#Tweet Джубокс – лятото е #underdestruction за всички #idmghosts и #everydayrobots, които виждат света в #blue, но #еспрesso, #diskomiks и #loveapparatus има за всички от сърцe, докато накрая #само любовниците останат живи...
KiNK – Under Destruction
"Ние сме машините, Вие сте машините" - може и така да се обобщи @KiNK класиката #V Zavoda, защото ако доста неща се промениха оттогава, то обсесията му към машините и аналоговия джемсешън остана неизменна и незаменима (както самият Страхил Велчев идеално описа архитектурата на дебютния си албум) – затова, ако позвъните (да, и звънец има) на първия етаж на неговия ретро-футуристичен блок, ще ви отвори наелектризирана #Dama (вдигаща летвата високо за всичко, което @KiNK и @Rachel Row някога са правили или ще правят заедно). На следващите етажи попадате в класическата IDM зона ала @Orbital (#Teleport, #Vodolaz и #Summa Technologiae) и ала @Aphex Twin (#Tok и #Kakavida), които съжителстват в такава тотална хармония с олдскул есид хауса и детройт техното на #Sintezator, #Povreda, #Melodia и #Source Of Uncertainty, че основният закон на @KiNK бийт деструктивизма ("да разрушиш Музиката на съставните ѝ части, за да изградиш нещо ново") се превръща в нещо като... най-добрият, изпипан и хомогенен български техно албум евър... Останалото е... наследство от хиляди (попаднали #Under Destruction) саундсистеми по света и у нас.
William Onyeabor – What?!
Кой е Уилям Ониабор е въпрос с много отговори, с цял филм, който се опита да разплете мистерията... За едни той е просто #Fantastic Man с 8 самиздат албума от неговия лейбъл @Wilfilms, за други е #Atomic Bomb-а, взривил нигерийския електрофънк в края на 70-те и напълно загърбил музикалното си минало днес, а за трети е неизчерпаем афробийт извор на вдъхновение – последните забъркват тук калейдоскопичен ремикс/кавър трибют на неговото наследство, а парчета като #Atomic Bomb, #Body And Soul, #Good Name, #Heaven And Hell и #Why Go To War? са напълно преобразени в ръцете на вещи в занаята като @Hot Chip, @Joakim, @JD Twitch, @Javelin и @Daphni а.к.а @Caribou (с добре познатото #YeYe) до достигане на #Something You Will Never Forget...
Kidkanevil – My Little Ghost
Призракът на Япония винаги е обгръщал душата на британския бийт агент Джерард Робъртс (да не забравяме и общия @Kidsuke проект с Дайсуке Танабе) – последното му творение озвучава живописно едно лято прекарано в Токио и страстта му по всичко аниме японско (ала перфектните #Inakunaru, #Keroro Dub и #Earth To G San), но тракове като #Dimension Bomb и ювелирните колаборации с вокалистката @Cuushe в #Butterfly/Satellite и #All Is Not Lost (равняващи се по брилянтната му продукция в @Stateless албума #Matilda) отхвърлят обвиненията в обсесивен японизъм, така че накрая #Tales Of Moonlight And Rain някак прекрасно да обобщи целия албум и да опише това микро гличбийт съвършенство.
Damon Albarn – Everyday Robots
"When You're Lonely Press Play..." – да, първият солов албум (за цели 25 години кариера) на Деймън Олбърн наистина е за онези моменти, обвити в лепкавата меланхолия на майския дъжд, когато правиш равносметка на живота или търсиш летен план за бягство от непосилната лекота на битието – получава се нещо като личен дневник (#Hollow Ponds), изпъстрен с комиксов, ироничен ала @Gorillaz реализъм (чудните #Everyday Robots, #Lonely Press Play, #Mr Tembo) и @Blur призраци на спомените (болезнено интимните #You & Me, #The Selfish Giant, #Photographs (You're Taking Now) и #Heavy Seas Of Love), като всичко това е видяно през очите на един човек, живеещ за мига (на Музиката) in the process of getting old...
Prins Thomas – III
Томас Хермансен, третият от норвежката света спейс диско троица (наред с Тод Терйе и Линдстрьом) е (може би) и най-неуморният – хем ще отпразнува юбилея на лейбъла си с двойната микс компилация #10 Years of Full Pupp, хем вади третия си (най-добър досега) албум. В #III има всичко – психеделични оди (#Luftspeiling, #2000 Lysår fra Morellveien и #Oase), спейс диско буги ала #Åpne Slusa, #Enmannsrock, #Arabisk Natt, #Labyrint, #Kavaler и #Trans (последните три издайнически нашепват, че Томас дели студиото си с Терйе), така, че накрая спокойно може да се обръщате към него с #Hans Majestet или в превод – Негово Величество, Принца!
Little Dragon – Nabuma Rubberband
От @SBTRKT през @DJ Shadow до @Big Boi, колаборациите в последните години на кадифе певицата Юкими Нагано са толкова еклектични и ударни, колкото и музиката ѝ с първата (и вечна) любов, шведската ѝ задруга с момчетата от @Little Dragon – четвъртият им албум звучи доста по-аренби поп наплетен (#Cat Rider, #Pretty Girls, #Pink Cloud и #Let Go) от брилянтния #Ritual Union, но и броукън Dragon есенцията се е запазила в #Klapp Klapp, #Killing Me и #Paris, така че да усетиш сладостта на летните нощи.
tUnE-yArDs – Nikki Nack
Следите на миналото винаги остават – щурата Мерил Гарбъс прекрасно знае това и като профи кукловод (да, именно това е работила навремето, интерлюдията #Why Do We Dine on the Tots? идва за справка) така вещо дърпа конците на всевъзможни бийт плетки и влияния, че неортодоксални инди денс оди като #Water Fountain, #Real Thing, #Hey Life, #Sink-O, #Wait for a Minute и #Manchild се превръщат в най-свежото, неочаквано, шарено (почти цирково-карнавално) и възпитателно поп представление, което ще ви заиграе тази пролет.
The Black Keys – Turn Blue
Когато схемата работи няма нужда от смяна на играчите – след блус рок класиката #El Camino, пътят на Дан Ауербах и Патрик Карни е така осеян с Грами-та и слава, че нямаше как в осмия си албум да не се доверят отново на продуцент мастера @Danger Mouse. Разликата сега е, че по време на записите Дан се разделя с жена си, което (логично) води до осъзнаване тежестта на любовта (страхотно откриващото #Weight of Love), на сублимиралата тъга (#Turn Blue), на равносметките (#Year in Review) до достигане на преобразяването (#Gotta Get Away, #It's Up to You Now, #10 Lovers и #Waiting on Words) за нов #In Our Prime живот – аха, за всяко нещо си има "Blue Key" в тоз живот.
Brian Eno & Karl Hyde – Someday World
И Брайън Ино, и Карл Хайд обичат колаборациите (освен с Хайд, от началото на годината, Ино завъртя комбо и с Деймън Олбърн, и с Оуен Палет), а и пазят в архива общото #Bebop Hurry – затова, без бързане, без натягане, по someday олдскул методика (в студиото, а не през нета) се събират, за да... се позабавляват – парчета като #The Satellites, #Daddy's Car, #Witness, #Mother of a Dog, #Who Rings the Bell и #When I Built This World нямат за цел да доказват нещо или да правят референции към музиката на Ино или на @Underworld (в лицето на Хайд), а просто да пренесат синтфънк забавата и в твоята глава, твоите крака...
Plaid – Reachy Prints
Анди Търнър и Ед Хендли си знаят работата – в осмия Plaid албум класическите IDM благини се леят толкова обилно и от сърце, че композиции като #OH, #Hawkmoth, #Wallet, #Matin Lunaire, #Ropen и #Tether сякаш тържествено празнуват завръщането (и 25 години Plaid съществуване) на близък приятел, с когото винаги има какво да си кажете и който никога няма да ви разочарова – #Home, Sweet IDM Home!
Sylvan Esso – Sylvan Esso
Няма нищо случайно както в природата, така и в музиката – "случайната" среща между певицата Амилия Мийт и басиста/продуцент Ник Санборн неслучайно ражда нещо красиво, също като сливането на двама влюбени, които взаимно си довършват фразите – от най-доброто сутрешно #Coffee, през всички малки ритуали (непонятни за другите), които всяка двойка върши с лекота и интимност в #Hey Mami, #Could I Be, #Dress, #H.S.K.T до пълното сливане в #Wolf и #Play It Right (от която датира срещата им), всичко в техния @Sylvan Esso дом звучи в пълна хармония и обещава страстно инди денс бъдеще.
Heterotic – Weird Drift
Явно бракът между Майк Парадинас (босът на вечно прогресивния @Planet Mu лейбъл) и Лара Рикс-Мартин върви по мед и бийт, защото след миналогодишния #Love & Devotion албум вече са готови с нов бийт романс за трима (заменили за добро вокалиста @Gravenhurst с франсето Матйо Льо Бер а.к.а @Vezelay) – трипхоп еротика се лее из ведро в #Rain, #Boxes, #Lumber, дъб ембиънт флиртове цъфтят в нощта на #Sultana, #Foghorn, #Amniotic... докато накрая само любовниците остават живи.
Jesse Boykins III – Love Apparatus
#"We are The Reawakening of The Romantic Movement, We Live to Fight for Love" е красноречивия манифест, с който завършва хита #The Perfect Blues на фючър соул славея Джеси Бойкинс, така че във втория си албум (или трети, ако броим #Zulu Guru комбината с @Melo-X) няма как да изневери на романтичния си модус операнди – продуцираните от @Machinedrum геридж бийтове се сливат перфектно с глас кадифето на Джеси в #Show Me Who You Are, #B4 The Night Is Thru, #Tell Me, #Live In Me, #4 Ever No More и #Plain, за да завъртят страстен любовен танц, който трае повече от летен флирт за една нощ – #Make Believe в #Love Apparatus-а на Джеси.
Fatima Al Qadiri – Asiatisch
Шиниъд О'Конър класиката #Nothing Compares 2 U, изпълнена на мандарин (разтапящото #Shanzai), стереотип интерпретации на образа на Китай през концепт призмата на микрожанра #sinogrime – всичко това може да се случи само в дебютния албум на кувейтката Фатима Ал Кадири и само в глобализирания свят, създаден сякаш специално за "дигитални" деца като Фатима, която навремето претвори кошмара си от Саддам инвазията в Кувейт в бийт стилистиката на играта #Desert Strike. Само, че Фатима никога не е била в Китай и тук концептуално сънува Китай – не съвсем онзи, древния с митовете и легендите (#Forbidden City, #Loading Beijing и Шаолин/Wu-Tang намигването #Wudang), нито онзи на икономическия бум (#Shanghai Freeway и да, същият град #Shenzhen от обложката на @KiNK албума) или пък онзи на #sinogrime активисти като @Slackk (#Szechuan, #Hainan Island и #Dragon Tattoo) – просто сънува своята #Nothing Compares 2 Fake идея за Китай.
