Bonobo – Migration
Кой? – Саймън Грийн или броукън бийт мастерът на соул темпо насладата.
Какво? – на север от границата, на запад от Bonobo – не, във формулата за Migration не влизат нито бежански кризи, нито миграционни политики, нито социални послания. Нито Саймън Грийн има предвид житейската си миграция към Ел Ей или визитацията си на стотиците места (едно от които България) при най-епичното му досега турне The North Borders, въпреки директните ърбан препратки с тракове като Kerala (не че едноименният индийски щат има нещо общо с тази Brandy-семплирана Cirrus версия), Ontario и Outlier (по името на фест платформата на Саймън, обиколила Лондон, Рим, Мадрид и Ню Йорк миналата година).
Просто, с Black Sands и особено с The North Borders, Саймън намери зона на безграничен комфорт, в която обича да се връща след околосветски трип и затова формулата се повтаря, но в по-минорен (заради света наоколо ли, що ли) акорд – отново имаме четирима гост-вокалисти: Rhye в медитативното Break Apart, Ник Chet Faker Мърфи в хипнотичното No Reason, Никол Hundred Waters в Surface и най-добрата комбина тук (лайв тур фаворит отсега) Bambro Koyo Ganda с мароканската гнава банда Innov Gnawa;
отново имаме вокални семпли с мантра бийт (Migration, Grains и Figures)... проблемът е, че запазения Bonobo звук вече е толкова копи/пейст-ван и дори доведен до по-голямо съвършенство от други саунд агенти, че в един момент гражданинът на бийт света Саймън Грийн може да се почувства като миграционно дърво без корен.
Кога? – когато денят мигрира към нощта, там, където Figures на здрача живеят в Grains сенките на удоволствието.
Защо? – шестият Bonobo албум не е за шестица, нооо... Саймън Грийн винаги е знаел как да раздвижи скованите от студа тазобедрени стави... или както нашепва Ник Мърфи: Body Knows!
