"Не ставай за резил пред хората" – сигурно често си го чувал, чувал го е и Алпер Дурмуш, но неговия еклектичен микс от хаус, техно и брекбийт не само, че не води към "излагация", но, напротив, говори за ювелирни, Impérieux нива на бийтвладеене с издания за лейбъли като Innervisions, Pampa Records, Sofia Records... Сега е време за прекрасния дебютен албум Rezil (излиза тази седмица през Macro лейбъла на Стефан Голдман, да), затова си говорим с Алпер за това колко дълъг, всъщност, е пътят от родното Кърджали до Берлин, говорим и за специалната премиера на Deliro, докато жонглираме с резили, семпли, фантасмагории и други меланхолии...
Защо точно името Impérieux?
Случи се преди 10 години... Мой приятел, който по това време учеше във Франция, ми го даде като заяви, че именно тази дума (Impérieux от френски – императорски, имперски) ме описва най-добре като характер и въобще като човек, хаха...
Колко дълъг, всъщност, е пътят от Кърджали до Берлин? И как започна всичко?
В началото, в Кърджали, просто исках да бъда диджей като повечето ми приятели, но както мъдро ни посъветваха "батковците" в града, иначе казано, приятелите на баща ми, които бяха местни диджеи: "Ако искаш да бъдеш на международната сцена и то с музиката, която искаш, значи трябва да продуцираш музика"...
Иначе, при една от първите покани да свиря в Берлин, се случи така, че изпуснах обратния полет, което си беше пълен ужас тогава за мен, но всичко прерасна в страхотни приятелства, по-късно останах и да живея там... а и доста приятели от родния ми град също се преместиха в Германия.
Най-важното място в света на Impérieux е...?
Мястото, където съм... От рождението, през детството ми до днес, все се случва така да не принадлежа на едно определено място... Място, което да наричам свой дом или да е толкова важно и определящо за мен...
След триумфа на Fantasmagorii EP за лейбъла Pampa records на DJ Koze как реши да се довериш на малкия, тогава прохождащ лейбъл, Sofia Records за Extensions EP-то и въобще как се срещнахте със Страхил KiNK Велчев?
KiNK е голямо вдъхновение за мен... следя го неотклонно вече повече от 10 години... помня добре и ранните му Boiler Room участия, които гледахме с приятели и танцувахме от дивана... Това, че и двамата сме от България винаги е било важно и мотивационно-определящо за мен, но успях да го срещна чак в Берлин, и то след като мой приятел буквално ме изтика да говоря с него след гига му...
А сега дебютния ти албум излиза през лейбъла Macro на друг българин..?
Да, Стефан Голдман е друго име близо до ушите и сърцето ми вече над декада... а това, че и KiNK има няколко издания за Macro само спомогна всичко да се случи много естествено... Може и общия български език да е в основата, кой знае... просто изпратих няколко трака на Стефан и всичко си пасна на мястото.
Албумът се казва Rezil... Защо именно Rezil? Дума, която се свързва със срам и провал..?
Дума, която майка ми често използваше в детството ми: "не ставай за резил пред хората" казваше тя... и това така се е запечатало в съзнанието ми, че нямаше как да не го използвам.
Всъщност, често използваш български и турски думи за заглавия на тракове... като Fantasmagorii, Reze, Inat, а сега и албумът Rezil... Търсена екзотика или просто маркираш мястото си на ръба на два свята?
Доста по-късно, след като съм ги срещал, си давам сметка колко абсурдно и забавно звучат някои думи от тези езици... и именно затова обичам да се заигравам с тях...
Откъде са семплите в парчета като Rezil, Deliro, Sword Fight, Imana и Young?
Повечето от тях са вдъхновени от еклектичното парти Climate of Fear (лейбъл, парти серия и вече фестивал - б.а.), където Ben UFO и DJ Python просто ни разтапяха от кеф с приятели...
Всъщност, често използваш и вокали като ритмичен елемент, така характерно и за българската фолклорна музика... Защо?
Струва ми се, че търся винаги нещо органично, човешко и нестандартно в музиката.
Имаш ли любим трак от Rezil... Каква е историята зад създаването му?
В по-меланхоличните дни това е Young – много записи на терен и семпли от Гърция, от трип с приятели, който правим ритуално всяко лято...
От друга страна, има и такива парчета като Deliro, с които исках да избягам далеч от 4/4 kick-drum-матрицата... исках да експериментирам без да мисля какво ще се случи... а то се получи доста регетон...
Кой е отговорен за артуърка на Rezil? И защо го избра?
Viet Hoa Le – има доверието на Стефан Голдман за повечето Macro издания, така че защо да не го имам и аз...
3 албума / произведения на изкуството, които са те оформили като артист?
Като продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
И аз търся отговор на този въпрос... Лично аз обичам да гоня меланхолията...
Къде се намира вътрешния мир в тези абсурдни времена, в които живеем?
Никъде... и Мирът е удавен в Абсурда...
И за финал, мото или философия за живота, която следваш?
Мисли като "За всичко си има Причина" ме превеждат през трудните моменти...
Интервюто с Impérieux достига до вас с подкрепата на 
