Мелодия на годината Vol.5 – ... и нека бийт трансмисията започне сега!
Boards Of Canada – Tomorrow's Harvest
Изразът "братя по орбита" може и да е метафора в музиката, но за Майкъл и Маркъс Сендисън си е чист буквализъм – двамата шотландски бийт братя сякаш живеят в своя ВОС машина на времето, която обикаля по собствена орбита около Земята и събира звуци и безтегловност от близки и далечни кътчета на Вселената. След 8-годишна мисия в космическия вакуум (толкова ни дели от последния им албум The Campfire Headphase), капсулата се приземи и започна синхронизирана трансмисия (ала ВОС обсесията по нумерологията) на саунд реколтата (то не бяха скрити кодове върху винили, видеобордове в Токио, стрийм в пустинята и в YouTube бездната...), досущ като във филм на Кубрик, хипнотизиращ всички сетива накуп – и ето ти една бийт одисея в Космоса, започваща от съзвездието Gemini през галактиките (населени с мутант гласове на блуждаещи призраци на астронавти и извънземни раси) Jacquard Causeway, Telepath, Cold Earth, Palace Posy, Split Your Infinities и Nothing is Real, до достигане на нови хоризонти в New Seeds и апокалиптичния край в Come to Dust (нещо като ремикс на Reach for the Dead) с мъртвите семена/Semena Mertvykh на надеждата за нов свят. И нека BOC силата бъде с вас, както се казва, защото сага трипът продължава отзад напред!
Jon Hopkins – Immunity
Денят имунизиран ли е срещу нощта и обратното? Не приличат ли те на двама любовници, които отчаяно искат да прекарат повече време заедно, но така и не успяват? Тази вечна като света история разглежда под микроскоп маестрото на епично красиви ембиънт панорами Джон Хопкинс в своя четвърти соло албум – от еуфоричния миг (We Disappear), в който вратата на дома (или студиото) хлопва зад гърба ти, за да поемеш през лабиринта на нощта (задъханото Open Eye Signal) към нови емоции (обгръщащото Breathe This Air), които сблъскват всичките ти желания, страхове и тайни (ювелирните Collider и Form By Firelight) с изгрева на деня (медитативното Sun Harmonics), когато осъзнаваш, че неусетно си се оплел (като деня и нощта) в хипнотичен филм саундтрак на една невъзможна любов (рапсодията Immunity). А имунитет срещу любовта и музиката на Джон Хопкинс няма. И добре, че е така.
Mount Kimbie – Cold Spring Fault Less Youth
"I'll share with those who care..." звучи лайтмотива в Blood and Form от втория албум на брит дуото Доминик Мейкър и Кай Кампос, и неслучайно лоялната им фен база се увеличава правопропорционално с надграждането на минимъл дъбстеп естетиката от дебюта им Crooks & Lovers. Резултатът тук – по-богат и шарен (ала стара плетка на нова кука) звук, епични хитове като Made To Stray, Blood and Form и Slow, не толкова успешни колаборации с трипхопъра King Krule (в You Took Your Time и Meter, Pale, Tone) и скритите оръжия за масово денс поразяване, наречени Break Well, Lie Near (барабанù като майски дъжд, наистина) и Sullen Ground. И въобще, пролетта на Mount Kimbie младостта свърши, идва лятото на тяхната бийт зрялост.
Emika – Dva
"Do you know where the art comes from?" пита Ема Джоли в Young Minds, но ако си бил на концерта ù миналата година или пък следиш срещите ни с нея, то вече имаш ясен отговор. Всъщност вторият ù албум Dva е достатъчно откровен по въпроса – от призраците на източноевропейското минало до консумеризма на настоящето (Young Minds, Centuries, After The Fall), през girl power-а и сексизма в музиката (She Beats, Sing To Me, Searching, Sleep With My Enemies, Fight For Your Love) до любовта към пианото и класическата музика (Dem Worlds, Primary Colours, Hush) – Dva е като огледало на Ема (а както при всяка жена, промяната идва със смяна на прическата) и така здрачният ù дъб-техно-соул се оцвети с чувствени поп вокали, както самата Ема се превърна от брюнетка в блондинка. С две думи – блондистеп олé!
When Saints Go Machine – Infinity Pool
Неслучайно описахме пробивния албум Konkylie на този екстра симпатичен датски квартет като превръщане и на най-скучния ден в ода на радостта от живота. Същото важи с пълна сила и за новия, трети албум Infinity Pool, в който експресивният фронтмен Николай Мануел Вонсил и компания отново са извели формулата на перфектния баланс между машинния гъдел на електрониката и трептящия (като море при изгрев) поп за душата – Iodine, Infinity Killer, Mental Shopping Spree, Mannequin, Order, System of Unlimited Love и непривичния дует Love And Respect с хипхопъра Killer Mike плуват и се къпят в безграничния Saints басейн на хедонизма. Няма нищо гнило в Дания, има само System of Unlimited Love & Respect!
Kelpe – Fourth: The Golden Eagle
След дълго редене на живописни бийт пъзели, Кел Макюън най-сетне стартира собствения си лейбъл DRUT по най-подобаващия начин – с перфектни трак и видео (прекрасно обясняващо що е то редене на бийт пъзели) към пилотното Answered ЕР, което да зададе тон еталона за четвъртия му албум. "Полетът на златния орел" започва с ефирно и уверено глич-хоп реене в небето (с Astrolomy и Beaks of Eagles), докато не се стрелне хищнически стремглаво (със Superzero Theme, Single Stripe и Glinterlude) към поредната жертва, след което да се завърне победоносно в скалното гнездо, вдигнал гордо глава (Go Visible, Puds и Answered) в отговор на въпроса кой е господар на небето. Да, Kelpe е един от господарите в бийт висините и може да даде криле на всеки, който усети полета на инструменталния хип-хоп.
Gold Panda – Half Of Where You Live
Дебютният албум Lucky Shiner явно се оказа с пророческо заглавие за Деруин Панда, защото оттогава "звездата" му свети все по-ярко. В продължението Half Of Where You Live, Панда се впуска в един колкото лично сантиментален, толкова и парти трип около света (не за 80 дни, а за 11 трака) – игривите спомени от родната му къща в An English House минават през парти импресиите от визитата му в Южна Америка (мантроподобното Brazil), за да се превърнат в ембиънт колажи от ретро снимки на носталгията, извадени сякаш от шедьовър на съзерцателното азиатско кино (My Father in Hong Kong 1961 и Enoshima), докато не стане пределно ясно, че днес Панда обикаля света в качеството си на класен винтидж (ала Lone) есид хаус продуцент с парти багаж от образци в жанра като We Work Nights, The Most Liveable City и Flinton. Иначе казано – Have a Gold Panda трип!
Bibio – Silver Wilkinson
Лятна градина край морето, леко блърнат в сребристо залез – Стивън Уилкинсън знае как да те изпрати на релакс терапия още с ранни творения като Lover's Carvings. А в неговата актуална чилаут градина растат всякакви пъстроцветни видове – парчета като A Toute À L'Heure, Mirroring All, Look At Orion!, Raincoat и You са радост за ухото, окото и за душата след тежък работен ден в (Business Park-а, да речем), така че разтуха градината на мистър Уилкинсън те очаква като добър, стар приятел на раздумка.
Zomby – With Love
Маскираният UK bass герой Zomby сервира за всекиго по нещо (33 скицирани парчета в азбучен ред!) в третия си, двоен албум – първият диск е за феновете на дебютния Where Were U In 92 със задъхания, вокално семплиран винтидж jungle и 2-step бийт в класни образци като Memories, It's Time, Ascension, Overdose, The Things You Do и Vanishment. Вторият диск пък ще легне на сърцето на обсебените от изкривения ембиънт хип-хоп (да се чете trap) във втория албум Dedication със сенчестата красота на Soliloquy, Glass Ocean, Digital Smoke, Sunshine In November и финалното With Love. Така и феновете сити, и Zomby-то цяло и изпълнено with Love хаотична към всички.
Hyetal – Modern Worship
Вторият албум на бристолския бийт агент Дейвид Корни започва оттам, където свърши дебютния му Broadcast – експлозивно хармоничният микс от jungle, 2-step, хаус и синтпоп залива като адреналиново цунами още от първите парчета Forefathers и (особено) Playing The Game, а като добавим хипно вокалите в The City Is Ours, ето че ърбан саундтрака е готов. Новото в него е използването на гласовете на града (и на певците Алисън Гарнър и Гилъм Голд) не като вокални семпли за цвят (като в Broadcast), а като акцент, рисуващ пълнокръвна картинка – Northwest Passage, Left, Four Walls и 1000 Lights разказват съвременната драма история на самотни ърбан персонажи, които уж се стремят към близост и разбиране помежду си, а достигат само до центрофугата на дигиталните си нет връзки (Lovers и Jam The Network), докато не се превърнат в Moving Statues, симулиращи живот. Това е то, проклятието Modern Worship!
Ghostpoet – Some Say I So I Say Light
Tricky може да спи спокойно – мисията му има продължители като Обаро Ежимиве, който заяви силно присъствие с дебюта си Peanut Butter Blues And Melancholy Jam, а сега трипхоп сериала му (и афинитета към странни заглавия) продължава със Some Say I So I Say Light. Характерно накъсания Ghostpoet речитатив този път не е самотен (и как ще е след номинацията за Mercury Prize), а се лее в компанията на афробийт перкусиите на легендата Тони Алън в Plastic Bag Brain (наследник на класическото Liiines) и ефирните вокали на Люси Роуз (в хитовото Meltdown и сенчестото Dial Tones) и Гилъм Голд (в хипнотичното Dorsal Morsel), но май Обаро се чувства най-добре в соло пиано-2-step акция като в Them Waters, Sloth Trot, Msi Musmid и особено в перфектния финал Comatose – Karma-Ghostpoet-Coma е ситуацията!
CLOSE – Getting Closer
Ако дебютният албум на кросоувър хаус финягата Уил Сол (под името CLOSE) беше летен коктейл, щеше да се казва ягодово дайкири. Хем лек като морски бриз, хем олюляващ като хамак, всичко в него те приближава към залез край отливно плискащите вълни на морето – от дъб хипнотичните Born In A Rolling Barrel (с реге мантрите на класика Tikiman) и My Way (с Джо Дюки, меденият глас на Fat Freddy's Drop в ремикс от Tanner Ross & Slow Hands), през соул великолепието Wallflower с класните вокали на Fink (записвал със Сол и за първия му албум Space Between), до инструментали ала Jazzanova (Time Fades, Future Love, Inside) и дийп хаус хитовете Beam Me Up и I Died 1000 Times (и двата галещи с гласа на певицата Шарлийн Сорая в компанията на гост-бийт артисти като Scuba и October), които чакат момента да се превърнат в ремикс саундтрака на лятото. Уил Сол пък може да почака соло продукцията му да бъде една идея по-сlose до класата му на мастер диджей и лейбъл селектор на таланти.
Disclosure – Settle
Двамата невръстни (Гай на 22 и Хауърд на 19 години) братя Лоурънс се изстреляха в hype орбита с парчета като What's In Your Head и онзи Running ремикс за Jessie Ware и ето, че след една година як маркетинг натиск вече са готови с дебютен албум, който да катери поп чартове по изпитаната Disclosure формула – хитови соул и поп вокалисти (Джейми Уун, Джеси Уеър, AlunaGeorge, Ед Макфърлейн, London Grammar...) + винтидж бийт, флиртуващ с UK хаус, геридж и диско саунд. Settle е толкова албум, колкото и компилация от поотделно силни чарт сингли като January, Defeated No More, You & Me, Help Me Lose My Mind, White Noise и Latch (които си просят точния хит ремикс), в компанията на вокално семплирани попадения като Grab Her! и When a Fire Starts to Burn. Да, братята Лоурънс подпалиха поп класациите, но само може да им пожелаем да са тук и когато навършат възрастта, равняваща се на присъствието на електронната сцена на братята Сендисън (a.k.a ВОС), например.
Queens Of The Stone Age – ... Like Clockwork
Виц на деня – Елтън Джон звъни на Джош Хом и го пита:"Знаеш ли какво им липсва на Queens Of The Stone Age? Една истинска Queen!" – и ето ти го Елтън зад пианото и пеещ беквокали в епичното Fairweather Friends, в компанията на стари Джош дружки като Трент Резнър, екс-Queens членовете Ник Оливери и Марк Ланеган, и Дейв Грол зад барабаните. Всъщност целият шести Queens албум прилича на джем сешън между стари авери, дошли на гости в къщата на Джош, за да разцъкат забравени лафове, спомени и да върнат липсващия груув и блус в съвременния рок. И успяват – парчета като Keep Your Eyes Peeled, If I Had a Tail, My God Is the Sun, Kalopsia, Fairweather Friends, Smooth Sailing и I Appear Missing удрят като рок бомба с часовников механизъм, която (в компанията на хорър аниме филм, визуализиращ албума) да избухне на точното място, в точното време. Точно... Like Clockwork.
Daft Punk – Random Access Memories
Помните ли Дейвид, детето-андроид от филма Изкуствен интелект, което мечтаеше да бъде обичано като "живо" момче от своите "родители"? Е, "андроидите" Тома и Ги-Манюел явно имат добра RAM памет, защото преразказват тази история в поредния си мега мюзикъл (като предишните Daft филми Electroma, D.A.F.T и Interstella 5555), но във версия на замаскиран трибют към техните "родители"(70-те и 80-те години) в музиката. Мюзикълът започва с "раждането" на андроида и неговата мечта (Give Life Back to Music, Giorgio by Moroder) минава през самоозсъзнаването (Within, Instant Crush и Touch), перипетиите с андроида-жиголо Джо (Lose Yourself To Dance и Get Lucky) и срещата със своя "създател" (Beyond и Motherboard) до превръщането му в "живо" момче (Fragments of Time, Doin' It Right и Contact). Боксофисът е мега обилен, "родителите" (Джорджо Мородер и Найл Роджърс) изживяват Ренесанс, а андроидите-момчета-after all отпрашват с новата си играчка (болид от Formula 1) и личен RAM ремикс пакет под шлем към кич драматичния Daftywood залез.