Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: интервю
A+ R A-
Списък на статии по етикет: интервю

Horizon Round Fatima High

Четвъртък, 19 Март 2015г. 19:19ч.

Най-снежното и най-еклектично издание на фестивала Horizon досега, наистина превърна клубовете в Банско в сцена на изобилие от адреналинови лайв и диджей изпълнения от KiNK, Moodymann, Egyptian Lover, Ben UFO, Pearson Sound, Move D и мнооого други артисти, но това, което го отличава от другите фестивали на родна земя (и се превръща в негова запазена марка) е планинската сцена в лоното на зимния Пирин – снежно-идилично място (тази година сгушено точно до пистата, на няколкостотин метра под Чалин валог, известно като Mountain Creek а.к.а Колибата), перфектно както за бордъркрос емоции, така и за меломански страсти – такива имаше доволно и тази година, затова моментът е идеален за среща с хората, отговорни за най-силните ни спомени от Mountain Creek, а именно Fatima & The Eglo Live Band...

 

Зимна мъгла пълзи по склоновете под Чалин валог, в ритъм с тихо, но упорито сипещия се сняг, когато Fatima и нейния шарен The Eglo Live Band се появяват на Mountain Creek сцената, загърнати кой в стилно пончо (Фатима), кой в одеяла с южноамерикански мотиви (бендът наистина се бе опаковал като че да се казваше The Igloo Live Band:), сякаш току-що завърнали се от тропикана трип и запазили в багажа си слънчево настроение, заразителни усмивки и екзотични ритъм страсти, с които да борят неочаквания (за тях) пирински студ и снегопад. "Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" усмихва се широко Фатима, "... но е готино, наистина красиво... мисля, че ще го запомня..." блесват в съгласие златния ѝ зъб, пръстените във формата на слънца, свежозелените ѝ обеци и красиво оплетените (ала принцеса Лея от Перу) кокове.

fatima10

Fatima © фотография MIR

 

Започват с Do Better и наистина Mountain Creek атмосферата става само от добра по-добра, а когато зазвучават първите грууви акорди на Ridin Round (Sky High) вече е сигурно, че са донесли слънцето с багажа си – "Обичам слънцето на Ел Ей" неслучайно обясняваше преди това Фатима, "Обичам да пътувам и записах албума между Лондон и Лос Анджелис, където записите в студиото с Computer Jay, Shafiq Husayn, Scoop De Ville, Knxwledge и Oh No бяха наистина страшно забавни. Останалата част от албума записах в Лондон с Floating Points и Flako, с които се усещаме адски добре..."

 

Усещат се, естествено, то си личи и от целия Yellow Memories албум, затова и я питам дали създаването на дебюта ѝ може да се опише с първите редове на La Neta, в които пее "Standing on the edge of something also very beautiful" – "Да, такова беше усещането, но не през цялото време", разказва през смях Фатима... "Всъщност, когато написах тази строфа нямах предвид създаването на албума... просто си мислех за мястото ни във вселената, в живота като цяло... Естествено, когато записваш албум не всичко е цветя и рози, има си възходи и падения... Постоянна борба си е, един дълъг процес, който се опитваш да превърнеш в нещо, от което ще си доволен накрая... Отнема време да разбереш какво точно искаш, но веднъж открил това, което винаги си търсил... да, тогава определено идва красотата".

 


Circle, Biggest Joke Of All, Sun Star Solar и Talk се леят на фона на сипещия се по здрач сняг и наистина е красиво, а мелодичното свирукане с уста в Underwater създава такова усещане за лекота, сякаш се рееш над склоновете на планината, че се питаш за какви възходи, падения и борби говореше Фатима при записването на албума. "Възходът е когато всичко сработва и се получава от раз и усещаш, че вървиш по пътя, по който си искал... да работиш със страхотни музиканти и продуценти... Наистина се забавлявах с процеса на създаването на албума... не само с колаборациите, но и с работата по снимките за артуърка на албума... все едно събираш отделните парчета от мозайката... усещаш особено доволство накрая."

 

"Паденията свързвам най-често с липсата на вдъхновение... все пак, никой не е машина за идеи... а особено хубавите идеи не идват всеки ден... Най-големите изпитания за мен са моментите на пълен блокаж и зацикляне, когато не знам за какво да пиша... Не обичам да позирам и да се преструвам в музиката... мисля, че всичко трябва да бъде органично и натурално, затова когато нещо се случи и ме докосне по някакъв начин, тогава пиша за него. Все пак, става дума за соулфул музика – може да има различни елементи и стилистика, може да бъде хип-хоп, брейк бийтове или просто пиано и глас, но в крайна сметка всичко това, което правя е соул музика, музика от и за душата"...

fatima8

Fatima @ Horizon Festival 2015 © фотография MIR

 

Да, душата, която има дом и семейство като в Gave Me My Name и Family, така че нямаше как да не я попитаме дали усеща Eglo Records като свое семейство – "Страхотно е, че имам приятели като тях. Не знам как да го опиша... с тях не се чувствам като в семейство, но определено е като група от добри приятели, с които споделяте обща визия и разбирания и за музиката, и за живота... Нещо като комуна, като общност..."споделя Фатима, за да може когато я питаме кое е най-важното нещо в такова семейство, тя с широка усмивка да отвърне "Във всяко семейство най-важното нещо е... Любовта."

 

Да, към края на концерта на Fatima и The Eglo Live Band, над Mountain Creek, цареше всеобща мир и любов, както и време за bounce с финалното парче Black Dough – момент, който напомни за продуцента му Flako, който го изпълни на планинската сцена миналата година; момент, който нашепва, че на фестивала Horizon има приемственост, последователност и начини да преоткриваш мира и любовта на всяко издание.

fatima11

Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival 2015 © фотография MIR

 

Horizon Festival 2015 в снимки тук

Брой до DREI с Emika

Сряда, 29 Април 2015г. 11:11ч.

Обратното броене до DREI, третият албум на Emika, започна и след видеопремиерата на първия сингъл от него My Heart Bleeds Melody, сега Ема Джоли ни разказва искрено и лично за битките за бийт независимост, които стоят зад DREI, продуциран и записан еднолично от Ема или иначе казано: Battles... each one I win... still losing the war...

 

 

Нов лейбъл Emika Records, вече с два нови албума през 2015... По всичко изглежда, че Emika е преродена и под пара... харесваш ли тази "нова Emika" и състоянието на духа, в което си в момента?

Да, освободих се от толкова много окови. Сега единствените граници пред мен са тези на моята креативност... А тя винаги може да бъде провокирана отново и отново.

 

"Battles... each one I win... still losing the war" – коя е тази война и тези битки, за които пееш в откриващото Battles?

Да се бориш срещу неравенството. Не е лесно да си музикален продуцент в тялото на жена. Имам усещането, че печеля това, което искам, но самата война... заклетата представа, че продуцентите са мъже... затова и така трансформирах вокалите си в първата част на парчето Miracles, че да звучат като мъжки... Това е война, която е предопределено да загубя, освен ако повече жени не се включат в борбата за промяна и не започнат да се конкурират с мъжете на бизнес ниво. А музиката е бизнес и повечето жени, опасявам се, не са допуснати до тази страна на играта.

 

Вторият албум се казваше DVA, третият е DREI, как една цифра може да обхване емоцията на цял албум... и ако DVA подсказваше чешките ти корени, то по какъв начин DREI е свързан тематично с Берлин?

DREI говори от гледната точка на Берлин, с неговата сложна история и желанието му да бъде и да остане либерална и свободна столица. Една цифра и един език могат да обобщят много неща... не толкова емоциите, колкото гледните точки и разказването на истории.

 

Има ли песен от DREI, с която особено се гордееш? Защо, каква е нейната история?

What's The Cure е такава песен, защото "I'm insecure", както се пее в нея, а успях да споделя тази много лична част от себе си със своята публика. Много лесно е да описваш фантазии, а адски трудно е да бъдеш искрен.

 

Ако перифразираме тази песен, то What's The Cure за електронната музика днес, какво те провокира в нея?

Ellen Alien, Nina Kraviz и FKA Twigs.

 


Напоследък еклектиката ти е втора природа... започна да се изявяваш като DJ, издаде пиано албум, свириш на китара в парчета като Without Expression и подготвяш симфония за 70-членен оркестър... Дали тази еклектика не влияе зле на вече изграден и познат стил като твоя?

Музиката не е въпрос на стилове и жанрове, а е въпрос на себеизразяване. Да, имам свой характерен стил, който изграждам и усъвършенствам вече 15 години, но и не искам да се изразявам с една идея и в един жанр през целия си живот.

 

Какво е Независимостта за теб? В предишните ни интервюта си казвала, че лейбълът ти е осигурявал креативна свобода, така че да мислиш само за създаването на музика, а не за продаването ѝ, но сега със собствения лейбъл Emika records, бизнес страната също е твоя отговорност?

Моят лейбъл е създаден заради музиката. Това е! Няма да захвърлям своите принципи, ако играта загрубее и нещата станат доста по-трудни. Просто ще се опитам да запазя и да усъвършенствам своя любим проект с помощта на моите приятели и семейство.

 

В DREI има и песен, наречена Rache (или отмъщение на немски), та отмъщението е ястие, което трябва да бъде сервирано студено или...?

Трябва да бъде сладко – с усмивка и без съжаления.

 

Музиката ти е използвана и в киното, във филми като Петата власт и Mission: Impossible - Ghost Protocol, имаш ли желание да напишеш цял саундтрак и за какъв филм би го направила?

По-скоро бих записала музиката за спектакъл със съвременен балет на някоя страхотна танцова компания.

em1

Emika Live © фотография MIR Тихомир Рачев


Сладко-горчиво с RWJ

Вторник, 05 Май 2015г. 10:10ч.

Времето е относително понятие – когато последния път си говорихме с Royce Wood Junior (или просто RWJ) за дебютния му албум не знаехме, че ще минат 3 години до издаването му. Не знаехме, че когато говори за фолкитех албум The Ashen Tang наистина ще звучи така. Не знаехме, че когато чуваме премиерно парчето Noon, по-късно то ще се превърне в Midnight. Не знаехме, че RWJ ще започне да продуцира песни за изгряващи поп звезди като Kwabs, Denai Moore, Rosie Lowe, Nao... Не знаехме, че...

 

 

Noon = Midnight... Шегуваме се, но наистина измина доста време откакто говорихме за дебютния ти албум... Какво те забави в издаването му?

Хаха, да... Бях доста зает да свиря като тур музикант... и с Джейми Уун, и с други банди, но най-накрая направих нужната пауза, за да се фокусирам върху собствената музика и да завърша албума.

 

Защо го нарече The Ashen Tang? Каква е историята зад създаването му?

Това е просто друг начин да кажеш "сладко-горчив"... Това е вкусът, който остава в устата ти, докато живееш в съвремието ни... Тази странна ера... хем размита и блудкава, хем с остър и пикантен аромат.

 

Има ли песен от The Ashen Tang, с която особено се гордееш? Защо?

Stickin', последното парче в албума – вложих толкова много елементи в него, истинско изпитание за уменията ми на продуцент. Отне ми доста време, но мисля, че се получи точно това, което исках.

 

 

Как избра кои песни да включиш в The Ashen Tang? Наскоро издаде Rover ЕР, преди това Tonight Matthew ЕР, но нито едно от парчетата в тях не е включено, докато сравнително стари песни като Jodie и Midnight присъстват?

Да, така е, защото албумът е базиран на структурата на поп музиката. Двете ЕР-та, които спомена се фокусират върху бийт продуцирането и колаборацията с други музиканти, но сега исках албумът да вади на преден план начина ми на композиране.

 

Jodie е колаборация с Jamie Woon... работите ли все още заедно... и въобще, какво се случва с Джейми и с неговия следващ албум?

Да, записваме разни неща заедно от време на време...и определено he'll be back, както се казва, хаха...

 

А как се забърка в продуциране на парчета за изгряващи поп звезди като Kwabs, Denai Moore, Rosie Lowe, Nao...? И дали композирането за тях не се отрази по някакъв начин на твоя стил?

Ами, с някои от тях първо колаборирах в мои ЕР-та, с други просто имах шанса да се срещна и да работим заедно...Всеки един от тях е талантлив по своя си начин и няма как композирането за тях да ми е повлияло, защото похватите и звуците, които използвам за създаване на собствена музика доста се различават.

 


Доколко важна е визуалната страна на музиката ти? Прави впечатление, че визуално трансформираш добре познати символи – логото на BBC или начина, по който използвате в Rover с Jonny Epstein (човекът, създал характерния графичен Disclosure знак) именно този символ и препратки към инди филма Frank – това визуална ирония ли е или...?

Англичаните сме много саркастични... Обичам тази Englishness... в нея има много чар, въпреки, че на моменти всички изглеждаме доста глуповато и здравословно несериозни... Все пак, днес, американската култура е толкова преекспонирана, че реших просто да бъда... англичанин. И музикално, и визуално.

 

Имаш вече и собствен бенд, ще представяте ли на живо The Ashen Tang?

Вероятно... Все още го обмислям наистина, така че, може би, ще се случи в бъдеще време.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Сложна работа... Ако имаш умения (каквито аз нямам) да се самопромотираш, то предполагам, че може да крещиш посланията си... Аз предпочитам музиката сама да говори – ако хората я харесат, значи я харесват, ако не я харесват, еми не я харесват... не бих искал всеки ден да ги зова истерично да я харесат през пет различни социални платформи... Поне така го предпочитам аз.

 

 


Време за Woon

Сряда, 21 Октомври 2015г. 21:00ч.

Да, Той отново е тук! Отново с брилянтен глас, отново с превъзходен английски хумор, с чисто нов (алилуя) втори албум Making Time и с нов, втори концерт в България – говорим с Гласът на британския неосоул Джейми Уун за това как се инвестира Време, за това как се влиза в Мача след полувремето и за...

 

 

Хей Джейми, помниш ли първия си концерт в София?

О, да, абсолютно. Беше хубав концерт. Необичаен, но хубав – беше в нощен клуб, доста задимен, така че се чувствах като диджей, хаха... като Дейвид (Pearson Sound), който беше с нас. Сега, обаче, няма да е толкова клубно. Идвам с цял бенд, шестима души сме...

 

Да, може ли да ни опишеш бенда си? Защо избра да свириш точно с тези музиканти?

Въпрос на взаимно доверие, а и аз наистина харесвам начина, по който свирят. Нямам нищо против да прекарвам цял ден с тях, без да ми се прииска да ги убия..., което е много важно, хаха... Барабанистът Дан Сий и басистът Дан Гулино ги познавам от доста отдавна, още преди издаването на първия ми албум сме свирили заедно и е чудесно, че го правим отново заедно. Двамата са намерили и перфектния синхрон, който е много важен за ритъм секцията. Кийбордистът Чарли Плат го познавам още от училище – страхотен приятел и джаз пианист. Нови за мен са двамата беквокалисти, с които работя едва от няколко месеца – Мишак Бродерик и Уилсън Ати, и двамата имат чудесни гласове и добавят нужната по-силна енергия, защото в новия ми албум има доста беквокали, които се чудех как ще изпълнявам на живо, но ето, че сега имам двама страхотни беквокалисти, които пасват идеално на моя тембър и на общия саунд.

Много ми се искаше да взема и Дейв Окуму, който свири в някои тракове от новия албум, но той е зает човек – все пак и с неговата банда The Invisible ще издават скоро албум. Ройс Ууд Джуниър, с когото бяхме заедно предния път, също се включи в албума, но той издаде чудесен дебютен албум и сега се занимава с промотирането му, така че няма възможност да ходи на турнета с мен.

 

Май се получи, така че You've walked when You shoulda run... защото, днес, всеки, който постигне успех опитва на всяка цена да яхне вълната и кинтите, опитва всякакви трикове, за да запази публичното внимание... Всички освен теб! Защо изчезна в един момент?

Хахаха... Винаги ми се е струвало, че има нещо uncool в това да бъдеш прекалено известен.

 

Да не би да си олдскул пич, който говори само тогава, когато има да каже нещо?

О, да, не бих могъл да го кажа по-точно. Нямам никаква полза от това да бъда просто известен, заради самата известност. Искам да говоря само чрез музиката, която правя. Опитвам се сам да предизвиквам себе си, за да се развивам музикално, защото ако не поспреш за малко, не се огледаш и не си зададеш някои въпроси, то ще продължиш да правиш едно и също нещо постоянно, а това е доста отегчително за всички.

Хубавото на това да се откъснеш за известно време е, че хората те помнят някак по-добър, отколкото си в действителност, хаха... Все едно си контузен футболист, чието завръщане в отбора, след дълга пауза, всички очакват с голям интерес и не спират да му повтарят: "О, ще бъдеш страхотен!", хаха... Всъщност, щастлив съм, че изобщо на някой му пука, че се завръщам. Благодарен съм, че хората ме помнят и искат да чуят новия ми албум.

 

Е, все пак не изчезна съвсем... записа парчета за албумите на Disclosure, Paul White, Portico, Darkstar... Не те ли разсея това от записването на втория албум или напротив, даде ти нова гледна точка, нова музикална посока?

Човек трябва да пробва различни неща, а и аз обичам да работя с други хора, особено когато виждам, че се получава добре. Харесва ми да споделям визията за нещата на други хора, да помагам за нейното обогатяване... А и да бъда по-спонтанен, защото в тези случаи трябва да работиш по-бързо, съобразявайки се с чужд график и начин на работа... Все пак, не мога да очаквам хората да го правят за моите албуми, без да познавам обратната страна на монетата, без да познавам какво е усещането за колаборация... С Пол Уайт, например, записахме доста неща за Making Time, но в албума влезе само Thunder. Обаче, със сигурност, искам да работим и в бъдеще заедно... той е страшен, истински експериментатор... един от най-фриволните духове в музиката, които съм срещал.

 


В първия сингъл от Making Time пееш: Come back, Body's aching, From the want and the waiting... Never been so inside it... така ли чувстваш завръщането си?

Хаха, Sharpness е любовна песен, нали знаеш... За една жена е, но да, и музиката може да бъде любовница, хаха. Има други песни в албума, които говорят за това завръщане. Всъщност, албумът се казва Making Time поради няколко причини – в него обръщам голямо внимание на груува, на ритъма като лично изразяване на усещането за време и на начина, по който минаваме през него. Естествено, заглавието може и да се приеме като заигравка със забавянето на албума, но отделих толкова време на записите, за да се получат такива, каквито исках. Все пак, времето е най-ценния ни ресурс – когато имаш основните неща, когато имаш покрив над главата и храна на масата, тогава трябва да помислиш как да инвестираш времето, с което разполагаш. Времето се превръща в най-големия лукс, но и същевременно в най-ценния ресурс, с който разполагаме днес и трябва да го използваш добре, за да постигнеш нещо. Да създаваш възможности, да инвестираш добре времето – в музика, в моя случай – с надеждата, че тази инвестиция ще ти се отплати добре един ден.

 

Тази идея за инвестиране на времето промени ли начина, по който правиш музика?

Спрях да се опитвам да правя всичко сам. Започнах да разчитам на хора, които са страхотни в областта, в която работят. Реших, че е време да оставя техническата част в техни ръце, а аз да се концентрирам върху музикалните идеи. Затова по Making Time работих с Lexxх, който е невероятен саунд инженер. Обожавам начина, по който записва и миксира звуците. Оказа се, че споделяме и общ вкус към музиката, която слушаме, към определен тип вибрации в саунда, който търсим, така, че в един момент си казах: "О, боже, точно такъв човек ми трябва, къде е бил през целия ми живот", хаха...

jwtime


Обложката на Making Time е интересна – сякаш обектите (камъни, листа, дърво...) са замръзнали във времето...?

Да, направихме я с Дънкан Белами от Portico. Искаше ми се по някакъв начин да отразява процеса на създаване на албума – използването на обикновени, семпли елементи, но внимателно подбрани и подредени. А и през цялото време, докато записвах албума, си го представях и исках да звучи като да е част от природата, въпреки, че го записахме в Konk Studios, близо до къщата ми в Северен Лондон. Всъщност, всички тези предмети от корицата ги намерихме в градината на къщата.

 

Има ли песен от Making Time, с която особено се гордееш?

Няколко са и по различни причини се радвам как се получиха, но съм особено доволен как звучи Dedication. Получи се от един спонтанен джемсешън с моята група, записахме я от първия път... нали знаеш, от онези специални моменти, когато всичко се получава от раз, а след това бързо написах и текста към нея.

 

 

На кого или на какво е посветена Dedication?

Посветена е на предците – всички онези, които не са получили признание и сега са забравени, но винаги са правили музика, заради самата музика. Не просто заради слава или пари.

 

Sharpness, Thunder, Skin, Message, Forgiven, Dedication... продължаваш да държиш песните ти да имат заглавия от по една дума... Защо?

Хм, просто така ми харесва – да са кратки, ясни и запомнящи се. Като медитация върху една дума е. Така повторена, всички различни смисли на една дума добавят ново значение, дори такова подсъзнателно, каквото думата няма първоначално. А и колкото повече думи има в заглавието, толкова по-малко остава за въображението.

 

Кой е звукът, който влияе най-емоционално върху човека, според теб?

Човешкият глас. Дори и да отнемеш всички инструменти от човека, ще му остане гласа, с който пак може да създава музика. Гласът и ритъмът са тези първични неща, върху които се гради цялата музика.

 


Да, ти самият използваш гласа си като инструмент... дори можеш да изпееш женски вокални партии като в кавъра на Try Again на Aaliyah? Защо го направи?

Винаги съм харесвал тази песен. Бях тийнейджър, когато излезе, а аз тогава си падах по китарна музика, не слушах подобни неща, а и като цяло, по онова време, в Англия не се слушаха толкова много и различни стилове, колкото сега... Oбаче, още първия път като я видях по MTV, адски ми хареса, без дори да знам защо... Стори ми се от онези специални песни, които като чуеш за първи път и си казваш "уау". Затова, когато от BBC Radio 1Хtra ме помолиха да си избера някоя песен от последните 20 години, на която да направя кавър, веднага се сетих за Try Again.

 

А има ли глас в съвременната музика, който особено харесваш?

О, да, много са. Джоно Маклиъри, с когото сме добри приятели... Също така Билал, а това, което Омар може да прави с гласа си е направо невероятно.

 

Имаш песен, която се казва Message, та кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес – да шепнеш или да крещиш?

Аз вярвам в шепота. Но има случаи, в които трябва и да крещиш. Няма правилен или грешен начин, просто защото колкото и ясно послание да имаш, винаги ще има някой, който ще го разбере различно от това, което си желал. Затова, просто общувай колкото се може по-ясно, опитвай се да бъдеш възможно по-добър човек и това, което искаш да кажеш може и да стигне до хората.

 

 

Галерия от Jamie Woon в Sofia Live Club на 31 октомври 2015

Хипермоменти с Robot Koch

Петък, 30 Октомври 2015г. 12:12ч.

Неслучайно Роберт Кох получи наградата за най-добър електронен продуцент в Германия за 2014, въпреки че замени родния Берлин за слънцето на Ел Ей – стотиците издания (и соло проекти, и като част от триото Jahcoozi, и ударни колаборации) рисуват брилянтно малките детайли на голямата картина на Robot Koch триумфа, а срещата ни това лято ни осигури един от паметните хипермоменти на фестивала Melt!. Сега, обаче, си говорим с Роберт за онези моменти, които доведоха до новия му албум Hypermoment (излиза на 6 ноември), за смелостта да пее за първи път в песни като Care, Serenade и Fernwood, за киното като флирт между визия и музика и за...

 

 

Роберт, какво си спомняш от визитата с Jahcoozi в София преди години?

Промоутърите бяха приятни хора, разведоха ни из града и помня, че София доста ми хареса.

 

Винаги съм се чудил какво означава Tsuki и беше ли това EP генерална репетиция за албума Hypermoment?

Tsuki на японски означава "Луна", а на санскрит – "Щастие". Мисля, че комбинацията от двете значения описва идеално вибрациите в това първо мое издание за Мonkeytown, което зададе посоката за Hypermoment.

 

Берлин или Ел Ей? Какво ти даде Лос Анджелис, което Берлин не можеше да ти предложи и обратното?

Всеки от тях има своя магия. В момента, Ел Ей е точното място за мен – намирам се във важен етап на духовно израстване в живота си, а природата на Калифорния е поразителна. Освен това, пред мен се отварят врати, водещи в интересни посоки, като киното, например. Естествено, Берлин си остава страхотното и вечно променящо се място, в което обичам да се връщам – все пак, там имам адски много приятели.

 

Кои са онези моменти, които определиха създаването на албума Hypermoment? И промениха ли те начинът, по който правиш музика?

О, това е много дълга история. Накратко звучи така: 2013 беше ужасна година за мен и животът ме изрита от зоната ми на комфорт, която в продължение на 13 години беше Берлин. Доверих се на интуицията си, на някакви вътрешни усещания и се преместих в Ел Ей без изобщо да познавам някого там, наистина. Беше си абсолютно ход на сляпо и това промени и начинът, по който работя. Сега съм по-малко предпазлив, вече не премислям излишно нещата по хиляда пъти. Нямаше да мога да издам песен като Сare, ако не се бях преместил в Ел Ей.

 


Да, има ли песен от Hypermoment, с която особено се гордееш? Защо?

Мисля, че това именно е Сare – първата песен евър, в която пея. Не съм планирал да пея в албума или изобщо в някоя песен, но една вечер тази мелодия просто изплува в главата ми и поисках да я запазя. Мислех да заменя по-късно вокалите с тези на някой "истински" певец, но осъзнах, че песента си беше завършена, че си има всичко, от което се нуждае и я оставих така, с моите вокали.

 

В Hypermoment работиш с много гест-вокалисти и музиканти като Delhia De France, Julien Marchal, Schwarzmodul, Stephen Henderson... Как избираш с кого искаш да записваш и как протича процеса?

Много внимателно подбирам хората, с които колаборирам, защото в миналото съм си патил от грешни избори ... Просто трябва да харесвам това, което правят и ако интересът е взаимен – ето ти колаборация. Понякога е въпрос на случайни съвпадения, на сходни търсения в саунда, друг път на срещи в soundcloud или по фестивали...

 

Очевидно е, че един музикален продуцент трябва да притежава широк спектър от изразни средства, за да се изразява по-добре, но как тогава постига музикална идентичност? Ти постигнал ли си я и кой е саундът, който я определя?

Да, мисля, че постигнах една характерна хармония между органичното и електронното в продукцията си. Саунд, който притежава soulful елемент, но не е и не се нарича "соул музика". Мисля, има и един такъв емоционален и кинематографичен елемент в музиката, която правя, затова пасва добре и на визуални разкази като в киното, например – доста тракове бяха лицензирани за TV сериали, а наскоро и за филма San Andreas – хем дарк, хем красиво или поне така казват хората, че звучи моята музика, хаха...

 


Кой създаде артуърка на Hypermoment и как, според теб, музика и визия могат да се слеят най-добре – все пак имаш подобен опит с аудиовизуалните експерименти в музикалния филм Unpaved?

Самият аз не съм визуален артист, но мисля доста визуално, когато композирам, така че още тогава в съзнанието ми изниква определена картина и състояния, които искам да изразя. За щастие, досега съм работил все със страхотни визуални артисти, които съм открил за себе си, защото работата им резонира с моята, а има и такива, които са се свързали с мен поради същите причини. Визията за Hypermoment дойде от Микаел Льо Гоф, който работи като програмист за добре известна компания за музикален софтуер, но истинската страст са му визуалните изкуства. Беше направил видео към едно от моите парчета, изпрати ми го, аз му казах, че вече има заснето официално видео за него, но толкова много харесах неговата естетика, че решихме да работим заедно по цялостната визия на Hypermoment – той направи обложката и двата видеоклипа досега, а и за мен беше важно цялата стилистика да бъде подчинена на една идея.

Самият аз правя доста записи на терен или първо записвам звуци от аналогови машини и истински инструменти, които след това обработвам или комбинирам с по-дигитален, по-електронен саунд, но така че да се запази органичния звук, за да имаш усещането за нещо живо, което можеш да пипнеш.

 

 

А начинът, по който Микаел Льо Гоф създаде визуалната страна на Hypermoment е абсолютно подобен на това, което правя със звука – много практичен и аналогов подход, защото образите, които някои хора оприличават на свръхтехнологична анимация, всъщност са постигнати много просто – боя, която се смесва с вода, заснето в изключително едър план с големи макро лещи на бавна скорост. Колкото простичко, толкова и ефектно.

Сега работя с Микаел и по новото аудиовизуално лайв шоу за Hypermoment турнето като част от новия начин за представяне на живо на музиката ми – визия, вокалисти, струнни секции...

 

Според теб, като продуцент, кой е звукът, който влияе най-емоционално върху Човека?

Тишината.

 

А какво намираш все още за вдъхновяващо в дъб музиката? И кой е най-добрият начин да Не прецакаш някое бас парче при продуцирането?

Простотата ме вдъхновява. Басът има нужда от пространство и време, за да диша. Така, че най-добре е да не претрупваш излишно парчето с прекалено много елементи.

 

Нещата, които харесваш и които не понасяш в електронната музика днес са...?

Харесвам креативността на хора, които откриват начини музиката, в който и да е жанр, да звучи все още вълнуващо и вдъхновяващо.

Не харесвам липсата на оригиналност и всичко да звучи като по калъп.

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Мисля, че вече има толкова много шум около нас, че най-добре е просто да формулираш своето изкуство спокойно и уверено, и с вярата, че ще бъде чуто от точните хора, така че няма нужда да набиваш каквото и да е в очите и ушите на когото и да е.

 

 

Меланфония

Понеделник, 30 Януари 2017г. 12:12ч.

Когато за пръв път ви срещнахме с Ема Джоли, едва ли някой, дори самата Emika, си е представял, че 5 години по-късно в живота ù ще се появят два албума, собствен, независим лейбъл Emika Records, завръщания към детството на класическото ù музикално образование и сбъдване на най-смелите ù мечти за... собствена (изцяло финансирана от Kickstarter кампания) симфония Melanfonie. Часове преди излизането на албума с първата ù симфония (записана със сопраното Михаела Шрумова и The Prague Metropolitan Orchestra) си говорим с Emika за силата на мечтите, за Космоса на нео-класическата музика, за чешките ù корени, за Боуи и за...

 

 

Как Emika ще запомни 2016?

Отидох в Мексико и говорих с кактус... Кактусът ми подреди живота отново.

 

Знаем, че една от мечтите ти бе да композираш симфония... Опасно ли е да сбъдваш мечтите си, нали знаеш израза: Внимавай какво си пожелаваш?

Опасно е, но и изключително зареждащо в същото време... Ако мечтаеш смело, но се опариш или провалиш, то значи е трябвало по този начин да научиш нещо много важно. А и мечтите не би трябвало да бъдат простички и приятни за сбъдване, нали!?

 

Защо Melanfonie? Ясно е, че е игра на думи със симфония и меланхолия... но защо точно такова заглавие?

Бащата на най-добрия ми приятел го измисли след като чу симфонията за пръв път.

michaelast

Знаем, че работи с Михаела Шрумова още в Dem Worlds... но защо тя е точния човек за този проект? И защо с The Prague Metropolitan Orchestra? Заговориха чешките ти корени или...?

Това е история за обич. Майка ми... чешките ми корени... прекрасният глас на Михаела...Това просто е съдба и аз я следвам неотклонно доколкото мога.

 

Свири ли на някой от инструментите, използвани в Melanfonie? И с какво ще запомниш работата с Пражкия симфоничен оркестър?

Композирах и продуцирах цялата симфония сама, така че това ми стигаше... Можеше и да пея, да свиря на пиано или да дирижирам, но това вече щеше да бъде прекалено...Написах симфонията специално за Михаела и за оркестъра, и бях много щастлива просто да седя на продуцентския стол зад стъклото в студиото и да чувам как тези изключителни музиканти вдъхват живот на музиката ми за пръв път. Беше забавно да създавам свой, собствен оркестър – разделих струнните инструменти на две групи, отляво и отдясно, контрабасите и челата преместих в средата на оркестъра, за да играят ролята на sub и баслиниите в електронната музика, а в самия център на оркестъра, обгърната изцяло от звука, стоеше Михаела и всичко това само и само, за да чуя наяве музиката в главата си.

melanfoem

Ти ли написа цялото либрето или и Михаела взе участие? Текстовете звучат така сякаш отразяват процеса на създаването на симфонията, сбъдването на мечти... със заглавия като The Miracle, Letting Go, Destiny...?

Да, текстът е вдъхновен от живота ми, от този на Михаела и от универсални теми, които всички ние споделяме, струва ми се...

 

Започваш с Grief (Prelude) и стигаш до Finally Free (Coda) – такъв ли е смисълът, цикълът на живота?

Цялата симфония е само първата част от една доста по-голяма история, която предстои да бъде завършена...

Kickstarter кампанията, с която финансира създаването на Melanfonie, си е направо интригуващо социологическо проучване на фенбазата ти... От кои страни получи най-много дарения? Имаше ли такива от България?

Повечето хора бяха от Щатите, Британия, Германия... но имаше дарения наистина от целия свят. Тази кампания бе едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Толкова много хора инвестираха в музиката ми преди да чуят как ще звучи, преди дори и една нота да бъде записана. Лудо и невероятно...

 

Кой от етапите на създаване на Melanfonie беше най-труден за изпълнение?

Най-трудната част бе да организирам кампанията самостоятелно и независимо през моя лейбъл Emika Records. Първоначално имах идеята, че някои от по-големите компании за класическа музика може да се заинтригуват да се включат в проекта и да работим заедно по нещо ново. Мислех, че мога да обединя света на електронната и този на класическата музика в един нов свят на съществуване. По същия начин, както когато бях на 18 и изучавах класическа музика, ми се струваше, че тя е елитарна и някакви богати сноби искат да слушат само перфектни изпълнения на Бетовен... оказа се, че 13 години по-късно ситуацията е същата. Никой не иска да се впуска в нова визия за класическата музика, а просто да презаписва все същите музикални творби, които да възпроизвежда перфектно след това в залите.

 

Имаш ли идея да представяш Melanfonie наживо... Ако да, ексклузивно с The Prague Metropolitan Orchestra ли ще бъде или би могла да работиш и със симфоничните оркестри на други градове?

В момента не замислям живи изпълнения на симфонията. Това е студиен проект за мен и съм много щастлива, че стигнах толкова далече и записах албума. Оркестровата продукция е огромно и скъпо начинание. Това са 4 години от моя живот – планиране, финансиране, намиране и създаване на екип, продуциране, промотиране... доста работа си беше. Да тръгна на турне с оркестър е нещо, което ще обмисля в бъдеще, когато съм готова за това предизвикателство.

michaelaem

С Дейвид Боуи делите рождена дата... помним римейка ти на Let's Dance... та какво още от света на Боуи споделяш и ти?

Мисля, че и двамата имаме дълбоки гласове със сходен резонанс...а и двамата имаме криви, английски зъби, хаха...

 

Ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

Напоследък, доста често наблюдавам звездите и лунните цикли и като научавам колко много боклук сме изхвърлили в Космоса – всички тези отпадъчни парчета от ракети и сателити, които се носят в орбита – не бих искала да добавям каквото и да е към това.

 

В дневника на Emika за 2017 пише...?

Да релаксирам ударно... да срещна всички мои Kickstarter дарители и фенове на моята симфония... Много йога и пиано часове...

 

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

Life is stranger than fiction.


 

WhoMadeWho | През Стените

Понеделник, 20 Ноември 2017г. 09:09ч.

Томас Барфод, Йепе Кйелберг и Томас Хьофдинг явно обичат да се връщат в България... Ние също обичаме датското WhoMadeWho трио да ни гостува, затова малко преди третата им визита на 23 ноември и шестия им албум Through The Walls си поговорихме с Йепе и Барфод за Стените, с които се обграждаме, за българската сватбена музика, за Индия, Сирия и Paloma, и за...

 

 

Как WhoMadeWho ще запомнят 2017?

2017-а беше интересна година, през която се случиха доста щури неща... Попътувахме доста. Бяхме на нови и много интересни места. Срещнахме най-страхотните хора и... сме готови с албума Through The Walls.

 

За трети път сте в България... Изглежда обичате да се връщате тук...?

Винаги съм обичал Духа на България. Например, една българска фолклор група свири цяла нощ на сватбата ми... Обичам енергията и ритъма на сватбената ви музика... Може би затова обичаме да се връщаме, хаха...

 

Как Through The Walls се различава от предишните ви албуми?

Прекарахме повече от две години в композиране и записване на албума... Искахме да експериментираме с нови вибрации, с нови, непознати, творчески усещания... Това беше идеята и... естествено, не се получи така както очаквахме! Мисля, че в това се крие магията на колективния дух... когато три различни индивидуалности се съберат и оставят Музиката да води, да диктува своя собствен път...


Тя ли ви отведе в Индия? Как така се случи, че Dynasty и I Don't Know, първите видеа от албума бяха заснети в Индия?

Имахме честта да работим с невероятни артисти по този албум. Например, нашият скъп приятел Mirko Borsche разработи цялата визуална идентичност на албума. Мирко е ангел и наш герой... и успя да открие много въздействащ артуърк от сирийския артист Ayham Jabr... успя да се свърже с него, което, на моменти, беше много трудно, защото често в дома на Ейхам нямаше ток, заради продължаващата война там... Бяхме очаровани от неговото изкуство и от това, че се докоснахме до неговия истински талант.

wmwhojabr1

Освен това, Мирко ни запозна и с швейцарския режисьор Йонас Мейер, който използва характерен сюрреализъм в работите си, което пасна идеално и на нашата идея, и на визията на Ейхам... Йонас е много вещ и отдаден в това, което прави така че му се доверихме напълно, от първия миг, също както с артуърка на Ейхам... и когато Йонас предложи да заснемем първите три видеоклипа в Индия ние не се поколебахме... Всичко някакси се навърза и придоби смисъл...

 

Любимото ви парче от Through The Walls е...?

Surfing on a Stone е любимото ми, за момента, защото много се различава от това, което сме правили досега... То е за онзи скъпоценен миг, когато всички грижи те напускат... Когато партито може би е свършило и в клуба блесва цялото осветление... Момент, в който всички тревожни мисли и емоции изчезват на мига...

 

 

Кои са Стените, за които говорите в Through The Walls?

Струва ми се, че в живота си се обграждаме с всякакъв вид Стени... Всякакви препятствия, които потискат нашата истинска същност... Всякакви бариери и емоционални ограничения..., които трябва да прекрачим, да разрушим... Това е WhoMadeWho посланието и целта – да вярваш в себе си и мечтите си... да се издигаш над посредствеността... Поне от време на време...

 

Кой албум слуша най-често през 2017?

James Blake: The Сolour in Anything – просто обожавам начина на продуциране в него и тъжните, чувствени вокали...

 

А хареса ли Paloma... новият соло албум на Томас Барфод? И как неговите соло акции се отразяват на WhoMadeWho продуцирането?

Да, хареса ми, наистина, този албум на Томас... А и участвах в създаването му... Свирих синтезатори, бас и китарни рифове, записвах струнни секции... С Томас работим заедно по много проекти... Трябва да знаете, че Той е основен продуцент в WhoMadeWho, така че сигурно откривате известни прилики между соло работата му и тази в бандата. Но... в WhoMadeWho му се налага да работи с двама хаотични партньори, хаха... с всичките ограничения, които се правят в името на Силата на Триото. В името на Красотата, която възниква при общите усилия на трима души, когато Енергията на всеки поотделно се събере и се превърне в нещо по-голямо и от тримата...

 


А ти какво мислиш Томас – как работата с WhoMadeWho влияе на твоите соло албуми, на начина ти на продуциране?

Обикновено, WhoMadeWho е семейство, с което правя студийни записи за соло албумите ми... В този случай с Йепе... Най-често пробвам и експериментирам с неща, които не биха паснали в WhoMadeWho света, така че основно се заигравам с темпо, с ритмика и... си избирам измежду най-различни вокалисти, с които мога да работя.

 

Три неща, които обичате и три, които не харесвате в съвременната електронна сцена?

Обичаме: това, че няма ограничения за звуците, които човек може да извади от компютъра;

Това, че за електронното продуциране няма географски граници – всеки ден чувам талантливи продуценти от кътчета по света, където дори не е имало сцена преди 10 години;

Това, че когато електронната музика е създадена по правилния начин може да въздейства на хората, наистина, много дълбоко;

 

Не харесваме: това, че има прекалено много имитатори или продуценти, които залагат на хайп звука на деня;

Това, че има прекалено много "Боклук", което означава, че понякога добрите неща се губят в общия Шум;

Не харесваме пуристите – всички онези, които се придържат към определена жанрова ниша и мразят всичко останало...

 

wmwholive

WhoMadeWho Live © фотография MIR


 

Галерия от WhoMadeWho Live в клуб City Stage

Интервю | Max Cooper

Петък, 04 Май 2018г. 08:08ч.

Да, Макс Купър отдавна е открил Баланса в блейд-рънър-техно играта Човек VS Машина или в сай-фай-бийт уравнението Музика + Наука. В ДНК-то на неговите два албума Human и Emergence броукън техно вибрации живеят в симбиоза с визуално маркирани научни методи и теории (все пак Макс е и докторант в областта на генетиката) като всичко това се разкрива брилянтно в първата му евър микс компилация, прясно издадената (днес, 4 май) Balance 30... Затова, сега говорим с Макс Купър за формулите на Баланса между Музика, Генетика и Наука в Balance 30, Emergence и Aether, за ДНК-то на неговия лейбъл Mesh и за...

 

 

Най-важното нещо в света на Макс Купър... днес... е...?

Оцеляването! Не съм голям фен на летенето, а, в момента, на връщане от Берлин, съм насред зверска турбуленция... Единственото хубаво нещо в това регулярно тестване на екзистенциални страхове е, че те принуждава да приемеш Смъртта... Направиш ли го, страхът изчезва, но е мъчително да живееш в такова състояние на духа, особено като трябва да променяш нагласата за основните си биологически функции... Страшно жизнерадостно начало за едно интервю, нали... Обещавам да не съм толкова мрачен по-нататък, хаха...

 

 

Имаш докторска степен в областта на генетиката, нали... кое, Генетиката или Музиката, играе (или ще играе) по-важна роля за еволюцията на Човека? Може ли някое от тях да промени начина, по който възприемаме света или да промени човешките взаимоотношения към по-добро?

Хм, Дарвиновата теория или културната еволюция е по-важна!? И двете не подлежат на сравнение, което директно мога да направя, най-сигурно е да кажеш, че и двете са важни по своему, нали... И двете, по различен начин, определят това кои сме, как мислим, как взаимодействаме със света наоколо... Ако се съмнявате или подценявате ролята на Музиката в това сравнение, то бих ви провокирал да отгатнете типа музика, която всеки слуша на базата на начина, по който се облича, на неговите политически и религиозни възгледи или дори на базата на неговия произход... Изненадващо тясна е връзката на Музиката с всички видове аспекти и проявления на човешката индивидуалност, на това, което Сме... Често, новата Музика расте в унисон с новата Мисъл.

Иначе, очевидно е, че разглеждана в дългосрочен план, генетиката е основната действаща сила, но вземем ли предвид по-кратки периоди от време, тогава културната еволюция е много по-тясно свързана с промените в Музиката. Съща така, не толкова като фактор, колкото като причинно-следствена връзка, но промените в начина на мислене могат да причинят повече промени в Музиката, отколкото Музиката да промени Мисленето.

Колкото до това дали гледаме на Музиката като сила за влияние, то всичко зависи от това колко често откриваме музика, която първо ни харесва, а после търсим връзките ù с определен тип политика, дрескод... или напротив, първо ни привличат идеите, които носи даден вид музика и после започваме да я харесваме, заради това. Дали Музиката може да бъде ключ към промени в начина на мислене... това е въпрос, чийто отговор, може би, могат да дадат някои социолози и то едва след като са провели анкети с достатъчен брой хора, така че да стигнем до подобно заключение... Интересно ми е дали е възможно!?

 

Последния ти албум се казваше Emergence – това търсена връзка ли беше със състоянието на Света в момента?

Идеята на проекта Emergence беше играта с природните закони... за това как тези нечетими драскулки, които физиците пишат на черни дъски, всъщност, наистина могат да доведат до по-голямо облагородяване, напредък и комплексност на Света около нас. Всеки от видеопроектите, за които работих с различен режисьор, беше посветен на основните физични закони и ролята им в създаването на материята на Вселената, в създаването на Живота и еволюцията му... и в надигащия се Хаос, в който живеем в момента. Получи се нещо като история на Вселената в отделни епизоди, всеки според визията и естетиката на режисьорите, с които работих... Беше забавно... изнесох и лекция за проекта в Нийемиген, а всичко най-интересно може да намерите и на сайта Emergence.

 

В музиката, която правиш Звук и Визия живеят в Баланс... как намираш баланса в живота? Какво е ДНК-то на Баланса?

Създаването на музика те научава да използваш и да се изразяваш с ограничени, базови изразни средства, към които, съвсем естествено, се причислява и визуалното разказване. Например, наскоро опитах да опиша няколко музикални откъса с идеята да открия начин да бъдат преведени на визуален език и открих, че всички думи, които бях използвал, за да опиша музиката, всъщност, са си визуални понятия... Днес, когато сядам да пиша музика, винаги имам и визуална идея в главата... което открива и доста пътища пред разказването, пред наратива... също като в Emergence албума, който споменахме. Почти невъзможно е да предадеш детайлно научни идеи само с музика, но когато се добави и визуално изкуство идеята ще проработи...

 

Но как това е свързано с живота ти... Например, създаването на микс компилацията Balance 30 предизвика ли те да откриеш баланс и вътрешен мир... И въобще, къде се намират те?

В Смъртта, хаха... Обещах да не я споменавам пак, нали... Интересен паралел правиш, особено сега, когато общуването и документирането на живота е толкова болезнено преекспонирано... Просто ми се искаше да се отдам на ескейпизъм... Исках началото да бъде като прочистване на мислите, като търсене на този мир, а не просто като преминаване през отделни жанрове музика и удоволствието от това... а може и да е чисто и просто ембиънт начало на един електронен микс – нищо нечувано, нали...

 

Всъщност, в Balance 30, сякаш използваш тракове от Transition EP-то (което издаде през твоя лейбъл Mesh) на Rob Clouth като опорни точки... А при създаването на тези парчета Роб използва алгоритъм, който семплира части от цялата му дискография досега... та Balance 30 твоя алгоритъм за сумиране на музикалната ти история ли е?

Да, напълно съгласен съм с тази интерпретация... това си е дневник на моето музикално пътешествие през последните над 20 години – има елементи от рейв и джънгъл миналото ми, моменти на мелодична електроника, техно, хаус, транс, ембиънт... смешно е да изреждаме жанрове и да делим така Музиката, нали... Да, обичам различните проявления на електронната музика и се опитах да го покажа в този микс. Винаги съм си създавал проблеми със смесването на жанрове, които не би трябвало да се смесват на места, на които не би трябвало да свиря... Толкова се отегчих от клубове и концертни зали, които имат стриктни, ограничителни правила относно това какъв BPM и стил е куул и приемливо да използваш, но за мое щастие, все повече места стават отворени към рушенето на правилата и рядко се случва да бъда арестуван от Техно полицията, хаха...

 

Какво може да очакваме от лейбъла ти MESH... креативните колаборации с Rob Clouth изглежда са само началото?

О, да, задават се няколко страхотни релийза и не го казвам само, за да звучи хубаво, ще се уверите! Издания на нови артисти като Brecon, които присъстват и в Balance компилацията, но и няколко абсолютно свежи включвания, които ще бъдат обявени през лятото. Търся хора, които се интересуват от по-широките, комплексни връзки на музиката с други арт форми, с инсталации, с нови софтуерни и технологични подходи... Технологичният бум, в момента, открива цели нови светове пред изкуствата и Mesh (като мрежа) е тук, за да изследва тези нови взаимовръзки – оттам идва и името на лейбъла.

Случаен ли е факта, че в Balance 30 селекцията влизат повечето от артистите, които ремиксираха твоя албум Emergence... като Rob Clouth, Rival Consoles, Patrice Baumel, Hidden Orchestra, Kimyan Law... ?

Просто всички са невероятни музиканти и продуценти, чиито стандарти в създаването на музика ме вдъхновяват, всеки в своята специална ниша – Tim Hecker, Lusine, Нилс Фрам, Com Truise, Deapmash, Loscil, Brecon, Alix Perez... зад всяко едно парче в компилацията се крият години усилена работа, добре обмислени идеи, които предават емоции и послания по много въздействащ начин. Тук е и мястото да благодаря на всеки един от тях, че ми позволи да използвам работата им в тази компилация.

 

Технически погледнато, кой от твоите аудиовизуални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Проектът Aether беше интересен в това отношение, защото беше съвсем нова аудиовизуална форма – когато я създавахме нямаше друг, подобен еквивалент, въпреки че сега има няколко подобни системи, но така се случват нещата в живота, нали... Студиото Architecture Social Club създаде този 3D екран, който виси над публиката и може да генерира движещи се холографски образи. Трябваше да разработим нов аудиовизуален език, съвместим с тази система и нейните ограничения, така че промените в изображенията ù наистина да отговарят на променливите музикални форми. А трябваше да помислим и как да разкажем наистина смислена история, а не само да изредим куп случайно генерирани образи. Искахме да обединим база данни и наратив, и това да не изглежда абстрактно, както звучи... предизвикателство си беше, но доведе до прекрасни резултати, които може да видите по-късно тази година, когато Aether ще бъде на турне.

 

Да, музиката, която правиш винаги е била толкова визуална, кинематографична... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Good Time – невероятния саундтрак на Oneohtrix Point Never, един от най-добрите, които някога съм слушал. Изключително въздействащо като музикално преживяване.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Всякакви струнни аранжименти и вариации винаги вършат работа.

 


Max Cooper Live е на 18 май в Control Club, Букурещ

Интервю | Paul Frick на 180°

Петък, 20 Юли 2018г. 07:07ч.

Паул Фрик винаги е знаел какво е да си част от неделимо цяло и тяло с обща идея – и като една трета от нео-класическата формация Brandt Brauer Frick, и дори миналата година, като част от Ансамбъл 180°, специално създадения камерен музикален съюз на фестивала-лаборатория за съвременно изкуство 180°. Сега, Фрик се завръща в София, за да представи предпремиерно (о, да, излиза на 3 август) дебютния си солов албум Second Yard Botanicals на фестивала 180°, затова по-добре самият Паул да ви разкаже за срещите във вътрешния двор на неговото студио, за комбо пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез от школата на Пина Бауш, за братя Карамазови, за Emika, за Джани Версаче, за новия Brandt Brauer Frick албум и...

 

 

Днес... Най-важното нещо в света на Паул Фрик е...?

Студиото ми... И албумът, който издавам е посветен на него.

 

Защо точно Second Yard Botanicals?

Заглавието на албума отдава почит към вътрешния двор на нашето студио, който, през годините, се превърна в прекрасен оазис с всевъзможни растителни видове и дървени конструкции, благодарение на нашия съсед, музикантът и художник Ханс Унщерн. Потапя те в тотално различен свят, толкова далеч от напрежението на улицата, която се намира съвсем близо отпред... Така че, в общи линии, заглавието означава: "Благодаря, че мястото, в което работя е мое Убежище"...

 

Участваш на фестивала 180° за втора поредна година... Какво е усещането и използва ли някои от сесиите в София за създаването на Second Yard Botanicals?

Приятно ми е, че имам възможността да се завърна в София за 180°, защото миналогодишното участие беше много вдъхновяващо за мен... Музикантите и танцьорите, с които си партнирах бяха много различни, но имах чувството, че си паснахме и се обединихме около една идея по много естествен начин... Освен това, в края на пърформанса, имаше част, която изпълнявах съвсем соло, което не ми се беше случвало от векове... от 2010 насам, мисля... И сега, една година по-късно, нещата еволюираха и ще представя абсолютно соло концертно изпълнение.

 

Има ли композиция от Second Yard Botanicals, която обичаш да свириш на живо? Защо?

Особено се забавлявам с Neo Biedermeier – по принцип, албумната версия е кратка и нежна пиано миниатюра, но когато я свиря на живо се разгъва в техно трак с много арпежио лудост, благодарение на Moog Minitaur синтезатора.

 

Споменаваш, че романът Anniversaries на Уве Йонсон вдъхновява отчасти създаването на Second Yard Botanicals, но композиции като Karamasow веднага намигат към Достоевски? Как се получи така и възможно ли е музиката да предава литературни идеи или такива от другите изкуства?

Написах Karamasow в деня, след като бях гледал 6-часовата театрална версия на Франк Касторф по романа на Достоевски в театъра Volksbühne. Отразява част от това, което усетих, но съвсем не е музикален "превод" на идеи... По-скоро е нещо като инстинктивно емоционално размишление. Театралната версия беше много по-агресивна и енергична, като катарзис за Изгубения Човек, който не може да открие своето място в едно променливо и променящо се общество. В моята композиция, тази борба все още се усеща да ври и кипи някъде, но усещането е като упоено с анестезия, което изкривява възприятието и го хвърля към дребните детайли.

 

Кой създаде артуърка за Second Yard Botanicals и защо точно такъв колаж – овца, кола, гълъб... – отразява най-добре албума?

Всъщност, това е случайна снимка от мобилния ми телефон, колкото и странно да звучи... Мисля, че е точно като музиката в албума – естествен и шарен колаж от звуци... А и тази овца изглежда така сякаш знае нещо, което ние не знаем, хаха...

 

Може ли да разкажеш повече за пърформанса с Бланка Ногерол Рамирез на фестивала 180° – тази колаборация ще бъде ли част от лайв презентацията на Second Yard Botanicals?

Ще бъде страхотно, но... нека бъде изненада... И да, пърформансът е част от концертното представяне на албума.

 

 

Два пъти (веднъж соло и веднъж с Brandt Brauer Frick) си записвал с Emika, която е почетен mir-logo-black-50x25 гост... Как избираш артистите, с които да колаборираш, особено за запис сесиите в Second Yard Botanicals?

О, радвам се, че Emika ви е гостувала... Срещнах я случайно в един клуб в Берлин, през 2010-а... Носех разни плочи и така се разговорихме за музика, после за записи... И, все пак, не съм я виждал от години...

Иначе, в Second Yard Botanicals, съм семплирал звуци от много неизползвани запис сесии, както и от концертни изпълнения на моите камерни музикални проекти... И по този начин се появи дългия списък с музиканти в албума... Някои обичайни заподозрени като колегите ми Ян Брауер и Даниел Бранд от Brandt Brauer Frick и членове от разклонението му Ensemble Adapter, певци от хора Neue Vocalsolisten и много други познати, които се отбиват в двора ни... може да прочетете списъка на гърба на винила или в discogs инфото, ако ви интересува...


Даниел Бранд издаде соло албум миналата година, сега и ти правиш соло дебют... Не е ли време за нов Brandt Brauer Frick албум?

О, да, време е... И, всъщност, е почти завършен... Ще бъде нашия пети и, надявам се, най-добър албум – очаквайте го през ранната 2019-а...

 

Музиката, която правиш е доста кинематографична... има ли филм или друга арт форма, която наистина ти е въздействала в последно време?

Скоро не съм гледал много нови филми, но Blade Runner 2049 ме впечатли... Не само визуално... намирам историята за адекватна и умно изградена с хитри обрати...

 

Технически погледнато, кой от твоите музикални проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

През 2016-а, с Brandt Brauer Frick написахме опера заедно с британския режисьор Мартин Бътлър, специално за Deutsche Oper в Берлин... Казваше се Gianni – историята е за Джани Версаче, но още повече за неговия убиец – един лабиринт през хоръра на модата и селебрити индустрията, разказан като гръцка трагедия, която включва дори Voguing... Работата е там, че нито един от трима ни има хубав глас или може, въобще, да пее, но ни се наложи... за пръв и последен път, хаха... Тъй като бяхме подбрали основно певци без класическо музикално образование, които не можеха да четат ноти, ни се наложи да изпеем цялата опера, за да може те да я научат наизуст... Понякога ползвахме autotune или доста монтаж... Цялата работа беше абсурдно смешна и добре, че никой никога никъде няма повече да чуе изпятата от нас версия на Gianni, хаха...

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Не съм баща, все още, но мога да си представя, че това би било когато чуеш писъка на собственото дете... или, може би, гласовете на твоите родители... или на членове на семейството и на близки хора...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш, но много близо до ушите на хората, които наистина са до теб!

 

 

Паул Фрик представя Second Yard Botanicals на 27 юли във Фабрика 126

Интервю | Answer Code Request

Вторник, 12 Февруари 2019г. 12:12ч.

В ДНК-то на Патрик Грьосер, иначе казано Answer Code Request, са закодирани 2 албума (Code, GENS и няколко ЕР-та), лейбълът Ostgut Ton, Berghain, Берлин, семейство с 2 деца... но за семейството на музиката и Музиката като Семейство най-добре да ви разкаже самият Патрик преди да се впусне в технокод рикуести в Heroes Total 1.0 играта на 16 февруари...

 

 

Миналата година, за пръв път, посети София... С какви спомени остана и с какви очаквания се завръщаш сега?

Да, за пръв път бях в София и уви, имах възможност да остана само няколко часа, затова и не можах да опозная града... Но пък се срещнах с KINK на вечеря... Познаваме се от дълго време, но все се случва така и да не се опознаем наистина. Ето че се случи, а и останах доволен от партито в този страхотен ъндърграунд клуб, с тези широкоскроени и гладни за още музика хора... Наистина ми се искаше да остана повече, но трябваше да пътувам рано за следващия гиг... Надявам се, че сега ще мога да остана по-дълго време и да събера повече спомени от София... Изглежда електронната сцена при вас се развива и с нетърпение очаквам да се завърна.

 

Най-важното нещо в света на Answer Code Request, днес, е...?

Семейството ми и Музиката!

 

Защо GENS? Каква е историята на създаването на втория ти албум и защо това заглавие?

Определено напрежението при записването на GENS беше доста по-голямо след като първия албум получи толкова страхотни отзиви. Освен това, имам 2 деца, които изискват много грижи и внимание... Така че, докато продуцирах албума постоянно ми се налагаше да лавирам между семейството и музиката... Заглавието GENS произлиза от латинската дума за потекло, за родство... и именно в този контекст говори за албума – като връзка между хора със сходно отношение към звуците, със сходна аура и съвкупност от качества... Музиката като Семейство... Защото, въпреки че са различни социални понятия, музиката и семейството са толкова идентични при откриването на връзките между отделните им елементи... като свързването на отделни звуци в един стил, в едно семейство... и отношенията им с други семейства... GENS открива тази връзка и обяснява любовта към отделните елементи, дори към тези, които, на пръв поглед, не принадлежат към това семейство като UK hardcore саунда, например...

 


Имаш ли любим трак от GENS? Защо точно него?

Често закривам лайв сетовете си с TU... Тракът носи усещането за съспенс, за контраст между пикови и начални моменти... Затова отлагането му винаги уцелва точния момент... Затова и TU работи добре и при диджей сетове. 4/4 бийта при него е в повече от всяко друго парче в албума и винаги връща настроението на дансинга...

 

Как измислихте със Сара Шьонфелд идеята за артуърка на GENS?

Покрай Berghain се познаваме със Сара от доста отдавна... Тя работеше там, на бара... а аз винаги съм се възхищавал от начина по който придава форма на идеите в главата си... Именно тя създаде и обложката на първия ми албум... затова и бе още по-вълнуващо да работим отново заедно. Обаче, идеята дойде от Yusi (Юсуф Етиман), графичният дизайнер на Ostgut Ton, който предложи да пробваме с образи, получени от разливане на бои... Негово хрумване беше и да добавим крилете на цикадата... Сара, от своя страна, също използва доста химични процеси във фотографията, а и обича да тества нови методи... И така, един ден тримата се срещнахме в Panorama Bar и пробвахме различни варианти... Мисля, че именно сиянието на слънцето през прозореца на Panorama Bar ни осигури и перфектното осветление... Виждате го, нали, този червено-жълт нюанс в снимката... След тази снимка, мисля че и тримата се съгласихме, че имаме корицата на новия албум...

acr-gens

Скоро ще се навърши 1 година от издаването на GENS... Как се променя във времето усещането ти за музиката, която си продуцирал в миналото? Как възприемаш/чуваш GENS днес? Или дебютния Code, който излезе преди 5 години?

Всичко постоянно се променя... Времето лети толкова бързо, а и при тези неспирни турнета трябва постоянно да се измисляш наново... Чувам GENS като по-зрялото произведение. Code беше щастливо стечение на обстоятелствата, хитов албум, който получи голямо внимание, защото, може би, звучеше толкова свежо и ново за времето си... Като цяло, много съм щастлив как се получиха и двата албума... Естествено, винаги откриваш нещо, което си можел да направиш по-добре... Но аз не гледам назад, опитвам се да се измислям наново и да мисля за следващия албум, ЕР... Например, сега работя по доста по-клубно, dance floor ориентиран албум...

 

Каква техника използваш когато свириш на живо? А при DJ пърформансите?

В основата на лайв пърформансите ми стои лаптоп с аудио интерфейс... използвам и TR 8 дръм машина за перкусиите, Мoog Miniataur за бас звука, синтезаторът на Еlektron Digitone за FM саунд и няколко други ефекти, което минава през 16-канален миксер... Удобно ми е с подобен сетъп, позволява ми да импровизирам повече, което обичам... Иначе, за DJ пърформансите използвам Allen & Heath Хone92 миксер и 4 CDJ Nexus 2 плейъра.

 

Как изглежда Ab Intus (отвътре) берлинската техно сцена днес? Неща, които харесваш и такива, които не ти допадат в нея?

Берлинската сцена не се е променила толкова много... понякога се усеща като през 90-те, когато и аз започнах да излизам по клубове... Просто има по-ново, младо поколение... Повече хора навлязоха в електронната сцена... А и аз, в сравнение с миналите години, вече не излизам толкова често по клубове... И все пак, Берлин все още е страхотно място за живеене и за нощен живот... Все още можеш да усетиш освободеността и концентрацията върху музиката... забраната за снимане в някои клубове все още се отразява добре на дансинга... Иначе, като във всички големи градове и тук има хора, които сляпо следват трендове... и тук има хора, които мислят само и единствено за себе си...

 

 

Музиката, която правиш, на моменти звучи доста кинематографично... Има ли филм или друга арт форма, която наистина те е впечатлила в последно време?

Преди всичко, аз обичам саунд дизайна... Много често хорър и сай-фай филми и особено техния саундтрак ме впечатляват и вдъхновяват... Но това се случва и с tv сериалите, които гледам когато пътувам от град на град... Освен това, по отношение на ембиънта, доста ми влияе дебютното ми Escape Myself ЕР... Дори в последния ми албум се усеща това влияние – идеи и звуци от музикалното ми минало, които исках да освежа и да измисля наново...

 

Технически погледнато, кой от твоите проекти бе най-труден за изпълнение? С какво ще го запомниш?

Мисля, че с албумът GENS се изправих пред най-много предизвикателства – напрежението да излезеш с втори силен албум, наситеният график с участия, колебанията дали да следваш познати пътища, или да се ориентираш по-клубно... като в същото време да не изневеряваш на себе си, защото трябва да можеш да свържеш в една идентичност себе си и музиката, която правиш... Трябваха ми повече от 4 години, за да завърша GENS и да избера кои точно от записаните 15-20 трака да влязат в него.

 

Кой, според теб като музикален продуцент, е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Майката Природа... звуци на дъжд, вода, гръмотевици... но също и чуруликането на птиците сутрин...

 

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако трябва да се избира, нека е Първото...

 

 

Answer Code Request играе Heroes Total 1.0  от 00:00 - 02:00 в Inter Expo Centre на 16 февруари

Страница 4 от 4

онлайн