"Докато има живот, има и надежда" може да са думите на гения на астрофизиката Стивън Хокинг, но докато има Вселена, ще има и теории, които да я обясняват. Докато има кино, ще има и филми като Теорията на всичко, които ще убеждават, че за Любовта, за човешкия дух и воля няма граници... нито начало, нито край.
Затова да започнем от края към началото (като финалните надписи на Теорията на всичко) – на 8 януари тази година космологът на Вселената Стивън Хокинг навърши 73 години, от които 50 изживя на кредит (след като на 21-годишна възраст е диагностициран с амиотрофична латерална склероза а.к.а тотална парализа на мускулите и лекарите му предричат две години живот), за да постигне Всичко, за което един астрофизик може да мечтае.
И да се превърне както в емблема на надеждата за хората с увреждания (неслучайно Параолимпийските игри в Лондон през 2012 бяха открити именно с вокодерния глас на Хокинг, който звучи и във филма), така и в универсален символ на идеята, че Вселената, наречена Човек, не познава граници.
На 6 януари тази година актьорът Еди Редмейн навърши 33 години, на 11 януари получи Златен глобус, а на теория и логика е възможно (и закономерно) в уравнението да се появи и Оскар за това, че както казва самия Хокинг "сякаш гледах себе си на екрана". Да, Стивън Хокинг все още не е намерил онова "едно-единствено, простичко, елегантно уравнение", което да обясни всички тайни на Вселената, но режисьорът Джеймс Марш (вече печелил Оскар за документалния Man on Wire), по подобие на другия британски фаворит за филмови награди тази година Игра на кодове, е намерил решение на уравнението за добро биографично кино.
Всъщност Игра на кодове и Теорията на всичко може и да се различават (като "моркови и зелен грах" според Къмбърбач в Игра на кодове или като "картофи и зелен грах" според Фелисити Джоунс/Джейн Хокинг в Теорията на всичко), но и двата филма (освен това, че Къмбърбач е първият актьор, изиграл Хокинг) използват уравнението на обречената любов – дали ще бъде машина, носеща името на загубена детска любов (Игра на кодове), или ще бъде "черната дупка" на Любовта, която ни погълва изцяло и ни прави това, което сме, но и в двата случая велики научни теории и открития, които променят света ни са преведени простичко, красиво (олé за оператора Беноа Делом и композитора Йохан Йохансон) и с много хумор на езика на Любовта и нейните малки кодове, така че да се получат бокс-офис заразителни истории за Вселената, наречена Човек.
Да, всеки един от нас е отделна Вселена. Вселена, която се променя във Времето, също като тялото на Стивън Хокинг (наистина болезнено-автентично превъплъщение на Еди Редмейн). Вселена, в която нищо не се губи, само променя формата си. Вселена, в която няма граници за човешките постижения, както твърди самия Хокинг. Вселена, която възпроизвежда други Вселени.
Вселена, която колкото се приближава към края, толкова се връща в началото ("казаха две години" ще отвърне Джейн Хокинг, а по-късно ще напише книгата Пътуване към безкрая: животът ми със Стивън, която е в основата на сценария тук). Вселена, която докато е жива, ще бъде обяснявана с най-различни теории/филми/митологии...
Вселена, в която онова "едно-единствено, простичко, елегантно уравнение" се изписва с думите "докато има Любов, има и Вселена".
Теорията на всичко е в кината
