"Ще живееш във вечността с ангели и призраци" – да, подобна реплика може да идва само от Света на Киното и в този случай принадлежи на последното обяснение в любов към Магията на По-Голямото-от-Живота/Киното, а именно Вавилон – най-амбициозния (но и най-еклектичния) проект на режисьора Деймиън Чазел.
Само за 10 години (маркираме ги догодина), от блестящия дебют с Камшичен удар, Чазел натрупа солидна филмография (La La Land, Първият човек...) и Оскар-признания, и прилежащите им ангели и призраци в киното, така че да си позволи да коментира перпетуум-мобиле машината за мечти на Холивуд...
Всъщност, идеята за Вавилон се ражда още преди Камшичен удар, за да се превърне в... La La Land – да, фокусът и поклонът към мюзикъла е като генерална репетиция за едрия план на Киното (естествено, че ще откриете La La Land призраци във Вавилон и те далеч не се изчерпват с кадрирането на оператора Линус Сандгрен)...
Но всъщност, има един Призрак, който неизменно ще преследва и ще се появява в кинематографията на Чазел и това е Музиката – да, музиката е главен герой във филмите на Чазел от Камшичен удар насам и неслучайно във Вавилон катализира и ескалира случващото се на екрана (особено ако си въртял до откат саундтрака на Джъстин Хървиц месец преди да гледаш филма), така че нищо чудно вече получения Златен глобус за музика да бъде дублиран с Оскар...
Неслучайно и Деймиън Чазел разчита неизменно за звуковата картина на Джъстин Хървиц (от първите си късометражки до Вавилон днес), така че двамата да изградят брилянтен аудиовизуален тандем, който е наясно, че Киното е изкуство на... Ритъма...
Да, магията е нито в перфектния кадър, нито в звуковото му измерение (въпреки, че героите от Вавилон ще изживеят преходния период между нямото и звуковото кино с доста въпроси "защо" и двойно повече абсурдно-скечови ситуации), а се крие в Ритъма между тях... А Деймиън Чазел, Джъстин Хървиц и операторът Линус Сандгрен демонстрират, че владеят чудесно изкуството на Ритъма.
Иначе, историята за герои, които искат да бъдат част от "Нещо по-Голямо от Живота" вече сме я гледали, при това неведнъж – също като дежа вюто с героини на Марго Роби, които, неразпознати от персонала на киносалона като звезди от афиша, все пак влизат на филма с тяхно участие (Роби го пробва и като Шарън Тейт в Имало едно време в Холивуд, прави го и сега като Нели ЛаРой във Вавилон)...
Да, Вавилон е пълен с филмови препратки – образите на Джак Конрад/Брад Пит и Нели ЛаРой/Марго Роби са амалгама от личностите на няколко звезди на нямото кино (каквито са и героите на немския режисьор Ото/Спайк Джоунз и ключовата Лейди Фей/Ли Джун Ли) – също каквото е двукратното използване на евъргрийна Singin' in the Rain тук за историята на киното...
Да, Вавилон е хем обяснение в любов към киното – може би, не толкова романтично-идеалистично като в Артистът и Изобретението на Хюго преди 11 години или интимно-проникновено като в актуалното Семейство Фейбълман – хем е сатира и циничен разрез на филмовата машина за мечти и илюзии...
Нещо като La La Land (заради страстите между Нели и Мануел Мани Торес/Диего Калва), в който ангелите на Ел Ей са отстъпили мястото си на демоните от Ел Ей в лудешки огнен танц с призраците от кинонегативите...
"Пожар в къщата, казваш" ще пита Джак Конрад в емблематичния (за природата на Киното и хлебарките) свой разговор със светския хроникьор Елинор Сейнт Джон/Джийн Смарт, а домът на Киното "гори" днес заради филмови стрийминг платформи и вечно променящи се канони...
И няма как да не повярваш на героя на Брад Пит (с цялата тежест на филмовия му ореол), когато разкрива (в две телефонни обаждания и няколко тиради) едни от най-важните истини за света и механизма на Киното – дори второто обаждане (до MGM боса Ървинг Талбърг) може да се превърне в цинична метафора за Вавилон-ската епопея на Деймиън Чазел...
Защото хем да се прекланяш, хем да критикуваш сатирично фабриката за Мечти, от която си част, е рискова игра на ръба – като тегленето на слон по стръмен хълм – винаги има риск да се озовеш под Слона на Киното...
Вавилон е в кината и IMAX залите
