Home / Рубрики / Театър / Принцът на Смъртта
A+ R A-
17 Ное

Принцът на Смъртта

Оценете статията
(33 оценки)
   
Принцът на Смъртта Злият принц © фотография Калоян Божилов

"Войната е тук" – тази финална реплика в пиесата Злият принц натрапчиво виси като изгоряла крушка над главите на героите през цялото време. Войната "всеки срещу всеки" (неизменна част от родния не-преходен пейзаж), войната без правила, в която всичко е позволено, войната, в която няма победители и победени, а само участващи живи трупове... Войната, в която всеки ден част от нас умира и се подрежда като поредното парче в пъзела, наречен смъртта на душата – именно този пъзел разцъква умело писателят и режисьор Георги Тенев в новата си нео-ноар (този път без соц елементи) драма Злият принц.

 

prinz

България, наши дни. В полицейското управление на града Х (за феновете на конкретиката е началната фонограма в представлението), криминалната вечер на Комисарят Х (силна главна роля на Христо Петков след второстепенните в Нощна пеперуда и Хамлет) започва със закопчаване на мистериозния Стопаджия Даскалов (Явор Бахаров) и скандал за взет подкуп от негови подчинени полицаи. Идилична родна картинка, толкова натурална и актуална, колкото вечерните новини (за печат "вярно с оригинала" звучат и гласовете на водещи) по телевизията и следващите ги един куп "based on a true story" български сериали – за още цвят и реализъм, в хроничния местен Х пейзаж се появяват поредната скоростно строяща се магистрала в комплект с електроцентрала, управлявана от холдинга Х, оглавяван от господин Крумов, чиято дума е закон в холдинговата губерния.

prinz4

Правилата, определяни от "олигархията", обаче, не са по вкуса (#оставка да искаш) нито на Комисаря, нито на Писателя (Владо Пенев влиза с огромна лекота, ирония и кеф във всяка следваща роля), методично алкохолизиращ се, за да приеме идеята, че се превръща във всичко онова, което е отричал и ненавиждал (хубаво си отворете ушите за прекрасния му и адски верен монолог за "Суетата като начин на оцеляване"), като приеме предложение за влизане в политиката и евентуален министерски пост. Правилата на Крумов не са по вкуса и на работещото на бензиностанцията момиче Стефана а.к.а Сузи (или София Бобчева), която се оказва в центъра на триъгълника от особени интереси на Комисаря, включващ неразкрито зверско убийство, сак с 5 милиона и... Смъртта като вечно преследващ го кошмар от дните му на професионален войник на мисия в Ирак.

prinz2

Да, Смъртта, за която Комисарят казва, че "трябва да усетиш как минава през теб", за да подредиш пъзела от започналите да валят трупове (Тенев мъничко изпуска нишката на логиката на убийствата в името на завързания съспенс). Смъртта като извинение за липсата на етика и морал в днешна България (и тези, които "искат #оставка" от Комисаря са също толкова корумпирани). Смъртта като далата накъсо крушка на човешките взаимоотношения. Смъртта като съдба за вечния аутсайдер (този не-преходен български национален герой), който дава най-доброто от себе си, но вечно губи – остава Принц, а не Цар. Смъртта като сантиментален копнеж към мястото и времето, в които Комисарят знае как се води Война по прости правила, с Добри срещу Лоши, а не като Войната в днешна България – всеки срещу всеки, без правила...

prinz5

Иначе Злият принц е написан и режисиран от Георги Тенев по всички правила на нео-ноар трилъра – заплетена криминална интрига с важни, малки детайли (и не често срещания в съвременната българска драматургия герой с пост-военен синдром); с мрачен реализъм, без бутафория (сценографът Никола Тороманов не само е успял да вмъкне половин полицейска кола на сцената, но и майсторски да усвои малкото пространство, вкарвайки публиката в епицентъра на случващото се); с подходящ музикален фон (само финалната песен не пожелаваме на никой спектакъл) – и така да се получи съвременна съспенс криминална драма ала Дзифт, но без соц утопията.

prinz6 

Всъщност приликите с театъра/киното на Явор Гърдев не са случайни – все пак през 90-те, Георги Тенев заформя Триумвиратус Арт Груп именно с Гърдев и Никола Тороманов. Факт, който обяснява донякъде ноар стилистиката и сцените за накъсване на ритъма (като рекламите в телевизията) с Идиота (едно от трите добри превъплъщения на Цветан Алексиев тук).

И факт, който може да ни припомни емблематичния финал на Дзифт с думите на Христо Петков (Гробарят там и Комисарят тук), които леко перифразирани биха лепнали идеално на Злият принц:...

"Колкото по-голяма Смъртта, толкова по-малка щетата... Моралната, де!".

 

prinz3

 

Гледайте Злият принц в Народен театър Иван Вазов на Сцена на IV етаж от 19:30 часа на 22 и 31 май

4 коментари

  • Mihaela Mihaylova

    Господин Лозанов,
    - първо: оправете си правописа преди да пишете обидни/обидчиви коментари
    - второ: ако можехте да четете преди да ръсите глупости на воля, щяхте да забележите, че не моя милост е автор на статията
    - трето: никъде в статията не се прави сравнение с пиеса на Мартин Макдона
    - четвърто: крайни коментари, освен вашите, тук няма
    - пето: съжалявам Ви, господин Лозанов, че не приемате чуждо мнение освен вашето... но това е типично за един псевдопрофесор, доцент, всичкокоментатор или за какъвто там се представяте...

    Останете си със здраве на втория балкон в провинциалния куклен, студентски театър... където Мъпет Шоу ложата работи за вас!

    Mihaela Mihaylova Понеделник, 02 Декември 2013г. 17:01ч. Връзка към коментар
  • Георги Лозанов

    Съжалявам, Михаела, но от това, което чета и гледам определено мога да заявя, че не разбирате от театър. По никакъв повод не може да се сравнява Явор Гърдев с Георги Тенев. Просто няма нищо общо. Да сравните Мартин Макдона с пиеса на Тенев просто е изключително смешно, нелепо и неразбираемо глупаво. Не можете да кажете: ''Христо Петков - сила, София Бобчева - не!''. Това е най-безсмисленото и глупаво изречение, което съм чел. Христо Петков е много добър в ролята си, а за София Бобчева да не говорим. Тя беше органична, интересна, харектарна, крайна и хубава. Такива качества трудно можеш да срещнеш в днешно време в една актриса. Гледала ли сте я в другите и роли. Ако не сте - отидете! Всяка роля и е различна и всяка роля и е добра. Не съм пристрастен, ами съм обективен. Писнало ми е от псевдо критики, изпълнени с крайни коментари, които изразяват едно наистина незряло мнение, особено към такова представление. Думите страхотно и невероятно няма да употребя в този коментар, тъй като Вашето безлично име, закачено към неверния Ви отговор не ги заслужават. Няма нужда да споделяте тази псевдо-критика в страницата на Народния театър, тъй като това безсмислено мение никой не го оценява. Повярвайте ми! Сравненията са Ви аматьорски и първични. Порхностни и глупави. Съжалявам Михаела Михайлова, но по-добре седнете на втори балкон в някой провинциален куклен,студентски театър, извадете си писалката и напишете 100 пъти: Повече няма да ходя на театър и няма да пиша глупости!
    С безкрайно НЕ-уважение,
    Георги Лозанов.

    Георги Лозанов Понеделник, 02 Декември 2013г. 13:35ч. Връзка към коментар
  • Mihaela Mihaylova

    Господин Лозанов явно знае две думи: "страхотно" и "невероятно"... да, страхотна рецензия за невероятна пиеса... Христо Петков - сила, София Бобчева - не! Текстът - страхотен, музиката - не!

    Mihaela Mihaylova Петък, 29 Ноември 2013г. 10:29ч. Връзка към коментар
  • Георги Лозанов

    Доста повърхностна рецензия на спектакъла. Аз успех да се добера до билети за премиерата и наистина благодаря, за което. Страхотно представление! Невероятна пиеса! Христо Петков и София Бобчева направиха страхотни роли! Абсолютно заслужават награди за тях. Георги Тенев направи доста добър първи опит за дебют, но най-хубавото е, че той на претендира за някакви икзлючителни режисьорски решения. Все пак този човек е писател и на преден план излиза текста, който е много добър ( по между другото). Музиката е страхотна, както и песента! Но аз съм възхитен от играта на двама главни артисти! Поздравления!

    Георги Лозанов Четвъртък, 21 Ноември 2013г. 15:30ч. Връзка към коментар

Напишете коментар

онлайн