В седмичния ни калейдоскоп джубокс се въртят:..
Robot Koch – Tsuki
Кой? – Роберт Кох, берлински бийтмейкър, чийто сайт Robots Don't Sleep го описва най-добре – Like Motown with Lasers.
Какво? – нощен трип по Monkeyland Drive... или какво се случва, когато берлински мастер на бас(и)техно здрача се мести под жежкото калифорнийско слънце на Ел Ей – тракове, които се плъзгат по сюрреалната ала Дейвид Линч действителност като Night Drive и Every Motion (и двете с калифорниеца Schwarzmodul), докато Let Me, Erase, September (с куп нови, свежи агент-колаборатори като Born In Flamez, May, Curtain Blue) и бонус бижуто Waking Hour посрещат и изпращат изгрева/залеза край океана.
Кога? – на ръба на зоната на здрача, точно като акордите на Night Drive, посрещащи залеза на Мълхоланд драйв.
Защо? – неслучайно гилдията на немските композитори обяви Robot Koch за най-добрия електронен продуцент в Германия за изминалата година, нали?
Beat Spacek – Modern Streets
Кой? – Стив Уайт, брат на Дарън Уайт (по-известен като dBridge) и заслужил бийт ветеран от ретро-футуристичната комбина Africa Hitech с Марк Причърд.
Какво? – една бийт одисея в Лондон през 2015... или в миникосмоса на вселената, наречена Beat Spacek – там, където пост-пънк (I Wanna Know), афробийт (Tonight), дъб (There Is A Love и If You Are My Chalice), бийтс (Gotta Get Some Music), електропоп (Inflight Wave и I Want You), броукън бийт (Modern Streets и Back To School) и фючър соул (Alone In Da Sun и Compact N Sleep) се сливат и взаимодействат (като различните райони на Лондон) до достигане на всеобща бийт теория за ърбан физиката на любовта.
Кога? – "There Is A Love, You Can Find It Anyway That You Go" както пее Стив Уайт, така че нека не държим само D'Angelo отговорен за моментите на прираст на населението.
Защо? – във Вселената на всеки един от нас има запазено място за бийт теория на физиката на любовта.
Sherwood & Pinch – Late Night Endless
Кой? – Ейдриън Шерууд и Роб Елис (а.к.а Pinch), двама бийт пророци с обща дъб мисия в живота.
Какво? – дъб нощ без начало и без край – всъщност началото идва с едно Tectonic соаре (лейбълът на Роб, който кани Ейдриън за шоукейс) във Fabric, за да премине взаимната симпатия между двамата в общ лайв проект, а първите записи като ударните Music Killer, Gimme Some More (Tight Like That) и Africa 138 не се превърнат в Precinct Of Sound, Wild Birds, Different Eyes, Stand Strong и Run Them Away, които да разкажат спиритуално клубната философия и история, основана на дъб митологията.
Кога? – заглавието е достатъчно красноречиво, нали..
.
Защо? – нищо не може да се сравни с дъб сърцетупа на нощта.
Vakula – А Voyage To Arcturus
Кой? – Михайло Витик, украински борец за мир и за неортодоксален дийп хаус във Вселената.
Какво? – психеделичен синт трип по следите на философския сай-фай роман Пътуване към Арктурус на шотландеца Дейвид Линдзи – всяко от парчетата (19 hours Prior To Arcturus, Maskull's First Day On Tormance, Joiwind, The Wombflash Forest, Liquid Opal, Sullenbode, Muspel...) носи името на глава от книгата, в която главният герой Маскул се лута между доброто и злото на измислената планета Торманс (намираща се в съзвездието на четвъртата по яркост звезда на небосклона, а именно Арктурус) в притчово търсене на смисъла на живота. Като всеки човек на планетата Земя.
Кога? – идеален саундтрак за моментите, в които си казваш, че Всичко е изгубено – явно такава е била и асоциацията на Михайло, докато миналата година светът рухваше пред очите му в Киев, а нонстоп блог постовете му и този албум са реакцията на случващото се в Украйна и по света.
Защо? – изкуството може и да не спаси света (или поне да спре войните в него), но винаги може да покаже светлина в тунела... поне там, където огрява Арктурус.
Björk – Vulnicura
Кой? – Ледената кралица на авангард попа в компанията на мистичния бийт звяр Xen (познат като Arca) в търсене на изгубената любов.
Какво? – реквием за една Любов... или "I better document this", изплаква Бьорк в Stonemilker, докато реди, като пъзел, хрониката на една предизвестена любовна смърт (а.к.а раздялата с визуалния артист Матю Барни) – от спомените за най-съкровените, интимни моменти (History of Touches и Atom Dance), през обвиненията (Black Lake и Lionsong) до мига, в който All is NOT Full of Love.
Кога? – саундтрак терапия за моментите, в които ближеш/лекуваш рани (каквото точно значи латинското име на албума) от поредната Раздяла.
Защо? – Раздялата е също толкова важна, колкото срещата с Любовта, а сублимирането на това усещане е достойно за emotional respect.
Tropics – Rapture
Кой? – Крис Уорд, британски бард на електроакустиката
.
Какво? – поезия на битието под индигото на актуални електро-романтици като Майк Милош и Sohn – да, парчета като Rapture, Blame, Indigo, Kwiat и Home & Consonance звучат като джемсешън между гореизброените трима, а Крис освен, че владее глас-кадифе, куп инструменти и литературата (да, Torrents of Spring е взаимствано от заглавието на едноименния роман на Хемингуей), но умее и да рисува пъстрата картина на живота с минимал естетиката на House of Leaves.
Кога? – сутрин за влизане в кондиция, на обед за добро храносмилане и убиване на стреса, а вечер... It's so quiet, quiet without you, както пее Уорд.
Защо? – е, как иначе непосилно леко да ни звучи битието?
