Обратното броене до DREI, третият албум на Emika, започна и след видеопремиерата на първия сингъл от него My Heart Bleeds Melody, сега Ема Джоли ни разказва искрено и лично за битките за бийт независимост, които стоят зад DREI, продуциран и записан еднолично от Ема или иначе казано: Battles... each one I win... still losing the war...
Нов лейбъл Emika Records, вече с два нови албума през 2015... По всичко изглежда, че Emika е преродена и под пара... харесваш ли тази "нова Emika" и състоянието на духа, в което си в момента?
Да, освободих се от толкова много окови. Сега единствените граници пред мен са тези на моята креативност... А тя винаги може да бъде провокирана отново и отново.
"Battles... each one I win... still losing the war" – коя е тази война и тези битки, за които пееш в откриващото Battles?
Да се бориш срещу неравенството. Не е лесно да си музикален продуцент в тялото на жена. Имам усещането, че печеля това, което искам, но самата война... заклетата представа, че продуцентите са мъже... затова и така трансформирах вокалите си в първата част на парчето Miracles, че да звучат като мъжки... Това е война, която е предопределено да загубя, освен ако повече жени не се включат в борбата за промяна и не започнат да се конкурират с мъжете на бизнес ниво. А музиката е бизнес и повечето жени, опасявам се, не са допуснати до тази страна на играта.
Вторият албум се казваше DVA, третият е DREI, как една цифра може да обхване емоцията на цял албум... и ако DVA подсказваше чешките ти корени, то по какъв начин DREI е свързан тематично с Берлин?
DREI говори от гледната точка на Берлин, с неговата сложна история и желанието му да бъде и да остане либерална и свободна столица. Една цифра и един език могат да обобщят много неща... не толкова емоциите, колкото гледните точки и разказването на истории.
Има ли песен от DREI, с която особено се гордееш? Защо, каква е нейната история?
What's The Cure е такава песен, защото "I'm insecure", както се пее в нея, а успях да споделя тази много лична част от себе си със своята публика. Много лесно е да описваш фантазии, а адски трудно е да бъдеш искрен.
Ако перифразираме тази песен, то What's The Cure за електронната музика днес, какво те провокира в нея?
Ellen Alien, Nina Kraviz и FKA Twigs.
Напоследък еклектиката ти е втора природа... започна да се изявяваш като DJ, издаде пиано албум, свириш на китара в парчета като Without Expression и подготвяш симфония за 70-членен оркестър... Дали тази еклектика не влияе зле на вече изграден и познат стил като твоя?
Музиката не е въпрос на стилове и жанрове, а е въпрос на себеизразяване. Да, имам свой характерен стил, който изграждам и усъвършенствам вече 15 години, но и не искам да се изразявам с една идея и в един жанр през целия си живот.
Какво е Независимостта за теб? В предишните ни интервюта си казвала, че лейбълът ти е осигурявал креативна свобода, така че да мислиш само за създаването на музика, а не за продаването ѝ, но сега със собствения лейбъл Emika records, бизнес страната също е твоя отговорност?
Моят лейбъл е създаден заради музиката. Това е! Няма да захвърлям своите принципи, ако играта загрубее и нещата станат доста по-трудни. Просто ще се опитам да запазя и да усъвършенствам своя любим проект с помощта на моите приятели и семейство.
В DREI има и песен, наречена Rache (или отмъщение на немски), та отмъщението е ястие, което трябва да бъде сервирано студено или...?
Трябва да бъде сладко – с усмивка и без съжаления.
Музиката ти е използвана и в киното, във филми като Петата власт и Mission: Impossible - Ghost Protocol, имаш ли желание да напишеш цял саундтрак и за какъв филм би го направила?
По-скоро бих записала музиката за спектакъл със съвременен балет на някоя страхотна танцова компания.
Emika Live © фотография MIR Тихомир Рачев
