Lost Girls 
vs Pierce with Arrow 
Кой? – Джени Хвал и Хявард Волден, норвежко джемсешън дуо в търсене на Lost Girls; Трой Пиърс и Наталия Poison Arrow Ескобар или концептуалната комбо игра между американски техно минималист и колумбийски визуален артист.
Какво? – вървят ли Двама... – да, и двата албума тук – Menneskekollektivet на Lost Girls и Shatter на Pierce with Arrow – са резултат от споделените емоции и енергии на две Души... казваме емоции, защото и двата албума са крайно сензитивни, превръщайки "разговорите" между глас, синтезатори, дръм машини и китари в игра на усещания... и двата албума използват импровизацията като основен инструмент, все едно си поел на роуд мууви, в което достигаш крайната цел без да знаеш към какво си тръгнал в началото... и двата албума успяват да превърнат интимно и минималистично усещане в колективна и епична емоция...
"Together... Together..." шепне Джени Хвал в откриващия и заглавен епос Menneskekollektivet сякаш не само за да оправдае заглавието му (Menneskekollektivet се превежда от норвежки като човешки колектив, общност), но и да загатне, че Хявард Волден вече десетина години е част от нейния тур бенд и двамата имат зад гърба си акустичния проект Nude on Sand и Lost Girls EP-то Feeling, което дебютираха преди 3 години...
А Lost Girls разкрива не само две Души, които се познават идеално, но и знаят как да споделят усещания, идеи и емоции – споукън уърд естетиката, вокалната акробатика и мантра напевите на Джени се сливат ювелирно с китарни откровения и дръм машинен пулс в Love, Lovers, Real Life и Losing Something или със синт полета в Menneskekollektivet и Carried by Invisible Bodies, така че в края на джемсешън разговора да различиш едно неделимо цяло и тяло с колективна емоционална памет.
Подобно е усещането и в комбо играта Shatter на Трой Пиърс и Наталия Poison Arrow Ескобар – двамата не само съчетават идеално имената си в сценичното Pierce with Arrow, но и концептуално разказвайки мита за нимфата Ехо и самовлюбения Нарцис в Shatter превръщат колективната памет в изключително интимно преживяване за всички сетива – въздействащите визуални импресии на Poison Arrow в синхрон с окултни вокални мантри, броукън пулс от парченцата на разбитото сърце в рамките на дъб техно съдбата на фона на ембиънт дрон пейзаж (и компанията на Konrad Black в Obsidian Glass и на dBridge в It's A Love Story, After All)...
Да, картинката е повече от живописна и от нея дори се носи аромат на ноар-обреченост (дизайнерът на парфюми Марк Бъкстън създава специален Shatter парфюм под формата на черно листо в лимитиран брой от винил изданието), което превръща теми като Dissolving to a Voice, She Pined Away, A Tight Passage, His Rejection, The Night is Ending, In the Depths of His Eyes в идеално отражение на разбития на парченца пандемичен живот...
Кога? – когато денят целува нощта и в едно се изгубят и слеят...
Защо? – защото вървят ли Двама ЧовеКолектив става...
