My Mir

Clark – Death Peak

Кой? – Крис Кларк, британски техно мастер, който знае две и двеста за Peak Magnetic времената във Вселената.

Какво? – Living техно Fantasy – да, след лайв шоу на Clark и душата е сита, и краката са морни, но в осмия албум Death Peak Крис не само обогатява многопластовата формула за Clark хедонизъм (с мантроподобни вокали, семплирани като инструменти със собствен глас, мелодия, ритъм...), но и я обръща на 180°.

Ако в предишния си албум Кларк семплира света около нас в своята сай-фай-техно лаборатория, то сега семплира света вътре в нас – Peak Magnetic, Butterfly Prowler, Hoova и Slap Drones не са просто образци за вокално-семплирано техно, извиращо от сантименталното дъно на душата, а химновото Catastrophe Anthem (с хоровото We Are Your Ancestors напомняне, че човечеството все още се намира в детската си възраст, без следи от бъдещо съзряване), интимното Aftermath и епично-финалните Living Fantasy и Un U.K. (намигване към настоящото Брекзит разединение) са всичко онова, което душата жадува и се страхува да изкаже на глас, докато живее в Хаоса на Тук и Сега.

Кога? – в Spring But Dark нощите, когато всичко е Living Fantasy докато не се събудиш с Catastrophe Anthem ехо в главата.

Защо? – защото We Are Your Ancestors, а Clark е възможен изход от Death Peak времената, в които живеем по наследство.

Bibio – Ribbons

Кой? – Стивън Уилкинсън, електроакустичен бард и пасторален ембиънт художник от семейство Warp.

Какво? – Натура 2019 – да, Стивън Уилкинсън винаги е знаел как звучи Пролетта, с всичките ù тайнства, с цялото ù, бълбукащо от нов Живот, тяло... Да, 2019-а маркира 10 години от издаването на класическия Bibio албум Ambivalence Avenue (с кеф помните тракове като Lovers' Carvings и Jealous of Roses, нали) и в 10-ия си (случайно или не) албум Ribbons, Стивън Уилкинсън сякаш се връща към тези емоции, обвил ги е в натура панделки (Ribbons, демек) за да ги запази като подарък за Вечността...

Акустична китара, мандолини, цигулки, флейти, деликатен бийт и гласът на Стивън живеят в симбиоза с натура-ембиънт панорама от птичи песни, животински гласове, водни ромони, за да може (с красноречиви заглавия и ефирни 8 мм-ови филми) Curls, Watch The Flies, You Couldn't Even Hear The Birds Singing, Erdaydidder-Erdiddar, Frankincense And Coal, Patchouli May, Quarters, в компанията на Pretty Ribbons And Lovely Flowers и Old Graffiti, Before (ехо-напомнящи албуми като Silver Wilkinson и A Mineral Love), всички те да обрисуват пасторална идилия, цветна като картина на Ван Гог, в която хармонията с Природата е въпрос на... The Art Of Living...

Кога? – в дните на Пролетно Тайнство... когато всичко е Curls, Pretty Ribbons And Lovely Flowers...

Защо? – защото Човек е... Човек, когато е в Хармония със заобикалящия го свят... Това е то, The Art Of Living...

Flying Lotus – Flamagra

Кой? – Стивън Елисън, върховен Ел Ей Бийт факлоносец и Кръстникът в Brainfeeder семейството.

Какво? – ФилмИгра – "You're Different Now" нашепва семпълът от аниме сериите Dragon Ball в откриващото парче тук Heroes и наистина, Стивън FlyLo Елисън звучи/изглежда различно от това, което чухме/видяхме на живо преди точно 10 години в Аквариума в Барселона... И как иначе, след като бийт пъзелът за Стивън прие равно по значение визуално измерение – да, говорим и за сай-фай-3D-аудиовизуалното FlyLo лайв шоу, което ще промотира шестия албум Flamagra, но по-скоро става дума за филмова симбиоза между бийт и визия – да, FlyLo натрупа опит в озвучаване на филми като документалния LoveTrue, като сай-фай импресиите Blade Runner Black Out 2022, Blade Runner – Black Lotus и Carole & Tuesday на Шиничиро Ватанабе (да, режисьорът на аниме сериите Cowboy Bebop и Samurai Champloo, и видеото More тук), като арт акциите Fuckkkyouuu и предстоящата Perfect пълнометражна авантюра на Brainfeeder агента Еди Алказар, за да ескалира всичко в режисьорския FlyLo (противоречив) дебют Kuso...

Всъщност, Flamagra (ясна е играта на думи с Flame и "огнената" тема на албума) прилича повече на саундтрак на биографичен FlyLo филм, отколкото на музикален албум (неслучайно, най-дългият FlyLo такъв досега)... Всичко започва с героите, които оформят Света на главния герой или иначе казано Heroes – дали ще са вечни лични герои като Р-фънк Кръстникът Джордж Клинтън в Burning Down the House, като Хърби Хенкок в Pilgrim Side Eye, като Дейвид Линч във Fire Is Coming (неслучаен е Линч-рециталът, особено след FlyLo римейка на Туин Пийкс темата)... или ще са героите от неговото Brainfeeder семейство (отпразнувало 10-ти юбилей миналата година и събрано неслучайно в импресията Find Your Own Way Home тук) – Стивън Thundercat Брунър отново играе в почти целия Flamagra като този път се включва и брат му, барабанистът Роналд Брунър в компанията на струнните експресии на Мигел Атууд-Фъргюсън и на кийбордистът Брандън Коулман или на гласът на Тиера Уак в Yellow Belly...

Всъщност, FlyLo биографията често подсказва, че Бийт играта е за Двама – комбо-влизанията More (хит-рандеву с Anderson .Paak), Spontaneous (с Little Dragon), Black Balloons Reprise (с Denzel Curry), Actually Virtual (със Shabazz Palaces), 9 Carrots (с Toro y Moi) и Land of Honey със Solange продължават традицията на звездни CV бийт срещи като тези с Ерика Баду, Том Йорк, Snoop Dogg, Кендрик Ламар... Темата за Смъртта, която е неизменна за FlyLo героя от Cosmogramma, Until the Quiet Comes и тематичния You're Dead! албум насам, също се прокрадва тук с Thank U Malcolm (трибютът към Mac Miller), но Филмът сега е друг – има жизнеутвърждаващ груув, има бийт пламък в очите (неслучайно е избрано Flamagra заглавието), има и хепиенд – Всичко завършва с Hot Oct. (рожденият месец на FlyLo), а инструменталните моменти като Heroes, Post Requisite, Capillaries, Takashi, Pilgrim Side Eye, All Spies, Inside Your Home, Andromeda, Remind U, Say Something, Pygmy... не само свързват различните етапи от Света на героя, но и маркират (от Heroes до Hot Oct.) всичко случило се (и поддържащо Пламъка горящ) в почти 36-годишния FlyLo живот от 1983-а насам... Да, Flamagra е саундтракът на един FlyLo живот/филм в 27 глави...

Кога? – когато любимата ти бийт дъвка се върне на мода...

Защо? – ако Музиката е вечен Огън, то... не се Гаси туй, що не Бийт Гасне...

Plaid – Polymer

Кой? – Анди Търнър и Ед Хендли, брит асове в IDM играта.

Какво? – Полимери с часовников механизъм – да, също като структурата на полимерите (да се чете като пълен списък на видовете пластмаса) и Plaid албумите са изградени от повтарящи се съставни части (като синкопатен бийт, например), но това изобщо не превръща музиката им в "пластмасова", напротив... Да, макроформулата на десетия, юбилеен Plaid албум се заиграва с пластмасовия/полимерен ковчег, в който живее днешния ни Свят (парчето Drowned Sea брилянтно определя нивата на замърсеност) и ако тази болно-актуална тема е широко дискутирана днес (дори дуото Matmos създаде албума Plastic Anniversary само от звуци, изцяло синтезирани от пластмасови обекти), то Анди и Ед имат своя отговор на синдрома на полимерната свръхконсумация...

Живите инструменти (китари, кларинет, цигулка, мандолина) на Бенет Уолш (с когото Plaid свирят не само по концерти, но и записват отново след албуми като The Digging Remedy и Rest Proof Clockwork) играят в симбиоза със синкопатни бийт плетки и игриви синт линии в Meds Fade, Nurula, The Pale Moth, Crown Shy, Praze... Всъщност, този юни маркира 20 години от издаването на албума Rest Proof Clockwork (неслучайно, парчето Dead Sea в него се превръща в Drowned Sea тук) и Анди и Ед отбелязват юбилея с едни от най-добрите екземпляри в Plaid дискографията като Drowned Sea, Maru, Los, Ops, All to Get Her, Dust и особено Dancers... Така се танцува Апокалипсиса на Полимера с часовников механизъм...

Кога? – когато жежкото лято удари градуса на полимерното топене...

Защо? – защото музиката на Plaid е вечна и неразградима... като макроформулата на Полимера с часовников механизъм...

Днес, 3 в 1 паролата е... Лейбъл Юбилей – 3 мега компилации от 3 институционални британски лейбъла, които празнуват юбилейни годишнини – 30 години Warp, 20 години Fabric, 15 години Hyperdub...

WXAXRXP Sessions vs Fabric XX

                                                                                           vs HyperSwim

Какво? – Лейбъл Юбилей – да, краят на годината е запазено време за равносметки, а когато 3 знакови британски лейбъла празнуват юбилеи, равносметката се равнява на стотици часове музика и колекционерски меломан страсти... Да, Warp, Fabric и Hyperdub са институции, чието минало, настояще и бъдеще маркират жанрове и определят бийтправилата на световната електронна сцена...

Когато говорим за грандиозно отбелязване на юбилеи, създадената преди 30 години (от трима души) в Шефийлд Warp институция има чудесно запазени традиции (и Warp10, и Warp20 годишнините са епични компилации от по 6 диска/части), така че когато през юни тази година превзеха онлайн NTS ефира за WXAXRXP уикенд маратон, нямаше как всичко да не завърши с монолитен (и прецизно изпипан) боксет от 10 радио сесии (с по 4 композиции всяка) от артисти като Aphex Twin, Boards Of Canada, LFO, Plaid, Flying Lotus, Seefeel, Mount Kimbie, Bibio, Oneohtrix Point Never, Kelly Moran... а като добавим и по-ранния даунлоуд Autechre подарък с Warp Tapes 89-93 всичко се получава повече от WXAXRXP-епично...

Защо радио лайв сесии обаче? Защото отразяват духа на Времето, в което са записани (датите на всяка от тях са много важни)... защото отразяват специални моменти (Джон Пийл сесията на Boards Of Canada съвпада с рождения ден на един от братята Сендисън, например)...

или създават ексклузивни лайв версии (като акустичната, фул бенд сесия на Flying Lotus или Aphex Twin версиите на Slo Bird Whistle и Radiator, или неиздавани бисери като XYZ на ВОС, Rough For Radio на Seefeel и целите LFO и Plaid сесии)...

защото споменатата (и хронологично първа) LFO сесия на покойния Марк Бел от 1990-а, заедно с тези на Seefeel (94-а), Aphex Twin (95-а), Boards Of Canada (98-а), Plaid (99-а, да, точно преди 20 години) живеят в симбиоза със сесиите на Oneohtrix Point Never, Mount Kimbie, Bibio и Kelly Moran от тази година и разкриват опорните точки в миналато, настоящето и бъдещето на един Warp-живот...

Говорейки за минало, настояще и бъдеще лондонския култ клуб Fabric сложи гранде поан финала на емблематичните си микс компилации fabric и FABRICLIVE със 100-ните им издания миналата година, само за да... отвори нови страница тази година с микс сериите fabric presents... – нито Bonobo, нито Kölsch, нито The Martinez Brothers, нито Amelie Lens (от четирите издания досега), обаче, присъстват в юбилейната Fabric XX компилация и има защо – просто Fabric XX, освен гранде маркер за 20-годишнината на клуба и лейбъла, е и триумфален трибют към сериите fabric и FABRICLIVE (затова и така тематично разделени са и двата диска във Fabric XX)...

Естествено, играят ключови фигури в тези серии като Марсел Детман, Shackleton, Special Request, Pinch, Steffi, Maya Jane Coles, Nina Kraviz, Call Super, Daniel Avery, J Majik, Groove Armada...

Настоящето и бъдещето пък идват в лицето на нови резиденти като IMOGEN или B.Traits, а тематично всеки от двата диска финализира със заслужили Fabric герои като Sasha (с епичното Comet Chaser) и Джеймс Лавел от UNKLE, първият FABRICLIVE селектор и резидент...

Естествено, два диска и 20 трака трудно могат да опишат и обобщят 20 години, 1000 уикенда и над 3000 ивента, но Shackleton (с Drawn and Quartered), Call Super (с Echothread), Steffi (с Ankertje), J. Majik (с The Lost Tribe), Daniel Avery (с Whilst We've Got Metal In Our Blood) и UNKLE (с Catch Me When I Fall) могат да призоват Fabric-Духа от клубната лампа...

Неслучайно, именно Kode9 и Burial финализираха FABRICLIVE серията, което ни отвежда до 15-годишнината на Hyperdub, отбелязана алтернативно в комбина с аниме платформата (а и лейбъл с годишна компилация) Adult Swim в обилната селекция от 19 нови трака в HyperSwim... За разлика от Hyperdub-10-годишнината, отбелязана грандиозно с 4 двойни компилации, тук Стив Kode9 Гудман се е фокусирал максимално, откривайки тотал баланс между миналото, настоящето и бъдещето на лейбъла, движейки се между акции от нови Hyperdub агенти като Doon Kanda, MHYSA, Mana, Angel Ho, Proc Fiskal и заслужили лейбъл класици като Ikonika, Cooly G, Laurel Halo, Scratcha DVA, DJ Spinn, Lee Gamble, Fatima Al Qadiri, Dean Blunt и...

... неизменния Burial – всъщност, неговата (типично семплирана и питчната) винтидж акция Old Tape е перфектен метафоричен образ на HyperSwim – "You Were My Girl"(както твърди семпъла в Old Tape), независимо от различните, еклектични посоки, в които поема Hyperdub в последните години... което пък засилва интригата в очакването на Sega Mega Drive-компилацията Konsolation и на новите албуми на Doon Kanda, Fatima Al Qadiri, и финала на Lee Gamble трилогията... докато Burial не сложи поантата (и кинтите под елхата) на Hyperdub-15-годишнината с компилацията Tunes 2011 To 2019...

Кога? – на 15-тата, 20-тата и 30-тата минута от всеки час на зимното денонощие...

Защо? – ако искаш да чуеш миналато, настоящето и бъдещето на 3 британски институции, които показват, че Брекзит не съществува... в световната електронна сцена...

Kelela – Raven

Кой? – Келела Мицанекристос, Нео-Фемина-Гласът на футуристичното аренби.

Какво? – A Raven is Reborn – да, изминаха 10 години от емблематичния микстейп Cut 4 Me и 5 от хитовия дебютен албум Take Me Apart и неговото ремикс продължение Take Me a_Part, the Remixes, така че Келела да затвори нео-аренби страницата на този екзистенц цикъл с Happy Ending...

Raven, вторият ù албум слага рамката елегантно, започващ и завършващ тематично с ембиънт-хипнотичното Washed Away и неговото Far Away разслояване, също както едноименното видео препраща към етиопските корени на Kelela... Да, Raven прилича на микстейп за нов живот в две части – в първата, "миналото", продуцентите, ремиксирали Take Me Apart (LSDXOXO, Asmara, Kaytranada, Badsista, Bambii...), извикват като ехо броукън-брекбийт-поп формулата, която Келела усъвършенства на макс и сега в тракове като Happy Ending, On the Run, Missed Call, и перфектно преливащите едно в друго Closure и Contact, за да дойдат Divorce, Enough for Love, Sorbet, Holier и Fooley, които да отбележат нов Let it Go-ембиънт живот (заслугата на немския продуцент Yo van Lenz е с много повече от Washed Away размери)...

Акцентът, обаче, и всичко най-важно (е казано и) се случва в сливането на заглавното Raven с Bruises – "It's All Good I've Moved On... Find Another Way/ Wait 'til it Breaks, wait for Something to Change / I can relate boy / But I changed my Fate and my Girl did the Same"... или иначе изпято: It Feels Just Right за новата страница от Kelela екзистенца...

Кога? – когато искаш да си Washed Away... Far Away... от хаоса наоколо... You're Not Alone...

Защо? – It Feels Just Right поп музиката да звучи така...

Murcof  vs  Bibio   vs  Ben Lukas Boysen

Кой? – Фернандо Корона, мексикански IDM специалист с безпогрешен Murcof-усет за ембиънт панорамата; Стивън Уилкинсън, електроакустичен Bibio-бард и пасторален ембиънт художник; Бен Лукас Бойсен, немски агент с богато глич-Hecq минало и бляскаво ембиънт бъдеще

Какво? – Кино по Ноти – да, и Murcof, и Bibio, и Бен Лукас Бойсен владеят до съвършенство кинематографията на бийта (да не говорим, че и тримата имат солиден опит в създаването на музика за филми, саундтраци и аудиовизуални проекти, въобще), но последните им творения – Twin Color - Vol 1 (на Murcof), PHANTOM BRICKWORKS LP II (на Bibio) и Alta Ripa на Бойсен – са скрити, всъщност, филмови наративи (в които Животът е най-добрия сценарист), разказани минималистично-ювелирно по ноти (предимно чрез пиано и синтезатори), така че и трите истории да се превърнат във властелини на Ембиънт Пейзажа...

Да, Фернандо Murcof Корона и преди се е заигравал с утопичния звук на Космоса (в красноречивия албум Cosmos от 2007-а), но този път е зарязал семплирането на класически инструменти в полза на синтезаторите и с помощта на белгийския визуален артист Симон Жийфюс (и резиденция във френския институт за звукови иновации и изследвания IRCAM) създава истинска сай-фай Вселена, в която, като ехо от човешкия екзистенц, звучи гласът на дъщеря му Алина Корона (във въздействащите Going Home, Enemy и Fight), така че с композиции като Cosmic Drifter, All These Worlds Part. II, Tomorrow Part. II и They Glow пред очите ти да изникне реквием за вечното търсене от Човека на своето място във Вселената.

Проектът PHANTOM BRICKWORKS на Стивън Bibio Уилкинсън пък винаги е залагал на най-малко две сетива за пълно душевно поразяване (да не говорим, че самият Стивън, като заклет фотограф, заснема 8 и 16 мм-овите филми от поредицата, започнала през 2017-а) докато създава ювелирно-призрачен саундтрак на изоставени селища, постройки или древни келтски руини из Уелс и цяла Британия.

Като ембиънт пиано, вокални семпли и ефирни синтезатори играят Гласа и Следата на фантомния човешки екзистенц – DOROTHEA'S BED, DINORWIC, PHANTOM BRICKWORKS VI, LLYN PERIS, SURAM, PHANTOM BRICKWORKS VII и SPIDER BRIDGE се гмурват още по-надълбоко в търсене на изгубеното време, а границите между минало, настояще и бъдеще съвсем се размиват...

Миналото, настоящето и бъдещето също се сливат деликатно и ембиънт-ювелирно в албума Alta Ripa, който взима заглавието си от древното римско име на родния град на Бен Лукас Бойсен – чудесна метафора за идентичност, принадлежност и за отпечатъка на Времето, също каквато беше музиката за тазгодишния филм Falling Into Place, която Бен създаде в компанията на Джон Хопкинс, пианистката Лиза Моргенщерн и челистката Ан Мюлер...

Да, и в Alta Ripa се усещат мотиви от комбината на Бойсен с Моргенщерн, но тук "филмът" е друг – хем интроспективен, хем експанзивен, в който има място и за глич-Hecq минало (в Mass, Nox и Quasar), има място и за семейни Spells от класическа музика (в Alta Ripa и Mere), има място и за бъдещи авантюри (чуйте Vineta с Том Адамс и Fama), така че накрая да осъзнаеш, че най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Кога? – в следобедното съвършенство на зимния здрач...

Защо? – защото най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Mark Pritchard & Thom Yorke – Tall Tales

Кой? – Марк Причърд и Том Йорк, еволюционно дуо с дълбоко колаборативно минало и Warp-нато антиутопично бъдеще...

Какво? – Keep The Tales Alive – да, всичко започна с Beautiful People, емблематичният общ трак от албума Under the Sun преди декада на Причърд, въпреки че Марк ремикс-маркира с две Bloom версии TKOL RMX 1234567 албума на Radiohead, а след това и Not the News от соловата авантюра Anima на Том...

Всъщност, Марк и Том, тези Beautiful People, винаги са обичали да играят в комбина с други прекрасни хора – в бийт-миналото на Марк се четат комбо проекти като Global Communication, Jedi Knights, Harmonic 33 и Africa Hitech, а Том изплете около Radiohead истинска мрежа от комбо игри като Atoms For Peace, The Smile, (полу)соло албуми, саундтраци и колаборативни акции (с Clark, Four Tet и Burial, например)...

Tall Tales също е такова дете на споделеното удоволствие в Музиката – общата комбина на Марк с визуалния провокатор Джонатън Завада започна още от Under the Sun времената, за да се задълбочи със създаването на паралелни светове в The Four Worlds до достигане на истинска антиутопична Вселена в Tall Tales (да, с концептуално-придружаващия филм, разгънатата корица и специалните карти за игра може да си спретнете настолна игра, в която да се изгубите)...

А Том Йорк, затворен в ковид-пандемичния-капан, се оказа точния Глас, който да даде думи и цел на тази паралелна Вселена или както се казва в емблематичното The Spirit: "I'll Keep The Spirit Alive (Before It's All Forgot)" – да, откриващото (и едно от ранно-записаните) A Fake in a Faker's World може и да звучи като натурално продължение на соловите албуми на Том (както и последвалите модуларни игри на Йорк в Ice Shelf и Bugging Out Again), но стигнеш ли до Back in the Game, The Spirit, Gangsters, This Conversation Is Missing Your Voice, Happy Days (в комбина с Bibio, Луиза Риволта и Хедър Грант) и заглавното, вокално-модулирано Tall Tales вече осъзнаваш, че не просто участваш в колективна паралелна антиутопия, а Tall Tales е мутирало отражение на всичко реално случващо се около теб... The Foreseeable Future, както се казва...

Кога? – когато битието ти разказва Tall Tales...

Защо? – защото живеем Реално в Утопия...

 Tall Tales ревю с подкрепата на   

Oneohtrix Point Never – Tranquilizer

Кой? – Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната артбийт еклектика.

Какво? – "Tranquilizer isn't the sound of sedation, but resurfacing" – да, мотото на новия опус на Даниъл Лопатин ще изскача отвсякъде, като лого, брандиращо дигиталната OPN бийтигра и идеята (концептуално шлифована още в Age Of албума) за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена...

Нещо, с което Лопатин се заигра още преди 15 години, в Replica албума, като вместо семплирането на реклами от '80-те и '90-те, сега "resurfacing"-а идва с обилни семпли от публичния, дигитализиран Internet Archive.org, преплетени с ембиънт техно, досущ като философията на... The Future Sound of London...

Да, чуеш ли разливащите се в съзнателния пейзаж наоколо композиции като Lifeworld, Measuring Ruins, Modern Lust, Vestigel, Cherry Blue, D.I.S, Storm Show, Rodl Glide и заглавната Tranquilizer, няма как в главата ти да не изплуват FSOL класики с дигитално OPN-ехо...

Да, тук няма вокални или инструментални колаборации (като в албумите Age Of, Magic Oneohtrix Point Never и Again), но синт-идеята да се "облече" Звука в образ (олè за видеоколекцията на албума), да се превърне във визуален обект със собствен саундтрак (като картината Blue Interval от корицата на албума), е по-жива от всякога (което ни кара с нетърпение да очакваме и OPN-саундтрака на Marty Supreme)... А саундтракът на имагинерния филм тук се казва... The Future Sound of Blue Interval...

Кога? – когато търсиш Lifeworld "resurfacing" от Хаоса наоколо...

Защо? – защото филмът The Future Sound of Blue Interval вече тече в киносалона на Живота...

Tranquilizer ревю с подкрепата на  

Boards Of Canada – Inferno

Кой? – Майкъл и Маркъс Сендисън, шотландските шаман-братя по орбита, които ритуално бийт-обикалят в култовата си ВоС-капсула-на-Времето и ембиънт-панорамно събират звуци и безтегловност от близки и далечни кътчета на Вселената.

Какво? – Infernospotting – да, неслучайно в продължението на култовата шотландска история Т2 Трейнспотинг звучеше репликата да си "турист в собствената младост"... В своя 5-ти албум и близо 40-годишна история, шотландските шаман-бийт-братя Майкъл и Маркъс Сендисън са VHS-"туристи в собствената младост"– да, неслучайно, като част от уникалните си промо-кампании, братята Сендисън разпращаха VHS касети със закодирана музика от предстоящия Inferno (Tape 05, например, се разкри като Deep Time композицията), както неслучайно, в Inferno, Майкъл и Маркъс се завръщат в зародишните времена когато ВоС възниква като бенд, който свири, а не семплира своя ембиънт Свят...

Наречи ги капсули-на-Времето (също като VHS касетите), наречи го завръщане към Hexagon-Началото, но в Inferno всичко е въпрос на ретро-футуризъм – да, днешният Свят се върна много Назад, и ментално, и социално, въпреки шоковия бум на технологиите, и братята Сендисън реагират с търсенето на Човека у Човека, търсенето на изначалните връзки с Божественото при захвърлянето на Човека в Ада на съществуването.

Да, понятията за Божествено звучат навсякъде в Inferno – дали ще са семплираните прозрения на ислямиста Насър в Prophecy at 1420 Mhz, или ще са окултните заклинания на Алистър Кроули в All Reason Departs; дали ще са "I'm a sinner"-проповедите в Age of Capricorn и Father and Son, или Харе Кришна-мантрите в Naraka (идеята за Ад в санскрита и хиндуизма) и AI-описанията на фазите на развитие човешко в The Word Becomes Flesh, Blood in the Labyrinth и The Process – всичко в Inferno описва връзката между Божественото начало и Ада/Naraka, в който живеем Somewhere Right Now in the Future...

Да, братята Сендисън тук може и да изсвирват по-голямата част от своя ембиънт Свят, но запазват семплирането на Гласа/Гласовете (The Word Becomes Flesh, ако щеш), превръщайки ги в обект сякаш, за да подскажат, че самото Тяло Човешко се превръща в Капсула-на Времето, чийто пулс се измерва в Memory Death, You Retreat in Time and Space, Hydrogen Helium Lithium Leviathan и I Saw Through Platonia...

Кога? – когато погледнеш в себе си и... откриеш, че Inferno-то се крие в твоята Глава...

Защо? – защото Всички сме захвърлени във времево-пространствено Inferno...