Home / Рубрики / video:mir / Списък на статии по етикет: Пловдив
A+ R A-
Списък на статии по етикет: Пловдив

Провока(к)ция Буше

Петък, 15 Септември 2017г. 11:00ч.

Фонтан от кола (гмурна ли се вече, Пловдив в Love Dive) или басейн с кола (Flat Desert Cola Pool в Калифорния през 2010); мирисът на долара (синтезиран в инсталацията Tender в Ню Йорк тази година) или ароматът на Zürich Load (дневната порция от 80 тона екскременти, произвеждана от целия град Цюрих, полята с Ред Бул, скулптирана в блокове и изложена на Манифеста 11, 2016); "бомбардиране" с 1000 чифта дънки (Carpe Denim, 2004) или построяване на плаваща върху сал къща във Венеция (Watershed, 53-то Венецианско Биенале, 2009) – светът през очите на визуалния артист Майк Буше изглежда като абсурден Дисниленд, в който основната атракция е играта със смисли, съдържание, контекст, контрасти и провокация на първосигнални страсти, от която, като фонтан, да изригнат важни и подценявани въпроси за обществото ни днес. За втори път след 2015-та, все така с хумор в багажа (и затова с дубльор-двойник, чакащ в арт засада), Майк Буше ще инвазира галерия SARIEV Contemporary и фестивала НОЩ/Пловдив 2017 – очакват ви изложбата Private Idano и инсталацията Love Dive или иначе казано фонтанът (на Копчетата), пълен с диетичната My Cola Lite, произвеждана от самия Буше. А ето какво научихме от Майк, когато натиснахме копчето, на което пише record...

 

 

На какви въпроси ти е омръзнало да отговаряш?

Въпроси за Америка... като "капитализмът лошо нещо ли е"?... Или такива от типа – кое и какво те вдъхновява?

 

Или от сорта на защо правиш това, което правиш...?

Хаха, да... мисля, че зад всяко нещо, което правим никога не стои само една-единствена причина или мотив... винаги е съвкупност от идеи, желания...

 

И зависимост от контекста...?

О, да, контекстът е много важен за мен... той е основно вдъхновение. Например, миналата година когато ме поканиха да участвам в Манифеста в Цюрих нямах никаква идея какво ще представя там, но постепенно като наблюдавах града... колко е чист и спретнат... нещо сякаш ми просветна: о, те едва ли ще искат да работя с техните санитарни служби, значи точно това ще направя... така се появи Zürich Load... това е контекстът, в който обичам да работя... тази злоупотреба със смисли, със съдържание и с житейски опит...

bouchetl3

Zürich Load, 2016; скулптура Майк Буше, Manifesta 11 © фотография Camilo Brau


По подобен начин ли се появи и проекта ти за груповата изложба AMERICANAESOTERICA при първото ти гостуване в Пловдив?

Проектът беше специфично свързан както със заглавието на изложбата, така и с датата на откриването – беше 11 септември, а изложбата беше спонсорирана от американското посолство и навързването на всички тези факти ме отведе до мисълта за шпионските трилъри – всички онези клише ЦРУ романи или филми, които продават по летищата, които са само малка част от голямата картинка на Американската Параноя, която избухна и се разпростря из целия свят. Именно заради тази параноя и конспиративните теории на правителството, Доналд Тръмп бе избран.

 

Като стана дума... кое предизвика повече реакции в света на изкуството – избирането на Тръмп за президент или атаките от 11 септември?

Тръмп, без съмнение. За мен, обаче, избирането му не е някаква мистерия или изненада, нито имам негативни чувства. Тръмп е американски архетип. Ако през последните 20 години, все пак сте гледали телевизия, то значи сте били наясно, че всичко това е било напълно възможно да се случи в някакъв момент – във всеки един американски град има по един Доналд Тръмп... а и Дейвид Линч сигурно няма какво да каже по въпроса, хаха...

За мен, въпросите, които повдигна 9/11 са далеч по-сериозни – нямаше нищо случайно в това, че вместо да се проведе задълбочено разследване и Америка да преразгледа международната си политика всичко се изопачи на мига в повод да се нападат чужди страни, което напълно прецака политическата система на целия свят. Това са далеч по-сериозни въпроси от напълно заслужаващите такъв президент гласоподаватели – резултат от сгромолясалата се система на общественото образование, комбинирано с корумпирано правителство и ламинирано с масова култура на фрийкшоу забавлението.

 

Същинска AMERICANAESOTERICA, нали...?

Да, идеята ми да поставя билборди из града беше специфично свързана с Пловдив. Направих си проучване и се оказа, че ще бъде лесно да се поставят, а и ми направи впечатление, че в България, и в Пловдив конкретно, има изобилие от такива печатни билборди и табели... на чалга певци, за реклами на магазини... навсякъде са, направо като нова архитектурна форма и ми се искаше да използвам това.

 

Тогава ли ти хрумна и идеята за новата инсталация Love Dive – напълването на общински фонтан с My Cola Lite – диетичната кола, произвеждана от теб?

Първото ми впечатление от Пловдив бе от еклектиката на този град – хареса ми смесицата от архитектура... приличаше ми на странен микс от Лос Анжелес в римски вариант, примесен с влияния от 20-те, 30-те години на миналия век, комбинирани със съветски брутализъм и съвременни тенденции... Беше интересно за мен, защото в работата си също използвам такъв контрастен микс от стилове и изразни средства... Второто ми впечатление бе от това как хората бързо откликват на всичко... Имах няколко идеи за представянето и всички срещнаха подкрепа – с няколко парфюмеристи направихме парфюм, събиращ ароматите на града; осъществихме акцията с билбордите и когато попитах дали можем да сложим още веднага получих съгласие... общо взето, нищо не ми бе забранено и отказано... нищо не трябваше да минава през дълги обсъждания и в триседмично чакане за получаване на съгласие... Този освободен дух е важен и за града, и за мен...

Всъщност, една от мечтите ми бе да направя фонтан с кола и дори преди време предложих такъв проект в Ню Йорк за фонтан в комплекса Columbus Circle и във връзка с Trump Tower, която е наблизо... Доналд Тръмп е пристрастен към диетичната кола, пие по 24 кенчета на ден... И отначало този проект бе публично приет, но под натиск екипът по околната среда го отхвърли. Отказът беше неоснователен, защото сиропът за кола, който произвеждам е специално пригоден за такава употреба – в него няма лимонена киселина, с естествени аромати и натурални оцветители е... същото е като да оцветиш фонтан в синьо или жълто, каквото е правено и преди... Проблемът дойде от градската управа, която каза, че диетичната кола е лошо нещо, като порнографията... и ще опетни репутацията на Ню Йорк. Това е грешното отношение към изкуството като цяло. Все пак, Цюрих позволи Zürich Load да се случи, което, признавам, едва ли друг град в света би имал смелостта да одобри и покаже... въпреки, че и към този проект имаше голяма и мощна съпротива... но пък в Цюрих казаха: "Кои сме Ние да определяме кое може и кое не може да бъде произведение на Изкуството?"

bouchetdive1

Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография MIR

  

В днешно време може ли въобще да се даде определение за това кое е Изкуство и кое не?

Всъщност, защо изобщо някой да определя какво е Изкуство и какво не е? През последните 10 години арт галериите все повече губят ролята си да определят кое е Изкуство. Вечно променящия се пазар разби на пух и прах идеята за това какво представлява арт галерията, каквато я познаваме от 60-те, 70-те, 80-те и дори 90-те години. Затова и арт институциите са по-важни от всякога. Те са тези, които да се изправят и да заявят: "Всичко е възможно, всичко е позволено"... поне докато не пострада някой, хаха... Все пак, след Втората световна война изкуството се превръща в малко по-абстрактно понятие. Определенията за това кое е Изкуство претърпяват доста по-свободни и радикални интерпретации... Системата на меценатството се ориентира от частното, личното към общественото, публичното... само, че махалото като че ли вече се връща в обратната посока. Случващото се днес в света на изкуството е огледало на случващото се в обществото и света ни като цяло. Цялата тази концентрация и демонстрация на влияние, интереси и пари в онзи 1% от населението става все по-видима и осезаема, а гласът на средната класа, независимо дали се обсъжда политика или изкуство, все повече не се чува и заглъхва.

 

И като се има предвид, че за инсталацията Tender тази година разработи аромат на американския долар... дали доларите миришат по-различно от другите валути?

О, да, определено миришат различно. В Румъния, например, в банкнотите има много пластмаса и те нямат мирис. В канадския долар и еврото е същата работа – практически нямат мирис. Парите в Замбия пък съдържат много памук и затова са много миризливи... Американският долар е старомоден и въпреки някои нововъведения все още съдържа много памук, който поема много миризми... според мен, поема много повече от банкнотите в други страни. Истински смрадлив си е, хаха... в аромата му се смесват стотици елементи... мисля, че основно мирише на мастило, на памук, на хартия като от стара книга, а най-доловим е човешкия фактор – от пот, мас, адреналин, кожа и мастило от портфейли... винаги е най-трудно да пресъздадеш човешкия отпечатък и добре, че работих с един от най-добрите парфюмеристи по този проект.

 

А имаш ли любим аромат?

Някакси обичам мириса на долара, хаха... Даже ми липсва понякога и затова винаги гледам да си нося в багажа... Странно е, но свързвам миризмата му с Работа, не знам как да го обясня... Иначе, обичам уханието на лимон, на манго... малко съм старомоден и харесвам мириса на бергамот, сандалово дърво, хахаха... но ако съм честен, наистина си падам по миризмата на Ред Бул – вече съм произвел 500 литра парфюм от него и смятам да го използвам за скулптурата на гигантски облак над гора, по която работя в момента.

bouchet

Майк Буше © фотография Misha Mar 

 

Изглежда обичаш да използваш сходни елементи от предишни свои проекти във всеки следващ...?

Да, работите ми са кумулативни... Има известно надграждане на опита, който съм придобил по пътя, на материалите и на технологиите, които използвам... От години се опитвах да разработя мириса на долара, но така се случи... когато направих скулптурата Zürich Load... че първо трябваше да стигна до аромата на Ред Бул, за да може хората да понесат миризмата на 80 тона екскременти, все пак. А мирисът на Ред Бул, всъщност, е комбинация от аромата на дъвка и ананас... странно е, но днес всичко, буквално, има синтетичен мирис... на всякакви продукти добавят аромати и е лесно да манипулираш сетивата на хората. Когато работих с Марк вом Енде по добиването на аромата на Ред Бул и на долара и му обясних с каква цел го правя, намерихме толкова много общи точки с индустрията, в която той работи – всички тези трикове, с които парфюмерията ни спестява неприятните миризми – постепенно станахме приятели и често се шегуваме на тема Ред Бул... дори му предложих (защото той работи и за Мерцедес-Бенц) да ароматизират купето с Ред Бул, хаха...

 

Според теб, като визуален артист, кой е образът, който докосва най-емоционално Човека?

Е, със сигурност има универсално разпознаваеми символи, които въздействат на хората по сходен начин... но пък сега се сещам за едно глобално проучване от 1999 година, при което повече хора разпознават силуета на главата на Майкъл Джордън, отколкото образа на Мики Маус... Мисля, че всичко е променливо в това отношение... В момента сигурно е образът на Тръмп, хаха...

Аз винаги съм се интересувал от специфичното... уж свързано със субкултурите, а всъщност оказващо влияние на много хора. Интересувам се и от образа на провала – всичко онова, което големите компании считат за неводещо до печалби или за водещо до финансов крах, дори събирам такава база данни... Като например, кампанията на Макдоналдс за промотиране на собствена марка кафе, рекламирана със зърно от кафе, приличащо на хамбургер – след 3 дни цялата кампания се сгромолясва, трябвало да свалят всички билборди, защото хората свързвали този образ със Смъртта, хаха.

bouchetdive6

Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография MIR

 

Обичаш да работиш с обекти, та ако имаше възможност да изпратиш човешки артефакт в Космоса, то това ще е...?

О, често мисля по този въпрос и винаги си променям мнението... Трудно е да надградим всичко изпратено досега... все пак, радио и телевизионните сигнали изпратени досега пътуват доста по-бързо от всеки обект... Но особено ми допада идеята за космически ковчези, хаха... бизнес идея за погребална агенция, която да изпраща починалите хора в Космоса... или пък да изстреляме цял шопинг мол, а защо не и Trump Tower и Пентагона накуп, хахаха


А как избираш заглавията на твоите проекти?

В продължение на години оставях заглавията да идват подсъзнателно... просто записвах разни неща, случайно и несъзнателно, и от тях се появяваха заглавия... и все още, понякога процедирам така, но откакто се появиха децата ми това се промени. Може би е свързано с фокусирането на вниманието, с концентрацията за ежедневните неща и заглавията ми станаха по-поетични, по-обвързани със самите обекти и отношението им към съответната концепция на проектите.

Доста от тях идват от игра на думи, като например Private Idano (комбиниращо жаргона за специфично ментално състояние на изолация – Private Idaho с жаргона Idano – знам-ли-аз), който ще представя в Пловдив. Идеята ми дойде от това вечно противопоставяне между личното пространство... а какво по-лично от собственото съзнание... и колективния балон, в който живеем. А ние живеем в свят, в който не е нужно да споделяме мислите си, за да общуваме с хората и в същото време преживяваме едни и същи неща по един и същ начин с другите... с обща представа за реалност. Затова и повечето обекти в изложбата се заиграват с холивудски клишета и образи на масовата индустрия, които въздействат върху милиарди хора, изпращайки ги да живеят в транс в колективен, фикционален балон реалност.

Ако се върнем към идеята на Декарт: "Мисля, следователно съществувам" и я приведем към съвременното общество, модерните биотехнологии и изкуствения интелект, то се появява изцяло нова вълна от скептицизъм към реалността, в която живеем.

Като цяло, обаче, подходът ми към тази сложна и дълбока тема е по-скоро шеговит – обичам в проектите ми да се усеща чувството за хумор, но и да не се забравят важните въпроси, които стоят отдолу.

 

bouchetdive

Love Dive, 2017; детайл, скулптура Майк Буше, диетична кола / Фонтанът с пеликаните, Пловдив © фотография Misha Mar

 

 

Изложбата Private Idano е в галерия SARIEV Contemporary, Пловдив – 15 - 29 септември 2017

 

Инсталацията Love Dive е в рамките на фестивала НОЩ/Пловдив15 - 17 септември 2017

Master of Art

Четвъртък, 12 Април 2018г. 22:22ч.

Изкуството да показваш и говориш за Изкуство е нож с две остриета, но фестивалът за документално кино Master of Art, посветен на филми за всички видове изкуство, е наясно с този факт и смело, вече за трета година поред, ще раздава награди за Най-добър филм в следните добре познати категории, от които и вие може да изберете своя фаворит от 12 до 30 април в София, Варна и Пловдив...

 

 

Какво?

Калейдоскоп от 77 (пълнометражни и късометражни) документални филма, разделени в категориите:..

 

Master of... Музика и Танц – да, говорим (и гледаме) Деветата симфония на Бетховен по танц и ноти, документални портрет-изследвания на Мария и Калас, на Мстислав Ростропович в Несломимият лък, на Виктор Чучков в Писма от бъдещето, на филмовия композитор Шавие Кугат в Секс, маракаси и чихуахуа... ще се водим от Импулс: Движещата сила на фламенкото или по Движение в три действия – Берлинската Щатсопера... ще попаднем на Jam Session и в "Наводнение" в Театро Ла Фениче или пък в Лигата на екзотичните танцьорки... ще опознаем Човешкият глас...

 

Да танцуваш Бетховен – 12, 17 и 26 април

Швейцария/Испания, 2016, 79 мин, документален

режисьор: Аранча Агире

bethovendance

Може би всички знаем как звучи Деветата симфония на Бетховен, но как ще бъде изтанцувана е въпрос, чийто отговор ни предлагат трупата на Морис Бежар, Токийският балет и Израелската филхармония под диригентството на Зубин Мета (направил паметни не един и два Новогодишни концерти във Виена), а хармонията и симбиозата между музика и танц тук е толкова добра, че неслучайно именно Да танцуваш Бетховен открива тазгодишното Master of Art издание.

 

Aquagranda в Театро Ла Фениче – 14, 21, 22, 23 и 24 април

Италия, 2017, 77 мин, документален

режисьор: Джовани Пелегрини

lafenice

На 50-ата годишнина от прииждането на 196-сантиметровия прилив, който залива и опустошава Венеция през 1966-а, Театро Ла Фениче поставя новата опера Aquagranda – история за Апокалипсис, за страхове, надежди и... вечното Възкръсване за нов Живот... вечно актуална история, която режисьорът Микиелето, композиторът Пероко и трупата на Ла Фениче (легендарната сграда на операта, три пъти възкръсвала от пожари и наводнения – през 1792, 1836 и 1996) разказват брилянтно с помощта на съвременна опера, чудни архивни кадри, интервюта с очевидци и Aquagranda/Наводнение от... Музика.

 

 

Master of... Литература – да, за изкуството на подреждане на Думите ще става дума и за...

 

Антоан дьо Сент-Екзюпери, последният романтик – 12, 13, 15, 18, 20, 24, 26 и 28 април

Франция, 2016, 54 мин, документален

режисьор: Мари Брюне-Дьобен

Всички знаем, че "най-важното е невидимо за очите", но филмът на Мари Брюне-Дьобен, все пак, ще се опита да погледне в Душата на автора на Малкият принц... да погледне отвъд живота на авиатора, писателя, авантюриста, идеалиста и хуманиста... и да види... истинският Антоан дьо Сент-Екзюпери.

 

По следите на Роберт ван Хюлик – 14 и 27 април

Холандия/Белгия, 2016, 87 мин, документален

режисьор: Роб Ромбоут

robertvantrails

Може би познавате поредицата Китайски загадки за заплетените криминални случаи, разплетени брилянтно от съдия Тий... но със сигурност, животът на техния създател Роберт ван Хюлик е не по-малка загадка от случаите на съдия Тий... "Съдия Тий, това съм аз..." ще каже Ван Хюлик в едно от редките си интервюта, но в живота на холандския дипломат, учен-китаист и писател факти и фикция се преплитат както във филма на Роб Ромбоут се оплитат минало, настояще, фрагменти от дневниците на Ван Хюлик, архивни кадри, стилизирани сцени със свидетели... за да се превърне всичко в |не|решена Китайска загадка.

 

Етгар Керет: По действителен случай – 16, 21, 23, 25 и 27 април

Холандия, 2017, 67 мин, документален

режисьори: Стефан Каас и Рутгер Лем

Ако сте се срещнали с Етгар Керет по време на гостуванията му у нас (или сте чели безумно-калейдоскопичните му разкази), то навярно сте наясно, че Керет не просто взима случки от живота, не просто ги превръща в абсурдна сюрреалност, а неговите творения са просмукани от... самия Живот... и разкриват как наистина Живеем. Тема, която е обект на изследване и в другия документален филм в Master of Art програмата, посветен на израелската литература, а именно Израел: Истории от модерните дни... Тема, обаче, която тук е разплетена с анимации по разказите му, със стендъп комедия и задкулисни интервюта, така че да се стигне до действителния случай на историята по действителен случай.

 

 

Master of... Изобразително изкуство и фотография – да, гледаме документални портрети на Микеланджело, на Салвадор Дали, на Мориц Даниел Опенхайм, на Бартоломе Естебан Мурильо, на Кокошка, на Карлос Саура, на Станислав Памукчиев...

 

Микеланджело – любов и смърт – 14, 15, 17, 19, 20, 22, 25, 27 и 30 април

Великобритания, 2017, 80 мин, документален

режисьор: Дейвид Бикърстаф

angemichael

Статуите на Давид и Пиета в папската базилика Св. Петър, стенописите в Сикстинската капела... неизброими са шедьоврите, които ренесансовият титан е оставил за поколенията и филмът на Дейвид Бикърстаф се опитва да сглоби цялостната картинка с щампата Микеланджело – от кариерите на Карара, откъдето е взимал мрамор, през малкото тосканско селце Пиетрасанта (където и до днес се извайват скулптури – вижте Ръцете на душата, другият поглед по темата в програмата) до новите технологии за идентифициране на творби – всичко що е докоснато от Микеланджело през 89-годишния му живот намира място тук... и продължава да Живее.

 

Тайният живот на Порт Лигат. Къщата на Салвадор Дали – 14, 20, 22, 23, 24 и 27 април

Испания, 2017, 60 мин, документален

режисьор: Давид Пужол

daliligat

Мястото, където човек живее разкрива много за живота му, нали... Е, къщата, построена от Салвадор Дали в Порт Лигат, Каталуня – единствените постоянни дом и студио, които някога е имал – наистина хвърля светлина върху връзките му с пейзажа на Кадакес, Порт Лигат и Кап де Креус (оживели в картините му), върху сложните отношения с баща му и сестра му Ана Мария (негов пръв модел)... и въобще отваряйки вратите на къщата-студио в Порт Лигат може и да разтворите портите към... Салвадор Дали.

 

Карлос Саура – фотограф. Създаването на една книга – 18, 21, 25 и 30 април

Германия, 2017, 52 мин, документален

режисьори: Йорг Адолф и Гереон Вецел

casaura

След 60 години, 40 филма и множество филмови награди Карлос Саура понякога, може би, все още се пита какъв иска да стане – мотоциклетен състезател, фламенко танцьор или фотограф... фотографията, обаче, бележи подсъзнателно целия му живот, а издателите Герхард Щайдл и Ханс Майнке решават да публикуват почти неизвестното ранно фотографско творчество на Карлос Саура под формата на книга, представяща Испания през 50-те – впечатляващи монохромни пейзажи, села, култура и... хората от онова време, встрани от пропагандата на Франко.

 

 

Master of... Изкуство за деца – да, важно е да се започва от рано, защото изкуството, като всяко дете, се възпитава, отглежда, расте и обича... А тук (в селектираната за първа година категория) срещаме обичани теми като милото и родно списание Дъга или Животът като анимация, като истории за музика и неразделно приятелство в Rocknrollers и в Децата на Вавилон...

 

Животът като анимация – 14, 15 и 21 април

САЩ/ Франция, 2016, 91 мин, документален

режисьор: Роджър Рос Уилямс

animelife

Оуен Съскинд потъва в бездната на аутизма когато е на 3 години, но изплува благодарение на класическите Дисни филми като диалозите в емблематичните анимационни истории се превръщат в неговия начин за общуване със света и семейството си – не само че необикновената история на Оуен е брилянтно разказана (оригиналното преплитане на приказни Дисни сцени с аутизъм реалността донесе номинация за Оскар през 2017), но филмът на Роджър Рос Уилямс най-вече намигва, че аутизмът не е проклятие (като от приказките) и доказва (за пореден път), че киното е... терапия за Душата.

 

 

Master of... Архитектура и дизайн – да, ще видим как работят дизайнери като Константин Грчич и архитекти като Бярке Ингелс и Рем Колхаас... да, ще опознаем историите за създаването на Лувъра в Абу Даби, на Червената къща в Тел Авив, на Бамбуковото училище на Бали... и ще се научим как да гледаме на Скицата като изкуство или на изкуството като начин за социален възход (Матера – от срама на Италия до Европейска столица на културата), или пък на дизайна като начин за Щастлив филм – да, ако не сте гледали авантюрата на Стефан Загмайстер при предишното гостуване на филма, то сега му е времето, защото за Щастието няма... удобно време и място...

 

Лувърът в Абу Даби – последният шедьовър на Жан Нувел – 13 и 22 април

Франция, 2018, 52 мин, документален

режисьор: Патрик Ладусет

abudalouvre

През последните години арабският свят усилено инвестира в Изкуство и черешката на тортата на усилията е... построяването на Лувър в Абу Даби и то не от кого да е, а от Жан Нувел – процес сложен, процес многопластов, процес мултикултурен и... всичко това се разкрива красноречиво във филма на Патрик Ладусет.


Рем Колхаас – 17 и 21 април

Холандия, 2016, 75 мин, документален

режисьор: Томас Колхаас

remkolhaa

Архитектурата често се възприема просто като интериор и екстериор, но за Рем Колхаас всяка сграда е живо същество, което може да разказва истории... и този "семеен" филм (режисьорът Томас е син на архитекта Рем) показва защо това е така...

 

 

Master of... Театър и кино – да, често гледаме документални портрети за хора, изживяващи живота си на сцената и този път се срещаме с безсмъртни герои като Чарли Чаплин, Иван Андонов, Лоис Уебър, Мичал Бат-Адам (първата и единствена жена режисьор в Израел), Еди Вич... но и ще влезем зад кулисите на представления като Синята птица на Мариус Куркински, на адаптации по Ана Каренина или по следите на съученик на Енио Мориконе и Серджо Леоне (в Името ми е Никой)...

 

Каренина и Аз – 13 април

Норвегия/Италия/Русия, 2017, 84 мин, документален

режисьор: Томазо Мотола

ikarenina

Всички идеално знаем колко много филмови адаптации е изживяла безсмъртната Ана Каренина на Толстой, но норвежката актриса Гьорилд Маусет пробва да се превърне наистина в... Нея – впуска се в ролята на Ана на руски език, който никога не е говорила и то в родината на автора, помагат ù Лиъм Нийсън (като гласа на Лев Толстой) и истинските причини, поради които е написан романа.

 

Чаплин на остров Бали – 16, 21, 22 и 24 април

Франция/Белгия/Сингапур, 2017, 52 мин, документален

режисьор: Рафаел Мийе

Знаете ли, че... Модерни времена – първия филм, в който Чаплин не просто говори, а пее – идва именно след неговото бягство на Бали. Заедно с брат си Сидни, Чарли намира сили и вдъхновение (и спокойствие след представянето на Светлините на града в Европа), за да преодолее страховете си от навлизащото звуково кино и... всичко оттам насетне в творчеството на Чаплин може и да се нарече пост-Бали ера.

 

Поне за миг да полетя – 22 април

България, 2017, 60 мин, документален

режисьор: Галина Кралева

migpone

Изминаха 7 години от кончината на Иван Андонов, но едва ли и още толкова биха стигнали, за се сумира и осмисли сложния му артистичен образ, изтъкан тук от емблематични сцени от игралните му филми като режисьор, авангардната му анимация, въздействащата живопис, преплетени с редки интервюта, театрални спектакли, актьорски превъплъщения, свидетелства на колеги и приятели...

 

 

Master of... Панорама: Америка за България – по традиция селекцията с подкрепата на фондацията Америка за България е повече от калейдоскопична – темите са шарени като живота (от Гласове в гримьорната на Чочо, през Тайният свят на Лего до Музика в ефира – история на класическата музика по телевизията), но ние ще наблегнем на:..

 

Satiesfictions – 21, 22, 24 и 27 април

Германия, 2014, 55 мин, документален

режисьори: Ане-Катрин Пайц и Юлиан Табаков

satisfictions

Винаги въоръжен с бомбе, остроумия и маниерничене, той е не само един от най-духовитите образи в историята на френската музика – Ерик Сати е композитор-баща на абстрактната музика и изобретател на Musique d'ameublement, но и дизайнер, създател на църква, пионер на пиара, автор, пътешественик... може да продължаваме до безкрай и пак да не опишем Космоса от думи и звуци, наречен Ерик Сати.

 

 

Master of... Кулинарно изкуство – да, за първа година Master of Art програмата включва кулинарна категория, но "менюто" е пребогато – Вкусът на Китай, Риба тон, фарофа и спагети, Мосю Майонеза (лудо анимационно приключение, което намира и пресечни точки между Холокоста и... майонезата), абсурдно-хумористичното Слава на свинската мас, среща с Готвачът в Двореца (за Вкусът на Полша) и за десерт – Разговори в бара с Чарлс Шуман, но основното в кулинарията (и не само) е да има:..

 

Душа – 28 април

Испания, 2017, 75 мин, документален

режисьори: Хосе Антонио Бланко и Анхел Пара

soulfood

Трите звезди Мишлен са върха във висшата кухня към който се стреми всеки шеф на престижен ресторант, но пътя към тях е различен – толкова различен, колкото и подходите и кулинарните трикове на японските шеф-мастери 39-годишният Енеко Ача, носител на авангарда и 91-годишния Джиро Оно, владетел на традицията.

 

 

Master of... Съвременно и протестно изкуство – да, говорим (и гледаме) истории, които се опитват да уловят Духа на Времето, в което живеем, а филми като Лица Места, Бил Виола: Пътят към катедралата Сейнт Пол, Проектът Wayward, Антонио Сеги, големият театър на света, Октомврийската революция и Руския авангард (да се чете Шагал, Кандински, Малевич...) правят именно това.

 

Лица Места – 21 и 24 април

Франция, 2017, 89 мин, документален

режисьори: Аньес Варда и Джей Ар

facesplaces

JR, неуморният мултидисциплинарен визионер – то не бяха диверсионни акции в Пирамидата на Лувъра, то не бях портрети на потъналия в забрава Елис Айлънд (с куп награди, сред които и от миналогодишния Master of Art) – явно обича контрастите, а когато 33-годишната му хиперактивна персона среща 88-годишния символ на Новата вълна в киното Аньес Варда, то неминуемо се стига до лов на образи и истории като в наградения в Кан 2017 Лица Места. Един фотокамион, двама визионери (на различен етап от Живота), дузина селища и хиляди човешки истории, уловени в едроформатното око на камерата по пътя – да, това е Пъзелът на Живота, Голямата Картина с Малките Детайли... или просто Лица Места Живот...

 

 

Кога & Къде?

12 – 30 април в София, в салоните на Дом на киното, Люмиер, Одеон, Културен център G8, Евро Синема и Cine Grand

12 – 30 април във Варна, Фестивален и конгресен център и Contemporary space

12 – 22 април в Пловдив, Lucky Дом на киното



Защо?

Защото документалното кино не само разкрива какво е Изкуството да Живеем... То Е самия Живот...

facesplaces1

Лица Места, Франция, 2017, 89 мин © режисьори Аньес Варда и Джей Ар

 

Electric Orpheus се отлага за 2017

Понеделник, 25 Юли 2016г. 20:20ч.

Не, не, няма да възкресяваме Златният Орфей, просто ще си говорим за Electric Orpheus – новото предложение в календара на летните фестивали у нас (отложен за 2017), който с помощта на митичната Орфеева магия ще търси както място в сърцата ви, така и да намери... своята електро Евридика.

 

 

Какво?

Орфееви песни в дигитална ера или фестивално сливане на музика, театър, визия, митология и танци до достигане на пълна вакханалия на сетивата.

 

Кой?

Наследниците на Орфей, които днес бродят и по родните, и по световните земи са толкова много, колкото митове и легенди витаят около тракийския поет, но пък в неговия живот е имало само две важни жени – точно колкото са и сцените на фестивала Electric Orpheus:

 

- Евридика – да, митът за Орфей и неговата любима Евридика е всеизвестен, а амфитеатралното лятно кино Орфей на Сахат тепе ще е идеалната сцена за разказване на любовни бийт легенди от XXI век – такива сексуално заредени като на канадката Peaches, в чийто куфар на transgender пропагандата има всичко (от Four Women на Нина Симон до култ класиката Fuck The Pain Away) или на берлинската венецуелка Aérea Negrot, чиято първа визита у нас не ѝ стигна и сега е подготвила двойна бонус акция (лайв на 12 август и диджей сет на 13 август). Няма да им отстъпва и британската шок-попърка Gaff-E (на 13 август), или пък гърците Bazooka и The Periods, нито пък белгийските индиелектро герои Brussels Pony Club и техните сънародници DkA и Tamara Gvozdenovic, а българската инди гордост ще защитават Les Animaux Sauvages, Doesn't Frogs, Voyvoda, The Black Swells, Climate, Ilko Birov, Voin De Voin и аудиовизуалният проект RoboKnob, които ще представят пърформанса TRIAC (на 12 август) и лайв техно сесията си (на 13 август).

peacheslive1

Peaches Live © фотография MIR


- Калиопа – да, майката на Орфей е една и въпреки, че митологията спори за неговия баща (Аполон или Еагър), то утробата на клуб Stage 51 ще бъде и майка, и баща за електронните акции на немските агенти spAceLex, André Pahl, Snövit, Purita D, Fumus & Nebula, на японския диско звяр Mori Ra и естествено на българските герои Emil Doesn't Drive, Clipper, Aki Vanderlay, Visitor Q и мнооого други. За неуморните ще има и пърформанс акции в Баня Старинна и тематична филмова програма в Lucky Cinema.

 

Кога & Къде?

ОТЛОЖЕН за 2017

Билети се възстановяват тук

- фул пас60 лева

- дневен билет30 лева

- неделен билет (Peaches +)45 лева


Защо?

Лирата на Орфей е имала седем струни, а точно (поне) толкова причини имаш и ти, за да посетиш електро Орфеевите празници от 12 до 14 август в Пловдив.

roboknob2

RoboKnob © TRIAC

онлайн