Ludovico Einaudi vs Hania Rani 
Кой? – Людовико Айнауди, италианският властелин на пианото и нео-класиката; Хана Ранишевска, полската дива на 88-те клавиша, по-известна като Hania Rani...
Какво? – Чуй Киното – да, говорим за филмова музика... говорим за два албума-компилации – Cinema от Людовико Айнауди и Music for Film and Theatre от Hania Rani – с лично селектирано от авторите кино по ноти... акустични композиции, които не само превръщат филмите (и пиесите), в които са включени, в поезия от звук и картини... не само създават петолинието на Живота на героите, чиято история разказват, но и както чудесно обобщава режисьорът Шейн Медоус: "Когато Айнауди седне зад пианото това, което преди не е било филм, става филм"...
Да, Айнауди е ключовата фигура в музиката и на двата филма (обрали важните кинонагради тази година) Земя на номади и Бащата (без самият той да получи дори номинация за музика – релевантност на Оскари и прочие статуетки ли, що ли), но авантюрата на Людовико с киното по ноти датира преди повече от 30 години, когато започва да композира за театрални и танцови представления...
Да, Cinema е магнум компилация (с 28 композиции), която събира късчета от живота на самия Айнауди, както тези филмови теми подреждат пъзела на героите, чиито филмови истории разказват – от Le Оnde (от едноименния дебютен пиано албум на Айнауди и филма Aprile през 1998-а), през Histoire Sans Nom (от филма Sotto Falso Nome) и Dietro Сasa, Fuori dal Мondo, Berlin Song и Nuvole Bianche (от This Is England антологията на Шейн Медоус)...
Ascolta, Time Lapse, Walk, Fly, Run и Experience (от френския хит Недосегаемите и в Мама на Ксавие Долан), та се стигне до My Journey темата от Бащата и пъзела от творчеството му с Oltremare, Petricor, Golden Butterflies и Low Mist в Земя на номади...
28 хем интимни, хем епични, но винаги фини теми, които пресъздават Поезията (и на Екрана, и в Живота), така че когато отново чуеш брилянтна симбиоза между пиано и струнни аранжименти (да, като тези при Макс Рихтер и Олафур Арналдс) да знаеш че си попаднал в дома на Киното и вътрешния мир... в Дома на Людовико Айнауди...
Пианото също винаги е било Дом и за Hania Rani – дори младата Хана да не бе дала това метафорично заглавие Home на втория си албум (след дебютния триумф с Esja) пак щеше да бъде ясно, че 88-те чернобели клавиша изграждат Вселената, в която Hania Rani диша, живее и твори (отначало камерна музика като Айнауди, а после колаборации с Christian Löffler, Hior Chronik и бенда ù tęskno) до днес...
Всъщност, именно миналогодишния Home подсказа гранде кинематографията на нейната музика (със серията брилянтни видеоклипове за F Major, Tennen, Leaving и едноименното Home), така че появата на Music for Film and Theatre никак не е случайна – тази лична селекция е още по-ценна и с факта, че освен специално композираните филмови теми The Beach, Trip to Ireland, The Locker Room, At the Hospital (от дебютния ù саундтрак за филма I Never Cry) и Journey, In Between и Prayer (от миналогодишния филм xAbo: Father Boniecki) включва и невлязлото, но ювелирно изпълнение Ghosts от постановката Pradziady на режисьора Михал Здуник, работил с Хана и по пиесата Нора, чиято тема поставя финалната кода/щрих на компилацията тук...
Специална е и колаборацията Soleil Pâle с режисьора Нийлс Кастийон (виновен и за кинотрипа във F Major) като именно нефилмовите (иначе казано театрални и танцови) композиции включени тук доказват, че Hania Rani не само чува Киното, но скоро и То (голямото Кино) ще я слуша неистово...
Кога? – когато искаш да чуеш Киното...
Защо? – ако Киното е Поезия в Картнни, то Музиката е ритъмът, в който Те (Картините) се движат...
