Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: интервю
A+ R A-
Списък на статии по етикет: интервю

MIR 39 | DAYO

Сряда, 21 Юни 2017г. 06:06ч.

С лятото и Радостта пристига! Да, това именно означава DAYO, а с лятото пристигна и дебютния албум на Божидар TromBobby Василев, Васил Soulization Вутев, RawLand, Евден Димитров и Михаил Филипов. Вече знаете, че е идеален за летни дни и нощи (и не само), вече знаете, че в него DAYO играят комбина с DESY & VOΛEN, SAIGO, Moka Only & Ishkan и Симо Желязков, но ето как звучи всичко според думите на TromBobby и микс бийтовете на RawLand...

 

 

Защо точно DAYO?

Помня, че имаше два дни, в които аз и Ечи мислихме само за името, което да дадем на бандата и не ни беше лесно. Една вечер просто си пушихме на балкона и попаднахме на "DAYO". Толкова ни хареса как звучи, че почти не обърнахме внимание на значението: "Радостта пристига".

 

Най-важното нещо в света на DAYO е...?

Да се чувстваме добре с това, което правим, да се съобразяваме единствено и само със собствените си желания и да правим музиката, която искаме да слушаме.

dayo1


Ако DAYO е жив организъм, каква част от тялото му представлява всеки един от вас?

Боби – ръце

RawLand – крака

Мишо – кожа

Васил – сърце

Ечи – топки

 

С какво ще запомните създаването на дебютния DAYO албум? Някоя скрита история в него? Любимо парче от него, от което сте абсолютно доволни как се получи?

Научихме много нови неща, които ни вдъхновяват да бъдем по-добри професионалисти. Експериментирахме с идеи, инструменти, звуци, микрофони и артисти. Записвахме на много различни места. Преди половин година се метнахме до една мистична къща в Банско и там записахме голяма част от барабаните и някои вокали. Искахме да направим албум от типа на Donuts, който да те хване от първото до последното парче, бийт или кратка интерлюдия.

 


Всеки от вас има различен музикален бекграунд... как и къде намерихте обща гледна точка?

BEATS. Това, което свързва музикалните ни вкусове са бийтовете. Васето, RawLand и аз използваме MPC за продукция и живо свирене и този специфичен инструмент оформи звука ни до голяма степен.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в тази ситуация?

Разбира се. Сцената в България преживява Ренесанс във всяко едно отношение. Всеки има достъпна реклама и всъщност никога не е било по-лесно.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш като нормално човешко същество без да го премисляш много.

dayo


Къде се намира вътрешния мир според DAYO? И как се стига до него?

Като стигнем там, вие ще сте първите, на които ще кажем.

 

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Дискографията на J Dilla.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме звука, груува и 808.

Не харесваме melodie, quantize & 808.

 


В дневника на DAYO следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Good Weeks... Турне за албума... RawLand има участие и на ON! Fest... а вие се ослушвайте за нови лайв DAYO срещи през лятото.

 

Парти девиз за финал?

Въртете го тоя Албум!


 

MIR 40 | MOZYK

Понеделник, 07 Август 2017г. 12:12ч.

"Не всяка музика е за танцуване" казва Мартин Brokoli Янков, основателят на лейбъла MOZYK, фокусиран върху IDM и breakcore издания на аудиокасети и дискове, а издадената през август 2012 първа лейбъл компилация Between the Ears е достатъчно красноречива по въпроса. 5 години по-късно MOZYK празнува юбилей, маркиран със специален лейбъл шоукейс на фестивала Boomtown, но за всичко, което днес провокира амигдалата на MOZYK-а най-добре да разкаже самият Мартин Brokoli, докато слушаме онова, което се случва Between the Ears...

 

 

Защо точно MOZYK?

Съществува една прослойка на електрониката или дори жанр, наречена braindance. Тръгнала е от 90-те и небезизвестните WARP Records. В началото идеята беше да водя предаване по едно онлайн радио на приятели (basstards). Правех го всяка последна неделя от месеца и представях музика на близки до мен продуценти от цял свят, имащи нужда от популяризиране. Понякога почти не говорех, а само си смесвах парчетата без да ги обявявам. Направих и FB страница, споделях записите от предаванията... В един момент ми хрумна да направя компилация (а именно MOZYK001 – Between the Ears) от много и различни тракове, както от подрастващи артисти, така и от утвърдени на сцената имена с история зад гърба си. Отне около половин година работа, компилиране и мастеринг. Някои хора извън България произнасяха името като "мюзѝк", та взе че стана и малко игра на думи.

 

Най-важното нещо в света на MOZYK е...?

Новаторският звук и смелите идеи.

 

В този океан от музика как селектирате артистите от MOZYK каталога?

Изключително рядко приемаме демо парчета, макар че на периоди доста ни заливат с такива. Стремим се да акцентираме върху "остри" перкусии и бърз, труден за асимилиране ритъм. Често музиката е почти нетанцуваема. Естествено има изключения – спокойни мелодии, ембиънт звучене и дори само саунд дизайн елементи без реални хармонии. Смятам каталога на лейбъла за доста разнообразен и динамичен.

 

Изданието от MOZYK каталога, от което си най-доволен е...?

Трудно е да отговоря. Не защото някой от артистите би се обидил, а по-скоро поради факта, че винаги влагам изключителна избирателност и внимавам какво излиза на бял свят. Ако трябва да се абстрахирам от това, че ръководя селекцията, бих посочил MOZYK014 за любим. Албумът Float е продукт на двама душиXyqph от Кьолн и Umio от Токио. Реших да ги свържа и те подкараха колаборацията перфектно. Това е може би най-веселяшкото настроение от всички албуми в MOZYK.

martimoz1

MOZYK014 - Float, 2015 ©

 

Ако стартираше сега лейбъла, то какво би променил? Изводи и поуки за тези 5 години? Какво би казал на всеки, който сега създава лейбъл?

Търпението да се взима правилното решение е най-големият урок. Лейбълът има за цел да представи неща на хора, които сами по себе си не са по-малко значими. Разликата е там, че когато се съберат много артисти от цял свят, това обединява феновете с различни вкусове и ги провокира да откриват нови неща. Дълбоко се надявам всеки един прохождащ лейбъл да има нагласата да гради бавно и с ясна цел. Залети сме отвсякъде с дигитално съдържание и изкуството губи стойност когато е просто един файл, архивиран и забравен след няколко слушания. Не смятам нито пиратството, нито streaming услугите за нещо лошо. Напротив – благодарение на тях електронната музика успя да порасне толкова много последните 20 години. В крайна сметка, обаче, в историята остават физическите носители на музика. Живот и здраве, ще си говорим и за плочи след време.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в менажирането на лейбъл като MOZYK?

Стига да е достатъчно добре организиран, човек винаги може да приоритизира така задачите си, че да има време за продукция, маркетинг и естествено, изпълнения на живо. Дистрибуцията на музиката и поддържането на постоянен интерес от страна на феновете са доста времеемки и досадни.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Обикновено не слушам музиката, с която се занимавам покрай лейбъла. Наблягам на нея когато карам колело или се готвя за сет на някое парти. Историята е напрегната и забързана, хаха! Замислил съм "манджа от мозъци" и няколко неща от приятелски лейбъли и артисти, които са свързани в цялото съзвездие от experimental електроника.

martimoz

Мартин Янков а.к.а Brokoli © фотография Боян Христов


Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш стегнато и с фокусиран поглед в очите.

 

Къде се намира вътрешния мир според MOZYK? И как се стига до него?

След като усетиш контраста от емоциите на напрежение и спокойствие, предполагам настъпва истинския мир. Моментът за сравнение те кара да спреш и евентуално да започнеш цикъла отново с нови премерени сили...

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Може нещо подобно на Златния диск, разбира се. Но малко по-закодирано, сещам се за онзи трик с лимоновия сок по хартията...

 

За какво имаме MOZYK ние, българите?

За нормалните неща в живота и за мързеливия начин на постигането им.

 

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Да на качеството, детайлността и разнообразието.

Не на гореспоменатия мързел, предсказуемостта... вървенето по утъпкани пътеки и прекомерното усилване на ниските честоти.

 

В дневника на MOZYK следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Лека пауза и почивка, работа по нов сайт-дизайн и различни рекламни материали. MOZYK шоукейс на фестивала Boomtown (10 – 13 август) – аз, Marcanta и Ghost ще пускаме на Sewage Worksсцената в DSTRKT 5 зоната. Програмата е предимно съставена от дръменбейс и джънгъл на нашата сцена, та ще сме доста контрастни когато откриваме на 12 август... И следва голямо завръщане с няколко свежи и различни изненади.

 

Лейбъл девиз за финал?

Не всяка музика е за танцуване.


 

01. Ghost - Ice Wind / MOZYK012

02. Nommo Ogo - Awaken (Xanopticon Remix)

03. The Ghost Of 3.13 - The Last Step / MOZYK017

04. Woulg - Sacrifice (Kursa Remix) / Methlab Recordings

05. Daed - Multiscopic

06. Venetian Snares - Health Card 10 / TIMESIG005

07. Gareth Clarke - Curtsy / LOVCD05

08. The Ghost Of 3.13 - Recurring Dream / MOZYK017

09. wAgAwAgA - Mutat0r / JIGSOREDIGI009

10. The Ghost Of 3.13 - Grove / MOZYK017

11. Unseenmachine - The Only Winning Move Is Not To Play

12. Ruby My Dear - Jelly / BSR001

13. Unseenmachine - Spindle

14. Pirate & Cobie - Jack's White Car (DET Water Remix)

15. The Science - W (The Ghost Of 3.13 Remix) / Methlab Recordings

16. Synthamesk - Nebulous / MOZYK015

17. LeGaScred -Les Courtilles (Etreinte Souterraine Remix By Flint Kids) / AR029

18. Umio - Ice Shirt / MOZYK014

19. Synthamesk - Cesspool / KMTDR19

20. Ghost - Yuki Onna / MOZYK012

21. Xyqph - King Lemon / MOZYK014

22. BLÆRG - Noxious Luxuriance / MOZYK015

23. Ghost - Sleepscrapes / MOZYK012

24. Unseenmachine - End

25. Flatland Sound Studio -Bye / BR058

 

MIR 41 | Errorbeauty

Петък, 09 Февруари 2018г. 09:09ч.

Винаги сме знаели, че нещо липсва в нашия подкаст сериал... Може би, малко Errorbeauty... но ето, че Error-ът е поправен – Христиана Радева | Errorbeauty живее на границата между електро и техно от 2003 година насам, последва fade in към Лондон през 2012-а, а миналата година влезе с акция и на фестивала Berlin Atonal. Преди да я чуем/видим в действие на 24 февруари на джойнт-венчър-партито Erotomania 2.0, говорим с Христиана за най-новата ù авантюра, лейбълът ARKADA, за тънкия и остър ръб между електро и техно и за...

 

 

Защо точно Errorbeauty?

Името всъщност е парче от първата ми плоча. Знаех от момента, в който го видях изписано, че това е името определящо най-добре музиката, която пускам.

 

Най-важното нещо в света на Errorbeauty е...?

Най-важното в моя свят e любовта... като едно цяло!

 

Кое те накара да оставиш зад гърба си София?

В София бях заобиколена от добри приятели и талантливи артисти, които ме подкрепяха и ми дадоха платформа да се развивам, но по това време в България този тип електро все още не беше популярен и бе трудносмилаем, така да го кажа.

А и, като цяло, причината да започна да се занимавам с музика като диджей беше свързана с посещение в Лондон през 2003-а. Оттогава още знаех, че ще се върна един ден за дълго...

 

Каква е историята на скоро стартиралия лейбъл ARKADA? Защо точно ARKADA и как решихте с XOR12 да се впуснете в тази авантюра? Какъв звук и каква цел ще гоните с ARKADA?

Аркада е проект, който заедно с XOR12 планирахме от 2 години и за цел имаме да дадем платформа и да издаваме нетолкова добре познати артисти, но и такива, чиито саунд заслужава да бъде чут. Стилът към който се стремим не е точно определен... Важното е да ни хареса, но, разбира се, имаме и някакви граници между техно, електро, електроника...

Ако сравниш първото и последното парче, което записа – как и защо се промени подхода ти към създаването и записването на музика?

Основното нещо, което промени музиката, която правя, беше купуването на хардуер и набавянето на една уникална за мен машина от компанията Elektron, която даде напълно нов живот на саунда, който търся.

 

Как се отнасяш към лозунги от типа: "Future Is Female"... В последните години дискусията (малко позакъсняла) за равноправието на Жените в Музиката достигна своя апогей, зачестиха, обаче, и случаите на сексуална агресия, крити понякога с години – какво е отношението ти по темата? Някога чувствала ли си се жертва на злоупотреби (физически/психически)... и какъв е изходът, според теб, от лицемерното публично говорене по темата и достигане до истински промени?

Oтносно този въпрос, мисля, че всичко зависи от това доколко насериозно вземаш музиката и това, което представяш пред публиката, както и с профила, който си изграждаш като музикант, без значение дали си мъж или жена... Аз, лично, никога не съм се сблъсквала с такива нападки или обиди.

 

Кои са Жените в електронната музика, чийто път споделяш или би следвала?

Тези към които се отнасям с голямо уважение и към това, което са направили за развитието на музиката, и които бих споменала – Andrea Parker, Björk, Magda...

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И доколко се различава борбата за диджей участия в Берлин, Лондон и София, например?

Принципно всичко е възможно... Важното е да продължаваш да правиш това, което обичаш и никога да не се отказваш. От моя опит, засега, Берлин заема първо място като платформа за развитие на артисти. Мисля, че диджей борбата за участия е голяма навсякъде като все повече нови и млади артисти излизат на фронта да си извоюват място на сцената.

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

За история точно не мога да кажа, но имах идея да включа тук и двете страни по ръба между електро и техно – целта беше един по-разнообразно скроен микс. Подбрала съм плейлист, включващ няколко доста стари парчета, които ме бяха завладели през прохождащите ми години на диджей...

errorbeauty1

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Аз съм винаги някъде по средата, тьрсеща баланса във всичко... и затова, може би, крещейки шепнешком бих се изразила.

 

Къде се намира вътрешния мир според Errorbeauty? И как се стига до него?

Вътрешният мир, сигурно, най-лесно се намира когато спиш, хахаха... но аз много обичам да мечтая, все още като малко дете, както и да сънувам много... и точно това са местата, където се намира моят мир.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Ах, това ще е труден избор, но... хаха... да кажем, малка музикална кутия + карта на планетата Земя.

 

Според теб, като продуцент и диджей, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Мисля, че това е много индивидуално нещо, тъй като всяко ухо възприема и му влияе различно музиката. Аз, лично, намирам красота на звука почти във всичко, което, обаче, може да действа по различен начин на настроението.

 


Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Ще започна с това, което не харесвам и то е: комерсиализацията с цел промотиране и създаване на продукт от артисти; също така, не ми допада дигиталното заменяне на грамофони с компютри (при диджейството).

Хубавата страна намирам в създаването на много нов хардуер за правене на музика. Отварящите се възможности на музикалната сцена, както и едно по-сплотено единство между артистите в сьвременната електронна сцена.

 

В дневника на Errorbeauty следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите няколко месеца са свързани основно с музика, пътувания и... ще се видим на 24 февруари в ONE Gallery.

 

Парти девиз за финал?

Get Your Party Shoes and See You on the Dancefloor!


 

MIR 42 | Evitceles Х Mytrip

Петък, 27 Април 2018г. 00:00ч.

Трудно откриваме причина да работим Заедно, трудно намираме Обща Идея, около която да се обединим... намерим ли я, трудно запазваме смисъла, вложен в нея, но пък Съхранението е по-лесно когато има Protective – специалния нов проект между Етиен Славчев | Evitceles и Ангел Симитчиев | Mytrip. Двамата не само са готови с чудния колаборативен албум Protective, но и на 12 май, специално за Х-тата юбилейна годишнина на музикалния колектив Amek (чийто съосновател е Ангел), те ще влязат и в лайв акция. Затова, сега влизаме в Protective фаза на българската експериментална музика и...

 

 

10 години... много ли са, малко ли са за един лейбъл... Изпълни ли се първоначалната идея на Amek и... Защо точно Amek?

Mytrip: Десет години са достатъчно, за да промениш реалността, в която съществуваш и създаваш. Първоначалната идея на Amek, което, все още, е по-скоро колектив отколкото лейбъл е все същата – да показваме и издаваме музика, на която никой друг не би дал шанс. Мартин Луканов (gokkun), който е създателят на Amek, може би, все още помни какво означава Amek. За мен абревиатурата няма значение, важни са изданията, които сме оставили зад себе си и тези, които предстоят.

 

Най-важното нещо в света на Amek е...?

Mytrip: Аналогови носители и шумни концерти.

 

Как всеки един от вас би описал другия?

Evitceles е безкомпромисен проект.

Mytrip e като огромна вълна, в която се рееш.

 

Как и защо се стигна до Protective – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? С какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Mytrip: Идеята за Protective се появи и осъществи в рамките на три сесии, в които за около 10 часа общо записахме музика, която не бихме могли да направим сами. Няколко синтезатора, един компютър, и болно зимно слънце, което едва пробива през завесите на студиото. Не сме подхождали по специален начин, музиката свърши цялата работа.

Evitceles: Познавам Ангел от момента, в който ме покани за съвсем първия ми лайв. Дотогава мислих, че съм на прекалено ранен етап за изпълнения на живо. Впоследствие се сприятелихме и проектът, който сега осъществяваме е много сантиментален за мен. Ще го запомня с тези сесии, които Ангел спомена, в които съчетавахме безумни идеи. Въпреки сравнително тъмния тон на музиката, беше мега забавно.


Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... как може да се промени това и това ли е единствената цел на събития като Amek Х?

Mytrip: Не само в България е трудно да обединиш хора около дадена идея. Индивидуализмът създава характери, егоизмът е зараза... Целта на Amek и Amek X е една единствена – да представим всичко, което част от артистите в колектива са постигнали сами и заедно.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Mytrip: Някои могат, други не, всички обаче трябва да опитат и да не чакат феята на техното да дойде да ги покани в Berghain.

 

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Mytrip: Миксовете са като дневници, които се разхождат в териториите на това, което слушаш, това което обичаш, това, от което имаш нужда. Историите са винаги различни, съвременната и хубава електронна музика е претъпкана със смисли.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Mytrip: Аз идвам от хардкор сцената, доста време съм прекарал в крещене от сцената и в студиото. И в шепненето, и в крещенето има доза безсилие. Най-добре е да действаш, тогава най-добре си личи, че се бориш за нещо.

 

protective

Protective © фотография Силвана Илиева


Къде се намира вътрешния мир според колаборацията Evitceles Х Mytrip? И как се стига до него?

Evitceles: Това, което искаме да достигнем с общия ни проект е далеч от откриването на вътрешен мир. По-скоро изследва неспокойствието и нуждата от запазването му като начин за достигане до нови територии в музиката.

 

Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Mytrip: Бих изпратил послание някой да взриви най-накрая тва лайно, в което сме превърнали света.

 

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Mytrip: Най-въздействаща, в момента, е тишината, защото не можеш да я откриеш почти никъде в естествената ù форма. Всичко е замърсено от шума, затова и хората са все по-малко чувствителни към музиката, защото сетивата ни вече са увредени от постоянните ни опити да заглушим света.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Харесваме разнообразието, свободата и приятелствата.

Не харесваме бизнеса, лошия вкус и драмите.

 

В дневника на Evitceles и Mytrip следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Следващите месеци ще се погрижим Protective да стигне до възможно най-много хора – на плоча или на живо.

 

Парти лейбъл девиз за финал?

Дисторшън, биткръш и ривърб на всичко.


 

MIR 43 | OOHS!

Понеделник, 07 Май 2018г. 07:07ч.

Greetings From The Tropic Of Cancel – тази микс картичка за празнуването на Amek Х-тата годишнина получавате от OOHS! или, иначе казано, от новия комбо проект на Маргарит Margg Names Алексиев и Максим Мокдад. Да, миналата година Amek издаде техния дебютен албум Tropic Of Cancel (ще го чуем на живо на 12 май, о, да), чиято бриз-синт-психеделия те отправя към вектора на лятото, морето и... за всичко най-важно от света на OOHS! говорим с Максим и Маргото на дрийм поп фона от...

 

 

Защо точно OOHS!?

Максим: Името беше почти неизбежно, предвид че по-голямата част от времето за записи прекарахме в наслагване на слой след слой хармонии... и малко по малко множеството ууу и ааа вокали се превърнаха в име на групата.

От друга страна ми допадна факта, че името е ономатопично и звучи като ooze, защото ми се иска музиката да се "просмуква" бавно през порите... да е нещо, в което би искал да се потопиш.

 

Най-важното нещо в света на OOHS! е...?

Максим: Безупречния вкус, тоталното незачитане или, може би, непознаване на правилата и нездравия интерес към тъмните сенки, които неотлъчно съпровождат слънчевите моменти.

 

Как всеки един от вас би описал другия? И защо решихте да играете заедно?

Максим: Марго е алергичен към клишета и изключително интуитивен, което прави комуникацията ни толкова по-лесна.

Събрахме се почти на шега, преди почти две години, когато се самопоканих да подгрявам Ken Stringfellow на концерта, организиран от Blood Becomes Water. Това беше добър повод да се съберем и посвирим с Марго, както често си обещавахме и начин, за мен, да избягам от вечното клише на singer-songwriter с китара.

Маргг: С Макси се общува много леко и с него се носим в дълги вдъхновяващи разговори за музиката. Приятно ми е да имам събеседник, интелигентен и интересуващ се от същите стилове музика, които вълнуват и мен. Целият процес го усещам като много органичен.

 

Как се стигна до Tropic Of Cancel – с какво ще запомните създаването на този колаборативен албум? Защо това име и с какво работата по него се различава от предишни ваши комбо проекти?

Максим: След второто ни свирене, подгрявайки VVhile и Mnenje по покана на Indioteque, Ангел Симитчиев ни предложи да издадем касетка за Amek, което приехме с най-голямо удоволствие.

Основен гръбнак на концепцията станаха двете части на Beachbum Blues, които дотогава бяха нахвърлени в демо вариант. От тях се зароди идеята за албума като пътешествие към мистериозния и в началото безименен, Tropic of Cancel, както и цялостната арка на касетката – първата, и по-динамична, страна, която да отразява романтичната еуфория на пътуването и притегателната сила на неизвестното, и втората, по-меланхолична, страна да отразява преходността на всеки момент и облаците отвъд слънчевия хоризонт.

Оттам, целта беше да намерим подходящите песни, които да изградят арката. Някои от тях, като Suave Gear Changers, бяха вдъхновени от минимални музикални фрази или прогресии, записани в "дневника" – стар семплер, използван за улавяне на случайни идеи. Други, като Supersonic Satellite се появиха спонтанно, в почти завършен вид. Трети, като Luminescent Deep (Coda), представляват съкратени версии на импровизации от "дневника", които така и не успяхме да повторим.

Работата по Tropic Of Cancel запълни голяма част от свободните моменти през лятото и се превърна в единствения начин да отпътуваме, макар и само във въображението си. Въпреки това спомените от това "пътуване" са толкова ярки, че Tropic Of Cancel се превърна в психогеографска реалност, поне за нас.

 

Като че ли в България най-трудното нещо е общата, колективна работа с една обща цел... може ли събития като Amek Х да променят това?

Максим: Колективната работа никога не е лесна, особено когато е с "идеална" цел, затова OOHS! е в толкова минимален състав, колкото и да ни се ще да можем да се "разгърнем" на живо. При все това основната пречка за нас е по-скоро липсата на време, отколкото липсата на ентусиазъм или каквато и да била икономическа обосновка.

Както вече споменах, причината OOHS! да съществува се дължи, до голяма степен, на ентусиазма на местни DIY лейбъли и колективи като Amek, Blood Becomes Water и Indioteque, които с неимоверни усилия създават алтернативната реалност, в която всичко това може да се случи. Мисля, че без подобни събития, за много от нас, стимула да напуснем спалните или репетиционните ще е минимален.

А това, че Tropic Of Cancel беше записан за Amek Collective ни даде възможност да поемем в посоките към които съм се стремил от години, освободени от класическия контекст на поп, фолк или рок група. Като издатели Amek имат таланта да обединяват под един покрив строги индивидуалисти, без да им налагат ограничения, но и без да компрометират цялостната си визия.

 

Кой е Харуоми Хосоно и защо парчето Beachblum Blues е посветено на него?

Максим: Ако цитирам Уикипедия, Харуоми Хосоно е японски музикант, основател на Happy End и Yellow Magic Orchestra, както и автор на безброй солови проекти. Част от тях, издадени в средата на 70-те години, бяха в постоянна ротация по време на записите.

Начинът, по който музиката му толкова образно пресъздава и заема от чужди за него култури, без да затъне в плитките води на културния туризъм, кича и имитаторството, беше достатъчен повод да посветим Beachbum Blues на него, предвид че се стремим да постигнем подобен баланс.

Маргг: Харуоми Хосоно е един артистите, за които съм научил от Макси и чийто стил много харесвам.

 

Имате ли любим трак за лайв изпълнение от Tropic Of Cancel? Защо точно той...?

Максим: Ако трябва да избирам, може би Supersonic Satellite, защото изпълнението на живо включва безценното Juno 60, лап стийл китара и антична дръм машина, което би трябвало да е нещо като Светата-dream pop-Троица.

Маргг: Аз много обичам да свирим Mutually Assured Distraction, но и Supersonic Satellite поради същите причини.

 

Според вас, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Максим: Предполагам, че някои успяват да плуват, други се давят... Ние все още сме в детския басейн, с пояси.

Маргг: Според мен е добре един артист да си има агент, който да се грижи за комуникацията и турнетата.

 

Историята, която ви се въртеше в главата, докато записвахте микса е...?

Максим: ... че може би е време да резервираме обратния полет от Tropic of Cancel.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Максим: Вярвам, че най-въздействащите послания намират начин да се прокраднат и загнездят в подсъзнанието ни, без особено много шум и трясък.

Крещенето може и да помогне да бъдеш чут, но надали ще помогне посланието ти, ако изобщо има такова, да бъде възприето.

 

Къде се намира вътрешния мир според OOHS!? И как се стига до него?

Максим: Искрено се надявам да не е крайна дестинация, която достигаме, защото звучи някак статично и ... задгробно. Ако все пак имам успех в тази посока, непременно ще споделя... или поне ще си спретна собствен new age култ.

Маргг: Стига се с много влакчета и измити чинии.

oohs

OOHS! © фотография Михаил Новаков


Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Максим: Бих номинирал себе си, ако е възможно. В противен случай, бих изпратил старо, сдъвкано копие на роман на Thomas Pynchon, с касетка на Randy Newman за отметка на страниците. Поздрав от една объркана и обречена форма на живот, но с дълбоко чувство за самоирония.

Маргг: Аз също бих изпратил Макси, но ще ни липсва тук, така че нека бъде буркан с туршия.

 

Според вас, като продуценти, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Максим: Предполагам, че това е напълно индивидуално. Аз лично имам инстинктивна ASMR реакция към звука на аналогови осцилатори и филтри, и звука на китари, звънтящи изпод слоеве лентово свистене.

Общо взето, звуци в земни или топли неонови тонове, ако подобно заключение звучи логично.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Максим: Марго със сигурност има повече стаж в електронната сцена и най-вероятно може да каже много повече по темата.

Що се касае до OOHS!, основно виждам позитивите от факта, че електронната сцена ни приема за "свои". Добрият гост не би коментирал суфлето на домакинята!

 

В дневника на OOHS! следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Максим: Amek X, може би един "прощален" Tropic Of Cancel концерт в София, ново издание за Amek към края на пролетта... и, надявам се, записи през лятото.

 

Парти девиз за финал?

Максим: "I'm picking up good vibrations" – цитирам Mike Love, защото "Ще може ли да намалите музиката?!" не звучи толкова добре.

 

 

1000 Migrations

Вторник, 04 Ноември 2014г. 19:19ч.

Мигрирал си на дансинга с Тях неведнъж. Познаваш (може би) бийтплетките им добре. Срещали сме те с Тях все по хубави поводи – сега е време за четвъртия им албум Migration Pads, но за него и всичко най-важно, което стои зад него те оставяме в имиграционната власт на Никко 99 mistakes и Маргг Casio Blaster или иначе казано 1000 names.

 

 

Много неща се промениха в личния ви живот от Invisible Architect насам – за едни сватба, за други деца... Днес, кое е най-важното нещо в света на 1000 names?

Най-важното е да се завърнем към live пърформансите – да бъдат сензитивни и по-лайв с всичките му грешки.

 

Четвърти албум за четвърти различен лейбъл – намерихте ли точното място за вашата музика или продължавате да следвате инерцията и най-вече интуицията си?

Нещата се случват извън нашия контрол. Отправили сме се на пътешествие, в което срещаме различни идентичности и вдъхновения - както свои, така и чужди. Може би това ще си остане така завинаги.

 

С Kelpe се запознахте на Sound:frame фестивала във Виена или...? Как реши той да издаде вашия албум през неговия лейбъл и по-важното, защо именно избрахте този лейбъл DRUT?

С Кел се знаем отдавна – писали сме си чрез социалните мрежи, виждали сме се в Сърбия, Литва, Виена... и някъде там ни бе споменал, че ще прави лейбъл, в който ни покани. За нас, естествено, е чест да сме в лейбъла на един от нашите вдъхновители.

 

История, с която ще запомните създаването на албума или такава в определено парче от него?

Албумът се разстла в един период от 3 години, трудно е да отбележим някоя конкретна случка, но си спомняме как миналото лято стояхме пред верандата в Мелник и оставяхме природата да ни се разкрие. Такива звуци трудно ще откриеш в града. Разхождахме се сред крави и диви ягоди... Безвремиеее...

 


Веднага се набива на очи и уши трака Enter Jules Verne... очевидно е на какво е посветен... защо е тази силна връзка с клуба?

Защото там се чувстваме добре. Защото е културен мотор, има много прах и пушек, жените са разголени, а мъжете престават да бъдат нащрек – ако чуете парчето, веднага ще усетите втренчения поглед на Грейс Джоунс. Така си го представяме и клипа, ако има такъв.

 

Албумът се казва Migration Pads... защо избрахте такова заглавие? Интересно, че предишния ви албум Invisible Architect бе записан именно в миграция (между Берлин и София)... Май сте разменили заглавията хронологично?

Ами със закъснение, пак ни се мигрира. Трябваше да е синт падс, хехе – по-скоро миграция към по-малко семпли и повече изсвирени от нас неща.

 

От Invisible Architect насам солидно използвате вокални семпли... по-фокусираната работа с вокали ли е посока, в която искате да развивате музиката си или друго ви вълнува най-силно на електронната сцена днес?

Винаги сме ползвали вокални семпли, не са били така открояващи се, но вокалите са част от инструментите, които ползваме, така гледаме на тях. Работили сме с певици като Dena, Kid A, които набират скорост... В този албум ползваме прекрасния глас на Indiana Wolf Gang.

 


Кой е отговорен за артуърка на обложката? С нея сякаш се завръщате към стила на дебютния ви албум и дори на първото ЕР – шарено, игриво...?

Артуърка е на прекрасната Kruella d'Enfer. Да, искахме да се върнем към първоначалния си наивистичен поглед. Вдъхновяваме се от илюстрации и те са част от нашия свят. Така решихме, че Круела е най-подходяща за това пътешествие. Познаваме я от години, но в точния момент се срещнахме за колаборация.

 

Какво в музиката днес отчитате като "оргазъм" (ако се заиграем с трака Radar Orgazm) на музикалния ви радар?

За всеки е различно. Все по-трудно се изненадват хората. Затова да изключим музикалния радар и да се наслаждаваме.

 

Четвърти албум, няколко ЕР-та, солиден лайв опит и в България, и навън... какъв е пътят, според вас, за успех и развитие на българската електронна сцена и нейните продуценти?

Все същият – по-добри клубове, повече продуценти, по-голяма сцена. За продуцентите – да се изключат от всяко заобикалящо ги мнение, да заживеят в своя балон и да наредят своя свят само според техните идеи и фантазии.

 

1000names12014


С каква цел създадохте платформата Slow Low... прави впечатление, че лейбълът е по-скоро фокусиран в организиране на ивенти и парти естетика, отколкото в издаване на музика?

Да, това е нашата парти платформа, която движим с жените ни и която съвсем скоро ще избухне с нова сила. Искаме да каним български и чужди гост диджеи и продуценти. Освен това да е и визуално преживяване. Хората да се обичат, да става мазало и да е по-яко от това, което майка ти е виждала в Берлин.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Най-добре нищо не казвай.

 

В дневника на 1000 names следващите няколко месеца са отбелязани като... ?

Подготвяме първия си live от три години насам, искаме да го представим подобаващо - датата е 28 ноември, а мястото Fabrica 126!

1000names2014

MIR 44 | Milesh

Петък, 22 Март 2019г. 03:03ч.

Между Русе и Букурещ, между фотографията и музиката, между брейкбийта и минимал хауса... животът на Павел Анастасов, или иначе казано Milesh, е въпрос на избор... или въпрос на Jedi Mind Design – тракът с това заглавие наскоро дебютира в RV Trax серията на R&S Records, като до края на годината ни очаква и негово самостоятелно EP, също със щампата на емблематичния белгийски лейбъл... За Mind Design-а на успеха, за приликите и разликите в електронната сцена на двата бряга на Дунава, за радостта от простите неща и за всичко най-важно в света на Milesh разказва именно Павел, докато забърква микс трип за сутрешното ти кафе...

 

 

Защо точно Milesh?

Преди Milesh бях Miles. Това име го измислих преди повече от 10 години, когато се подвизавах в Русе и бях резидент на клуб Insomnia (част от топ клубовете на България по онова време – Showroom Insomnia). Milesh дойде след един афтър на rooftop party в Букурещ – имаше едни румънци, които цяла нощ ми викаха Milesh... и така с времето си станах Milesh.

 

Най-важното нещо в света на Milesh е...?

Семейството, приятелите и яката музика.

 

Каква е историята на създаване на трака Jedi Mind Design – твоят дебют за голям лейбъл като R&S Records... Как стана връзката с лейбъл боса Renaat Vandepapeliere, все пак парчето е издадено в серията RV Trax с негови лични фаворити?

Историята зад този трак е доста интересна. Бях на едно парти, но цяла нощ вървеше музика, която не ме грабна по никакъв начин, затова като се прибрах, седнах и направих Jedi Mind Design... защото исках да слушам дадена музика, но не я открих и реших сам да си я направя. С Renaat имаме комуникация от доста време, понеже той е човек, който търси различното и запомнящото се в музиката, един вид избягва комерсиалната вълна. Първо гласяхме едно друго парче за RV Trax, но след като създадох този трак Renaat реши това да е първия избор.

 

 

А какъв трябва да е Mind Design-а, който води към успех?

Mind Design-а на успеха за мен е в правенето на музика с чувство, а не за да се харесаш на хората... и тази енергия да бъде предадена в клубовете, за да могат и хората да се насладят на момента, както ти си се наслаждавал, когато си правил парчето.

 

Роден си в Русе, а живееш и работиш в Букурещ? Кой от двата бряга на Дунава те тегли повече и защо?

Да, роден съм в Русе и живях там допреди 6-7 години, след това се изместих в Румъния. Първо бях 1 година в Клуж, за да уча фотография и след 1 година се преместих в Букурещ, за да продължа учението, но в един момент реших да се оттегля от снимането и да се отдам изцяло на музиката. Повече ме тегли Румъния, защото е голяма държава, оценяват качествата на хората и има повече перспектива.

 

В музикалната ти продукция също се усеща раздвояване между брейкбийт и (румънско) минимал хаус/техно... Може ли да сравниш електронните сцени в България и Румъния – прилики, разлики... и коя предпочиташ...?

Да, главно наблягам на минимала и брейкбийта, понеже това е музиката, която най-много ме дърпа и се върти почти навсякъде около мен. Няма база за сравнение между двете сцени. В Румъния, хората оценяват качествата на диджея и има място за всички. Също така има партита всеки ден от седмицата с пълни клубове и с румънски, и с чужди музиканти, а за петък и събота няма смисъл да се коментира, понеже има по 5-6 ивента минимум. Изборът е огромен и сцената се е превърнала в индустрия. Електронната сцена в България е малко по-различна и по-слабо развита, но все пак се намират и добри артисти, които помагат за развитието ù. За мен топ диджеи в България са Alexandar Kyosev, Deyan Dimitrov, Toi, Vescou и още двама-трима. Лично аз предпочитам румънската сцена.

 

Каква е техниката, с която създаваш музика? Влияеш ли се от играта аналог vs софтуер? И въобще, какви цели гониш при записването на музика?

Преди създавах музика само на Ableton. Сега комбинирам програмата с машините, защото имам няколко на Roland и съм правил и няколко live пърформанса, но главно само пред приятели в тесен кръг от хора. Не гоня някакви цели с правенето на моята музика. Както казах по-рано, важно е човек да предава енергията си и емоцията чрез музика. Аз също правя така и, ако това докосне и се хареса на някой друг, се чувствам невероятно.

 

Според теб, възможно ли е българските артисти, които се занимават с електронна музика, да се менажират сами?

Има много артисти, които сами се оправят, но според мен това е до време. Като достигнеш едно определено ниво е време да влязат и други хора, които да ти помагат с нещата, които те откъсват от музиката.

 

Трите парчета, които не излизат от сетлиста ти напоследък са... ?

Objekt - Theme From Q

Milesh - Pulse (unreleased)

iO & Silat Beksi - Dub Ass

 

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Няма история, просто един минимал трип със сутрешното кафе.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Викай докато не те чуят през девет планини в десета.

 

Къде се намира вътрешния мир според Milesh? И как се стига до него?

Вътрешният мир е в това близките ти хора да те подкрепят докрай, непознатите да оценят музиката ти и да не се влияеш от мнението на хейтърите, защото без тях няма да е интересно.

 

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Щях да изпратя плоча с нечовешка музика, която е създадена на Земята.

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Бас и пиано. Радвайте се на простите неща от живота и се отпуснете.

 

В дневника на Milesh следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Скоро, през април, ще съм в София за участие в клуб Micro. Имам и замислени няколко ивента в Букурещ, за които чакам дати. Готвя и няколко проекта за различни лейбъли. Също така, в края на годината трябва отново да се появя в R&S Records, но този път със самостоятелно EP.

 

Парти девиз за финал?

И нека Силата бъде с теб!


 

I Am Modeselektor

Петък, 09 Януари 2015г. 10:10ч.

Половината от дуото Modeselektor, една трета от Moderat триумвирата, баща (на две деца) и на лейбъл семейството MonkeytownГернот Бронсер влиза в много роли, а на 24 януари ще го чуем/видим на живо в любимо амплоа – селектор на най-доброто от каталога на Monkeytown (Кинг Бас Конг лейбъл империята, която създаде с "чаровния му Modeselektor близнак" Себастиан Цари), докато днес си говорим за събуждането като сценична треска, за Илона и за Modeselektion-а като начин на живот без граници...

 

 

Себастиан издаде книга с бекстейдж снимки Backstage Tristesse от миналогодишното Moderat турне, Саша (a.k.a Apparat), от друга страна, снимаше публиката в края на всяко Moderat шоу от същото това турне, а на теб, видяхме, май са оставили нонстоп танците на сцена, затова как се отпускаш и събираш сили бекстейдж преди всяко излизане на сцена?

Изглежда, по някаква причина, по време на изпълнение не мога да спра да се движа, да го наречем танцуване, да... случва се непринудено, дори не забелязвам, че го правя... Обикновено когато сме на турне пътуваме с бус и точно преди нашето време за свирене бусът е празен, затова, съвсем логично, отивам да поспя в него, докато някой не ме събуди 5 минути преди участието. Така събирам енергия за шоуто, а и в същото време едно от най-забележителните усещания е това да излезеш на сцена още сънлив – прилича на студен душ рано сутрин, хаха... Освен това и аз снимам, даже ме избраха да се грижа за снимките в социалните ни Moderat канали.

 

Ilona е парче от последния Moderat албум, но е и името на кучето ви... защо посветихте трак на нея и... въобще, какво те кара да се чувстваш сантиментално тези дни?

Много просто – Илона беше с нас през цялото време, което прекарахме в студиото по време на записите за албума, така че нямаше как да не посветим парче на нея. А и ако Илона беше човек, най-вероятно Саша (a.k.a Apparat) щеше да се ожени за нея... Иначе, сантиментално ме кара да се чувствам... ами, оня ден чух старата плоча на Ron Trent & Chez Damier за лейбъла Prescription... не я бях слушал от дъъълго време и ми напомни за добрите, златни дни във винил магазини като Hardwax и WMF... Хубави времена...

 

Let Your Love Grow е първото записано Moderat парче, а днес към какво расте любовта ти?

Към децата ми и... към все повече и повече бас.

 


Всред приятелите ти са хора като Том Йорк, а имаш ли много Pretentious Friends?

Всъщност нямам толкова много приятели. С повечето от тях работим заедно, но трябва да знаете, че и аз не съм много лесен характер... Изисква се време, за да свикне човек с мен.

 

Кой е твоят Evil Twin?

O, боже, имам толкова много зли близнаци, че ми е адски трудно да посоча само един от тях. Затова пък Цари е моят чаровен близнак.

 

От дълго време сте приятели с визуалното крю Pfadfinderei, дори като студент си живял с част от тях, та след толкова години успявате ли все още да се изненадвате, да се провокирате един друг?

Не е много лесно. При всяко едно взаимоотношение има възходи и спадове, затова понякога дори е необходимо пътищата ви да се разделят, за да може отношенията ви да продължат да бъдат вълнуващи. Иначе, момчетата от Pfadfinderei са си направо гениални и аз обичам да работим заедно. Фактът, че се познаваме толкова добре и толкова отдавна е именно и причината за това да взимаме лесно общи креативни решения или да си правим взаимно конструктивна критика, което е от полза и за мен, и за тях.

 

Миналата година отбелязахме 25 години от падането на Берлинската стена, но сякаш хората (в главите си) все още изграждат стени помежду си – и музикално, и социално погледнато? В тази връзка вашата лейбъл компилация Modeselektion Vol.03 е най-еклектичната от всички предишни издания, та каква ви беше целта при сблъсъка на толкова много жанрове за създаването ѝ?

Стената, 25 години след падането ѝ, даже не съществува вече в главите на хората. Може би, това не се отнася за някои по-възрастни хора, но според мен Германия успя доста добре да се справи с всички проблеми и призраци на миналото. Иначе, в музиката няма такова нещо като стени или граници! Не би трябвало да съществуват! Музиката е толкова многообразен език, че защо някой би искал да го ограничава или разделя на части?! Затова и най-трудното при създаването на такава еклектична компилация като Modeselektion е в запазването на многообразието и идентичността на отделните части, така че в същото време те да могат да работят и заедно, като едно цяло.

 


Може ли светът ни да Не бъде Bad Kingdom?

Да, напълно е възможно.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Не съм сигурен, но да кажеш нещо онлайн не е нито едно от двете, нали?

 

В Monkeytown основният закон гласи...?

"Великите хора говорят за Идеи, Посредствените говорят за Неща, а Малките хора говорят за други хора."



Галерия от Modeselektor DJ set @ Студио Орфей

Lamb is More

Петък, 20 Февруари 2015г. 08:08ч.

"Less is More" – тези думи на Лу Роудс не само добре описват историята на шестия им албум с Анди Барлоу Backspace Unwind, но и идеално разкриват вечната екзистенц философия на Lamb – по-малко медийна суета и повече музика от сърцето, по-малко жанрови ограничения и повече интимна изповед на душата... И така, вече почти 20 години, двамата разказват една история, която звучи като тези на добрите стари приятели, с които винаги има какво да си кажете, дори и да мълчите... или както ни сподели Лу Роудс:

 

 

Ако трябваше да направите своя версия на Мълчанието на агнетата, каква щеше да бъде историята, кои щяха да бъдат главните герои и как щеше да звучи саундтрака?

Ние с Анди щяхме да изиграем главните роли, а саундтракът щеше да бъде... тишина.:)

 

Дали всеки нов албум, всеки нов концерт е Back To Beginning ситуация за вас? Ако е така, то къде е мястото на Backspace Unwind в житието на Lamb?

В известен смисъл, мисля, че е точно така. Важно е постоянно да сменяш пътищата и ориентирите, по които вървиш, за да провокираш творчески собствените си предразсъдъци и идеи. Вярвам, че често първата мисъл, първата идея, първото впечатление е най-доброто, преди егото да се намеси и да започне да дълбае и да анализира. Има такъв будистки дзен термин, Beginner's Mind, който идеално обобщава и обяснява всичко това.

В този смисъл, Backspace Unwind е мястото, където се намираме самите ние във всеки един момент... или по-точно в Each Moment New, ако трябва да цитирам една от моите соло песни: "A wise man said to me, Don't underrate simplicity, So I strip my life away And try to live each day by day And feel Each moment new".



"There's nobody else for me but you" пееш в парчето Nobody Else, но честно ли е да кажем, че именно когато сте заедно с Анди като дуо, тогава творчеството ви е най-добро в сравнение със соловите изяви и на двамата поотделно?

Хаха, мисля, че добре знаете, че това е любовна песен и текстът въобще не е свързан със съществуването ни като Lamb. В случая, не мисля, че има място за понятия като "по-добре" или "по-зле". Нашите индивидуални соло проекти са просто различни посоки по пътя на творчеството, а за нас и като артисти, и като хора е много важно да имаме различни начини да изразяваме себе си.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

По малко от двете, мисля. Все пак, не може да има светлина без мрак и обратното.

 

Lamb философията за живота гласи...?

Less is More

lambl

Галерия от Lamb Live в Студио Орфей

През очите на Pearson Sound

Неделя, 01 Март 2015г. 15:15ч.

Дейвид Кенеди, иначе казано Pearson Sound, отново е тук – след паметното участие на първия mir-logo-black-50x25 концерт (което съвпадна с Essential Mix дебюта му), Дейвид се завръща у нас, този път на фестивала Horizon (7-13 март, Банско) и то дни преди излизането на дългоочаквания му дебютен албум. Затова и си поговорихме с мистър Кенеди за корените на дебютния му албум, за нивата на автоцензура, за Hessle Audio философията и за...

 

 

Какво ще разкажеш на Ben UFO за България? Какво си спомняш от последната ти визита у нас?

Тогава имах шанса да свиря в среда, различна от тази, с която съм свикнал, тъй като диджействах след живото изпълнение на Джейми Уун, а това не ми се случва често. Спомням си, че хората бяха доста ентусиазирани, така че съм сигурен, че Бен ще си изкара страхотно на Horizon.

 

При последната ни среща сподели, че слушаш доста странни ембиънт записи на терен от 60-те и 70-те години, оказаха ли те някакво влияние върху създаването на дебютния ти албум и в тази връзка, откъде взе вокалния семпъл в парчето Headless?

Вокалът в Headless открих в някакъв фрий пакет със семпли. Веднага ме привлече, защото ми напомни на семпъл, който Coki използва в един от своите ранни DMZ записи. Звучи доста злокобно, така че от момента, в който го чух вече знаех, че искам около тази основа да изградя цял трак. Иначе, създаването на целия албум е по-скоро свързано с машините, които имах по онова време в студиото и най-вече с новата ми концепция за правене на музика, която започнах да използвам от 2011 насам.

 

Напоследък се забелязва тенденция артисти, познати с мощни клубни тракове, да издават студийни албуми, изцяло базирани на саунд дизайн, на минималистична естетика, а и твоят дебютен албум не е съвсем клубно ориентиран...?

Да, исках да избегна това, но... като цяло, не мисля, че адски много се отклонява от предишните ми записи, защото винаги съм правил и издавал много различни и разнообразни стилове музика. Освен това, голяма част от траковете звучат доста добре и в клуб, пускам ги от известно време насам и реакциите ме радват... Основната ми идея бе да представя цялостен, подчинен на обща тема, албум, вместо просто да събера няколко парчета или сингли заедно – нещо, което много добре улови в артуърка на обложката и дизайнера Andrew Stellitano.

 


Как се стигна до създаването на парчета като Glass Eye и особено на Rubber Tree, което ми напомня (като груув и структура) на класиката Timber на Coldcut & Hexstatic... и въобще, налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Да, нивото ми на автоцензура в студиото е много високо. Случвало се е, в миналото, да изтривам цели тракове и проекти, ако усетя, че наподобяват или са близки по звучене до работата на други продуценти. Оригиналността е нещо много важно за мен, а и ми се е случвало да бъда от другата страна, когато други хора копират моята работа. Не съм много запознат с парчето на Coldcut, за което говориш, но определено понякога е възможно двама души, дори без да подозират за съществуването на другия, да достигнат до едни и същи заключения и резултати.

 

През последните 2-3 години имаш доста участия заедно с Four Tet и Caribou/Daphni, изглежда сте добри приятели... Някога хрумвало ли ви е да работите заедно и приятелството с тях оказва ли влияние, по някакъв начин, на твоята визия за създаване на музика?

Страхотно е, че през последните няколко години се опознахме с Дан (Caribou) и Киерън (Four Tet). Те са невероятни хора, които се занимават толкова отдавна с музика и винаги са на линия, ако имаш нужда от съвет или просто от второ мнение. Полезно е за мен, защото всеки понякога има нужда да обмени идеи по проекти в развитие, но не, не работим заедно по какъвто и да било музикален проект.

 

В тези трудни времена за независимите музикални лейбъли, в които доходите идват от участия, а не от продажба на музика, в Hessle Audio все още ли важи правилото "качество, а не количество" или...?

Да, тази, да я наречем "концепция" не се е променила особено – не прибързваме да издаваме музика, предпочитаме да изчакваме "точната музика", вместо да усещаме натиск да издаваме на всяка цена, за да заявяваме присъствие на сцената. Иначе, всеки един от тримата ни, се занимава паралелно и с други неща, така че не разчитаме само на лейбъла за приходи.

 

Мислил ли си някога да представяш своята музика на живо? И как би се случило, как би изглеждало това?

Начинът и оборудването, с които правя музика в момента не са съвместими със свиренето на живо и по тази причина аз и не търся такива възможности. Поне засега, може би, в бъдеще. Все пак, мисля, че свиренето на живо трябва да предлага нещо коренно различно от DJ сета, така че хич не бих бил доволен, ако просто си пусках собствените парчета през Ableton.

 

pearsonsound

© фотография MIR Тихомир Рачев


Pearson Sound е на фестивала Horizon 2015 на 7 март в клуб Jack's House

онлайн