Гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента, човешка фигура направена от сламки... – в скулптурите, инсталациите и видеоклиповете на Вито Валентинов човешките емоции се преплитат фино с кибер образи. Също като в музиката на бг бийт дуото 1000names. Неслучайно колаборациите помежду им винаги напипват идеалната симбиоза между звук и визия. Поредното доказателство се нарича A Minute A Day – специално лимитирано издание, миксиращо в едно неделимо цяло новото ЕР на 1000names и футуристичната смесена визуална реалност на Вито Валентинов, за която най-добре да разкаже самият той...
Ти си... ?
Приятно ми е, аз съм Вито. Скулптор съм, но не работя с мрамор и бронз, както и темите на творбите ми не са битки на кентаври или голи женски тела. Идеите ми са разнородни, но идват предимно от един източник – научната литература. Все пак, като краен резултат, моите проекти са фикции. Основно работя с материали, създадени от човека с индустриални и утилитарни цели. Стремя се да сменя тяхното излъчване и функция, ползвайки ги като градивни елементи за построяване на нов тип "материя" за моите скулптури. Също така, отскоро се занимавам и с късометражно кино.
Изглежда обичаш да смесваш в проектите си човешки емоции и технологични образи... кога и защо кибер културата навлезе в начина, по който възприемаш света?
В изкуството човек си служи с метафори, аналогии и алегории, за да разкаже нещо, което не би могло да събуди интерес, ако е показано буквално. Ако аз създавам "роботизирани" обекти, то го правя с мисълта да говоря за човека, а не за машините или технологиите. Не чета книги за роботи и космически кораби, аз чета книги за хора, за човешки взаимоотношения. И точно тези книги ме карат да гледам на човека като на нещо безкрайно сложно и многопластово.
Tape-D-Tron-1000 е...?
Tape – за касета, D – за dimensions, Tron – за да придаде привкуса на ретро техника (магнетофон, касетофон...), 1000 – от 1000names. Първоначално имах идея да направя клип за едно от парчетата от албума, в който историята се върти около аудиокасета, футуристичен уокмен, виртуални очила и промиване на мозъци ала Videodrome. Когато започнах да проектирам тези виртуални очила усетих, че те са много силен обект, както визуално, така и функционално – достатъчно значими да носят цялата история в себе си. Зарязах идеята за клип и реших да направя буклет, обхващащ целия албум, като всяко едно парче щеше да ме отведе визуално в различна атмосфера и стилистика. Самите очила Tape-D-Tron-1000 са една виртуална идея – тяхната цел е да превеждат аудиосигнала от магнитната лента в абстрактни oбрази, които се прожектират пред очите на използващия ги. Тази визия се смесва със стерео ефект от реалната гледка пред него, като през това време през слушалките се чува и музиката от касетата. В този процес околната среда е много важна – светлината, въздухът, хоризонтът и други фактори оказват влияние в това впечатляващо преживяване.
The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов
Снимаш и късометражни филми... голяма част от видеоклиповете на 1000names са твое дело. От тях или от теб дойде идеята за Tape-D-Tron-1000 и кое е най-важното, за да се получи идеална симбиоза между звук и визия?
Кубрик беше главният виновник да се разпали интереса ми да уча кино. Силният ефект, с който ме разтърсват сцени от неговите филми, се дължи именно на тази симбиоза: звук – картина. Едното не може да бъде разделено от другото, нито на екрана, нито в съзнанието ни, след като един път сме го преживели. Клиповете на 1000names ги правя без много да ги питам. Когато ме вдъхнови нещо ново от тях, сядам и се старая да го обвържа с моите визуални фантазии. Вдъхновението от музиката ме води в това пътешествие.
Какво значение има вида музика, която се слуша през Tape-D-Tron-1000 за генерирането на определена визия?
Не би трябвало да има, важното е да се подбере правилната околна среда.
The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов
В Гатака (любима сай-фай класика) една от идеите, на които се набляга е, че за човешкия дух и воля няма ген. Има ли ген за човешкото въображение?
Въображението се дължи на сложна смесица от вътрешни и външни причини, където сетивата, паметта, околните дразнители и вътрешните интерпретации са фактори. Да кажеш, че има ген за въображение е колкото грешно, толкова и възможно вероятно. Фактът, че хора със силно въображение са често живо развълнувани от малки причини и така при тях настъпват бурни процеси на интерпретация, докато при други по-трудно се възбужда подобно състояние, за мен, загатва генетична предопределеност.
Три обекта, които би изпратил с капсула в Космоса...?
Бих изпратил материал от нашата планета, който е много красив поради сложната си молекулна структура. Обект, който е имал достатъчно дълго време, за да се формира като такъв, което би дало ценна информация за историята и за произхода на нашата планета. Бих пратил и най-новото и комплексно изобретение на човека, което да отрази на какъв етап от развитие и в каква посока е тръгнала нашата техно-мисъл. Бих изпратил и една скулптура, не картина, а скулптура – като символ на нашата свободна, неконвенционална мисъл и фантазия. Нещо, което ни представя като чувстващи, любопитни и безкрайно необятни същества.
Човешки гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента (Critical Mass), фигура Nuclear Man направена от сламки... човек играе ли си на Господ, който създава машини по свой образ и подобие? Човекът ли е най-прецизната машина?
Не съм сигурен, кой кого е "изобретил": Бог – Човека или Човекът – Бог. Но със сигурност не споделям антропоцентристките възгледи, че ние сме най-висшето творение. Човекът е едно от разклоненията в еволюционното дърво, което не расте само от долу на горе, а във всички посоки. Ако ние, например, сме развили силна памет, то други живи форми имат много по-изострено от нас зрение и това не е случайно. Ако ние сме се изправили и сме освободили два крайника, за да си служим с тях, то други ползват четирите си, за да бягат много бързо и това е от жизнено значение, там, където те се борят за оцеляване. Моят интерес към човека идва, защото аз съм такъв и ми е най-близко да го усетя и разбера. Ние никога няма да проумеем какво сме и какви сме, но това не намалява любопитството ни.
Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов
Изградих човек от 10 000 коктейлни сламки за проекта Absolut Blank, защото идеята ми беше да направя фигура в капсула по време на телепортация. Исках да представя тялото като безкрайно пространство от еднородна информация – сламките се асоциират с атомите ни. Материалът ми се стори подходящ, защото с него се създават плътни обеми, но и съдържащи в себе си огромно количество празнота. Това също е аналогично на зависимостта маса – празно пространство, от която сме изградени.
Кой е най-големият мит в отношението човек – машина?
Че машините са враг на човека. Те просто имат ужасно голяма сила и ако попаднат в неправилните ръце се превръщат в оръжие. Аз не съм технократ, не вярвам праволинейно в прогреса. След век като миналия – две световни войни, атомни бомби, Чернобил, ГМО, мащабите на фармакологичната индустрия и т.н... – хората са скептични относно технологичния напредък. Със сигурност сме изправени пред нов етап от нашето съществуване, където нещата, които сме създали да ни служат, далеч не са безобидни. Франсис Фукуяма ни приканва да не изпадаме в крайности и отчаяние, а да се опитваме да гледаме глобално, морално и философски на новите въпроси в това пост-човешко бъдеще, в което вече живеем.
Critical Mass – визуализация за албума на Parallel Concept; фотография © Васил Германов
А най-големият мит в съвременното изкуство?
Самото съвременно изкуство е машина за създаване и рециклиране на митологии.
Визуални артисти, които уважаваш и при които откриваш сходен на твоя мироглед?
Харесвам артисти, които създават силни визуални изображения, образи, които имат огромно въздействие върху съзнанието. Аз се стремя към подобни внушения. Мейбридж, Айзенщайн, Бейкън, Хичкок, Кубрик, Бунюел, Тони Краг, Деймиън Хърст, Крис Кънингам, Дийтер Рамс и много други съвременни артисти от различни области.
Кое, във визуалната реалност, която ни заобикаля би искал да промениш?
Балконите. Ако повече хора спрат да превръщат балконите си в склад за отпадъци, а ги използват по предназначение, то градовете биха били много по-красиви.
Сега ти предстои...?
Самостоятелна изложба в галерия Васка Емануилова. Съвсем скоро ще стартирам моя блог Mechanical Man. Със съпругата ми подготвяме лейбъл Coma Cluster Community, чрез който ще колаборираме с определен тип артисти. Също така работя и по един филмов проект.
Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов
