Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (170)

Сряда, 19 Септември 2018г. 12:12ч.

Албуми | Max Cooper

Публикувана в Музика

cooper onehundredbillionsparksMax Cooper – One Hundred Billion Sparks

 

Кой?Макс Купър, британски мастер-доктор на броукън техно науките.

 

Какво?Гено-Бийт-Фонд на Човека – да, когато си говорихме с Макс Купър за бийт-формулите на баланс между генетика и музика, неслучайно се питахме дали определени звуци могат да провокират проявлението на определени гени у Човека и да определят неговите начини на мислене, поведение и дори еволюция...

Неслучайно, в третия си албум Макс Купър се завръща към дебютния Human и бийт-теорите за това, което ни прави ХораOne Hundred Billion Sparks е Гено-Бийт-Фонд речник за (техно, брекбийт, ембиънт) проявления на определени гени, които ни превръщат в това, което Сме – първо сме Incompleteness и отговаряме с бурен Reflex на хаоса наоколо, преди да разберем, че сме Emptyset от възможности и избори, който трябва да открие своята Identity чрез Volition и Rule 110...

Дори тогава, когато сме натрупали обилно Platonic и Lovesong емоции, и достатъчно Memories, все още не сме наясно, че всичко е въпрос на Reciprocity, докато не открием златното сечение Phi (гръцката буква φ отбелязва именно него) в отношенията си с околния свят, като ни остава само да имаме Hope, че в утрешния ден ще се роди и по-Добрата Наша Версия...


Кога? – докато чакаш Утрешния Ден...

 

Защо? – защото всеки един от нас е сбор от One Hundred Billion Sparks...

Вторник, 18 Септември 2018г. 12:12ч.

4 в 1 | Jungle vs Maribou State vs The Blaze vs Bob Moses

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 става... 4 в 1 – паролата е сменена на Фючър-Поп от 4 дуо формации, които разкриват как звучи настоящето и бъдещето на Поп музиката...

 

jungle-for-everJungle vs Maribou Statemstate-kingdoms-in-colour


                                                             vs The Blazeblaze-dancehall vs Bob Mosesbmoses-cover

 

Кой?Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд, британски буги хулигани и тяхната Jungle банда за неосоул поразяване; Крис Дейвидс и Лиъм Айвъри, британски портретисти на Душата на дансинга; Гийом и Джонатан Алрик, парижки братовчеди по паспорт и The Blaze-братя по видео-електро-поп орбита; Том Хауи и Джими Валънс, канадските пазители на ключа за Клуба на самотните денс сърца.

 

Какво?Поп-минало в Бъдеще време – да, Jungle, Maribou State, The Blaze и Bob Moses имат различен бекграунд и различна мисия, но в албумите For Ever, Kingdoms In Colour, Dancehall и Battle Lines, всички използват поп (да се чете соул, фънк, аренби, рок...) трикове в бъдеще време; Всички залагат на модулирани вокали и мъжки фалцето ефект; Всички (с изключение на The Blaze дебютантите) носят бремето на втория, по-труден албум; Всички (с изключение на диджей сета на Maribou State) са ни разказвали своята история наживо, която звучи като... пищно Поп-минало в Бъдеще време...

 

Да, ако сте слушали великолепната буги седморка на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд край морето, Right on Time, Back by the Beach, то сте наясно, че слънчевата им буги история е Heavy, California, сякаш родена под палмите на House in LA, в която живее Happy Man в ритъма на Beat 54...

Да, вторият албум на Джош и Том започва със Smile препратка към дебютната Jungle авантюра, за да е ясно, че в картинката отново има море, слънце и Cherry | Cosurmyne емоции, които да си припомняш когато в края на лятото се завърнеш у Home... Истината, обаче, е в Mama Oh No и Pray – два носталгични бисера, които (заедно със саморежисурата на Jungle клиповете) вещаят на ретро-буги-шик естетиката на Джош и Том светло бъдеще време... или както се казва, Jungle 4 Ever!

 

Иначе, братовчедите Гийом и Джонатан Алрик дължат част от звездната поп орбита, в която навлязоха с космическа скорост, на саморежисираните си (също като Jungle) брилянтни видеоклипове – Virile зададе тона, после набраха Territory (вайръл подплатено с Cannes Lions награда), за да стигнат до Heaven-а на електро-попа – да, само последното играе и в дебютния им албум Dancehall, който продължава формулата за комбо кръстоска на вокодерно-модулирани вокали с епичен синт-поп ала Justice...

Всъщност, на живо, Гийом и Джонатан Алрик (също като парижките им Justice съграждани) застават един срещу друг (разделени от аналогов инструментариум), а видеоклиповете се превръщат в епични видеостени (с кадри, режисирани пак от самите тях), които да подсилят хит въртележката в Queens, Breath и Places или да компенсират липсата на такава The Blaze яркост в бийт-цветовата гама.

 

Крис Дейвидс и Лиъм Айвъри, от своя страна, никога не са имали проблем с мултиколорния бийт калейдоскоп за портретиране на Душата на дансинга – доказаха го с дебютните Portraits, доказват го и с настоящия Kingdoms In Colour – дали ще е с мед-гласа на абонираната за техните акции Холи Уокър (в Nervous Tics и Slow Heat)...

... Дали ще е с гост-вокали (Kingdom, Part Time Glory) или в ювелирни комбо игри (Feel Good одата с Khruangbin) и изкусно семплиране на акустични инструменти (в Beginner's Luck, в Bonobo-оцветеното, посветено на едноименния лондонски клуб Turnmills, в Kāma и в Glasshouses), картинката за Крис и Лиъм вече не е Part Time Glory, а фул спектър от цветовете на даунтемпо хауса, който обрисува най-добрия портрет на Душата на дансинга, който Maribou State са постигали.

 

Том Хауи и Джими Валънс също умеят да скицират живописни портрети на клубния романтизъм за самотни денс сърца (убедили сте се на живо, може би) – иначе, дебютния им албум Days Gone By така и не успя да надскочи (поне за нас) All in All сборника им с хитове, но колкото повече дни (и концерти) отминават, толкова повече китарата на Том надига глас и се засилва неговия поп фалцет – заглавното Battle Lines и The Only Thing We Know са идеални доказателства, а прогресив хаус миналото на Джими изплува на повърхността в Heaven Only Knows, Enough To Believe и Listen To Me ... Така или иначе, Том и Джими са екстра комбина за самотни денс сърца, която в Back Down и Selling Me Sympathy играе почти перфектно Поп-минало в Бъдеще време.

 

Кога? – докато Припева на Лятото ехти в съзнанието ти... което може да продължи For Ever, Ever...

 

Защо? – защото миналото държи козовете и на настоящето, и на бъдещето...

 

Неделя, 16 Септември 2018г. 15:15ч.

Албуми | Orbital

Публикувана в Музика

orbital-cover Orbital – Monsters Exist

 

Кой?Пол и Фил Хартнол, братята в иконична рейв орбита от 30 години насам.

 

Какво?Legends (Like Monsters) Exist – да, 2019-а ще маркира 30 години откакто във въздуха се разнася Chime – синт-мантра с простичка, но хипнотична до заразителност мелодия... от онези мелодии, превърнали се в запазена Orbital марка... Такива мелодии (наречени Tiny Foldable Cities, P.H.U.K., Vision OnE, The End Is Nigh), каквито има и в деветия албум на братята Хартнол...

В Monsters Exist съществува и другата Orbital емблема – хитро семплираните речи и вокални семпли в комбина с IDM брекбийт за разкош като The Raid и There Will Come A Time (с думите на професор Брайън Кокс), което не е Hoo Hoo Ha Ha-сюрприз за всички запознати със социалната ангажираност на братята Хартнол (неслучайно откриха Параолимпийските игри в Лондон със Стивън Хокинг, нали)... Неслучайно и дизайнерът Джон Грийнууд се завръща в орбитата на братята Хартнол с артуърк, който очебийно да плъзва във визията на класическите Orbital албуми – да, играем си на носталгия (без много нови трикове като в Wonky), но играта се нарича Fun With The System...

Всъщност, 2019-а ще маркира и 20 години от албума The Middle of Nowhere и именно там се намират братята Хартнол – там, в средата между зоната на иконичен рейв ореол, в която няма нужда да до|по|казват каквото и да било (чудим се дали през 2020-а няма да обявят пореден разпад) и зоната на дискомфорт, в която трябва да балансират по ръба на носталгията и новите трикове, така че да не се превърнат в пародийна версия на себе си като The Prodigy и The Chemical Brothers, например... Все пак, колкото и приказките за чудовища да са по братя Хартнол, а не по братя Грим, чудовищата съществуват само докато има и някой, който да вярва в съществуването им, нали...

 

Кога? – когато съня на носталгията те изпрати в нощта на 7 септември 2001 в София... или в горещата юнска вечер през 2009-а в Барселона... когато братя Хартнол ни разказваха чудни приказки с чудовища за лека нощ...

 

Защо? – защото Orbital са по-вечни от Чудовищата (и политкоректните приказки за тях)...

 

Неделя, 09 Септември 2018г. 14:14ч.

3 в 1 | Ital Tek vs LORN vs Prequel Tapes

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... Electronic Body Music – не, не онзи тренди, спряган повсеместно ЕВМ, а просто пост-индъстриъл, който да усещаш с тялото си...

 

ital-coverItal Tek vs LORNlorn-cover vs Prequel Tapespt-cover

 

Кой?Алън Майсън, британски оператор в зоната на броукън-бас-здрача; Маркос Ортега, американски неконвенционален глич-бийт експресионист; Prequel Tapes, немски обсесивен фен на аналоговите синтезатори, запознат с Inner Systems на техното.

 

Какво?Electronic Body Music – да, и тримата – Ital Tek, LORN и Prequel Tapes – имат различно модус операнди за музикално поразяване, но това, което правят в новите си албуми (Bodied, REMNANT и Everything Is Quite Now) е споделянето (без много думи... да, за инструментална музика говорим) на една епична пост-индъстриъл панорама, която няма много общо с тренди ЕВМ пейзажа и корените на индустриалното техно, а е по-скоро плод на ембиънт синт|ез и бас, който да усещаш в недрата на тялото си...

Да, неслучайно, новото творение на Алън Майсън носи името Bodied – с ефирните, вокални дихания в откриващите парчета Adrift, Become Real и Cipher, човек сякаш излиза от външната си обвивка, за да останат само недрата на тялото... Там, в Bodied зоната, където властват Blood Rain, Prima, Lithic и Vanta импулси (да се чете чело + цигулка + китара + Бас), неподвластни на разума... там, където телом и духом са само понятия Across Time, а Hymnal е химнът на Bodied-Човека, преоткрил своето пост-индъстриъл / пост-човешко бъдеще... Както би казал един Блейд Рънър: The Circle Is Complete!

 

Всъщност, Маркос Ортега (или просто LORN) дава на Блейд Рънър право на REPLIKA KOLD MIRAGE, L'APPEL DU VIDE, OUT OF THE FRAME, MEMORY MANAGEMENT и DRAWN OUT LIKE AN ACHE са като саундтрак на хуманоиден силует, бродещ из епичен пост-индъстриъл пейзаж със синт-вперен поглед в бъдещето човешко...

 

Въпросът за миналото, бъдещето и настоящето пък вълнува Prequel Tapes дотолкова, че да заяви Everything Is Quite Now – да, вторият му албум излиза от Inner Systems зоната на индустриалното техно и поема на пост-индъстриъл трип на съзряването – от откриващото Returning Systems, през This Hidden Place и Run Into The Night до Clouds и Core (Red), всичко прилича на ембиънт медитация, с която Блейд Рънъра е приел Съдбата си и търси своя по-добра версия, докато пее Night Noise Lullaby на човечеството.


Кога? – идеален саундтрак за Края на Лятото, когато завали Дъжда на Меланхолията...

 

Защо? – защото Тялото е най-добрия проводник на Музиката...

Петък, 24 Август 2018г. 12:12ч.

Албуми | Ólafur Arnalds

Публикувана в Музика

arnalds-cover

 Ólafur Arnalds – re:member


Кой?Олафур Арналдс, исландски властелин на нео-класиката, Kiasmos половинка и брат по орбита на Нилс Фрам.

 

Какво? В Stratusферата на Лятото – след третия (и най-поп ориентиран) албум For Now I Am Winter, Олафур влезе в сезона на колаборациите – то не беше Kiasmos денс авантюрата с Янус Расмусен, то не бяха The Chopin Project вариациите с Alice Sara Ott, то не бяха клавишните Collaborative Works игри с Нилс Фрам, то не бяха Island Songs дуети по исландски...

И всичко това оказа влияние (дори в re:member да има само една-единствена вокална unfold импресия от SOHN), затова и в четвъртия албум ще откриете цял струнен оркестър, например, но най-важната комбо акция в re:member се нарича Stratus – пиано-базирания софтуер (разработен от Олафур с дългогодишния му приятел Халдор Илдярн), който от една изсвирена нота може да генерира пъзели от звуци... Stratus може да синтезира и образ на генерираните ноти, и така се ражда и цианотипната обложка на re:member...

Всъщност, процесът на цианотипия (със слънчева UV светлина или кварцови лампи) е като метафора на Stratus-композирането на Олафур тук – една нота | образ може да се разклони в нови, (не)повтарящи се вариации и това надграждане е ювелирно в re:member, brot, inconsist, partial, undir и особено в ekki hugsa – иначе (на исландски) казано – "Не Мисли", а се остави на Музиката | Лятото да генерира нови и нови, (не)повтарящи се емоции...

 

Кога? – идеален епилог на лятото, re:member е като звука от есенно листо, падащо в морската вода.

 

Защо? – за да re:member Лятото...

 

онлайн