Home / Рубрики / Музика
A+ R A-
Музика

Музика (187)

Сряда, 27 Май 2020г. 07:00ч.

Албуми | Moodymann

Публикувана в Музика

moody-coverMoodymann – Taken Away


Кой?Кени Диксън Джуниър, Freeki Mutha Fcker кралят на Детройт...

 

Какво? – Do Грууви-MoodyКени Диксън Джуниър обича да обгръща енигматично персоната си с митове и легенди – в някои от тях се убедихме и на живо, в други (като продаването на ръка на плочите си) – не... По-важното е, че също както преди 6 години с Moodymann (и предхождащия го ABCD албум), така и тук (с миналогодишния SINNER албум) Диксън Джуниър събира най-доброто от Moody-митологията в едно – има брилянтно семплиране (на Ал Грийн в Do Wrong, на прашен Motown-соул в Goodbye Everybody, дори на Туин Пийкс ноти в заглавното Taken Away...)

... има свежо рециклиране на стари продукции (опушения суинг в I'm Already Hi или I Need Another ___ ремикса на Touch Your Body с вокалите на Jamie Principle)... има и перфектни детройт-комбо-акции (с Амп Фидлър в Taken Away, с Andrés и Nikki-O в Let Me In, с Chico DeBarge и Diviniti в Slow Down и Just Stay A While)...

... има я и задължително-опушената Moody-ода за ЕросаLet Me Show You Love (с лондонските броукън бийт герои Seiji и Майк Reel People Пато) и Do Wrong (дори и в Skate вариант за прословутите Soul Skate партита)... Въобще, Кени Диксън Джуниър има саундтрак за всеки миг от ежедневието ти, от най-невинния до най-похотливия, така че You Better Find The Way to Love... KDJ Records вече над 25 години...

 

Кога? – в колата – Goodbye Everybody, Slow Down и Taken Away, в чаршафите – Let Me In, Just Stay A While и Let Me Show You Love... и така 24/7 груув за еврибади...

 

Защо? – защото каквото и да кажем за Кени Диксън ДжуниърHe'll Provide...

Вторник, 19 Май 2020г. 00:00ч.

3 в 1 | Moses Sumney vs Nick Hakim vs Tom Misch & Yussef Dayes

Публикувана в Музика

Днес, 3 в 1 паролата е... НеоСоул Kinda Music... такава, каквато извира от рожденика, днес, Моузис Съмни, от американския му брат по соул орбита Ник Хаким и британските им груув роднини Том Миш и Юсеф Дейес... 3 албума, които свалят проклятието на втория албум, за да те преведат през катарзиса на битието...

 

mosgraeMoses Sumney vs Nick Hakimhakim vs Tom Misch & Yussef Dayesmischday

 

Кой?Моузис Съмни, роденият с неосоул в кръвта мулти глас-инструменталист; неговият американски брат по соул орбита Ник Хаким и брит асовете на ню-соул-джаз времената Том Миш и Юсеф Дейес в комбо акция...

 

Какво?НеоСоул Kinda Music – да, и трите албума тук – græ (на Sumney), What Kinda Music (на Tom Misch & Yussef Dayes) и WILL THIS MAKE ME GOOD (на Hakim) – и трите са втори албуми за всеки от артистите, но доказват, че такова проклятие като труден втори албум май не съществува... и трите разкриват как ще звучи неосоула в близките години... но по-важното е, че и трите албума доказват как в тези времена на изолация никой човек не е остров, дори и латинското наименование за остров да произлиза от думата Изолация...

 

Да, græ е най-добрият подарък, който Моузис Съмни можеше да пожелае за рождения си ден – този втори албум не само е най-амбициозния му досега (20 трака, всички концептуално визуализирани), не само брилянтно продължава интимната-Cut Me до дъно-дисекция на човешката Душа, започнала в Aromanticism, но и прилича на... парти с най-добри приятели за рожден ден – да, græ е записан основно с Даниъл OPN Лопатин, но в него с акции влизат и Джеймс Блейк, и Thundercat, и Иън Ченг, и Шабака Хътчингс, и Нубия Гарсия, и FKJ...

... списъкът е предълъг, но албумът е концептуално-фокусиран и подрежда контрастния пъзел от емоционален ексхебиционизъм и скрити послания, от експлозивност и интровертна срамежливост (дали е случайно, че кориците и на двата му албума досега намират Моузис в гръб)... контрастен пъзел, който на живо подрежда Bless Me-картинка от която няма изолация поне в близките Me in 20 Years на неосоула... И как иначе, с такива приятели като на Моузис Съмни...

 

Приятелството е ключово и в комбо играта на Том Миш и Юсеф Дейес... Всъщност и двамата винаги са играли музиката като споделено удоволствие – в дебютния Geography на Том се намира място за срещи с De La Soul, Loyle Carner, GoldLink и Poppy Ajudha, да не говорим за акциите с Джордън Ракай и Майкъл Киванука, така че няма нищо изненадващо в играта тук с Ракай и Фреди ГибсNightrider)...

От своя страна виртуозния барабанист Юсеф Дейес, като част от екс-дуото Yussef Kamaal (с Хенри Kamaal Williams Ву и дебютния Black Focus) или пък соло (с Duality) е влизал в комбо акции с гребена на брит ню-джаз-соул вълната (Alfa Mist, Mansur Brown, Роко Паладино...)...

Да не говорим, че и двамата са израснали в югоизточен Лондон и ето, че моментът за общ джемсешън дойде – в играта влизат симбиоза-сърцетуп груув заедно с басиста Роко Паладино (да, синът на Пино) и саксофона на Kaidi Akinnibi (в Storm Before The Calm), дори с бащите на Том и Юсеф (в Julie Mangos) и семпъл от Арита Франклин (в The Real), а резултатът ще Lift Off-не закиченото ти с корона от вируси лято...

 

Борбата с вътрешните демони винаги е подреждала пъзела на Душата и е водила до The Light – парчето, с което се запознахме с Ник Хаким, а просветлението продължи с дебютния му албум Green Twins... Точно 3 години по-късно Ник пита WILL THIS MAKE ME GOOD давайки отговори, които винаги ще вълнуват човешката дисторшън душа и подреждайки не само собствения пъзел (корицата на албума е красноречива, нали), така че стопмоушън соул катарзиса тук не само да открие най-обширната (и химно-хорова) музикална Вселена на Хаким (чуйте QADIR, LET IT OUT, WTMMG, BOUNCING, SEEING DOUBLE, VINCENT TYLER и WHOO), но и да преведе изгубените Души в Хаоса наоколо извън самоизолацията...

 

Кога? – когато се питаш като What Kinda Music ще звучи лятото, а отговорът на WILL THIS MAKE ME GOOD ще е græ, естествено...

 

Защо? – защото All This Will Make You Good... или поне по-малко изолиран от Човечността...

Неделя, 10 Май 2020г. 19:19ч.

Албуми | Ital Tek

Публикувана в Музика

ital-outlandItal Tek – Outland

 

Кой?Алън Майсън, британски IDM герой на нашето време...

 

Какво?НовоСътворение – казват, че когато ти се роди дете се преобръща целия ти свят... но само който го е преживял знае, че наистина е отворил Портала към изцяло нов Свят, нова Вселена...

Ital Tek е усетил това, а Outland е бийт-дневникът на това ОткритиеLeaving The Grid води към Портала, обгърнат от бийт-интензивното ехо на миналото в Deadhead и Bladed Terrain до достигане на Diamond Child (честита първа рожба, Алън, с тази истинска синт-поема-трибют) и изграждане на нов Свят (започнал с албума Bodied) в съзерцателно-съзидателното Angel In Ruin...

Свят на безсънни нощи (Oblivion Theme и Endless), на милиони нови мечти, надежди (Reverie и Chamber Music)... Свят, в който Лунната соната на Бетовен звучи като... Open Heart...

 

Кога? – в безсънните дни и нощи на НовоСътворението...

 

Защо? – защото всеки е Diamond Child на таз земя, стига да разбере защо е попаднал точно Тук и Сега...

 

Четвъртък, 09 Април 2020г. 22:22ч.

Албуми | Berghain Fünfzehn

Публикувана в Музика

berghain-funfzehnLuke Slater – Berghain Fünfzehn

 

Кой?Люк Слейтър, една легенда с много имена като Planetary Assault Systems, L.B. Dub Corp, The 7th Plain, LSD и... едно Призвание...

 

Какво? – Rip The Cut – да, Rip The Cut е хит трак (от 2011-а под алтерегото Planetary Assault Systems) на Люк, но е и името, което той дава на микс техниката, с която тук реди (и кодира) юбилейния бийт пъзел (микс и двойно ЕР), изграден от тракове, обхващащи целия 15-годишен каталог на Ostgut Ton... Като казваме целия имаме предвид ц-е-л-и-я – от пилотното Dawning на Dettmann и Klock и крайъгълния 100-ен Ostgut релийз Phantom Studies на същото емблематично дуо, през тракове от юбилейните компилаци Fünf и Zehn (и дори от проекта Masse за съвременен балет-пърформанс на Бергхайн), до последни издания от Planetary Assault Systems, Barker, Steffi x Virginia, Phase Fatale, Substance...

Говорим, обаче, не за миксиране на отделни тракове (излишни са сравнения с подобно обемния, епохален Balance 14 микс на Joris Voorn от 2009-а), а говорим за истински бийт монтаж (като в киното) – изрязване на синт линия тук и бас брейк там, дисекция на кик бийт и ривърб тук и вокална акапела там... Говорим за Reassembled версия на 15-годишния Ostgut Ton каталог – идеални примери за такова бийт преаранжиране са пъзели като O-Ton Reassembled 5 (брекбийт Martyn линия и ембиънт Answer Code Request импресия се сливат с Tobias. синтове в идеално ново цяло), O-Ton Reassembled 4 (класическа Bad Boy перкусия + синт бълбукания в Trace To Nowhere на Terence Fixmer и минимализъм от Tobias.)...

O-Ton Reassembled 3 (вокалите на Virginia в общото със Steffi Internal Bleeding в ново бийт легло от Barker и Planetary Assault System) и O-Ton Reassembled 6 – неслучайно и Berghain Fünfzehn микса завършва с този микро бийт-маш от трак елементи от албуми на Shed (Shedding The Past и The Traveller), на Марсел Детман (Dettmann), на Бен Клок (One) и, естествено, на самия Люк (PAS-албумите Temporary Suspension и The Messenger)...

И ако говорим за диджей миксирането като за монтаж в киното, то при отварянето на Бергхайн през декември 2004-а и Ostgut Ton лейбъл-генезиса на следващата година, едва ли, 15 години по-късно, би могло да има по-добър парти филм, който да преаранжира миналото и настоящето, за да изпрати Ostgut в бъдещето...

 

Кога? – когато пандемията преаранжира датата за Berghain Fünfzehn празненство на родна земя...

 

Защо? – защото бийтовете на живота са ясни, в тяхното Rip The Cut-преаранжиране е... Магията...

 

Сряда, 01 Април 2020г. 19:19ч.

Албуми | Nathan Fake

Публикувана в Музика

fake blizzardsNathan Fake – Blizzards


Кой?Нейтън Фейк... ама не фейк, ами истински IDM и броукън техно експерт...

 

Какво? – Cry Me A Blizzard – дълъг (декада и половина) път измина Нейтън от брилянтния дебютен албум Drowning In A Sea Of Love (с вечни бисер-сингли като The Sky Was Pink и You Are Here), но всеки, рано или късно, се връща Там, където започва... Всичко...

Всъщност, още преди 3 години, Нейтън се опита да се завърне Там, с албума Providence, но сякаш точно сега бийт провидението му изпраща епичните синт сигнали (ала Drowning In A Sea Of Love) и броукън техно вакханалия, така че парчета като Cry Me A Blizzard, Ezekiel, Firmament, Eris & Dysnomia, North Brink, Pentiamonds, Stepping Stone, Vectra и Torch Song да инвазират тялото и съзнанието ти по-неумолимо и от коронавирус...

 

Кога? – когато аха-аха пролетта да напъпи... и рейв Blizzards отвяват вируси и навяват спомени като слънчеви петна...

 

Защо? – защото Нейтън не е Fake...

онлайн