Най-снежното и най-еклектично издание на фестивала Horizon досега, наистина превърна клубовете в Банско в сцена на изобилие от адреналинови лайв и диджей изпълнения от KiNK, Moodymann, Egyptian Lover, Ben UFO, Pearson Sound, Move D и мнооого други артисти, но това, което го отличава от другите фестивали на родна земя (и се превръща в негова запазена марка) е планинската сцена в лоното на зимния Пирин – снежно-идилично място (тази година сгушено точно до пистата, на няколкостотин метра под Чалин валог, известно като Mountain Creek а.к.а Колибата), перфектно както за бордъркрос емоции, така и за меломански страсти – такива имаше доволно и тази година, затова моментът е идеален за среща с хората, отговорни за най-силните ни спомени от Mountain Creek, а именно Fatima & The Eglo Live Band...
Зимна мъгла пълзи по склоновете под Чалин валог, в ритъм с тихо, но упорито сипещия се сняг, когато Fatima и нейния шарен The Eglo Live Band се появяват на Mountain Creek сцената, загърнати кой в стилно пончо (Фатима), кой в одеяла с южноамерикански мотиви (бендът наистина се бе опаковал като че да се казваше The Igloo Live Band:), сякаш току-що завърнали се от тропикана трип и запазили в багажа си слънчево настроение, заразителни усмивки и екзотични ритъм страсти, с които да борят неочаквания (за тях) пирински студ и снегопад. "Свирили сме в жега, в дъжд... но никога всред такъв сняг" усмихва се широко Фатима, "... но е готино, наистина красиво... мисля, че ще го запомня..." блесват в съгласие златния ѝ зъб, пръстените във формата на слънца, свежозелените ѝ обеци и красиво оплетените (ала принцеса Лея от Перу) кокове.
Fatima © фотография MIR
Започват с Do Better и наистина Mountain Creek атмосферата става само от добра по-добра, а когато зазвучават първите грууви акорди на Ridin Round (Sky High) вече е сигурно, че са донесли слънцето с багажа си – "Обичам слънцето на Ел Ей" неслучайно обясняваше преди това Фатима, "Обичам да пътувам и записах албума между Лондон и Лос Анджелис, където записите в студиото с Computer Jay, Shafiq Husayn, Scoop De Ville, Knxwledge и Oh No бяха наистина страшно забавни. Останалата част от албума записах в Лондон с Floating Points и Flako, с които се усещаме адски добре..."
Усещат се, естествено, то си личи и от целия Yellow Memories албум, затова и я питам дали създаването на дебюта ѝ може да се опише с първите редове на La Neta, в които пее "Standing on the edge of something also very beautiful" – "Да, такова беше усещането, но не през цялото време", разказва през смях Фатима... "Всъщност, когато написах тази строфа нямах предвид създаването на албума... просто си мислех за мястото ни във вселената, в живота като цяло... Естествено, когато записваш албум не всичко е цветя и рози, има си възходи и падения... Постоянна борба си е, един дълъг процес, който се опитваш да превърнеш в нещо, от което ще си доволен накрая... Отнема време да разбереш какво точно искаш, но веднъж открил това, което винаги си търсил... да, тогава определено идва красотата".
Circle, Biggest Joke Of All, Sun Star Solar и Talk се леят на фона на сипещия се по здрач сняг и наистина е красиво, а мелодичното свирукане с уста в Underwater създава такова усещане за лекота, сякаш се рееш над склоновете на планината, че се питаш за какви възходи, падения и борби говореше Фатима при записването на албума. "Възходът е когато всичко сработва и се получава от раз и усещаш, че вървиш по пътя, по който си искал... да работиш със страхотни музиканти и продуценти... Наистина се забавлявах с процеса на създаването на албума... не само с колаборациите, но и с работата по снимките за артуърка на албума... все едно събираш отделните парчета от мозайката... усещаш особено доволство накрая."
"Паденията свързвам най-често с липсата на вдъхновение... все пак, никой не е машина за идеи... а особено хубавите идеи не идват всеки ден... Най-големите изпитания за мен са моментите на пълен блокаж и зацикляне, когато не знам за какво да пиша... Не обичам да позирам и да се преструвам в музиката... мисля, че всичко трябва да бъде органично и натурално, затова когато нещо се случи и ме докосне по някакъв начин, тогава пиша за него. Все пак, става дума за соулфул музика – може да има различни елементи и стилистика, може да бъде хип-хоп, брейк бийтове или просто пиано и глас, но в крайна сметка всичко това, което правя е соул музика, музика от и за душата"...
Fatima @ Horizon Festival 2015 © фотография MIR
Да, душата, която има дом и семейство като в Gave Me My Name и Family, така че нямаше как да не я попитаме дали усеща Eglo Records като свое семейство – "Страхотно е, че имам приятели като тях. Не знам как да го опиша... с тях не се чувствам като в семейство, но определено е като група от добри приятели, с които споделяте обща визия и разбирания и за музиката, и за живота... Нещо като комуна, като общност..."споделя Фатима, за да може когато я питаме кое е най-важното нещо в такова семейство, тя с широка усмивка да отвърне "Във всяко семейство най-важното нещо е... Любовта."
Да, към края на концерта на Fatima и The Eglo Live Band, над Mountain Creek, цареше всеобща мир и любов, както и време за bounce с финалното парче Black Dough – момент, който напомни за продуцента му Flako, който го изпълни на планинската сцена миналата година; момент, който нашепва, че на фестивала Horizon има приемственост, последователност и начини да преоткриваш мира и любовта на всяко издание.
Fatima & The Eglo Live Band @ Horizon Festival 2015 © фотография MIR
