Предвид стотиците клишета и нонсенс цитати за Свободата, които ще чуете (и видите) през тези празнични дни, нека погледнем по-философски към Нея, Свободата – така както го прави философът Боян Манчев в своята актуална книга Свобода въпреки всичко, том I | Свръхкритика и модална онтология – детайлен (по-долу ви очакват два откъса) и свръхкритически поглед през/чрез емблематичната Критика на чистия разум на Имануел Кант, в който понятията за Свобода не само се заиграват със съждения като "Възможността на свободата предполага необходимостта на борбата.", но и намират пресечни точки с така наречената звездопис на визуалния артист Биниа Верли в творбата ù Sternenschrift...
Необходимостта е зло, но няма необходимост да се живее под властта на необходимостта.
Най-големият плод на самодостатъчността е свободата.
Епикур
Увод
ФИЛОСОФИЯ И СВОБОДА
Тази книга поставя проблема за свободата като практически философски проблем. Е ли свободата условие на самото съществуване или тя е, напротив, единствено негов утопичен хоризонт? Ако свободата е условие на съществуването, то как можем изобщо да я познаем? Как това условие би могло да се отличи от фоновия шум на съществуването? Тоест, е ли тя битие – но ако е битие, как се изпитва битието? Как се изпитва свободата? А ако свободата е обратното на необходимото условие на съществуването – необходимостта, ако тя следователно е само утопичен хоризонт, как изобщо е възможно нейното въобразяване? Можем ли изобщо да я въобразим? Възможно ли е устремяването към този хоризонт? Възможно ли е то да има практически последствия? А възможно ли е едно устремяване, едно движение да няма практически последствия върху изходната си ситуация?
Какво е свободата? Какво е свободата в практически, тоест екзистенциален смисъл? Какво е свободата във философски смисъл? Има ли свободата друг смисъл освен философски? Има ли свободата друга форма на съществуване освен екзистенциална? С други думи, категория на съществуването или категория на битието е тя? Необходимо ли е една философия на субекта или една онтология да започне с понятието за свобода? Могат ли те да не започнат с това понятие като хоризонт, тоест като условие? Възможно ли е да се заличи противопоставеността между въпроса, отнесен до битието, и този, отнесен до съществуването, под формата на една онтология на съществуването – онтология, чиято възможност е необходимостта на порядъка на свободата? Ако обаче това е необходимо условие, то свободата необходимост ли е? Ако е необходимост, то е ли това свобода? Свободата свободен избор ли е или съдба?
-----------------
Първа глава, Заключение
Свръхкритическата задача
Нека след този световъртежен преход през архитектоничната втора природа на Кантовата република на Разума, в която, оказа се, протичат динамични процеси, раздвижващи почвата под краката подобно на облачните масиви и фигурите на съзвездията, насечени от орфееви комети; където сякаш неподозирана инобитийна другост превръща сградата в подвижно устройство, в автоматична конструкция, или втори организъм; нека сега, замаяни от тази органична архитектоника или фантастично мироздание, успокоим дъх и се опитаме да обобщим видяното през пътя, пресичащ бездните към хоризонта на един непознат и главозамайващ свят.
Обобщението ми ще се структурира около три свръхкритически предложения:
(Т:) Основната задача на Кантовата философия е не да разкрие условията на познанието (докса, която историята на философията е автоматизирала до безсъдържателност), а да осигури възможността за свободна каузалност. Не друго, а именно опитът за "отцепване" на републиката на свободата от механичното царство на необходимостта – царството на детерминизма – е истинската Коперникова революция на Кант.
Опитът за отцепване неизбежно води до разцепване на два порядъка – порядък на необходимостта и порядък на свободата, несводими един към друг. Оттам и дихотомичната, всъщност двуядрена архитектоника на цялата философия на Кант: разцепването на разсъдък и разум, на феномен и ноумен, на знание (за законите) и воля / желание (за свобода: тоест, според превъзмогващия синтез: за (съз)даване на закон на свободата). Законът, моралната максима, е висша изява на свободата; да си припомним, без дълга свободата е празна и несъстоятелна. Задачата на дълга е да даде тяло на свободата, да я въплъти.
Свобода въпреки всичко | Свръхкритика и модална онтология (534 стр, художествено оформление Боян Манчев/Биниа Верли/strx, цена 25 лева) е в Български книжици
Представянето на Свобода въпреки всичко ще се случи на:
17 март | Първо студио на БНР Пловдив, 19:30
2 юни | 18:00, Гьоте Институт
Лекцията Изкуството и неговата сянка: Танцът на мрака и революцията на тялото на Боян Манчев е на 21 април | Първо студио на БНР Пловдив, 18:00
