Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (170)

Понеделник, 19 Ноември 2018г. 12:12ч.

Албуми | InFusion

Публикувана в Музика

infusion-albumTheodosii Spassov & Ivan Shopov – InFusion


Кой?Теодосий Спасов и Иван Шопов, вечната звук задруга с много имена (от Бalkansky, та до InFusion), но с едно Призвание – споделяне на Музика... като споделяне на Светове... като споделяне на Души в едно музикално-Заедно-тяло... Заедно с Димитър Бодуров, Авигея, Иван Андреев, Ерик Трюфа, Мино Синелу, Мерлин Еторе, Гжех Пьотровски, Рут Майер и ASA...

 

Какво? СимБийтоза – ако погледнете InFusion обложката на новия проект на Теодосий Спасов и Иван Шопов, може и да решите, прибързано, че двамата са заменили Балкана за Морето... И неслучайно, кадърът запечатал вливането на река Велека в Черно море е чудесна метафора за вливането и сливането на фолклора и електрониката, каквото Иван и Теодосий правят брилянтно от години...

Само че InFusion не е просто вливането и свързването на два Свята (или две Страни, защото, да, Велека извира от странджански връх в Турция, за да се влее в българско Черно море), а разказва срещите и разговорите на няколко Свята като взаимновливащи и допълващи се музикални фрази...

И ако диалозите с пианото на Димитър Бодуров (в Anticipation, Humility, We'll Stay in Touch и заглавното InFusion) се вляха идеално добре още в Канатица албума на Иван с Авигея (които се включват тук на финала), а дъб, броукън бийт и дръменбейс репликите да са чести събеседници на Иван и Теодосий, то "разговорите" в The Clouds Creator (с тромпета на Ерик Трюфа, перкусиите на Иван Андреев и клавишите на Бодуров) и в The Technique of Ecstasy (с перкусиите на Мино Синелу и модуларни синт откровения) са на ниво абсолютен кеф и симБийтоза...

А като добавим и срещите с Dad's Portrait (където ASA ни връща в ранните Burial времена), със Silent Song (и вокалите на Рут Майер) и I Fly Forward (или буря за барабани и саксофон с Мерлин Еторе и Гжех Пьотровски), то Всичко "говори" не само за приятна компания, но и за вливане, сливане и... Споделяне...

 

Кога? – в нощта на 24 ноември, в Пространство 108, където Теодосий Спасов, Иван Шопов, Димитър Бодуров, Авигея и визуалния артист Лора Шопова ще ви очакват за пълнобийткръвно Вливане...

 

Защо? – защото Вливането не само е начин да Разберем и Споделим Света на Другия отсреща, но и път към опознаване и обогатяване на собствения Свят...

infusion by cvetan ignatovski

Теодосий Спасов & Иван Шопов © фотография Цветан Игнатовски

Четвъртък, 15 Ноември 2018г. 21:21ч.

3 в 1 | Deena Abdelwahed vs FJAAK vs Redshape

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Хибрид|но|Техно3 албума с Техно-ДНК-гръбнак, но в чиито вени текат всевъзможни хибрид-звуци и послания...

 

abdelwahed-khonnarDeena Abdelwahed vs fjaak-havelFJAAK vs Redshaperedshape-game

 

Кой?Дийна Абделуахид, тунизийска Кралица на социално-ангажираното хибридно техно; Феликс Вагнер, Аарън Рьобиг и Кевин Козицки или берлинската техно-бой-банда FJAAK; Себастиан Крамер или човекът зад Redshape маската на берлинското техно...

 

Какво?Хибрид|но|Техно – да, и трите албума тук – Khonnar на Deena Abdelwahed, HAVEL на FJAAK и A Sole Game на Redshape – говорят Езика на Техното, но го правят с всевъзможни хибрид-диалекти, така че глобализмът в музиката (и не само) да води към един по-мирен, по-шарен и по-обединен свят (пък бил той и вътрешен)...

 

Да, лесно е да се каже, че съдбата на всяка жена, родена в Северна Африка (или Магреб, както я наричат французите) минава през Франция, а в случая на Дийна през Тулуза и бийт колектива Arabstazy... Да, лесно е да се каже, че хибридното ù техно в дебютния албум Khonnar открива роднини в етно-техно идеите на парижкото дуо Acid Arab, но в случая на Дийна иде реч за социална ангажираност и арабска-бийт-поезия "от извора/оазиса"(да, хипнотичните Al Hobb Al Mouharreb и Rabbouni са в комбина с поета Abdullah Miniawy)...

Всъщност, коренът на арабската дума-заглавие Khonnar (в тунизийския Derja диалект) описва кожата на хиената и асоциациите с нейното поведение – както хиената може да бъде двуполова, така и заглавното тук Saratan се бори за равноправие на половете (неслучайно, Дийна играе в Plunge и An Itch от последния Fever Ray албум); както хиената се "смее", така и Ababab иронизира предразсъдъците (с почти подобен на хиенски "смях" вокален и бийт ефект);

както хиената се движи в глутници, така и Fdhiha, Ken Skett и Al Hobb Al Mouharreb дават Глас (и мутирало техно) на маргинализираното множество; както хиената агресира, така и 5/5, и A Scream in The Consciousness рисуват политически-агресивния, апокалиптичен натюрморт на съвремието ни... За да изплува хибрид-техно-портретът (без рамки) на една жена, която търси идентичност без полови, бийт, етно и социални граници...

 

В техно колажа на Феликс Вагнер, Аарън Рьобиг и Кевин Козицки също няма граници – доказаха го в дебютния FJAAK албум, доказват го и сега – от брекбийт еуфорията във Version 1.3.3.1, през рейв експлозията в Take Your Life (с надъхани Koogan-вокали) и чистото берлинско техно в Aniol, Martin и Apollo Tag 2 (в орбитата на Fadi Mohem и Tobi Neumann), всичко опира до калейдоскопично (и саркастично) техно ала **Smells Like Security** и All My Friends Are In The Bathroom (с триумвирата на Koogan, Fadi Mohem и J.Manuel), така че накрая да се обърнеш към FJAAK с думите: I Could Never Live Without You By My Side... Да, понякога светът не се нуждае от слоган-техно, а от чисто Netto-бийт емоции...

 

Чистите техно чувства винаги са били движеща сила и за берлинчанина Себастиан Крамер, който доскоро пазеше чистотата им и зад емблематична маска... Сега, в третия албум A Sole Game, чистота на техно играта се обобщава с минимализъм в оборудването (винтидж синтезатор, класически 808 /909 дръм машини и... Тех|но Дух), което не пречи на Крамер, без да следва съвременни ЕВМ трендове, да покрие целия спектър на техното – от вокално-начупените семпли в Radio Drama, Ghosts и The Devils, през ембиънт лиризма в Day Out и Pursuit (с гарван-грачене-отклонения) до класическите образци в Spark и дъждовния November Island, та се стигне до Future Shape задаване на брекбийт облик за Redshape... Да, формата на Техното се мени, но същността – Никога...

 

Кога? – когато искаш да видиш всички Цветове на Техното...

 

Защо? – защото само качественото разнообразие води до еволюционни натрупвания...

Неделя, 21 Октомври 2018г. 15:15ч.

3 в 1 | Emika vs Marie Davidson vs Kittin

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Electro Class Women3 Electro Lovin' жени, от 3 различни випуска, но от една класа – Висша Електро Класа...

 

em-fallingEmika vs davidsonMarie Davidson vs kittin-cosmosKittin

 

Кой?Ема Джоли, заслужила mir-logo-black-50x25 героиня и виден фемина-бас активист; Мари Дейвидсън, канадска електро-дива с Essaie Pas брак; Каролин Ерве, френската Кралица на електроклаша.

 

Какво?Electro Class Women – да, и трите албума тук – Falling In Love With Sadness на Emika, Working Class Womаn на Marie Davidson и Cosmos на Kittin – говорят на електро език от първо Фемина лице...

 

След като опита почти всички формули в независимия музикален бизнес (от собствения лейбъл Emika Records до Kickstarter-финансираната съвременна симфония Melanfonie), Ема Джоли реши да пробва и с ко-продуцент (да, Ема и преди е играла в тандем, но никога за цял албум) – играта е с Роберт Витшаковски от немския електро проект The Exaltics (с когото делят ремикс минало и общи лайв изяви, като на фестивала Krake в Берлин, например), а синт тандема им се върти между DVA и DREI емоции със спомени като ехо от дебютния Emika албум в Run, Killers и Falling (Reprise)...

Да, Ема винаги е обичала електро поп и това си личи в Close, Promises, Escape и в заглавното Falling In Love With Sadness (неслучайно албумът бе издаден на World Mental Health Day), но това което винаги ù е резервило място в Electro Class Women елита са откровения като Run и Eternity...

 

Мари Дейвидсън, от своя страна, винаги е обичала шепнати референции в музиката си – неслучайно, последния ù Essaie Pas албум със съпруга ù Пиер Герино си играе с романа A Scanner Darkly на Филип К. Дик, както тук заигравката е с Working Class Hero на Джон Ленън...

Working Class Womаn е портрет, къде цинично-ироничен (Work It, Workaholic Paranoid Bitch, The Tunnel), къде болезнено-интимен (Your Biggest Fan, The Psychologist, Day Dreaming и La Chambre Intérieure), но най-вече толкова So Right-електро портрет на Жената в окото на циклона, наречен музикален бизнес... И героинята на Мари, като Lara (да, онази Лара Крофт) разчита само на себе си (и на електро-напомпани трикове), за да излезе от The Tunnel като победител... като Истинска Electro Class Womаn...

 

Каролин Ерве, или просто Kittin, отдавна е заслужил лауреат на Electro Class Women елита... от времето, когато комбината между ню уейва и техното роди електроклаша... Всъщност, Каролин е живо олицетворение на закъснялата дискусия за равноправие на половете в музикалния бизнес и на актуалната фемина р|еволюция – едва сега, тя изоставя представката "Miss", наложена ù с години, за да бъде отново просто Kittin...

Точно толково символно, колкото и думите в откриващото тук Cosmic Address – "I'm Exactly where I should Be / Exactly where I always Wanted to Be" и последващите електро-фемина-откровения в Are You There и Question Everything... Да, настоящия ù Cosmos албум може и да се разглежда сай-фай-буквално като тематично продължение на предшестващия Calling From The Stars, но по-скоро иде реч за вътрешния Multiverse Космос на една Жена, която няма какво повече да доказва, а просто иска да бъде себе си – с всичките ù Atoms клетки, Scanner емоции и Question Everything тръпки до Last Day on Earth... Нещо, за което всяка жена би искала да каже #MeToo, нали...

 

Кога? – на топлината на есенното слънце, когато Electro Class Women цъфтят най-Добре...

 

Защо? – защото в Cosmos-а на всяка Жена, това да бъде Working Class Womаn е като да Falling In Love With Sadness...

Четвъртък, 18 Октомври 2018г. 15:15ч.

3 в 1 | Robot Koch vs Daniel Brandt vs Luca D’Alberto

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Strings of Piano3 албума, които поставят фокуса дотолкова върху пианото, че дори струнните аранжименти звучат като пиано акорди...

 

koch-sphereRobot Koch vs dbrandtDaniel Brandt vs alberto-exileLuca D'Alberto

 

Кой?Роберт Кох, берлински бас герой с Ел Ей страст към пианото; Даниел Бранд, 1/3 от нео-класическия колектив Brandt Brauer Frick във втора соло акция; Лука Д'Алберто, италиански нео-класически виртуоз както на пианото, така и с цигулката;

 

Какво?Сферата на Пианото – И трите албума тук – Sphere на Robot Koch, Channels на Daniel Brandt и Exile на Luca D'Alberto – играят с широк спектър от музикален инструментариум, но над всичко се откроява Ореола на Пианото...

 

Албумът Hypermoment бе онзи преломен момент за Роберт Кох – в него, за пръв път, Кох се осмели да пее, както го прави и тук, в парчетата Numb и All In Your Mind; за пръв път, игра в комбина с пианиста Julien Marchal, както го прави и тук, в Movement III, Crystal Grid, Psychic (с хоровата игра на Fiora и Delhia de France), в Blurry и Dark Water – пиано аранжименти се усещат навсякъде, дори в цигулката на Savannah Jo Lack в Numb, в Dark Water и в техно-ориентираното Black Hole или в дъб епоса Monolith...

Всъщност, Hypermoment беляза и онзи момент, в който Кох откри най-добрата визуална реплика на музиката си, в лицето на Микаел Льо Гоф – неслучайно, двамата в комбина са разработили Sphere като аудио-кинематографичен трип, специално за по-добрите планетариуми по света (а защо не и у нас) – резултатът, наистина, е като разходка из Сферата на вътрешния и външен мир...

 

В Космоса на Даниел Бранд пианото също играе важна роля – доказано е както в Brandt Brauer Frick албумите, така и в миналогодишната му соло акция Eternal Something или в пърформансите му по творбата Six Pianos на Стив Райх... Пианото е във фокуса и на втория му соло албум, само дето Channels (както подсказва заглавието) далеч не е соло акция – Бранд вече е заформил ново трио Eternal Something (с бас китариста Паскал Бидо и тромбониста Флориан Юнкер) и това си личи в Channels...

Тракове като Flamingo, Sailboats III, Cherry Dream, Daze, Ltd и Twentynine Palms превръщат интимната пиано медитация от Eternal Something в техноркестров ескейпизъм за Душата... и приближават Даниел към носталгията по Brandt Brauer Frick звука... а това приближава нас към нов Brandt Brauer Frick албум, както обеща и Паул Фрик...

 

Италианецът Лука Д'Алберто, от своя страна, също владее идеално размиването на жанровите рамки в клишето, наречено нео-класицизъм – направи го чудесно в дебютния албум Endless (не без помощта на маестро Хенрик Шварц), но сега, с Exile, превръща любимите си пиано и цигулка в "кеф-изгнаници" на дансинга...

Да, Pianodiscoteque е достатъчно красноречиво по въпроса (и за комбината с Патрик Кристенсен/PC Nackt от берлинското студио Chez Chérie), но всъщност, всички тракове тук като Exile, Like We Were, Consequences, Grace, Astronaut In The Rising Sun и The Truth About Us са сънища на двама любовници (пианото и цигулката), които копнеят да се срещнат някъде завинаги, докато все още са заточени в Exile-а на реалността... Идеална Love Song за пиано и цигулка, които шепнат Wait For Me един на друг...

 

Кога? – в следобеда на есенната меланхолия, докато звездното небе не открие най-красивия планетариум пред очите ти...

 

Защо? – защото The Truth About Us се крие All In Your Mind, който сънува Twentynine Palms...

Събота, 29 Септември 2018г. 12:12ч.

3 в 1 | Steffi + Martyn vs Kode9 & Burial vs Mount Kimbie

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Комбо Микс3 компилации, мастер селектирани и микс балансирани от дуо комбини, които доказват, че Съединението прави Силата...

 

airtexturevi-coverSteffi+Martyn vs fl100k9bKode9 & Burial vs dj-mkMount Kimbie

 

Кой?Щефи Домс и Мартин Дейкерс, холандско-виа-Берлин комбо, сервиращо техно и бас в сос холандез; Стив Гудман и Уил Бийвън, властелините на UK bass кралството; Доминик Мейкър и Кай Кампос, бритстеп дуото Mount Kimbie в DJ-Kicks акция.

 

Какво?Вървят ли Двама... – да, и трите компилации тук – Air Texture VI на Steffi и Martyn, FABRICLIVE 100 на Kode9 & Burial и DJ-Kicks на Mount Kimbie – са комбо-микс резултата от споделената естетика и артистичните търсения на двама души... Да, вярно че Доминик и Кай от Mount Kimbie са свикнали да играят комбина, без соло акции, но Steffi и Martyn, и Kode9 и Burial неведнъж са доказвали, че именно Съединението прави Силата...

 

Всъщност, холандците по паспорт и берлинчани по техно орбита, Щефи Домс и Мартин Дейкерс не за пръв път влизат в комбо акция – под името Doms & Deykers, преди две години, излезе дебютния им албум Evidence From A Good Source, в който споделената им рецепта за технобас коктейл се усеща като послевкус и тук, в селекцията им от 26 неиздавани парчета за концептуалните компилации на нюйоркския лейбъл Air Texture. Идеята им е да играят в ниските граници на ВРМ-а...

Да съберат наистина From A Good Source техно пристрастия (от Answer Code Request, Barker, Actress, As One | Kirk Degiorgio, Total Science, Mesak, Herron, Afik Naim, Late Night Approach, Novocanemusic и родния KiNK в Tal Atonal акция) с хибридни брекбийт фаворити (Shed с две влизания, Stingray, FaltyDL, Mosca, Appleblim, dBridge & Lewis James, Synkro и Tracing Xircles)...

Да разменят в двата диска като реверанс собствените Between Form And Matter (на Steffi) и Moves (на Martyn), но без да се отклоняват от общата мисия – превръщането на звука на толкова разнородни артисти в една цялостна, въздушна структура (приляга ù заглавието Air Texture), която да се рее с есенните облаци на меланхолията...

 

Доминик Мейкър и Кай Кампос, от своя страна, идеално знаят какво е да се подчиниш на цялостни, споделени визия и цел – правят го вече близо 10 години и три албума поред като Mount Kimbie, а DJ-Kicks компилацията им разкрива как и защо го правят – ретрошик-синт-попа на Marco Bernardi и Severed Heads (в Always Randy и Lamborghini (Petrol 1982)) обяснява откъде идва тяхната пост-пънк естетика... Страстта към перкусивния ритъм е емблематична (в микса на Rupert Clervaux & Beatrice Dillon с Aleksi Perälä и De Leon с Efdemin класиката America или в брака между Timelapse (Walrus) на Oliver Coates с N.Y House'n Authority и Computer Says No), но най-големият жокер за тяхното модус операнди идва с начина, по който създават актуалното Southgate (трибют или да към треньора на английските футбол национали) – специално за микса, като опорна връзка или къс пас между траковете Chatter на Via App, Blue Mood на Stanislav Tolkachev и Saboter La Machine на Watching Airplanes... Едно е сигурно, Дом и Кай дирижират 23-те трака тук като играчи на един отбор, устремен към шампионска титла.

 

И заедно, и поотделно, Уил Бийвън и Стив Гудман са носители на Голям шлем от шампионски титли – Уил с жанровополагащите Burial албуми и Стив като Kode9 главата на жанровоналагащото Hyperdub семейство... Значи Дуо, идеално за гранд финале на FABRICLIVE микс сериите, тачещи всичко UK броукън и бас ефикасно... Дуо, изградено върху симбиоза (да си припомняме ли Kode9 сетовете с изцяло Burial материал...)... Дуо, изграждащо хайп манипулации (като пускането на FABRICLIVE 100 траклиста в нощта на издаването ù или пускането на слуха за DJ-Kicks компилация от Burial и завъртането, по-късно, на такава, но от Kode9...)... Дуо, чиито правила на играта гласят, че... няма правила – затова, съвсем по правилата, Burial поема първата част на FABRICLIVE 100 микса (с емблематични семпли, здрач ембиънт пейзажи и темпо|рални скокове) до Black Acid хардкора, откъдето Kode9 поема по добре познатите footwork и juke-образни улици за среща с jungle | grime | drum & bass лица от близкото минало и настояще... Или както гласят вокалите във финалното Wicked'Bu на RP Boo – "There is No You Without Turntable Like Me" – да, Burial и Kode9 ги няма в този микс... има я фрагментарната UK bass картина, но и нея нямаше да я има, ако ви нямаше Вас, които въртите плочите...


Кога? – когато есента ти покаже, че не е време за соло еготрип, а за топли Комбо Микс акции...

 

Защо? – защото Съединението наистина прави Силата... или иначе казано: "There is No You Without Turntable Like Me"...

 

онлайн