Какво слушахме в края на лятото – делфинови песни за драматично влюбени (дека)денс меланхолета, диско инферно блус и есид тийн фантазии, Everything But The Jessie Ware, блок парти носталгия и карибски дъб пирати.
The XX - Coexist
След триумфалния ХХ дебют, Джейми, Роми и Оливър се шлифоваха солово – Роми попя с нюйоркското дуо Creep, Джейми ремиксира всичко хитово през последните 3 години и заформи албум с (уви, покойния вече) титан Гил-Скот Херон – явно това се оказа точната ваксина срещу синдрома на трудния втори албум и ето, че прочутите нощни ХХ балади за драматично влюбени (дека)денс меланхолета отново са тук. Слушайки Angels, Chained, Missing и Tides може и да се озовеш на тотално пуст, крайно тих и леко скалист морски залив, където залезно, вълна след вълна, да преживяваш драмата на своя живот, изпята през рапан от Роми и Оливър. Изведнъж всред вълните, в 4х4 ритъм хаусов, започват да изскачат делфини, перките им блесват на залязващото слънце и ти носят Reunion и Sunset – вярата, че всичко ще се подреди. И така тъгата съвсем е отнесена със Swept Away.
Matthew Dear - Beams
Матю остави зад гърба си техно партитата (и псевдонима Audion), за да се превърне в нещо като съвременен Джони Кеш на електрониката – от носовото, дрезгаво-провлачено пеене през черните сценични костюми до тоталното смесване на мрачен блус с каквото му електро душа сàка. И от сенките на предишния му албум Black City изпълзя Beams – упражнение по диско инферно блус, където психеделични сънища оживяват като в по-добрите филми на Дейвид Линч. Всъщност Her Fantasy, Earthforms, Fighting Is Futile, Ahead Of Myself, Shake Me и Temptation биха били саундтрак бисерите на не един и два мистъри филма.
Teengirl Fantasy - Tracer
Ник Уайс и Логан Такахаши знаят как да изберат симпатично име за своето дуо. Знаят и кои точно интересни артисти (Panda Bear, Romanthony, Kelela, Laurel Halo) ще паснат на калейдоскоп забавленията в техния бийт лунапарк. Наистина, парчетата (като EFX, Pyjama, Mist of Time, Eternal) от втория им албум, носят усещане за наивния, но искрен хедонизъм на тийн, попаднал в гигантски лунапарк и прекаляващ със захарен диско памук, есид хаус въртележки, виенски аренби колелета и техно синт ролъркостъри... Накрая не ти остава нищо друго освен да си кажеш Do It – иначе казано да запееш с тях тази Daft Punk версия на най-големия Teengirl Fantasy хит досега, Cheaters.
Jessie Ware - Devotion
Сигурно е имало време, в което Джеси е била позната само на семейството си, приятелите и на SBTRKT. За по-малко от година, обаче, животът ù се врътна на 180 градуса, стана желан гост-вокал на не един и двама алтърнатив денс продуценти, шеметно закатери поп чартове и нищо чудно да завърши годината с BRIT номинация. Заслужено, може би, защото в своя дебют Джеси напипва баланса между смисления, соул поп от 80-те ала Шаде, например, (Devotion, Taking in Water, Swan Song, Night Light) и интелигентната денс музика от 90-те (Running и 110%, продуцирани от геридж хит носталгика Julio Bashmore), за да се получи нещо, което звучи като Трейси Торн в Everything But The Girl – музика както за душата, така и за краката. Или пък просто Джеси е стилния брит отговор на Лана Дел Рей. Със сигурност Джеси поне може да пее.
Bloc Party - Four
След като достигнаха статуса на стадионна индирок банда, Bloc Party неочаквано излязоха във ваканция, вокалът Келе Окереке записа солов албум The Boxer (ко-продуциран от Hudson Mohawke, уау!) и клише картинката "големите пари развалят всичко хубаво" почти грейна на екрана. Само, че разговорите за доброто, старо време винаги са по-приятни и надъхващи от тези за добрите, стари кинти и ето, че четири години по-късно Келе и компания са готови с четвъртия албум. Парчета като Octopus, Kettling, Team A и Truth наистина намирисват на пораснали индибийт хлапета, които просто се забавляват със старите си трикове и лафове, но без гранде цели да превземат рок света. Което отвсякъде звучи идеално като идея.
Mala - Mala in Cuba
Когато кубано бийт афисионадо като Джайлс Питърсън заведе дъбстеп афисионадо като Mala в Куба по проекта си Havana Cultura може да се получи само това – история за карибски дъб пирати (самият Mala е с ямайски корени) в търсене на (не съвсем скритата) перла на кубинската музика, която да обогати зациклилия дъбстеп. В авантюрата по улиците и опушените клубове на Хавана срещаме един куп перкусионисти, пианисти, тромпетисти (в парчета като Cuba Electronic, Calle F, The Tourist, Como Como, Change) и страстни певачки като страхотната Danay Suarez (позната от предните Havana Cultura издания) в Noches Sueños. Иначе казано, имаме нов коктейл – Duba Libre!
