"Ако една песен не е нова и никога не остарява, значи е фолк песен" казваше Люин Дейвис, но неостаряващата Like a Rolling Stone класика, маркираща своя 60-годишен Живот тази година, се сбогува символно с фолк музиката... затова, неслучайно, именно нейните строфи дават заглавието на Напълно непознат, новият биографичен опит на Киното (и на режисьора Джеймс Манголд) да хвърли светлина върху петолинието на Живота на Боб Дилън с избрани ноти/моменти на Кръстопът... Така, на Кръстопът, както звучи и Животът днес...
Да, неслучайно, споменаваме Люин Дейвис – образът на Боб Дилън (с архивното изпълнение на песента Farewell) играе ключова роля за гранд финалето на Истинският Люин Дейвис, символната одисея-трибют на братята Коен към фолк сцената, вдъхновена колкото от живота на Дейв Ван Ронк, толкова и от The Freewheelin' Bob Dylan албума (с куп визуални препратки към стилизираната корица, които присъстват и в Напълно непознат, да) – както неслучайно именно Дейв Ван Ронк е човекът, който препраща Боб Дилън/Тимъти Шаламе към болницата, в която да открие своя кумир Уди Гътри...
Да, неслучайно, и Люин Дейвис, и Боб Дилън се намират на Кръстопът, както и двамата обичат да живеят Inside песните си, затова ето какво се случва в няколко A Complete Unknown-избрани песни/моменти от петолинието на Живота на Боб Дилън:
"The answer, my friend, is Blowin' in the Wind" – да, Киното неведнъж се е опитвало да обясни образа на Боб Дилън (още с документални филми през 60-те), но като че ли винаги е стигало символно до ръба на мистерията между фикция и реалност (като в Истинският Люин Дейвис или в I'm Not There, където Кейт Бланшет, всред петима други актьори, го изигра брилянтно и метафорично)... Напълно непознат също не дава отговор как Робърт Цимерман се превръща в Боб Дилън (ослушвайте се за иронично-хапливи реплики като "Хората все питат откъде идват песните ми"...), но се опитва с чар, натурално, със синтезирани препратки (е, и с някои фактологични разминавания) да подреди Света на Боби, в който се срещат Уди Гътри/Скут Макнеъри, Пийт Сийгър/Едуард Нортън, Силви Русо/Ел Фанинг (като истинско алтер его на Сузи Ротоло, дори инициалите са запазили), фолк дивата Джоан Баез/Моника Барбаро, мениджърът на Дилън, Албърт Гросман/Дан Фоглър, "братът по писма" Джони Кеш/Бойд Холбрук, емблематични места като клуба Gerde's Folk City и фолк фестивала в Нюпорт...
Да, вече няма да видиш (и то за добро) биографични музикални филми, които разказват целия Живот на култови фигури, а само онези моменти/ноти, които определят Живота им... А дали така ще получиш отговори на всички важни въпроси... е, "The answer, my friend, is Blowin' in the Wind"...
"The line it is drawn, The curse it is cast... And the first one now, Will later be last, For the Times They Are a-Changin'" – да, в Напълно непознат образът на Боб Дилън се намира все на Кръстопът – между две жени, между фолк музиката и електрическия рокендрол, между това да бъде себе си и това, което Другите искат да бъде (с реплики като "Да търси себе си ли... че това да не е изгубена обувка?!") – и този контраст Шаламе го улавя брилянтно, и му пасва идеално като китара Гибсън и хармоника, сякаш гледаш двама различни души в двете (обособени са си направо с няколко погледа) части на Напълно непознат...
И да, вече знаеш, че Шаламе изпълнява на живо (както и повечето от другите актьори) песните от филма и то с автентично оборудване (от 60-тарските микрофони до Гибсън колекциите), но именно това улавяне на Кръстопътя прави Разликата...
"But it ain't me, babe... No, no, no, it ain't me, babe... It ain't me you're lookin' for, babe" – режисьорът Джеймс Манголд (в компанията на абонирания за филмите му оператор Федон Папамайкъл) вече доказа с Walk the Line, че идеално знае как да селектира важните ноти/моменти от петолинието на Живота, както и да прави тънки намигвания, свързващи филмите му – да, песента It Ain't Me, Babe в Walk the Line е ключов дует между Джони Кеш и жена му Джун (Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун), както тук е в емблематичен тандем между Дилън и Баез (Шаламе и Барбаро)...
И ако оставим настрана намека за Кръстопът пред Дилън, то по-скоро свиквайте с идеята, че Напълно непознат не е музикална одисея в търсене на същността на Дилън, а по-скоро чете между редовете думите на Шаламе след изпълнението му на класиката Masters of War: "В тези смутни времена, намерете някого, когото да обичате"...
"How does it feel, ah how does it feel? To be on your own, with no direction home, Like a Complete Unknown, Like a Rolling Stone" – да, Напълно непознат е за Сбогуванията в Живота... Сбогуванията със своите идоли (неслучайно ще чуеш Song to Woody, нали)... Сбогуванията с фолк музиката (и "пуританската дружинка" на Пийт Сийгър)... Сбогуванията с Невиността (да, Шаламе я отиграва ювелирно като двама души в едно, дори резонира на пътя му като актьор от Призови ме с твоето име до Дюн)... Сбогуванията без път назад ("The line it is drawn, The curse it is cast", както се казва)...
Сбогуванията също толкова важни като Началата – сякаш са двете страни на търкалящ се камък... А колкото до Оскари-те и други по-важни въпроси: "The answer, my friend, is Blowin' in the Wind"...
Напълно непознат е в кината и на IMAX
