Музика нова за слушане и гледане, II-ри том 2012 – EFUNK и любовно електро-диско отвъд Океана, Орбитален котешки рейв, вътрешният свят на датските LCD Soundsystem, Hot Chip в минало и бъдеще време, женско парти ала Nite Jewel, DVA медитация, винтидж соул история от преродения Бил Уидърс, малко ароматерапия ала Smells Like Black Spirit и криви танци под златен дъжд за финал.
Soul Clap – EFUNK
Нека EFUNK (да се чете Everybody's Freaky Under Nature's Kingdom) бъде с вас, както казват Ели Голдщайн и Чарли Ливайн в дебютния си албум. Неслучайно мнозина фрийкнаха по техния палав слоумоушън хаус, в който, като морски бриз, навяват соул и аренби вокали. Такива секси като на Мел Блат (някой да помни Мел Б от Spice Girls!?!) в парчетата Ecstacy, Need Your Lovin (пореден римейк на Everybody's Got to Learn Sometime) или пък тотално грууви като на Jules Born в Lets Groove On – истинският хит тук, който задава бийта за парти сезон пролет/лято 2012, в който да свалиш дрехи, задръжки и любовни дръжки. Та, Let's Groove On!
Chromatics – Kill for Love
Електро-диско квартета от Ню Джърси погъделичка доооста дълго интереса на феновете с видеосинглите Lady, Back from the Grave, Candy и заглавното Kill for Lovе преди да пусне най-накрая новия си албум. Чакането обаче си струва – замечтани китарни рифове, красиво реещи се вокали и винтидж електро-диско бийт, който щеше да излиза от вените на Depeche Mode (чуй The Page и A Matter Of Time), ако се бяха пръкнали на някой тропикана плаж... на Балеарските острови, например.
Orbital – Wonky
Никога не казвай Never – братята Фил и Пол Хартнол решиха да "погребат" делото на живота си Orbital и никога повече да не записват музика под това иконично рейв име, но ето че през 2009 и 2010 се събраха за няколко от уникалните им концерти и... тръпката победи – днес са готови с осмия си албум, който отново изстрелва техно кораба им във възходяща орбита. Малко ню скуул – меланхоле вокали от Zola Jesus в New France, щуро рапиране от Lady Leshurr в Wonky и дори дъбстеп в Beelzedub (заигравка със старото им парче Beelzebeat) и доста олд скуул – страхотните Distractions и Stringy Acid, за да кажем, че... няма нищо по-хубаво от старите приятелства в нова орбита.
WhoMadeWho – Brighter
Ако сте гледали наживо това лудо датско трио преди 2 години в София, то сте наясно, че те идеално знаят как да превърнат един електронен албум в живо рок джамбуре. Нещо такова се случва и тук – все по-хаус и техно инжектирани парчета като Inside World, Greyhound, The Divorce и Head On My Pillow се преплитат умело с рок вибрациите в Running Man и The Sun, за да превърнат датското трио в новите LCD Soundsystem или в... техно римейк на Franz Ferdinand.
New Build – Yesterday Was Lived and Lost
Миналият път представихме The 2 Bears – страничният проект на Джо Годар от Hot Chip, а сега е време да видим с какво се занимават и другите членове на Hot Chip – Ал Дойл и Феликс Мартин забъркват в комбина с барабаниста Пат Махони (от недействащите вече LCD Soundsystem) носталгично изпращане на осемдесетарската диско/поп/рок вакханалия с парчета като Medication, The Third One и Do You Not Feel Loved? А тепърва предстои и нов албум през юни от Hot Chip – не хора, а машини!
Nite Jewel – One Second of Love
"I'm a broken record/you've heard this before" иронично пее Рамона Гонзалез в откриващото парче This Story на втория ù албум и е права – и преди си чувал разчупен с актуални бийтове осемдесетарски поп и игриви, чувствени вокали. Обаче това, което прави парчета като One Second of Love, She's Always Watching You, Clive и In The Dark страшно чаровни е самоиронията в тях и странната им интимност – приличат на ранно пролетно слънце, което те гъделичка през щорите и ти обещава приятно лято. Досущ като в песните на приятелката на Рамона от общия им Ел Ей – Джулия Холтър.
DVA – Pretty Ugly
Scratcha DVA, DVA или просто Леон Смарт – различните превъплъщения във времето на този британски агент ясно отразяват моментите, в които той променя и бийт концепцията си – от UK Funky в миналото до брокън соул бийта в настоящето като и двете се оплитат перфектно в дебютния му албум. Постоянно присъстват само чувството му за ирония (първият сингъл Where I Belong озвучава разпъването на кръст на Исус!?!) и усетът му за чудни соул вокали – парчета като Just Vybe с Fatima, Pretty Ugly с Cornelia, Madness с Vikter Duplaix и страхотното Eye Know с Natalie Maddix.
Michael Kiwanuka – Home Again
Сред босата конкуренция на Frank Ocean, Azealia Banks и Skrillex, наистина нямаше кой друг освен соул гласът на Майкъл Киванука да заеме първото място в класацията BBC Sound of 2012. Напълно заслужено – в дебютния му албум гласът му обгръща като на прероден Бил Уидърс, китарата му е верен другар, а винтидж соула му плува идеално по вълните на вечната ретро мания. Та, Tell Me A Tale, Майкъл и дано твоята магическа приказка продължи дълго.
Robert Glasper Experiment – Black Radio
Робърт Гласпър е джаз пианист и то какъв, а в този четвърти албум сбъдва една своя стара мечта – да оплете джаза и хип-хопа в едно неразривно цяло (и тяло). Получило му се е – Ерика Баду е неустоима в римейка на класиката Afro Blue, Лейла Хатауей влиза в кожата и гласа на Шаде в Cherish the Day, Мос Деф доказва в Black Radio, че преди да се впрегне като актьор е бил, най-вече, класен рапър, в другите парчета блестят и Лупе Фиаско, Билал, Musiq Soulchild..., а накрая остава време и за гранде фънк римейк на Smells Like Teen Spirit! И въобще целият албум Smells Like Black Spirit!
Mouse On Mars – Parastrophics
Накрая отдаваме заслужено внимание на едни от IDM пионерите и техният 11-ти албум – Ян Вернер и Анди Тома отново си играят с жанровете, както си поискат, така че парастрофално да объркат представите за това що е то IDM, електро, техно, хип-хоп... Сигурно е само, че криви танци ще има, както и, че под всичко и всички наоколо се крие златна жилка – само някой да я открие, та да блесне ослепително на слънцето.
