Home / Рубрики / Литература / Уди. Биография
A+ R A-
01 Дек

Уди. Биография

Оценете статията
(13 оценки)
   
Уди. Биография Уди Алън на корицата на албума Standup Comic ©

"В Америка няма независим режисьор, който да се радва на слава като неговата. Хуморът му винаги е не точно черен, по-скоро някак тъмносив. А това му придава известна дълбочина, която иначе не би притежавал. Хуморът на Алън винаги създава усещане за крехкостта на връзките, за непредвидимостта на живота. И това никак не е весело, но той извлича нещо от него. Не стига прекалено далеч със своя магически реализъм. Знае къде да спре. Добре е човек да има такава мярка." пише американският журналист и писател Дейвид Еваниър в Уди. Биография, най-новото изследване на комедийната енигма, наречена Алън Стюърт Кьонигсберг, който на 1 декември навърши 80 години. Откъсът от Уди. Биография ни връща към ключов момент в живота на Уди Алън – отказът от изключително успешната кариера на телевизионен сценарист (да се откаже от онова, в което е успявал, е повтарящ се мотив при Алън) и дебютът му на сцена като стендъп комик – нещото, без което Алън Кьонигсберг нямаше да се превърне в Уди Алън или както самият той твърди: "Защото без него нямаше да съм тук".

 

 

И така, Уди дебютира в "Блу Ейнджъл" през лятото на 1960 година. Издънва се и ще го прави отново и отново още дълго време. "Винаги съм смятал, че самия материал го бива – припомня си Алън. – Но у мен нещо куцаше. Гледах на себе си като на автор и докато бях на сцената, успявах да мисля единствено как искам да приключа с изпълнението и да си отида у дома. Не харесвах публиката; вцепенявах се. И все пак нямаше причина публиката да не хареса мен; бяха платили да ме гледат... Но после се качих на сцената с по-добро отношение и разбрах, че докато не поискаш да си там, не се слееш с изпълнението и не спреш да бързаш да си тръгнеш, няма да излезе добро шоу." По думите на Чарлс Джофи "в началото Алън беше арогантен и враждебен. Ако публиката не схванеше нещо, не проявяваше търпение... Онези първи години бяха ужасно мъчителни". "Това беше най-ужасната година в живота ми – спомня си Алън. Всеки ден, в мига, щом се събудех, стомахът ми се свиваше от страх и този страх не ме напускаше до единайсет вечерта."

 

"Всяка вечер Джак стоеше отзад и слушаше шоуто на Уди – припомня си Гордън. – През почивката отвеждаше Уди до някоя от гримьорните. Чувах Джак през вратата. Викаше ме и аз да се намеся. "Кажи му, кажи на Уди, че се справя добре – молеше ме Джак. – Той мисли, че е ужасен. Готов е да се откаже. Справяш се страхотно, чуваш ли? Страхотно. Хайде, кажи му го." Уди не се справяше чак толкова страхотно, факт, който не намирах за уместно да посоча точно в този момент. Още не се беше научил как да поднесе материала. Само изтънчени вкусове, на които беше дошло до гуша с тях да се гаврят комиците от нощните клубове, приемаха с готовност унилото му представяне. Но се учеше. Задържахме го три месеца."

allen1

В продължение на две години кара със 100 долара на седмица. Да замени успешна кариера (макар и неудовлетворителна) и заплащане от 1700 долара на седмица с позицията на неизвестен изпълнител, търпящ неодобрение вечер след вечер, е истинско мъчение. Прекарва дните в тревоги за вечерните изпълнения, разходки из града и писане. Не е в състояние да се храни, докато не мине шоуто. Това, че в крайна сметка довежда нещата докрай въпреки неувереността и страховете си, е чист пръст на съдбата и плод на решимостта му. И не става дума за скрито желязно самочувствие. По настояване на Джери Епстийн в този период започва да посещава психоаналитик.

 

По това време на напрегната битка създава приятелство за цял живот с Дик Кавет. Кавет работи за Джак Паар и Паар го е пратил да хвърли око на този нов комик, за когото е чувал. "В минутата, когато влязох онази вечер – разказва той пред Ерик Лакс, – усетих колко е високо нивото на материала. Не можех да повярвам, че успя да го поддържа с това добро качество цели двайсет минути." След представленията вечер Алън води Кавет по билярдни клубове. "Разни типове, наподобяващи гангстери, приближаваха и подхвърляха: "Хей, Уди, излязъл си да поиграеш, а?"." Алън също така участва в игри на покер. "Присъствах на няколко игри – припомня си Кавет. – Бяха много сериозни. Не беше шега. За мен беше плашещо." Две години по-късно Кавет гледа Алън на представление в Лос Анджелис. Публиката седи смълчано, без никой да се смее и скоро Алън млъква. После изтърсва: "Ако раздавах награди за най-лошата публика, която някога съм виждал, вие бихте спечелили". При друг случай в клуб "Хънгри Ай" в Сан Франсиско Алън обръща гръб на присъстващите и говори на стената.

allen

Лари Гелбарт присъства на премиера в "Блу Ейнджъл". Пише: "След изпълнението му отидох при него в гримьорната. Минути преди мен в същата гримьорна бе влязъл кабаретният критик на "Дейли Нюз", за да напише отзивите си за играта на Уди, и беше изхвърлил индигото в кошчето за боклук. Уди не беше на себе си, като го прочете. Критикът го определяше като интелектуален Менаша Скълник, комедиен актьор от онова време, известен с идиш акцента си, но определено не с интелекта си. Уди се беше трудил така упорито да звучи стилно и изтънчено (какъвто си беше), а изведнъж беше сравняван с просташки комик имигрант (какъвто определено не беше)".

 

И после внезапно всичко се преобръща.

Публиката се устремява към него и го приема радушно. През 1964 г. критикът Вивиан Горник го гледа в клуб "Битър Енд". "Тревожността беше енергията, която го зареждаше, това, което го караше да излезе на сцената и да не се отказва. И хиляди от нас поглъщаха тревожността му също като адреналин, защото за нас беше същото. Наполовина част от културата, наполовина извън нея, ние също бяхме неспокойни. Тревожността му – пише Горник – се преплиташе така идеално с най-дълбоките подводни течения в чувствата на нацията ни, че правеше всички ни аутсайдери."

 

Няколко години по-късно Гелбарт отново вижда изпълнение на Алън на митинг на Демократическата партия във Вашингтон:

Трансформацията беше пълна. Беше се превърнал в изпълнител, който излъчва самоувереност и авторитет, редеше шега след шега колко му липсват въпросните качества... След порядъчна доза упражнения и одобрение той вече не беше мъжкият вариант на Илейн [Мей], или на мен като млад, или на когото и да било друг. Беше Уди Алън. И авторът Уди осигуряваше на комика Уди абсолютно главозамайващ материал, изтъкващ дарбата му за противопоставяне и опровергаване на онова, което го смущава най-много: секс, никакъв секс, недостатъчно секс, твърде много секс и старата резерва – смъртта. Това е дарба, която му дава възможност да се справя със страховете, преследвали го през живота му, да ги побеждава с всяка следваща шега.

allen6

Успехът – триумфът – като стендъп комик е ключов завой в живота на Алън. Вече е успял като автор, който е в състояние да извади прекрасен материал за други изпълнители. В този си облик остава невидим, слуга за другите. Сега вече е на показ пред света и вместо да се преструва на нещо, което не е – корав тип, мачо любовник, завоевател – той се преструва на нещо друго, което също не е: неудачник, смотаняк, човек, което се проваля във всичко. Вярно, видът му е на неудачник; звученето му е като на неудачник и той изравя тези характеристики от затънтено кътче у себе си. Но това не е истинският той.

 

Никога не е бил. Силен е и най-сериозната му сила се състои в способността да погледне към самия себе си, да разпознае нещата извън него и у него, които го определят, и да си каже: по дяволите, защо пък да не ги използвам, щом на публиката ѝ харесва? Докато хората се смеят, той прави милиони, печели момичетата и поддържа самодисциплина, която го прави способен да свърши безкраен поток от работа и да изгради невероятна кариера, която устоява на всяка спънка – всъщност една от най-успешните кариери в историята на американския шоу бизнес. В Манхатън, излегнал се на дивана, мисли за идолите си, онези, които карат живота да си струва да се живее: Триумфът му има много общо с Джак Ролинс, истинския Дани Роуз от Бродуей. Уди никога не го забравя. Робърт Уейд, режисьор на документален филм за неговия живот, му казва: "Джак Ролинс не е припарвал до твой филм от десет години. Вече не прави нищо за теб. Защо още му плащаш като на продуцент?". Уди отговаря: "Защото без него нямаше да съм тук".

allen5

© Уди Алън с Джак Ролинс

 

През април 2013 г. се натъкнах на дребно напомняне в блог на Джонатан Д. Коен, който беше работил с Ролинс през 1989 година. Коен насочваше вниманието към бурните преживявания на Ролинс с Хари Белафонте и удовлетворяващата му работа с поредица от знаменити клиенти. После пишеше:

Това ме отвежда до отношенията му с Алън, едни от най-дълготрайните и лоялни отношения между талант и агент. Като продуценти и мениджъри господин Ролинс и партньорът му Чарлс Джофи получават дял от брутните постъпления от филмите. Идва момент, когато Ролинс и Джофи отиват при Уди и му предлагат да намали процента им, а Уди категорично отказва. Обяснява, че не би имал кариера, ако Джак и Чарли не са го убедили да се пробва да представя част от нещата си на сцена като стендъп комик. Както става ясно, проливали са се сълзи; толкова е дълбока връзката.


Написах на Алън да го попитам дали твърдението е вярно. Настоявал ли е пред Ролинс и Джофи те да делят приходите от филмите му със същия процент, както винаги преди.

Той отговори: "Историята е вярна; парите бездруго никога не са стояли на дневен ред за мен. Когато започвах, Джак не вземаше комисиона от мен. Всичко най-добро. Уди".

 

 

 

cover-woody-allen-biography   Уди. Биография (превод Надя Баева, 456 стр, цена 22 лева) е в книжарниците

 

Новият филм Почти нормален на Уди Алън е в кината

MIR

Автор: MIR

Напишете коментар

онлайн