Немалко са хората, които биха искали да канонизират Бил Мъри за киносветец, а именно това се случва в режисьорския дебют Свети Винсънт на специализиралия досега в късометражки и реклами Тиодор Мелфи.
Животът на Винсънт (неподражаем Бил Мъри) прилича на виц, на който никой не се смее – жена му страда от пълна амнезия вече 8 години в старчески дом, докато Винсънт, потънал в декаденс, цинизъм и уиски, всячески се опитва да си докара амнезия за всичко случило се и случващо се в неговия живот.
С отрицателен баланс на банковата сметка, с дългове от конни надбягвания, със секс услуги от бременната руска проститутка Дака (неузнаваема, но пък чудно комедийно-ефективна Наоми Уотс) и единствен верен приятел в лицето и лапите на шармантния котарак Феликс, Винсънт дори си няма кой да му каже, че оттук по-зле няма накъде – все едно е хибриден образ от героите на Бил Мъри в Изгубени в превода и Прекършени цветя, само, че остарял с 10-15 години, през които кризата на средната възраст не само се е задълбочила, ами направо яко е деградирала. Иначе казано – на Винсънт не му дреме за света наоколо, но и на околният свят не му пука за Винсънт... освен, може би, на съседското момче.
Немалко са филмите, които разказват умилително (и с тонове клишета) истории за (не)очаквано заформила се дружба между емигрирало от живота (със своя философия-контра на света и всички наоколо) цинично старче и невинно, будно хлапе, останало без баща, който да му разкрие житейските уроци и истини.
В случая, обаче, на невръстния Оливър (чудесен дебют на Джейдън Либърър) и ексцентричната му "бавачка" Винсънт (култ депресе мимиките и жестовете на Мъри дори бледнеят пред дрескода му тук), тяхната симбиоза по неволя на съдбата се превръща в нещо повече от комбина за взаимна изгода, която изследва малките, големи истини за възходите и паденията в живота.
Превръща се в нещо повече от симпатично-клиширана ода за вечната трагикомедия на битието, в нещо повече от ученическия проект на Оливър, който търси доброто у човека и намира обикновени, всекидневни светци в хората около нас... превръща се в онази свята човешка искра, която може да променя животи – и този на Оливър, и този на майка му (нагледалата се на тумори и драми) вечно прецакана Маги (Мелиса Маккарти), и този на бременното "момиче на нощта" Дака, и този на непоправимия Винсънт...
Бонусът е, че всичко това се случва с тонове свеж хумор и закачки с глобализирания ни свят, с ударен (като ритъма на живота) диалог, с ненатрапчива, почти документална и в същото време клипово-ефектна режисура от Тиодор Мелфи, с искрено забавляващи се актьори и един... Свети Бил Мъри – независимо дали краде ябълки, нулира банкова сметка, залага на конни състезания, танцува на олдскул джубокс, джентълменски се грижи за бременна проститутка и болна от амнезия, синтезира философията на живота (работиш-плащат ти-пиеш) или просто тананика Shelter From The Storm на Боб Дилън – всичко, което прави те кара да си кажеш: "Майната му, животът е непосилно лек и красив за живеене".
Всъщност Винсънт адски напомня на средностатистически българин – и той е вечно намусен мизантроп, сърдит на света и околните, цинично свързващ двата края...; и той играе и шмекерува на дребно; и той живее нито в миналото, нито в бъдещето, нито в настоящето, а някъде в бездната на амнезията от непукизма с мотото "Това е положението"; и той чака ли, чака Духа на всичко добро, свято и човешко, дремещ в него да бъде събуден от Някого... от Нещо... от Дни, в които вси свети духове се събуждат...
Свети Винсънт е в кината
