Clark – Death Peak
Кой? – Крис Кларк, британски техно мастер, който знае две и двеста за Peak Magnetic времената във Вселената.
Какво? – Living техно Fantasy – да, след лайв шоу на Clark и душата е сита, и краката са морни, но в осмия албум Death Peak Крис не само обогатява многопластовата формула за Clark хедонизъм (с мантроподобни вокали, семплирани като инструменти със собствен глас, мелодия, ритъм...), но и я обръща на 180°.
Ако в предишния си албум Кларк семплира света около нас в своята сай-фай-техно лаборатория, то сега семплира света вътре в нас – Peak Magnetic, Butterfly Prowler, Hoova и Slap Drones не са просто образци за вокално-семплирано техно, извиращо от сантименталното дъно на душата, а химновото Catastrophe Anthem (с хоровото We Are Your Ancestors напомняне, че човечеството все още се намира в детската си възраст, без следи от бъдещо съзряване), интимното Aftermath и епично-финалните Living Fantasy и Un U.K. (намигване към настоящото Брекзит разединение) са всичко онова, което душата жадува и се страхува да изкаже на глас, докато живее в Хаоса на Тук и Сега.
Кога? – в Spring But Dark нощите, когато всичко е Living Fantasy докато не се събудиш с Catastrophe Anthem ехо в главата.
Защо? – защото We Are Your Ancestors, а Clark е възможен изход от Death Peak времената, в които живеем по наследство.