Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (182)

Сряда, 15 Август 2012г. 00:35ч.

Спиритът на...

Публикувана в Музика

17 август 2008, Централен плаж Бургас

Well we can't change the world, We sure can change the way we live, We can't only take, Also have to learn to give, Sometimes we're lost, Sometimes we're blind, Think with your heart, Read between the linesBonobo си играе със струните на баса, както луната рисува своята пътека върху смокиново синьото на огледалното нощно море. Последен ден на първото издание на Spirit of Burgas е. Сутринта, когато слънцето затанцува на хоризонта срещу Бургаския мост под кривите техно бийтове на Kink, вече нищо няма да бъде същото – нито спиритът на Бургас, нито спиритът на неговите парти хора....

 

3 август 2012

"Well we can't change the world, we sure can change the way we live..." винаги когато влизам в Морската градина на Бургас, по времето на Spirit of Burgas, в главата ми като прибой забушува парчето Вetween the Lines на Bonobo. Морската не е същата градина отпреди 4 години. Сега почти докосва флора и фауна разцвета си от синьото лято на моето детство. Прекрасно. И градът не е същият – шлифован и намигащ като бижу зад лъскава витрина. Явно бургазлии най-накрая са осъзнали, че през август посрещат най-големия български музикален фестивал и вече измерват туристическия сезон в спирити – единица мярка за човекопоток. Наистина, освен през различните издания на Spirit of Burgas, не съм виждал градът по-шарен и клокочещ, откакто, през далечното лято на 97-а, първото морско парти на Metropolis (на Бургаския мост) съвпадна с дет метъл феста в Летния театър. Минаха години... и спиритът на Бургас вече не е същият. Вече няма да чуеш лели и чичовци, мрънкащи, че не могат да спят от тая "дандания", само ще видиш как никнат нови и нови денонощни заведения (каквито преди почти нямаше), хостели, хотели или нови методи за врътване на някой екстра лев около Спирита. Няма лошо.

 

Няма я и еуфорията около входовете при първите издания на Spirit of Burgas. Има само опашки от фест клиенти – там за хора с билети, тук за регистрирали поименни покани, които организаторите пуснаха тази година като мярка за пресичане на всякакви препродажби и злоупотреби, влизащи в графата сива икономика. Сивата икономика, обаче, е навсякъде около теб, на едни клещи разстояние. Като сложиш гривната, обаче, всичко става изрядно – дори ти дават касова бележка на баровете. Иначе срещу централния вход на феста, буквално за няколко месеца, е изникнала сграда пунтираща архитектурата на реставрираното Морско казино, която ще го играе VIP зоната на феста. Кой, как и защо е получил разрешение да строи на плажа и за какво точно ще се използва след това тази сграда не е ясно, но по-забавното е, че тя е толкова далеч от главната сцена, че тези, които са си платили за VIP достъп до фестивала по-добре да си бяха резервирали места на терасата на самото Морско казино. Да му мислят, обаче, така наречените випове, ние завиваме надясно, изнизваме се покрай графити арт зоната с ликовете на всички хедлайнери (определено добър акцент) от тазгодишния фест и се пускаме по централната алея (по нея често може да засечете и колите, отвеждащи артистите до главната сцена) – любимо място, декорирано тази година с LED лампи, фенери и капковидни пластики ала филмов декор на Кубрик.

 

sob1

 

От двете страни на алеята като сфинксове лежат На тъмно Freestyle сцената и Jack Daniels рок арената, а краят ù завършва, като опашка на скорпион, с Bezzo-Brazz-но малката джаз и латино сцена и вече на самия плаж (там, където беше главната сцена на първия Spirit of Burgas) със злощастно прочулата се Solar денс арена. Та тази именно алея тази година получи ново бойно име – Центрофугата – в определени часове там се отваряше Бермудският Spirit триъгълник, в който тотално да загубиш представа за музика и хармония (поради адската близост на различните сцени), но пък имаш и шанса да видиш що за изрод би се получил от клинично кръвобийтсмешение между Светльо & The Legends, Sentimental Swingers и Ъпсурт. За консумиране само след обилна доза упойка с мастика и редбул.

 

"We can't only take, аlso have to learn to give..." шептят Bajka и Bonobo в главата ми и почти заглушават какафонията от всички сцени накуп. Не може да взимаш пари от хората и да ги пускаш след това в такава пералня от звуци. В момента фестът прилича на блок парти, при което във всеки апартамент е издупена саундсистема с единствената цел да бъде надвикано партито на съседа. Да, проблемът с близостта на сцените съществува от самото начало на феста (може би 6 сцени са твърде много за тази площ), но тази година джамбуре центрофугата бележи своеобразен апогей. Отпивам солидно от упойката с мастика и редбул, за да преглътна този извратен бийт миш-маш и постепенно в съзнанието ми изкристализира отговорът на въпроса защо у нас звукът от тупането в гърдите заглушава всички опити за съвместна работа и съществуване. Прекалено много его и желание да изтъкнеш колко по-важен и велик си от другите, нулево взаимно уважение и толерантност и тотално грешно тълкуване на думата "партньорство" в българския речник. Просто сблъсъкът на сцените тази година огледално отразява абсолютното разделение на групички в обществото ни и взаимната непоносимост, която те изпитват една към друга. Когато започнаха проблемите с достъпа до Solar денс арената и неадекватните решения на хората, отговарящи за нея, идиличната родна картинка съвсем се изясни – живеем под един покрив (разделени от огради и стени), правим нещо заедно, а после при срещата си, като враждебни съседи, обръщаме глава встрани сякаш не се познаваме и дори леко се понапсуваме в гръб. Все пак организаторите на Spirit of Burgas (голямо олé за тях) запазиха своя благоприличен тон и спазиха споразумението си със Solar арената да спират звука от главната сцена към 03:00 часа до края на феста, а през това време войната на бийт световете продължи по малките сцени, накачулени една върху друга, отчасти заради наличието на голямата денс арена. Може би най-накрая трябва да осъзнаем, че всеки човек, всяка сцена е важна, точно колкото другите. А може би първо трябва да се научим да живеем в мир със себе си и околните и после да се забавляваме заедно – с други думи "We can't only take, аlso have to learn to give..."


sob2


Иначе първият ден на главната сцена на Spirit of Burgas 2012 не предложи кой знае какво – нямаше нито едно свирене изцяло наживо; Ms. Dynamite излезе да поснима своите фенове, докато къдреше коса и вокалите на своите хитове върху сета на своя диджей; Бъста Раймс се чудеше къде си е загубил гласа и шоуто (какъв ли е бил първият му концерт у нас) и спретна скромно домашно парти с клише коз въртене на сцената. Затова пък Tinie Tempah блесна като доста обигран парти дзвер – бяха като пружинки-близнаци със своето съпорт емси, с когото могат спокойно да заформят британски олимпийски отбор по синхронни скокове на сцена – явно неслучайно една седмица по-късно Тайни закриваше Олимпиадата. За десерт Джанго Зе и Ъпсурт спретнаха страхотни концерти (къде с носталгия, къде със Spirit хъс), което само загатна, че На тъмно Freestyle сцената беше от най-интересните на тазгодишното издание на феста.

 

4 август 2012

Вечерям по традиция в една от любимите ми стари реновирани къщи в Бургас, под нас румънците Sensor подемат фест адреналина, събуден преди това от родните класици Panican Whyasker, а в главата ми се носи "Sometimes we're lost, Sometimes we're blind"... Лесно е да се изгубиш на такъв голям миш-маш фестивал, особено в стелещото се като мъгла тази година изобилие от хип-хоп и дъбкомерстеп. Лесно е, обаче, и да се намериш, стига да прогледнеш за любимите неща, които неизменно ще са тук, колкото и Spirit of Burgas да се промени – морето и неговият нощен дъх, цветните алеи и хора, бандите като Panican Whyasker, които са тук от първото издание на феста... Всъщност Spirit е като тази къща, в която вечерям сега – всяка година ресторантът е с различно име, но храната винаги е вкусна. Организаторите на феста тази година са други, но и в своето меню те са запазили изпитани любими специалитети за родните парти пийпъл. Като The Prodigy например.

 

sob3

 

Максим, Лиъм и Кийт са деликатес, който не хапвам много-много от своите тийн години насам, затова пък точно от тийн носталгия някои хапнаха поп пънкарията на Sum 41 и измисленият бг Ийст Коуст/ Уест Коуст батъл между R&B records и Sniper Records. Но да се върнем на The Prodigy... Бил съм само на техни фестивални участия, три пъти досега, и като изключим бруталният им концерт на Exit в Сърбия (може би неслучайно тази година те правят своя Warriors Dance Festival в Белград), това лято те надскочиха предишната си инвазия на роден Spirit пясък. Може и много-много да не са сменили сценичната си визия, костюми, поведение и вечни бийт класики, обаче все още могат, буквално, да запалят "фитила" на тълпата, както гримираният и забулен в кожа като шаман Максим може зловещо да те убеди, че владее един-два трика от вуду магията.

 

sob4

 

Всъщност The Prodigy нямат нужда да убеждават никого, че владеят електро вудуто, по-скоро организаторите на фестивала искат да те убедят в Spirit традицията – в това, че като се върнеш догодина пак ще откриеш нещо любимо в менюто. Само, че Spirit of Burgas вече отдавна е традиция сам по себе си, набрал е достатъчно инерция и клиенти, така че време е за малко смелост (като от първото му издание) и креативна промяна в менюто. Спокойно, хората ще дойдат. Традицията повелява. Същата традиция, която кара хората по време на феста да ядат бургаски катми в 5 сутринта около хотел България.


5 август 2012

"Think with your heart, Read between the lines" шуми като през рапан в ушите ми, докато реге посланикът на Германия Gentleman лее пот и растафари идеали със своята фънки 8-членна дружина The Evolution. Идеално за залеза.

 

sob5

 

Можеше да мине и без речта за атентата в Бургас (за щастие, незасегнал феста), но Gentleman е истински джентълмен на позитивизма – толкова заразително сърдечен и непринуден е, че когато слиза от сцената за коронната си мир-и-любов обиколка всред публиката вече на всички е ясно, че тази последна вечер ще е по-специална. Защото се е събудил истинският спирит на фестивала.

 

Любовната среща между музика, хора и море се е случила. Chase & Status засилват това усещане като посрещат луната със светещите си като слънца инициали на сцената и с водовъртежно емоционалния си дръменбейс.

 

sob7a

 

Разчупена, карнавална визия и гост вокали по видеостените, скулптури от светлина и... бомбастичен римейк на култа Killing In The Name Of на Rage Against The Machine, изсвирен наживо от Сол Chase и Уил Status, и изпят от тяхното MC RageЧук & Ступор!

 

Всичко сякаш е готово за титаните KoЯn – луната е кървавочервена и сякаш хвърля отблясъци върху обвитата като в религиозен култ и вдъхновена от биомеханиката на Гигер, стойка за микрофон на Джонатан Дейвис.

 

sob9

 

Въпросът е – ще могат ли KoЯn в половината си оригинален състав да направят по-добър концерт от претупания им лайф преди години в София? Отговорът – да, дори с басиста на Mudvayne заменил спешно наскоро Фийлди и новият си барабанист, те звучат като добре смазана машина, която дебаркира на плажа и всява респект. Запазената марка флиртове на Джонатан с микрофона, свиренето му с гайдата, епичните сола на Мънки в още по-епичния римейк на Another Brick In The Wall, който и Pink Floyd биха аплодирали, плюс чутовен брой хитове в сетлиста... и ето, че главната сцена на Spirit of Burgas 2012 е закрита повече от подобаващо.

 

Следва разпръскване на Spirit хората на групички по интереси към по-малките сцени... или иначе казано "Think with your heart, Read between the stages"!

И така, got the Spirit life? Догодина пак.

 

sob8

 

Spirit of Burgas 2012 в снимки тук

 

Вторник, 26 Юни 2012г. 00:00ч.

Намерени в превода

Публикувана в Музика

Къде е пресечната точка между афроамериканския фънк и японските самураи? Може би в кода на честта и достойнството или... не знам, но изглежда Рио Наката я е открил, защото вече 20 години води умело своите фънк самураи по света под името Osaka Monaurail. Тази събота, 30 юни, те ще посрещнат Джулай морнинг на Sozopol Fest и докато ги чакаме да върнат плажа на къмпинг Градина в невинните шестдесетарски години (трудна задача) когато фънкът беше млад, ние си поговорихме с Наката за Джеймс Браун, земетресения, винтидж и кино обсесии, а накрая неговото чувство за хумор се оказа толкова фънки, че... може и да го наричате The King of Comedy. Сериозно!

 

 

Защо взе името на групата си точно от парчето (It's Not the Express) It's the J.B.'s Monaurail на Джеймс Браун?

Много харесах рисунката на обложката на тази плоча. Някак вдъхновяваща беше със своето ретро-футуристично излъчване, което и аз търсех. Все пак, малко по-късно, разбрах, че песента е издадена в края на 1974, а аз бях решил да се фокусирам повече върху музиката от края на 60-те, не толкова върху тази от средата на 70-те. И наистина, днес ми се струва, че името на бенда не отразява съвсем точно нашата музикална концепция... но все още съм горд, че реших да включа в него и името на моя роден град Осака. Честно казано, през 1992, когато сформирах групата бях само на 19 и наистина не осъзнавах разликата между 60-те и 70-те, хаха.

 

Чувстваш ли се на моменти изгубен в превода, след като вече 20 години се опитваш да превеждаш фънка на езика на нашето съвремие? И какво се промени за тези 20 години, постигна ли това, което желаеше?

Ние сме просто японски музиканти, опитващи се да изучат музиката – естествено, толкова много неща ни липсват. Времето е различно, културният бекграунд е тотално друг и разбира се, Япония, мястото, в което това се случва, е съвсем различно. И все пак не чак толкова много неща се промениха от 1992 досега. Аз все още се опитвам да изуча музиката. Както и всеки един от останалите в бенда. Това, което знам със сигурност е, че съм по-добър. С всеки изминал ден ставам по-добър. Аз обичам да се уча, именно в това минаха тези 20 години. Това, което знам не е много. Това, което мога да изсвиря на пианото не е много. Но... знам много повече, отколкото преди за историята на музиката, по-добре дирижирам бенда си, по-добре пея, по-добре свиря... Финансовото състояние на групата е много по-добро от това преди 20 години... Не мисля, че съм страшно добър в това, което правя. Просто смятам, че сега съм по-добър като цяло.

osakamonaurail pic2h

Като заговорихме за "Lost in Translation" моменти, изглежда освен от музиката, си обсебен и от киното – купувал си права за ексклузивно разпространение в Япония на филмови фънк класики като Superfly, Coffy... – защо?

Когато слушаш музика и я обичаш, следващата стъпка е да я свириш, нали? Същото се отнася и за киното – обичаш един филм, и ако не можеш да направиш такъв, просто купуваш правата за показване. Когато закупих правата за разпространение на такива филми бях на 28 и сега може да звучи като пълна лудост, но тогава бях млад и не се страхувах от нищо, хаха.

 

Кой ти е любимият филм?

О, има толкова много велики филми... Бих казал, че Coffy е моят фаворит. И все пак ми се струва, че Sweetback е най-добрият фънк филм правен някога. Най-вече заради начина, по който е бил финасиран и заснет, а след това се е превърнал в тотален хит.

Иначе, освен всички тези фънк филми, обичам японското кино от 50-те и 60-те. Куросава, Ясудзо Масумура, Crazy Cats, The Drifters... Харесвам и Копола, Мартин Скорсезе... Кралят на комедията на Скорсезе е на върха на моята класация. Намирам нещо много общо между себе си и главният герой във филма Рупърт Пъпкин, игран от Робърт Де Ниро... Напълно съм обсебен от този филм, хаха.

 

img 7026

 

Последният ви албум се казва State of the World, та какво е състоянието на света днес?

Много е зле положението... Постоянно се водят войни – в Средния Изток, в Африка и на много други места... Например, войната в Ирак уж е свършила, а не спира. Много ми напомня за войната във Виетнам. Но няма никаква реакция от страна на младите... Анти-военните настроения през 60-те донесоха толкова много на света – като музика, кино, поезия, фотография, мода... Именно войната във Виетнам е основната причина за огромната арт активност и креативност на младите по това време. Защо ние сега не можем да отключим в себе си същата енергия...?

 

Това значи ли, че си ретро обсебен човек? Ако имаше машина на времето, кога би искал да живееш?

Не съм от хората обсебени от винтидж вещи, инструменти и т.н... Не ги използвам много... Но ще ти кажа какво бих искал да направя един ден – да се събудя една сутрин и да си помисля: "О, хубаво е да се събудиш през 1959!" Понякога ми се иска да кажа: "Те не знаят, че годината всъщност е 1964". Тогава вадя някое от моите DVD-та. Трябва да е с някой филм от 60-те... И вярвам или се опитвам да повярвам, че героинята във филма е най-чаровната жена на света днес... А музиката във филма е най-готината. Ако правиш това всеки ден, ще можеш да превключваш времената, в които живееш като TV канали.

С други думи, опитвам се да бъда способен да поглеждам към 60-те през очите на един 70-годишен старец, който се връща към спомените за живота си през 60-те.

 img 7080

 

А как изглежда вашето лайв шоу тогава? Буквално копирате това, което са правили фънк бендовете през 60-те и 70-те или...?

Обикновено свирим част от авторските си парчета и доста класики от миналото... Да, обичам автентичната музика, но и не изграждам шоуто с идеята да се създава нещо ново, коренно различно от оригинала. Мисля, че някои го наричат "трибют" шоу, но аз не гледам така на него. Когато свиря, просто го правя по начина, по който чувствам, че трябва да бъде правено. А този "начин" идва от моите учители Джеймс Браун, Отис Рединг, Рей Чарлз, Къртис Мейфийлд, Арета Франклин... Много съвременни изпълнители свирят днес соул класики и го правят защото обичат тези песни. Те гледат на тези парчета като на евъргрийни, вечно любими, непреходни за всички времена. За мен обаче тази музика има малко по-различно значение. Аз свиря фънк класики така сякаш са актуални и модерни сега, сякаш са горещата новина на деня именно днес.

 

Знаеш ли колко земетресения е преживяла Япония за тези 20 години съществуване на Osaka Monaurail? Може ли промените и трансформациите на един бенд да се сравнят със земетресения и как ти самият ги превъзмогваш и продължаваш напред?

Не мисля, че има нещо, което някога може да се сравни със земетресение... все пак на 11 март миналата година загинаха 20 000 души!

Да, Япония е остров... имаме земетресения, цунамита, вулканични изригвания, тайфуни и всякакви разрушителни бедствия... дори някои историци посочват Япония като едно от най-трудните места, в които еднн народ да се установи. Ако разглеждате историята в периоди от 10, 20, 30 години назад, ще кажете, че в Япония не е толкова лошо за живеене, но ако погледнете 50, 100, 200, 500 години назад, ще разберете, че страната ми е опасно място. А японците са живели по тези острови хиляди години... От друга страна Япония е пълна с природни богатства в планините и риба в морето. Има японска поговорка, която казва: "щастие от планината, щастие от морето" – японците, за тези хиляди години, просто са запазили вярата си в земята, която им носи както прехрана, така и много бедствия и трагедии.

Както и да е, просто съм щастлив, че отбелязваме 20 години Osaka Monaurail и продължаваме да си вършим работата – да радваме хората.

 

img 7024

 

Osaka Monaurail свирят на 30 юни на Sozopol Fest 2012

Билети тук

Вторник, 19 Юни 2012г. 13:31ч.

Primavera лято

Публикувана в Музика

Лятната фест лудница вече жари и пари, а нашият агент в Порто, Невяна Бойчева, има какво (искрено и фенски) да разкаже за първото португалско издание на престижния испански инди фестивал Primavera SoundThe XX, The Weeknd, M83, Kings of Convenience, The Flaming Lips, Suede, Beach House, Washed Out, Forest Swords, john Talabot, Deadboy... и още хиляди хора от всякакви точки по света в четири дни (от 7 до 10 юни), изпълнени с музика, усмивки и нереално добро настроение.

 

porto - ocean

 

Какво, къде, защо?

Порто е вторият най-голям и важен град в Португалия и спокойно мога да твърдя, че в него има почти всичко, което може да ви потрябва. Има река, има океан, има богато архитектурно наследство, много вино и очевидно, има и интересни културни събития. Optimus Primavera Sound се състоя в Parque da Cidade (или просто Градският парк), в който могат да се видят красиви езера, гъмжащи от птици и безкрайни зелени поляни, които са перфектната среда за няколкото хиляди музикални фена да се почувстват все едно са в Рая.

parque da cidade

 

7 юни – ден Прима

Програмата за първия фестивален ден изглеждаше празна и не съвсем интересна, особено след като Björk отмени участието си и разочарова сериозен брой хора. Ние не бяхме сред тях и затова съвсем без да ни пука за отсъствието на исландската певица се отправихме към парка, чудейки се ще ни завали ли неспиращия по тези георграфски ширини дъжд или не. Пристигнахме точно навреме за това, което бяхме планирали да чуем – изпълнението на брит поп бандата Suede, които веднага успяха да ме вкарат в щастливо и безгрижно фестивално настроение. Не бих казала, че съм особено запозната с творчеството им, но въпреки това беше изключително впечатляващо и вдъхновяващо да се наблюдава вокалистът Брет Андерсън, който пееше, танцуваше и подскачаше по сцената, пълен с енергия и многогодишен опит.

 

8 юни – Flame Numbers

primavera sound 2012 - porto - audience

 

Този път отидохме по светло, така че успяхме и да поогледаме миниградчето, което организаторите бяха направили. Времето беше изключително приятно и страховете за дъжд бързо се изпариха. Стъпихме на поляната пред едната от големите сцени точно навреме, за да чуем как Rufus Wainwright пее Hallelujah като край на изпълнението си. Кратко помотаване, бира и става 9 и 30 – време за The Flaming Lips. Може би сега е моментът да вмъкна, че всичко се случваше точно в определения час, почти без минутка заскъснение. Кой би очаквал това точно от португалски фестивал?

 

The Flaming Lips не са от бандите, за които бих могла да дам "експертно мнение", но ако се чудите, ще ви кажа, че тези хора не са добре. Q Magazine ги включва през 2002 в списъка си с "50-те банди, които трябва да видите, преди да умрете" и сега вече знам защо. Въпреки че музиката им не е от най-любимите ми, шоуто, което правят определено е изключително забавно (дори Ерика Баду го признава въпреки пресния скандал между двамата) – фронтменът Уейн Койн, който се оставя публиката да го понесе, докато е в огромна прозрачна надуваема топка, балоните, танцьорките на сцената, цялото еуфорично настроение. Спазвайки определена дистанция през по-голямата част от лайва, решихме да се приближим до сцената точно навреме за двете бис изпълнения, второто от които беше парчето Do You Realize?, което не можах да спра да тананикам с дни след това.

Уейн Койн беше крайно щастлив от факта, че се намира в Порто, в прекрасния парк, с прекрасните дървета, което може и да е било резултат от дадени субстанции, но каквото и да е – доброто настроение беше заразно и когато със забиването на чудесната песен португалската нощ се изпълни с цветни конфети, мисля, че нямаше човек пред тази сцена, който да не пееше и танцуваше, ухилен до уши. Определено гледка, която не се забравя лесно.

 

 

След два абсолютно случайно избрани концерта (Wilco и The Walkmen) и лек питстоп на шоуто на M83, най-накрая стана 2:30 и с ужасно вълнение се отправихме към полупразната Club Stage, където момчетата от шотландския електронен лейбъл Numbers трябваше да направят своя showcase. Умората започваше да се натрупва малко по малко, но това просто нямаше как да се пропусне. Началото беше отредено за около 30-минутното живо изпълнение на Redinho, което се състоеше от опияняващи бийтове, пристрастяващи синтове и неговите собствени вокали, които оставиха съвсем малкото в този момент присъстващи, способни единствено да танцуват, викат и ръкопляскат с усмивки на лицата. Пространството зад нас се пълнеше неусетно, докато в един момент вече място за танцуване практически нямаше, но на никого не му и пукаше, защото следващото нещо в програмата не оставяше друг избор.

Back 2 back сетът на Deadboy и Spencer беше със сигурност един от най-добрите, на които съм присъствала, стартиращ с ремикси на стари диско парчета и продължаващ с модерни "техно класици" като Omar-S, а накрая финиширащ с Nicki Minaj. Целият 1 час беше изпълнен със 100-процентови гъдели в стилове като dubstep, uk garage, house, techno и някои други, съвсем невъзможни за поставяне под етикети. Едно мога да кажа със сигурност – имаше много бас, много танци и малко след като Jackmaster и Oneman се включиха, ние си тръгнахме, защото не ни беше възможно да си стоим на краката повече. Поемайки по дългия път към вкъщи в ранните часове на сутринта под развиделяващото се небе, нямаше как да не се чудя как така тази вечер щеше да прерасне в афтърпарти, в един от клубовете в центъра на града, продължаващо от 6 до 11. Със сигурност не е било много красива гледка, като имаме предвид в какво състояние оставихме повечето фенове пред сцената. No sleep till... Porto!

 

9 юни – Dream XX Weekend

Абсолютното изтощение и фактът, че денят беше по-мрачен и дъждовен от обикновено, по принцип биха ме накарали да не изляза от леглото, но истината е, че тази събота, 9 юни, беше Вечерта за сбъдване на мечти. В нея бяха двата лайва, които първоначално ме накaраха да си купя билет за фестивала, при това на супер актуални, нашумели, извънземно талантливи артисти. Още с влизането чухме как The Weeknd започва чувственото си изпълнение на High For This. Мога с ръка на сърцето да ви кажа, че гласът на този човек е точно толкова мощен и впечатляващ на живо, колкото е в записаните тракове. Мрачната му сексуална и наркотична музика беше прелетяла чак от Канада, за да зарадва толкова много фенове в различни точки от Европа и фактът, че в момента живея в една от тях ме прави прекалено благодарна. Преди да започна да звуча мелодраматично, ще кажа, че чухме на живо всичко, за което мечтаехме, като личните ми фаворити са кавъра на Dirty Diana и Wicked Games.

 

 

Следващата част от програмата беше и най-голямата изненада за мен – норвежката свежест Kings of Convenience. Двама души, две акустични китари, а резултатът, който излиза от колоните е спокойна, нежна и искрена музика, точно това, от което имахме нужда в онзи момент. Истинската изненада обаче беше, когато на сцената все пак излязоха барабанист, китарист и басист и атмосферата стана толкова заразително фънки, че дори хора като мен, които никога преди не бяха чували бандата, не можеха да спрат да танцуват и пеят. Определено екзалтираното настроение от красиво лайв изпълнение е нещо, което искам да усещам по-често в душата си, защото когато дойде време публиката да си заслужи бис, осъзнах, че ръкопляскам и викам наравно с най-заклетите фенове. Тези хора просто бяха истински предаватели за позитивно настроение, освен това тънко се подмазаха на португалските фенове, благодарейки им, че са прародителите на бразилската боса нова, която явно инспирира сериозно част от творчеството на групата.

 

Най-важното за мен от целия фестивал, обаче, все още предстоеше. Това бяха The xx и без срам мога да кажа, че може би за пръв път слушах на живо група, която да ми е толкова близо до сърцето. Което, разбира се, направи преживяването още по-специално. Невероятно е колко са спокойни, сякаш отчуждени от публиката, дори студени, а музиката им е обвързана с най-съкровените човешки чувства и изпълнена с най-сърцераздиращите акорди. Би трябвало да мога да кажа най-много за тях, след като те определено бяха любимата ми банда за целите четири дни, но истината е, че музиката на The xx е от тези, които оставят слушателя абсолютно безмълвен и хипнотизиран.

 

 

Чухме почти всичко от дебютния албум и няколко нови песни от очаквания на 11 септември Coexist и ще призная, че дори седмица по-късно не спирам да преглеждам видеоклиповете в YouTube, за да се върна поне за миг в онази хладна нощ, където под облачното Порто небе се сбъдна една наистина съкровена мечта. Затова, просто, Роми, Оливър, Джейми – благодаря ви, че ви има!

Вторник, 05 Юни 2012г. 19:28ч.

Elevate My Body & Soul

Публикувана в Музика

Както вече всички знаете второто издание на Elevation Fest 2012 се приземи на пистите и в хангарите на авиобаза Доброславци от 22 до 24 юни. Ето каква авиомузикална фиеста ни очаква по дни...

 

22 юни – откриващо Elevation Fest 2012 парти

ed solo  Ed Solo

Всичко започва в 20:00 часа със солидна доза брейкбийт и хип-хоп за добре дошли със запазената марка на две български крюта – Camp Sessions (водени от Emil Prize) и Breakalicious. Парти пиронът на нощта ще забият абонираният за брейк партита у нас Ed Solo и Rev Run (от титаните Run D.M.C.) в компанията на DJ Ruckus, докато на другата отворена сцена за вечерта (BG Stage) хип-хоп свежария и лежерна пънкария ще леят The Top Stoppers, Ogi 23 и BZD.

 

23 юни – И нека шоуто започне...

Който загрял – загрял, на следвашия ден Elevation самолетът пикира с пълна сила – вратите на парти хангара отварят от 12 на обяд, когато на BG Stage започват да се изреждат артисти като Pistamashina, Футбол и шахмат, а главната сцена в 15:00 часа откриват The Barbarones – бандата, спечелила конкурса за непопулярна БГ група. Адреналинът към 17:30 часа ще се покачи със зрелищните лайв изпълнения на Канарските славеи и бг любимци Chambao и британските електро поп фаварити Kosheen, които ще припомнят едно хубаво плажно лято.

chambao   Chambao

 

Така пистата ще е подготвена за парти изстрелване с Parov Stelar Band (също абонати за концерти у нас, както и участници на първия Elevation Fest), преди Fatboy Slim и Groove Armadа да приземят британския гранде бигбийт хеликоптер на диджей пулта от 23:00 часа до след полунощ. Оттам щафетата поема дръменбейс класика Roni Size с Dynamite MC, докато крачетата ви издържат.

ga image   Groove Armadа


24 юни – Оn & Оn & Оn...

Гранде поантата на авиомузикалния празник започва от 13:00 часа с леки лупинги от Der Hunds и македонските момци Sladkaristika на главната сцена, докато Southwick и Harry Up ще пилотират умело на българската и диджей сцените. Леко лифтиране над земята на главната сцена ще направят нет сензацията Walk Off The Earth, за да може всичко живо да левитира, когато към 18:00 часа зазвучи heartbeat-a на експлозивния афро-Soul is Heavy на Nneka.

nneka1   Nneka

 

Следва ямайската поп денсхол звезда Sean Paul, но може би доста ще предпочетат родните му еквиваленти Hill Homiez (парти хоп сбирщайн от Sensei, NRG_D и Sistah) и Roots Rocket Band. Точно след това, около 21:30 часа, всички ще са хипнотизирани от единствената и неповторима Ерика Баду – първата Лейди на соула може и да прошепне нещо от нов, предстоящ албум, може и да не, но при всички случаи дълго ще се носи едно on & on & on...

badu2   Erykah Badu

 

Накрая титаните от Cypress Hill ще довършат започнатото на миналото Elevation лято, за да реваншират всички за несъстоялия се втори ден, а диджей сцената ще обобщи феста със силни сетове на dub'n'bass агента Breakage и единият от разпадналото се трио Pendulum в компанията на МС Verse.

cypresshill   Cypress Hill

 

Иначе екстрите за двата дни на феста включват фън парк, разделен на две части, изложба на подвижни скулптури, бодиарт и графити сесии, Cumbo Circus жонгльори и детски кът с работилници за хвърчила, за създаване на музикални инструменти с подръчни материали и за всякакви активни игри.

Достъпът на хора с увреждания също ще е възможен, като желателно е предварително да се подаде заявка на Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. до 10 юни. Придружителите на хората с увреждания ще влизат безплатно на територията на фестивала.

На Elevation Fest 2012 отново ще се използва фестивална валута. Местата за обмен ще са шест, от които пет в зоната на фестивала и едно на входа до касите за билети.

До авиобаза Доброславци ще може да се пътува с автобусната линия № 30 на градския транспорт, която ще бъде денонощна. Иначе ще има осигурен платен паркинг за коли, а за велосипедистите – вело паркинг.


Вратите на фестивала на 22 юни ще отворят в 18:00 часа, на 23 юни в 11:30 часа, а на 24 юни в 12:00 часа.

 

walk of the earth   Walk Off The Earth

 

Билети за Elevation Fest 2012 тук

 

Понеделник, 07 Май 2012г. 00:00ч.

Спектърът на Edgar

Публикувана в Музика

Днес, на 7 май, излиза новия, трети албум Majenta на Jimmy Edgar, който съвсем скоро ще можеш да чуеш на живо у нас, точно преди Джими да потегли лятото със своето Majenta LED лайв шоу на някои от най-престижните фестивали за електронна музика като Movement, MUTEK и Glade. Затова и Джими ще разкаже що е то робоеротик мажента фънк, как може да виждаш звуците и дали е достатъчно да гледаш живота през розови очила, за да изглежда светът по-добро място за живеене...

 

 

Коя е Majenta? Или какво е Majenta? Знаем, че е свързано със синестезията или иначе казано с възприемането на звуците като цветове... но на мен по-скоро ми прилича на твое фантазно алтер-его... обясняваш, например, твоят артуърк на албума с думите: "Започваме да осъзнаваме потенциала си, да разбираме кои сме ние всъщност...", та какво всъщност е Majenta ?

Majenta наистина е част от мен. Нещо, което ме пробуди за нов живот. Но също така е и отражение на всичко, което се случва около мен. Животът погледнат през Majenta прилича на холограма..., в която страхът е илюзия, а познанието е нашата дарба. Ако всички ние поспрем за миг и осъзнаем, че сме сценаристите в театъра на живота, то тогава ще може да правим по-добрия избор във всяка ситуация и да обичаме повече всичко създадено около нас. Тогава може и да осъзнаем, че всички сме едно цяло, идваме от едно и също място. Това е и Majenta – този нов цвят, през който да виждаме света наново е само началото на пътешествието...

900x600-majenta артуърк Majenta © Jimmy Edgar

 

Да виждаш звуците като цветове, свързано ли е с факта, че почти напълно си изгубил слуха си в лявото ухо? Все едно си Бетовен на фючър фънка...

Не, не е свързано, но помага. Изгубих слуха си в лявото ухо, когато бях много млад, но още преди това си спомням как съм виждал звуци като цветове. Това не е нещо специално, ние всички сме способни да го правим. Както казах, всички сме едно цяло и сме способни, имаме потенциала да направим всичко, което желаем. Първата и най-важна стъпка е да повярваме, че това наистина е възможно.

 

Как пишеш тогава песните си – първо ги виждаш като картини с много и най-различни цветове, които после записваш като звуци или... ?

Всеки път е различно. Става от само себе си... Все пак не можем напълно да контролираме тези неща. Има я свободната воля, има я енергията от другите хора, има я и подредбата на планетите, има го и собственото ти подсъзнание... много са нещата, които ти влияят. Аз съм човек, който преди всичко възприема света визуално, затова най-много си обяснявам нещата с цветове. Това е трептене, вибрации, които улавяш... Всичко на този свят е вибрация. Нещо, което усещаш и свързваш с друго. Някои използват вибрациите на цветовете, други вибрацията на звуците или на останалите ни сетива... защото дори миризмата е вибрация. Ароматът е просто химическа реакция, която създава вибрации в мозъка ни, така че да го възприемем по определен начин. Емоциите и действията ни също могат да бъдат изразени, както с цветове, така и със звуци, които да оформят изображения в съзнанието.

 

Имаш ли любим цвят и защо точно избра Majenta за заглавие на новия албум?

Обичам всички цветове, а Majenta свързвам най-вече с хармонията в спектъра на светлината. Тази хармония е нещо като минорен акорд, обединяващ в звук всички цветове във видимата за нас част от спектъра на светлината. Като цвят Majenta е близо до ултравиолетовия спектър – така най-добре бих могъл да го опиша, защото този цвят все още не присъства много в ежедневието ни. Мисля, че идва от слънцето, то се променя напоследък... жълтото му сияние става все по-синьо. Първо ми се струваше, че е смесица от черно, бяло и проблясваща за миг магента, като светкавица... като вибрация. После ми изглеждаше като микс от червено, синьо и виолетово, които заедно като светлина, светят в едно странно прозрачно розово-лилаво. Това е цветът, който най-често може да се види в моето лайв шоу, в което използвам LED светлини синхронизирани с музиката. Сам го програмирах, така че на всеки бийт да отговарят различни по цвят 15 вида LED светлини. На живо това ми дава възможност за най-различни импровизации – нещо, което исках да направя от дълго време. Нещо, което да визуализира музиката ми по интересен начин.

 

Споменаваш, че записването на албума е било съпроводено от множество съвпадения и знаци, които са ти сочили, че си на прав път, та какви бяха тези знаци?

О, повечето са много лични за мен, а и друг не би им придал такова важно значение. И все пак, измислянето на дизайна на обложката на This One's for the Children беше едно такова любопитно съвпадение. Дълго време в съзнанието ми изскачаше образът на чернокожо момиче и дъга. Повтарящ се ярък образ, но си мислех, че просто няма начин да сложа чернокожо момиче и дъга на обложка на сингъл... звучеше като ужасно нелепа идея. И тогава графичния ми дизайнер Пилар Зета извади от някъде този брой на списанието OMNI от 80-те години, на чиято корица освен черното момиче и дъгата имаше и едно заглавие – "Децата-медиуми на Китай". Бам, бях поразен, сякаш нещо телепатично ме е водило към този образ и затова решихме да го използваме като вдъхновение за дизайна, който направихме за обложката. Оттам дойде и заглавието на парчето.

900x600jimmy артуърк This One's for the Children © Jimmy Edgar

 

Напоследък се занимаваш и с медитация, та има ли някаква телепатична връзка между медитацията и секс обсесията – в Majenta отново има откровено еротик парчета като Sex Drive, Touch Yr Bodytime, I Need Your Control, Attempt to Make It Last...?

Трябва да призная, че тепърва настъпва промяна в моя живот и медитацията, с която съвсем отскоро се занимавам, е в основата на това. Парчетата, които са по-сексуални бяха записани преди тази промяна... а и все пак за мен сексът винаги е бил от особено значение. Това обаче не означава, че непременно правя или имам болна нужда от много секс. Просто усещам, че част от моята мисия е да накарам хората да изразяват своята сексуалност, открито и без предразсъдъци, защото сексът е много съществена част от самите нас. Да се чувстваш обичан, да се чувстваш добре и физически, и психически, да се чувстваш свободен – всичко това е много важно. Толкова много хора по света живеят със секс табута, но също толкова често срещам и хора с точната идея за секса, която е просто споделяне, грижа и размяна на позитивна енергия. Само нека това да не се бърка с идеята за безразборен разврат, нали...?!

 

Трети албум – трети лейбъл... Намери ли накрая точното място за музиката си в музикалната индустрия или... ?

Сам по себе си съм доста специфичен музикант, но и музикалните лейбъли днес вече не са това, което бяха. Борят се само как да изкарат повече пари. Аз не правя музика, заради парите, просто така се случи, че си вадя хляба именно с това. Изкуството и търговията не са приятен микс, особено за мен. Естествено, ако някой иска да финансира идеите ми, това ще ги направи по-силни и въздействащи..., но при всички случаи ще се боря докрай с всички сили, така че да се стигне до нещо наистина хубаво.

 

Как и къде се срещнахте с Emika? Защо реши да работиш с нея?

Представи си, срещнахме се една нощ в щурия Berghаin, хаха... Тя е страхотен човек и толкова ни хареса да работим по 3Hours EP-то, че мислим да направим още нещо заедно.

 

jimmye фотография © Jimmy Edgar

 

В This One's For the Children пееш "work together, let's work together"... към кого се обръщаш?

Мисля, че всички хора трябва да се обединим. Майната ù на телевизията, майната ù на селебрити манията, нека бъдем заедно, а не да се делим на групички. Нека направим нещо заедно. Често питам хората дали наистина искат да бъдат част от поколението, което не направи нищо, когато унищожавахме океаните, когато убивахме планетата, когато се избивахме един друг. Или когато позволихме на световните лидери, които са едва 1% от населението на Земята, да ни контролират с пари и шибани простотии... Наистина ли искате да бъдете запомнени като онези, които не се противопоставиха на това? Аз съм против.

 

Да шепнеш или да крещиш – кой е по-добрият вариант, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да шепнеш.

 

Всъщност кой е най-добрият канал за едно послание – ти си музикант, художник, фотограф, снимаш и клипове, късометражни филми... – кога усещаш, че хората те разбират най-добре?

Различно е за всеки човек. Как можеш да определиш само един канал за общуване за всички хора? Това, което достига до едни, не работи за други и обратното. Все пак различните хора възприемат света по различен начин, различни вибрации им влияят.

 

Миналата година беше в България, с какви спомени остана?

Доста смесени... От една страна в София имаше много приятни и симпатични хора, но пък попаднахме и в някои доста агресивни ситуации. Със сигурност ще дам най-доброто, на което съм способен при завръщането си тук. А и с нетърпение очаквам да пътуваме отново с Емика... с нея винаги пада голяма забава.


Накрая, имаш ли си философия в живота, която следваш?

Любовта, която не изразяваш, а задържаш в себе си, се превръща в болката, която носиш. Затова – обичайте!

 

 

 

mir-logo-black-50x25presents Emika Live & Jimmy Edgar Live на 23 май 2012 в Sofia Live Club


Билети тук

онлайн