"Tell me a tale that always was, Sing me a song that I'll always be in, Tell me a story that I can read, Tell me a story that I believe" лее глас и струни като лятна омара Майкъл Киванука на главната Summer Well 2013 сцена, а тялото и съзнанието ти лека-полека се отпускат и разтапят във фестивалната безтегловност наоколо, изпарявайки спомените от няколкостотин километровия трип под непрощаващото августовско слънце до Букурещ, търсенето на хостела (с името Wonderland, ти да видиш), буса до Буфтея и парка Щирбей – (някога) лятна резиденция на румънската кралица Мария и (днес) дом на Summer Well фестивала.
Събота късен следобед е и усещането, че си на уикенд пикник разходка в някой тучен британски парк се засилва колкото от реещите се последни акорди от хитовете на Юджийн Макгинес (като Lion, Shotgun и съвсем прясното Fairlight), толкова и от разминаването с облечени (шарено, но еднотипно) ала бритпоп фест униформа слънчева младеж. Не, не си в Румъния... или поне не тази Румъния, която познаваш от едноетажните къщи с разноцветни покриви н типичните дъсчени огради (каквито има в изобилие в Буфтея), не и тази Румъния на Чаушеску със соц панелки и мегаломански дворци, палати и булеварди... тази Румъния свършва до входовете на парка Щирбей с проверяващите безцеремонно до кости охранители на феста Summer Well. Оттам започва Румъния на кралица Мария Единбургска. Неслучайно, когато посещава Парижката мирна конференция след края на Първата световна война с цел Румъния да получи Трансилвания, Бесарабия, Буковина и Банат след войната, кралица Мария заявява: "Румъния се нуждае от лице и аз ще бъда това лице." Summer Well е наследника на това "лице" – пренесени от Острова традиции и стил на живот, бритпоп в изобилие, лек парк-аристократизъм с параклис, китно езеро със семейство бели лебеди и един черен (за цвят и драматизъм ала Лебедово езеро), летящи балони с кош и...
Michael Kiwanuka © фотография MIR
Слънцето вече залязваше над лебедовото езеро, когато Майкъл Киванука се качи на сцената, за да даде перфектното начало на нашата Summer Well Tale. Соул глас мечта, величествен и нежен като самия залез, реди едно след друго Tell Me A Tale, I'm Getting Ready, Bones, Always Waiting, Home Again и бонус кавър на Джими Хендрикс, а идеята да замениш августовското море за румънски бритпоп парк вече изглежда толкова брилянтна, колкото решението на организаторите да заменят отпадналите от лайнъпа в последните дни преди феста AlunaGeorge и The Courteeners с Майкъл Киванука и Glasvegas. Всъщност сънародниците на кралица Мария Единбургска, шотландският инди-електропоп квартет Glasvegas, трябваше да свирят още миналата година на Summer Well, но дъждът и вятърът отмениха не само тяхното участие, но и целия втори ден на феста, барабар с гранде реюниън завръщането на The Stone Roses. Е, тази година Summer Well каръка бе счупен и Glasvegas не само, че направиха очаквания си дебют, но и вместо подгласниците от ВВС Sound of 2013, AlunaGeorge, фестърите получиха победителя от ВВС Sound of 2012, а именно Майкъл Киванука. Перфектно. Оставаше и баш сюрприз гиг на Stone Roses да ни отвъртят... но да не ставаме нагли.
Glasvegas © фотография MIR
Иначе Glasvegas се оказаха доста шумна (или поне озвучителите бяха издънили ненужно звука) и доста електро за бритпоп банда – в унисон със заглавието на третия им албум (който излиза през септември) Later...When the TV Turns to Static, на огромна видеостена зад тях се лееше дигитална винтидж визия на фона на стари хитове като Geraldine и очертаващите се като нови фаворити Youngblood, If, Neon Bedroom и I'd Rather Be Dead (Than Be With You). Мощно, доста еднообразно откъм комбината вокали+мелодия, но пък зрелищно и абсолютно подгряващо за основната атракция на вечерта, че и на целия фест.
The XX © фотография MIR
"My heart is beating in a different way" – сърцетупът на целия фест наистина се промени, когато Джейми, Роми и Оливър изплуваха на сцената, както луната плуваше всред облаци по катраненото нощно небе. Ясно бе, че The XX са причината третото издание на Summer Well да бъде тотално разпродадено. Ясно бе, че The XX са причината тази година да се отбележи най-мощното българско присъствие от всички издания на феста. Само не стана ясно, дали защото Майкъл Киванука пееше преди час Home Again, или защото част от българската агитка искаше да се чувства наистина като у дома си, та започна скандирания "Оставка! Оставка!" (малко преди ХХ да открият с Try) за потрес и недоумение на морето от небългари на феста.
Никой, обаче, не искаше оставка от Джейми, Роми и Оливър, и как иначе – плуващи сред лазерни вълни, облаци, блицове и емблематичните хиксове, Роми и Оливър шепнеха своите характерни меланхоле разговори, като любовници, които си довършват изреченията, като деня и нощта, които жадуват перфектното сливане, докато, над тях, Джейми от своя бийт Олимп пиедестал реди хаоса от МРС импровизации и ремикс аранжименти в ХХ вселената. А тя е необятна, като турнето им за втория албум Coexist, което се разпростря на почти всички континенти. Този нечовешки график, естествено, ги превръща в концерт машини, които си позволяват лирични отклонения от обичайния сетлист само на организираните от тях Night + Day фестивали със специални бонус гости и кавъри на хаус класики, например, но дори и стандартен ХХ гиг (като този на Summer Well) може да накара сърцето ти да бие тотално "in a different way".
И ако кралица Мария е искала нейното сърце да бъде погребано в построения от нея дворец в Балчик (след връщането на Добруджа на България сърцето ù е преместено в Румъния), то много български сърца останаха на тази Summer Well поляна край езерото с лебедите в очакване на нов Reunion с The XX. А такъв Reunion може да се случи и в България, кой знае, защото както се пее: "Did I see you see me (Never not ever) in a new light?"
The XX © фотография MIR
Иначе всеки път когато отидеш в Букурещ, може да го видиш в нова светлина. It Starts and Ends with You както пееха обиграните бритпоп лисици Suede във втория Summer Well ден. Всичко наистина започва и завършва в твоята глава, с нагласата, с която тръгваш, с местата, през които минаваш, с емоциите, които изпитваш... Особено щом става дума за град, голям поне колкото Букурещ и типичните за всяка такава столица по света екзистенц контрасти – мегамонументалните дворци, музеи и проекти от ерата Чаушеску съжителстват в центъра на града с ромски гета от къщи без стени, пълни с щъкащи до полунощ голи и сополиви деца, подплясквани от кресливите им (също толкова голи) родители; великолепни барок и сецесион къщи, музеи, резиденции в най-туристическите райони в съседство с полуразрушени къщи с живописни тераски, на които потни образи от филм на Кустурица пляскат табла над главите на пиещи, плюскащи и цъкащи от кеф (че са видели "шареното" на живота) туристи; лъскави ламборгинита издухват очукани ретро дачии на пътя...
It Starts and Ends with You, особено когато трипът ти започне от хостел с името Wonderland (приличащ досущ на заешката дупка на Алиса), в който стаите са по-малки от баните, леглата по-къси от тялото ти и въобще нищо не е по мярка, освен отвеяния (като Шапкаря) персонал, и всичко завърши в китен алангле парк, служил навремето за любовно лятно гнезденце на румънската кралица Мария Единбургска, а днес за обяснение в любов на румънците към всичко бритпоп и модно.
The Vaccines © фотография MIR
Парти зверовете The Vaccines наистина се радваха на всенародна румънска любов (заслужена за барабаниста им, който беше точен и неуморен като дръм машина) – явно бяха предизвикали фурор при първото им Summer Well участие миналата година, докато ние бавно и методично превръщахме втория фестивален ден в лежерен парти пикник сред природата. Бритпоп сензациите Spector и Everything Everything озвучаваха приятно и ненатрапчиво турнето ни около лебедовото езеро, с хамаците, декоративния къмпинг, киното на открито (хванахме филм за Елвис Пресли), 3D пърформанс танците на японската формация ENRA и чилаут баровете (само в тях имаше алкохол и лед), докато изучавахме ефекта от комбинацията на йегермайстер с редбул, куба либре и летене с балон с кош. Румънски псувни не научихме (демек не отнесохме), само разбрахме, че за всички промоутъри на феста е от особено значение дали живееш постоянно в Румъния, за да ти предложат да спечелиш нещо от каква да е игра – криворазбран шовинизъм или поредната неразбираема (но приятна) за нас румънска традиция като продаването на билети за двама/двойка за повечето транспортни услуги.
Suede © фотография MIR
Така или иначе, It Starts and Ends with You пееха вече Брет Андерсън и компания. Бритпопът нито започва, нито свършва със Suede, но мистър Андерсън доказа, че е в зверски добра парти форма от миналогодишното концертно завръщане, а новият им албум нашепва, че Suede ще са in fashion поне още за една петилетка. Фестивалите също нито започват, нито свършват със Summer Well, но поне още няколко години той ще бъде in fashion кокетен фестивал в региона, защото вместо да наблъскват пространството с множество миш-маш сцени, които да се заглушават една друга, организаторите разпределят умело средства и усилия между премерен, профилиран и актуален лайнъп в комбинация с добре замислени и оформени лаундж зони, които да създават както комфорт на фестърите, така и да радват окото като мапинг инсталацията на една от сградите, ползвани някога за лятна резиденция от кралица Мария.
И така, докато се изнасяме към изходите и финала на феста, някак естествено в съзнанието изплуват думите на същата тази кралица Мария Единбургска, които (дори казани след Първата световна война) лепват идеално за Summer Well слоган: "Румъния се нуждае от лице и аз ще бъда това лице."
А за нас парчето на Interpol, което дава името на феста, вече звучи така: "I said It looks like We Summered Well... "
