орбита Робърт Гласпър и @Thundercat) и #Invisible/Visible (с бащичко Макферин), които да балансират вокалните бижу колаборации в #Decisions (с Емили Кинг), в #The Antidote (с Най Палм, гласът на @Hiatus Kaiyote) и естествено, вечната класика (с @RYAT) #Place In My Heart, така че всички те да имат запазено място в твоето... морско лято.

WIFE – What's Between

@The Haxan Cloak не е единственият, който умело жонглира между продуцирането на нойз, ембиънт, инди електроника и drone метъл банди (като @The Body) – широкоскроеният ирландец Джеймс Кели (заменил експеримент метъл проекта си @Altar Of Plagues със соло амплоато @WIFE) е истински негов близнак в това отношение и неслучайно двамата работят заедно по @WIFE дебюта – резултатът е неоноар електроника оди като #Dans Ce, #Tongue, #Living Joy, #Fruit Tree и #Heart Is A Far Light, които изплуват там, където денят целува нощта с гласа на Джеймс, загледан в пълната луна.

José James - While You Were Sleeping

Явно на Хосе Джеймс не му липсва смелост да опитва нещо различно с всеки нов албум – след бисер комбините с @Flying Lotus в #Blackmagic и флирта (даже прекален) с първата му любов, джаза, в #No Beginning No End, сега Хосе е в рокстар амплоа – китарата, обаче, му отива на кадифе гласа, а когато добавим и бийт магия ала #Blackmagic се получават неофънк заклинания като #EveryLittleThing, #U R The 1, #Anywhere U Go, #Bodhisattva и #Without U, които обещават, че животът може да бъде... #Simply Beautiful.

Moody Good – Moody Good

Еклектика е първата дума, която изскача наум, когато обхождаш архив бекграунда на бас обсебения Еди Джефрис (половината от екс-дъбстеп дуото @16bit, гостувало у нас и ко-продуцирало парчета от #Biophilia албума на Бьорк) и точно такава жанрова миш-маш оргия те среща в соло дебюта му, бродиран от цяла армия гост-вокали (@Big Narstie, @Rejjie Snow, @Joshua Idehen, @Harleighblu, @Eryn Allen Kane...) – от джазовите интерлюдии (#Eulogy for the Janitor, #Eulogy for the Caretaker, #Beebears Violinterlude) през бас романтичните #Living Off the High и #Musicbx, до оръжията за масово поразяване – 2step/геридж импресиите #Raindrips, #Grumbles n Sparkles, #Rizzlateef и афробийт #Ziambey грайма.

#Tweet Джубокс – или #Right on Time Back by the Beach Still gon' bring the Heat...

Fhloston Paradigm – The Phoenix

Малко е да се каже, че @King Britt е обсебен от sci-fi киното и Космос саундтрака – дали ще бъде @Saturn Never Sleeps (интиме трибют проектът с жена му Русил Милс), дали ще са тематичните му клубни серии #Afrofuturism, или ще е @Fhloston Paradigm (нали си спомняте името на sci-fi курорта Fhloston Paradise от класиката Петият елемент) – всичко тук гравитира в орбита около аналоговия ретро-футура джемсешън на спейс оди като #Race To The Moon (намигване към филм култа The Man Who Fell To Earth), #Letters Of The Past, #Chasing Rainbows, #Tension Remains, #It's All About, #The Phoenix и #Light On Edge (всички заиграващи се едновременно с кино класиките Blade Runner и Петият елемент), които водят галактическия Britt стопаджия до слънцето и обратно на галактиката #Phoenix.

Jungle – Jungle

#"Right on Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat" гласи семпъла в хитовия пробив #The Heat на лондонското дуо Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд (излизащи на живо във вид на великолепна седморка) и те го изпълниха нагледно – лятото и неговите фестивали дишат и суингират в ритъма на буги/диско/фънк/соул въртележката в емблематичните #The Heat, #Busy Earnin', #Time, #Drops, #Platoon, #Julia, #Lemonade Lake и #Lucky I Got What I Want, така че да си припяваш доволно нонстоп #It's Jungle time again & again, Back by the beach...

Cloud Boat – Model of You

Моделът на британското индитроника дуо на Том Кларк и Сам Рикетс поразително напомня този на сънародниците им @Darkstar – и двете банди, при дебюта си, яхнаха пост-дъбстеп вълната, а след това се обвързаха с продуценти на китарни инди групи. Това ясно личи от наследника на дебютния им #Book of Hours в ювелир парчета като #The Glow, #Carmine, #Portraits of Eyes, #Thoughts in Mine и #Hallow, които така рисуват пресечните точки между дрийми електроника и инди поп рифове, че неслучайно @Cloud Boat са играли съпорт и на @Джеймс Блейк, и на @Mount Kimbie.

Fink – Hard Believer

Когато чуеш гласа и китарата на Фин Грийнол няма нужда от повече убеждаване – характерният му дъб-блус (в компанията на барабаниста Тим Торнтън и басиста Гай Уитакър) рисува мараня пейзажи на човешки драми и катарзиси в #Hard Believer, #Green and the Blue, #Pilgrim, #Two Days Later, #Truth Begins и #Looking Too Closely, така, че да повярваш в постижимостта на щастието и да си повтаряш мантрата #Don't Worry Yourself!

Glass Animals – Zaba

Дебютният албум на оксфордския дрийм поп квартет на Дейвид Бейли звучи като Книга за джунглата, в която Маугли си играе със светлината, пречупваща се палаво през стъклените животни и растения на градската джунгла – тропикалия ритъм и невинен, като детска игра, соул се леят и сливат в парчета като #Hazey, #Flip, #Black Mambo, #Pools, #Gooey, #Intruxx и #Cocoa Hooves, така че лятото ти да изтече неусетно като един #Zaba-хамачен следобед.

Matthewdavid – In My World

В света на Матю Дейвид Маккуин цари сексуална ирония, сладострастна лига и бийт-маш-хоп ала запазената @Brainfeeder марка – идеално като за саундтрак на лятото и ако приемеш с намигване парчета като #In My World, #Perpetual Moon Moods, #Next to You Always, #Singing Flats и #Birds In Flight, то те наистина могат да те отведат до парадайза, фаворизиран в емблематичното #In My World.

Submerse – Slow Waves

#Let's Never Come Back Here Again иронично гласи откриващото парче в дебютния албум на британския бийтмейкър Роб Орми, защото няма как да не се връщаш там отново и отново – представи си малък китен залив, слънцето си играе на повърхността на водата, а на морски #Slow Waves се носят като медузи парчетата #Snorlax, #VHS.chords, #Shoreline, #Cut From The Team, #Approaching Ends, #Tapes и #Struck Оut, докато в полюшването на хамака сънуваш бийт-2-step сънища.

Modeselektor presents: Modeselektion Vol.03

@Modeselektor-ите са колкото брилянтни артисти, толкова и успешни мениджъри с мастер ухо за таланта и възходът на лейбъл задругата им @Monkeytown е нагледно доказателство за това – третата серия на вече традиционната им #Modeselektion компилация (събираща накуп актуалните им фаворити) е най-амбициозната (в два диска) и най-еклектична селекция досега – от пост-рок (@The Fall с #Fibre Book Troll) и фючър соул (@Howling със #Signs и @Born In Flamez с #Time Hurtz), през всевъзможни бас плетки (@Robot Koch със #Sun, @Cid Rim с #Pastis, @Alex Banks с #Be The One, @Onra с #Blast, @Illum Sphere с #Bullet, @Akkord с #Gradient...), до перфектни хибрид бисери като #We Are Bankrupt на @Хенрик Шварц или #Volumen (комбината на @Buraka Som Sistema & @Schlachthofbronx), които сякаш заявяват с кеф накрая: #You've been Modeselekted!

Caustic Window – Caustic Window

Списъкът с митове и легенди (да не говорим за хонорара му) около класика Ричард Д, Джеймс (или @Aphex Twin) винаги е бил дори по-голям от броя алтер-его псевдоними, под които @AFX е издавал музика – ето, че в средата на годината избухна бомбата и Kickstarter кампанията по издаването на загубения в средата на 90-те апокрифен (с 5 оригинални копия!) @Caustic Window албум – да, композиции като #Flutey, #Popeye, #Fingertrips и #Fingry дишат класическия #AFX IDM саунд, а дори без вирусната нет треска по следите на изгубения #Caustic Window, тракове като #Airflow, #Squidge In The Fridge, #Cunt и #Mumbly влизат по поръчка в златната носталгия по винтидж есид хауса и техното.

Shabazz Palaces – Lese Majesty

Неслучайно първият хип-хоп албум, който индипоп/рок лейбъл като @Sub Pop издаде бе дебютният #Black Up на @Shabazz Palaces – концептуалният, неортодоксален, дъб-опушен сиатълски хип-хоп на Ишмаел Бътлър (част от класическото олдскул крю @Digable Planets) и Тендай Марер е олицетворение на понятието инди – парчета като #Dawn In Luxor, #They Come In Gold, #Ishmael, #CAKE, #Colluding Oligarchs, #Motion Sickness и #New Black Wave са искрени, с достатъчно концептуални и текстови закачки и бийт изпипани, така, че да бъдат примамливо близо до култовото @Dublab семейство или да бъдат наречени #The New Black Wave.

How To Dress Well – What Is This Heart?

#"I don't even know what's best for Me" фалцетно се изповядва Том Крел във финала на парчето #Face Again, но, напротив, той идеално се ориентира в създалата се пост-аренби ситуация в компанията на артисти като @The Weeknd и @Autre Ne Veut, например – декаденс поп песни като #What You Wanted, #Face Again, #Repeat Pleasure, #Words I Don't Remember, #Childhood Faith In Love, #Very Best Friend и #House Inside (Future Is Older Than The Past) полагат подобаващо гранд финалето на албум трилогията му (след #Love Remains и #Total Loss), бореща се с депресията и бъговете в оперативната система на човешките взаимоотношения в търсене на мира в себе си.

GusGus – Mexico

Исландският музикален цирк @GusGus отново е на линия (и ще разпъне шатрата си на живо на 11 декември в София) – новото творение на Стефан Стефенсен (или @President Bongo, визитирал преди време у нас в диджей амплоа), Биргир Тьораринсон (или @Biggi Veira), Даниел Огуст Харалдсон и Хогни Егилсон този път се заиграва с винтидж прогресив хаус и задължителната @GusGus доза сексуални поп кич закачки в парчета като #Obnoxiously Sexual, #Another Life, #Crossfade, #God Application и #This Is What You Get When You Mess With Love, така, че лятната сладострастна #Mexico лига да не те напуска и през зимата.

#Tweet Джубокс – #Lost @ Sea или...

Christopher Willits – OPENING

Властелинът на ембиънт панорамата от Фриско (работил по последните албуми на други грандове като Рюичи Сакамото и @Tycho) Кристофър Уилитс не е първият, нито ще бъде последният, който концептуално да визуализира цял албум, но седемте части на #OPENING (колкото албум, толкова и късометражен филм заснет из Калифорния, Хавай, Тайланд и Япония) се леят в такава хипнотична аудио-визуална хармония, с каквато оперират Барака и Самсара в киното – #Vision, #Clear, #Ground, #Now, #Connect, #Wide и #Release сякаш ваят ювелирно дзен мантра за откриване на мира в себе си и света, за да осъзнаеш, че Раят е тук, на Земята.

Claude Speeed – My Skeleton

Историята на шотландския ембиънт герой Стюърт Търнър звучи като холивудско клише (инди музикант от бандата @American Men, действащ редовно като адвокат, напуска работа след смъртта на близък човек, за да поеме на екзистенц-преосмислящ трип из Азия), само дето колекцията от звуци, събрана при това пътуване и изграждаща емоционалния #Skeleton на преродения Speeed надскача битие клишетата – от момента на раздялата в #Taj Mahal, през душевната пустота на #Washaa и #Some Other Guy до повратната точка в #Spectral Choir, #An Imperial Message, #Tiger Woods, #Hold On и изживяването на сюблимния #Prove You Exist катарзис.

Moiré – Shelter

Там, където денят целува нощта, точно в здрача на мига преди залез/изгрев, когато светлина и мрак се оплитат неузнаваемо и раждат оптически илюзии, там изплува сянката на лондонския мистъри бийтмейкър @Moiré ("моаре" е именно термин, маркиращ оп-арт ефекта при преплитането на два графични елемента) с неговия дебютен албум #Shelter – в сенките се подслоняват призраци на аналогово декаденс техно ала @Actress в #Elite/ Hands On, #Infinity Shadow и #Mr Figure, танцуващи под инсомния шепота на басмантра ала @Forest Swords в #Attitude, #Dali House, #Stars и #Rings до достигане на пълна дрийм безтегловност.

Dark Sky – Imagin

Лондонското бас трио на Мат Бенйеър, Томас Едуардс и Карло Андерсън премина през доста ремикс експерименти и няколко успешни ЕР-та, за да еволюира в еклектичен дебютен албум – именно ремикс акциите им (като онзи #Falling римейк на @Ben Westbeech) са в основата на множеството вокални игри тук като #Silent Fall (с барда @Grey Reverend) или #Vivid, #Nothing Changes и #Purple Clouds (всички със соул феята @Cornelia), а това, че са извадили изненадващо кадифе глас от дръменбейс класика @dBridge в #Rainkist, както и заигравките с куба либре ритмите, ембиънта и олдскул брекбийта във #Voyages, #Odyssey и #Manuka надскачат неизбежните @Bonobo сравнения и доказват за пореден път, че еклектика никога не е била мръсна дума в бийт речника.

BANKS – Goddess

Да завъртиш комбина с агенти на гребена на вълната като @Sohn, @Lil Silva, @Jamie Woon, @Shlohmo, @Totally Enormous Extinct Dinosaurs..., да пуснеш монохромна (и като цвят и като концепция) серия видеа за всеки сингъл, да събереш след това тези вайръл хитове в добре аранжиран дебютен албум... – о, да, Джилиън Банкс (или просто @BANKS) е кристално наясно как действа поп формулата на успеха, изпълнена перфектно в добре познатите #This Is What It Feels Likе, #Waiting Game, #Brain, #Drowning, #Beggin for Thread, #Warm Water и #Goddess... останалото е хитово подсигурено #Alibi (с едноименния трак, с #Fuck Em Only We Know и с прецизен лист от вещи лица в ремикс занаята) за следващата година, когато поп модата обърне неоаренби курса.

We Are Shining – Kara

Явно в арсенала на британеца @Morgan Zarate, освен #Hyperdub хитове, се крият и страстта му към афробийта, психеделия рока и неофънка – в дебютния албум с певеца @Acyde (и триковете му ала Фела Кути и Джими Хендрикс) всичко това изригва наяве, като вулкан от емоции, в зарибяващи парчета като #Hot Love, #Hey You, #Road, #Wasted Times, #In A Moment и #Wheel в компанията на хит вокала @Eliza Doolittle (с #Killing и #Thru the Dark), така, че #Shining лятото да върти носталгично до откат @Gnarls Barkley спомени.

FaltyDL – In The Wild

Дрю Лъстман никога не е бил праволинеен играч, дори когато пофлиртува с поп формата в предишните си два албума #You Stand Uncertain и #Hardcourage. Сега обаче, повече от всякога, запазената @FaltyDL бийтмарка сякаш сънува в забавен ембиънт каданс – точно като в #Ahead The Ship Sleeps (хитрата слоумоушън преработка на хита #She Sleeps от #Hardcourage), така и в емблематичните тук #Heart & Soul, #Dos Gardenias, #Do Me, #Nine, #Some Jazz Shit и #Greater Antilles счупеният бийт те застига като ехо от полетата на 2step-сънищата – някак фрагментарен, красиво замечтан и обгърнат в ембиънт мъгла, в която да се изгубиш #In The Wild.

The Bug – Angels & Devils

Ангелите и дяволите в главата на Кевин Мартин са добре познати на бас обсебените души – посетителите на неговия #London Zoo (албумът класика от 2008) знаят, че в него има място както за сумрачно-ефирната екзотика на "Ангелите" (иначе казано тракове ала @King Midas Sound формацията му като #Void, #Fall, #Ascension, #Mi Lost и #Save Me), така и клетки за бруталните грайм хищници или "Дяволите" (като #Fuck a Bitch с @Death Grips агресия или @Flowdan в #Dirty акция с @Warrior Queen), а рязката граница между двете страни не само, че няма да раздели феновете, но и ще ги обедини в едно #The One цяло (на 26 ноември в София) около Кевин Lion Bass King Martin.

Suicideyear – Remembrance

Кръстоската на всевъзможни жанрове е непресъхващ извор в днешно време и бийтмейкърът от Батън Руж Джеймс Прюдом е пределно наясно по въпроса – дебютният му албум умело оплита техно и хаус конструкции с хип-хоп бийтове (ала Райън Хемсуърт), което не е новина само по себе си, но когато е направено с необходимата доза хумор (чуй #I Don't Care About Death Because I Smoke) и финес, бликащ от тракове като #Hope Building A, #Daniel, #U S, #Remembrance и #When You Sleep, то не само може да изразяваш жизнеутвърждаващи емоции и състояния, но и да вдъхващ надежда за по-добро бъдеще, въпреки, че се наричаш @Suicideyear.

FKA twigs – LP1

След няколко вайръл видеосингъла (събрани в #ЕР1 и #ЕР2) пред Талия Барнет изникна дилема – да играе на сигурно като компилира хитовете #Water Me, #Papi Pacify и #How's That в дебютен албум (подобно на "сестрата по орбита" @BANKS) или да рискува като скочи дълбоко в поп дива ареала – избра второто, също като Лана Дел Рей и Джеси Уеър, (неслучайно Лана продуцентът Емил Хейни има пръст в почти целия #LP1) с парчета като #Two Weeks, #Pendulum, #Video Girl (евала за самоиронията) и #Give Up, а новите комбини като #Numbers (със @Sampha), #Hours и #Lights On (с бийтмейкъра @Arca играл във всичките ѝ хитове досега) стигат само за trap римейк на @Jessy Lanza, което за @FKA twigs манията означава само рисково неоаренби бъдеще.

Bop – Punk's Not Dead

Ироничната закачка в заглавието на третия албум от руския бийтмейкър Александър Дмитриев е вярна – да, нито пънкът, нито дръменбейсът са предали бийтдух, само преминават от една форма в друга – също като микрофънк калейдоскопа от Санкт Петербург тук, в който минимал дръменбейс се оплита с гличбийт (#Lucid Dreaming), с дъб техно (#Higgs Boson), с хаус (#Charge Me), с 8-bit носталгия (#Next Level и #Dancing Nerds), с ембиънт (#My Warm Soft Blanket и #Blurred Memories), дори с джаз (#Summer Pleasures) и транс (#Spiral и #White Nights) до достигане на пълно @Bop съвършенство и хармония.

Rustie – Green Language

В #Glass Swords дебюта си шотландският бийт герой Ръсел Уайт накара мощен бас, китарни рифове и транс мелодии да заговорят на примамлив общ език, но в #Green Language продължението екзотичният диалект избива на EDM – да, тънка е границата между създаването на нови жанрове и кича, а именно в този капан попада тук Ръсел с миш-бомбастични-маш тракове като #Attak, #Lost, #He Hate Me и с #Glass Swords призраците, витаещи във #Velcro, #Tempest и... останалото е ембиънт интерлюдии около хибрид хита #Raptor или както реди емсито @D Double E: #"What goes Up, must come Down".

#Tweet Джубокс – Не #Кой, а #Защо...

Arca – Xen

Коя е пресечната точка между Канйе Уест, FKA twigs и Бьорк – отговорът идва в посока от Венецуела-виа-Щатите и се нарича Алехандро Герси или просто @Arca – бийтмейкърът (озвучил възхода на @FKA twigs) стига до гранде дебютния си албум (след два топ микстейпа), за да разбули в пълната му прелест здрачния си бас саундтрак на демонични приказки за лека нощ – родено от брака на сюрреалния, инструментален хипхоп (да не се бърка с trap) на екземпляри като #Thievery, #Now You Know, #Slit Thru и #Lonely Thugg с обречената класическа красота на саунд дизайна (ще разберете защо Бьорк е хвърлила око и предложение на @Arca за продуциране на новия ѝ албум) във #Fish, #Wound, #Family Violence, #Promise и #Held Apart, митичното #Xen същество ще идва понякога в съня ти, за да търси топлина и мъничко любов.

Caribou – Our Love

Дан Снейт го направи отново – през последните месеци #Can't Do Without You е фестивален тотал химн, също както навремето #Sun посрещаше не един и два фест изгреви и залези. Някъде между залеза на предишния @Caribou албум #Swim и изгрева на афробийт алтерегото му @Daphni се намира и танцува #Our Love – едноименният хит сингъл, който (освен любовта на Дан към винтидж хаус класиката #Good Life) разкрива и "любовната" формула тук – една част психеделична соул електроника ала #Silver, #All I Ever Need, #Back Home и #Your Love Will Set You Free (с Оуен Палет) + една част фънки-кръшен афробийт ала #Mars и #Julia Brightly = вечен Can't Do Without Caribou фестивален живот.

Flying Lotus – You're Dead!

"I know of a place inside my mind where I am free" сумрачно реди @Captain Murphy алтерегото на Стивън Елисън в посветеното на покойния Остин Пералта #The Boys Who Died in Their Sleep и наистина, може би, единственият начин да се освободиш от страховете си или от Смъртта е като ги изживееш мислено или във @FlyLo случая – музикално. Нещо, което Стивън направи и в Until the Quiet Comes филма за предишния албум, но което сега придобива цялостна концептуална форма и саундтрак – джази абстрактните #Tesla, #Cold Dead, #Ready err Not, #Moment of Hesitation сякаш проблясват като кошмари в съня, а вокалните реквиеми #Never Catch Me (с Кендрик Ламар), #Dead Man's Tetris (със Snoop Dogg), #Coronus, the Terminator и #Your Potential//The Beyond казват всичко важно, така че да стане пределно ясно: @FlyLo, колкото и пъти да си срещал Смъртта, You're NOT Dead!

Aphex Twin – Syro

Да, издаването на апокрифния #Caustic Window албум бе само знак, тийзър предястие за празничното меню, наречено ново (след 13 години) AFX творение – перфектен тайминг от Ричард Д. Джеймс и неговата бийт машина на времето, която знае как да пофлиртува (ала промо триковете на @Boards of Canada) с актуалния култ към винтидж аналоговото техно – да, IDM опуси като емблематичните тук #XMAS_EVET10 (thanaton3 mix), #minipops 67 (source field mix), #produk 29, #Syro u473t8+e (piezoluminescence mix) и #PAPAT4 (pineal mix) звучат като бийт артефакти, капсулирани във времето и пространството преди повече от 10 години (естествено, @AFX е институция, която не следва тенденции, а ги създава), така че да ни върнат в блажените, невинни години на електронната музика, когато тя бе просто еманация на анархията на кефа от създаването ѝ, а не служеше за продаване на арт продукти като винтидж култ (не че @AFX ще тръгне на гранде промо турне, нали) – нещо, с което Ричард Д. Джеймс толкова брилянтно-иронично се закача в #Syro артуърка.

Andy Stott – Faith In Strangers

Не знам дали трябва да вярваш на непознати, но на Анди Стот определено може да се довериш – дъбтехно мастерът е във върхова форма и продължава бийт изследването (започнало в албума #Luxury Problems) из дълбоките, тъмни кътчета на подсъзнанието – отново в компанията на мантричните вокали на Алисън Скидмор (екс-учителката по пиано на Стот) терапевтичните дъб сеанси се разстилат в саундтрака на #Violence, #On Oath, #Science & Industry и еуфоричното #Faith In Strangers, докато и последните вредни импулси не бъдат заличени с тоталните #Damage и #No Surrender (издаващи jungle алтерегото @Andrea на Анди) и обещаващи пълноценен (клубен) живот.

Thom Yorke – Tomorrow's Modern Boxes

На час по лъжичка, на година по албум... Да, всички чакат нов албум от @Radiohead и ако следваме едноличната Йорк формула за инди издаване на музика, то той трябва да се появи през 2015. След миналогодишното @Atoms For Peace упражнение по стил, обаче, сега на дневен ред е своеобразното продължение на соловия #The Eraser – лаптоп забавата на Том с дигитален броукън соул продължава с #A Brain in A Bottle, #The Mother Lode, #Truth Ray, за да достигне нови висоти в #There is No Ice (for my drink), #Nose Grows Some и перфектното #Guess Again!... Та, познайте от два пъти как ще звучи новия @Radiohead?

Paul White – Shaker Notes

Силата на лондонския бийтмейкър Пол Уайт е в мастер реденето на пъзели от семпли и бийтове, но също като играчите от неговия #One-Handed Music отбор (като @Mo'Kolours, например) и той не обича да го поставят в етикети и клишета, та изсвирва (като образцов музикант) и изпява (с малко помощ от Джейми Уун) целия си четвърти албум – резултатът е дрийм елегична ода за любовта, която се събужда за живот след залез слънце, за да те отведе до съкровени, интимни места с #Where You Gonna Go? и #All We Know, за да пофлиртуваш с драматично-блусарските #Honey Cats, #Is It Up To Us?, #Wait & See и #Fighting to Dance, така че да те разтърси с #Numbers of Change из основи точно като името си #Shaker Notes.

Call Super – Suzi Ecto

Може ли техното да звучи като сън, като ефирна, аквариум приказка – може, естествено, и дебютният албум на британеца Джей Ар Сийтън я разказва великолепно. Някъде всред тишината на ромолящ нощен дъжд се раждат сънувани картини като #Raindance, #Okko Ink, #Dovetail и #SE, а докато #Sulu Sekou се носи като Рибата в Аризонска мечта, аквариумът на сънищата те обгръща с #Hoax Eye и #Acephale I, така че накрая докато се чудиш коя е #Suzi Ecto, която си сънувал, вече ще си я обикнал – Call It Super и толкова!

Kindness – Otherness

Адам Бейнбридж изглежда тих, мил и леко срамежлив когато стои до теб, но дай му сцена (и камера в ръка) и се превръща в същински буги дзвер (близнак по орбита на @Blood Orange, с когото е заснел не един и два видеоклипа) – вторият му албум е за тази другост, за дуалистичната ни природа и порода, която има нужда от експанзивни промени с парчета като #World Restart (епичният хит сингъл с @Kelela) и #This Is Not About Us или пък, може би, е за това как да балансираш контрастните половини и да намериш хармонията като в #I'll Be Back, #With You, #Who Do You Love? (с @Robyn) и #For The Young – така или иначе време е за #World Restart с @Kindness.

Seekae – The Worry

Странен континент е Австралия – извън всякакви дефиниции, рамки и граници на клишетата – също като вечно бълбукащата им музикална сцена, на която инди-соул-бас триото на Алекс Камерън, Джордж Никълъс и Джон Хасъл са блестящ образец. Третият им албум е същински Голям бариерен риф на жанровете, оплитащ по магично-реалистичен начин (нещо като перфектния микс между хит сънародниците им @Chet Faker, @Flume, @Hiatus Kaiyote и @Ry X) бисер тракове като #Test & Recognise, #Oxen Calm, #Another, #Monster, #Boys, #Still Moving, #The Stars Below и заглавното #The Worry, които хем напомнят познати бийт екземпляри (като @Mount Kimbie, да речем), хем са тотално различни – досущ като необятната австралийска флора и фауна, събрала най-чудатите и уникални видове по света.

Anstam – Names

Няма как да сбъркаш в кой отбор играе немския техно бас агент Ларс Щое – бас тактиката му в тракове като #Names, #Fragments Of The Good Old Days и #So Be It сякаш е взета от учебниците по стил на лейбъл босовете му @Modeselektor, a пасовете по синт поп фланга в парчета като #I Stopped Counting, #My Messengerette, #Terry Has Got It All и епичното #Patrick, Frank And Joe Are Chasing The White Rabbitoh напълно влизат в актуалната #Monkeytown концепция за използването на поп структурите и формите за още по-ефикасни бас победи.

GOAT – Commune

Ако някога сте слушали/гледали на живо вуду бенд племето на шведската инди кралица Карен The Knife Дрейър в страничния ѝ проект @Fever Ray, то спокойно бихте се заклели, че шведският мистъри ансамбъл @GOAT (или просто съкращението от Gathering of Ancient Tribes) са или техни близнаци, или най-малкото наследници – и в двата случая са замесени обилни дози от култ мистификация, кич игри с измислени митове, легенди и ритуали, шармантни маски и сценични костюми и... психеделия на поразия. Само дето @Fever Ray психеделията е здрачна и бийт минималистична, а тази в комуната на @GOAT е карнавално шарена и калейдоскопична като хипи оргия на Женския пазар – тук ориенталски фънк ала #Talk To God и #Hide From The Sun, там афробийт (в #The Light Within, #Goatslaves и #Bondye) или пък винтидж вуду рок като в #Words, #Goatchild и #Gathering of Ancient Tribes – едно е сигурно, в @GOAT комуната скука няма, има само безкраен празник.

SBTRKT – Wonder Where We Land

Явно и Аарън Джероум се е чудил къде ще се приземи след като излетя в звездна орбита с дебютния си албум и хит химни като #Hold On, #Wildfire, #Pharaohs и #Living Like I Do – главобийтблъсканицата му как да постигне същия успех без да се повтаря се е превърнала в каша от непремерени желания и колебливи нови посоки – живото олицетворение са парчета като #Voices In My Head (в комбина с @A$AP Ferg и @Warpaint), New Dorp. New York (с Езра Vampire Weekend Кьониг) и Look Away (с Каролин Полачек), които се борят за ъпгрейд, но нещо все не им достига, докато #Higher, #The Light (с Denai Moore) и #Everybody Knows връщат толкова като #Gon Stay ехо @SBTRKT дебюта, колкото верният Джероум авер @Sampha просто да заяви, че всичко е #Temporary View за изправения пред кръстопът @SBTRKT в търсене на нова бийт посока.

Clap! Clap! – Tayi Bebba

В глобализирания ни съвременен свят е напълно възможно италиански бийтмейкър като Диги Джалесио да те отведе на афробийт разходка из измислен остров и неговите ритуали, и точно това се случва в дебютния му албум – от ритуалното влизане в #The Holy Cave, през живописните бийт истории в #The Rainstick Fable, #Conqueror, #Universal Modulator и вуду (kwaito, moombahton...) шаманизма в #Ashiko, #Black Smokes, Bad Signs и #Kwasi The Sorcerer до леещите се във всички цветове на дъгата #Burbuka, #Sailing In The Seas Of Wood и #Kuj Yato, легендата за #Tayi Bebba е жива и пулсираща във вените на всички, които е докоснала.

Electric Wire Hustle – Love Can Prevail

Когато чуеш втория албум на новозеландското дуо @Electric Wire Hustle като нищо да го припознаеш за страничен проект на @Fat Freddy's Drop фронтмена Джо Дюки – да, гласът на @Mara TK носи същите топлина и слънце; да, същият маорски дъб соул бриз лъха от парчета като #If These Are The Last Days, #By & Bye, #Bottom Line и #Look In The Sky, но психеделичната сантименталност в #Light Goes A Long Way, #The Spirit, #Numbers And Steel и #Blackwater заобикаля реге сърф партито на @Fat Freddy's Drop, за да обяви на всеослушание най-важното тук – #Love Can Prevail над всичко и всеки.

#Tweet Джубокс – време за #миграция или за #хибернация с:..

1000 names – Migration Pads

Има две константи в света на родното бийт дуо @1000 names, от които те така и не (е)мигрираха от времето на дебютното #Worth making a noise about ЕР та чак до четвъртия им, актуален албум #Migration Pads – едната е реденето на бийт пъзели да изглежда като намерена детска игра (с която да се забавляват и самите те, и тези, които ги слушат), а другата е страстта към пътуването във времето и пространството на Космоса от звуци. Съберете двете и ще получите следния трип – влизате в клуба с танцовата стъпка на #Enter Jules Verne, за да поиграете видеоиграта #Another Beat Sunday2, докато земята под краката ви не затанцува #Planet Dance, а на footwork #Radar Orgazm-а ви не се появят #Rombs Unusual, които ви съветват да минете на #Second Hand Brain режим, докато кръстосвате раннонеделните пусти улици преди да поемете с #The Caravan към #Winter Pool-а на китната вила, където блажено да се потопите в #The Volume Of Sleep – и така с #Migration Pads до следващия уикенд.

Dorian Concept – Joined Ends

Концепцията на Оливър Томас Йонсон порасна – вече не е просто оня русокос хлапак, обсебен от бийтове и аналогова синт вакханалия ала #Trilingual Dance Sexperience, не е само тур кийбордист за джемсешъни с @FlyLo, например и тракове като #Ann River, Mn, #Draft Culture, #Mint, #Clap Track 4, #Nest Nest и #11.04.2012 (като цунами в Малайзия, нали) го доказват първокласно – @Dorian Concept вече е музикант със собствено лайв трио (с виенските му бийт авери @Cid Rim и @The Clonious), пее (дори вокалите му да звучат като андрогенни мантри, използвани за ритъм елементи) и уверено (на принципа #Tried (Now Tired)) върви по следите на Джеймс Блейк.

Objekt – Flatland

Също като името му Ти Джей Херц, така и дебютният албум на този тех-ноар бийтмейкър оперира на няколко херц честоти – основната е тази на саунд дизайна (#Agnes Apparatus, #Second Witness, #One Stitch Follows Another и #Interlude (Whodunnit?)), сънуващ призраците на роботизирани машини (останали от клубните хитове #Cactus и #CLK Recovery), танцуващи в изоставените индъстриъл халета на своята фабрика под звуците на #One Fell Swoop, #Ratchet, #Strays и #Dogma, така че киборг бъдещето да изглежда нито толкова далечно, нито толкова утопично.

Clark – Clark

В своя седми албум Крис Кларк прави това, което умее най-добре – без думи, само със семплирани звуци да пресъздава света около нас в своята техно лаборатория – така може да усетиш свистенето на есенния вятър в #Unfurla, #Strength Through Fragility и #Sodium Trimmers, да чуеш раждането на зимата и скърцането на снега в #Winter Linn и #Snowbird, докато света не бъде апокалиптично пометен от осцилаторната буря на #Banjo, #Silvered Iris и #The Grit In The Pearl – точно като в лайв #Phosphor шоуто на @Clark.

Lamb – Backspace Unwind

"It's been so long since You and I made One" игриво реди Лу Роудс в бонус трака #SH09 is Back, за да припомни защо се събраха отново в неделимо музикално цяло с Анди Барлоу в реюниън албума #5 през 2011 и защо @Lamb орбитата винаги съвпада с нашата елипса на удоволствието – картинни текстове, шепнати като в красив сън от Лу се сливат с калейдоскоп бийтовете на Анди в #We Fall In Love, #Backspace Unwind, #What Makes Us Human, #As Satellites Go By, #Shines Like This, #Nobody Else и #Seven Sails, за да разкажат една история, която само добрите стари приятели знаят, така че да очакваш нетърпеливо срещата face to face с тях на 8 март 2015.

Dean Blunt – Black Metal

Раздялата за дуото @Hype Williams се оказа особено продуктивна – @Inga Copeland се впусна в куп колаборации и албум, а Дийн Блънт вече е готов с втора соло авантюра – #Black Metal с типично @Blunt ироничните заигравки с жанрове и клишета (#Country, #Punk и #50 Cent) започва оттам, където свърши миналогодишния #The Redeemer албум и дори вдига емоционалната летва с парчета като #100, #Grade и най-вече с дъб-ноар епичните #Forever и #X, които се превръщат в истински декаденс оди на съвремието ни.

Hyperdub 10.4

Юбилейната, десета година за иновативния лейбъл @Hyperdub се оказа особено драматична – загубиха (мир на душите им) двама от емблематичните си артисти като @DJ Rashad и @The Spaceape, но и триумфираха с четири юбилейни компилации (всяка с различна бийт концепция), които очертаха @Hyperdub миналото, настоящето и бъдещето на @Kode9 и компания. Този контраст в настроенията, между мрака и еуфорията, се усеща тук в първия диск с неиздавани (или актуални) парчета на лейбъл иконите @Burial, @Kode9, @DVA, @Martyn, @Funkystepz, @Fhloston Paradigm и @Cooly G, за да може втория диск да сложи гранде финалето на @Hyperdub юбилея с лейбъл класики като #Street Halo, #Love Is The Drug, #Вoomslang и #Step 2 Funk.

Erik Truffaz & Murcof – Being Human Being

Когато френският виртуоз на тромпета Ерик Трюфа, мексиканският IDM специалист @Murcof и френският комикс мастер и режисьор Енки Билал мислят заедно по една тема няма как да не се получи ювелирен концептуален албум – #Being Human Being (втори комбо албум на Трюфа и Murcof) не само брилянтно-музикално отговаря на въпроса какво ни прави Хора, но и рисува епична панорама (да, Билал е приготвил цял аниме филм) на съвремието ни, разкъсвано от войни (#Warholе) в хаоса на човешкото битие (#Chaos и #Skin), където, обаче, винаги има място за любов (#And Nina), красота (#The Eye) и катарзис (#Human Being), така че хипнотично да вярваме, че Човекът може да Бъде, а не да Съществува.

Wesseltoft & Schwarz & Berglund – Trialogue

Пиано виртуозът Буге Веселтофт и джазхаус маестрото Хенрик Шварц поеха по пътя на електроакустичното съвършенство с общия албум #Duo, а сега в тяхната авантюра се включва асът на контрабаса (от джаз триото @E.S.T) Дан Берглунд. Така създаденият фрий джаз триумвират изсвирва лебедовата песен на есента – с призрачните мъгли, облаци и вятър, играещи си с последните листа (#Valiant и #Headbanger Polka), със сипещия се дъжд, преминаващ в сняг (#Movement Eleven и #Take A Quick Break), така че излязлата на парад меланхолия на душата (в #Movement Seventeen и #Round Midnight) да намери спасение от зимната депресия с един #Trialogue по ноти.

Recondite – Iffy

Концепцията на немския дийп техно агент Лоренц Брюнер не се е променила особено от миналогодишния #Hinterland албум – точно 10 парчета (с енигматични заглавия от по една дума), призоваващи здрачни видения в зимен сън, но този път упражненията по стил като #Levo, #Garbo, #Buteo, #Konter и #Glint достигат ювелирни нива на @Innervisions асоциации в тази зимна клубна приказка с отворен бийт край.

.

Ryan Hemsworth – Alone for the First Time

Райън Хемсуърт не губи нито време, нито сили и година след дебютния #Guilt Trips идва и неговото бийт продължение – доста по-медитативни, по-меланхолично-вглъбени, но и по-фокусирани парчета като #Hurt Me, #Walk Me Home, #Snow In Newark, #Too Long Here и #By Myself се вият като мъгла в зимна нощ и мечтаят уюта и топлината на дома, далеч от гузната съвест на клуба.

18+ – Trust

Играта на мистъри дуото @18+ не е нито нова, нито непозната – на фона на сумрачна бийт естетика (ала братското американско мистъри дуо @CREEP), двамата членове @Boy и @Sis палаво и с черен хумор разиграват декаденс ситуации, размиващи границите на сексуалната идентичност, обсесиите и неприличните екзистенц предложения в броукън поп парчета като #All The Time, #Crow, #Drawl, #Dry, #Club God и #Iawa, така че в главата ти да зажужи мотото "I can Play all day with my Eyes shut with You on my mind All the Time".

Mouse on Mars – 21 Again

След 21 години и една дузина албуми заедно @Mouse on Mars дуото на Ян Вернер и Анди Тома има защо да празнува с такава обилна, двуетажна торта – два диска, 30 парчета време за хумореска поздравления по телефона (#21 Again, #Celebration Song, #21 Momstars, #We're Glad You Are Born Today, Unless You Weren't Born Today, #Mouse On Egg), време за празничен джемсешън със сродни души като @Tortoise, @Modeselektor, @Siriusmo, @Atom TM, @Junior Boys, @Machinedrum, @Matthew Herbert, @Oval и @Tyondai Braxton, време и за черешките в "тортата" – #Putty Tart, #Shoe Fly, #Splymogym, #Carca Jadas, #Ein Leben Wie Heu, #Double Gum и #Off Sea – за всекиго по нещо/подарък, точно като на рожден ден.

Submotion Orchestra – Alium

И лете, и зиме Руби Ууд и компания вече са абонати за парти тур у нас – този път ги очакваме @Horizon-тално през март 2015 в Банско, а третият им албум показва, че не са сменили бийт "ваксата" – еуфоричните #Awakening, #Time Will Wait, #Chrome Units, #Bring Back The Wolf и #Trust/Lust задават тона от предишния им #Fragments албум, а джазираните #City Lights, #The Hounds и #Swan Song връщат топката към дебютния #Finest Hour, така че баланс комбинацията от двете усещания да обещава finest фючър соул трип при всякакви метеопарти условия.

Добре познатата ни рубрика #TweetДжубокс се завръща през новата година в нов формат за нов живот. Започваме с:..

Ghost Culture – Ghost Culture

Кой? – Джеймс Грийнууд, млад британски продуцент, владеещ културата на умело смесване на техно и електропоп.

Какво? – здрачна технопоп разходка на ръба на психеделията – като в задъханите Guidecca, Arms, Answer, Glass, Lucky и успокояващите пулса How, Mouth и The Fog.

Кога? – след залез слънце, когато бродите в мъгла от усещания, докато се питате: аз ли съм или не съм, накъде отивам?

Защо? – отговорите в живота понякога идват на подсъзнателно ниво, следвайки неведоми мистъри пътища – също като в дебютния албум на Ghost Culture.

Emika – Klavirni

Кой? – Ема Джоли, добре позната героиня от втория концерт, автор на не една и две ювелирни дъб/техно/соул приказки, активист за равноправие на половете в електронната музика и горд собственик (отскоро) на лейбъла Emika Records.

Какво? – интимна, акустична импресия за... двама – пианото Karl Müller и емоциите в душата и пръстите на Ема, водени от семплата красота в творенията на Леош Яначек и Бела Барток, което превръща Klavirni в елегантна увертюра към третия Emika албум по-късно тази година.

Как? – коледно-новогодишните празници (че и рожден ден) в дома на родителите ѝ в Милтън Кийнс, край любимите пиано и котка от детството, се превръщат за Ема в зимна соната на спомените в 16 Dilo части (13 тук и 3 от Klavirni ЕР), както и в покана за споделено удоволствие – не само, че столът пред пианото на Ема е за двама души, но и всяко копие на Klavirni идва със собствена нотна партитура.

Кога? – идеален саундтрак за полета на снежинки, капки дъжд и размисли в следобедния залез на зимното слънце.

Защо? – животът на всеки има своите контрастни лица, страни и моменти, които обикновено са толкова лични и интимни, че ги споделяме само с най-близките хора – и именно това смело прави Emika.

Jimmy Edgar – FabricLive 79

Кой? – Джими Едгар, добре познатият герой от втория концерт, който улавя целия спектър на техното в кристалната призма на своя Ultramajic лейбъл.

Какво? – фул парти шоукейс за Ultramajic нощи или иначе казано Джими Едгар е селектирал всички актуални цветове от своя лейбъл каталог през Fabric призмата – от собствените (ала Majenta нюансирани) Fern Portal, Tik Tok и Atlantiz до блиц-неоновите Work It и Be With Me на новата мистъри Ultramajic звезда Crystal Bandito (потенциално, поредно амплоа на Едгар?!).

Кога? – от здрач до зори, ултрамагична е нощта..., а каквото се случи на дансинга, остава на дансинга.

Защо? – техно спектърът на Едгар винаги е бил интригуващ, дори когато, на пръв поглед, цветовата му гама изглежда монотонна и блиц ефектна.

Panda Bear – Panda Bear Meets The Grim Reaper

Кой? – Ноа Ленъкс, лидер на индипоп бандата Animal Collective и почетен носител на ордена "електроника психеделика".

Какво? – шарено-трескав разговор със себе си и със света за мястото ни (и страховете ни) в него – от темата за смъртта (Tropic Of Cancer и Lonely Wanderer навяват асоциации със смъртта от мозъчен тумор на бащата на Ленъкс, на когото той посвети и албума си Young Prayer), през откриване на нови места и смисъл за живеене (със своята цветна тропикалия Butcher Baker Candlestick Maker и Principe Real издават новия адрес на Ноа, а именно Лисабон) до справяне с екзистенц проблемите – епичните Boys Latin, Mr Noah и Come To Your Senses, които преоткриват шедьовър албума Merriweather Post Pavilion на Animal Collective.

Кога? – да се слуша в моментите, когато зимното слънце се заиграва с леда, обгърнал земя, дървета и всичко наоколо до получаване на калейдоскоп от хаотични цветове, въпроси и отговори на битието.

Защо? – всяка среща (дори със смъртта) носи само повече цветове и начини, с които да възприемаш света наоколо.

Theo Parrish – American Intelligence

Кой? – Тео Париш, брилянтен бийт ум, който реди хаус и техно уравнения под общия знаменател на джаза и фънка от старите Motown теореми.

Какво? – колкото иронична, толкова и сериозна музикална теория за "изкуствения интелект" на една декаденс нация – за справка идват одата Drive за липсата на идеи и цели; социалният етюд Welcome Back (драма основа в доста от сблъсъците между полиция и афроамериканци през изминалата година); маршовете на декаденса (Fallen Funk, Life Spice, Cypher Delight) и мантри за издигане над (по детински) неориентираността в живота като в Ah и Make No War, до трибюта към местни (превърнали се в глобални) феномени в чикагския Footwork и реквиема за кризата на личността в Be In Yo Self.

Как? – този път, Париш е оставил настрана запазените трикове за хитро семплиране като изсвирва и (на места дори) изговаря първия си албум от 2007 насам, защото е наясно, че надграждането става с авторски провокации, а не с перфектно усъвършенстване на мастер пинизи.

Кога? – подходящ за слушане в моменти на равносметки, особено когато навън пада здрач, също като в първите акорди на There Here и Drive до достигане на утрото на здравия разум с Be In Yo Self.

Защо? – "интелект – море, глава – шамандура" са казали хората, та хубаво е да откриваш неща, които да те пазят далеч от дълбините на посредствеността и в живота, и в музиката.

В седмичния ни калейдоскоп джубокс се въртят:..

Robot Koch – Tsuki

Кой? – Роберт Кох, берлински бийтмейкър, чийто сайт Robots Don't Sleep го описва най-добре – Like Motown with Lasers.

Какво? – нощен трип по Monkeyland Drive... или какво се случва, когато берлински мастер на бас(и)техно здрача се мести под жежкото калифорнийско слънце на Ел Ей – тракове, които се плъзгат по сюрреалната ала Дейвид Линч действителност като Night Drive и Every Motion (и двете с калифорниеца Schwarzmodul), докато Let Me, Erase, September (с куп нови, свежи агент-колаборатори като Born In Flamez, May, Curtain Blue) и бонус бижуто Waking Hour посрещат и изпращат изгрева/залеза край океана.

Кога? – на ръба на зоната на здрача, точно като акордите на Night Drive, посрещащи залеза на Мълхоланд драйв.

Защо? – неслучайно гилдията на немските композитори обяви Robot Koch за най-добрия електронен продуцент в Германия за изминалата година, нали?

Beat Spacek – Modern Streets

Кой? – Стив Уайт, брат на Дарън Уайт (по-известен като dBridge) и заслужил бийт ветеран от ретро-футуристичната комбина Africa Hitech с Марк Причърд.

Какво? – една бийт одисея в Лондон през 2015... или в миникосмоса на вселената, наречена Beat Spacek – там, където пост-пънк (I Wanna Know), афробийт (Tonight), дъб (There Is A Love и If You Are My Chalice), бийтс (Gotta Get Some Music), електропоп (Inflight Wave и I Want You), броукън бийт (Modern Streets и Back To School) и фючър соул (Alone In Da Sun и Compact N Sleep) се сливат и взаимодействат (като различните райони на Лондон) до достигане на всеобща бийт теория за ърбан физиката на любовта.

Кога? – "There Is A Love, You Can Find It Anyway That You Go" както пее Стив Уайт, така че нека не държим само D'Angelo отговорен за моментите на прираст на населението.

Защо? – във Вселената на всеки един от нас има запазено място за бийт теория на физиката на любовта.

Sherwood & Pinch – Late Night Endless

Кой? – Ейдриън Шерууд и Роб Елис (а.к.а Pinch), двама бийт пророци с обща дъб мисия в живота.

Какво? – дъб нощ без начало и без край – всъщност началото идва с едно Tectonic соаре (лейбълът на Роб, който кани Ейдриън за шоукейс) във Fabric, за да премине взаимната симпатия между двамата в общ лайв проект, а първите записи като ударните Music Killer, Gimme Some More (Tight Like That) и Africa 138 не се превърнат в Precinct Of Sound, Wild Birds, Different Eyes, Stand Strong и Run Them Away, които да разкажат спиритуално клубната философия и история, основана на дъб митологията.

Кога? – заглавието е достатъчно красноречиво, нали..

.

Защо? – нищо не може да се сравни с дъб сърцетупа на нощта.

Vakula – А Voyage To Arcturus

Кой? – Михайло Витик, украински борец за мир и за неортодоксален дийп хаус във Вселената.

Какво? – психеделичен синт трип по следите на философския сай-фай роман Пътуване към Арктурус на шотландеца Дейвид Линдзи – всяко от парчетата (19 hours Prior To Arcturus, Maskull's First Day On Tormance, Joiwind, The Wombflash Forest, Liquid Opal, Sullenbode, Muspel...) носи името на глава от книгата, в която главният герой Маскул се лута между доброто и злото на измислената планета Торманс (намираща се в съзвездието на четвъртата по яркост звезда на небосклона, а именно Арктурус) в притчово търсене на смисъла на живота. Като всеки човек на планетата Земя.

Кога? – идеален саундтрак за моментите, в които си казваш, че Всичко е изгубено – явно такава е била и асоциацията на Михайло, докато миналата година светът рухваше пред очите му в Киев, а нонстоп блог постовете му и този албум са реакцията на случващото се в Украйна и по света.

Защо? – изкуството може и да не спаси света (или поне да спре войните в него), но винаги може да покаже светлина в тунела... поне там, където огрява Арктурус.

Björk – Vulnicura

Кой? – Ледената кралица на авангард попа в компанията на мистичния бийт звяр Xen (познат като Arca) в търсене на изгубената любов.

Какво? – реквием за една Любов... или "I better document this", изплаква Бьорк в Stonemilker, докато реди, като пъзел, хрониката на една предизвестена любовна смърт (а.к.а раздялата с визуалния артист Матю Барни) – от спомените за най-съкровените, интимни моменти (History of Touches и Atom Dance), през обвиненията (Black Lake и Lionsong) до мига, в който All is NOT Full of Love.

Кога? – саундтрак терапия за моментите, в които ближеш/лекуваш рани (каквото точно значи латинското име на албума) от поредната Раздяла.

Защо? – Раздялата е също толкова важна, колкото срещата с Любовта, а сублимирането на това усещане е достойно за emotional respect.

Tropics – Rapture

Кой? – Крис Уорд, британски бард на електроакустиката

.

Какво? – поезия на битието под индигото на актуални електро-романтици като Майк Милош и Sohn – да, парчета като Rapture, Blame, Indigo, Kwiat и Home & Consonance звучат като джемсешън между гореизброените трима, а Крис освен, че владее глас-кадифе, куп инструменти и литературата (да, Torrents of Spring е взаимствано от заглавието на едноименния роман на Хемингуей), но умее и да рисува пъстрата картина на живота с минимал естетиката на House of Leaves.

Кога? – сутрин за влизане в кондиция, на обед за добро храносмилане и убиване на стреса, а вечер... It's so quiet, quiet without you, както пее Уорд.

Защо? – е, как иначе непосилно леко да ни звучи битието?

В седмичния ни джубокс зимата на нашето (не)доволство звучи като:..

Romare – Projections

Кой? – Арчи Феърхърст, лондонски калейдоскоп бийтмейкър, който неслучайно заема артистичното си име от художника, колажист и икона на афро-американската култура Ромаре Беърдън.

Какво? – бийт колаж както за душата, така и за краката – да, неслучайно в артуърка на дебютния си албум Арчи прави поклон към творбите на Беърдън, защото на принципа на колажа тук семпли от хаус, техно, афробийт, фънк, соул и джаз се оплитат в брилянтно цяло, така че тракове като Motherless Child, Prison Blues, Work Song, Roots, Jimmy's Lament, Nina's Charm и Rainbow да се превърнат в истински оди на радостта от живота.

Кога? – идеален денонощен саундтрак дори за зимата, а Motherless Child вече звучи като хит на лятото.

Защо? – "You Got Money, I'm Your Honey" гласи семпъла в The Drifter, а Romare е бръкнал дълбоко в кацата с меда.

Bob Moses – All in All

Кой? – Том Хауи и Джими Валънс, канадско дийп хаус дуо със сантименти към Darkside соула.

Какво? – best of колекция за клубен романтизъм или както добре го казва заглавието, тук (всичко на всичко) са събрани всички ЕР записи на Том и Джими досега – от зарибяващо дебютните Hands To Hold, It's Gone и Too Close For Comfort, през инди пробивните All I Want, Winter's Song и Stealing Fire до хитовите Grace и I Ain't Gonna Be The First To Cry.

Кога? – като стъпки в снега, траковете тук оставят следи в зимните следобеди до падането на нощта, когато I Ain't Gonna Be The First To Cry на дансинга, нали!?

Защо? – "We are Not Alone in the Evening" пее Том Хауи и Bob Moses наистина събират в едно романтично цяло клуба на самотните денс сърца.

Ibeyi – Ibeyi

Кой? – Лиза-Кейнде и Наоми Диаз, секси френско-кубински близначки (Ibeyi означава именно близнаци на езика Yoruba), в чийто вени тече кахон кръвта на кубинския перкусионист Анга Диаз.

Какво? – йоруба серенада за кахон, пиано и два гласа – да, характерната за Карибите религия Yoruba движи ритъма в дебюта на Лиза (по-малката близначка, каквото означава името Кейнде) и Наоми както в песни-мантри за божества като Ellegua и Oya, така и в реквиемните Think of You, Mama Says и бонус трака Chains (които изплакват загубата на баща им Анга Диаз, когато са на 11) или фаталната раздяла с по-голямата им сестра в едноименната Yanira. Кахон близначките Диаз, обаче, почитат колкото смъртта, толкова и живота в екзистенц оди на радостта като River, Stranger/Lover и Ghosts, които оставят призраците на миналото да почиват в мир и гледат с щастие напред.

Кога? – в следобедния залез на деня, когато духовете на нощта шушнат защо да чакаме следващия ден.

Защо? – винаги има място за жизнеутвърждаваща кахон мистика на ръба между живота и смъртта.

José González – Vestiges & Claws

Кой? – Хосе Гонзалес, шведският мастер бард на акустичната фолктроника с ореол от куп странични проекти.

Какво? – акустична екзистенц мантра за малките неща, които рисуват голямата картина на живота като в интимните Leaf Off/The Cave, Every Age, What Will и Stories We Build, Stories We Tell, които продължават традицията на Хосе триото Junip да задават непосилно леко важни въпроси за битието.

Кога? – "Make The Light Lead You Out" лее като мантра Хосе и именно нещо такова трябва да чуеш сутрин, за да събудиш вярата и желанието за живот.

Защо? – колкото повече се питаме за непосилната красота на битието, толкова повече ще разберем What Will Be Our Legacy, както пее Хосе.

THEESatisfaction – EarthEE

Кой? – Кет Харис-Уайт и Стас Айрънс, дамско инди-хоп дуо от Сиатъл, надянало кадифената ръкавица на афро-бийт-футуризма.

Какво? – хипноза сесия за афро-футура феминисти или "сестрите по орбита" на Shabazz Palaces в акция – да, дуото Shabazz Palaces не само стои зад пробива на Кет и Стас като ги канят в дебютния си албум Black Up, не само връщат гост-визитата във втория албум на THEESatisfaction "сестрите" си, но и в парчета като Planet For Sale, Blandland, Fetch/Catch, Nature's Candy, WerQ, Sir Come Navigate и Recognition, Кет изпява, а Стас рапира всичко онова, което е в Shabazz Palaces главите. Само, че от женска гледна точка.

Кога? – на предела между деня и нощта, когато нищо не е просто черно или бяло.

Защо? – "No Work Goes Without Recognition" шепнат като мантра THEESatisfaction и да, няма как да останат без признание за паметника на Жената в афро-бийт-футуризма.

Snow Ghosts – A Wrecking

Кой? – Рос Тоунс а.к.а Throwing Snow и Хана Картрайт а.к.а Augustus Ghost, в компанията (от миналата година) на инструменталиста Оливър Ноулс, в една авантюра от тъмната страна на световните морски легенди.

Какво? –. зимното море на нашето крушение – да, още в дебютното си ЕР, Рос и Хана бяха Lost At Sea, темата се прокрадна и в първия им албум A Small Murmuration, но сега и от артуърка на албума, и от самите парчета в него сякаш зловещо свисти прибоя на пустото, зимно море. Онова, което шепти величието си (A Wrecking Part I & Part II и Angry Seas), онова море, което изхвърля на брега истории за отнети животи (The Wreck, On Knives и The Fleet наистина звучат като пукащия метал на погълнатите от водовъртеж кораби), онова море, което определя вечния кръговрат на живота с непреходното темпо на вълните си и песни като Circles Out Of Salt, Bowline и Drought.

Кога? – при пълнолуние, когато само ореолът на Луната показва къде свършва морето и къде започва нощта.

Защо? – да, светът ни е в такова състояние, че ако беше кораб, то той отдавна е корабокруширал, така както брилянтно го описват Snow Ghosts, докато накрая не останат само World Ghosts на дъното.