Каква е есенната бийт реколта в началото на октомври – великолепна броукън бийт седморка ала 90-те, древногръцки трагикомедии в дъбстеп балет, подарък за FlyLo рожден ден, вечерен Ultraista танц с меланхолията и афробийт парти на шотландски острови... и всичко това в една hand-made история на блуса.
Submotion Orchestra – Fragments
Когато Руби Ууд (фронтлейдито на 7-членния фючър соул ансамбъл Submotion Orchestra) пристъпи към микрофона, за да изпълни всички вокални парчета при последната визита у нас на Bonobo, тя звучеше леко плахо, стресирано, но и надъхано, така че в края на концерта вече владееше сцената като истинска дива, окрилена от бийт магията, дирижирана от маестро Bonobo и неговия оркестър. Нещо подобно се случи и със Submotion Orchestra – в първия си албум Finest Hour те шептяха в нощта плахо и джазирано, изненадани, че се получава толкова добре, а във втория си диск великолепната броукън бийт седморка вече има увереността, че може да изсвири всичко наживо – от ефирен дъбстеп (Thousand Yard Stare, Bird of Prey), през геридж поп (It's Not Me It's You, Thinking) и джаз (Snow, Sleepwalker) до запазения им броукън ала 90-те бийт в Blind Spot, Eyeline, Fallen... Да си паднеш по SubMo!
Rudi Zygadlo – Tragicomedies
Когато си кръстен на велик руски балетист (Рудолф Нуреев), роден си в Шотландия, а живееш в Берлин, най-семплото нещо, което може да бъде казано за музиката, която правиш е, че тя не се вписва в жанрове. В историята на Руди влизат също диплома по литература (любов значи към древногръцките митове и легенди във втория албум с парчета като Melpomene, Persephone, Tragicomedy); пиано трикове ала Франческо Тристано, така че дъбстеп бийтове да звучат като акустична класика или като кинематографичен поп; кристален глас, на който Том How To Dress Well Крел може да завижда и ето, че се получават парчета като Melpomene, Russian Dolls, The Domino Quivers, The Deaf School, On, Various Made Men, след които Джеймс Блейк ще се черви от срам, а ние ще се поклащаме от кеф.
Flying Lotus – Until the Quiet Comes
Новият албум на неуморния бийт мечтател Стивън FlyLo Елисън дойде като пре-парти подарък за рождения му ден (7 октомври) и в тази сантиментална връзка звучи (почти) толкова лирично и емоционално, колкото 50-минутен ремикс на Lover's Melt – серията от 3 (досега) на брой микстейпа, която FlyLo пусна в търсене на вътрешен мир, след като преживя загубата на майка си в последния си албум Cosmogramma. Та, FlyLo няма какво повече да доказва никому – тук го няма обсесивния и интензивен до крайност футура джаз бийт от Cosmogramma, има ремиксирана носталгия от Lover's Melt – колекцията от разтапящи, сърцетуп класики, които малкият Стивън е слушал в компанията (може би) на майка си, докато е мечтал да създава някога своя собствена музика. Има и рифрешнати бийт идеи от предишни сесии (като продуцирането на албума на Thundercat), има ги и шепнещите като приспивна песен гласове на FlyLo семейството (Лаура Дарлингтън, Том Йорк, Ерика Баду, Ники Ранда), за да може Стивън Елисън да погледне отново през очите на онова невинно хлапе от Ел Ей, за което музиката е била като подарък за рождения ден – просто забава и наслада.
Ultraista – Ultraista
Найджъл Годрич (продуцентът на Radiohead) е зает агент тия дни – докато записва с Том Йорк новия Atoms For Peace албум, ето че вади от шапката си поредния страничен проект – психеделично електро поп трио с вокалистката/визуален артист Лаура Бетинсън и барабанистът Джоуи Уаронкър. Резултатът – калейдоскопичен електро колаж от нощни бродения из града и навътре в себе си, малко афробийт за парти трип хоп екзотика и парчета като Bad Insect, Smalltalk, Gold Dayzz, Easier, Party Line, Our Song, които да отвеждат на танц меланхолията, дошла ти на гости в есенните вечери.
Daphni – JIAOLONG
С какъвто се събереш... Неслучайно Дан Caribou Снейт издаде първия сингъл Ye Ye от новия си страничен, по-денс и афробийт афисионадо проект в съвместен винил с Four Tet – всъщност JIAOLONG е като брат-близнак на Pink, албумът който наскоро издаде и Four Tet. И двата са по-скоро стилен микс от издавани досега само на винил сингли (при Daphni са хитовите Yes, I Know, Ne Noya, Ye Ye, Ahora) и нови парчета като Pairs, Springs, Jiao и Long, които да се споят перкусионно и семплирано с останалите в колекцията, за да се получи едно парти цяло тяло – естествено продължение за Caribou, който напоследък има повече DJ участия (често и общи с Four Tet), отколкото лайв изяви с бенда си.
Hidden Orchestra – Archipelago
Шотландският квартет на Джо Ейксън вече направи една визитация у нас, за да разкрие как се свири електронен ембиънт джаз с двама барабанисти. И ако в първия им албум Night Walks разходката в нощта ни отведе на прожекция на винтидж дадаистки филм, озвучен от Cinematic Orchestra, то тук отиваме на доста по-цветно и фънки място – като разходка с парти лодка, на която Bonobo е диджей, а Джо Ейксън - капитан-диригент. Фънки вълните на промяната се усещат най-силно в парчета като Spoken, Flight, Reminder, Seven Hunters, а като слезеш от лодката на острова от шотландското крайбрежие (както сочи обложката на албума) отново попадаш в достолепния Hidden Orchestra дом, огласян от неговия меланхоле саундтрак, наречен Vorka, Hushed, Disquiet.
Kid Koala – 12 bit Blues
Hand-made история на блуса за олдскул семплер, грамофон, две ръце и душата на дете – Ерик Сан винаги се е забавлявал като малко дете с Лего зад грамофоните, а новата му игра се нарича "направи-си-сам-блус" гид. Как – взимаш олдскул семплера от детските си мечти, пускаш любимите си плочи и ги раздробяваш на съставните 12 бийта в блуса, и един по един ги използваш за нови 12 парчета като добавяш малко скречинг и много въображение. Все едно, в ерата на instagram и всякакви други фото шаш приложения, ти да снимаш с аналогов фотоапарат и без фотошоп накрая да остане само натуралния образ и емоция – то това е сърцето на блуса, нали?
