Home / Рубрики / Музика / Списък на статии по етикет: Hidden Orchestra
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Hidden Orchestra

Бриф: mix IV

Понеделник, 08 Октомври 2012г. 11:51ч.

Каква е есенната бийт реколта в началото на октомври – великолепна броукън бийт седморка ала 90-те, древногръцки трагикомедии в дъбстеп балет, подарък за FlyLo рожден ден, вечерен Ultraista танц с меланхолията и афробийт парти на шотландски острови... и всичко това в една hand-made история на блуса.

 

submo Submotion Orchestra – Fragments

Когато Руби Ууд (фронтлейдито на 7-членния фючър соул ансамбъл Submotion Orchestra) пристъпи към микрофона, за да изпълни всички вокални парчета при последната визита у нас на Bonobo, тя звучеше леко плахо, стресирано, но и надъхано, така че в края на концерта вече владееше сцената като истинска дива, окрилена от бийт магията, дирижирана от маестро Bonobo и неговия оркестър. Нещо подобно се случи и със Submotion Orchestra – в първия си албум Finest Hour те шептяха в нощта плахо и джазирано, изненадани, че се получава толкова добре, а във втория си диск великолепната броукън бийт седморка вече има увереността, че може да изсвири всичко наживо – от ефирен дъбстеп (Thousand Yard Stare, Bird of Prey), през геридж поп (It's Not Me It's You, Thinking) и джаз (Snow, Sleepwalker) до запазения им броукън ала 90-те бийт в Blind Spot, Eyeline, Fallen... Да си паднеш по SubMo!

 

 

rudi Rudi Zygadlo – Tragicomedies

Когато си кръстен на велик руски балетист (Рудолф Нуреев), роден си в Шотландия, а живееш в Берлин, най-семплото нещо, което може да бъде казано за музиката, която правиш е, че тя не се вписва в жанрове. В историята на Руди влизат също диплома по литература (любов значи към древногръцките митове и легенди във втория албум с парчета като Melpomene, Persephone, Tragicomedy); пиано трикове ала Франческо Тристано, така че дъбстеп бийтове да звучат като акустична класика или като кинематографичен поп; кристален глас, на който Том How To Dress Well Крел може да завижда и ето, че се получават парчета като Melpomene, Russian Dolls, The Domino Quivers, The Deaf School, On, Various Made Men, след които Джеймс Блейк ще се черви от срам, а ние ще се поклащаме от кеф.

 

 

flylo Flying Lotus – Until the Quiet Comes

Новият албум на неуморния бийт мечтател Стивън FlyLo Елисън дойде като пре-парти подарък за рождения му ден (7 октомври) и в тази сантиментална връзка звучи (почти) толкова лирично и емоционално, колкото 50-минутен ремикс на Lover's Melt – серията от 3 (досега) на брой микстейпа, която FlyLo пусна в търсене на вътрешен мир, след като преживя загубата на майка си в последния си албум Cosmogramma. Та, FlyLo няма какво повече да доказва никому – тук го няма обсесивния и интензивен до крайност футура джаз бийт от Cosmogramma, има ремиксирана носталгия от Lover's Melt – колекцията от разтапящи, сърцетуп класики, които малкият Стивън е слушал в компанията (може би) на майка си, докато е мечтал да създава някога своя собствена музика. Има и рифрешнати бийт идеи от предишни сесии (като продуцирането на албума на Thundercat), има ги и шепнещите като приспивна песен гласове на FlyLo семейството (Лаура Дарлингтън, Том Йорк, Ерика Баду, Ники Ранда), за да може Стивън Елисън да погледне отново през очите на онова невинно хлапе от Ел Ей, за което музиката е била като подарък за рождения ден – просто забава и наслада.

 

 

ultraista Ultraista – Ultraista

Найджъл Годрич (продуцентът на Radiohead) е зает агент тия дни – докато записва с Том Йорк новия Atoms For Peace албум, ето че вади от шапката си поредния страничен проект – психеделично електро поп трио с вокалистката/визуален артист Лаура Бетинсън и барабанистът Джоуи Уаронкър. Резултатът – калейдоскопичен електро колаж от нощни бродения из града и навътре в себе си, малко афробийт за парти трип хоп екзотика и парчета като Bad Insect, Smalltalk, Gold Dayzz, Easier, Party Line, Our Song, които да отвеждат на танц меланхолията, дошла ти на гости в есенните вечери.

 

 

daphni Daphni – JIAOLONG

С какъвто се събереш... Неслучайно Дан Caribou Снейт издаде първия сингъл Ye Ye от новия си страничен, по-денс и афробийт афисионадо проект в съвместен винил с Four Tet – всъщност JIAOLONG е като брат-близнак на Pink, албумът който наскоро издаде и Four Tet. И двата са по-скоро стилен микс от издавани досега само на винил сингли (при Daphni са хитовите Yes, I Know, Ne Noya, Ye Ye, Ahora) и нови парчета като Pairs, Springs, Jiao и Long, които да се споят перкусионно и семплирано с останалите в колекцията, за да се получи едно парти цяло тяло – естествено продължение за Caribou, който напоследък има повече DJ участия (често и общи с Four Tet), отколкото лайв изяви с бенда си.

 

 

hidden Hidden Orchestra Archipelago

Шотландският квартет на Джо Ейксън вече направи една визитация у нас, за да разкрие как се свири електронен ембиънт джаз с двама барабанисти. И ако в първия им албум Night Walks разходката в нощта ни отведе на прожекция на винтидж дадаистки филм, озвучен от Cinematic Orchestra, то тук отиваме на доста по-цветно и фънки място – като разходка с парти лодка, на която Bonobo е диджей, а Джо Ейксън - капитан-диригент. Фънки вълните на промяната се усещат най-силно в парчета като Spoken, Flight, Reminder, Seven Hunters, а като слезеш от лодката на острова от шотландското крайбрежие (както сочи обложката на албума) отново попадаш в достолепния Hidden Orchestra дом, огласян от неговия меланхоле саундтрак, наречен Vorka, Hushed, Disquiet.

 

 

koala Kid Koala – 12 bit Blues

Hand-made история на блуса за олдскул семплер, грамофон, две ръце и душата на дете – Ерик Сан винаги се е забавлявал като малко дете с Лего зад грамофоните, а новата му игра се нарича "направи-си-сам-блус" гид. Как – взимаш олдскул семплера от детските си мечти, пускаш любимите си плочи и ги раздробяваш на съставните 12 бийта в блуса, и един по един ги използваш за нови 12 парчета като добавяш малко скречинг и много въображение. Все едно, в ерата на instagram и всякакви други фото шаш приложения, ти да снимаш с аналогов фотоапарат и без фотошоп накрая да остане само натуралния образ и емоция – то това е сърцето на блуса, нали?

 

True Or False

Четвъртък, 20 Март 2014г. 07:07ч.

"We Don't Die" неподражаемо шепти Ейдриън Тоус в сумрака на едноименното парче от миналогодишния си албум False Idols и слава богу, защото много фалшиви герои се нароиха в днешно време, а малко останаха истинските. Такива икони на 90-те години като Tricky не бяха пожалени (както и всичко останало наоколо) от времето и едни залязоха, други се продадоха за още по-тлъсти чекове, а трети... като мистър Трипхоп опитаха да се задържат на гребена на вълната с трансформации и експерименти в албумите Vulnerable, Knowle West Boy и Mixed Race, но едва с False Idols Ейдриън успя да се завърне у "Дома" – там, където е сърцето... там, където живеят истинските герои, неподвластни на матрицата и фалшификациите на времето. Стъпките към този "Дом" (надяваме се ще ги чуем и видим на 9 април в зала 3 на НДК) могат да бъдат обобщени като:

tricky2

- Nothing Matters – истинските герои знаят, че славата няма никакво значение и не бива да се лежи на стари лаври, затова през новия милениум Tricky (освен 5 албума) записа и безчет колаборации, като само за последните две години списъкът е пребогат – CREEP, Maya Jane Coles, Fifi Rong и във False Idols с Nneka, The Antlers...

- Nothing's Changed – много неща се промениха за Ейдриън от славните Maxinquaye времена с Мартина Топли-Бърд, но истинските герои знаят, че нещата от живота (Is That Your Life) се повтарят циклично и ето, че Tricky си намери нова муза в лицето (и гласа) на Франческа Белмонте, с която като истински Bonnie & Clyde записаха False Idols.

- Does ItЕйдриън опита доста трансформации и експерименти, премести се и да живее във Франция, но истинските герои знаят, че трябва да се придържат към това, което умеят най-добре – само то може да "Make You Feel Good" и Tricky намери отново пътя към "Дома", към сърцето си, към истинските неща, които го вълнуват... като лейбъла False Idols, който създаде.

- We Don't Die – истинските герои знаят, че и от най-тежките времена има изход (evil come, evil go, казват) и мистър Трипхоп не само, че възкръсна триумфално във времена, раждащи нонстоп фалшиви герои, ами вече е и почти готов с нов албум, от който (а дано) да чуем един-два жокера.

- Hey Love – истинските герои знаят, че трябва да следват сърцето си и така всичко е на едно Hey Love парче разстояние, а Ейдриън Тоус последва (освен музиката) и страстта си към снимането като режисира клиповете на повечето от False Idols парчетата и дори ги сглоби в късометражния филм Sophie Sees.

 

 

Компания на Tricky ще правят Hidden Orchestra – шотландският квартет с главен диригент Джо Ейксън също са истински герои, защото:

- малко са бандите, които използват пълноценно двама барабанисти, за да свирят ембиънт дъб джаз и то по този вълшебен начин като в албумите Night Walks и Archipelago – ако сте посетили първата им визитация у нас (при представянето на дебютния Night Walks), сигурно сте се убедили, че Джо Ейксън и сие действат като добре смазана психеделична машина, а това ни кара да очакваме изпълнението на парчета като Spoken, Flight, Vorka, Reminder, Seven Hunters и Fourth Wall с особено силни емоции, дори и да нямаме възможност да им се насладим в компанията на настоящото аудио-визуално Hidden Orchestra шоу.

- Макар и само с два албума в своя актив, шотландският квартет следва неотклонно пътя си (както правят истинските герои), без да изневерява на електро-акустичната си концепция, без да се съобразява с хайпа в музикалния бизнес и видеовайръл манията, без да се колебае в дилемата аналогови Vs дигитални бийтове...

- Да, музиката на Hidden Orchestra е изцяло инструментална, но има Глас и то какъв – истинските герои просто знаят, че най-важните неща са видими за ушите и... Душата.

hiddenorchestra1

 

 

Tricky Live & Hidden Orchestra Live са на 9 април в НДК, зала 3

Билети – 40/45 лева тук

Best Of 2015: Концерти

Понеделник, 21 Декември 2015г. 20:15ч.

О, да, знаем, че ви е писнало. И от родната, мила картинка, нали! Но сега говорим за безбройните Best Of класации и Топ 2015 еманации... обаче, това Не е поредния опит за номериране във възходящ ред на събития от изминалата концертна година, защото и ние като вас мислим, че музиката, също като животът, не е въпрос на състезание, а е въпрос на споделяне... Затова споделяме 20 от най-интересните концерти през 2015, така както изглеждат през обектива (и субектива) на mir-logo-black-50x25 (о, да, селекцията е само от лично документирани и проверени събития), а ако се чудите защо повечето от тях са извън България, то нито сега му е времето, нито ни е достатъчно мястото, за да разплетем тази не толкова сложна енигма. Може само да кажем, че ако искаме картинката да бъде различна през 2016, то е време да започнем да мислим извън рамките на класации, системи и далавери на делението, въпреки упоритите твърдения, че живеем свободно и щастливо именно така.

 

 

20. Talisco @ Electronic Beats Festival Загреб

taliscoebf

Всяка концертна година крие приятни изненади като триото на Жером Аманди – може да не знаеш нищо за групата му, може да не си слушал музиката, която прави или да я познаваш бегло, защото не е в твоята кръвна група, но когато видиш неистовата енергия и желание, с които Talisco се раздават на сцена, когато усетиш как перфектната комбинация от прашен американа рок и епичен инди поп образува кеф тръпки по тазобедрените стави, то не само ще влезеш във филма им с аплаузи, но и като нищо да преслушаш дебютния им албум Run. Само дето на живо Жером Аманди и компания звучат доста по-агресивно-експлозивно-химново, пробват китарни денс стъпки, разменят роли и инструменти и въобще качват адреналина като че няма да има Утре, защото именно това е Концерът – той се случва Днес и Сега, а Talisco знаят как да изживеят Момента.

 

19. Hidden Orchestra @ Mixtape 5

hiddenol3

И Sofa Surfers, и Hidden Orchestra успешно преодоляха трудности (и необичайна театрална прелюдия) при завръщането си у нас – фючър джаз квартетът на Джо Ейксън отмени предишната си визита след нелепа катастрофа на сръбска магистрала, но сега се носеше гладко и уверено по лентите на двата си албума Night Walks и Archipelago, и ремикс изданията им до достигане на крайната цел – кефът на публиката.

 

18. Dâm-Funk @ Mixtape 5

d-funk1

Когато Деймън Ридик паркира D-Funk кадилака в София, нещата не изглеждаха толкова слънчеви и горещи като в родния му Ел Ей и (може би, затова) започна леко сковано с We Continue, но пък продължи с перфектно синхронизираното си трио да опипва синт фънк почвата с парчета като Floating On Air от актуалния албум Invite The Light, така че когато стигна до O.B.E и Faden Away вече беше намерил G-точката на фънка, а накрая нещата съвсем излязоха от контрол с танци (и от публиката) на сцената, за да се получи това, което Деймън пее: I Suggest We Find a Way to Break All Negativity – а това е целта на всеки хубав концерт, нали!?

 

17. alt-J @ Melt! Festival

altj3

Джо Нюман и компания знаят как да изпълват огромни пространства със своя понякога интимен, понякога епичен саунд. Сценичното осветление и Камерън Найт, новият член на брит инди поп квартета, работят в тяхна полза, както и хитове като Tessellate, Breezeblocks, Fitzpleasure, Taro, Hunger of the Pine, Pusher, Every Other Freckle и Left Hand Free, но ако има нещо, което все още им убягва (с редки изключения) по пътя към славата, то това е градацията на лайв шоуто.

 

16. José González @ Студио Орфей

jg053

Тихо се сипе... Хосе Гонзалес наистина може да изпее непосилната красота на битието, а неговият бенд се е ошлайфал в извеждането на всеки отделен звук до състояние на микрокосмос, така че да се образува вселенската картина на живота и ако изсвириха всичко, което очаквахме от актуалния албум Vestiges & Claws + задължителните кавъри, спечелили слава на Хосе, то (не)изненадата дойде с хитовете на Junip – страничният проект на Гонзалес, с който може да ти пожелае лека нощ, за да се събудиш с Make The Light Lead You Out, а на нас точно такава приспивна песен ни трябваше след едно дълго и изморително пътуване.

 

15. Sofa Surfers @ Mixtape 5

sofasurfl1

Ако предното гостуване на Мани Обея и компания се увенча с мегазакъснение (поради изпуснат полет), то и сега чакането си заслужаваше – здрачното сърфиране из социалните кризи в актуалния албум Scrambles, Anthems and Odysseys по вълните на виенския електротрип валс си беше среща на високо Sofa Surfers ниво.

 

14. London Grammar @ Melt! Festival

londongl1

Тази година концертите на Хана Рийд и компания се броят на пръстите на едната ръка, но истинският бонус дойде със световната премиера на Hell To The Liars = първото лайв изпълнение на парчето (което ще влезе в новия албум на London Grammar) се нареди достойно до хитовете от дебютния албум If You Wait и въпреки, че епичната индъстриъл арена на Melt! Festival не е точно атмосферата, в която вирее замечтаната London Grammar меланхолия, то Wasting My Young Years и традиционното гранде финале с Metal & Dust все още си остават тоталните фестивални класики, с които да изпееш с кеф: Wasting My Festival Years.

 

13. Seinabo Sey @ Melt! Festival

seinabo1

Да, Сейнабо може и да е родена в снежна Швеция, но невероятният ѝ глас носи африканска страст (не само заради баща ѝ Маудо Сей, музикант от Гамбия и Сенегал) и такава плътност (почти като на Сезария Евора), че може да разтапя ледници – хитове като Pretend, Younger, Hard Time и Pistols At Dawn от дебютния ѝ албум го доказват, но черешката на тортата са акапелните ѝ откровения (едни от no comment моментите на тазгодишния Melt!) в компанията на традиционната ѝ червена рокля.

 

12. Santigold @ Melt! Festival

santigoldo

Догодина Санти Уайт ще духне 40 свещи, ще издаде третия си албум 99¢ и ще рулира по сцените на не един и два фестивала – и няма как иначе, защото хип-хоп кабаретното ѝ фен френдли сценично поведение и хитове като Creator, L.E.S. Artistes, Say Aha и Disparate Youth провокират масова инвазия на публиката към сцената и раждането на парти девизи като Can't Get Enough of Santigold.

 

11. Ibeyi @ Melt! Festival

ibeyil1

Има йоруба магия когато близначките Лиза-Кейнде и Наоми Диаз се качат на сцената – ефирната им секси серенада за кахон, електрическо пиано и два гласа е толкова семпла и въздействаща, колкото непосилната красота, която се случва между живота и смъртта, а бисът на емблематичния хит River, при който Лиза-Кейнде и Наоми дирижират публиката като оркестър на Емоцията е звукова картина-перла, която да краси всяка фестивална арена по света.

 

10. Sinkane @ Electronic Beats Festival Загреб

sinkaneebf0

"Това е последния концерт от турнето ни и ще мине доста време преди отново да свирим в Европа" – тези думи на Ахмед Галаб едва ли описват що за екстра бонус ни очакваше, защото афробийт психеделията на Sinkane наистина не е за изпускане. Бенд като фънк машина, джази космична атмосфера, кавъри на Greatful Dead и Уилям Ониабор, вплетени в авторски афробийт на корем и всичко, което може да искаш от един концерт не само на Sinkane.

 

9. Mogwai @ Melt! Festival

mogwai1

През 2015 шотландските построк воини Mogwai отбелязаха подобаващо 20 години на сцена, а за това време Стюърт Брейтуейт и компания са овладели до съвършенство създаването на стена от звук (буквално и преносно), която издухва всичко по пътя си – питайте публиката и рояците насекоми, привлечени като с магнит от мега осветлението на юбер главната сцена на Melt! Festival. Разхождайки се достолепно и с мощ (като добре смазана машина) из дискографията си с акцент към миналогодишния, осми албум Rave Tapes, Mogwai си спечелиха номинация за най-шумна/мощна група на годината, поставяйки епичния финал с подобаващото My Father, My King, чиито последни акорди, претопени в гига вълна от китарен дисторшън, да отекват юбилейно дълго в главата ти.

 

8. Erlend Øye & The Rainbows @ Melt! Festival

erlendo3

Ерленд е като Уди Алън на музикалната сцена – концертите му са шарен калейдоскоп микс от стендъп комедийна акция и карнавална фиеста, в която със слънчева ирония и усмивка се редуват хитове от безбройните му проекти (като Kings of Convenience и The Whitest Boy Alive) и култ колаборации (като Remind Me и Poor Leno с Röyksopp), а соло парчетата от миналогодишния му албум Legao като Garota, Estate и особено Rainman (с припева Loving You Is Like Waiting For The Rain To Come, аха) паснаха идеално на проливащия се в този ден дъжд, така че накрая неслучайно (и метафорично) да изгрее дъга (като името на щурата му бенд дружина), а публика, Ерленд и The Rainbows, вкупом заедно, легнаха на земята, за да отнесат Гранде Момента във вечната концертна памет.

 

7. Dorian Concept + Cid Rim + The Clonious @ Melt! Festival

dorc3

Лайв триото на Оливър Томас Йонсон свързва пресечните точки между електронната музика и свиренето на живо, както го прави и в албума Joined Ends и то с такава лекота и хармония, че когато Dorian Concept, Cid Rim и The Clonious се качат заедно на сцена всичко заприличва на среща на добри, стари приятели, които си казват най-важното... дори без думи. А ние обичаме такива разговори.

 

6. Joy Wellboy @ Melt! Festival

joywell9

Като черен и бял белгийски шоколад Джой Адигоки и Вим Янсенс наистина са родени един за друг, за да създават музика заедно – достатъчно е да видиш обсесията в погледите им и малките скрити жестове, с които общуват на сцената, за да разбереш, че в албумите Yorokobi's Mantra и тазгодишният Wedding няма нищо случайно, а заглавието на втория чудесно описва лайв пърформанса им – свещен съюз, от който е хубаво да си част и Ти.

 

5. Jamie Woon @ Sofia Live Club

jw030

О, да. този Глас...Чакахме завръщането на Джейми Уун не само защото той е важна част от mir-logo-black-50x25 историята, не само защото лее чуден глас с Making Time елеганс и Dedication смиреност, каквито липсват на съвременните поп изпълнители... Да, нямаше я еуфорията и Spirits атмосферата от първия концерт, но имаше добре смазана груув машина (трябва да чуете лайв сливането на Lady Luck с Thunder) и едно Sharpness завръщане, което доказва, че Джейми знае кога трябва да е Walked When He Shoulda Run и кога да е Ran When He Shoulda Walked.

 

4. Lamb @ Студио Орфей

lamb183

Лу Роудс и Анди Барлоу знаят как да дадат на публиката това, което иска – съчетанието между ангелогласната грация на Лу и бийт разюздаността на Анди е досущ като онзи перфектен баланс между стари и нови Lamb хитове, който намират при лайв изявите си, така че всички да искат още и още от онова, което ни прави... хора. А още ще има, защото през 2016 Лу и Анди ще празнуват (надяваме се с нас) 20 години на сцена.

 

3. Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival

fatima6

"Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" ни каза Фатима, но не само тя и нейният The Eglo Live Band ще запомнят този концерт насред снежния Пирин. Супер груувът на дебютния ѝ албум Yellow Memories е заразителен във всякакви атмосферни условия и не само че ни остави чудни (в случая, снежни Ridin Round (Sky High) спомени), но и се превърна в най-готиния концерт на подобна надморска височина, на който сме били.

 

2. Nils Frahm @ Melt! Festival

frahm2

Някаква магия витае във въздуха, когато Нилс Фрам положи пръсти върху 88-те клавиша на пианото. Магия, която може да бъде обяснена с обсесивната му отдаденост към музиката (и на сцената, и зад кулисите), която се изразява и в хиперпродуктивност след като тази година успя да спечели награда за филмовата музика към Виктория, да издаде една от любимите ни микс компилации Late Night Tales, да събере ремикси от свои фенове в Screws Reworked, да продуцира албум с приятели от детството (nonkeen през 2016) и не на последно място да заформи Collaborative Works с исландския си брат по пиано орбита Олафур Арналдс, с когото планират и съвместно турне през 2016. Магия, която никакви думи не могат да опишат, когато епичната индъстриъл Melt! арена се превърне в нещо като космодрум, от който се изстрелва астралната симфония на Нилс Фрам до другата страна на Луната и обратно.

 

1. Young Fathers @ Melt! Festival & Electronic Beats Festival Загреб

yfebf

Ако има лайв пърформанс, който диша и движи духа на времето, в което живеем, то това е шаманският ритуал на Алойзиъс Масакуа, Кайъс Банколе и Греъм G Хейстингс. Да, те са шамани и то не защото знаят отговора на въпроса "What you do to feel better, What you do to feel good", не и защото превръщат темите от новинарските емисии в колективна екзистенц терапия, а защото могат да те накарат да признаеш, че "Inside I'm Feeling Dirty, It's Only Cos I'm Hurting..." и след това нелеко признание да намериш пътя към мира в душата си.

yfebf3

 

онлайн