Времето е относително понятие – когато последния път си говорихме с Royce Wood Junior (или просто RWJ) за дебютния му албум не знаехме, че ще минат 3 години до издаването му. Не знаехме, че когато говори за фолкитех албум The Ashen Tang наистина ще звучи така. Не знаехме, че когато чуваме премиерно парчето Noon, по-късно то ще се превърне в Midnight. Не знаехме, че RWJ ще започне да продуцира песни за изгряващи поп звезди като Kwabs, Denai Moore, Rosie Lowe, Nao... Не знаехме, че...
Noon = Midnight... Шегуваме се, но наистина измина доста време откакто говорихме за дебютния ти албум... Какво те забави в издаването му?
Хаха, да... Бях доста зает да свиря като тур музикант... и с Джейми Уун, и с други банди, но най-накрая направих нужната пауза, за да се фокусирам върху собствената музика и да завърша албума.
Защо го нарече The Ashen Tang? Каква е историята зад създаването му?
Това е просто друг начин да кажеш "сладко-горчив"... Това е вкусът, който остава в устата ти, докато живееш в съвремието ни... Тази странна ера... хем размита и блудкава, хем с остър и пикантен аромат.
Има ли песен от The Ashen Tang, с която особено се гордееш? Защо?
Stickin', последното парче в албума – вложих толкова много елементи в него, истинско изпитание за уменията ми на продуцент. Отне ми доста време, но мисля, че се получи точно това, което исках.
Как избра кои песни да включиш в The Ashen Tang? Наскоро издаде Rover ЕР, преди това Tonight Matthew ЕР, но нито едно от парчетата в тях не е включено, докато сравнително стари песни като Jodie и Midnight присъстват?
Да, така е, защото албумът е базиран на структурата на поп музиката. Двете ЕР-та, които спомена се фокусират върху бийт продуцирането и колаборацията с други музиканти, но сега исках албумът да вади на преден план начина ми на композиране.
Jodie е колаборация с Jamie Woon... работите ли все още заедно... и въобще, какво се случва с Джейми и с неговия следващ албум?
Да, записваме разни неща заедно от време на време...и определено he'll be back, както се казва, хаха...
А как се забърка в продуциране на парчета за изгряващи поп звезди като Kwabs, Denai Moore, Rosie Lowe, Nao...? И дали композирането за тях не се отрази по някакъв начин на твоя стил?
Ами, с някои от тях първо колаборирах в мои ЕР-та, с други просто имах шанса да се срещна и да работим заедно...Всеки един от тях е талантлив по своя си начин и няма как композирането за тях да ми е повлияло, защото похватите и звуците, които използвам за създаване на собствена музика доста се различават.
Доколко важна е визуалната страна на музиката ти? Прави впечатление, че визуално трансформираш добре познати символи – логото на BBC или начина, по който използвате в Rover с Jonny Epstein (човекът, създал характерния графичен Disclosure знак) именно този символ и препратки към инди филма Frank – това визуална ирония ли е или...?
Англичаните сме много саркастични... Обичам тази Englishness... в нея има много чар, въпреки, че на моменти всички изглеждаме доста глуповато и здравословно несериозни... Все пак, днес, американската култура е толкова преекспонирана, че реших просто да бъда... англичанин. И музикално, и визуално.
Имаш вече и собствен бенд, ще представяте ли на живо The Ashen Tang?
Вероятно... Все още го обмислям наистина, така че, може би, ще се случи в бъдеще време.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Сложна работа... Ако имаш умения (каквито аз нямам) да се самопромотираш, то предполагам, че може да крещиш посланията си... Аз предпочитам музиката сама да говори – ако хората я харесат, значи я харесват, ако не я харесват, еми не я харесват... не бих искал всеки ден да ги зова истерично да я харесат през пет различни социални платформи... Поне така го предпочитам аз.
