В началото бе Кодът Π, а после Изкушението роди Ной – явно всеки режисьор (пък бил той и неортодоксален култ агент като Дарън Аронофски) се изкушава веднъж в живота да направи Своя Епос (неограничен бюджет, главозамайваща визия и универсални теми, засягащи цялото население на Земята), а когато тази филмова мечта е базирана на всемирния мит за Ной и Сътворението, Аронофски знае, че може (най-малкото) да срещне неразбиране, досущ като своя герой Ной.
Интерпретациите на универсални митове като този за Ноевия ковчег (застъпен и в християнството, и в юдаизма, и в исляма) винаги крие огромни рискове (не е като да им лепнеш модерния напоследък етикет "based on a true story", нали), но Дарън Аронофски едва ли се притеснява от критиките на религиозните общности (или от факта, че филмът вече е забранен в голяма част от арабския свят) – все пак, единствената религия, която той изповядва е тази на Киното, а в нея "забранените плодове" са най-сладки.
Иначе отношенията му с религията започват от ранна детска възраст (израснал в еврейско семейство, но и до днес не прегърнал каноните на юдаизма), преминават през опитите религията да бъде обяснена като част от уравнението/формулата на живота (в дебютния Кодът Π), за да достигнат логично до момента на Изкушението, в който той да разкаже библейски епос със собствени думи и правила – неговият Ной е сътворен по образ и подобие на всички Аронофски киноканони.
А колкото и различни да са неговите филми (от Кодът Π през Реквием за една мечта, Изворът на живота и Кечистът до Черен лебед), всички си приличат по едно нещо – в основата им стои герой, обсебен от фикс идея, която се превръща в мисия, следвана жертвоготовно с цената на много крайности до достигане на собствена реалност, която той да обитава.
Именно това прави Ной (уверен и внушителен Ръсел Кроу), когато материализира едно знаково фикс видение в Ноев ковчег, който да преосмисли не само неговия живот, но и принципите и целта на човешкото съществуване като ги поставя в нова реалност, с ново Начало. Това прави и Аронофски (но не съвсем следвайки библейските канони), задавайки най-важните въпроси на битието тук, което обяснява привързаността му към герои като Ной и превръща филмовата му мисия в почти толкова амбициозна и символна, колкото е съзиданието на Ноевия ковчег за Ной.
И така, докато на екрана епично се редуват адски въздействащи (Аронофски ги владее на макс) интерпретации на провиденията на Ной, на митовете за Сътворението (с любимата на Аронофски time-lapse фотография), на изгонването от Райската градина, на човешкото грехопадение, на изграждането на Ноевия ковчег и на апокалиптичния Потоп, постепенно изплува един въпрос – има ли нещо от днешния нееволюирал и стъпка напред свят (войни и самоунищожение колкото искаш наоколо), което Аронофски би искал да запази в Своя Ноев ковчег? Има ли място в него за днешния Човек, дотолкова свикнал с безразборното нонсенс дърдорене за Апокалипсиса (превърнало го в епично забавление/новинарска сензация/бизнес модел), че нищо не може да го накара да се признае за виновен в самоизяждането/самопрецакването на човешкия род?
Именно затова Аронофски не следва дословно религиозните канони и през цялото време упорито настоява, че Ной не е библейски герой-пророк, а просто Човек...
- човек, който няма силите за чудеса (тук фриволно се намесват семе от Райската градина и свръхестествените Стражи – измислени образи/паднали ангели с гласовете на Ник Нолти и Франк Лангела, които помагат за построяването на Ноевия ковчег);
- човек, който не винаги може да вземе решение и търси съвети (затова достолепно се включва най-старият човек в Библията, Метусела/Антъни Хопкинс – дядото на Ной, който винаги завоалирано лекува с точните/нужните отговори);
- човек, който търси опора, прошка и втори шанс от своята съпруга (Дженифър Конъли вече знае как става това с Ръсел Кроу още от Красив ум насам);
- човек, който е наясно, че всяко нещо на този свят съществува с определена цел, но не винаги познава целите и нуждите на своите потомци (тримата му сина Сем, Хам, Яфет и намерената му дъщеря Ила/Ема Уотсън са семената, от които ще се роди най-голямата драма и катарзис в живота на Ной);
- човек, който осъзнава, че не е по-добър или по-различен от останалите (Ной признава, че малко неща го различават от Тубал-каин/Рей Уинстън – убиец на баща му и демоничен символ на човешкото грехопадение);
- човек, който знае, че Краят на Всичко е Началото на Всичко, защото този вечен кръговрат ще се повтаря, докато изсъхналата кожа на змията от Райската градина се предава от поколение на поколение;
- човек, който виждайки всичко случващо се наоколо, спокойно може да призове: "... А след нас – Потоп!"
Ной е в 3D и 4DX кината от 28 март
